15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/138

Докладчик:

г-жа Béatrice OUIN

1.1.

Международната организация на труда (МОТ) със своята тристранна структура играе на международната сцена основна роля за подобряване на положението на работниците и функционирането на предприятията. ЕС не е член на Международната организация на труда (МОТ), но държавите — членки на ЕС, както и европейските представителни организации на работниците и работодателите от ЕС, са. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) би желал държавите членки на ЕС и европейските организации да предприемат действия, за да откроят в световен мащаб европейските ценности и достижения, като отчитат глобалния контекст.

1.2.

Европейският икономически и социален комитет смята, че:

1.3.

През ноември 2015 г. администрацията на МОТ трябва да вземе решение дали да включи в дневния ред на Международната конференция на труда (органът на МОТ за вземане на решения) изготвянето на международен стандарт относно основаното на пола насилие на работното място. ЕИСК подкрепя това предложение и призовава европейските държави и социални партньори да направят същото.

1.4.

ЕИСК изразява желание държавите — членки на Европейския съюз, които посредством Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) вече разполагат със средства за борба срещу неравенството между мъжете и жените и сексуалния тормоз на работното място, да отстояват единна позиция в МОТ.

1.5.

През 2007 г. европейските социални партньори от своя страна подписаха Рамково споразумение относно тормоза и насилието на работното място, въз основа на което би трябвало да се включат заедно в дебата по този проект за международен стандарт в областта на труда (2).

2.1.

В ерата на глобализацията изготвянето на международни стандарти за борба срещу основаното на пола насилие и неговото предотвратяване е необходимо в интерес както на работещите, така и на предприятията и държавите. Това насилие застрашава физическото и психическото здраве, то е оскърбление за правата и достойнството на хората, вреди на производителността на жертвите и причинява разходи за държавата и обществото. Задължение на всички е да се борят срещу него и да го предотвратяват. Насилието, основано на пола, е една от основните пречки пред развитието.

2.2.

2.2.1.

Основаното на пола насилие и сексуалното насилие отразяват и същевременно засилват неравенството между жените и мъжете и имат отрицателното въздействие върху работното място. Борбата срещу тези видове насилие е включена в редица конвенции на Международната организация на труда (МОТ):

2.2.2.

Експертната комисия на МОТ се опитва да запълни тази празнота: „[…] сексуалният тормоз занижава равнопоставеността на работното място, като застрашава неприкосновеността, достойнството и благосъстоянието на работещите. Сексуалният тормоз вреди на предприятието, като отслабва основите на трудовото правоотношение и намалява производителността. Комисията и преди е изразявала становището, че сексуалният тормоз е форма на сексуална дискриминация и трябва да се разглежда във връзка със задълженията, произтичащи от Конвенцията [№ 111]. Следователно, съгласно конвенцията, която изисква забрана на дискриминацията по полов признак и приемане на политика за насърчаване на равните възможности и равното третиране, трябва да се предприемат мерки за премахване на сексуалния тормоз“  (4).

2.2.3.

През 2008 г. комисията отбеляза, че „друг значим пропуск при прилагането е свързан със сексуалния тормоз, който е тежка форма на сексуална дискриминация, както и нарушение на правото на труд. Поради това комисията припомня общото си становище от 2002 г., в което подчертава колко е важно да бъдат приети ефективни мерки за предотвратяване и забрана на всяка от двете форми на сексуален тормоз на работното място: тази, която наподобява изнудване („quid pro quo“), и тази, която води до враждебна работна среда“  (5).

2.2.4.

По време на 320-ото и 323-ото заседание на управителния съвет на МОТ (съответно 13– 27 март 2014 г. и 12–27 март 2015 г.) редица правителства (на Германия, Канада, Куба, Франция, Индия, Италия, Мексико, Нидерландия, Шри Ланка, Уругвай и САЩ) изразиха подкрепата си за разработването на международен стандарт относно „насилието спрямо жените и мъжете в света на труда“, за да бъдат предоставени инструменти на правителствата, профсъюзите и работодателите, с помощта на които те да се борят срещу основаното на пола насилие и сексуалния тормоз, и за да се даде ясен сигнал, че този вид насилие е посегателство върху правата на работниците. Това искане е подкрепено също така от групата на работниците в МОТ и от Международната конфедерация на профсъюзите.

2.3.

И в Европа :

2.3.1.

През 2007 г. европейските социални партньори подписаха Рамково споразумение относно тормоза и насилието на работното място, което би трябвало да мотивира желанието им подобен стандарт да бъде налице и на международно равнище (6).

2.3.2.

В становищата си относно равенството между мъжете и жените, както и в становище относно домашното насилие (7) ЕИСК многократно е изразявал мнение относно основаното на пола и сексуалното насилие, на което са изложени твърде много жени по целия свят. Освен това става дума за задълбочаващ се проблем: икономическата криза, програмите за структурни корекции и мерките за бюджетни ограничения допринесоха за нарастване на насилието на работното място.

2.3.3.

ЕИСК изразява желание държавите — членки на Европейския съюз, които посредством Директива 2002/73/ЕО (8) вече разполагат със средства за борба срещу сексуалния тормоз на работното място, да отстояват в МОТ единна позиция в защита на изработването на международен стандарт, който да дава възможност за борба срещу основаното на пола насилие на работното място.

2.4.

2.4.1.

Основаното на пола насилие на работното място е грубо нарушение на правата на човека, посегателство срещу достойнството и физическата и психическата неприкосновеност. В световен мащаб 35 % от жените са жертви на пряко насилие на работното място, а между 40 и 50 % от тях са обект на нежелани сексуални аванси, физически контакти или други форми на сексуален тормоз. 45 % от жените в ЕС твърдят, че са били жертви в един или друг случай на основано на пола насилие. Между 40 и 45 % съобщават, че са били обект на сексуален тормоз на работното място. Счита се, че в Европа всеки ден седем жени умират вследствие на основано на пола насилие (9).

2.4.2.

Този вид насилие разкрива неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете и допринася за поддържане на това неравенство и занапред. Като израз на волята за господство, това насилие е широко разпространено в обществата, в които човешки права се нарушават, но то продължава да съществува и в демократичните общества. Това насилие не бива да се смесва със съблазняването, което изисква уважение към другия. Сексуалното насилие и основаното на пола насилие не са личен въпрос; борбата срещу тях е свързана с обществения ред и колективната сигурност.

2.4.3.

Сексистски шеги, обиди, унизителни подигравки, неуместни жестове, порнографски изображения, изложени на показ в работната среда и в интернет (който е работно средство за множество трудещи се), психически и сексуален тормоз, изнасилвания и други форми на сексуална агресия, семейно насилие — коя жена може да твърди, че никога не е била засягана поне от една от тези прояви на сексизъм (10)?

2.4.4.

Независимо къде се появява, основаното на пола насилие може да окаже въздействие върху работното място. Европейско изследване показва отражението на домашното насилие върху работата и професионалната пригодност на жертвите (11), като то се потвърждава и от международни изследвания (12). Резултатите от четири национални проучвания (в Австралия, Канада, Нова Зеландия и Обединеното кралство) показват, че домашното насилие засяга участието, производителността и безопасността на работниците. Жена, която е жертва на семейно насилие, може да бъде обект на тормоз от страна на съпруга или партньора си на работното място, което представлява проблем за нейната сигурност и за сигурността на колегите ѝ. Тя може да отсъства от работа в продължение на няколко дни поради наранявания, а ако се яви на работа, ефективността на труда ѝ ще бъде нарушена. В публичните служби в Австралия жертвите на домашно насилие имат право на отпуск по тази причина. В частния сектор, съгласно колективни споразумения, които обхващат близо 2 милиона работници, този отпуск е 20 дни.

2.4.5.

Ако насилието се осъществява на работното място и извършителят е колега, висшестоящ, клиент или потребител, работещите жени не се чувстват в безопасност. Те може да имат нужда от отпуск, за да се погрижат за физическите или психическите си травми, да потърсят медицинска помощ или да се явяват в граждански или наказателни производства. Основаното на пола насилие нанася вреди и на работодателите (намаляване на производителността на труда, отсъствие от работа, съдебни производства, лоша реклама).

2.4.6.

Това насилие може да се появи на път към работното място. На улицата и в обществения транспорт жените често стават обект на тормоз, нападения, грубо отношение, а понякога и на убийство. Този тип тормоз, който е насочен основно към младите, има трайни последици: у неуверените жертви се поддържа чувство за уязвимост, което може да прерасне в усещане за малоценност. Понасяйки го, за част от тях то започва да изглежда нормално.

