15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/73

Докладчик:

Marian KRZAKLEWSKI

Съдокладчик:

José Custódio LEIRIÃO

1.1.

Офшорната индустрия обхваща производството на енергия и добива на газ, нефт и минерални суровини от морето. ЕИСК счита, че пазарите, свързани с тези сектори, се развиват особено динамично и предлагат възможности за дългосрочен, устойчив и интелигентен растеж.

1.2.

ЕИСК изразява убеждението, че за да се осигури устойчиво развитие на офшорната индустрия, е необходима съгласувана рамка на европейска стратегическа визия, която да гарантира модерни технологии и новаторски решения за този икономически сектор. В центъра на такава стратегическа рамка са технологиите.

1.3.

Комитетът е на мнение, че понастоящем не съществува всеобхватна европейска стратегия за цялата офшорна индустрия и нейните отделни отрасли. Макар че Комисията и Съветът постепенно разширяват обхвата на регулирането в този сектор, особено в областта на добива на нефт и газ в крайбрежни води, в тези действия не личи съгласувана и цялостна концепция.

1.4.

ЕИСК е на мнение, че липсата на стратегическа рамка за офшорната индустрия е последица и от недостатъчното сътрудничество между офшорната индустрия, институциите на ЕС, държавите членки и организациите на гражданското общество. Ето защо Комитетът е на мнение, че чрез изготвянето и прилагането на европейска стратегическа визия за офшорната индустрия би могло да се постигне ефикасно ниво на сътрудничество в полза на заинтересованите страни, включително и тези от други сектори (например туризма), които използват офшорни ресурси.

1.5.

Позовавайки се на свои предходни становища, ЕИСК изразява съжаление, че нито на двете заседания на проучвателната група, нито по време на публичното изслушване в Абърдийн, проведени за целите на изготвянето на настоящото становище по собствена инициатива относно европейската офшорна индустрия, не присъстваха представители на Комисията.

1.6.

В един цялостен анализ на отношенията между европейската офшорна индустрия и европейската морска индустрия ЕИСК отбелязва, че от офшорната индустрия произтичат много силни, често „зелени“ импулси за европейската промишленост, по-специално за корабостроенето, кораборемонта и оборудването на кораби. Може да се каже с положителност, че загубата на критична маса, която до неотдавна застрашаваше корабостроителниците, можа да бъде избегната благодарение на търсенето от страна на офшорната индустрия.

1.7.

Комитетът смята, че предвид все още продължаващото транспониране на Директивата относно безопасността на нефтените и газовите дейности, Европейската комисия би следвало заедно с държавите членки да разработи система за тестване и да покаже възможностите за увеличаване на финансовите възможности на предприятията в този сектор за отстраняване на последиците от аварии.

1.7.1.

Необходимо е да бъде разработена и приложена програма за „култура на безопасност“ и да бъдат предприети действия за акредитация на образователни институции от страна на офшорни дружества, за да се насърчат и подкрепят по-широкообхватни обучения по въпросите на безопасността и опазването на околната среда. ЕИСК отбелязва, че добрите условия на труд в морето са предпоставка за постигането на високо ниво на безопасност в офшорната индустрия.

1.8.

ЕИСК предлага Комисията и заинтересованите държави членки да предприемат съвместно с МОТ и социалните партньори мерки, за да се провери възможността за разширяването (Морската трудова конвенция), така че да обхване работниците в ЕС и ЕИП, заети в офшорния добив на нефт и газ и офшорното производство на вятърна енергия.

1.9.

Комитетът счита, че Комисията и европейските социални партньори от отраслите, които представляват офшорната индустрия, би трябвало да последват примера на директивата от 2009 г. за прилагане на Морската трудова конвенция в ЕС чрез европейско споразумение между Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA).

1.10.

Според ЕИСК на прогнозирания недостиг на квалифицирана работна ръка и умения в офшорната индустрия в ЕС и ЕИП следва да се противодейства, като се създават добри условия на труд (включване в обхвата на Морската трудова конвенция — МТК), прилагат се стратегии за приспособяване на уменията/възможностите за професионално обучение и млади хора се окуражават да упражняват морски професии.

1.11.

