17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/36

1.

приветства законодателните предложения на Европейската комисия относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в секторите, които не са включени в схемата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) [COM 482 (2016) final], както и относно включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. [СОМ (2016) 479 final];

2.

подчертава, че е важно да бъдат намалени емисиите на парникови газове от секторите извън обхвата на СТЕ до 2030 г. до такава степен, че да може да се постигне дългосрочната цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 95 % до 2050 г.;

3.

счита, че с оглед на спазването на ангажиментите, поети в Споразумението от Париж, включването на потенциала за поглъщания на CO2 от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) по интегриран начин в рамките на политиката на ЕС в областта на климата представлява високо иновативно и икономически ефективно решение;

4.

смята, че е от съществено значение местните и регионалните власти да бъдат признати за ключови участници в изпълнението на мерките, включени в новата политика в областта на климата, и да участват по-активно и по-цялостно в прилагането на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата в съответствие с принципите на многостепенното управление;

5.

подчертава ролята и отговорностите на градовете и регионите за събиране и предоставяне на данни за изготвянето на инвентари на емисиите на парникови газове в секторите, които попадат в обхвата на регламента за ЗПЗГС и регламента за разпределянето на усилията; препоръчва на държавите членки и на Комисията да подкрепят последователно местните и регионалните власти чрез укрепване на техния капацитет в областта на изпълнението на основните им задачи по проектиране и планиране на местното развитие в областта на енергетиката, транспорта, управлението на отпадъците, използването на почвите и в други области;

6.

е на мнение, че пазарните принципи и практики за земеползване и ресурси за изпълнението на целите за намаляване на емисиите, определени в действията в областта на климата, намират израз посредством инструментите за гъвкавост, но са необходими промени, за да се избегне обезценяване на амбициозните цели на политиката на ЕС относно изменението на климата и инфлация на квотите за търговия с емисии. Това може да се извърши чрез приспадане на действителните емисии или тяхната линейна тенденция за намаление през 2020 г., намаляване на прехвърлянето на квотните излишъци от секторите, които са в СТЕ на ЕС, към секторите, които не са в СТЕ на ЕС, и чрез определяне на по-амбициозни цели, включително за страните с нисък БВП;

7.

призовава за въвеждането на междинен контрол за спазване веднъж на всеки пет години като ефективно средство за гарантиране на изпълнението на целите за намаляване на емисиите чрез по-редовен мониторинг;

8.

счита, че с оглед на липсата на конкретни цели за намаляване на емисиите за отделните сектори, обхванати от регламента за разпределянето на усилията, следва да се въведат разпоредби за програмиране, за да се даде възможност за разработване на стратегии и действия на равнището на ЕС, на държавите членки, на местните и регионални власти, които да гарантират прехода на тези отрасли към мерки за ниски емисии на CO2. Секторните цели следва да се изготвят така, че да се гарантира, че всички сектори, обхванати от регламента за разпределянето на усилията, спазват предложената в регламента цел за намаляване на глобалните емисии, като освен това проверките на съответствието трябва да бъдат укрепени с годишни прегледи и баланси;

9.

подчертава необходимостта от всеобхватно и по-амбициозно използване на възможностите по отношение на правните изисквания за секторните инициативи в секторите, за които съществува опасност от нарастване на емисиите (например ефективността на леките пътнически автомобили и леките търговски превозни средства в сектора на транспорта);

10.

призовава Европейската комисия да проучи цялостно приноса от ЗПЗГС, като признае, че този сектор, и по-специално горите, има потенциала да допринесе положително за смекчаването на изменението на климата чрез поглъщане, съхранение и замяна на емисии на CO2;

1.

счита, че местните и регионалните власти без съмнение имат решаваща роля в секторите, обхванати от регламента за разпределяне на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, както и от регламента за ЗПЗГС, тъй като тези регламенти изискват включването на териториалното измерение. В същото време тук става въпрос непосредствено за области, в които местните и регионалните власти поради своите компетентности и правомощия, могат да предприемат действия. За прилагането на политиката също така е налице широк набор от подходящи инструменти, например политиките за териториално устройство, развитието на МСП, политическите мерки за привличане и насърчаване на „зелени“ инвестиции, строителството, градския транспорт и мобилността, както и плановете за градско развитие;

2.

