31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/1

Докладчик:

Benjamin RIZZO

1.1.

насърчава държавите членки да поемат по-силен ангажимент в областта на висококачественото образование за всички, за да се постигнат целите на ЕС за 2020 г. и на ООН за 2030 г.;

1.2.

подчертава значението на финансираното от държавата висококачествено образование и обучение за всички, като същевременно изтъква колко е важно информирането на гражданите по въпросите, свързани с правата на човека, ролята им на граждани и утвърждаването на европейските ценности във всички образователни програми на държавите членки;

1.3.

настоява за по-силна подкрепа за образованието в ранна детска възраст (от решаващо значение за придобиването на езикови познания, социализацията, приспособяването към началното образование и по-нататъшното образование) и ученето през целия живот (от решаващо значение за успешната интеграция в обществото и сферата на труда);

1.4.

подчертава необходимостта от създаване на възможности за обучение за младите хора, които прекъсват ученето, нискоквалифицираните работници и работниците мигранти, както и от признаване на резултатите от неформалното и самостоятелното образование;

1.5.

счита, че бъдещето на труда и предизвикателствата от цифровизацията са важни теми, на които ЕС и неговите държави членки трябва да отредят централно място в политическия дебат и в социалния диалог за висококачественото образование за всички;

1.6.

насърчава ЕС и неговите държави членки да се стремят към повече полезни взаимодействия и съгласувани стратегии на ЕС в областта на образованието за всички;

1.7.

припомня на Европейската комисия (ЕК) и на държавите членки, че учителите и образователният персонал трябва да бъдат подкрепяни в техните усилия за подобряване на всички аспекти на тяхното професионално развитие, с цел подобряване на резултатите от работата. Поради това препоръчва да се инвестира в квалифицирането на преподаватели и учители, като се полагат усилия за осигуряване на баланс между половете при набирането на служители и се предоставят стабилна работа и добри условия за кариера и заплати за всички тях;

1.8.

призовава за по-ефективно използване на европейските фондове, по-специално на Европейския социален фонд (ЕСФ) и програмата „Хоризонт 2020“, в подкрепа на качественото образование и обучение, талантите, научните изследвания и иновациите.

2.1.

ЕИСК изразява голямо задоволство от факта, че малтийското председателство е избрало за своя водеща тема „Висококачествено образование за всички“ и че отправи искане към ЕИСК да изготви проучвателно становище по нея. Европа не трябва да забравя съществената роля, която висококачественото образование за всички има за изграждането на европейско общество, ангажирано с отстояването на основните права и ценности. Малта се стреми да насърчи включването на многообразието във формалното и неформалното образование чрез осигуряването на равнопоставени и разнообразни образователни възможности. За тази цел Малта организира през януари 2017 г. седмица на образованието, посветена на „равнопоставеност и учене“ и „цифрово образование“.

2.2.

ЕИСК изразява задоволство и от факта, че на 7 декември ЕК представи три съобщения под заглавието „Инициатива за младежта“ (1). Настоящото становище се съсредоточава върху съобщението „Подобряване и модернизиране на образованието: висококачествено образование за всички“. Освен това, в качеството си на представител на европейското гражданско общество на равнището на ЕС, ЕИСК очаква да бъде сезиран и да играе активна роля в по-нататъшното развитие, свързано с тези инициативи. Като първа реакция обаче ЕИСК изразява опасението, че тези инициативи може да изгубят смисъла си, тъй като в много от нашите общества все още се прилагат мерки за строги икономии, което не позволява да се извлече цялостна полза от висококачественото образование.

2.3.

Въпреки че образованието остава прерогатив на националните власти, ЕИСК е на мнение, че ЕС следва да използва влиянието си и финансовите си възможности, за да помогне на държавите членки да инвестират повече във висококачествено образование за всички.

3.1.1.

Качественото образование допринася за развитието на свободни, критично мислещи, съзнателни, активни и автономни мъже и жени, способни да участват в напредъка на обществата, в които живеят, и да разбират общите ценности на свобода и солидарност. То създава и основите, които позволяват на хората да се справят с предизвикателствата на сферата на труда.

3.1.2.

Ангажиментът за качествено образование налага конкретни действия, като например:

3.2.1.

ЕИСК смята, че макар основната цел на образованието да е развитието на хората, както се заявява по-горе, обучението представлява дисциплина и дейност, по-подходяща за оперативни цели и тясно свързана с развитието и включването в сферата на труда. ЕИСК вече е показал разликите и връзките между образование и обучение, които без съмнение са свързани, но имат свои собствени цели. С много свои становища ЕИСК е допринесъл за това образованието да бъде признато като основно право на човека, обществено благо и основна отговорност на правителствата.