Комисията и държавите членки би трябвало да насърчават сътрудничество и публично-частни партньорства (ПЧП) в офшорната индустрия, включително под формата на съвместни предприятия, гаранции, мерки за поделяне на производството и концесиите. Координацията следва да обхваща правната рамка, устройството на територията, геоложки проучвания и опазването на околната среда във връзка с въпроса за устойчивото използване на енергийните ресурси.

1.12.

ЕИСК счита, че един от аспектите на регулирането на офшорната добивна индустрия би трябвало да бъде участието на Комисията във всеобхватна програма за геоложки изследвания с използване на ИКТ. Цел на тази програма следва да бъде предоставянето на данни за повече устойчивост при настоящото и бъдещото използване на морските ресурси.

1.13.

На фона на световната и европейската конкуренция, както и на регулаторните изисквания ЕИСК разглежда следните аспекти като основни предизвикателства за офшорната индустрия:

1.14.

ЕИСК подкрепя свързването на офшорните сектори, крайбрежните региони и предприятия във веригата на доставки в мрежа с научноизследователски центрове и университети по програмата „Хоризонт 2020“ и по проектите в контекста на т. нар. „интелигентно специализиране“. В рамките на това сътрудничество следва да се отдаде по-голямо значение на въпросите, свързани с иновациите и опазването на околната среда, и да бъдат използвани възможностите на Европейския фонд за стратегически инвестиции.

1.14.1.

ЕИСК призовава Комисията да обмисли преразглеждане на структурните фондове, респ. на плана „Юнкер“, така че да се насърчат инвестициите в иновациите в офшорната индустрия.

1.15.

Комитетът счита, че стратегията „Европа 2020“ трябва да се актуализира (преразгледа), за да се отговори на изискванията на ЕС по отношение на дейности в открито море, морски проекти, квалифицирана работна ръка, финансиране и насърчаване на устойчивото развитие. При това следва да се вземат предвид големият обем и разнообразните дейности и квалификации, които се изискват при работа в морето.

1.16.

ЕИСК призовава Европейската комисия да насърчи дебат относно потенциала за конкретна стратегия за региона на Северно море, която да отчита предизвикателствата за устойчива и конкурентоспособна офшорна индустрия в Европа.

2.1.

Офшорната индустрия обхваща в основни линии производството на енергия и добива на газ, нефт и минерални суровини от морето. Предвид веригата на доставки и услугите за офшорната индустрия, съществуват връзки със следните отрасли на морската индустрия: корабостроителната промишленост, сектора за ремонт, поддръжка и преустройство на кораби, сектора за корабно оборудване и зареждане на кораби, както и отрасъла на морските индустриални съоръжения.

2.2.

Освен това свързаната с офшорните отрасли европейска икономика разполага със съвременни експертни познания и с необходимия потенциал от работна сила, за да използва ефективно предимствата, предлагани от пазарите, свързани с всички офшорни отрасли.

2.3.

В рамките на оценката на състоянието на европейската офшорна индустрия и на оценката на нейните перспективи за дългосрочно и устойчиво развитие в становището се разглеждат следните аспекти:

3.1.

В енергийния микс на Европа през 2012 г. продуктите от нефт и природен газ съставляват 26 %, ядрената енергия има най-голям дял с 29 %, 22 % от енергията е от възобновяеми източници, включително водноелектрически централи.

3.1.1.

ЕС е най-големият в света вносител на енергия; той внася 53 % от енергията си на обща стойност от 400 млрд. евро годишно. 88 % от нефта и 66 % от природния газ се внасят, основно от Русия.

3.2.

Най-сериозният проблем на нефтения и газов офшорен сектор в Европа е въпросът дали растежът на традиционната европейска нефтена и газова индустрия ще се засили още повече, като се имат предвид нейната диверсификация, предизвикателствата, произтичащи от развитието на възобновяемите енергийни източници, и успешното преодоляване на тези промени в отрасъла.

3.3.

Офшорната нефтена и газова индустрия в Европа се характеризира със следните отличителни черти:

3.4.

Понастоящем трябва да се преодолеят следните предизвикателства пред европейския отрасъл за офшорен добив на нефт и газ в Европа:

3.4.1.

Новите предизвикателства пред индустрията са:

3.5.

Европейската индустрия за офшорен добив на нефт и газ заслужава да бъде подкрепяна, тъй като

3.6.

