15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/121

Докладчик:

г-н José Isaías RODRÍGUEZ GARCÍA-CARO

Съдокладчик:

г-н Juan MORENO PRECIADO

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че активизирането на отношенията с Мексико следва да се проведе в контекста на цялостните отношения на Европейския съюз с Латинска Америка и Карибския басейн и че наред с чисто икономическите и търговските аспекти следва да се оценят и други връзки, които споделяме на историческо и културно равнище и които могат да послужат като противовес на нарастващото влияние на панамериканското и тихоокеанското измерение на този континент. В контекста на глобализацията Мексико и ЕС споделят културни връзки, езици, служещи като мост, и, което е особено важно, ценности, създаващи специални връзки между техните общества, които е необходимо да се развиват и задълбочават и които следва да водят до съвпадащи позиции на международните форуми.

1.2.

Вместо да се започват преговори за съвсем ново споразумение, ЕИСК счита, че би било по-ефективно да се използва за основа съществуващото споразумение, както и опитът, натрупан през петнадесетте години на неговото прилагане, като то бъде подложено на задълбочен преглед и обхватът му бъде разширен.

1.3.

ЕИСК счита, че е необходимо незабавно да се създаде съвместен консултативен комитет (СКК), състоящ се от 9 или 12 представители на ЕИСК и от същия брой представители на мексиканското организирано гражданско общество. СКК следва да бъде признат от ръководните органи на споразумението, на които той следва да представя предложенията на гражданското общество. СКК ще има консултативни правомощия относно общото съдържание на споразумението, без това да засяга възможността за създаване на други механизми за участие във връзка с конкретни въпроси в областта на търговията и устойчивото развитие. Също така призовава бъдещото споразумение да включва и комитет с такива характеристики.

1.4.

Новото споразумение следва да включва раздел, който да изисква от страните да ратифицират и да прилагат конвенциите и резолюциите на Международната организация на труда (МОТ), свързани с основните социални принципи и права, които обхващат целите на МОТ по отношение на „достойния труд“, и по-специално Конвенция № 98 на МОТ за правото на организиране и на колективно договаряне.

1.5.

Освен това в областта на търговията и инвестициите следва да се подобрят някои аспекти на настоящото споразумение по въпроси, свързани с нетарифните бариери, споразуменията за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, интелектуалната собствеността и засилване на сътрудничеството в данъчната област с цел премахване на данъчните измами и укриването на данъци.

1.6.

Следва да се преосмислят приоритетите по отношение на сътрудничеството, като се насърчават включените в стратегическия алианс елементи, за да се обвържат помежду си и да породят положителни взаимодействия, които до момента се оказват недостатъчни поради факта, че няма подходяща връзка между отделните проекти.

1.7.

ЕИСК отбелязва по-специално три области, които счита за приоритетни за такова засилено сътрудничество: по-добро управление, научни и технологични изследвания и сътрудничество в областта на устойчивото развитие, изменението на климата и опазването на околната среда.

2.

2.1.

Връзката на Европа с Латинска Америка и Карибския басейн показва признаци на умора вече повече от десетилетие. Предизвикателството пред настоящите ръководители от двете страни на Атлантическия океан е да я възродят и да ѝ придадат нова динамика.

2.2.

Ясно е, че Латинска Америка е повлияна от развитието на целия американски континент, както и от нарастващата икономическа взаимозависимост с държавите от района на Тихия океан, и по-специално с Китай. При все това отношенията между Европа и Латинска Америка се поддържат посредством културните връзки, езиците, служещи като мост, ценностите, създаващи дълбока спойка между обществата им, като по този начин и двата региона имат привилегията да споделят общи културни и исторически корени в сложния контекст на глобализацията, които далеч надхвърлят чисто търговските цели и ценности. Така икономическите отношения следва да се считат по-скоро като елемент от цялото, а не като негова най-важна същност и основно ръководно начало, за разлика от това, което може да стане с други региони в света.

2.3.

В същото време се забелязва, че досега отношенията между Европейския съюз и Мексико, независимо от факта, че е стратегически партньор, са напредвали с по-бавен ритъм в сравнение с други държави в света и че се усеща известна умора, което прави по-належащо от всякога внасянето на нови елементи за дебат и размишление, които да позволят да се даде нов тласък на тези отношения.

3.1.