подчертава, че предложените мерки спомагат за намаляване на емисиите в онези сектори, които не са обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), и по такъв начин предоставят социална, икономическа и екологична добавена стойност. Поради това градовете и регионите играят още по-важна роля, тъй като в своите територии те са авангард и движеща сила за инициативите за намаляване на въглеродните емисии и разглеждат икономическите и социалните фактори на всяко действие на местно равнище;

3.

подчертава, че едно модерно и устойчиво горско стопанство допринася за по-голямото използване на възобновяеми ресурси, осигурява биоенергия като заместител на изкопаемите горива и едновременно с това ефективно намалява въглеродния диоксид; изтъква, че намаляването на емисиите в секторите на ЗПЗГС трябва да бъдат насърчавани и посредством ОСП на ЕС;

4.

откроява важни задачи на местните и регионалните власти при директното информиране на гражданите и провеждането на кампании по въпроси на енергетиката. Предложенията на Комисията подкрепят изпълнението на регионални стратегии по отношение на климата и енергетиката и изтъкват на преден план декарбонизацията на секторите и планираното земеползване в рамките на регионалното и градското развитие и териториалното устройство. Регионалните и местните процеси са очертани в рамка на Конвента на кметовете с конкретни примери и цели за намаляване;

5.

счита, че предложените регламенти не повдигат въпроси по отношение на съвместимостта им с принципа на субсидиарност, тъй като справянето с изменението на климата и въздействията от него очевидно е трансграничен проблем, поради което целите на тези регламенти могат да бъдат постигнати единствено чрез действие на равнището на ЕС. Освен това предложените регламенти не надхвърлят необходимото по отношение на форма и съдържание за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. по разходоефективен начин и следователно са в съответствие с принципа на пропорционалност;

6.

счита, че за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и чисти енергийни източници е от основно значение да продължат да се предприемат действията с широк обхват в областта на климата включително в сектори, които не попадат в схемата за търговия с емисии. При предложеното разпределяне на усилията се цели общо регулиране на секторите извън СТЕ;

7.

обръща внимание на факта, че Комисията не определя никакви конкретни, правно обвързващи цели за тези сектори, а по-скоро изхожда от цялостна оценка на техния принос, при което на държавите членки се предоставя сравнително голяма свобода за това да решават какви мерки конкретно искат да прилагат, за да изпълнят целите за намаляване на емисиите на парникови газове. Перспективите за намаляване на емисиите на парникови газове са различни в отделните сектори и на национално равнище могат да стигнат дори до увеличение, като например прогнозите за емисиите от сухопътния транспорт, напълно независимо от изпълнението на мерките за по-голяма горивна ефективност;

8.

призовава за гъвкаво прилагане на общите цели във всички сектори, при което трябва да се оценява и взема предвид съответният капацитет на регионално и местно равнище; разбиване на целите спрямо отделните сектори обаче е практически невъзможно;

9.

подчертава, че всички държави членки и сектори на икономиката допринасят за постигането на целите за намаления на емисиите на СО2 и всички би трябвало да се стремят към горепосочената цел, като се осигурява балансираност между аспектите на справедливост и солидарност; националните цели в рамките на групата от държави членки с БВП на глава от населението над средния за ЕС следва да бъдат пропорционално коригирани, за да гарантират по справедлив и балансиран начин разходната ефективност;

10.

отбелязва, че постигането на тези намаления на емисиите на парникови газове следва да бъде катализатор за повишаване на ефективността и за разгръщане на иновациите в европейската икономика, и по-специално следва да насърчава съответни подобрения, особено в секторите на сградния фонд, селското стопанство, управлението на отпадъците и транспорта, доколкото те попадат в обхвата на настоящия регламент;

11.

обръща внимание на факта, че в регламента относно разпределянето на усилията са предвидени много възможности за гъвкавост и търговия, които имат за цел да помогнат на държавите членки да постигнат своите цели за намаляване на емисиите до 2030 г. Подобни мерки намаляват разходите, свързани с редуциране на емисиите, въпреки че е необходим реализъм и здрав разум и трябва да се следи внимателно за това гъвкавостта да не доведе до повече емисии или до определянето на по-ниски цели чрез манипулации, било то преди влизането в сила на разпоредбите или при прилагането на механизма за гъвкавост, тъй като различните възможности за гъвкавост в крайна сметка биха могли да доведат до неизпълнение на целите за намаляване на емисиите. Трябва да се проследяват не само временните икономически и структурни проблеми на държавите и техния стандарт на живот, но и да се вземат предвид регионалните различия в рамките на държавите, с цел да бъдат постигнати амбициозните цели;

12.