В хода на изслушването в Абърдийн (2) бяха представени резултатите от SWOT анализа на отрасъла за офшорен добив на нефт и газ в Европа. След допълване с направените по време на дискусията предложения, те са отразени в приложението.

4.1.

Понастоящем в морските води на ЕС в 11 страни в експлоатация са около 2 500 ветроенергийни парка с общ капацитет повече от 8 GW. Делът на ЕС в световното производство е почти 90 %. След приключването на 12-те проекта, които в момента са в процес на изграждане, инсталираната мощност ще нарасне на 10,9 GW. Вятърната енергия днес представлява 7 % от общото потребление на енергия в ЕС, като около 1/7 идва от вятърни паркове в морето.

4.2.

Настоящите тенденции на развитие и иновации в този сектор са свързани с вятърни турбини, фундаменти и съоръжения в по-дълбоки води и на по-големи разстояния от брега.

4.3.

Финансовото планиране се превръща във все по-важен инструмент за развитието на ветроенергийни съоръжения в морето. През 2014 г. тази индустрия взе кредити без право на регрес на стойност 3,14 млрд. евро (3), което е най-голямата сума, получавана в историята на промишлеността. Финансовите партньорства са ключът към успеха.

4.4.

Очаква се през следващите години инсталираната мощност да продължи да се увеличава. Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA) изчислява, че за по-далечното бъдеще вече са налице разрешения за изграждането на нови вятърни паркове с обща мощност от 26,4 GW, а дългосрочните планове предвиждат увеличение на настоящия капацитет с 98 GW.

4.5.

По данни на EWEA в края на 2011 г. във ветроенергийния сектор в Европа са били заети 192 000 души, от които приблизително 30 000 — 40 000 в офшорния добив на вятърна енергия.

4.6.

Морската енергия в ЕС има обща инсталирана мощност от около 1,5 GW (1/6 от офшорната вятърна енергия, но прогнозите предвиждат за 2020 г. увеличение до 3,6 GW). Към това се прибавят съоръжения за добив на енергия от морските вълни, приливите и отливите и от морските течения, както и на енергия от градиента на соленост и съоръжения за превръщане на топлинната енергия на моретата в електроенергия.

5.1.

През 2014 г. общата стойност на поръчките за кораби възлиза на 370 млрд. USD, от които 170 млрд. USD се падат на офшорни (работещи в открито море) единици. По приблизителни оценки през периода между 2014 г. и 2025 г. световното търсене на различни видове съдове за обслужване на нефтени платформи в морето ще възлиза на 1 230 до 1 970 единици. Търсенето на промишлени спускаеми самопридвижващи се подводни апарати ще се увеличи със 180 %, а търсенето на кораби за инсталиране или експлоатация на вятърни турбини, както и на плаващи офшорни единици ще нарасне с 50 — 60 %.

5.2.

До 2025 г. се прогнозира общият обем на поръчките за всички видове кораби да се увеличи с 3,7 %. На фона на значително по-високите прогнози за съдове за крайбрежно плаване, става ясно, че офшорната индустрия е и ще бъде и в бъдеще мощна движеща сила за корабостроенето. През 2014 г. делът на корабите за крайбрежно плаване е бил 30 % от общата продукция на корабостроителниците в Европа.

5.3.

Също така тясно свързана с офшорната индустрия е и европейската индустрия за корабно оборудване, която е световен лидер в производството на сондажни модули, двигатели, лебедки, кранове и електроника за офшорната промишленост.

5.4.

Добивът на енергия от морето е „зеленият“ двигател на морския сектор. Общият му потенциал за периода 2012 — 2022 г. се изчислява на над 19 млрд. евро (около 2 млрд. евро годишно). Тези оценки се основават на броя на плавателните съдове и съоръжения, необходими за строителството и експлоатацията на планираните вятърни паркове.

5.5.

Нов вид търсене на продукти и услуги от европейската морска индустрия се поражда освен това от прехвърлянето на дейности в по-дълбоки води. Това се отнася в особено висока степен за офшорната нефтена и газова индустрия, но също и за добива на енергия от морето.

5.6.