2.4.7.

Броят на жените — жертви на насилие, нараства и поради увеличаването на броя на работещите жени, като те са повече от мъжете, когато става въпрос за неформална заетост, несигурни работни места, надомна работа. Особено уязвими са самотните майки. Тези обстоятелства могат да бъдат използвани за упражняване на шантаж във връзка със заетостта.

2.4.8.

Групите, изложени на повишен риск, са работещите младежи и деца — момичета и момчета, лицата, жертви на принудителен труд, икономическите мигранти, домашните работнички, лицата, работещи в сферата на здравеопазването, и лицата в секс индустрията. Самостоятелният труд и приемането на външни хора са допълнителни рискови фактори.

2.4.9.

Рисковите фактори, свързани с работната среда, зависят от мястото на жените в организацията на труда, от професионалната култура, която повече или по-малко зачита жените. Присъствието на повече жени на длъжности, при които се вземат решения, би било добра мярка за предотвратяване на насилието срещу тях.

2.4.10.

Насилието, основано на пола, има отрицателно въздействие върху производителността на работната сила. Разликите между излагането на жените и мъжете на риск от конкретни форми на насилие на работното място се подчертават от сегрегацията на половете. Някои жени са по-силно изложени от други: такива, които са малцинство в преобладаващо мъжка среда, или такива, които имат съприкосновение с хора в беда (социални работници, персонал в местата за лишаване от свобода, лица, работещи на гишета за предоставяне на обществени услуги, лица, работещи в спешните отделения на болници, и т.н.).

2.4.11.

Излагането на риск от насилие е по-голямо и в средите, където не съществуват социални отношения и където липсата на колективно договаряне не позволява да бъде намерено решение на проблема. Синдикатите могат да помогнат на жертвите да научат към кого да се обърнат в случай на нарушаване на техните права. Съществуват и други решения: белгийското законодателство например предвижда определяне на лице, ползващо се с доверието на ръководството и работниците, което е на разположение за консултации и съдействие.

2.5.

2.5.1.

Борбата срещу това насилие изисква да бъде взета предвид неговата специфика, за да може то да бъде предотвратено. Необходимо е да бъдат разбрани неговите механизми и да бъде заклеймено въздействието му, за да бъде отблъснато и да се постигне напредък към равенство между мъжете и жените. Обучението на ръководния състав относно неравнопоставеността по полов признак е добра превантивна мярка.

2.5.2.

Необходимо е да се създаде задължителна правна рамка, с ясна дефиниция на приложното поле, с дефиниция на престъплението, като се уточни, че жертвите са в подчинено положение.

2.5.3.

Основаното на пола насилие на работното място, независимо дали е възникнало на самото работно място или по пътя към него, може да приеме много форми, по-специално:

2.5.4.

То се отличава с натрапването — без съгласие на лицето, което ги понася — на словесни действия или поведение въз основа на пола или на сексуалната ориентация, които имат за цел или като последица поставянето на отсрещната страна в застрашено, унизително, опозоряващо или оскърбително положение. Дребните ежедневни нападки, които взети поотделно изглеждат безобидни, карат жертвите да не се чувстват в безопасност. Това насилие, нападките и униженията създават нездравословна работна атмосфера.

2.5.5.

Европейското рамково споразумение между социалните партньори отбелязва, че „На работното място могат да се проявят различни форми на тормоз и насилие. Тормозът и насилието могат:

—

„в интерес (е) на всички страни да действат с необходимата дискретност, за да се запази достойнството и неприкосновеността на индивида;

—

никаква информация не може да се разкрива на лица, които не са замесени в случая“.

2.5.6.

Много трудещи се използват интернет на работното си място. Насилието, основано на пола, може да бъде разпространявано в интернет чрез унизителни изображения, включващи съобщения, публикувани в социалните медии. Заплашителната, враждебна и унизителна атмосфера може да се прояви в отношенията онлайн, също както в действителността. В новия стандарт не бива да се пропуска фактът, че интернет се намесва в работните отношения и че трябва да се борим и с основаното на пола насилие в интернет пространството.

3.1.

Работното място е единствена по рода си среда за борба с насилието. Един международен стандарт в сферата на труда може да даде насоки за подходящи политики в областта на човешките ресурси по отношение на основаното на пола насилие в предприятията, както и да насочи социалния диалог и колективното трудово договаряне.

3.2.

Нито настоящата международна рамка, нито националните законодателства гарантират подходяща защита срещу основаното на пола насилие на работното място. В повечето държави средствата за борба срещу основаното на пола насилие са насочени основно към подвеждане на извършителите под наказателна отговорност, обикновено чрез включване на сексуалната злоупотреба като състав в наказателния кодекс. Въпреки че са от изключително значение, тези реакции не винаги са съобразени с отношенията на работното място. Както посочва експертната комисия на МОТ: „По правило се оказва неподходящо сексуалният тормоз да се разглежда в рамките на наказателното производство[, тъй като] макар да дава възможност за разпознаване на най-сериозните случаи, [то] не позволява надлежно да се обхване цялото многообразие от поведения, които трябва да бъдат считани за сексуален тормоз в професионалния контекст, където доказателствената тежест е с по-принудителен характер и достъпът до правни средства за защита е по-ограничен“  (13). Предотвратяването на сексуалния тормоз се свежда до убеждаване на работодателите и работещите, че сексистското поведение няма място в работната среда. В европейското рамково споразумение се казва: „Необходимо е предприятията да имат ясни програмни изявления, посочващи, че тормозът и насилието няма да бъдат толерирани“.

4.1.

Основаното на пола насилие засяга въпроса за безопасността и здравето на работното място; то е причина за депресия, отчаяние, трудови злополуки. Организацията на труда трябва да се анализира с оглед на социалните отношения между половете, като тези рискове могат да бъдат осветлени от анкетни проучвания, свързани със сексуални нарушения.

4.2.

Социалните партньори се намират в подходяща позиция да изслушат жертвите и да съставят жалби заедно с тях. Социалните служби или човешките ресурси в предприятията, профсъюзните организации, лекарите, практикуващи трудова медицина, и специализираните съветници са основните действащи лица във връзка със защитата на жертвите. Определянето на специализирано, ползващо се с доверие лице, което да изслушва жертвите и да проучва случаите, е решение, предвидено в Европейското рамково споразумение между социалните партньори. Сдруженията на жените, правозащитните организации, организациите за подкрепа на мигранти и др. са изключително необходими за подпомагане на жертвите и допълване на действията на социалните партньори. Социалните партньори от своя страна трябва да дадат пример и да премахнат сексистското и унизително поведение от редиците си.

4.3.

Стандарт на МОТ относно основаното на пола насилие би бил от полза за обществото, за социалния диалог, за работната среда и за трудовите правоотношения, като:

5.1.

Предвиденият стандарт би допринесъл за:

—

широко определение на основаното на пола насилие, обхващащо многообразните форми на насилие на работното място;

—

възприемане на определение за „работно място“, включващо маршрута до него;

—

разпоредби, чиято цел е предотвратяване на основаното на пола насилие на работното място, и мерки за защита и подкрепа на жертвите на такова насилие;

—

описание на групите, които са най-засегнати от основаното на пола насилие: хомосексуални и транссексуални лица, мигранти, страдащи от ХИВ/СПИН или от увреждания работници и служители, лица, хванати в капана на принудителния или детския труд;

—

гарантиране на различните права на жалбоподателите по отношение на заетостта и социалното осигуряване, по-специално правото за намаляване или реорганизиране на работното време;

—

насоки за разработване на вътрешни правилници или кодекси за поведение за предприятията и организациите, в които се посочва изрично, че непристойното или унизителното поведение спрямо жените и другите най-засегнати групи се наказва с професионални санкции;

—

насоки за изготвяне на целенасочени анкети, които позволяват събиране на хармонизирани статистически данни;

—

насоки за организиране на обучения за повишаване на разбирането на механизмите за налагане на господство и сегрегацията на мъжете и жените с оглед на заетостта, както и за развиване на култура на забрана на насилието;

—

насърчаване на участието на трудовата медицина в обследването на всички случаи на основано на пола насилие, тъй като то представлява риск за физическото и психическото здраве на работещите жени;

—

вземане предвид на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (14);

—

обръщане на специално внимание на ролята на медиите за повишаване на осведомеността, информиране и образоване — три задължителни действия за излизане от капана на насилието;

—

отчитане на новите рискове, свързани с използването на интернет и на новите технологии.