призовава Комисията спешно да предложи конкретни решения на проблемите на регионите, които изпитват особени затруднения или са в упадък, в контекста на необходимия преход към нисковъглеродна икономика; подчертава необходимостта от разработване на реалистични решения за регионите, които са силно зависими от използването на изкопаеми горива или от енергийно интензивни промишлени отрасли, или могат да бъдат засегнати несъразмерно по друг начин от прилагането на предложените регламенти; подчертава значението на участието на местните и регионалните органи в разработването на траектории за устойчиво развитие, които биха могли да стимулират и икономиката на тези региони;

13.

отбелязва, че с оглед на свръхпредлагането на квоти по СТЕ и на ниската цена за CO2 установената максимална горна граница от 100 милиона единици за количествата емисии не само не допринася за силно намаляване на емисиите, а противоречи на целите в областта на климата и може да доведе до това, че емисиите в секторите, които не са обхванати от СТЕ, дори да се покачат още повече в резултат на премахването на дисбалансите;

14.

призовава Комисията да предвиди известна гъвкавост при уреждането на санкциите, като при прехвърлянето на квоти между секторите прилага по-ниски валутни или оценъчни курсове;

15.

приветства предложението да се позволи на държавите членки при отчитането да използват общо 280 милиона единици от областта на ЗПЗГС, като признава, че този сектор, особено горите, има потенциала да допринесе положително за уредбата на ЕС за климата. Отбелязва, че са проблематични точността на мониторинга на емисиите на парникови газове в областта на ЗПЗГС и подкрепата за местното равнище при събирането на данни;

16.

отбелязва, че поглъщането на въглерода в рамките на ЗПЗГС би трябвало да се ограничи до онези области на регламента за разпределяне на усилията, в които правилата за отчитане са научно обосновани и доказани и са били проверени в пилотни проекти. По този начин се очаква да се избегнат спекулациите и редуцирането на общите принципи до чисто разходни съображения. При мониторинга на мерките в областта на ЗПЗГС и в съответното докладване трябва да се избягват двойните плащания — доколкото е известно и посредством прилагането на най-добрите методи; това се отнася преди всичко за прехода между категориите земеползване, но и за отчитането във връзка с продукти от добита дървесина и естествени смущения;

17.

предлага приспаданията да са възможни на всеки пет години, за да може да бъде взет предвид потенциалният принос на обезлесената земя, залесената земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища. По този начин ще се отговори на променливия характер на природата и ще се балансират въздействията на случайни събития и циклични процеси;

18.

призовава Комисията да работи заедно с държавите членки, за да определи по-точно ролята на местните и регионалните власти в управлението на данни и мониторинга на отчитането за ЗПЗГС;

19.

смята, че е важно, че съгласно предложението ще се запази строгият цикъл на докладване и съответствие, определен в регламента за разпределяне на усилията. Запазва се задължението за държавите членки да спазват годишните горни граници на емисиите и линейното развитие на емисиите в периода 2021—2030 г., въпреки че действителните проверки на съответствието ще се организират веднъж на всеки 5 години;

20.

подчертава, че с цел да се гарантира, че проверките на съответствието се извършват въз основа на точни данни, Комисията трябва постоянно и систематично да проверява и оценява предоставените от държавите членки инвентаризации на емисиите на парникови газове, при необходимост включително с помощта на независими експерти;

21.

смята, че Европейската агенция за околната среда трябва да продължи да координира контрола на прозрачността, точността, съгласуваността, сравнимостта и пълнотата на представяната информация. От решаващо значение е местните и регионалните власти да бъдат укрепени при отчитането и докладването, за да могат да отчитат местните и териториалните особености по-добре отколкото досега;

22.

смята, че е важно посредством настоящото предложение за националните, регионалните и местните администрации, както и за предприятията, МСП и микропредприятията да не възникват преки задължения за докладване или административна тежест;

23.

отбелязва, че многообразието и променливият характер на земеползването в Европа води до различно по своята същност и непоследователно третиране, което налага необходимостта от решителна и координирана хармонизация и стандартизация на качеството на данните на държавите членки, като се вземат предвид не само специфичните за страната, но и регионалните и местните обстоятелства и условия, включително тяхната динамика; във връзка с това предлага да се използва опитът, натрупан чрез инструменти като методиката за изготвяне на регистри на емисиите по инициативата „Конвент на кметовете“, и да се обвърже с текущите усилия за създаване на гъвкави, лесни за използване и надеждни показатели за измерване на емисиите на местно и регионално равнище в рамките на Глобалното споразумение на кметовете;

24.

изразява загриженост, че протоколът от Киото изтича в края на 2020 г. Поради това управлението на сектора на ЗПЗГС трябва да се доразвие в рамките на ЕС. Понастоящем то е уредено от решението относно ЗПЗГС (Решение № 529/2013/ЕС). Изпълнението на това решение вече е в ход и до 2020 г. ще бъдат създадени усъвършенствани системи за отчитане. Без правна рамка, която да консолидира това изпълнение и да определя приложимите правила за периода след 2020 г., начинът, по който ЗПЗГС ще бъде включен в общата рамка, не би бил еднакъв за целия ЕС. Различията между държавите членки в правилата за докладване и отчитане биха засегнали отрицателно оптималното функциониране на единния пазар;

25.

признава, че правилата за отчитане за инвентаризацията в сектора на ЗПЗГС въз основа на процедурата на МГИК от 2006 г. не съответстват на най-съвременните методи. ЕС би трябвало да продължи да разработва съществено процедурата на инвентаризация, за да подобри нейната прецизност и бързина, като същевременно би трябвало да се запазят опростеният характер и прозрачността на системата. Във връзка с това градовете и регионите имат важна, дори решаваща роля за предоставянето на необходимата за инвентаризацията в сектора на ЗПЗГС информация както за извършването на последваща оценка, така и за изготвянето на прогнози;

26.

подчертава, че в контекста на тази процедура използването на помощни структури, с цел стимулиране на постепенното подобряване, изглежда едно многообещаващо развитие. КР би могъл да допринесе за създаването на благоприятна среда, за да подобри, въз основна на основните принципи на процедурата на МГИК като последователност, сравнимост, пълнота, точност и прозрачност, способността на градовете и регионите за събиране, анализ и агрегиране на данните, свързани със ЗПЗГС;

27.

е на мнение, че Европейската комисия заедно с КР следва да разработи насоки, за да предостави на местните и регионалните власти процедурно съдействие при събирането на данни, както и общи методологични стандарти за включването и вземането предвид на местната информация, като не трябва да се пренебрегват компромисите между точността и ефективността на разходите, както и ограничаването на административната тежест. По-голяма точност може безсъмнено да бъде постигната единствено посредством участието на местните и регионалните експерти;

28.

отбелязва, че многостранният подход е не само целесъобразен, за да се постигне на единство по въпросите, свързани с изменението на климата и планирането на ЗПЗГС, но и допринася за това да се повиши прозрачността и изпълнението на задълженията за докладване, да се подобри оценката на социалните и икономическите последици на местно и регионално равнище, да се намират по-лесно оптимални решения и да се овладява нарастващата сложност, използвайки многосекторен подход;

29.

счита, че при включването на ЗПЗГС в рамките на политиката в областта на климата трябва да бъдат взети под внимание на първо място селското и горското стопанство, но също така и приносът на жилищното настаняване, управлението на отпадъците и малките предприятия, както при възприемането на най-добрите практики по отношение на изискванията за прозрачност, така и за да се гарантира ефективността на механизмите за контрол. Бързото предоставяне на конкретни отзиви от различните области, както по време на преговорите относно Регламента, така и в хода на изпълнението, е от основно и решаващо значение;

30.

подчертава, че възможностите за финансиране на местно и регионално равнище трябва да се разширяват последователно, по-решително отколкото досега и в по-голяма степен децентрализирано, като това финансиране би могло да бъде привлекателно допълнение към частното финансиране и за кредитните институции. В допълнение към предоставянето на национални и европейски финансови средства под формата на безвъзмездни помощи и съфинансиране във връзка с изпълнението на екологични мерки би трябвало да се обмисли подобряване на кредитния рейтинг на местните и регионалните власти и капацитета им за предоставяне на заеми. Това може да бъде постигнато чрез промени в законодателството или чрез сдружение на градовете, които сами по себе си не са достатъчно големи, например, за да закупят облигации.