30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/1

Докладчик:

Tony ZAHRA

1.1.

Предвид неблагоприятни условия като разстояние, достъпност и изолираност, ЕИСК смята, че следва да се търси благоприятен данъчен режим за островите, като се отчитат специалните усилия, насочени към инвестициите, запазването и създаването на работни места, приспособяването на периодите, в които бизнесът работи — всичко това с оглед смекчаване на последиците от сезонната заетост.

1.2.

Въпреки силната устойчивост и бързото възстановяване на туризма по време на криза, ЕИСК счита, че е важно да се анализират предвидимите предизвикателства и възможности в плавателния и морския туризъм и да се предприемат съответните мерки, особено в Средиземноморския регион поради голямото му значение и съществения му принос към европейската икономика. В процеса на оценка би трябвало да се обърне необходимото внимание на съпоставимостта с конкурентни дестинации. От жизненоважно значение са по-интелигентното законодателство и политики, както и намаляването на бюрокрацията за МСП.

1.3.

Трябва да бъдат създадени и популяризирани повече маршрути с множество дестинации в региона, като същевременно трябва да се насърчават съвместни/регионални мерки за популяризиране между държавите членки. ЕИСК предлага държавите членки да приемат силни маркетингови стратегии за диверсифициране и адаптиране към развиващите се предпочитания и вкусове на клиентите. Заедно с това обаче трябва да се оценят и възможните различия при отделните граждани по отношение на финансовата достъпност на предлаганите в сектора туристически услуги.

1.4.

Важно е средиземноморските държави да засилят регионалното сътрудничество за закрила на морските екосистеми с оглед голямата зависимост на плавателния и крайбрежния туризъм от тези екосистеми. В тази връзка ЕИСК се застъпва за създаването на група от западносредиземноморски държави членки и трети държави, която да разгледа съвместно въпроса за синия растеж (1) и синята и зелената инфраструктура за възстановяване на увредените екосистеми.

1.5.

Строителните дейности и отвоюването на земя от морето при континенталния шелф необратимо унищожават местообитанията на морското дъно. Континенталният шелф на Средиземно море е тесен и тези морски зони трябва да бъдат защитени от подобни дейности. Също така, ако подобни дейности са налице, следва да се обмислят компенсаторни мерки и създаване на фискален резерв.

1.6.

Развитието на плавателния и морския туризъм трябва да се основава на принципите на дългосрочното устойчиво развитие. За целта е необходим функциониращ и измерим механизъм. ЕИСК препоръчва разработване на хармонизиран механизъм с устойчиви показатели за сектора, по-специално за островните държави и региони, които зависят до голяма степен от крайбрежните дейности. Европейската система от показатели за туризма, разработена от Европейската комисия, би могла да бъде отлична платформа за постигането на тази цел.

1.7.

Разработването на механизъм с устойчиви показатели налага също така събирането на точни икономически данни. Туризмът е много сложен сектор, който включва разнообразни взаимоотношения между много различни заинтересовани страни. За тази цел могат да се разработят инструменти за събиране на относителни икономически данни посредством екстраполиране на модела на сателитните сметки.

1.8.

Въздействието на изменението на климата върху морската среда изисква диалог за намиране на иновативни решения. Като приоритет трябва да бъдат изведени конкретни мерки за уязвимите територии. ЕИСК обръща внимание на неотдавнашното съобщение на Комисията относно международното управление на океаните и съдържащия се в него пакет от 14 действия (2). Седмата програма на ЕС за действие за околната среда до 2020 г. и целите на ЕС за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него са насочени към инфраструктурни сектори като енергетиката и транспорта и към специфични аспекти, свързани с крайбрежния и морския туризъм. В допълнение към това Европейската инвестиционна банка ще предоставя на МСП финансови средства за инвестиции в туризма и/или в регионите за сближаване.

1.9.