Значението на Мексико за Европейския съюз произтича, наред с другото, от следните аспекти: от една страна, многобройното население от 120 милиона жители, делът му от 2 % от световния БВП и БВП на глава от населението в размер на около 9 000 евро, които го превръщат в особено важен търговски партньор на световно равнище. На второ място се нарежда участието на Мексико в Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) поради значимостта му в икономическо и дипломатическо отношение във връзка със световните трансатлантически споразумения със Северна Америка и процеса от Хайлигендам, и на трето място, споделяните богати културни връзки, които дават възможност на Европейския съюз чрез приноса си да подпомогне усилията на правителството на тази държава за укрепване на социалните структури и постигане на целите за по-справедливо общество и по-мирно съжителство.

3.2.

През 1997 г. Европейският съюз и Мексико подписаха Споразумение за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество, което влезе в сила през 2000 г. Това споразумение се гради на три основни стълба: политически диалог, търговия и сътрудничество.

3.3.

През октомври 2008 г. Европейският съвет одобри създаването на стратегическо партньорство между Мексико и ЕС и впоследствие, през май 2010 г., бе приет съвместен план за неговото изпълнение. Той съдържа 14 конкретни действия и инициативи на многостранно равнище, 4 на регионално равнище и други 14 на равнище двустранни отношения. Във връзка с неговото развитието на това партньорство бяха създадени редица механизми за диалог от институционален характер между Мексико и ЕС, като двугодишна среща на високо равнище (която включва форума за диалог с гражданското общество), годишен съвместен комитет, съвместен парламентарен комитет, както и девет секторни диалога по въпроси, засягащи теми от правата на човека и изменението на климата до културни аспекти.

3.4.

Сътрудничеството между Мексико и Европейския съюз намира израз в рамките на четири допълнителни проявления: двустранното сътрудничество, чиято програма за периода 2007 — 2013 г. утвърди социалното сближаване, устойчивата икономика и конкурентоспособността, образованието и културата като приоритетни въпроси. На второ място, е сътрудничеството по секторни въпроси, като правата на човека и демокрацията, недържавните участници, околната среда и ядрената сигурност, здравеопазването, миграцията и убежището. На трето място, се нарежда активното участие на Мексико в регионалните програми, отнасящи се до цялата Латинска Америка и Карибския басейн. И накрая, на четвърто място, попада прякото участие на Мексико в други програми на Съюза, като Седмата рамкова програма за научни изследвания (7 РП).

3.5.

Неведнъж през последните години както Мексико, така и ЕС заявяваха необходимостта от задълбочаване и разширяване на взаимните отношения, по-специално в областта на търговията, настояваха за задълбочаване на споразумението за свободна търговия в сила от 1997 г. и за засилване на сътрудничеството както на многостранно равнище, така и в сферата на отношенията на Европейския съюз с всички държави от Латинска Америка и Карибския басейн.

4.1.

В началото на мандата на президента Пеня Нието (декември 2012 г.) основните политически партии подписаха „Пакт за Мексико“, след което правителството осъществи редица реформи, насочени към модернизиране на икономиката и държавата, с цел да се даде тласък на динамичното развитие на мексиканската икономика. Независимо от това съществуващата икономическа жизненост в Мексико е застрашена, ако не бъде спечелена битката срещу насилието и в защита на пълното зачитане на правата на човека. Борбата, която се води срещу престъпните мрежи с цел намаляване на насилието, което нарасна през последните години, все още не е довела до очакваните резултати, тъй като броят на произволните убийства, изчезвания, отвличания и други продължава да бъде значителен. Следва да се отбележи, че в тази област бяха въведени редица мерки на федерално равнище (Национална програма за правата на човека; съгласуваност между местните, щатските и федералните власти; преструктуриране на щатската полиция и прокуратурата) за преодоляване на липсата на координация между различните полицейски органи и за избягване на полицейско съучастие или участие в престъпления.

4.2.

От чисто търговска гледна точка споразумението от 1997 г. може да се счита като умерено положително и за двете страни. Търговският обмен нарасна трикратно през периода 2003 — 2013 г. и Мексико увеличи дела си в износа на Европейския съюз от 1 % на 1,7 %, докато Европейският съюз поддържа почти постоянен търговски излишък между 7 и 10 милиарда евро през всичките тези години. Това поставя Мексико на 17-о място по значимост като търговски партньор на ЕС с 1 % от общия внос на Европейския съюз и както бе посочено, с около 1,7 % от нашия общ износ. Тези числа обаче са по-ниски от дела на Мексико от 2 % от световния БВП, като в същото време Европейският съюз представлява третият по големина търговски партньор на Мексико след САЩ и Китай.

4.3.

Освен това са осъществени значителни преки инвестиции както от Европейския съюз в Мексико (11,138 милиарда евро само за периода 2008 — 2012 г.), така и от Мексико в Европейския съюз (по-специално в области, като циментовата промишленост, телекомуникациите и хранително-вкусовата промишленост). Като цяло Мексико има сключени двустранни спогодби за защита на инвестициите с всички държави от Европейския съюз и дори двустранен договор между Мексико и Европейската инвестиционна банка за финансиране на дейности в тази държава, което позволи предоставянето на кредитни механизми на обща стойност 495 милиона евро от 2000 г. насам. Въпреки това в борбата с данъчните измами не е постигнат адекватен напредък.

4.4.

При все това тези инвестиционни данни са повлияни от традиционната мексиканска политика, която ограничава достъпа на чужди инвеститори в стратегически сектори, като енергетиката или пощенските услуги (ограничение, съдържащо се в Конституцията на Мексико) или телекомуникационните услуги и сухопътния пътнически транспорт. Голяма част от тези правила отпадат с Плана за развитие на Мексико за периода 2013 — 2018 г., като е постигнат значителен напредък, който се надяваме да продължи и в бъдеще и който следва да отчита позицията на цялото мексиканско общество.

4.5.

По отношение на подкрепата за мексиканското гражданско общество и неговото укрепване бяха разработени широк спектър от съвместни проекти, като създаването на Лаборатория за социално сближаване, редица проекти, финансирани от Европейския инструмент за демокрация и права на човека, по въпроси, свързани с равните права и защитата на малолетните, и 15 проекта, свързани с т.нар. „недържавни участници“. Накрая, бяха развити инициативи във връзка с общественото здравеопазване, миграцията и предоставянето на убежище.

4.6.

По отношение на повишаването на конкурентоспособността и опазването на околната среда бяха развити инициативи в рамките на Проекта за конкурентоспособност и иновации (PROCEI), с цел да се насърчат малките и средните мексикански предприятия, както и различни секторни инициативи в областта на селското стопанство, изменението на климата и ядрената сигурност. Освен това мексиканските инвеститори, изследователските центрове и университетите от тази държава имат достъп до програмата „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз.

4.7.

Бяха разработени интересни проекти в областта на културата в рамките на „Културен фонд Европейски съюз — Мексико“ в неговите първа и втора фаза с участието на Мексиканския национален съвет за култура и изкуства (CONACULTA) като главен партньор от страна на Мексико.

4.8.

Един от аспектите, който понякога поражда различия в тълкуването, е прилагането на принципите за „съгласуваност и обвързаност с условия“, налагани от Европейския съюз в неговите външни споразумения с други държави и региони. По-конкретно, аспектите за обвързаност с условия бяха изтълкувани от някои мексикански партньори като „намеса във вътрешните работи“, особено във връзка с укрепването на демокрацията и правата на човека, както и с отношението към местните общности. ЕИСК счита, че тези аспекти не бива да се изключват от бъдещото преразглеждане на споразумението.

4.9.

Съгласно съвместния план за изпълнение от 2010 г., разработен от стратегическото партньорство между Мексико и Европейския съюз: „Мексико и ЕС се ангажират да укрепят пространствата за политически диалог в региона, като стимулират диалога между двата региона, по-специално с Групата от Рио на срещите на високо равнище между държавите от Латинска Америка и Карибския басейн и ЕС (ЕС — ЛАК) и като насърчават тристранни партньорства чрез Програмата за интеграция и развитие на Мезоамерика. Мексико и ЕС също така ще изследват възможностите за предприемане на тристранно сътрудничество с други региони от света — например Африка.“

4.10.

Тъй като става въпрос за държава с доста висок БВП, има голяма вероятност Мексико да спре да получава помощта за двустранно сътрудничество, отпускана от Европейската комисия на по-слабо развитите държави.

4.11.

Анализът на актовете от многобройните институционални заседания, които се провеждат както на равнище Европейска комисия и Европейски парламент, така и от самия ЕИСК съвместно с мексиканския му аналог, не сочат конкретни резултати, които да позволят да се направи заключение, че това стратегическо партньорство води до осезаеми резултати в съответствие с политическата му значимост. В тези актове се използва дипломатически език, от който си проличава, че възможните съществуващи малки различия не се разглеждат в дълбочина, нито се дават точни ориентири, така че стратегическото партньорство да се развива в дълбочина.

4.12.

Преговорите за сключване на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и Европейския съюз неизбежно ще имат отражение върху отношенията на Северна Америка както с ЕС, така и в целия регион.

4.13.

