|
Общ преглед
|
|
Оценка на въздействието на предложенията за Директива относно предоставянето на цифрово съдържание и Директива относно онлайн продажбите и другите дистанционни продажби на стоки
|
|
А. Необходимост от действия
|
|
Защо? Какъв е разглежданият проблем?
|
|
Стратегията за цифровия единен пазар (ЦЕП) разглежда предоставянето на цифрово съдържание и онлайн продажбата на стоки, тъй като делът на електронната търговия в рамките на сектора на търговията на дребно в ЕС расте по-бързо от офлайн търговията и значителният неизползван потенциал за растеж на електронната търговия не следва да се пропуска.
39 % от предприятията, които извършват онлайн продажби, но не и трансгранични продажби, посочват различните национални системи на договорно право като една от основните пречки. Това важи особено за средствата за правна защита в случай на дефектен продукт (49 % от търговците на дребно в ЕС продават онлайн, а 67 % в момента се опитват да осъществяват или обмислят осъществяването на трансгранични онлайн продажби). Различните национални правила в областта на договорното право водят до еднократни разходи от около 4 милиарда евро за търговците на дребно, които осъществяват сделки между предприятия и потребители; тези разходи засягат най-вече микропредприятията и малките предприятия.
Потребителите нямат доверие в извършването на трансгранични покупки онлайн. Една от основните причини е несигурността им във връзка с основните им договорни права. Те пропускат възможности и имат достъп до по-малък асортимент от стоки на по-малко конкурентни цени. Потребителите страдат също и поради липсата на ясни правила в областта на договорното право за дефектното цифрово съдържание. Комбинираната стойност на финансовите вреди в резултат на този проблем по отношение само на четири вида цифрово съдържание и на времето, прекарано в опит да се разрешат проблемите през последните 12 месеца, се оценява на между 9 и 11 милиарда евро.
|
|
Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?
|
|
Общата цел е да се допринесе за по-бърз растеж на цифровия единен пазар (ЦЕП), в полза както на потребителите, така и на предприятията. Годишният БВП на ЕС се очаква да има постоянно увеличение от около 4 милиарда евро. Чрез премахване на пречките, свързани с договорното право, които възпрепятстват трансграничната онлайн търговия, с инициативата ще се намалят разходите за стопанска дейност в резултат на различията в договорното право и несигурността, пред която са изправени предприятията поради сложността на правната рамка. Инициативата ще увеличи доверието на потребителите чрез предоставяне на единни правила с ясни права на потребителите.
|
|
Какво предимство имат действията на равнище ЕС ?
|
|
Държавите членки не биха могли по собствена инициатива да премахнат пречките, дължащи се на различията между националните законодателства. Всяка държава членка не би могла самостоятелно да гарантира цялостната съгласуваност на законодателството си с това на другите държави членки. По отношение на стоките тази инициатива ще предостави на потребителите целенасочени, напълно хармонизирани правила в областта на договорното право при осъществяването на онлайн покупки и други дистанционни покупки на стоки. Тя ще намали разходите за предприятията и следователно потребителите ще се ползват от по-голямо предлагане на по-конкурентни цени. По отношение на цифровото съдържание, тя ще създаде правна сигурност за предприятията, които искат да осъществяват продажби в други държави членки. Тя ще осигури едновременно съгласувани права на потребителите и високо равнище на защита на потребителите. В резултат на това потребителите ще могат да придобиват и предприятията ще могат да предоставят по-лесно цифрово съдържание и стоки онлайн в рамките на целия ЦЕП. Тя ще предотврати разпокъсаността на правилата за цифрово съдържание, тъй като държавите членки понастоящем вече започват самостоятелно да приемат законодателство в тази област.
|
|
Б. Решения
|
|
Какви законодателни и незаконодателни варианти бяха разгледани? Има ли предпочетен вариант или не? Защо?
|
|
Предпочитаният вариант (вариант 1: целеви напълно хармонизирани правила относно цифровото съдържание и стоките) ще намали свързаните с договорното право разходи за трансграничните сделки на търговците. По-голямата конкуренция ще доведе до цялостно увеличаване на търговията. Потребителите ще извлекат ползи от наличието на по-голям избор на по-конкурентни цени. Потребителите ще разполагат с ясен набор от права на територията на целия ЕС и следователно ще имат по-голямо доверие в ЦЕП. Други предвиждани варианти бяха:
вариант 2: целеви напълно хармонизирани правила относно цифровото съдържание – прилагане на законодателството на търговеца в съчетание със съществуващите хармонизирани правила относно стоките;
вариант 3: целеви напълно хармонизирани правила относно цифровото съдържание без промяна на политиката в областта на стоките;
вариант 4: минимални правила за хармонизация относно цифровото съдържание без промяна на политиката в областта на стоките;
вариант 5: доброволен европейски типов договор в съчетание с марка за доверие на ЕС.
|
|
Кой подкрепя отделните варианти ?
|
|
За цифровото съдържание по-голямата част от заинтересованите страни — неспециализираните предприятия, виждат необходимост от действия на ЕС под формата на пълно хармонизиране; ИТ индустрията е по-разделена в мнението си. Организациите на потребителите признават необходимостта да се предприемат мерки и подкрепят пълното хармонизиране, при условие че се гарантира високо равнище на защита на потребителите. По-голямата част от отговорилите държави членки също приветстват действие на ЕС в областта на цифровото съдържание. За стоките предприятията подкрепят действието на равнището на ЕС. Докато повечето биха подкрепили пълната хармонизация, други биха предпочели прилагането на законодателството на търговеца. Няколко държави членки и сдружения на потребители не подкрепят изменението на Регламента „Рим I“. Организациите на потребителите биха подкрепили само пълната хармонизация, ако равнището на защита на потребителите е високо и съществуващото национално равнище на защита на потребителите не е намалено. Държавите членки не са единодушни относно необходимостта от действия. Както за цифровото съдържание, така и за стоките, почти всички анкетирани подкрепят само разглеждането на договорите между предприятия и потребители. Повечето от заинтересованите страни предупреждават за евентуалната разпокъсаност на уредбата между онлайн и офлайн продажбите на стоки. Комисията обаче ще предприеме необходимите стъпки за избягване на такава разпокъсаност и предимствата да се действа понастоящем превишават по значение този риск от правна разпокъсаност.
|
|
В. Въздействие на предпочитания вариант
|
|
Какви са ползите от предпочитания вариант?
|
|
Предпочитаният вариант на политиката ще премахне свързаните с договорното право пречки пред трансграничната онлайн търговия както за потребителите, така и за търговците. Премахването на тези пречки е стимул за трансграничната търговия: ако бъдат премахнати пречките, произтичащи от договорното право, броят на предприятията, които осъществяват трансгранични онлайн продажби, би могъл да се увеличи с повече от 5 процентни пункта. Според много консервативна оценка, това би означавало, че още 122 000 стопански субекта ще осъществяват трансгранични онлайн продажби. Износът в рамките на ЕС ще се увеличи с 0,04 %, което отговаря на около 1 милиарда евро.
Засилената конкуренция при онлайн търговията на дребно ще доведе до спад на цените на дребно във всички държави членки, който се изчислява на -0,25 % средно на равнището на ЕС. В резултат на намалението на цените и повишаването на доверието на потребителите, произтичащи от уеднаквяването на правата в ЕС, потребителското търсене ще се повиши допълнително. Потреблението на домакинствата, което е отражение на благосъстоянието на потребителите, ще отбележи ръст във всички държави членки със средно + 0,23 % за ЕС, което съответства на около 18 милиарда евро. Броят на потребителите, които осъществяват трансгранични онлайн покупки, би могъл да се увеличи с почти 7 процентни пункта. Това би означавало, че между 8 и 13 милиона нови потребители ще започнат да извършват трансгранични онлайн покупки. Средната сума, харчена ежегодно от всеки трансграничен купувач, също ще се увеличи с 40 евро. Това нарастване на търсенето и предлагането ще има пряко въздействие върху основните макроикономически променливи във всяка отделна държава членка и в ЕС като цяло. Като цяло реалният БВП на ЕС се очаква да нарасне с 0,03 %, което представлява постоянно увеличение с около 4 милиарда евро на годишния БВП на ЕС.
|
|
Какви са разходите, свързани с предпочитания вариант?
|
|
По отношение на разходите за привеждане в съответствие, предприятията ще понесат еднократни разходи за адаптиране на договорите си към новите правила. Тези разходи възлизат на около 7 000 евро на предприятие. Тези разходи обаче ще бъдат повече от компенсирани от факта, че търговците, които проявяват интерес към износ, ще могат да продават на потребителите във всички държави — членки на ЕС, без да се налага да се изправят пред допълнителни свързани с договорното право разходи за адаптиране на договорите си към задължителните правила в областта на договорното право на всяка държава членка.Предприятията също така ще понесат разходи, свързани с конкретните последици от прилагането на новите правила към договорите им с потребителите. Не е възможно обаче да се оцени равнището на тези разходи, тъй като те ще зависят например от това дали и в каква степен предприятието предоставя дефектни продукти.
|
|
По какъв начин ще бъдат засегнати предприятията, МСП и микропредприятията?
|
|
Предприятията ще имат разходи за постигане на съответствие с новия закон, но ще извлекат дори по-големи ползи от пълното хармонизиране на правилата за износ на стоки и цифрово съдържание в целия ЕС. Микропредприятията няма да останат извън обхвата на новото законодателство, което ще се прилага в пълна степен за МСП: изключенията биха намалили доверието на потребителите, когато купуват от тях. Не е обосновано потребителите да бъдат по-малко защитени, когато купуват от МСП вместо от по-голям доставчик. Следователно това би намалило ползите за тях, произтичащи от въвеждането на единен набор от правила, приложими в целия ЕС. Инициативата ще бъде от особена полза за МСП, които са засегнати в по-голяма степен от разходите за адаптиране на договорите си към задължителните правила в други държави членки и по-често се ограничават до техния национален пазар. За тях външната търговия е важен начин да се възползват от предимствата на икономиите от мащаба. МСП имат проблем с намирането на клиенти. Този проблем може по-лесно да се реши в онлайн контекст, тъй като интернет дава възможност за онлайн продажби при по-ниски разходи в сравнение с офлайн търговията.
|
|
Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации?
|
|
С изключение на задължението за транспониране на директивите в националното право и прилагането им, няма практически последици за публичните администрации. Единните правила в областта на договорното право относно дефектните продукти в ЕС ще улеснят правоприлагането от страна на държавите членки, и по-специално трансграничните съвместни действия по правоприлагането, предприети от органите за сътрудничество за защита на потребителите.
|
|
Ще има ли друго значително въздействие?
|
|
Инициативата ще има положително въздействие върху основните права. Инициативата ще осигури еднаква висока степен на защита на потребителите в целия ЕС (член 38 от Хартата на основните права), въпреки че за стоките това ще доведе до промени в степента на защита в определени държави членки. Тя ще повиши осведомеността на потребителите за икономическата стойност на личните им данни в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата и настоящото и бъдещото право на ЕС. Предприятията по-лесно ще извършват национални и трансгранични продажби (член 16). Единните правила ще улеснят упражняването на правото на ефективни средства за правна защита пред съдилищата (член 47).
|
|
Г. Последващи действия
|
|
Кога ще бъде преразгледана политиката?
|
|
Комисията ще наблюдава изпълнението на директивите и ще започне процес на оценка, за да анализира колко ефективно те са постигнали целите си пет години след влизането им в сила.
|