Управлението на отпадъците е предмет на сериозно безпокойство в плавателния и морския туризъм, като туризмът сам по себе си е съществен източник на отпадъци. По оценки на Световния фонд за дивата природа (WWF) над 80 % от замърсяването на морската среда идват от дейности на сушата. Проблемът се изостря още повече от замърсяването в морските води. Това изисква иновативни мерки, които могат да смекчат проблемите, свързани с отпадъците, в допълнение към съгласуваното и ефективно привеждане в действие на нормативните изисквания. ЕИСК призовава за хармонизирано прилагане на международните конвенции, за да се насърчава изграждането на капацитет в трети държави.

1.10.

С оглед на перспективите за растеж в сектора, цялата верига на управление на отпадъците (от събирането до обезвреждането) представлява голямо предизвикателство, особено в ограничени пространства, каквито са островите. В тази връзка ЕИСК препоръчва също така да се създаде „коалиция за природното наследство“, в която да участват острови и крайбрежни зони, както и ключови действащи лица в областта на екологията, като фондации и международни организации, с цел превръщане на европейските острови и крайбрежни региони в лидери в областта на мерките за чиста околна среда в световен мащаб, насърчавани от интегрирани подходи към туризма.

1.11.

Инвестирането в хората е предпоставка за устойчив и конкурентоспособен растеж. Секторът обаче не привлича достатъчно квалифициран персонал основно поради липсата на привлекателност от гледна точка на професионално израстване и дългосрочна заетост. ЕИСК препоръчва изричното разработване на стратегически план за действие с цел привличане и задържане на постоянен поток от квалифицирана работна ръка, която се интересува от дългосрочна заетост в сектора. В плана за действие трябва да се съдържат конкретни предложения, основаващи се на научен и практически подход, така че да се повиши привлекателността на сектора.

2.1.

Малтийското председателство поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище относно „Стратегии за диверсификация на плавателния и морския туризъм“ в по-широкия контекст на иновативните стратегии за развитие на по-конкурентна среда в Европа със специален акцент върху Средиземноморския регион.

2.2.

Туризмът е мощен световен отрасъл с отличен потенциал за заетост и икономическо развитие, както се отбелязва в член 195 от Договора за функционирането на Европейския съюз. През 2014 г. секторът на туризма генерира повече от 1,6 трилиона евро, възлизащи на близо 10 % от общия БВП на ЕС, с пряко, косвено и индуцирано въздействие върху 25 милиона работни места в ЕС (3). Морският подсектор на туризма беше посочен като една от приоритетните области на малтийското председателство на ЕС. Разработването на съответни туристически продукти и морски услуги би могло да допринесе за потенциала за растеж в крайбрежните и островните територии на ЕС. В тази връзка е необходимо да се определят настоящите тенденции и прогнози, за да се даде по-ясна представа за иновативните възможности в съответствие със специфичното естество на плавателния и морския туризъм.

2.3.

Плавателният и морският туризъм е най-важният подсектор на туризма, както и най-мащабната морска дейност в Европа. Секторът осигурява почти 3,2 милиона работни места, като генерира общо 183 милиарда евро брутна добавена стойност (4), и притежава потенциал за създаване на работни места и устойчив „син растеж“. С цел да популяризира Европа като водеща морска дестинация в света, европейската островна и крайбрежна туристическа инфраструктура трябва да предлага подходящи и иновативни услуги за потребителите, включително достъпност, като същевременно гарантира устойчивото развитие на местните общности. „Вътрешноводният“ плавателен туризъм, който се осъществява в редица държави членки в езера, реки и т.н., също е част от този сектор и трябва да се вземе под внимание в процеса на преразглеждане. Част от сектора е и голямата корабостроителна промишленост за плавателни съдове за отдих и круизни кораби, където Европа заема важно място в световната икономика.

3.1.