Както подчерта през 2012 г. комисарят по въпросите на търговията Карел де Гухт (1), въпреки че Мексико и ЕС бяха пионери в сключването на споразумение за свободна търговия през 1997 г., последвалите споразумения с много други държави от Америка и от останалата част на света подобриха и задълбочиха предвидените в това споразумение схеми. Поради тази причина съществува риск то да е остаряло и да не допринася за възможността Мексико да продължава да бъде приоритетен партньор на Европейския съюз в политическо, търговско и стратегическо отношение. След това изявление беше отбелязан малък реален напредък за подобряване на действащите споразумения, включително в чисто търговски и икономически план.

5.1.

ЕИСК счита за необходимо в рамките на преговорите за обновяването на споразумението органите и на двете страни да създадат чрез самото споразумение съвместен консултативен комитет, съставен от равен брой представители на ЕИСК и на мексиканското гражданско общество, който може да играе ролята на катализатор в този процес.

5.2.

Създалите се очаквания във връзка с „демократичната“ клауза събудиха интереса на многобройни мексикански, а също и европейски организации да участват в наблюдението на изпълнението на всеобхватното споразумение. Съвместният комитет, съставен от мексиканското правителство и Европейската комисия, реши да свика форум за диалог на органите и на гражданското общество на Мексико и на Европейския съюз, за да канализира тези искания.

5.3.

Първият форум се състоя в Брюксел през ноември 2002 г. с участието на над двеста търговски, синдикални, неправителствени и други организации. ЕИСК също присъстваше. Оттогава са се състояли пет форума, като мястото на провеждане се редува между Мексико и Европа. На всички тях бяха отправяни искания към органите на всеобхватното споразумение, които ги вземаха за сведение, без да ги приемат, с изключение на някои конкретни въпроси.

5.4.

Форумът бе организиран до известна степен редовно, но не с исканата периодичност. Например шестият форум, който трябваше да се проведе през месец септември 2014 г. в Мексико, все още не се е състоял.

5.5.

Социалната обсерватория, чието създаване бе прието първоначално от органите, все още не е задействана и целите и съставът ѝ не са определени. Различни организации на мексиканското гражданско общество я считат за възможност за предоставяне на гражданска оценка на всеобхватното споразумение и я ограничават до пределите на Мексико, т.е без европейско участие.

5.6.

В Мексико не съществува икономически и социален съвет на национално равнище (въпреки че в някои федерални щати съществуват ИСС), който да представлява естествен партньор на ЕИСК на ЕС. По искане на различни социални сфери преди няколко години се подготви законопроект за създаването му, но той бе неуспешен. Различни организации и институции, както и някои от щатските ИСС подновиха искането си този проект да бъде включен отново в процеса на настоящите политически реформи.

5.7.

В предишни становища и в отношенията си с органите ЕИСК подкрепи подобни предложения, с цел по-засилено участие на гражданското общество в споразумението. В становището на ЕИСК относно „Отношенията между ЕС и Мексико“  (2) от 2006 г. бе отправен призив за институционализиране на диалога с организираното гражданско общество и бе изтъкнат член 49 от споразумението, който предвижда възможността за „създаване на всякакъв друг комитет или орган“, като начин за създаване на съвместен консултативен комитет.

5.8.

Във връзка с евентуалното създаване на мексикански икономически и социален комитет, ЕИСК изрази мнение, че създаването на подобен орган в Мексико би било от полза за съвместно наблюдение на отношенията между ЕС и Мексико, но ще се съобрази с решението на гражданското общество и на мексиканските органи за това.

6.1.

В Декларацията от Брюксел на срещата на високо равнище ЕС — ЛАК на 10 и 11 юни 2015 г. беше отбелязан постигнатият значителен напредък с оглед на обновяването на споразумението между ЕС и Мексико, както и за „започването на преговорите във възможно най-кратък срок“. ЕИСК изразява надежда, че ще бъде подписано ново споразумение въз основа на преразглеждане и разширяване на вече съществуващото споразумение, като се анализират силните и слабите страни на изминатия път между ЕС и Мексико и се използва опитът от подписаните в последните години споразумения за асоцииране между Европейския съюз и различни държави по света, като това послужи също така и като катализатор за цялостните взаимоотношения на Европейския съюз с Латинска Америка и Карибския басейн.

6.2.

ЕИСК съзнава, че гледните точки на правителството на Мексико и на европейските институции за ролята на гражданското общество в този процес не съвпадат. Независимо от това, отсъствието на организиран канал за мнението на гражданското общество би могло да доведе до възникване на алтернативни популистки формули.

6.3.

Преразгледаното споразумение следва да включва раздел, който да изисква от страните ратификацията и изпълнението на конвенциите и резолюциите на Международната организация на труда (МОТ), свързани с основните социални права, които обхващат целите на МОТ по отношение на „достойния труд“.

6.4.

Конвенция № 98 (3) на МОТ за прилагане на принципите на правото на организиране и на колективно договаряне все още не е ратифицирана от Мексико. Ратификацията на тази важна конвенция и необходимостта от адаптиране на законодателството в тази област биха попречили на разпространената практика на така наречените „защитени договори“, които нарушават диалога между работниците и работодателите, и всички дружества, мексикански или чуждестранни, биха били задължени да спазват международните трудови стандарти.

6.5.

В допълнение към тези аспекти, свързани с трудовите въпроси, в областта на търговията и инвестициите следва да се разгледат аспектите, свързани с нетарифните бариери, режимът за защита на инвестициите и защитата на правата върху интелектуална собственост, като същевременно бъде засилено сътрудничеството в данъчната област с цел борба с измамите и укриването на данъци.

6.5.1.

Би било целесъобразно да се сключи всеобхватно споразумение за инвестиции с ЕС, което да замести и обедини сключените досега двустранни споразумения между Мексико и различни държави от Съюза, в съответствие с действащите разпоредби в държавите членки на ЕС.

6.5.2.

Мексико положи големи усилия в законодателството си за подобряване на защитата на правата върху интелектуална собственост, но прилагането му на практика не бе достатъчно ефикасно, което наложи установяването на методи за засилване на ефективното прилагане, по-специално по въпроса за защита на търговските марки срещу фалшифициране.

6.5.3.

По отношение на нетарифните бариери Мексико не разрешава чуждестранни собственици да регистрират свои географски указания, признати на общностно равнище, което обаче е позволено в споразумението на ЕС с Колумбия и Перу например. Това представлява голяма трудност за увеличаване на търговията с голям брой продукти от Съюза.

6.6.

От мексиканска страна също така се посочва необходимостта да се търсят начини за насърчаването на подобрен достъп за нейните селскостопански продукти на европейските пазари, което би спомогнало да се намали съществуващият понастоящем търговски дисбаланс.

6.7.

Участието на организираното гражданско общество на Мексико и на Европейския съюз следва да бъде от особено значение за успешното развитие на елементите за сътрудничество, включени в споразуменията между двете страни. Приоритетите в това отношение и наличните финансови средства следва да се преосмислят по такъв начин, че да се обвържат помежду си и да породят положителни взаимодействия, които до момента се оказват недостатъчни поради факта, че няма подходяща връзка между отделните проекти.

6.8.

ЕИСК отбелязва по-специално три области, които счита за приоритетни за това участие: по-добро управление, научни и технологични изследвания и сътрудничество в областта на устойчивото развитие и околната среда.

6.8.1.

Въпросът за управлението несъмнено следва да представлява централен елемент в политиката за сътрудничество. Необходимо е Мексико постепенно да въведе редица „добри практики“, които съществуват в тази област, като ги адаптира спрямо реалността в държавата, с цел да систематизира действията на гражданското общество, като позволи неговото укрепване и ефикасно организиране, за да представлява допълнение към традиционната политическа власт в Мексико и подкрепа за по-добро зачитане на правата на човека в тази държава.

6.8.2.

По отношение на научните и технологичните изследвания следва да се насърчава участието на университети и изследователи от Мексико в програмите за научноизследователска и развойна дейност на Европейския съюз, като „Хоризонт 2020“, като се поставя акцент на приоритетните области в стратегическото партньорство, каквито биха могли да бъдат например смекчаването на последиците и адаптирането към изменението на климата, с цел да се търсят общи позиции по тях. В този контекст би могло да се обмисли възобновяване на Фонда за международно сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите между Европейския съюз и Мексико (FONCICYT), действал до 2011 г.

6.8.3.

В областта на устойчивото развитие и околната среда освен конкретните проекти, свързани с адаптирането към изменението на климата, могат да се подготвят други конкретни проекти по въпроси, като намаляване на емисиите на замърсители в атмосферата, намаляване на заустването на отпадни води и замърсяването на подземни води, преработване и рециклиране на всякакъв вид отпадъци.

6.8.4.

ЕИСК счита, че съществуват достатъчно средства както на равнището на изпълнителните органи на Мексико, така и на Европейския съюз, на парламентарни органи и представители на гражданското общество, за да се задвижат много от тези инициативи, без да се налага изчакване до сключването на ново споразумение. Заключенията от срещите на високо равнище между Европейския съюз, Латинска Америка и Карибския басейн, както и между Европейския съюз и Мексико, през юни 2015 г., а и заключенията от XIX-та среща на Смесената парламентарна комисия Европейски съюз — Мексико (7– 9 юли 2015 г.), са възможност за разработване на тези инициативи на регионално равнище, при което Мексико трябва да бъде една от приоритетните оси.