Обобщение

Оценка на въздействието на предложението за регламент относно секюритизациите

А. Необходимостта от мерки

Защо? Какъв е разглежданият проблем?

Преди кризата пазарът на секюритизации бе набиращо сила средство за финансиране на европейската икономика. Той устоя добре на кризата, като генерира несъществени загуби. Въпреки това репутацията му след кризата бе сериозно опетнена от практики и събития, появили се на други места, основно в САЩ. Този отрицателен имидж влияе върху начина, по който инвеститорите възприемат рисковостта на секюритизациите в ЕС, както и нормативните изисквания към тях — възприемане, за чиято основа служат главно загубите при пазарите в САЩ. Тъй като тези загуби са многократно по-високи от загубите от секюритизациите в ЕС, последните са в неравностойно положение в нормативен аспект.

В резултат на отрицателния имидж и нормативните изисквания понастоящем пазарът на секюритизации в ЕС е в застой. Така се губи едно средство за финансиране на икономиката на ЕС. Без секюритизации капацитетът на банките да продават активи е ограничен. В резултат на това необходимостта за банките да намаляват в момента задлъжнялостта си често ги кара да свиват балансите си, като намаляват кредитирането. В европейския контекст, в който 80 % от финансовото посредничество се извършва чрез банките, последиците за растежа са значителни. Възстановяването, при което няма кредитиране, се проточва, като забавя растежа и създаването на работни места.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?

Общата цел на инициативата е да се възобнови един стабилен пазар на секюритизации, който да подобри финансирането на икономиката на ЕС, като в краткосрочен план бъде отслабена връзката между намаляването на задлъжнялостта на банките и затягането на условията за кредитиране, а в дългосрочен — създадена по-балансирана и стабилна структура на финансиране на икономиката на ЕС. Конкретният път за постигането на тази цел е като от по-непрозрачните и сложни секюритизации бъдат разграничени опростените, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизационни продукти с потенциал да осигурят устойчив канал за финансиране на икономиката на ЕС. След това е необходимо да бъдат стандартизирани процесите и практиките на пазарите на секюритизации и преодолени нормативните несъответствия. Показатели за степента на постигане на тези цели ще бъде разликата в цената и в емитираните количества на ОПС секюритизациите и секюритизациите извън тях.

Какво предимство имат действията на равнище ЕС? 

Секюритизационните продукти са част от финансовите пазари в ЕС, които са открити и интегрирани. Секюритизацията свързва различни финансови институции от държави членки и трети държави: често банките инициират секюритизираните заеми, а финансовите институции — застрахователни и инвестиционни фондове — инвестират в тези продукти, като го правят, прехвърляйки европейските граници. Освен това нормативната уредба на секюритизациите се основава до голяма степен на законодателството на ЕС. Следователно диференцирането на ОПС продукти може да бъде въведено само с инициатива на равнище ЕС.

Б. Решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти бяха разгледани? Има ли предпочетен вариант или не? Защо?

За въвеждането на критерии за ОПС секюритизации бяха разгледани редица варианти: адаптиране на нормативната уредба, така че да отразява различния профил на риска на ОПС продуктите, и стандартизиране на структурните елементи (определения, изисквания за оповестяване и за надлежна проверка) на законодателството в областта на секюритизациите. Във всяка сфера бяха разгледани вариантите липса на действие, незаконодателно действие и законодателно действие.

Предпочитаният вариант е законодателно действие, с което да се въведат критерии за ОПС секюритизации, диференцирана нормативна уредба на ОПС продукти и стандартизиране на структурните елементи (определения, изисквания за оповестяване и за надлежна проверка) на законодателството в областта на секюритизациите. С този вариант следва да се увеличи диференциацията на нормативните изисквания и да се повиши степента на отчитане на риска, както и да се стандартизират понастоящем разнородните разпоредби в законодателството на ЕС в областта на секюритизациите — определение, изискване за оповестяване и изискване за надлежна проверка. Всичко това следва да подобри имиджа и поощри възобновяването на стабилен и устойчив пазар на секюритизации.

Кой подкрепя отделните варианти?

По-голямата част от заинтересованите страни са в подкрепа на настоящата инициатива. Няма разлики по категории респонденти — повечето законодателни органи, централни банки, регулаторни и надзорни органи, както и участници на пазара и експертни центрове, подкрепят инициативата.

В. Въздействие на предпочетения вариант

Какви са ползите от предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — от основните варианти)?

Доколкото предлаганата политика ще създаде нов канал за финансиране на икономиката на ЕС, по-малко зависим от ограниченията в банковия сектор, тя ще намали въздействието на финансовите кризи върху предоставянето на кредити и оттам — върху растежа и заетостта. Социалната цена на подобни кризи ще бъде по-ниска. Освен това, като се насърчава разпространението на секюритизационни структури, чиито рискове могат да бъдат анализирани и разбрани, а цената им — изчислена, вариантите на политика ще стимулират такъв пазар на секюритизации, който ще осигури по-добро финансиране на икономиката в условия на финансова стабилност.

Няма данни, че предлаганата политика въздейства пряко или косвено върху околната среда. 

Какви са разходите за предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)? 

Освен разходите за приспособяване на пазарните участници и публичните органи към новата нормативна уредба не се предвиждат съществени социални и икономически разходи. Няма данни, че предлаганата политика въздейства пряко или косвено върху околната среда. 

Какви ще са последиците за съответните дружества, малки и средни предприятия и микропредприятия?

Избраните варианти на политика следва да подобрят финансирането на МСП в няколко аспекта. На първо място, включването в нормативната уредба на ОПС секюритизациите на краткосрочни секюритизации като обезпечените с активи търговски ценни книжа, в резултат на което ще се подобрят техните капиталови изисквания, следва да насърчи развитието на този важен източник на финансиране за МСП.

На второ място, инициативата следва да предостави на банките механизъм за прехвърлянето на риск извън баланса им. Освободеният по този начин банков капитал би трябвало да се използва все повече за предоставянето на нови кредити на домакинствата и предприятията в ЕС, повечето от които са МСП.

Накрая, чрез въвеждането на единна и последователна нормативна уредба на секюритизациите и подтикване на пазарните участници да се стремят към допълнителна стандартизация, инициативата ще намали операционните разходи за секюритизация. Тъй като тези разходи са по-високи от средните разходи за секюритизация на отпуснатите на МСП кредити, това намаление следва да се отрази благоприятно главно върху цената на кредита за МСП.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации?

Не

Ще има ли други значителни въздействия? 

Не

Г. Последващи действия

Кога ще бъде следващото преразглеждане на политиката?

Бъдещото законодателство ще бъде обект на изчерпателна оценка (около 4 години след крайния срок за прилагането му), за да се определи, наред с другото, неговата ефективност и ефикасност за постигането на представените в настоящия доклад цели и да се прецени дали са необходими нови мерки или изменения.