20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/11

Докладчик:

Laura GONZÁLEZ DE TXABARRI ETXANIZ

Съдокладчик:

Dorthe ANDERSEN

1.1

ЕИСК счита, че в настоящия политически контекст Комисията и държавите членки трябва да положат специални усилия, за да гарантират и насърчат свободното движение на работниците в рамките на ЕС, премахвайки всякаква дискриминация въз основа на национална принадлежност и предотвратявайки неоправдани ограничения, както за работниците, така и за предприятията, тъй като това са основни свободи, утвърдени в ДФЕС, и едно от най-ценените достижения на процеса на европейско изграждане. ЕИСК подкрепя инициативи, които могат да насърчат и популяризират справедливата трудова мобилност в рамките на ЕС, както беше посочено и от нидерландското председателство, и от целта на Комисията за насърчаване на мобилността.

1.2

Когато се осъществява при справедливи условия и предлага положителна възможност, трудовата мобилност може да бъде обогатяваща и от полза за работниците, работодателите и обществото като цяло. Трудовата мобилност е крайъгълен камък на вътрешния пазар и може да помогне за осигуряване на възможности за заетост и просперитет за европейските граждани и предприятия. Тя може да бъде важен елемент за постигането на целите в областта на заетостта и икономическия растеж на ЕС, като спомага за балансиране на различните равнища на заетост в държавите членки и осигурява работна ръка и талант там където липсват. Може да позволи по-добро разпределение на човешките ресурси, да насърчава трансфера на знания, иновациите и развитието на уменията, което е важно в един свят на технологични промени. Освен това тя може да спомогне за смекчаването на последиците от застаряването на работната сила в страната на дестинация.

1.3

В някои случаи и в определени сектори тя обаче може да доведе до така нареченото „изтичане на мозъци“, при което най-вече млади хора от някои държави с високи равнища на безработица, напускат страната в търсене на заетост или по-добри възможности за работа. В същото време положителното значение на свободното движение на работната сила не трябва да бъде отслабено или поставено под въпрос поради неоснователен страх от всякакъв вид злоупотреби.

1.4

За да се избегнат такива ситуации, ЕИСК призовава настоятелно Комисията и държавите членки да насърчават икономически политики, насочени към повишаване на растежа и производителността и за създаване на качествени работни места във всички държави членки, с цел да се подобрят условията на живот на всички граждани на ЕС.

1.5

Справедливата мобилност изисква да се гарантира прилагането на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация въз основа на национална принадлежност, в съответствие с достиженията на правото на ЕС, за всички европейски мобилни работници, които упражняват правото на свободно движение и за които важат условията на труд и правилата за определяне на работната заплата на приемащата страна, при пълно спазване на националните системи за колективно договаряне и трудови правоотношения.

1.6

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да разгледа, в сътрудничество със социалните партньори, всички въпроси във връзка с командированите работници, за да се намери решение на нелоялните практики, които водят до социален дъмпинг. Също така всички нови мерки на европейско равнище трябва да зачитат националните правомощия по отношение на колективното договаряне и различните системи на трудови правоотношения.

1.7

По отношение на трансграничните/пограничните работници ЕИСК счита, че е необходимо положението да се следи и да се събират данни на ниво ЕС, за да се премахнат евентуалните пречки и да се гарантира свободна и справедлива мобилност на тези работници.

1.8

ЕИСК призовава Комисията, в съответствие със заявената от нейна страна воля, да сложи край на социалния дъмпинг и на злоупотребите, да не допуска други инициативи, свързани с вътрешния пазар (в това число планирания паспорт за предоставяне на услуги) да улесняват тези практики.

1.9

Инспекцията по труда е призвана да играе ключова роля за гарантиране на справедлива мобилност. За да бъде възможно това, ЕИСК призовава държавите членки да осигурят подходящо обучение, персонал и достатъчно ресурси на националните инспекции и органите, наблюдаващи пазара на труда, като същевременно подкрепят подобряването на трансграничните европейски инструменти за инспекция на пазара на труда, в това число трансграничното изпълнение на санкции.

1.10

ЕИСК подкрепя опростяването на правилата за координация на системите за социална сигурност и на сътрудничество между държавите членки във връзка с прилагането и подчертава необходимостта при всяко преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) да се съблюдава принципът за равно третиране на мобилните работници, за да се избегне загуба на придобити права или лишаване от права, поради заминаване на работа в друга държава членка.

