19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/45

Докладчик:

г-н Denis MEYNENT

1.1

Комитетът припомня, че основната цел на програмата REFIT (1) е подобряване на качеството и ефективността на европейското законодателство и разработване на прости, разбираеми и последователни правила, без да се поставят под въпрос установените стратегически цели, нито да се действа в ущърб на защитата на гражданите, потребителите, работниците и социалния диалог, както и на околната среда.

1.2

Европейската регулаторна рамка е съществен фактор за интеграцията, който не е тежест или разход за съкращаване. Напротив, нейната пропорционалност я превръща във важен залог за защитата, насърчаването и правната сигурност на всички заинтересовани лица и граждани в Европа.

1.3

Всяко законодателно предложение включва оценка на въздействието, която отрежда на икономическите, социалните и екологичните измерения полагащото им се значение, включително за МСП. Комитетът призовава Парламента, Съвета и Европейската комисия да постигнат съгласие за обща методология относно анализа на въздействието, от която ЕИСК и Комитетът на регионите (КР) също могат да се ръководят.

1.4

Процесът на обществена консултация, както и консултацията с експертите и заинтересованите страни следва да бъдат максимално открити, но не могат да заместят консултациите със социалните партньори и с Комитета.

1.5

Комитетът призовава Комисията да интегрира в своето табло с показатели годишна оценка на основните разходи и ползи от мерките на програмата REFIT в количествено и качествено отношение, включително по отношение на равнището и качеството на заетостта, социалната и екологичната защита и защитата на потребителите.

1.6

Процесът на вземане на решения трябва да остане колкото е възможно по-плавен и целесъобразен. Органите и филтрите, създадени с цел проверка на неговата основателност, не могат да засягат политическото решение, което трябва да остане независимо. В този смисъл е необходима борба срещу бюрократизирането на процеса на вземане на решения.

1.7

Комитетът отбелязва създаването на платформата REFIT, която има по-конкретно задачата да работи за изготвянето на по-ефикасно законодателство и за по-опростени административни правила. Той подчертава, че тя следва да се насочи към ограничен преглед на известен брой въпроси и не може да замести съзаконодателите, нито предвидените в Договорите задължителни консултации с Комитета — чиято дейност е от различно естество — и със социалните партньори. Приканва Комисията да публикува критериите за предварителен подбор на отправяните към платформата предложения, да следи за техния баланс и да внася разяснения по последващите действия във връзка с препоръките на платформата по начин, позволяващ проследяване на въздействията.

1.8

Що се отнася до представителността на платформата REFIT, Комитетът смята, че отпускането на две допълнителни места би му дало възможност да изпълни пълноценно и по същество своя мандат и по този начин да бъдат отразени позициите на гражданското общество, което му е възложило да го представлява. Освен това Комитетът констатира липсата на общоевропейско представителство на микропредприятията, малките и средните предприятия в „групата на заинтересованите страни“ на платформата и призовава това да бъде поправено във възможно най-кратък срок.

1.9

Комитетът, благодарение на прекия си контакт с действителността по места, широката мрежа от организации на национално равнище и експертните познания на своите членове, се намира в добра позиция да допринесе значително за оценките на въздействието, които се извършват на европейско равнище. Той възнамерява да отдаде приоритет на последващите оценки и оценките на качеството, които могат да откроят въздействието на дадена законодателна намеса или европейска политика и да представят преживения опит и усещанията на европейските икономически и социални партньори.

1.10

При транспонирането на определени директиви Комитетът желае да даде конкретен принос към доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно годишния доклад за прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки, като се фокусира върху допълненията, които държавите членки са въвели в хода на транспонирането.

1.11

Комитетът призовава програмата REFIT да се използва като инструмент, който функционира двупосочно, т.е. който не предопределя априори насоката на регулаторната рамка: валидиране, добавка, допълнение, изменение или заличаване на законодателен акт.

1.12

Комитетът не може да приеме да се ангажира с изпълнение на цели, насочени към намаляване на достиженията на правото на ЕС на количествена основа, без предварителна оценка на всички последствия върху социалната и екологичната защита и защитата на потребителите.

1.13

Комитетът подкрепя по-стриктна последваща оценка на въздействието на законодателството на ЕС в рамките на цикъла на политиката на ЕС, по-специално що се отнася до очакваните последици върху растежа и заетостта, посочени в оценката на въздействието, придружаваща първоначалното законодателно предложение. Последващите оценки следва да бъдат извършвани по плуралистичен начин след изтичането на разумен период от време след крайния срок за транспониране в националното законодателство.

2.1

Комитетът припомня, че законодателството има съществено значение за постигането на целите на Договора, както и за установяване на условията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в полза на гражданите, предприятията и работниците (2). Регулаторната рамка допринася също за подобряване на благосъстоянието, за защита на общия интерес и основните права, за насърчаване на високо равнище на социална и екологична защита и за гарантиране на правната сигурност и предвидимост. Тя следва да предотвратява нарушаването на конкуренцията и социалния дъмпинг.

2.2

Ето защо Комитетът приветства няколкократните напомняния от страна на заместник-председателя Timmermans, че програмата REFIT не може да води до дерегулиране на достиженията на правото на ЕС, нито да предизвиква намаляване на равнището на социална защита, на защитата на околната среда и основните права (3).

2.3

Комитетът счита, че регулаторната рамка създава разходи и административна тежест, които могат да се окажат обременяващи или ненужни, но тя носи и съществени ползи за гражданите, предприятията и публичните органи. Той припомня, че интелигентната регулаторна рамка следва винаги да се стреми към реална добавена стойност. Винаги, когато е възможно, правилата на ЕС трябва да отменят тежест, вместо да създават допълнителна такава.

2.4

Комитетът счита, че споразумението за по-добро законотворчество трябва да дава предимство на най-подходящото действие с цел задълбочаване на изграждането на вътрешния пазар на ЕС: целенасочено хармонизиране, уместно прилагане на принципа на взаимното признаване в нехармонизираните области, съвместно регулиране, саморегулиране и стандартизиране. Във връзка с това Комитетът припомня, че целенасоченото и интелигентно хармонизиране на законодателствата допринася за премахване на пречките пред доброто функциониране на вътрешния пазар. За предприятията и гражданите на ЕС хармонизирането на 28-те национални законодателства представлява важен източник на опростяване и намаляване на регулаторната и административната тежест.

2.5

Комитетът припомня, че основната цел на програмата REFIT е подобряване на качеството и ефективността на европейското законодателство и разработване на прости, разбираеми и последователни правила, без да се поставят под въпрос установените стратегически цели, нито да се действа в ущърб на защитата на гражданите, потребителите, работниците и социалния диалог, както и на околната среда.

2.6

В това отношение Комитетът припомня, че държи въпросното законодателство и свързаната с него тежест да са целесъобразни, крайните ползи от тях да са по-големи от породените разходи и законодателството да бъде пропорционално и да гарантира достатъчна правна сигурност.

2.7.1

Комитетът отбелязва Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, подписано от трите институции на 13 април 2016 г.

2.7.2

Комитетът приветства по-специално факта, че трите институции признават, че системата за оценка на въздействието е инструмент, който трябва да им помага при вземането на информирани решения и не замества политическите решения (4).

2.7.3

Комитетът приветства факта, че Комисията включва в рамката на своите интегрирани, балансирани и плуралистични оценки на въздействието алтернативни решения, които засягат цената на „отказа от Европа“ и въздействието на различните варианти върху конкурентоспособността, но също и въздействието на предложенията върху МСП и микропредприятията, както и цифровото и териториалното измерение (5).

2.7.4

Комитетът приветства факта, че Комисията може да допълни своята оценка на въздействието по собствена инициатива или по искане на Европейския парламент или на Съвета, но изразява съжаление, че всяка институция сама определя как да организира работата си във връзка с оценката. Комитетът призовава трите институции да постигнат съгласие за обща методология относно анализа на въздействието, от която ЕИСК и КР също биха могли да се ръководят, за да мотивират внасяните от тях изменения.

2.7.5

Според Комитета оценките на въздействието трябва да се осъществяват в рамките на европейските институции. Въпреки това, когато поради конкретни причини се предвижда използването на частни консултанти, Комитетът настоява:

2.8.1

Комитетът счита, че консултацията със заинтересованите страни и експертите не следва да замества нито консултацията със социалните партньори, с ЕИСК и с Комитета на регионите, които се намесват в точно определени моменти от законодателния цикъл и в границите, определени от ДФЕС, нито консултациите, съществуващи на национално равнище, които трябва да се основават на засилено участие на социалните партньори. Той подчертава, че подходящото картографиране на заинтересованите страни е от съществено значение за добра представителност на участниците и за качествена процедура по консултиране, и приканва Комисията да използва Регистъра за прозрачност за тази цел.

2.8.2

Комитетът изисква консултирането да се осъществява, без да се засягат гражданският диалог (член 11, параграф 2 от ДЕС), консултациите, извършвани в конкретни рамки, като консултациите със социалните партньори (работодателски и синдикални организации), осъществявани в рамките на социалния диалог (член 154 от ДФЕС), или консултацията с консултативните органи като Европейския икономически и социален комитет (член 304 от ДФЕС).

2.8.3

Комитетът подчертава, че доброто разпределение, географско и по целеви групи, което отделя специално внимание на слабо представените групи, трябва се извършва в рамките на „картографирането на заинтересованите страни“. При анализа на отговорите от консултациите трябва да се прилага механизъм за обосновано определяне на пропорционалната тежест (6).

2.9.1

Комитетът отбелязва общите цели на разработената от Комисията програма REFIT и препраща по-конкретно към своите становища (7) относно програмата за по-добро законотворчество и интелигентното регулиране. Според Комитета интелигентното регулиране не освобождава от задължението за спазване на регулаторната рамка в областта на защитата на гражданите, потребителите и работниците, стандартите за равенство между мъжете и жените или екологичните стандарти и не може да пречи на нейното усъвършенстване. Социалното измерение на вътрешния пазар също трябва да се зачита, както е предвидено в договора, по-конкретно по отношение на транспонирането на договорените споразумения в рамките на европейския социален диалог.

2.9.2

Комитетът отбелязва, че Комисията се стреми да усъвършенства процеса и качеството на инструментите, предназначени да осигурят оптимално проследяване на изпълнението.

2.9.3

Комитетът призовава Комисията да интегрира в своето табло с показатели годишна оценка на основните разходи и ползи от мерките на програмата REFIT в количествено и качествено отношение, включително по отношение на равнището и качеството на заетостта, социалната и екологичната защита и защитата на потребителите.

2.9.4

Комитетът уточнява, че подобряването на регулаторната рамка не може и не трябва да замества политическите решения.

2.10.1

Комитетът отбелязва създаването на платформата REFIT, в която участва и която следва да анализира предложенията за намаляване на ненужната административна и регулаторна тежест и да улеснява прилагането на европейското законодателство в държавите членки. Той отбелязва, че областите, попадащи в обхвата на социалния диалог и от компетентност на социалните партньори, са били изключени от задачите, възложени на платформата.

2.10.2

Комитетът обаче отбелязва, че платформата следва:

2.10.3

Комитетът очаква също така:

2.10.4

Комитетът обръща внимание върху факта, че големият брой на участниците в тази платформа, много разнообразното естество на заинтересованите страни (държави членки, социални партньори, НПО, членове на гражданското общество), обширното поле от теми, включени в дневния ред, както и ограниченият брой на срещите не дават възможност за задълбочени дискусии относно предложенията, разглеждани от платформата.

2.11.1

Във връзка с това Комитетът подчертава, че разполага с едно единствено място и участието му в работата се осъществява на принципа на ротация между неговите три групи, въпреки че е установена в Договорите институция, представителна за многообразието на ЕС.

2.11.2

Ето защо Комитетът счита, че отпускането на две допълнителни места би позволило да се зачете тристранният характер на институцията и на нейния мандат и по този начин да бъдат отразени позициите на представляваното от него гражданското общество.

2.11.3

Комитетът констатира липсата на общоевропейско представителство на микро-, малки и средни предприятия в „групата на заинтересованите страни“ на платформата и призовава това да бъде поправено във възможно най-кратък срок.

2.12.1

Комитетът приканва Комисията:

3.1.1

Комитетът припомня, че трябва да се счита за равноправен институционален партньор, а не за подкатегория на заинтересованите страни с многобройни, разнообразни и разнопосочни интереси.

3.1.2

Комитетът напомня, че заради прекия си контакт с действителността по места, широката мрежа от организации на национално равнище и експертните познания на своите членовете се намира в добра позиция да допринесе значително за оценката на въздействието.

3.1.3

Комитетът подчертава, че дейностите, свързани с оценката, ще доведат до укрепване на отношенията му с различните организации на гражданското общество и ще му позволят допълнително да утвърди ролята си на мост между институциите и представителите на гражданското общество.

3.1.4

ЕИСК уточнява, че оценката, която ще извърши, приема формата на препоръки относно политиката и че в тези препоръки на преден план се извеждат основните въздействия на разглежданата политика върху гражданското общество и се предлага най-добрият път занапред.

3.1.5

Комитетът подчертава, че трябва да дава приоритет на последващите оценки и оценките на качеството, които могат да откроят въздействието на дадена законодателна намеса или европейска политика и да представят преживения опит и усещанията на европейските икономически и социални партньори.

3.1.6

Комитетът счита, че последващите оценки на Комисията и Парламента, за които той ще допринася, следва да послужат като основа за законодателна промяна или за ново законодателство, по което той ще бъде консултиран.

3.1.7

Комитетът приветства възможността да се впише пълноценно в законодателния цикъл и да увеличи възможностите да допринася за определянето на бъдещите политически стратегии на Съюза.

3.2.1

В рамките на транспонирането на директивите в националното право държавите членки понякога добавят елементи, които по никакъв начин не са свързани със съответното законодателство на Съюза; поради това Комитетът счита, че тези добавки следва да бъдат ясно посочени било в акта или актовете за транспониране, било чрез свързаните с тях документи (8). В този контекст Комитетът счита, че терминът „gold-plating“, отнасящ се за „свръхрегулирането“, е израз, който не трябва да се използва, тъй като заклеймява определени национални практики и изключва диференцирания и гъвкав подход.

3.2.2

Комитетът счита, че в случаите на минимална хармонизация държавите членки трябва да си запазят възможността да предвидят в своето вътрешно право мерки, които имат за цел насърчаването на заетостта, подобряването на условията на живот и на работа, подходяща социална закрила, високо и устойчиво равнище на заетост и борбата срещу социалната изолация (9), насърчаването и развитието на МСП, както и високо равнище на закрила на човешкото здраве или защита на потребителите (10) и опазване на околната среда (11), без обаче да се създават ненужни нормативни или административни пречки, и следователно е важно регламентите да се ползват с предимство пред директивите всеки път, когато това е възможно.

3.2.3

Комитетът констатира, че стремежът към максимална хармонизация в законодателните предложения много често води до множество дерогации и изключения, като ефектът от това е създаването и легитимирането на допълнителни пречки пред вътрешния пазар.

3.2.4

Комитетът счита, че може да играе полезна роля в качеството си на посредник между законодателите и ползвателите на законодателството на ЕС и да донесе конкретен принос към доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно годишния доклад за прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки, като се фокусира върху допълненията, които държавите членки са въвели в хода на транспонирането, и в това отношение счита, че проучването на Обсерваторията на единния пазар относно „Действие на директивата за услугите в строителния сектор“ (12), както и проучването на Обсерваторията на пазара на труда относно младежката безработица (13), за да посочим само тези два примера, биха могли да се окажат полезни в методологичен план.

3.3.1

Комитетът призовава програмата REFIT да се използва като инструмент, който функционира двупосочно, т.е. който не предопределя априори насоката на регулаторната рамка: добавка, допълнение, изменение или заличаване на законодателен акт.

3.3.2

Комитетът е съгласен по принцип, че Комисията трябва да осъществява постоянен скрининг и преоценка на достиженията на правото на ЕС, по-специално чрез преглед на целесъобразността и добавената стойност на законодателните и незаконодателните актове на ЕС.

3.3.3

Комитетът счита, че интегрираният и цялостен характер на оценките на въздействието е от съществено значение и че Комисията не трябва да се съсредоточава единствено върху измерението, свързано с конкурентоспособността; той счита, че е важно надлежно да се отчете добавената стойност на намесата на ЕС и че анализът разходи — ползи би следвало да разглежда всички аспекти, включително разходите от непредприемането на действия.

3.3.4.1

Комитетът счита, че умножаването на критериите за оценка на въздействието не може да е причина Комисията да не предприеме действие или да откаже инициатива с мотива, че един или повече критерии няма да бъдат изпълнени; ето защо той счита, че Комисията трябва да извърши претегляне на критериите помежду им, и че умножаването на критериите не може да доведе до своего рода бюрократизиране на процеса на вземане на решения и до законодателно въздържание.

3.3.4.2

Комитетът обръща особено внимание на принципа „Мисли първо за малките“ („Think Small First“) и на теста за МСП — по-специално в своето становище относно Small Business Act  (14), но смята, че не е целесъобразно да се предоставят на микропредприятията общи облекчения и че би било по-уместно по отношение на законодателните предложения да се възприеме индивидуализиран подход, основан на задълбочена оценка на въздействието.

3.3.4.3

Комитетът изразява съгласието си предложенията на Комисията да бъдат придружени от стриктна оценка на въздействието, основаваща се на факти („evidence-based“), но подчертава, че законодателят на Съюза има грижата да упражни правото си на преценка, осигурявайки определен баланс между опазването на здравето, околната среда и защитата на потребителите, от една страна, и икономическите интереси на операторите, от друга, за постигането на дадената му по силата на Договора цел да осигурява високо равнище на защита на здравето и околната среда (15).

3.3.4.4

Комитетът уточнява, че тази задача може да засегне също количественото определяне на регулаторната и административната тежест, доколкото задачата:

3.3.4.5

Комитетът не може да приеме да се ангажира с изпълнение на цели, насочени към намаляване на достиженията на правото на ЕС на количествена основа, без предварителна оценка на всички последствия върху социалната и екологичната защита и защитата на потребителите.

3.3.4.6

Що се отнася до оценката на кумулативните разходи, Комитетът уточнява, че когато Комисията извършва предварителна или последваща оценка на въздействието на част от европейското законодателство, тя трябва да отчете факта, че новите разходи се добавят към съществуващите разходи за съответствие и изпълнение. Комитетът признава, че оценката на кумулативните разходи цели изчисляването на финансовите разходи, които обременяват законодателството в определен сектор, но уточнява, че тази оценка не може да доведе до частично или пълно освобождаване на определен сектор.

3.3.5.1

Комитетът изразява загриженост във връзка с факта, че обсъждането се измества към все по-ранните етапи на процеса, преди намесата на съзаконодателите и социалните партньори и че за тях съществува риск да бъдат лишени от участие в обсъжданията, които вече ще са били проведени без тях.

3.3.6.1

Комитетът счита, че последващата оценка е поне толкова важна колкото и предварителната; във връзка с това той призовава Комисията да представи методическо ръководство в областта на критериите за устойчиво развитие.

3.3.6.2

Комитетът подкрепя по-стриктна последваща оценка на въздействието на регулаторната рамка на Съюза в рамките на цикъла на политиката на ЕС, по-специално що се отнася до очакваните последици върху растежа и заетостта, посочени в оценката на въздействието, придружаваща първоначалното законодателно предложение.

3.3.6.3

Комитетът е на мнение, че последващите оценки следва да бъдат извършвани по плуралистичен начин след изтичането на разумен период от време след крайния срок за транспониране в националното законодателство.

3.3.6.4

Комитетът счита, че последващите оценки представляват важни инструменти за анализ и че заключенията, изведени от оценките, могат пряко да послужат при евентуална оценка на въздействието с оглед преразглеждането на даден законодателен акт.