24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/106

—

като взе предвид Резолюция 46/182 на Общото събрание на ООН от 19 декември 1991 г. относно засилване на координацията на спешната хуманитарна помощ (1),

—

като взе предвид Програмата за реформи на Междуведомствения постоянен комитет на ООН (IASC) (2),

—

като взе предвид принципите на партньорство (одобрени от Глобалната хуманитарна платформа) от 12 юли 2007 г. (3),

—

като взе предвид Резолюция 64/290 на Общото събрание на ООН от 9 юли 2010 г. относно правото на достъп до образование в извънредни ситуации (4), както и съответните насоки, включително тези на УНИЦЕФ и ЮНЕСКО,

—

като взе предвид насоките на Междуведомствения постоянен комитет на ООН за включване на намеса при случаи на насилие, основано на пола, в хуманитарните операции (5),

—

като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (2015—2030 г.), приета на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена от 14 до 18 март 2015 г. в Сендай, Япония (6),

—

като взе предвид Резолюция 69/313 на Общото събрание на ООН от 27 юли 2015 г. относно създаване на програмата за действие от Адис Абеба за Третата международна конференция за финансиране на развитието (7),

—

като взе предвид обсъждането за подготовката на 32-та международна конференция на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, която ще се проведе в Женева на 8– 10 декември 2015 г.,

—

като взе предвид Доклада за глобалната хуманитарна помощ за 2015 г. (8),

—

като взе предвид Глобалния хуманитарен преглед от юни 2015 г. (9),

—

като взе предвид принципите за добро хуманитарно донорство (10),

—

като взе предвид групата на високо равнище на ООН за финансирането на хуманитарна помощ,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (11),

—

като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 2007 г. (наричан по-нататък „Европейски консенсус“), съвместната декларация, подписана от Комисията, Съвета, Европейския парламент и държавите членки (12), и плана за действие, който трябва да бъде подновен,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. г. за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“) (13) и годишния доклад относно изпълнението на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ през 2014 г. (14),

—

като взе предвид Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (15),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Свързаните с пола аспекти при хуманитарната помощ: различни нужди, адаптирана подкрепа“ (SWD(2013)0290) (16),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Годишен доклад относно политиките на ЕС в областта на хуманитарната помощ и гражданската защита и тяхното изпълнение през 2014 г. (COM(2015)0406) (17),

—

като взе предвид годишния отчет за дейността за 2014 г. на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията (ECHO) (18),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2015 г. относно общи принципи за многоцелево подпомагане под формата на парични средства в брой за посрещане на хуманитарни нужди (19),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и Факултативния протокол относно участието на деца във въоръжен конфликт от 25 май 2000 г., като взе предвид насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти (актуализирани през 2008 г.),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие след 2015 г. (20),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС към устойчивостта (21),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно Рамковата програма за действие от Хього в периода след 2015 г.: управление на риска с цел постигане на устойчивост (22),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 декември 2014 г. относно преобразяваща програма за периода след 2015 г. (23),

—

като взе предвид съвместното съобщение от 9 септември 2015 г., озаглавено „Действия за преодоляване на кризата с бежанците в Европа: ролята на външната дейност на ЕС“, (JOIN (2015) 0040) (24),

—

като взе предвид регионалните, тематичните и световните консултации в подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси (25),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието (26),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие след 2015 г. (27),

—

като взе предвид своите резолюции от 9 юли 2015 г. относно положението в Йемен (28); от 11 юни 2015 г. относно положението в Непал след земетресенията (29); от 30 април 2015 г. относно положението в бежанския лагер Ярмук в Сирия (30); от 12 март 2015 г. относно Южен Судан, включително скорошните отвличания на деца (31); от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“ (32), и от 15 януари 2015 г. относно положението в Либия (33),

—

като взе предвид своите резолюции от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа (34) и от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични събития в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището (35),

—

като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС, в който се предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

—

като взе предвид член 214 от ДФЕС относно действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 септември 2015 г., озаглавено „С поглед към световната среща на върха по хуманитарните въпроси: глобално партньорство за ефективна и основана на принципи хуманитарна дейност“ (COM(2015)0419) (36) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0166) (37),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0332/2015),

A.

като има предвид, че в един много нестабилен свят сме изправени пред увеличаване на разнообразието, честотата и интензивността на природните бедствия и глада и безпрецедентна ескалация на броя и сложността на конфликтите;

Б.

като има предвид, че засилващите се предизвикателства като урбанизацията, бързото увеличаване на населението, демографските промени, все по-разпространените и унищожителни природни бедствия, влошаващото се състояние на околната среда, опустиняването, изменението на климата, многобройните продължителни и едновременно протичащи конфликти с регионално въздействие и недостиг на ресурси, в допълнение към последиците от бедността, неравенството, миграцията, разселването и нестабилността, увеличиха драстично необходимостта от хуманитарни отговори навсякъде по света;

В.

като има предвид, че броят на нуждаещите се лица се е увеличил повече от два пъти от 2004 г. до над 100 милиона през 2015 г.; като има предвид, че 250 милиона души са засегнати от хуманитарни кризи; като има предвид, че броят на насилствено разселените лица е достигнал своя максимум от Втората световна война насам и е почти 60 милиона души, от които близо 40 милиона разселени в собствените си страни; като има предвид, че повече от половината от бежанците в света са деца;

Г.

като има предвид, че до 2050 г. един милиард души биха могли да бъдат разселени поради изменението на климата, тъй като над 40 % от световното население живее в райони със силно ограничени водни ресурси; като има предвид, че икономическите загуби от природни бедствия вероятно ще се увеличават драматично в сравнение с губените понастоящем 300 милиарда щатски долара годишно;

Д.

като има предвид, че през последните осем години нарастващите нужди и предизвикателства, липсата на устойчиви ангажименти и все по-големите разходи за хуманитарна помощ допринесоха за това настоящата хуманитарна система да достигне своя предел, принуждавайки редица организации временно да преустановят хранителните помощи, подслоняването и други животоспасяващи хуманитарни операции;

Е.

като има предвид, че хуманитарните болници често са обект на нападения с оръжия за масово унищожение; като има предвид, че заплахите и нападенията над хуманитарни работници се увеличават; като има предвид, че сигурността на хуманитарните работници и на ранените често пъти е застрашена, и като има предвид, че тези нападения представляват нарушение на международното хуманитарно право и сериозна опасност за бъдещето на хуманитарната помощ;

Ж.

като има предвид, че хуманитарните принципи на хуманност, неутралност безпристрастност и независимост и основните правила на международното хуманитарно право и на правата на човека, залегнали в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях, трябва да бъдат в центъра на всички хуманитарни действия; като има предвид, че закрилата на разселените лица трябва да бъде гарантирана безусловно, и като има предвид, че независимостта на помощта, т.е. помощ, която е свободна от всякакви политически и икономически съображения или съображения за сигурност или всякакъв вид дискриминация, трябва да има предимство;

З.

като има предвид, че всички страни в даден конфликт, в т.ч. държавни и недържавни въоръжени участници, трябва да гарантират на хуманитарните работници такъв достъп, какъвто им е необходим за оказване на помощ на уязвимото, засегнато от конфликта цивилно население;

И.

като има предвид, че жените и децата са не само особено уязвими и в непропорционално голяма степен изложени на риск в зони на бедствие, както по време на извънредни ситуации, така и след тях, но също така са изправени пред експлоатация, маргинализация, инфекции и сексуално и основано на пола насилие, използвано като оръжие; като има предвид, че жените и децата са изправени пред повишени рискове в резултат от разселването и разпадането на нормалните структури за закрила и подкрепа; като има предвид, че международното хуманитарно право изисква на момичета и жени, изнасилени по време на война, да се предоставят без дискриминация всички необходими медицински грижи; като има предвид, че небезопасните аборти се сочат от Световната здравна организация като една от трите водещи причини за майчината смъртност; като има предвид, че майчиното здравеопазване, консултациите за жените, жертви на изнасилване, и образованието и обхващането в училища на разселените деца са основни предизвикателства в бежанските лагери;

Й.

като има предвид, че консолидираният призив за набиране на хуманитарна помощ за 2015 г. достигна рекордно високо равнище в историята на ООН с близо 19 милиарда евро; като има предвид, че въпреки рекордния принос от донорите само една четвърт от глобалния призив беше финансиран и че за ЕС беше трудно да финансира глобални призиви за набиране на хуманитарна помощ и операции на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“; като има предвид, че това потвърждава необходимостта от координирано в световен мащаб, своевременно, предвидимо и гъвкаво финансиране, съобразено с различни контексти и поддържано от ново публично-частно партньорство за иновационна готовност и иновационни методи за доставка; като има предвид, че за ЕС беше трудно да финансира глобални призиви за набиране на хуманитарна помощ и операции на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“; като има предвид, че подновяването на ангажимента за постигане на целта за предоставяне на 0,7 % от БНД за официална помощ за развитие и навременното предоставяне на обещана помощ са от още по-голямо значение в подобен контекст;

К.

като има предвид, че повечето от хуманитарните кризи са по причини, свързани с човешка дейност; като има предвид, че 80 % от международната хуманитарна помощ на ЕС е съсредоточена основно върху предизвикани от човека кризи, които изискват предимно политически, а не само хуманитарни решения; като има предвид, че бедността и уязвимостта на кризи са неразривно свързани, което подчертава необходимостта да се търси решение по основните причини за кризите, да се изгражда устойчивост, да се укрепва способността за приспособяване към природните бедствия и изменението на климата и да се отговаря на дългосрочните потребности на засегнатите лица; като има предвид, че последиците от хуманитарните кризи, като например предизвикателствата в областта на миграцията и бежанците, ще бъдат още по-големи, освен ако не се обърне внимание на причините и има по-добра връзка между хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие;

Л.

като има предвид, че хуманитарната помощ и развитието са взаимно свързани, особено предвид необходимостта от засилване на устойчивостта на бедствия чрез намаляване на рисковете и защита срещу сътресенията като ключов начин за намаляване на хуманитарните потребности и за борба със смущенията в здравеопазването, хигиената, образованието, храненето и дори елементарното подслоняване;

М.

като има предвид, че международното, местното и регионалното координиране, споделяне на информация и съвместно планиране, събиране на данни и оценяване ще спомогнат за подобряване на процеса на вземане на решения, ефикасността, ефективността и отчетността при предоставянето на помощ;

Н.

като има предвид, че е необходимо да се развива по-голямо доверие и по-нататъшно сътрудничество между участниците от частния сектор, НПО, местните органи, международните организации и правителствата; като има предвид, че ресурсите, експертният опит, веригите за доставка, способностите за научноизследователска и развойна дейност и логистиката на бизнеса могат да послужат за осигуряване на по-ефективна готовност и хуманитарна дейност;

О.

като има предвид, че финансирането по линия на главата за хуманитарна помощ на ЕС — 909 милиона евро през 2015 г. — представлява по-малко от 1 % от общия бюджет на ЕС; като има предвид, че подобряването на връзката между хуманитарната и дългосрочната помощ е един начин за намаляване на сегашното несъответствие между извънредните хуманитарни потребности и наличните средства;

П.

като има предвид, че НПО и международните организации, като напр. Червения кръст и агенциите на ООН, понастоящем са основният доставчик на хуманитарна подкрепа, като предоставят животоспасяваща помощ и закрила на около 120 милиона души годишно;

Р.

като има предвид, че предотвратяването, реакцията на самата държава и нейният капацитет играят важна роля за отговаряне на потребностите по най-добрия начин и за намаляване на необходимостта от международна помощ; като има предвид, че през 2015 г. едва 2 % от общата международна хуманитарна помощ беше насочена директно към местните и националните НПО на засегнатите държави, въпреки че тяхната способност за реагиране, познаването на потребностите и способността им да достигнат до засегнатите лица обикновено са по-добри, отколкото на други участници; като има предвид, че е налице засилващо се искане за осигуряване на отчетност пред засегнатите от кризата лица и общности;

С.

като има предвид, че хуманитарната помощ трябва да остане базирана на потребностите, така както са оценени от хуманитарните участници, и като има предвид, че донорите следва да се въздържат от използване на помощта като инструмент за управление на кризата;

Т.

като има предвид, че хуманитарната помощ и използваните инструменти следва да са адаптирани към съвместно оценени потребности и следва да зависят от различни контексти; като има предвид, че е важно да се положат всички усилия, за да се гарантира, че зачитането на правата на човека, и особено на специфичните потребности на жените, децата, възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата и коренното население и други уязвими групи, е интегрирано в усилията за хуманитарно реагиране;

У.

като има предвид, че глобалните участници се насърчават да включват хуманитарните отговори в механизмите за мониторинг и докладване във връзка с правата на човека;

Ф.

като има предвид, че първата световна среща на върха по хуманитарните въпроси , която ще се проведе в Истанбул на 23—24 май 2016 г., следва да доведе до промяна на структурите за хуманитарна помощ, така че да станат по-приобщаващи, ефективни, прозрачни и действително глобални, с цел да могат да отговарят на очакваното увеличение на хуманитарни потребности, свързани с настоящи и бъдещи предизвикателства, като продоволствената сигурност, нарастването на населението, изменението на климата, нестабилността, безопасността на хуманитарните работници, насилственото разселване и социално-икономическото развитие;

Х.

като има предвид, че Световната среща на върха по хуманитарните въпроси ще се проведе след редица междуправителствени преговори — за намаляване на риска от бедствия, финансиране за развитие, програмата за устойчиво развитие след 2015 г. и изменението на климата — които ще оказват влияние върху развитието и хуманитарния ландшафт в продължение на години, и по този начин ще предостави уникална, сериозна и конкретна възможност да се синхронизират целите, принципите и действията, както и светът да обърне внимание на потребностите и да изгради устойчивостта на най-уязвимите по по-последователен начин;

Ц.

като има предвид, че ЕС, в качеството си на водещ донор, има отговорността и необходимото влияние да поеме водеща роля в търсенето на по-добри и новаторски начини да се отговори на нуждите на милиони хора, засегнати от конфликти и бедствия, и да им се предоставят трайни решения в дългосрочен план;

Ч.

като има предвид, че неотдавнашното ескалиращо остро световно недохранване и регионалното и международното разпространение на политическа нестабилност в държави, класирани като „ниво 3“, напомниха отново за необходимостта Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да ускори преобразуването на хуманитарната система и да служи по-добре на нуждаещите се;

1.

Приветства решението на генералния секретар на ООН да призове за първата многостранна световна среща на върха по хуманитарните въпроси и готовността на Турция да ѝ бъде домакин; призовава държавите членки да подкрепят Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и да постигнат категорични заключения на Съвета, с конкретни ангажименти и приоритетни области на действие, като същевременно се стремят към оперативна ефективност, общи стандарти за качество, по-добра координация и партньорства с новопоявилите се донори, въз основа на политически безпристрастна помощ, както и на общо разбиране и прилагане на хуманитарните принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост и зачитане на задълженията, произтичащи от международното хуманитарно право;

2.

Приветства инициативата на ООН за събиране на информация от цял свят с цел създаване на представа за природните бедствия и конфликтите и определяне как могат да се спасят и защитят повече хора от въздействието на такива кризи; приветства също така организирането на осем регионални консултации, които включваха тематични срещи и обща консултация, с представители на правителството, гражданското общество, неправителствените организации, доброволчески мрежи, предприятията и религиозните мрежи, както и инициативата за онлайн консултации и създаването на група на високо равнище за финансирането на хуманитарна помощ, съпредседателствана от ЕС;

3.

Подчертава, че днешните огромни хуманитарни предизвикателства изискват по-приобщаваща, разнообразна и наистина световна хуманитарна система, която да бъде укрепена на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и която същевременно отчита разнообразието на днешната система за хуманитарно реагиране и допълващите се роли на всички участници; призовава ЕС да насърчи глобален консенсус за хуманитарната дейност, който потвърждава принципите на хуманитарна помощ и задълженията и правата съгласно международното хуманитарно право, като същевременно обезпечава ориентиран към хората и основан на правата на човека капацитет за реагиране за защита и държи правителствата отговорни за техните роли и отговорности за защитата на хората; насочва вниманието към отрицателното въздействие от политизирането на хуманитарната помощ и припомня, че подкрепата за и постоянната ангажираност с основните хуманитарни принципи са от решаващо значение за осигуряване на пространство за хуманитарни действия в зони на конфликти и природни бедствия;

4.

Подчертава, че за да има смисъл, заключителният документ на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси следва да включва петгодишна пътна карта за разработване и привеждане в действие на поетите конкретни политически ангажименти, включително междуправителствена рамка за наблюдение и отчетност, оценка на практиките на хуманитарните организации и оценка на въздействието, която включва участието на съответните заинтересовани страни;

5.

Призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да свърже програмата за развитие след 2015 г., Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия и Конференцията на ООН по изменението на климата от 2015 г. (COP 21) с цел засилване на съгласуваността между политиките и институциите за изграждане на устойчивост на бедствия, както и да изиска по-активна роля за действащите лица в областта на развитието за изграждане на устойчивост; призовава правителствата донори да разработят, за своите национални политики, общ набор от цели, приоритети и показатели, свързващи тези рамки;

6.

Призовава ЕС и неговите държави членки, като най-големи донори и ключови оперативни участници, активно да водят със своя пример; подчертава, че всички хуманитарни действия на ЕС следва да се ръководят от принципите на солидарност, отговорност и отчетност и следва да бъдат проектирани да гарантират закрилата на уязвимите лица — както физическа, така и психологическа; призовава за глобално, всеобхватно и дългосрочно решение за масите хора, бягащи от регионите на конфликти; отбелязва, че ролята и надеждността на Европа на световната хуманитарна сцена също са застрашени при реагирането в ЕС на настоящата криза;

7.

Призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да се ангажира със систематичен, основан на резултатите и на участието подход чрез изработване на конкретни показатели и работна методология, които да бъдат укрепени и използвани от донорите и прилагащите агенции, така че засегнатите лица да вземат участие в целия цикъл на хуманитарните действия; призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да работи за институционализирането, по-доброто наблюдение и оценката на рамката на ООН за отчетност пред засегнатото население;

8.

Подчертава, че Световната среща на върха по хуманитарните въпроси е и възможност за всички заинтересовани страни да помислят за жизнената необходимост от реформа на ООН в посока към приобщаваща, прозрачна и ефективна система за координация с по-приобщаващ и оперативен Междуведомствен постоянен комитет (IASC), по-добро ангажиране с партньорите за засилване на взаимното допълване и пълна оперативност на програмата за реформи, както и за укрепване на многостранните структури за хуманитарна помощ за всички кризи чрез установяване на надеждна система за оценка на потребностите, която да служи като основа за съвместни призиви за набиране на средства (при гарантирано цялостно финансово проследяване), система за сравняване на разходите между агенциите и механизъм за мониторинг и оценка;

9.

Твърди, че без всеобхватни и съществени средства подобни глобални действия няма да имат успех; подчертава, че търсенето на решения по нови и хронични бедствия и уязвимости изисква избягване на паралелни системи, разширяване на финансовата основа, дългосрочни предвидими инвестиции и спазване на новата програма за устойчиво развитие, по-конкретно чрез насърчаване на съвместно оценяване на риска и на потребностите, планиране и финансиране от страна на действащите лица в областта на хуманитарната помощ, развитието и изменението на климата; подчертава, че е необходимо засилено взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие, за да се обърне внимание на пропуските в ефективността и хуманитарното финансиране, и че то следва да върви ръка за ръка с увеличено финансиране за развитие и за хуманитарна помощ; в тази връзка припомня отдавнашния международен ангажимент за достигане на целта от 0,7 % от БНД;

10.

Настоятелно призовава ЕС, като най-големия донор на хуманитарна помощ в света, да възприеме водеща роля на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, призовавайки за по-гъвкави методи за предоставяне на хуманитарна помощ, както и за проактивни и последователни мерки и ефективни инструменти за предотвратяване на кризи; настоятелно призовава ЕС и другите донори да изпълнят финансовите ангажименти, които са поели, и да разработят начини за съкращаване на времето, за което финансовите ангажименти се превръщат в действия на място; посочва освен това значението на докладването относно спазването на правата на човека като механизъм за ранно предупреждение за кризи и насърчава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да вземе това предвид при прехода от култура на реагиране към култура на предотвратяване на кризи;

11.

Призовава ЕС да постави защитата в основата на хуманитарната дейност, чиято реакция е в зависимост от потребностите, чрез създаване на система за спазване и чрез включването ѝ в процеса на програмиране; подчертава необходимостта от институционализиране на ролята на служителите в областта на защитата и от разработване на стратегически и интегрирани подходи с достатъчно средства за дейности за защита още така в първата фаза на извънредните ситуации; настоятелно призовава ЕС да се ангажира в по-голяма степен с основан на правата на човека подход в хуманитарните действия, за да гарантира, че се спазват достойнството, потребностите и правата на конкретни уязвими групи — особено на жените, младежите, мигрантите, хората, живеещи с ХИВ, ЛГБТИ лицата и лицата с увреждания;

12.

Призовава ЕС на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да насърчи всеобхватно споразумение относно практическите начини за засилване на зачитането и спазването на международното хуманитарно право, международното право в областта на правата на човека и бежанското право, като например посредством разпространяване на правилата на международното хуманитарно право сред регионални и национални администрации, сили за сигурност, местни органи и водачи на общности, както и да подкрепи ролята на Международния наказателен съд за прекратяването на безнаказаността за нарушаването на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;

13.

Набляга на необходимостта от разширяване на Конвенцията за статута на бежанците и на Конвенцията от Кампала за закрила и подпомагане на разселените лица по света, както и на тези, засегнати от изменението на климата, и на необходимостта те да бъдат защитени от различни форми на насилие като трафик на хора, насилие, основано на пола, и градско и икономическо насилие, тъй като тези лица може да имат основателен страх от преследване или да бъдат изложени на сериозен риск; подчертава, че на мигрантите следва да се предлага същото равнище на защита на правата, както на всички останали групи по време на криза; призовава да се обърне внимание на особено уязвимите групи като мигрантите, лицата без гражданство и бежанците, които често са пренебрегвани в хуманитарния дебат; призовава за ново поколение инструменти за защита на правата на човека за осигуряване на по-добра защита на тези лица;

14.

Подчертава необходимостта от основна промяна на помощта, предоставяна на бежанците и приемащите държави и общности; подкрепя обобщаващия доклад за общата консултация, който приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да разгледа всеобхватно „споразумение за приемането на бежанци“, което признава приноса на приемащите държави, урежда дългосрочни, предвидими и устойчиви финансови пакети за тяхното подпомагане, прави бежанците независими, като им дава достъп до възможности за препитание, и създава по-справедливи условия за преместването им в трети държави;

15.

Призовава ЕС и неговите държави членки да работят за постигане на споделено общо разбиране и оперативност на хуманитарните принципи при подготовката на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и да разработят съвместно широк, основан на участието кодекс за поведение между настоящите и новите донори с цел споделяне на най-добри практики, улесняване на достъпа до нуждаещите се лица и укрепване на съществуващите ангажименти за добри донорски практики, като например установените в принципите за добро хуманитарно донорство;

16.

Призовава ЕС да се застъпи за включване на прозрачността и отчетността като ръководни принципи в декларацията на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси чрез използване на специфични маркери и категоризирани данни (т.е. по пол и възраст, със специфични променливи за децата) като основа за изготвянето и оценката на програмата и чрез насърчаване на международна инициатива за стандарт за прозрачност на хуманитарната помощ, с цел да се осигури световна рамка за резултати в областта на отчетността за измерване на напредъка;

17.

Подчертава необходимостта от осигуряване на храна, вода, подслон, санитарни съоръжения и медицинско обслужване като основни права на всяко човешко същество; изразява изключителна загриженост във връзка с рисковете от епидемии, свързани с лошите санитарни условия и ограничения достъп до безопасна питейна вода, и във връзка с липсата на достъп до основни лекарствени средства по време на хуманитарни кризи; призовава ЕС да поема водеща роля за гарантиране на подходящо осигуряване на основни лекарствени средства и безопасна питейна вода в контекста на хуманитарни кризи;

18.

Призовава Съюза и всички международни участници за подобряване в бежанските лагери на техниките за предоставяне на хуманитарна помощ, особено чрез осигуряване на подвижни лаборатории за борба срещу епидемиите от инфекциозни заболявания, подобряване на методите за разпределяне на спешната помощ, като се вземат предвид най-уязвимите групи, и подобряване на хигиената и санитарната инфраструктура при извънредни ситуации;

19.

Подчертава необходимостта от включване на закрилата на децата като неразделна част от хуманитарните реакции с цел предотвратяване и реагиране на злоупотреби, пренебрегване, експлоатация и насилие срещу деца; подчертава, че тъй като децата са основни двигатели на промяната, е важно да се създават подходящи за деца пространства като част от хуманитарните действия;

20.

подчертава ключовата роля на жените в ситуации на конфликт и след конфликт, като се има предвид, че те оказват първа помощ при кризи и допринасят за единството на своите семейства и общности; призовава донорите и правителствата да интегрират принципа на равенството между половете в хуманитарните програми и да подпомагат предоставянето на повече права на жените и момичетата;

21.

Настоятелно призовава предоставянето на хуманитарна помощ да следва международното хуманитарно право и хуманитарната помощ на ЕС да не бъде предмет на ограничения, налагани от други донори партньори; изразява своята загриженост и осъжда продължаващото използване на изнасилванията и други форми на сексуално и основано на пола насилие срещу жени и момичета като военно оръжие при извънредни хуманитарни ситуации; подчертава, че тази форма на насилие, наред с физическите и психологическите последици от нея, трябва да бъде премахната; призовава за поемането на ангажимент на световно равнище за гарантиране на безопасността на жените и момичетата от самото начало на всяка извънредна или кризисна ситуация, като се обръща внимание на риска от сексуално и основано на пола насилие, чрез повишаване на осведомеността, чрез гарантиране на наказателното преследване на извършителите на този вид насилие и чрез гарантиране, че жените и момичетата имат достъп до пълния набор от услуги по сексуално и репродуктивно здраве, включително безопасни аборти, при хуманитарни кризи, така че да не се продължават ситуации, които са равностойни на нехуманно отношение, както се изисква от международното хуманитарно право и както е предвидено в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях;

22.

Счита, че целият персонал, който участва в предоставянето на хуманитарна помощ, включително полицейските или военните части, следва да получи подходящо обучение във връзка с аспектите на пола, както и че трябва да бъде въведен строг кодекс за поведение, за да се предотвратяват злоупотребите от страна на този персонал и да се гарантира равенство между половете;

23.

Призовава предоставящите хуманитарна помощ структури да включат стратегии за предотвратяването и смекчаването на основаното на пола насилие във всички свои специфични за конкретни сектори интервенции, като се улеснява определянето на нови инструменти на ЕС за финансиране и като за целта се отделя внимание на преразгледаните насоки за интегриране на интервенциите във връзка с основаното на пола насилие в хуманитарните операции, изготвени от Клъстера за глобална защита (Global Protection Cluster); счита също така, че субектите, предоставящи хуманитарна помощ (включително ЕС), следва да провеждат консултации с момичета и момчета (и особено подрастващи момичета) на всички етапи на подготовка и действия в отговор на бедствия;

24.

Призовава съответните хуманитарни агенции да подобрят координацията помежду си, за да разпознават и да защитават жертвите и потенциалните жертви на сексуална експлоатация и насилие;

25.

Отчита значението на цялостния подход на ЕС при координацията и съгласуваността на широкия му набор от инструменти в областта на външната политика, които могат да бъдат инвестирани в устойчиви политически решения; обръща внимание на специфичните характеристики на хуманитарната помощ и подчертава, че е наложително да се разграничава хуманитарното реагиране от външните и политическите съображения и съображенията, свързани със сигурността и борбата с тероризма, чрез приемане на предпазни мерки; осъжда решително всяка злоупотреба или неспазване на принципите за хуманитарни действия, тъй като тези злоупотреби накърняват значително предоставянето на помощ и сигурността на хуманитарния персонал; настоява, че мерките за борба срещу тероризма следва да не накърняват и да не възпрепятстват хуманитарните усилия, и приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да разгледа надлежно този въпрос;

26.

Осъжда последователното осуетяване на опитите за предоставяне на хуманитарна помощ и всяко действие, което нарушава принципите за недопускане на „неоказване на помощ на лица в опасност“ и „забрана за връщане“, приложими за разселеното население, от всеки участник, независимо от това дали е член на ЕС; призовава правителствата да изпълняват надлежно своите основни задължения за защита и помощ на цивилното население и да установят правни и политически рамки за улесняване на хуманитарния достъп и предоставянето на помощ в съответствие с принципите на международното хуманитарно право; предлага тези рамки да включват хуманитарни данъчни облекчения, намаляване на разноските за извършване на парични преводи от мигрантите и опростени митнически процедури; призовава донорите, правителствата на приемащите държави и участниците в прилагането да спазват разпоредбите за хуманитарна помощ и съдействие по всички възможни канали, както и да изпълняват своите отговорности, за да се гарантира, че професионалната, своевременна, съгласувана, подходяща и качествена помощ достига до всички нуждаещи се, дори и в отдалечените райони;

27.

Изразява дълбока загриженост, в контекста на по-добрата защита за хуманитарните работници, във връзка с повтарящите се нападения над хуманитарни работници и инфраструктури, включително болници; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за подобряване на тяхната безопасност, закрила и свобода на движение съгласно международното право; подкрепя систематичното включване на конкретни клаузи за подобряване на отчетността за защитата на хуманитарните работници в законодателството и плановете за действие на донорите за всички държави, както и строго и систематично наблюдение и докладване на нападения срещу всички хуманитарни работници;

28.

Подкрепя препоръките на Комисията за изчерпателна таблица за ефективността;

29.

Подчертава необходимостта от непрекъснат диалог относно допълващите се роли и мандати на различните участници в сферата на хуманитарната помощ; счита, че трябва да има ясно разграничение между гражданските и военните участници в хуманитарни операции; счита, че трябва да бъде отдавано предимство на гражданските хуманитарни операции в отговор на извънредни ситуации; приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да проучи нови рамки за по-добра координация между участниците като ключов елемент за по-ефикасни, ефективни и подходящи реакции при хуманитарни кризи; подчертава необходимостта от по-добър анализ на местните оперативни способности и за по-добри съвместни оценки на потребностите и отчетността на хуманитарната дейност;

30.

Призовава да бъдат полагани сериозни усилия за ефективно гарантиране на правото на образование при продължителни хуманитарни кризи чрез осигуряването на необходимите финансови ресурси и персонал, тъй като липсата на образование заплашва бъдещето на децата и по-нататъшното развитие на обществото; подчертава значението на непрекъснатото образование за опазването и развитието на споделени и всеобщи ценности като човешкото достойнство, равенството, демокрацията и правата на човека;

31.

Приветства ангажимента на Комисията — като се има предвид будещият тревога брой на децата, на които е отказано образование, и огромният потенциал на образованието да повишава устойчивостта на хората — за увеличаване на финансирането за образование за децата в хуманитарни кризи; призовава Съвета да подкрепи предложението на Комисията за заделяне на 4 % от хуманитарния бюджет на ЕС за тази цел; счита, че това увеличение не следва да води до намаляване на вниманието, което се обръща на други основни нужди;

32.

Изразява своята загриженост във връзка с образованието и възпитанието на децата в бежански лагери и призовава ЕС и всички международни участници да увеличат капацитета за предоставяне на училищно образование в бежанските лагери;

33.

Признава, че предвидимостта, оперативната гъвкавост и многогодишните вноски са ключови предпоставки за по-ефикасно и ефективно предоставяне на помощ; призовава ЕС и неговите държави членки да дадат нов тласък на принципите за добро хуманитарно донорство в декларацията на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси;

34.

Подчертава, че са необходими действия в световен мащаб за преодоляване на недостига на финансиране; призовава за създаване на световен фонд за хуманитарна помощ (GFHA), който да подкрепя участието и включването на донорите, които не членуват в Комитета за подпомагане на развитието (КПР), и да обединява всички съществуващи международни финансови механизми, национални ресурси и обединени средства (фондовете на ООН за спешно реагиране, Централния фонд за реакция при кризи (CERF), доверителни фондове и др.) и който да се допълва от доброволни финансови плащания от правителствата, частния сектор и регионалните организации; счита, че плащанията могат да бъдат използвани за запълване на празнини в хуманитарните ангажименти за извънредни ситуации от „ниво 3“, за подкрепа на готовността, осигуряване на пакет за устойчивост на социалната закрила за дългосрочни бежанци или за справяне с непредвидени извънредни ситуации, като например ебола, наред с останалото;

35.

Подчертава необходимостта международните финансови институции да се ангажират изцяло и да преструктурират своя акцент върху предоставянето на заеми при облекчени условия главно посредством повторно определяне на критериите за допустимост за даване на заеми при облекчени условия, така че да се дава възможност за по-гъвкав институционален отговор на ситуации на несигурност и това да отразява в по-голяма степен националния капацитет за набиране на средства на национално равнище;

36.

Настоятелно призовава правителствата, донорите и факторите, способстващи за тяхната дейност, да опростяват административните изисквания за участващите в изпълнението партньори чрез опростяване на процедурите и картографиране на най-добрите практики в областта на административното дело, договарянето и докладването при едновременно гарантиране на отчетност, както и да подкрепят инициативите, които са предназначени за осигуряване на непрекъсната помощ за укрепване на капацитета и наблюдението на местните участници, и да засилват националните структури за координация;

37.

Подчертава, че за да бъдат съхранени и гарантирани по по-добър начин животът и достойнството на засегнатото население, местните неправителствени организации трябва да имат достъп до пряко финансиране; настоятелно призовава държавите членки и донорите да увеличат значително прякото финансиране за местните хуманитарни организации, които имат капацитет, експертни познания и възможности за действия в тази област, като същевременно се гарантира отчетност;

38.

Призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да създаде нов механизъм за ангажименти с нестабилни държави и продължителни кризи с устойчиви програми, планове за изпълнение и предвидимо финансиране за развитие; подчертава, че програмата за действие от Адис Абеба поставя акцент върху необходимостта от инвестиции в системите за социална закрила и в мрежите за безопасност, така че реакциите в нестабилни условия да бъдат подобрявани по-бързо и ефективно;

39.

Подчертава необходимостта от адаптиране на системата за хуманитарно реагиране към местните, националните и регионалните изисквания и необходимостта от оправомощаване и редовно ангажиране на засегнатото население, включително на жените от всички възрасти, децата, лицата с увреждания, малцинствата и коренното население, като се признава тяхната роля като двигатели на промяната и като се гарантира при всяка възможност обратна информация и предварителна консултация с тези лица в програмирането и изпълнението на хуманитарна дейност;

40.

Подчертава, че международните отговори следва да доразвиват съществуващите местни или национални инициативи и партньорства, вместо да се полагат паралелни усилия; настоява на значението на засилването на местния и регионалния капацитет за доставка на хуманитарна помощ и при възможност — за осигуряване на приобщаващи процеси, в които местните органи, гражданското общество, частният сектор и засегнатото население са включени в процеса на планиране;

41.

Подчертава необходимостта от нов световен модел за взаимно допълване, на който да се основава сътрудничеството между заинтересованите страни в хуманитарната област и развитието, което прави възможно постепенното изграждане на по-устойчиви и независими общества, като се започне със съвместни анализи и програмиране; подчертава, че този модел следва да включва на първо място стратегии за навлизане на участници в сферата на развитието с цел изграждане на мостове в тази област, на второ място, включване на модификатори на кризи в програмите за развитие, и на трето място, стратегии за изход в хуманитарното реагиране, позволяващи по-гъвкав подход, като този модел следва също така да включва подлежащ на отчетност и гъвкав многогодишен механизъм за финансиране за реагиране при продължителни кризи; подчертава значението на сътрудничеството с местните неправителствени организации и водещи представители на гражданското общество за установяване на постоянни структури в районите, засегнати от конфликти;

42.

Призовава Комисията да представи инициатива за по-систематично свързване на хуманитарната помощ, сътрудничеството за развитие и устойчивостта, така че ЕС да може да бъде по-гъвкав и ефективен при откликването на нарастващите нужди, и да насърчи размисъл за по-добра връзка със Световната среща на върха по хуманитарните въпроси; призовава ЕС да се възползва от това в междинния преглед на действащата Многогодишна финансова рамка, с цел по-нататъшно засилване на връзките между хуманитарната дейност и дейността по развитието;

43.

Подчертава значението на намаляването на риска от бедствия за устойчивостта в четири приоритетни области: 1) разбиране на рисковете от бедствия; 2) засилване на управлението на риска с цел справяне с рисковете от бедствия; 3) инвестиране в намаляване на риска от бедствия с цел устойчивост, планове за действие при извънредни ситуации и системи за ранно предупреждение; и 4) укрепване на подготвеността за ефективно реагиране при бедствия и по-добри практики при възстановяването, рехабилитацията и реконструкцията;

44.

Призовава държавите членки и другите донори да засилват и разработват национални правни рамки за хуманитарни действия, намаляване и управление на риска от бедствия, основани на международните закони, правила и принципи за реагиране при бедствия; подчертава, че готовността при бедствия, намаляването на риска и устойчивостта следва да бъдат включвани систематично в плановете за реагиране, които следва да бъдат предоставяни от местните, регионалните и националните органи, промишлеността и гражданското общество, и че тази готовност следва да бъде подкрепяна чрез достатъчно финансиране и подобрени иновации в прогнозирането и моделирането на управлението на риска;

45.

Призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да постави силен акцент върху въпроса за изменението на климата и хуманитарната дейност; счита, че това следва да включва планиране и изграждане на устойчивост на последствията от изменението на климата, включително разселване и миграция поради изменението на климата, във всички съответни политики на регионално и световно равнище; в този контекст призовава ЕС и неговите държави членки да продължават да вземат смели политически решения за борба срещу изменението на климата;

46.

Подчертава, че иновациите следва да черпят от множество източници и по-специално на опита на засегнатите хора, гражданското общество и местните общности от предните линии на реагирането; подчертава значението на наличието на минимални хуманитарни стандарти с оглед повишаване на основните обществени услуги, като например образование, продоволствена сигурност, здравеопазване, осигуряване на подслон, водоснабдяване и канализация във всички аспекти на хуманитарната област; счита, че публично-частните и междусекторните партньорства — когато и публичният, и частният сектор споделят общи ценности и приоритети, които привеждат бизнес целите в съответствие с целите на ЕС за развитие, и спазват международни стандарти за ефективност на развитието — могат да бъдат средство за допълване на обществения отговор на нарастващите хуманитарни потребности; отбелязва, че когато е в съответствие с принципите за ефективност на помощта, подпомагането под формата на парични средства в брой е ефикасен пример за новаторство в областта на хуманитарната помощ;

47.

Приветства заключенията на Съвета относно общи принципи за многоцелево подпомагане под формата на парични средства в брой за посрещане на хуманитарни нужди; признава, че въпреки че едва една малка част от хуманитарната помощ понастоящем е под формата на парични средства в брой, използването на помощта под формата на парични средства в брой има значителен потенциал като новаторски, пазещ достойнството, безопасен, чувствителен към аспектите на пола, гъвкав и икономически ефективен способ за покриване на основните нужди на най-уязвимите лица при извънредни ситуации; призовава ЕС и неговите държави членки, в навечерието на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, да насърчават общите принципи и използването на безусловна помощ под формата на парични средства в брой въз основа на анализ на контекста и реагирането, като същевременно подкрепят механизъм за мониторинг;

48.

Призовава ЕС да насърчава и подкрепя създаването на световен алианс за новаторство в хуманитарната дейност за разработване на глобално споделени етични подходи в съответствие с хуманитарните принципи и с принципите на ООН за иновации и технологии за развитието, за да се гарантира, че всички инвестиции в хуманитарни иновации имат за цел подобряване на положението на засегнатото население; призовава за създаване на фондове за хуманитарни иновации на регионално и национално равнище;

49.

Признава, че иновациите могат да играят важна роля при реагирането на нови предизвикателства и за подобряване на съществуващите програми чрез интегриране на нововъведения в други сектори с цел създаване, разширяване и разработване на модели, които ще позволяват да се правят пробиви в преодоляването на хуманитарни предизвикателства;

50.

Подчертава ролята на новите технологии и новаторските цифрови инструменти за организирането и предоставянето на хуманитарна помощ, особено по отношение на предоставянето на помощ и на нейното проследяване, наблюдението на бедствията, информационния обмен, координацията между донорите и улесняването на връзките между агенциите за помощ и органите на местното управление, особено в отдалечени райони и в райони, засегнати от бедствия; подчертава, че Африка, и особено държавите от Африка на юг от Сахара, понастоящем преминават през мобилна цифрова революция с нарастване на мобилните абонаменти (и използването на мобилен интернет), като по този начин тези инструменти и услуги придобиват решаващо значение за създаването на системи за ранно предупреждение и за бързо осигуряване на информация по въпроси, свързани със здравето, опасните зони и контактите за помощ;

51.

Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят, като същевременно зачитат хуманитарните принципи и етичните стандарти, участието на предприятия, особено на МСП, чрез разработване на бизнес ръководство за предприемане на действия и насърчаване на местни и регионални платформи за партньорство за структурирано, координирано и устойчиво участие на дружествата при извънредни ситуации; насърчава държавите членки да включват по-ефективно предприятията в съответните национални планове за реагиране при извънредни ситуации и механизми за отчетност;

52.

Призовава ЕС да проучи и насърчи партньорства с новосъздадени предприятия, със застрахователни и технологични дружества, наред с останалите, с оглед на разработването на инструменти за готовност и разгръщане при извънредни ситуации; подчертава необходимостта от подпомагане и по-нататъшно разработване на картографирането в световен мащаб от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) на наличните активи и капацитет в частния сектор с цел засилване на техническото сътрудничество за полагане на усилия за реагиране при бедствия;

53.

Призовава ЕС и неговите хуманитарни партньори да се застъпват, в контекста на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, за по-тясно ангажиране на младите хора в хуманитарната готовност и в процесите на възстановяване, както и да насърчават доброволческите схеми;

54.

Подчертава важната роля, която може да играе инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ при прилагането на практика на решенията, които ще бъдат взети на бъдещата Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, и в контекста на преразгледания Европейски консенсус относно хуманитарната помощ; подчертава, че опитът на доброволците, успоредно с опита на други хуманитарни работници, може да играе жизненоважна роля за установяване на най-добри практики и инструменти за изпълнение;

55.

Призовава ЕС и неговите държави членки да популяризират по време на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси важната роля на хуманитарното застъпничество, тъй като това може да бъде ефективен начин за засилване на закрилата и за иновации;

56.

Подчертава, че ангажиментите, поети в Истанбул, трябва да бъдат прилагани на равнището на ЕС и на неговите държави членки; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да разработят, съвместно с други хуманитарни участници, програма за привеждане в действие на резултатите от срещата на най-високо равнище след нейното провеждане в Истанбул; подчертава необходимостта да се гарантира предсказуемо и навременно финансиране за хуманитарна помощ чрез бюджета на ЕС, като се гарантира, че бюджетните кредити за поети задължения за хуманитарна помощ на ЕС се финансират систематично изцяло чрез еднакъв размер на бюджетни кредити за плащания;

57.

Призовава за съгласуван и солиден нов план за действие за Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, който гарантира безпристрастно и ефективно европейско хуманитарна реагиране, приспособено към местните условия, като същевременно отразява конкретни аспекти по възраст и пол, действа без дискриминация и е съобразен с нуждите;

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на генералния секретар на ООН.