2.1

Становището на ЕИСК относно по-справедлива мобилност на работната сила в рамките на ЕС е изготвено по искане на нидерландското председателство, което посочва в приоритетите си, че „мобилността на работниците може да стимулира икономическия растеж и заетостта, но трябва да се обърне внимание на отрицателните страни, за да се повиши обществената подкрепа за свободното движение на работници“.

2.2

Свободното движение на работниците е една от основните свободи на вътрешния пазар и един от стълбовете на процеса на европейска интеграция. То е и едно от най-високо ценените постижения на европейското гражданство. Изграден въз основа на свободата на движение, вътрешният пазар допринесе за генериране на икономически растеж, заетост и възможности за гражданите, работниците и предприятията. Трудовата мобилност, осъществявана при справедливи условия, може да бъде от полза за работниците, предприятията и обществото като цяло. Поради това тя следва да бъде улеснена чрез премахването на пречките пред нея в рамките на възможното. В рамките на вътрешния пазар не трябва да се толерира нелоялна конкуренция или дискриминация на работниците.

2.3

Трудовата мобилност може да доведе и до редица проблеми, които трябва да бъдат разгледани, за да се намалят свързаните с тях рискове и да се даде възможност на работниците и предприятията да се възползват изцяло от възможностите, които тя предлага.

2.4

ЕС работи за увеличаване на справедливата трудова мобилност в Европа чрез премахване на пречките пред нея. Европейската комисия обяви в работната си програма за 2016 г., че ще представи предложения относно трудовата мобилност, които ще включват мерки за борба със злоупотребите чрез по-ефективно прилагане и координиране на системите за социална сигурност, както и предложение за целенасочено преразглеждане на Директивата относно командироването на работници (2) с цел борба с нелоялните практики, водещи до социален дъмпинг и „изтичане на мозъци“, като се гарантира, че за еднакъв труд на едно и също място се получава еднакво възнаграждение, както и мерки за насърчаване на трудовата мобилност в ЕС.

2.5

Целта на настоящото становище е да се разгледат различните аспекти на трудовата мобилност в контекста на пазарите на труда, които все още имат високи равнища на безработица и преминават през дълбоки промени, на фона на глобализацията, обществените промени и технологичните иновации.

2.6

След десетилетия, през които мобилността в рамките на ЕС беше твърде ограничена, разширяването на ЕС, кризата, започнала през 2008 г., и нарастването на безработицата доведоха до увеличаване на мобилността на работниците. През 2014 г. в ЕС е имало 15 млн. мобилни работници спрямо малко под 12 млн. през 2006 г. (3). През същата година броят на мобилните работници в трудоспособна възраст, живеещи и работещи в друга държава членка, възлиза на 8,3 млн. души, което се равнява на 3,4 % от цялата работна сила в допълнение към 1,6-те млн. души, живеещи в една страна, но работещи в друга (трансграничните работници) (4).

2.7

В днешно време обаче свободното движение на гражданите и работниците в ЕС е поставено под въпрос поради различни фактори. ЕИСК е загрижен от това развитие. Ограниченията, които някои държави членки налагат в рамките на Шенгенското пространство поради притока на бежанци (5), както и изключенията по отношение на равното третиране на мобилните работници в рамките на ЕС, които бяха предоставени на Обединеното кралство по време на Европейския съвет на 18 и 19 февруари 2016 г. (6), могат да засегнат едно от най-високо ценените постижения на процеса на европейска интеграция.

2.8

Свободното движение на работниците и премахването на всякаква дискриминация, основана на национална принадлежност, са основни принципи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които трябва да бъдат гарантирани и насърчавани. Освен това Шенгенското пространство е основен елемент в процеса на европейска интеграция и за правилното функциониране на европейската икономика. ЕС и неговите държавите членки трябва да считат за приоритет и задължение да гарантират, че границите остават отворени и гражданите могат да се придвижват, живеят и работят при равни условия във всяка една държава членка.

2.9

Предвид факта, че свободното движение засяга по-специално работниците и предприятията, Комисията трябва да проведе консултации със социалните партньори на секторно и междусекторно равнище относно целесъобразността на всяка една инициатива в тази област и относно нейното съдържание. Аналогично, всички нови мерки на европейско равнище трябва да зачитат националните правомощия по отношение на колективното договаряне и различните системи на трудови правоотношения.

3.1

Свободното движение на работници е уредено в член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 4, параграф 2, буква а) и членове 20, 26 и 45 до 48 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това означава премахването на всякаква дискриминация въз основа на национална принадлежност между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. То позволява достъп до правото на мобилност, пребиваване, както и до икономически и социални права, чиято основна уредба се съдържа в Директива 2004/38/ЕО относно свободното движение и пребиваване в ЕС (7) и в Директива 2014/54/ЕС относно мерки за улесняване на упражняването на правото на работа в друга държава членка (8).

3.2

Свободното движение на работниците установява правото на свободно придвижване и пребиваване в дадена държава членка с цел заетост, в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, уреждащи наемането на работа на гражданите на съответната държава. Следователно то обхваща свободата на движение сама по себе си, както и правото на равно третиране, наред с другото, по отношение на заетостта, социалните услуги, образованието и обучението.

3.3

Трудовата мобилност, осъществявана при справедливи условия, може да бъде от полза за работниците, предприятията и обществото като цяло. Тя може да представлява добра възможност за личностно, икономическо и социално развитие на гражданите и работниците и поради това трябва да бъде улеснявана.

3.4

Мобилността е ключов фактор за пригодността за заетост и развитието на таланти и може да бъде средство за преодоляване на разликите в равнищата на заетост в различните държави членки, спомагайки да се противодейства на недостига на работна сила там, където има такъв, и да се използват по-добре уменията на работниците. Тя осигурява по-големи възможности за заетост на работниците и предлага по-големи възможности на работодателите в търсенето на таланти. В този смисъл мобилността може да бъде важен елемент за постигане на целите за заетост и икономически растеж на стратегията „Европа 2020“.

3.5

Трудовата мобилност може да спомогне и за насърчаване на трансфера на знания, иновации и развитие на човешкия капитал, което е от съществено значение в условията на глобализация и бързи технологични промени. При подходящи условия справедливата трудова мобилност следва да насърчава взаимодействието между европейските граждани и да подобрява взаимното опознаване и приемане, като по този начин допринася за създаването на по-толерантно и приобщаващо общество.

3.6

Но не можем да не отчетем, че трудовата мобилност има и редица недостатъци. Понякога европейските работници, които работят в друга държава членка, по различни причини, са по-уязвими спрямо злоупотреби и дискриминация по отношение на социалната сигурност, условията на труд и заплащането, достъпа до социално подпомагане и образование, данъчното облагане и др. Тези фактори могат да доведат и до нарушаване на конкуренцията между предприятията, особено в трудоемки сектори като строителството, където преобладават много малките предприятия. Освен това мобилността може да доведе до разделяне на семейства и трудности при интеграцията в друга държава поради езикови, културни и други бариери. ЕИСК е изготвил редица становища относно значението на насърчаването на мобилността в ЕС и премахването на тези бариери (9).

3.7

Настоящите лоши икономически перспективи, високата безработица и липсата на перспективи за работа в някои държави членки на ЕС карат редица работници, по-специално младите хора, да търсят работа или по-добро заплащане и условия на труд в други страни. Това може да има положителен аспект, тъй като дава възможност на младите хора да работят в друга страна, да придобият опит и да развият уменията си, вместо да бъдат безработни в страната им на произход. Освен това след завръщането им натрупаният опит ще бъде от полза за тяхната държава. Но в същото време тази мобилност може да доведе до проблем с т.н. „изтичане на мозъци“ и да задълбочи последиците от застаряването на населението в държавите на произход.

3.8

Освен това високото равнище на мобилност може да доведе до сериозни предизвикателства и да създаде напрежение на пазара на труда в държавите на дестинация, особено ако икономическото положение не гарантира адекватно ниво на растеж и създаване на работни места, позволяващо да се избегне нарастването на безработицата.

3.9

Важна предпоставка за извличането на максимални ползи от мобилността на работната сила в рамките на ЕС, като в същото време се намалят рисковете, които тя крие, и се позволи на работниците и предприятията да се възползват изцяло от възможностите, които предлага, е насърчаването на икономическа политика, насочена към стимулиране на икономическия растеж, производителността и създаването на работни места, която позволява подобряване на условията на живот във всички държави.

3.10

Обществената нагласа в някои страни, че трудовата мобилност може да доведе до дъмпинг по отношение на социалните условия и заплащането, в съчетание с неоснователната убеденост, че мобилните работници злоупотребяват с публичните и социалните услуги – т. нар. „социален туризъм“– допринася за подхранването на враждебността срещу трудовата мобилност. Противно на тази убеденост различни проучвания сочат, че не съществуват доказателства, че по-големите социални помощи в някои държави в сравнение с държавите на произход са важна причина за трудовата мобилност. Това се потвърждава от факта, че мобилните работници в рамките на ЕС се ползват по-малко тези помощи в сравнение с гражданите на съответната държава. Когато мобилните работници се ползват по-интензивно от някои помощи, това се дължи на специфични социално-икономически условия (10). Проучванията показват, че връзката между мобилността и социалните обезщетения е минимална, много по-определяща е ролята на процента на безработицата и нивото на възнаграждение в страната (11).

4.1.1

Необходимо е също така да бъдат преодолени административните, институционални и езикови бариери, които все още възпрепятстват мобилността на работната сила, като се приемат конкретни мерки по отношение на улесняването на информацията и консултациите за мобилните работници, в сътрудничество с мрежата EURES и Европейската мрежа на публичните служби по заетостта, мерки за подобряване на езиковите умения, признаване на професионални квалификации и т.н., в съответствие с предложенията, съдържащи се в предходни становища на ЕИСК (12).

4.1.2

Справедливата трудова мобилност следва да бъде съпътствана от мерки, които да гарантират растежа и създаването на работни места във всички страни от ЕС, за да се избегне задълбочаване на съществуващите между тях различия и да се гарантира, че всички имат полза от мобилността.

4.1.3

Само при тези условия може да се гарантира справедлива мобилност, която да се възприема като положителна възможност за работниците, а не като избор, който са принудени да направят.

4.2.1

Командированите работници имат различен правен режим, доколкото те не се възползват от правото си на свободно движение. Работодателят е този, който се ползва от свободното предоставяне на услуги, като командирова временно работници в друга държава. Както работодателят, така и работникът се възползват от факта, че не са длъжни да променят работното място съгласно договора и могат да продължат да плащат социалноосигурителните вноски в държавата на произход.

4.2.2

Правният режим за такива командировани работници се урежда с Директива 96/71/ЕО (13) и Директивата за нейното прилагане 2014/67/ЕС (14) за изпълнението на законодателството относно командироването на работници, приета през май 2014 г.

4.2.3

Въпреки че не съществуват официални статистически данни относно заплатите на командированите работници, в доклад, възложен от ЕК (15), се констатира, че в строителния и транспортния сектор те получават с до 50 % по-малки заплати в сравнение с тези на местните работници. Тези различия могат да бъдат обяснени с неправилно прилагане на минималната работна заплата и с други причини, като тенденцията за класифициране на командированите работници на по-ниско равнище в скалата на конвенционалната класификация. Наблюдават се разлики, макар и по-малки, в други производствени сектори, които варират в зависимост от страните. Следва да се подчертае хетерогенният характер на източниците на информация: инспекции по труда, доклади на синдикатите и на работодателските организации, медии (16).

4.2.4

Съдът на Европейския съюз е разглеждал въпроса за заплатите, приложими за командировани работници, допринасяйки със своята съдебна практика за създаване на големи противоречия. Тази ситуация накара Комисията да предложи Директива 2014/67/ЕС (17), чиято цел е подобряване на борбата с измамите и злоупотребите с командироването на работници. Държавите членки разполагат със срок до 18 юни 2016 г., за да транспонират Директивата за изпълнение. ЕИСК вече изрази мнение, че тази директива, макар и стъпка в посока на укрепване на социалното измерение на вътрешния пазар, не успява да удовлетвори исканията на Комитета (18).

4.2.5

В рамките на пакета за трудова мобилност Комисията обяви целенасоченото преразглеждане на Директивата относно командироването на работници „с цел борба с нелоялните практики, водещи до социален дъмпинг и „изтичане на мозъци“, като се гарантира, че за еднакъв труд на едно и също място се получава еднакво възнаграждение“ (19). На 8 март тя представи своето законодателно предложение за преразглеждането на директивата (20) преди представянето на Пакета за трудова мобилност и преди да изтече срокът за транспониране на Директивата за изпълнение. ЕИСК ще разгледа всички въпроси, свързани с тази тема, в специално становище относно предложението на Комисията.

4.2.6

Във всеки случай, ЕИСК отбелязва с интерес заявеното от Европейската комисия намерение да сложи край на социалния дъмпинг. ЕИСК отново заявява изтъкнатото в становище SOC/460, а именно „колко е важно да се гарантира защитата на командированите работници, зачитането на различните модели на пазара на труда в държавите членки и предотвратяването на социалния дъмпинг и нелоялната конкуренция“. Важно е – и за в бъдеще – да бъде намерено равновесие между нуждата от насърчаване на свободното предоставяне на услуги и необходимостта да се защитават правата на командированите работници. ЕИСК ще се върне към този въпрос.

4.2.7

ЕИСК призовава Комисията, в съответствие със заявената от нейна страна воля, да сложи край на социалния дъмпинг и на злоупотребите и да не допуска други инициативи, свързани с вътрешния пазар, да попречат на намеренията ѝ (в това число планирания паспорт за предоставяне на услуги).

4.4.1

ЕИСК счита, че националната инспекция по труда трябва да изпълнява решаваща роля в борбата срещу дружествата пощенски кутии, плащането на по-ниски от нормалните заплати и недекларирания труд, като налага зачитане и спазване на правата на мобилните работници и командированите лица и възпира злоупотребите. Това ще позволи също така да се предотврати нарушаването на конкуренцията между предприятията.

4.4.2

Липсата на контрол в някои държави, поради липсата на подходяща организация на инспекциите по труда или поради липсата на подходящи компетенции, съответни умения или необходимите ресурси, благоприятства злоупотребите. Инспекциите по труда и другите органи за наблюдение на пазара на труда могат да бъдат ефективни само при условие че са адекватно финансирани и разполагат с достатъчно човешки ресурси, с подходяща квалификация. Във връзка с това е необходимо да се предвидят европейски стандарти, в това число подобряване на трансграничното изпълнение на санкции, както и подкрепа за държавите членки, които изпитват затруднения при създаването на такава инфраструктура.

4.4.3

Паралелно с това подобряването на европейските инструменти за трансгранична инспекция, както се предлага в Резолюцията на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. (21), би спомогнало за разкриване и борба със случаи на социален дъмпинг, по-специално чрез идентифицирането на дружествата „пощенски кутии“.

4.4.4

Това би било изцяло в съответствие със създадената наскоро европейска платформа за борба с недекларирания труд.

4.5.1

ЕИСК подкрепя опростяването на правилата за координация на системите за социална сигурност и на сътрудничество между държавите членки във връзка с прилагането и подчертава необходимостта при всяко преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004 да се съблюдава принципът за равно третиране на мобилните работници, за да се избегне загуба на придобити права или лишаване от права, за това, че отиват да работят в друга държава членка.

4.5.2

Гарантирането на преносимостта на социалните права на мобилните работници също е от съществено значение за осигуряване на справедлива мобилност, както за тези, които отиват да работят в друга страна, така и за тези, които се връщат в родната си страна, след като са работили в друга държава.

4.5.3

С цел да се улесни свободното движение на хора и да се насърчи трудовата мобилност в ЕС беше разработена координация на системите за социална сигурност, която има за цел да регламентира отношенията между националните системи, без да се променя същността на техните правила.

4.5.4

Редица развития на Договорите доведоха до включването на правила за координация на системите за социална сигурност, в това число Регламент (ЕИО) № 1408/1971 (Основен регламент) и Регламент (ЕИО) № 574/72 (Регламент за изпълнение), заменени от Регламент (ЕО) № 883/2004 (Основен регламент) и Регламент (ЕО) № 987/2009 (22) (Регламент за изпълнение). Понастоящем е в ход преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

4.5.5

ЕИСК възнамерява да публикува подробен доклад веднага след като Комисията представи предложението за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Както вече беше посочено в предишно становище, законодателната рамка трябва да се адаптира към променящата се действителност на пазара на труда, новите форми на заетост и по-специално новите форми на мобилност (23).

4.5.6

Според ЕИСК принципите на равно третиране, сумиране на периоди, прехвърляемост на обезщетенията и определяне на приложимото законодателство (принцип на единство) са от основно значение за свободното движение на работниците и следва да бъдат гарантирани при всяко бъдещо преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

4.5.7

По отношение на свободното движение на лица, търсещи работа в друга страна, ЕИСК отбелязва становището на комисар Thyssen от 13 ноември 2015 г. в Дъблин: „според нас правото на движение на търсещите работа лица също трябва да се отстоява — особено в контекста на силно различаващи се равнища на безработица между държавите членки. От съществено значение е обаче това да не е в ущърб на системата за социална сигурност на приемащата страна. Във връзка с това искаме да бъде възможно някой, който е останал без работа, да ползва правото си на обезщетения за безработица в друга страна, където може да има по-добри шансове да намери работа. Това вече е възможно днес за период от 3 месеца“. Комисията желае да го удължи до 6 месеца.

4.5.8

Сложността на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 изисква тясно сътрудничество между органите на държавите членки, за да се гарантира, че многообразието от национални разпоредби няма да бъде пречка пред свободното движение, както и че ще има максимална яснота при предоставянето на информация, така че получателите на обезщетения и предприятията да бъдат запознати със своите права и задължения. Важно е също така да засили използването на електронните средства и сътрудничеството между държавите членки с цел свеждане до миниум на изискванията към работниците и предприятията за предоставяне на информация.