3.2.2.

В Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (подписана от министрите на образованието в Париж през март 2015 г. след атентатите, извършени във Франция и Дания), се посочва, че ЕС „отново потвърждав[а] решимост[та] си да дава своя принос в подкрепа на основните ценности, които стоят в сърцевината на ЕС: зачитането на човешкото достойнство, свободата (включително свободата на изразяване на мнение), демокрацията, равенството, върховенството на закона, както и зачитането на правата на човека“.

3.2.3.

За съжаление през 2016 г. насилие, произлизащо от различни среди (включително крайно десни политически групи, проповядващи ксенофобия и расизъм, тероризъм, използващ религиозни аргументи, както и енергичното отхвърляне на бежанците, бягащи от войни и конфликти) отново доведе до болезнени последици. Образованието в областта на правата на човека, както и на гражданското участие и ценностите на ЕС, следва да бъде подкрепено във всички образователни програми на държавите членки.

3.2.4.

В този смисъл, държавите членки трябва да добавят нови измерения на образованието: връзката му с основните права, както и бъдещето на труда, и необходимостта да осигурява подготовка за културните и функционалните промени, произтичащи от развитието на средата, както и да гарантира, че обучението е подходящо за задачите и уменията, необходими за постигането на икономика с устойчиво развитие.

3.2.5.

Информационната грамотност е едно от предизвикателствата на съвременното образование. Достъпът до информация е гражданско право, но как се ползва тя е сложен въпрос. В рамките на образованието може и трябва да се развиват умения за подбор, тълкуване и използване на информация, което е в интерес както на отделната личност, така и на обществото. Информационната грамотност е един от критериите за висококачествено образование.

3.3.1.

В доклад на Евростат се посочва, че „през 2015 г. в ЕС около 25 милиона деца, или 26 % от населението на възраст от 0 до 17 години, са били изложени на риск […] [от изпадане в бедност или от социално изключване]. […] През 2015 г. над една трета от децата са били изложени на риск [от изпадане в бедност или социално изключване] в 6 държави членки: Румъния, България, Гърция, Унгария, Испания и Италия“. Най-голямо увеличение се наблюдава в Гърция (от 28,7 % през 2010 г. на 37,8 % през 2015 г., т.е. плюс 9,1 процентни пункта). Тези тревожни данни ясно показват връзката между кризата и нарастването на бедността.

3.3.2.

В най-новите доклади на ЕС за сектора на образованието се предоставят допълнителни доказателства по въпрос, отразен в много предходни анализи и изявления на гражданското общество: че бедността е тясно свързана със социално-икономическата и културната среда на семействата и социалните групи. Евростат потвърждава, че „делът на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС, е по-малък при по-високо равнище на образование на техните родители. През 2015 г. почти 2/3 (65,5 %) от всички деца, чиито родители са с ниско равнище на образование (най-много прогимназиален етап на средното образование), са били изложени на риск от бедност […], в сравнение с 30,3 % от децата, живеещи с родители, които имат средно образование […] и 10,6 % от децата с родители с висше образование“.

3.3.3.

Бедността, свързана с образованието, или делът на младите хора, които не успяват да покрият минималните стандарти в областта на образованието, е едно от най-големите предизвикателства в Европа днес. От друга страна, заради икономическата криза и строгите бюджетни и фискални ограничения качеството на системите за образование и обучение се влошава, като така се увеличава опасността от изпадане в бедност и от социално изключване и се застрашава принципът на висококачествено обществено образование за всички.

3.3.4.

Въпреки че някои европейски държави са решили да намалят бюджетите за образование, да намалят заплатите на персонала, да ограничат наемането на служители, да спрат строителството на училища или да не заделят достатъчно ресурси за осигуряването на безопасна и годна за обитаване инфраструктура на учебните заведения, тази тенденция трябва да бъде преодоляна. През 2014 г. публичните разходи за образование са били само 1,1 % в реално изражение, а десет държави членки са намалили разходите си през 2014 г. в сравнение с 2013 г. (2). Поради това ЕИСК настоятелно призовава националните правителства да преразгледат и изменят програмите за строги икономии, които биха могли сериозно да повлияят на изпълнението на ангажиментите, поети на европейско и международно равнище в областта на образованието, като например Програмата до 2020 г. и Програмата до 2030 г.

3.4.1.

Бъдещето на труда е важна тема, на която трябва да бъде отредено ключово място в политическия дебат и социалния диалог относно висококачественото образование. Освен това в начините, по които се полага труд, настъпват тектонични промени. Като следствие, въпреки разкриващите се нови възможности за превръщане на иновациите в нови работни места, сферата на труда в момента се характеризира с високи равнища на непредсказуемост както за работниците, така и за предприятията. А макар и съпътстван от нови положителни възможности, преходът, предизвикан от цифровата революция, допълнително усилва усещането за непредвидимост и сложност. Както е посочено в първия Обзор на образованието и обучението, разработен от Комисията „Юнкер“, „Предоставянето на хората на уменията, необходими им за работа, е само част от картината. За създаването на по-добро общество също толкова важно е и образованието.“ В днешно време обаче дори най-квалифицираните работници могат да загубят работата си. Въпреки че са от жизнено значение, образованието и обучението сами по себе си вече не дават гаранция за добра, стабилна, добре платена работа. Освен това неравенствата на пазара на труда изглежда са се превърнали в опасение, на което трябва да се обърне необходимото внимание.

3.4.2.

Професионалното образование и обучение (ПОО) са от все по-голямо значение за борбата с безработицата и трябва да бъдат подобрени, за да станат по-достъпни и подходящи. Трябва да бъдат заделени достатъчно човешки и финансови ресурси, за да се гарантират качество на резултатите от образованието и пригодността за заетост на засегнатите лица.

3.4.3.

В доклад на ЕК за оценка за инвестициите по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) през периода 2007—2013 г. се казва, че до края на 2014 г. най-малко 9,4 милиона европейски граждани са намерили работа, а 8,7 милиона са придобили квалификация или сертификат. Други положителни резултати, като подобряване на уменията, са посочени за 13,7 милиона участници. Тази положителна новина следва да насърчи държавите членки да продължат борбата с безработицата в Европа, която е все още висока в много от тях.

3.4.4.

Освен това ЕИСК препоръчва ЕС и неговите държави членки да инвестират повече в научните изследвания и иновациите, за да се създадат нови и по-добри работни места за бъдещето.

3.4.5.

Все още има разлика в заплащането на жените и мъжете. През ноември 2015 г. Вера Йоурова, член на Комисията, заяви: „Жените продължават да работят безплатно почти два месеца всяка година поради това, че средното почасово заплащане на жените е по-ниско с 16,4 % от това на мъжете. Равенството между мъжете и жените е една от основните ценности на Европейския съюз, но този ден ни напомня, че то не е една от неговите основни реалности.“ Като се има предвид феминизирането на сектора на образованието, следва да бъдат преразгледани възнагражденията и подобрени възможностите за кариера.

3.5.1.

Държавите членки трябва да потвърдят ролята на общественото образование за постигане на равенство и социално сближаване. При анализа на последните данни за ЕС относно бедността и риска от социално изключване не бива да се подценява значението на общественото образование за създаване на по-равнопоставени общества.

3.5.2.

Висококачествено образование трябва да се предоставя с нестопанска цел при равнопоставени условия. Правителствата носят главно отговорността да осигуряват достатъчно средства за универсално достъпно образование в съответствие с ангажиментите, които са поели на европейско и международно равнище. Инвестициите в образованието, особено в общественото образование, следва да се превърнат в политически приоритет.

3.5.3.

Тъй като не всички работници разполагат с необходимите умения, за да устояват на социални, лични и професионални рискове, от ключово значение е да имат достъп до публична, висококачествена квалификация и преквалификация и до адекватна социална закрила през целия живот. Като представител на гражданското общество на равнището на ЕС, ЕИСК подчертава необходимостта от укрепване и подобряване на обществените условия за квалифициране на безработните и работниците мигранти.

3.5.4.

ЕИСК счита още, че социалните партньори и образователната общност следва да получат правомощия да извършват мониторинг и оценка на ефективността на публичните разходи в сферата на образованието.

3.6.1.

В цяла Европа социалният диалог в сектора на образованието е изправен пред различни предизвикателства, дължащи се на вътрешни и външни фактори. По-неотложни икономически проблеми доведоха до изместването на социалния диалог на задно място в дневния ред на политиките. Липсата на ефективен социален диалог проличава от факта, че решенията, засягащи персонала в сектора на образованието и училищната общност, често се вземат извън официалните консултации със социалните партньори. В много държави обхватът на договаряне е стеснен именно в период, когато трябва да се разширява, за да се намерят отговори на многото нови предизвикателства пред образователната общност.

3.6.2.