Вследствие на топенето на ледовете в арктическите райони се откриват нови перспективи за добив на намиращите се там суровини и за корабоплаването (въпреки че това не е „зелен“ двигател в пълния смисъл на понятието). Във връзка с тази тенденция се очаква и търсене на ледоразбивачи, както и на транспортни и обслужващи кораби, укрепени против лед.

5.7.

Още младият сектор на океанската енергия във все по-голяма степен се превръща в зелен двигател за европейската морска промишленост, особено за отраслите, представени в Европейското сдружение за кораби и морско оборудване SEA Europe.

5.8.

Продуктовата гама на корабостроителниците за морския нефтен и газов сектор е свързана с работния цикъл на този икономически отрасъл по следния начин:

5.9.

За да се осигурят бъдещите доставки на нефт и газ, ще са необходими значително повече сондажи в открито море. То е свързано със значително технически усъвършенствани модули за платформи, както и на ремонт и преустройство на различни видове съоръжения и сондажни кули, разположени в морето. Тези услуги са важен източник на приходи за предприятията за корабостроене и кораборемонт в ЕС.

5.10.

Интересни перспективи възникват от един нов специфичен продукт на корабостроенето: кораби, които не само транспортират втечнен природен газ (ВПГ), но също така предоставят различни услуги за морската нефтена и газова промишленост, включително подмяна на наземните терминали за ВПГ с мобилни. Става дума за моделите FPSO за втечнен природен газ LNG (FPSO: Floating Production Storage and Offloading Units — плаващи помощни кораби за производство, складиране и разтоварване на втечнен природен газ) и FSRU (Floating LNG Storage and Re-gasification Unit — плаващи съоръжения за съхранение и регазификация).

5.11.

Европейските пристанища също могат да се възползват от импулсите, произтичащи от офшорната индустрия. Това се отнася за услуги, свързани с обработката на общи товари и за трансбордиране на компоненти за ветроенергийни съоръжения: сегменти от кули, генератори и роторни лопатки, както и други устройства, поръчвани от офшорната индустрия.

6.1.

През последното десетилетие европейските инвестиции в иновации продължават да изостават спрямо тези на по-големите им конкуренти (САЩ). Това оказва въздействие върху всички промишлени сектори, включително този за офшорен добив на нефт и газ.

6.2.

Едно от основните предизвикателства за сектора за добив на нефт и газ е да се гарантира безопасната експлоатация на неговите остаряващи съоръжения. Около 30 % от платформите в света са в експлоатация от повече от 20 години и много от тях са надхвърлили първоначално планирания си жизнен цикъл.

6.3.

Основните области, изискващи предприемането на действия в контекста на остаряващите активи в сектора за офшорен добив на нефт и газ, са:

6.4.

Растежът на сектора зависи от иновативните технологии, които улесняват добива и спомагат да се извлече колкото се може повече от остаряващите съоръжения и да се удължи времето на експлоатация в определени области на производство.

6.4.1.

Новите технологии също така играят ключова роля в дълбоководните проучвания и в производството, което се съпровожда от инвестиции в милиарди. Разработването на нови технологии е насочено към намаляване на експлоатационните разходи и рискове, както и към използването на кладенци при по-висока температура и по-високо налягане.

6.5.

ЕИСК е на мнение, че Комисията следва да обсъди адаптирането на корекция на структурните фондове и/или на Плана „Юнкер“, за да подкрепи инвестиции в иновации в офшорната индустрия най-вече в следните области:

6.6.

Развитието на шистовия газ при спазване на изискванията за опазване на околната среда става все по-атрактивна перспектива и за сектора за офшорен добив на нефт и газ. Това се дължи на значителните подобрения в технологията за фрактуриране на подводната скала. С оглед на създаването на нисковъглеродна икономика складирането на CO2 в морето може да бъде допълнителен „зелен“ фактор за растеж също и за офшорната индустрия.

6.7.

Други нови области на развитие са изграждането на многофункционални индустриални платформи след провеждане на пилотни проекти (7-а рамкова програма), както и изграждането на цялостни инсталации и съоръжения за добив на енергия от морските вълни и от приливите и отливите.

6.8.

Създателите на политики в ЕС имат задачата да използват програмата „Хоризонт 2020“ възможно най-ефективно в подкрепа на научните изследвания и иновациите (4) в европейската офшорна индустрия.

7.1.

Дейностите на офшорната индустрия в Европа са обект на все по-широкообхватна нормативна уредба. Следните разпоредби имат най-голямо въздействие върху тази индустрия:

7.2.

Директивата относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води влезе в сила през 2013 г. и следва да бъде включена в националните правни системи до юли 2015 г., така че промишлеността да започне да спазва новите стандарти най-късно от юли 2016 г.

7.2.1.

С цел да се окаже въздействие в световен мащаб и да могат да се контролират големите аварии в Европа и извън нея, е необходимо сътрудничество между Комисията, държавите членки и специализираните дружества в следните области:

7.3.

Представителите на промишлеността разглеждат понастоящем като щекотлива от гледна точка на регулирането работата върху референтния документ за най-добрите налични техники (НДНТ) в областта на търсенето, проучването и експлоатацията на въглеводороди с използване на интензивни фрекинг методи.

7.4.

В контекста на въздействието на разпоредбите върху развитието на всички сектори на офшорната индустрия следва да се има предвид най-новата директива (юли 2014 г.) за установяване на рамка за устройството на акваторията.

7.5.

Съдържанието на съобщение COM(2008) 699 относно политиката в областта на суровините, насочено към по-добро международно сътрудничество в областта на националните геоложки проучвания с цел разширяване на базата от знания на ЕС, вероятно ще повлияе косвено върху офшорната индустрия и аспекта, свързан с технологиите за хранилищата.

7.6.

Също така важни са следните регулаторни и политически аспекти, които засягат цялата европейска офшорна индустрия:

8.1.

Голямото разнообразие на европейската офшорна индустрия и значителното въздействие на глобализацията върху този сектор на икономиката, както и все още нерешените проблеми с гарантирането на равни конкурентни условия и със социалния дъмпинг в отрасъла водят до сложна ситуация по отношение на трудово-правните въпроси. Към това се прибавят проблемите в областта на социалния диалог, колективните трудови отношения и социалните стандарти.

8.1.1.

Към тези аспекти би могло да се подходи в рамките на Морската трудова конвенция от 2006 г., която в момента влиза в сила, както и на разпоредбите на ЕС относно нейното прилагане.

8.1.2.

За съжаление, настоящата конвенция не може да се приложи изцяло за офшорната индустрия. Това се дължи от една страна на факта, че в Морската трудова конвенция липсват прецизни разпоредби относно работниците на разположени в морето съоръжения, и от друга страна, на отношението на правителствата, операторите и собствениците. Тези обстоятелства допълнително утежняват съществуващите в ЕС проблеми с регистрите на корабите и на плаващите промишлени съоръжения.

8.2.

ЕИСК счита, че Комисията и европейските социални партньори, представляващи офшорната индустрия, би трябвало да последват добрия пример на директивата от 2008 г. за прилагане на Морската трудова конвенция в ЕС чрез европейско секторно споразумение между ETF и ECSA.

8.2.1.

Като модел на такова споразумение за офшорната индустрия може да послужи колективното споразумение на Международната федерация на транспортните работници (ITF). Понастоящем неговото изпълнение е затруднено от бездействието на националните правителства, от положението с регистрите на корабите, незадоволителното състояние на социалния диалог и високия дял на работниците с лоши трудови договори, както и на фиктивни самостоятелно заети лица.

9.1.

Нефтената и газова промишленост се развива от 50 години и според приблизителни оценки има пред себе си още 50 години. Предстоят ѝ сериозни промени по отношение на енергията. Сред тях са:

Поставя се въпросът дали традиционната промишленост за добив на нефт и газ е на висотата на големите предизвикателства на диверсификацията по посока на ВЕИ и дали може да осъществи тази промяна.

9.2.

Комисията за Северно море ще сътрудничи с Камарата на лордовете, за да включи британското правителство в насърчаването на тази интегрирана концепция за устройство на акваторията на Северно море; освен това ще бъдат изготвени съобщение и стратегия, посредством които на населението ще се разяснят предимствата от една енергийна мрежа в региона на Северно море.

9.3.

ЕИСК призовава Европейската комисия да насърчи дебат относно потенциала за конкретна стратегия за региона на Северно море, която да отчита следните предизвикателства за устойчива и конкурентоспособна офшорна индустрия в Европа: