22.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 313/9


Резолюция — „Подобряване на функционирането на Европейския съюз: Договорът от Лисабон и след това“

(2015/C 313/03)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

смята, че легитимността и бъдещото развитие на ЕС зависят в решаваща степен от капацитета на Съюза да действа ефективно за посрещането на икономическите, политическите и социалните предизвикателства, пред които сме изправени, и да ангажира в по-голяма степен гражданите на всички равнища. Припомня, че това изисква активното участие на местното, регионалното и поднационалното равнище в управлението на ЕС. Затова изтъква, че Комитетът на регионите трябва да участва в дискусиите относно бъдещето на Европа, включително пълноправно участие в един бъдещ Конвент;

2.

приветства решението на Европейския парламент да стартира този дебат сега и да се консултира с КР, укрепвайки засиленото политическо сътрудничество между двете институции. Приветства възможността да се допринесе за повишаването на прозрачността, отчетността, приобщаващия характер и ефективността на ЕС. Изтъква, че е необходимо да се възстанови доверието на гражданите в способността на ЕС да действа с цел подобряване на техния живот и опазване и насърчаване на европейските ценности при надлежно зачитане на националните и регионалните компетентности и идентичности;

3.

счита, че е важно да се създадат възможности за дискусии в тясно сътрудничество с Европейския парламент относно възможните промени, развитие и адаптиране на настоящата институционална структура на Европейския съюз, които да позволят на КР не само да бъде консултативен орган, но и да бъде интегриран в по-голяма степен като ключов участник в европейския законодателен процес;

4.

подчертава значението на гражданството и основните права, на които се основава ЕС, както и че е важно да се работи за по-силна европейска представителна демокрация и демокрация на участието на различните законодателни равнища на Европейския съюз, държавите членки и регионите, в съответствие с принципа на многостепенното управление. Призовава за преразглеждане и опростяване на европейската гражданска инициатива, за да стане тя по-лесна за прилагане и по-достъпна за гражданите. Подчертава необходимостта от въвеждане на законово задължение за Европейската комисия не само да разглежда успешна европейска гражданска инициатива, събрала 1 милион подписа, но и да открива дебат, последван от гласуване в Съвета на ЕС и Европейския парламент, и предлага да се проучат други средства за улесняване на упражняването на участие в процеса на вземане на решения в ЕС;

5.

отново заявява, че е от съществено значение да бъде намалена зависимостта на бюджета на ЕС от преките вноски на държавите членки и да се преразгледат собствените ресурси на ЕС, без да се въвеждат допълнителни вноски;

6.

подчертава ангажимента си към Европейски съюз, който може да действа по въпроси на външната политика и сигурността като фактор за насърчаване на сигурността, стабилността, демокрацията и принципите на правовата държава. Подчертава основната роля, която местните, регионалните и поднационалните власти играят, не на последно място посредством платформите CORLEAP и ARLEM, в контактите им с държавите извън ЕС по политически въпроси от решаващо значение като предизвикателствата и възможностите, свързани с миграцията, политиките по заетостта, разширяването, устойчивото използване на природните ресурси, енергетиката, насърчаването на иновациите, културата, глобалните екологични предизвикателства, насърчаването на развитието, ефективната политика за съседство и устойчивите урбанистични политики.

Ето защо в рамките на сегашния Договор:

7.

счита, че съществуващите инструменти, предвидени в Договора от Лисабон и неговите протоколи, все още разполагат с голям неизползван потенциал, който може да подобри функционирането на ЕС от името на неговите граждани, включително използването на разпоредбите за наблюдение на субсидиарността и пропорционалността, европейските граждански инициативи и „клаузите за преход“ за прехвърляне на съответните решения към обикновената законодателна процедура и, когато е необходимо, използването на засилено сътрудничество;

8.

приветства публикуването на 19 май 2015 г. на Пакета за по-добро регулиране, но подчертава, че една програма за „по-добро регулиране“ не трябва да се превръща в претекст за избягване или отмяна на необходимо законодателство. Отправя искане в проекта на Междуинституционално споразумение относно по-добро законотворчество КР да бъде изрично упоменат като признание за нарасналите му правомощия съгласно Договора от Лисабон;

9.

призовава за решително укрепване на ролята на Комитета на регионите, за да могат знанията и опитът на регионалните и местните представители да се използват непосредствено в законодателния цикъл и в процеса на вземане на решения в ЕС, и по-специално призовава за това КР:

да участва пълноценно в процеса на стратегическо планиране на законодателния цикъл;

да участва във фазата, предхождаща изготвянето на законодателните предложения, включително посредством оценки на териториалното въздействие;

да получи статут на наблюдател с право на изказване в работни групи на Съвета, които се занимават с области на политика, в които консултацията с Комитета е задължителна;

да получи статут на наблюдател с право на изказване в тристранните преговори в области на политика, в които консултацията с Комитета е задължителна;

да може да отправя писмени и устни запитвания до европейската изпълнителна власт по отношение на политическите ѝ препоръки;

10.

