24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/48

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Постигане на целта от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност“ (COM(2015)0082),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 15—16 март 2002 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20—21 март 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид десетгодишния план за развитие мрежата през 2014 г. на Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия,

—

като взе предвид Декларацията от Мадрид относно междусистемните енергийни връзки от проведената на 4 март 2015 г. среща на високо равнище между Испания, Франция, Португалия, Европейската комисия и ЕИБ,

—

като взе предвид Механизма за свързване на Европа (МСЕ) (Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (EС) № 1291/2013 и (EС) № 1316/2013,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0330/2015),

1.

Приветства съобщението и стратегията на Комисията като положителна стъпка към постигане на целта за изграждане на 10 % междусистемна електроенергийна свързаност и подобряване на функционирането на вътрешен пазар на ЕС на електроенергия;

2.

Признава, енергията от възобновяеми източници, увеличената енергийна ефективност и устойчивият енергиен микс, водещи до икономии на енергия, както и вътрешен енергиен пазар, позволяваш свободното протичане на енергия, са важни средства за постигането на стабилна, сигурна, независима, приобщаваща, прозрачна и конкурентоспособна енергийна система на ЕС, която да създава висококачествени работни места и благосъстояние в рамките на ориентирана към бъдещето устойчива икономика; подчертава факта, че за разработването на такава система е необходимо наличието на по-висока степен на междусистемна електроенергийна свързаност, на интелигентни мрежи и на нов дизайн на пазара; счита, че създаването на такава система и прекратяване съществуването на „електроенергийните острови“ следва да бъде основен политически приоритет на енергийния съюз;

3.

Признава, че междусистемната електроенергийна свързаност е една от ключовите предпоставки за окончателно изграждане на интегриран европейски вътрешен пазар на електроенергия, който, ако е добре проектиран, ще помогне за постигането на нашите цели в областта на климата, в това число целта на ЕС да бъде лидер в областта на възобновяемите енергийни източници, и за подобряване на геополитическата позиция на ЕС чрез постигане на по-голяма енергийна сигурност и независимост, както и за намаляване на енергийната изолираност и на възможностите за смущения в енергийната система; подчертава, че електроенергийните междусистемни връзки също трябва да бъдат разгледани, планирани и изградени чрез силно координирано регионално сътрудничество, което да зачита правомощията на националните органи за определяне на енергийния микс, като същевременно се зачитат дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката;

4.

Подчертава факта, че ползите от значително повишаване на междусистемната свързаност на европейската мрежа излизат извън икономическото и геополитическото измерение; това е стратегически принцип, който следва да доведе до по-устойчива и по-стабилна мрежа, която да бъде по-добре подготвена, за да понесе всякакъв вид промени и прекъсвания; като ще даде възможност нарастващият дял на енергия от възобновяеми източници ефективно да се впише в европейската мрежа;

5.

Припомня, че тъй като ИКТ играят все по-голяма роля при електроенергийните мрежи сигурността на електроенергийните системи е по-уязвима що се отнася до кибернетични заплахи; отправя искане към Комисията да направи оценка на рисковете за сигурността на електроенергийните системи и, ако е необходимо, да изготви план за действие за тяхното премахване;

6.

Подчертава, че наличието на напълно интегриран вътрешен енергиен пазар ще улесни търговията с електроенергия и балансиращите услуги, ще повиши сигурността и ще намали нестабилността на цените на електроенергията, което е от полза за гражданите и за конкурентоспособността на европейската промишленост и предприятията в една глобална икономика, тъй като се счита, че 12—40 млрд. евро биха могли да бъдат спестени ежегодно до 2030 г. от страна на европейските потребители;

7.

Отбелязва, че съгласно Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) инвестирането в необходимите проекти на междусистемни връзки от общоевропейско значение би могло да достигне размер от 150 милиарда евро до 2030 г., като също отбелязва с интерес, че при подобна инвестиция в междусистемни връзки, цените на електроенергията биха могли да бъдат сведени до минимална стойност от 2евро//MWh и че тези инвестиции биха позволили на Европа би могла да покрие голям дял от своя електрически товар с възобновяеми енергийни източници; припомня, че вътрешният пазар на електроенергия трябва да води до ползи за всички потребители в ЕС; отправя искане към съответните институции да следят за това домакинствата, МСП и другите потребители на дребно да извличат действителна полза, която следва да не продължава сведена единствено до цените на едро;

8.

Подчертава, че при отмяната на регулираните цени на енергията за потребителите следва да се вземе предвид действителното равнище на пазарната конкуренция; отбелязва освен това в Стратегията за енергиен съюз следва да се гарантира, че цените на енергията за потребителите са достъпни, сигурни и устойчиви;

9.

Признава, че целта от 10 %, която трябва да бъде постигната до 2020 г., е стойностна и представлява важна стъпка в правилната посока; изразява съжаление във връзка с това, че дванадесет държави членки, разположени предимно в периферията на ЕС, не постигнаха целта за междусистемна електроенергийна свързаност от 10 % и поради тази причина са в голяма степен изолирани от вътрешния пазар на електроенергия; следователно подчертава, че следва да се положат повече усилия за да се окаже помощ на тези държави членки, чиято ниска степен на свързаност възпрепятства завършването на вътрешния пазар на електроенергия, за да се постигне целта; счита обаче, че сама по себе си целта от 10 % невинаги отразява положението на пазара и че тя не е установена на базата на научни доказателства; припомня, че целта от 10 % бе определена за първи път през 2002 г. въз основа на инсталираните мощности за производство на електроенергия, които са съществували в онзи момент; признава, че въпреки че целта от 10 % е важна, тя не описва нито количеството електроенергия, протичащо между държавите, нито качеството що се отнася до наличието на съществуващата междусистемна инфраструктура или на съществуващата национална инфраструктура между междусистемните връзки; поради това счита, че целта за постигане на единна междусистемна свързаност, основаваща се на инсталирания капацитет за производство на електроенергия, сама по себе си, не е подходяща за всички държави членки; следователно е убеден, че съществува необходимост в средносрочен план, а и вероятно в рамките на Хоризонт 2030, да са постигне съгласие относно амбициозни и базирани на доказателства допълващи се цели за междусистемна свързаност, договорени от регионите; счита, че подобни цели следва да се изготвят въз основа на набор от параметри; призовава Комисията да започне възможно най-скоро техническото разискване относно такива параметри; подчертава, че в допълнение към количествената цел, отвореният достъп и наличието на междусистемни връзки са също така от съществено значение за преодоляване на съществуващите бариери пред функционирането на европейския пазар на електроенергия; настоятелно призовава Комисията, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и националните регулатори да гарантират прозрачност и тясно наблюдение на достъпността на междусистемните връзки, за да се предотвратят трудности, които да възпрепятстват функционирането на пазара на електроенергия, за да се гарантира експлоатацията на електроенергийните системи;

10.

Отбелязва, че ограниченият капацитет за пренос, например в зоната на действие на борсата за електроенергия Nord Pool Spot, води до регионални разлики в цените независимо от факта, че целта за междусистемна свързаност между държавите е превишена със значителна разлика;

11.

Отбелязва, че честото претоварване на преносните мрежи може да бъде свързано с трансгранични линии, но може също да бъде в резултат на слабите, остарели вътрешни мрежи и на ограничената наличност на националните мрежи; изтъква, че е наложително да се извърши укрепване на националните мрежи, ако се използва пълният капацитет на междусистемните връзки; настоява, че следва да се предприеме цялостен подход при оценката на необходимостта от подсилването/удължаването на трансграничните и националните връзки, с цел постигане на възможно най-доброто възможно използване на съществуващите междусистемни електропроводи и капацитета на съществуващата национална инфраструктура;

12.

Подчертава ролята на Комисията, съгласно третия енергиен пакет, като пазител на един разделен и достъпен енергиен пазар и посредник на децентрализирана електроенергийна система, в която държавите членки да позволяват на по-малки доставчици, по-специално на произвеждащи потребители, които използват възобновяеми енергийни източници, да получат достъп до мрежата в съответствие с правилата за лоялност на пазара и с най-добрите практики за собствено потребление;

13.

Отбелязва, че нашата енергийна обстановка става все по-децентрализирана предвид нарастващото значение на произвеждащите потребители; следователно отбелязва колко е важно наличието на добре проектирани интелигентни мрежи за пренос и разпределение; подчертава нарастващата и съществена роля на операторите на разпределителни системи (ОРС) в качеството на посредници на пазара, тъй като голяма част от инсталациите за възобновяема енергия са свързани с разпределителните мрежи; в тази връзка подчертава, че при опит да се разреши задръстване на мрежата, е необходимо да се извърши подробна оценка, за да се определи коя комбинация от действия, в това число изграждането на нови преносни линии, разработването на местни интелигентни мрежи и добавянето на ефективност и гъвкавост в системата, е най-оптимална предвид конкретната ситуация;

14.

Подчертава, че ползите от повишаване на равнището на междусистемна свързаност не могат да бъдат постигнати без обединяването на високо равнище на пазара и на операторите на преносни системи (ОПС); призовава Комисията да положи всички усилия, за да предотврати това обединяване на равнището на отделни групи на държави членки, и да насърчава обединяването на равнището на ЕС, което да включва всички държави членки и съседните държави, по-специално държавите, които участват в Европейската политика за съседство (EПС);

15.

Припомня, че проектите от общ интерес (ПОИ) се оценяват от регионални групи, създадени от Комисията и включващи представители от държавите членки, националните регулаторни органи (НРО) и операторите на електропреносни системи и организаторите на проекти, ENTSO-E, ACER, Комисията и други ключови участници;

16.

Подчертава факта, че списъкът с проекти от общ интерес (ПОИ) трябва да бъде изготвен по-прозрачно и при по-голяма отчетност; отбелязва, че ENTSO-E, операторите на преносни системи (ОПС) и организаторите на проекти играят най-важната роля при разработването на хармонизирана методология за анализ на разходите и ползите, при изготвянето на десетгодишните планове за развитие на мрежите и мрежовите кодекси, както и за оценката на разходите и ползите на всеки проект; припомня необходимостта от предоставяне на пълни оценки, включително икономически, социални и екологични оценки на въздействието; в тази връзка отправя искане към Комисията да гарантира, че тези оценки се извършват от квалифицирани експерти, които са изцяло независими от организаторите на проекта; подчертава необходимостта от оптимизиране на цялостния процес чрез стимулиране на по-голяма ангажираност от страна на Парламента и на другите участници, в това число представители на гражданското общество; призовава Комисията, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и националните регулаторни органи да играят по-проактивна роля, за да се гарантира провеждането на по-неутрален, прозрачен, проследим и приобщаващ процес на консултация; призовава Комисията да направи оценка на ситуациите, в които използването на най-добрите налични технологии (НДНТ) би могло да се установи като значим параметър за отпускане на финансови средства на ЕС за проекти;

17.

Призовава Комисията да разясни по-добре процеса на класиране за ПОИ; припомня, че за да бъдат разгледани, ПОИ следва да бъдат включени в десетгодишните планове на ENTSO-E за развитие на мрежите, но че Комисията взема окончателното решение за финансиране въз основа на нейните собствени критерии за оценка при подбора на проекти; отправя искане Комисията се отчете изрично за тези критерии;

18.

Приканва Комисията да докладва ежегодно пред Парламента относно изпълнението на ПОИ и относно напредъка във връзка с постигането на целта от 10 % като част от годишния преглед, предвиден в стратегическата рамка за енергийния съюз;

19.

Подчертава, че продължителността на процедурата за издаване на разрешение е основно предизвикателство за новите електропроводи за високо напрежение в Европа; призовава държавите членки да улеснят по-бързото протичане на процесите, като същевременно запазят адекватно равнище на гаранции за обществения интерес, включително да провеждат ефективни обществени консултации;

20.

Припомня, че проектите от Списъка на ПОИ се ползват от преференциално регулаторно третиране, експедитивно планиране, задължителен срок от 3,5 години за издаването на разрешително и по-бързи процедури за оценка на околната среда, като може също така да получат право на допълнително финансиране по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); отправя искане към Комисията да се направи оценка на начините на прилагане и спазване на въпросното експедитивно планиране във всички държави членки;

21.

Отчита, че обществената осведоменост и подкрепа са от съществено значение, за да се гарантира бързо изпълнение на проектите за междусистемни връзки; признава, че прозрачните и приобщаващите процеси и най-високите стандарти за опазване на околната среда не трябва да бъдат подкопавани при изграждането на нови преносни електропроводи; призовава организаторите на проекти да използват най-добрите налични техники за нови междусистемни връзки, които имат за цел укрепване на съгласуваността между проектните инвестиции в мрежите, екологична устойчивост и приемането на местно равнище;

22.

Подчертава, че прилагането на подхода за „обслужване на едно гише“ допринася за съкращаване на процедурите за издаване на разрешения; припомня, че с регламента за TEN-E се изисква всяка държава членка да определи национален компетентен орган, който да отговаря за улесняването, скъсяването и координирането на процеса на издаване на разрешения на национално равнище; приветства в тази връзка факта, че Комисията ще извърши оценка на подхода „обслужване на едно гише“ през 2017 г. и я насърчава в тази рамка да извърши оценка на потенциала на наличието на единно „обслужване на едно гише“ на равнище ЕС;

23.

Отбелязва недостатъчния персонал и липсата на ресурси на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия; призовава бюджетния орган на ЕС да предостави на Агенцията необходимите ресурси, по-специално достатъчен собствен персонал, за да се даде възможност на Агенцията да изпълнява адекватно и своевременно задачите, възложени ѝ от законодателството; призовава за засилване на ролята на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, по-специално по отношение на ENTSO-E, и на засилването на координацията между НРО и на извършването на арбитраж сред НРО, както и за координация във връзка с трансграничните регулаторни въпроси;

24.

Подчертава колко е важно наличието на квалифициран персонал в рамките на националните регулаторни органи в областта на енергетиката, който да притежава необходимите експертни умения, да бъде специализиран и независим; призовава Комисията да извърши независим одит най-късно до края на 2016 г. относно наличните ресурси за всички национални енергийни регулаторни органи и степента на независимост, постигната до момента от всички национални енергийни регулаторни органи, включително установяването на препоръки относно начините за подобряване на положението;

25.

Отбелязва, че все още е налице липса на прозрачност по отношение на изчисляването на трансграничния капацитет, наличен на пазара и честотата, степента и причините за ограничаване на междусистемните връзки; изразява съмнения, в тази връзка, че по-голямата част от значителните ограничения са напълно преодолени; отправя искане към Комисията да предостави на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия адекватна компетентност и адекватни правомощия, за да събере необходимата информация относно всеки отделен трансграничен преносен капацитет,така че да позволи на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия ефикасно да изпълнява отговорностите си, свързани с мониторинга; изисква подобна информация да бъде предоставена на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия заедно с необходимата контекстуална информация относно проектирането и функционирането на националната мрежа; приветства в тази връзка бързото приключване на дейността по изготвянето на мрежовите кодекси за електроенергията; отбелязва намерението на Комисията за разширяване на мандата, компетентността и правомощията на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и нейните разсъждения относно евентуалните последици, както е представено в неотдавнашното ѝ съобщение „Представяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“; призовава Комисията да представи конкретни предложения в тази връзка с цел насърчаване на осъществяването на действителен вътрешен енергиен пазар; отбелязва, че новите отговорности, възложени на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия следва да бъдат съчетани с подходящи средства;

26.

Отбелязва предвижданията на Комисията, според които ще бъде необходима сума за финансиране от 35 милиарда евро, за да се постигне целта от 10 % до 2020 г. във всички държави членки; припомня, че съгласно Регламентът за МСЕ ((ЕС) № 1316/2013) по-голямата част от финансовата помощ в рамките на енергийния пакет на Механизма за свързване за Европа следва да бъде предоставена за електроенергийни проекти, и настоява Комисията надлежно да обърне внимание на този факт; подкрепя препоръката на Комисията Механизмът за свързване на Европа да се съсредоточи върху няколко основни проекти; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на проекти, които разглеждат най-значимите пропуски в интегрирания пазар на ЕС на електроенергия, и на липсата на достатъчна взаимосвързаност; счита, че адекватно финансиране от ЕС следва да продължи да се предоставя и след 2020 г., за да се подпомага изграждането на жизнеспособни проекти за електроенергийна връзка с нетърговска цел, необходими, за да се осигури функционирането на вътрешния енергиен пазар, както и надеждната експлоатация на електроенергийните системи; подчертава значението на ЕИБ за подпомагане на инвеститорите в жизнеспособни от търговска гледна точка проекти за електроенергийната инфраструктура; отбелязва създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции и насърчава Комисията да гарантира, че фондът ефективно привлича инвестиции в електроенергийни междусистемни връзки;

27.