През годините ЕИСК е приемал становища относно политиката в областта на туризма по принцип, и по-специално относно островния и крайбрежния туризъм. ЕИСК предложи да бъдат разработени програми за учене през целия живот специално за служителите на островите, ангажирани в областта на туризма, както и създаването на междурегионално училище, основано на подобна на „Еразъм за студенти и работници в туристическия сектор“ концепция, на стратегически разположен остров.

3.2.

ЕИСК счита, че определението на ЕС за острови е неподходящо и следва да бъде преразгледано, за да се отчетат новите реалности на разширения ЕС, включващ островни държави. С оглед на това Европа да се популяризира като ключова туристическа дестинация на световно равнище, ЕИСК препоръчва също така да се развива макрорегионално сътрудничество (напр. стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море, стратегията за региона на Балтийско море и стратегията за региона на река Дунав) с цел решаване на проблеми като достъпността. Това изисква висококачествено териториално единство, действащо от островите към континента.

3.3.

Изменението на климата изисква решителни мерки за приспособяване с оглед на устойчивостта на островите към това изменение във всички сфери на тяхната икономика. ЕИСК препоръчва въвеждането на т.нар. „тест за измерване на промените на островите“, който да се отнася до области като енергетиката и транспорта (инфраструктура и достъпност), повишаването на морското равнище, влошаването на състоянието на биологичното разнообразие и други важни въпроси.

3.4.

Островните икономики са станали прекалено зависими от предимно сезонния туризъм и поради това е необходимо диверсифициране. ЕИСК подчерта, че възприемането на синята икономика като неизчерпаем източник на неоползотворени ресурси и настоятелното изтъкване на синия растеж като панацея за проблемите на европейската икономика може да увеличат различните видове натиск, на които вече са подложени бреговете и моретата на ЕС. Следователно при изготвянето и прилагането на мерки дългосрочната устойчивост трябва да продължи да бъде основополагащ принцип.

3.5.

В съобщението на Комисията относно „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“, прието през 2014 г. (5), се разглеждат настоящите недостатъци на управлението и се създава рамка за сътрудничество между публичните органи и публично-частните партньорства, включително чрез териториални клъстери и интегрирани стратегии. В контекста на специфичните особености на всеки морски басейн, в съобщението се предлагат 14 конкретни действия, насочени към бизнес инвестициите, високата степен на сезонност, диверсификацията на продуктите и иновациите, свързаността, достъпността, подобряването на инфраструктурата, развитието на уменията и опазването на морската среда. В момента планът за действие се изпълнява (6).

4.1.1.

През годините е направено много, за да се привлече вниманието на вземащите решения на високо равнище и на заинтересованите страни към връзката между океаните и климата. Това доведе до включването на океаните в Парижкото споразумение от 2015 г. и изготвянето на специалния Доклад относно океаните от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК). Тези усилия изискват подкрепа за изпълнението на Парижкото споразумение, включително за укрепване на техническия капацитет на държавите членки да разработват технологични пътища за бъдеще с ниски емисии.

Морският транспорт е отговорен за около 2,5 % от емисиите на парникови газове в света. ЕС призовава за глобален подход за намаляване на емисиите от международното корабоплаване, но емисиите от корабоплаването се предвижда да нараснат значително до 2050 г. Съгласно Второто проучване на емисиите на парникови газове, публикувано от Международната морска организация (ММО), чрез използване на оперативни мерки и прилагане на съществуващи технологии е възможно да се постигне намаление на енергопотреблението и на емисиите на CO2 от корабите с до 75 %. Много от тези мерки са икономически изгодни и предоставят нетни ползи, тъй като съответните оперативни или инвестиционни разходи се изплащат под формата на по-ниски разходи за гориво. Подобно намаление може да бъде постигнато чрез внедряване на нови иновативни технологии.

4.1.2.

Средиземноморието е един от най-значимите региони в света по отношение на изключителното си биологично разнообразие, но същевременно е и по-уязвим на изменението на климата в сравнение с други региони. Мащабният крайбрежен туризъм е един от основните причинители на екологични загуби в региона. Средиземноморието обаче притежава и висока природна стойност, което го прави изключително важен регион за опазването на биологичното разнообразие. В това отношение е наложително да се поддържа регионално сътрудничество за защита на морските екосистеми. Програмата за финансиране LIFE+ на Европейския съюз подкрепя целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и предлага възможности за финансиране на иновативни проекти в областта на крайбрежния и морския туризъм.

4.1.3.

Управлението на отпадъците е основен проблем за сектора, по-специално на островите, чийто туризъм е със силно изразен сезонен характер. За повечето острови може да се окаже трудно да се справят с големия брой посетители в най-натоварените периоди, което изисква огромни инвестиции в осигуряването на подходящи съоръжения за пречистване на водите и преработване на отпадъците. Приемането на Конвенцията за биологичното разнообразие осигурява глобално призната рамка за действие за борба със заплахите за природното наследство, като се започне от замърсяването на морските води и микропластмасата и се стигне до непрестанното намаляване и премахването на найлоновите торбички за еднократна употреба.

4.1.4.

В различни проучвания и доклади се подчертава, че екологичният подход е икономически изгоден за европейския крайбрежен туризъм. ЕС трябва да стимулира държавите членки да полагат повече усилия за приемане на екологични практики в туризма и въвеждане на екологични програми за смекчаване на последиците от изменението на климата. Това следва да бъде подкрепено с насърчаване на екологичния туризъм като сегмент, подпомагащ плавателния туризъм.

4.1.5.

Поради тези предизвикателства е още по-важно развитието на плавателния и морския туризъм да следва принципите на устойчивото развитие. Устойчивостта обаче трябва да се основава на функциониращ и измерим модел, който въвежда система от показатели за наблюдение и проследяване на свързаните с морския туризъм дейности и развитие, особено по отношение на островните държави и региони. Дестинациите също трябва да се опитат да установят прагове на „интензитет на туризма“, които, ако бъдат превишени, ще доведат до редица проблеми с отрицателно въздействие върху този сектор и дългосрочната му устойчивост. Тези прагове са по-специално:

4.1.6.

Европейската система от показатели за туризма, разработена от Европейската комисия през 2013 г. и преразгледана през 2016 г. (7), е доброволен инструмент за управление, който набелязва набор от основни показатели, с помощта на които дестинациите да наблюдават и измерват представянето си в областта на устойчивия туризъм.

4.1.7.

В тази връзка Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ) е особено ценен източник, предоставящ информация, статистически данни и съвети, които са от основно значение в процеса на утвърждаване на принципите на устойчивост.

4.1.8.

Трябва да се спомене и становището на ЕИСК относно „Интелигентни острови“, особено във връзка с приемането на най-добри практики.

4.1.9.

Проектът „Tracking European Operations for Maritime EcoSystems“ („Проследяващи европейски операции за морски екосистеми“) в рамките на ERA-LEARN 2020 (спомагателна дейност — „Координационни и спомагателни дейности“) с финансиране от „Хоризонт 2020“ може да послужи като друг ценен ресурс при постигането на тази цел.

4.1.10.

Много организации и институции дават своя принос в процеса на опазване на околната среда, като Световния фонд за дивата природа, Платформата за океаните и климата, Конференцията на периферните морски региони в Европа (CPMR), „Гринпийс“ и различни структури на ООН, които работят с различни структури на ЕС и в засилено сътрудничество между правителства, публични и частни заинтересовани страни. Този процес трябва да бъде поддържан, ако искаме да вървим по пътя на успеха.

4.1.11.