Поради това ЕИСК насърчава държавите членки и социалните партньори да укрепят връзката между националния и европейския социален диалог и да обсъдят начините за разширяване на обхвата на колективните трудови договори. Европейският социален диалог в сектора на образованието е от решаващо значение за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ и Програмата до 2030 г., тъй като той обединява европейските работодатели и служители в тази сфера, така че да могат да се споразумеят за това как да се отговори на предизвикателствата, пред които е изправен секторът. Трябва да бъде включена цялата образователна общност (родители, ученици и студенти, организации на гражданското общество и т.н.).

3.7.1.

През последните години светът се измести от икономика, движена до голяма степен от производството, към икономика, ориентирана към услугите. Създаването на знания се превърна в критичен фактор на стойността както за производството, така и за услугите.

3.7.2.

Информационните и комуникационните технологии в глобализирания свят промениха икономическата интеграция и взаимозависимост на всички равнища. Нещо повече, цифровата трансформация поражда големи промени при производствата и услугите. Това включва прехода от традиционна заетост към цифрови работни места. ИКТ се използват по много начини. Чрез тях се поддържат и социални и/или политически виртуални мрежи. По този начин ИКТ играят все по-голяма роля в социализацията на децата и младите хора.

3.7.3.

Въпреки че ИКТ предлагат възможности в много сфери, те отварят вратата към реални опасности, като например киберпрестъпност, опасно и вредно съдържание, засилена комерсиализация на услугите, както и създаване на възможности за технологично наблюдение и злоупотреба с лични данни. На защитата на личните данни и сигурността на информацията в образователната сфера трябва да се посвети отделна европейска стратегия. Освен това много европейски държави са въвели национални стратегии за насърчаване на използването на ИКТ в различни области, включително и конкретна стратегия, посветена на образованието, но продължават да съществуват големи пропуски в прилагането им.

3.7.4.

Въвеждането на цифрови устройства в сферата на образованието е ключова тема за образователната общност и обществото. Европейската комисия е подчертала в своята програма в областта на цифровите технологии и своята стратегическа рамка „Образование и обучение 2020“ необходимостта от новаторски подходи на преподаване и учене в държавите членки за подобряване на цифровите умения и подготовка на работниците за цифровите работните места на бъдещето. Проучвания и доклади от ОИСР и ЮНЕСКО също потвърждават това: неизбежната необходимост да се гарантира, че учебните заведения са оборудвани да използват ИКТ в преподаването, и да се подобрят преподавателските компетенции по отношение на използването на ИКТ с педагогически цели на всички равнища на образованието с оглед изграждането на бъдещето.

3.7.5.

Интегрирането на нови технологии в сферата на образованието може да насърчи уменията, които са необходими за адаптиране към бързо променящите се технологии, и да подготви учениците за учене през целия живот и активно демократично гражданско участие. Макар че ИКТ в сферата на образованието имат потенциала да подобрят преподаването и ученето, те пораждат и много предизвикателства за учителите и учащите, както се посочва в настоящото становище.

3.7.6.

На последно място, следва да се отбележи, че ако ЕС желае да запази своята водеща позиция в областта на висшето образование и научните изследвания, трябва да повиши инвестициите за подпомагане на таланти, научни изследвания и иновации.

3.8.1.

Добре известно е, че учителите играят основна роля за успеха или неуспеха на образователните инициативи и програми. ЕИСК призовава органите в сферата на образованието и учебните заведения да осигуряват непрекъсната официална педагогическа и техническа подкрепа за учителите, да им помагат да се приспособят към новите цифрови системи и да избягват използването на ИКТ, водещо до влошаване на условията на труд. ЕИСК препоръчва да се инвестира в квалификацията на преподаватели и учители, като се полагат усилия за осигуряване на баланс между половете при набирането на служители, като се избират най-добрите в професионалната категория, както и да се предоставят стабилна работа и добри условия за кариера и заплати.

3.8.2.

Тъй като се очаква националните стандарти в областта на образователните технологии да се променят значително, следва да се провеждат консултации с представителите на персонала, работещ в сферата на образованието, когато националните образователни органи планират нови стратегии и програми, които се явяват предизвикателство за ежедневната им работа. В първоначалното и продължаващото обучение трябва да бъдат включени предмети като записване на съдържание на носител, обработка на съдържание на носител, представяне и публикуване на съдържание на носител, изработка на уеб сайт, въвеждане на данни, обработка на бази данни, събиране на информация, среда за сътрудничество и споделяне на файлове. От съществено значение е всеки учител да премине обучение, за да придобие тези умения и компетенции.

3.8.3.

ЕИСК препоръчва също така държавите членки да улеснят възможностите за мобилност на учителите и персонала в сферата на образованието, когато пътуват до други държави членки, като същевременно запазят техните социално-осигурителни и пенсионни права, за да може преподавателската и обучителната професия да стане по-привлекателна за младите поколения.