Настоятелно призовава Комисията освен това да: 1) насърчава инвестирането в най-добрите налични технологии, които независимо от това, че са на по-висока цена, предлагат значителни финансови предимства, както и пестене на време и водещи позиции в технологиите в дългосрочен план; 2) извърши преглед на правилата за финансиране с цел рационализиране на съществуващите механизми; и 3) да засили на стимулите за допълнително инвестиране в електроенергийната мрежа посредством, inter alia, насърчаване на реинвестирането на приходите, реализирани от таксите за претоварване, в укрепващи мрежата инфраструктури и технологии, включително допълнителни електропроводи за междусистемна връзка;

28.

Отбелязва, че се очаква планираните междусистемни връзки да позволят на балтийските държави да постигнат своята цел от 10 % до края на 2015 г.; изразява загриженост, че мрежите на балтийските държави все още са синхронизирани с руската електроенергийна система и са зависими от нея, което е пречка за постигането на истински интегриран и добре функциониращ европейски електроенергиен пазар; призовава за бързо синхронизиране на електроенергийните мрежи на балтийските държави с континенталната европейска мрежа, за да се осигури пълно интегриране във вътрешния пазар на електроенергия и увеличаване на сигурността на доставките на електроенергия и надеждна експлоатация на системата; отправя искане към съответните държави членки да предприемат необходимите стъпки за иницииране и към ENTSO-E за започване на официална процедура за синхронно разширяване на континенталната европейска мрежа, ката че да обхване балтийските държави; приканва Комисията да подкрепи и да следи за изпълнението на въпросния проект; изтъква общия енергиен пазар на скандинавските държави като най-добра практика за сътрудничество между държавите членки за създаването и развитието на вътрешен електроенергиен пазар; признава колко е важно наличието на по-висока взаимосвързаност между Полша и скандинавския пазар на електроенергия, ако Полша успее да достигне целта си от 10 %; приветства подписването на Меморандума за разбирателство за засилен План за действие относно взаимосвързаността на Балтийския енергиен пазар („BEMIP“); подчертава, че регионалното сътрудничество посредством BEMIP ще продължи, а солидарността между държавите членки при изпълнението на ПОИ допълнително ще се засили;

29.

Признава, че разположените в морето вятърни паркове в района на Северно море имат потенциала да генерират над 8 % от европейското електрозахранване до 2030 г.; отбелязва също така, че координацията на планирането и изграждането на регионална инфраструктура на морската електропреносна мрежа, достъпът до пазара и споделянето на резервите в района на Северно море може да доведе до икономии на разходи в размер на 5—13 млрд. евро годишно до 2030 г. чрез постигането на по-интегриран регионален пазар; призовава Комисията и съответните държави членки да подкрепят този потенциал при изготвянето на структурата за управление за 2030 г. и при последващото планиране; призовава Комисията и държавите членки за силна политическа подкрепа и одобрение на електропреносната мрежа от вятърните паркове в Северно море като ключова стъпка в изграждането на ефективен енергиен съюз; настоятелно призовава предстоящите председателства на Съвета на ЕС да се подготвят и да постигнат съгласие по отношение на правна рамка по време на нидерландското председателство през 2016 г. под формата на междуправителствено споразумение между съответните държави членки, което да установи съвместна електроенергийна стратегия за Северно море;

30.

Подчертава, че общият пазар на електроенергията между Австрия и Германия насърчава прилагането на интегриран Европейски енергиен пазар; признава, че общата пазарна зона, която беше въведена през 2002 г., означава прилагането на едни и същи цени на едро на електроенергията в тези две държави, неограничена търговия с електроенергия и почти 100 % сигурност на доставките; отбелязва, че австрийско-германската пазарна зона е единствената относително голяма зона в Европа, която се споделя от двете страни; отбелязва, че по-големите пазарни зони подкрепят необходимите характеристики на един добре функциониращ и ликвиден пазар на електроенергия, способен да намали търговските разходи, да осигури сигнали за устойчивост на цените за инвестиционни решения и да насърчи конкуренцията; призовава за бързо развитие на мрежите, така че да се интегрира енергията от възобновяеми източници на електроенергийния пазар и да се гарантира стабилността на мрежата, особено в Южна Германия; призовава за запазването на този успешен модел и за разширяване на пазарната зона;

31.

Подчертава, че Централна и Югоизточна Европа (ЦЮИЕ) разполага с огромен и до голяма степен неоползотворен потенциал в областта на възобновяемите енергийни източници; отбелязва, че сътрудничеството и координацията по отношение на дългосрочното планиране и изграждане на регионална електроенергийна мрежова инфраструктура в Централна и Югоизточна Европа трябва да излязат извън рамките на ЕС, за да включат държавите от Западните Балкани, които не са членки на ЕС, и Турция; призовава за създаването на нова платформа, където всички ключови заинтересовани страни в региона биха могли да обсъдят и предоставят политическа подкрепа за съвместни проекти, насочени към пълноценното използване на потенциала за производство на електроенергия на региона; признава, че работата на групата на високо равнище на ЕС за газовата свързаност между Централна, Източна и Южна Европа, създадена през февруари 2015 г., би могла да се превърне в такава платформа, при условие че нейният мандат бъде разширен, за да включва електроенергийния сектор и участието на държавите от Централна и Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС; признава, че платформата ще даде възможност на Комисията да поеме водещата роля и да осигурява политическа подкрепа;

32.

Отбелязва, че силната зависимост на Централна и Югоизточна Европа от вноса на енергия означава, че е от решаващо значение да се увеличи трансграничният електроенергиен капацитет, което би спомогнало да се гарантира сигурността на доставките в региона и в дългосрочен план би спомогнало за намаляване на сметките за електроенергия на хората;

33.

Препоръчва Комисията да извърши подробна оценка на перспективите за нови междусистемни електроенергийни връзки в Средиземноморския регион и между пазарите в Южна Европа и Северна Африка с оглед увеличаване на сигурността на доставките и развиването на възобновяемите енергийни източници и в двата региона;

34.

Подчертава значението на по-голямата взаимосвързаност между Испания и Франция за подкрепа на възобновяемите енергийни източници в региона и за даване на възможност на Пиренейския полуостров да участва пълноценно на вътрешния пазар на електроенергия; счита, че Декларацията от Мадрид, подписана на 4 март 2015 г., и създаването на група на високо равнище по междусистемните връзки в Югозападна Европа са важни стъпки към увеличаване на взаимосвързаността в региона; признава, че съществуващият капацитет за междусистемна свързаност между Пиренейския полуостров и останалата част на Европа е твърде слаб и че проектите, включени в първия списък на ПОИ, се оказаха недостатъчни, за да се постигне целта за междусистемна свързаност през 2020 г.; призовава държавите от региона да подкрепят развитието на техния значителен потенциал за енергия от възобновяеми източници и да улеснят достъпа на отрасъла до интегрирания европейски пазар;

35.

Приветства инициативата на Комисията да извърши проучване на предимствата на междусистемните връзки на Пиренейския полуостров с Франция, Обединеното кралство, Италия и страните от южния бряг на Средиземно море;

36.

Отбелязва, че енергийната система на Европа се е променила от 2002 г. насам, когато беше набелязана първоначално целта за междусистемна електроенергийна свързаност от 10 % — по-специално, възобновяемите енергийни източници бяха развити по целия континент; препоръчва в тази връзка целта от 15 % въз основа на инсталирания капацитет за 2030 г. да не остане единствена и че тя следва да бъде внимателно и задълбочено оценена, за да се гарантира, че е пригодна за случая, уместна и изпълнима; поради това отправя искане към Комисията да се оцени определянето на регионални, допълващи се цели и да се намерят по-добри качествени и количествени показатели като например търговските потоци, пиковите моменти и затрудненията, които да подчертават колко много тази взаимосвързаност е необходима;

37.

Подчертава необходимостта да се получи като производна една бъдеща цел за междусистемна електроенергийна свързаност, въз основа на дългосрочните цели на ЕС в областта на климата, както и въз основа на устойчивата енергийна система, към която ЕС се стреми; отбелязва в тази връзка, че степента на необходимата взаимосвързаност ще зависи от няколко параметъра, включително: a) прилагането в националната политика и в тази на ЕС на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на повече мерки за отговор на въпроси, свързани с търсенето; б) развитието на електроенергия на база на възобновяеми източници и свързаните с него интелигентни електроенергийни мрежи; в) националните решения относно енергийния микс, при които да се отчитат дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката; г) развитието на технологии за съхраняване на енергия, включително в домакинството и на общинско равнище; д) използването на най-добрите налични технологии, когато това е целесъобразно; е) признаването на хората като „произвеждащи потребители“ в енергийната система; и ж) създаването на ясни стимули за инвестирането в електроенергийни мрежи;

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.