Здравите морски екосистеми и запазените крайбрежни/островни райони допринасят по много начини за устойчивия растеж и създаването на работни места. Туризмът и селското стопанство, рибарството, аквакултурата и горското стопанство са ключови сектори със значимо въздействие и значение за интегрирането на биологичното разнообразие във всички политики. Устойчивото производство на храни и продоволствената сигурност са други свързани с темата въпроси, които заслужават специално внимание. Секторните политики, които допринасят за опазването на биологичното разнообразие, трябва да се разработят в интегрирана рамка. По въпроса за морските екосистеми ЕИСК обръща внимание на Директивата за морското пространствено планиране (8), както и на Барселонската конвенция от 1995 г. (9).

4.1.12.

Замърсяването на морската среда често идва от непречистени отпадни води и от селското стопанство, но заплахите за морските екосистеми включват и търговския свръхулов, разливите на петрол и други опасни вещества, както и въвеждането на чужди биологични видове. Значителен ефект върху околната среда (10) може да окаже и лошото управление на баластните води. Морските екосистеми са значим източник на биологично разнообразие и Европейският съюз предприема редица стъпки за постигане на морска среда в добро състояние, за да способства за по-голямата устойчивост на екосистемите спрямо изменението на климата в европейските морски води до 2020 г. Това изисква тясно работно сътрудничество между всички заинтересовани страни.

4.1.13.

В тази връзка изборът на инструменти за прилагане е от стратегическо значение, за да се гарантира, че всички икономически сектори ще се възползват от новите възможности, създавани от здравите екосистеми. В същото време прозрачността, надлежните консултации и отчетността са от основно значение, за да може туризмът да се впише в общото понятие за добро управление. Както се посочва в Конвенцията за биологичното разнообразие (11), ефикасното използване на ресурсите и кръговата икономика са предпоставки за постигане на напредък и устойчивост в тази област.

4.1.14.

Трябва да се разработят политики за повишаване на осведомеността с цел подобряване на нормативното съответствие, като се използват стимули за чисти дейности в областта на плавателния и морския туризъм (в това число свързаните сектори, като яхтения туризъм, рибарството, доставките на храни и т.н.). В тази връзка трябва да бъдат разработени всеобхватни междусекторни програми за обучение, за да се преследват комплексни устойчиви цели, а създаването на мрежа от съответните туристически райони би позволило обмен на данни и добри практики.

4.1.15.

Европа трябва да се възползва от своите природни ресурси и да популяризира своите забележителности, където природата и устройството на крайбрежната и морската територия се намират в хармония. Тъй като крайбрежните зони са от особено стратегическо значение в екологичен, икономически и социален план, решаването на техните проблеми трябва да се извършва в рамките на интегрирана политика за устойчиво развитие, в която се отделя особено значение на устройството на територията, баланса между използването на енергията от възобновяеми източници и останалите крайбрежни дейности и изискванията за градско планиране (12). Необходимо е да се гарантира възможно най-доброто прилагане на Директивата за морското пространствено планиране от страна на държавите членки. Тъй като тази директива не обхваща крайбрежните зони, е полезно отново да се позовем на Барселонската конвенция, която за удобство съдържа протокол относно крайбрежното управление.

4.2.

4.2.1.1.

Необходимо е да се направи надлежна оценка на настоящото положение след 18 януари 2016 г., когато изтече срокът, до който държавите — членки на ЕС, трябваше да изменят националното си законодателство и да транспонират Директива 94/25/ЕО относно плавателните съдове с развлекателна цел, изменена с Директива 2003/44/ЕО. Тази директива беше приета с цел да се насърчи устойчивото развитие на сектора и да се намали броят на произшествията с лодки по море чрез въвеждане на стандартни изисквания относно безопасността на потребителите, както и относно емисиите на отработени газове и шум.

4.2.1.2.

Целта на тази европейска правна уредба беше да премахне различията между държавите членки, които биха могли да попречат на движението в рамките на ЕС. Този задължителен процес на хармонизиране доведе до редица предизвикателства, които трябва да бъдат идентифицирани и анализирани спешно, тъй като е ясно, че на европейско равнище все още не е налице еднородност по отношение на изискванията. Липсва съгласуваност и единност, както е видно от различните национални схеми за обучение на шкипери (13). Ако не бъде управляван ефективно и целесъобразно, междинният процес на транспониране може да бъде контрапродуктивен и евентуално да засегне конкурентоспособността на сектора на развлекателното плаване, като последиците биха били противоположни на целите, определени за плавателния и морския туризъм.

4.2.2.1.

През последните години различни подсектори на тази индустрия бяха обект на нестабилност при търсенето и колебания в туристическия сектор като цяло, който също беше засегнат от икономическата обстановка, преобладаваща в държавите — източници на туристи. Последните терористични нападения в Европа и последващото нарастване на други заплахи от тероризъм без съмнение ще оказват влияние върху туризма. През годините обаче туризмът се оказа много издръжлив, дори и в трудни времена, както показва бързото възстановяване след икономическата криза през 2008—2009 г. и последвалите множество кризи.

4.2.2.2.

Висококачествените туристически продукти и услуги стават все по-важни и ние трябва да бъдем иновативни, като същевременно трябва да се гарантират инвестициите. Необходимо е да разгледаме въпроса за диверсифицирането и подобряването на продуктите в цялата верига за създаване на стойност. Това е посока, която може да даде значителен тласък на плавателния и морския туризъм и да повиши привлекателността на потенциалните дестинации. Това ще ни даде възможност също така да се адаптираме към променящите се потребителски тенденции и демографските промени, които оказват влияние върху моделите на пътуване.

4.2.2.3.

Клиентите стават все по-склонни към приключения и са по-добре подготвени да участват в нови начини на пътуване и преживявания. Стъпка в правилната посока е скорошната покана на Комисията на стойност 1,5 милиона евро за представяне на предложения за създаване на плавателни маршрути, които популяризират плавателния туризъм. Тази инициатива ще спомогне за насърчаване на взаимовръзките с други икономически сектори и за привличане на посетители със специални интереси, като гастрономия, култура и развлекателни дейности.

4.2.2.4.

В рамките на своите правомощия Комисията работи в подкрепа на конкурентоспособността и устойчивостта на туристическия сектор, което може да благоприятства и развитието на плавателния и морския туризъм.

4.2.2.5.

Такава инициатива е програмата COSME, която през последните шест години подпомогна развитието и популяризирането на транснационални продукти, свързани с тематичния туризъм, в области като морския туризъм, културния туризъм, гастрономията, спорта и здравния туризъм (14). Инициативата EDEN също осигурява по-видимо присъствие на нетрадиционни дестинации, които показаха високи постижения в развитието на устойчивия туризъм (15). С изданието на инициативата през 2010 г. се постави акцент върху крайбрежните, крайречните и езерните дестинации и се насърчи новаторството по отношение на водния туризъм в рамките на тези дестинации.

4.2.2.6.

Регионите могат да използват и европейските структурни и инвестиционни фондове (16), когато се касае за инвестиции в модернизацията на крайбрежни зони, яхтени пристанища и пристанища, както и за опазване на културното и природното наследство в крайбрежните зони, при условие че те допринасят за съответните тематични цели и са част от териториална стратегия. Комисията публикува и наръчник (17) с цялостен преглед на възможностите за финансиране на сектора на туризма от страна на ЕС. Заинтересованите страни, активни в крайбрежния и морския туризъм, могат да кандидатстват за финансиране в рамките на тези отделни програми.

4.2.2.7.

Взаимовръзката и популяризирането на тези услуги могат да бъдат постигнати чрез групиране на продукти и услуги, които могат да подобрят преживяването на посетителите, т.е. чрез насочването им към богат избор от предпочитани продукти и услуги, които биха били по техния вкус. Понятието „групиране“ придобива все по-голяма популярност в туризма и включва предлагането на специализирани туристически продукти и услуги. Насоченият маркетинг позволява използването на всякакви средства, особено на цифрови методи, за директно достигане до всички потенциални посетители с цел създаване на пряка връзка между тях и дестинацията.

4.2.3.1.

В становището си относно по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм (18) ЕИСК изтъква значението на предложението за проучване на нуждите от обучение и създаване на раздел за „сини работни места“ в портала EURES. От съществено значение обаче е и дейността на Комисията за мащабно популяризиране и повишаване на осведомеността в държавите членки за необходимостта от включване на резултатите от проучването в техните национални политики за обучение. Обучението следва да бъде насочено както към служителите и работодателите, така и към институциите в сектора на туризма. В обучителните дейности следва да бъде включено и повишаването на осведомеността относно значението на туризма, европейското наследство и околната среда. Тези въпроси трябва да фигурират в задължителното образование, за да може младежите да бъдат възпитавани в тази посока от най-ранна възраст.

4.2.3.2.

Комисията предприе редица инициативи за развитие на уменията в сектора на туризма, от които ще се възползват и сините работни места, като например новата програма за умения (19). Този важен политически документ съдържа „План за секторно сътрудничество в областта на уменията“, който определя туризма като един от шестте пилотни сектора за провеждането на специфични действия, основани на ръководен от сектора подход. В тази връзка в края на януари 2017 г. беше публикувана покана за представяне на предложения по линия на фонд Еразъм + с бюджет от 4 милиона евро. Фондът ще подкрепя създаването на платформа за ключови заинтересовани страни в сектора (включително представители на промишлеността и доставчици на услуги в областта на образованието), която ще предлага действия и препоръки за следващите 5 до 10 години. Платформата ще анализира основните тенденции и потребности от умения в сектора, ще разработва конкретни действия за удовлетворяване на краткосрочните и средносрочните потребности от умения, ще преразглежда професионални профили, ще актуализира новите учебни програми, ще популяризира привлекателността на сектора и ще насърчава мобилността на учащите и на лицата, които търсят работа.

4.2.3.3.

През март 2017 г. по линия на програмата COSME ще бъде публикувана покана за подаване на оферти с бюджет на стойност 800 000 евро с цел подпомагане на дейности за подобряване на имиджа на кариерното развитие в сектора на туризма. Дейностите ще включват кампании за повишаване на осведомеността относно съществуващите инициативи и инструменти за развитие на уменията в областта на туризма, както и кампании за подобряване на имиджа на кариерното развитие в сектора, чрез предоставяне на помощни материали, интервюта и онлайн семинари, които представят положителните страни на кариерното развитие в сектора (а именно международния характер, привлекателността и динамиката на работата). Дейностите ще бъдат насочени към предприятията (включително МСП) и стартиращите предприятия в сектора, както и към учащите и лицата, които търсят работа.

4.2.4.1.

Секторът на плавателния и морския туризъм е много сложен и включва разнообразни взаимоотношения между много различни заинтересовани страни. Различните стопански дейности, които съвкупно съставляват този сектор, варират в значителна степен. Статистическата информация относно морския и крайбрежния туризъм в държавите членки не винаги е лесно достъпна, а методът на събирането ѝ може да е различен в отделните държави. Това може да доведе до непоследователност на данните, а оттам и до представяне на числови стойности, които може да не дават точни резултати. С оглед значимостта на сектора за европейската икономика, съгласуваните и точни данни са абсолютно задължителни. Освен това по този начин всички в сектора ще могат да добият точна представа и да се уверят в динамиката на плавателния сектор и в начина, по който това влияе на икономическите показатели на ЕС. Методологията на сателитните сметки (20) за туризма може да предостави на сектора необходимия инструмент. Икономическите данни, получени чрез тази система, могат да се комбинират със събирането на други важни данни, които заедно да изградят „механизъм с устойчиви показатели“. Редица държави членки вече са запознати с инструмента и това ще улесни процеса.