счита, че КР следва по-специално да участва активно във всички дискусии, свързани с икономическото, социалното и териториалното сближаване. Затова предлага:

да бъде създаден специален състав на Съвета — Съвет по политиката на сближаване на ЕС и други финансови инструменти, свързани с инвестициите;

КР да получи статут на признат наблюдател с право на изказване по време на заседанията на Съвета по политиката на сближаване на ЕС и области, свързани с инвестициите в Европа;

11.

припомня, че задачата за наблюдение на съответствието на законодателството на ЕС с принципа на субсидиарност беше разширена с включването на ролята на КР и регионалните парламенти със законодателни правомощия, в тясно сътрудничество с националните парламенти. За да може КР да допринася по-ефективно за наблюдението на субсидиарността и на цялостното качество на законодателството на ЕС, КР призовава за допълнителни усилия за:

извършването на оценки на териториалното въздействие в предварителната фаза;

мониторинг на местно, регионално и поднационално равнище и от името на ЕС на транспонирането на законодателството на ЕС в последващата фаза;

подобряване на системата за ранно предупреждение, например посредством удължаване на времевата рамка, за да стане тя напълно оперативна и за регионалните участници;

засилване на ролята на регионалните законодателни събрания в системата за ранно предупреждение, придавайки задължителен — а не избирателен — характер на консултирането с тях от страна на националните парламенти по въпроси от компетентността на регионите;

проучване съвместно с държавите — членки на ЕС, на възможностите на регионалните и националните парламенти със законодателни правомощия да се предостави пълното право да приемат обосновани становища относно принципа на субсидиарността, каквото биха имали, ако бяха национални парламенти (вж. Декларация 51 от Договора от Лисабон);

12.

препоръчва всички равнища на управление да работят съвместно, за да постигнат трайно решение на проблемите с европейския държавен дълг и произтичащите икономически и социални кризи и да привличат инвестиции с цел повишаване на конкурентоспособността и създаването на работни места. Припомня, че местните и регионалните власти бяха засегнати сериозно от кризата и призовава за зачитане на модела на многостепенно управление, за да се гарантира, че това няма да се случва в бъдеще. Във връзка с това споделя схващането, че задължението за прехвърляне на елементите на икономическото управление, договорени извън Договорите в рамката на Договора за ЕС до 2016 г., предоставя възможност да се намери отговор на ограничен брой други въпроси, свързани с бъдещето на ЕС.

Ето защо в контекста на бъдещо преразглеждане на Договорите за ЕС, КР:

13.

отправя искане да му бъде признато място като пълноправен член в бъдещия Конвент като настоящите институции;

14.

предлага да се обмисли възможността за постепенна институционализация на КР и превръщането му в Европейски сенат на регионите и местните органи на самоуправление като камара, предлагаща трезва втора преценка; Европейският сенат би засилил координацията между националните и поднационалните институции, извършвайки наблюдение на субсидиарността по отношение на институциите на ЕС; от него ще бъде искано да одобрява законодателните досиета на ЕС в областта на политиката на сближаване, като същевременно ще има правото да отправя предложения към Европейската комисия за приемане или изменяне на законодателен акт на ЕС в областите, които не са от изключителната компетентност на Съюза;

15.

предлага законодателните предложения, свързани със социалното сближаване, да подлежат на одобрение от страна на КР; освен това би искал компетентността му за задължителна консултация да бъде укрепена, като консултацията с КР стане неразделна част от „обикновената законодателна процедура“ (член 294 от ДФЕС);

16.

предлага в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз да бъде включена хоризонтална клауза, която да изисква провеждането на консултация с КР в области на споделена компетентност относно мерки за координиране на икономическите политики и политиките по заетостта и в области на подпомагащи, координиращи и допълнителни действия. Припомня, че териториалното измерение трябва да бъде отчитано в по-голяма степен във всички бъдещи предложения за задълбочаване на ИПС и за важните досиета трябва да бъде извършена предварителна оценка на териториалното им въздействие;

17.

във всички случаи призовава за задължителна консултация с Комитета на регионите по въпроси, свързани с местните и регионалните власти относно мерките, които се отнасят до създаването или функционирането на вътрешния пазар (член 115 от ДФЕС) и в други области на политика, които са от пряко значение за местното и регионално равнище, като например:

селскостопанската политика (член 43 от ДФЕС);

свободното движение на работниците (член 46 от ДФЕС);

правото на свободно установяване (член 50 от ДФЕС);

либерализацията на конкретни услуги (член 59 от ДФЕС);

миграцията (член 79 от ДФЕС);

държавните помощи (член 109 от ДФЕС);

промишлената политика (член 173, параграф 3 от ДФЕС);

търговската политика (член 207 от ДФЕС);

18.

предлага освен това преразглеждане на срока от „най-малко един месец“ за консултации на Европейския парламент, Съвета или Комисията с КР (член 307, параграф 2), който създава практически затруднения;

19.

възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Европейския парламент, Съвета, Европейската комисия и председателя на Европейския съвет.

Брюксел, 8 юли 2015 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA