ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
???????, 8.1.2016
COM(2015) 686 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
Годишна работна програма в областта на европейската стандартизация за 2016 г.
{SWD(2015) 301 final}
1.Въведение
Европейската стандартизация е крайъгълният камък за функционирането на вътрешния пазар. Положителните ефекти от стандартизацията са добре известни и признати. Тя е ключово действие в рамките на Стратегията за единния пазар 1 и също така част от няколко други политически инициативи, включително тази за индустриалната политика 2 и стратегията за цифровия единен пазар 3 .
Комисията изложи своята стратегическа визия за европейска стандартизация в Съобщението на Комисията за стандартите 4 и определи правната рамка в Регламента за Европейска стандартизация 5 (наричан по-нататък „Регламентът“), в сила от 1 януари 2013 г.
Една от новостите в регламента е задължението за Комисията да приема годишна работна програма на Съюза относно европейската стандартизация, в която са определени стратегическите приоритети за европейска стандартизация, отразяващи целите на политиката, изложени от Комисията в нейните собствени планове.
Годишната работна програма на Съюза (AUWP) е инструмент за подобряване на сътрудничеството между Комисията и Европейската система за стандартизация (ЕСС) чрез определяне на визията и плановете на Комисията по отношение на стандартизацията за следващата година — в това отношение са предложени действия на участниците в ЕСС.
Както е подчертано в стратегията за единния пазар, стандартизацията е от ключово значение за ефективно подпомагане на приоритетите на Комисията, по-специално във връзка със: създаването на растеж за нашата икономика и работни места за нашите граждани, подобряването на свързания цифров пазар, формирането на устойчив енергиен съюз и по-нататъшното подобряване на вътрешния пазар със засилена промишлена база, като ЕС бъде по-силен участник на глобално равнище и страна в преговорите за разумно и балансирано търговско споразумение между ЕС и САЩ.
За да може стандартизацията пълноценно да подпомага тези приоритети през идните години, наред с редовните искания за определяне на стандарти Комисията възнамерява да преразгледа своето партньорство с ЕСС, за да гарантира, че тя правилно удовлетворява необходимостта да участват всички заинтересовани страни (промишленост, МСП, потребители, организации в областта на околната среда, работници...).
През 2015 г. Комисията приключи работа по редица важни дейности, свързани с оценяването на рамката за стандартизация. Поради това годишната работна програма за 2016 г. започва с описание на резултатите от различните дейности и мерки, предприети за подобряване на изпълнението на регламента (раздел 2) В нея също така се представят планираните за 2016 г. искания за стандартизация, като се посочва приносът им за постигането на приоритетите на политиката на Комисията (раздел 3), след кето пълните искания са включени в приложението. И накрая, тя обхваща и актуализира съдържанието на редица важни теми въз основа на регламента и вече съществуващи в предишни годишни работни програми, като например приобщаване, международно сътрудничество, ПИС и теми за изследвания, както и финансови и оперативни въпроси. В тези области Комисията определя също така някои области, по отношение на които е необходима по-голяма стене на ангажираност от страна на някои други членове на европейската стандартизационна общност.
Въздействието върху бюджета на посочените в работната програма насоки не надхвърля вече предвиденото за 2016 г.
2.Прилагане на регламента
2.1.Член 24 от регламента
Член 24, параграф 3 от Регламента предвижда, че до 31 декември 2015 г. и на всеки пет години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на този регламент.
Комисията трябва по-специално да вземе под внимание, че член 24 от Регламента предвижда редица доклади, които европейските органи по стандартизация и европейските организации на заинтересованите страни, които получават финансиране, трябва да представят, за да гарантират прозрачност и засилено участие на широката стандартизационна общност.
|
Въз основа на доклада, посочен в член 24, параграф 3, Комисията ще направи оценка на потенциалните нови мерки за опростяване на финансирането на европейската стандартизация и за намаляване на административната тежест за европейските организации за стандартизация. |
2.1.1.Независим преглед на Европейската система за стандартизация (ЕСС) 6
Освен това съображение 29 от съобщението за стандартите4 съдържа изискването Комисията да извършва „Независим преглед на Европейската система за стандартизация (ЕСС)“, който беше възложен на независим външен консултант (Ernst & Young, E&Y). Общата цел на независимия преглед е измерването и оценяването на това дали се постигат петте стратегически цели от това съобщение (бързина на процеса, инструмент за конкурентоспособност, подпомагане на политиките на ЕС, отвореност за заинтересованите обществени групи и глобално въздействие), за да се оцени изпълнението на целите на ЕСС и да се формулират препоръки за подобряване на сегашната система.
|
Резултатите от независимия преглед бяха публично обсъдени и оповестени: резултатът от дискусиите ще бъде взет под внимание в доклада по член 24 от регламента. |
2.2.Съвместна инициатива за стандартизация
Стратегията за единен пазар предвижда, че с оглед на модернизацията на системата за стандартизация Комисията ще предложи и договори с европейската стандартизационна общност „Съвместна инициатива за стандартизация“. Публичните и частните партньори в съвместната инициатива ще поемат съвместен ангажимент относно очакваните резултати, срока и начина за постигането им, в подкрепа на приоритетите на Комисията Юнкер. Комисията ще разгледа въпроси като приоритетни области за разработване на стандарти (ИКТ, услуги, енергетика, мобилност и др.), нови начини за сътрудничество при установяването на стандарти, прозрачни и приобщаващи процеси за приемане на стандарти, съгласувана и силна подкрепа от публичния сектор по време на целия процес по стандартизация, разширено управление на знанията по време на процеса по стандартизация, съвместна стратегия за превръщането на Европа в глобален център за стандартизация и разрешаване на въпроси, произлизащи от фрагментирането на пазара в областта на услугите, и ориентиране към услугите. Освен това съвместната инициатива ще свърже приоритетите в областта на научните изследвания и иновациите с процеса по стандартизация, за да позволи навременното започване на дейностите по стандартизация. Съвместната инициатива следва да бъде завършена през първата половина на 2016 г.
2.3.Vademecum на европейските стандарти
През 2015 г. Комисията преразгледа Vademecum на европейските стандарти, за да го приведе в съответствие с реформите, породени от регламента и Съобщението за стандартите4
Във Vademecum са определени също насоки за Европейските органи по стандартизация (ЕОС), за да се гарантира подходяща прозрачност и отвореност при изпълняването на исканията на Комисията.
|
Комисията приканва ЕОС да обучат своите технически органи да прилагат новите насоки, за да гарантират практическото прилагане на тези насоки, по-специално при разработването и преразглеждането на хармонизираните стандарти. |
3.Стратегически приоритети за европейска стандартизация
3.1.Стандартизация в областта на ИКТ
Съобщението относно стратегията за цифров единен пазар (DSM) от 6 май 2015 г. включва приемането на „Приоритетен план за стандартите в областта на ИКТ“, в който да бъдат идентифицирани и определени ключовите приоритети за стандартизация на ИКТ с акцент върху технологиите и областите, които се считат за крайно важни за единния цифров пазар, включително секторна оперативна съвместимост и стандарти. Планът ще бъде приет през първата половина на 2016 г.
Приоритетният план за стандартите в областта на ИКТ ще допълни годишната работна програма на Съюза.
Очаква се навременните действия за стандартизация на ИКТ да намалят фрагментирането на пазара чрез увеличаване на оперативната съвместимост на продуктите, системите и услугите и следователно да допринесат за конкурентоспособността на европейските дружества с различна големина, включително МСП.
Постигането на единен пазар може да облекчи достъпа до световните пазари чрез насърчаване на разпространението на разработените в Европа стандарти по целия свят по примера на GSM, цифровото видеоразпръскване и други успешни примери.
Както е посочено в съобщението за цифровия единен пазар, необходимо е да бъдат увеличени усилията, за да се гарантира, че резултатите от стандартизацията не изостават от промените в технологиите.
Следващата стъпка за стандартизацията на ИКТ ще бъде:
– Да се открие ефикасен и ефективен начин за идентифициране на секторите и технологиите, които са ключови за цифровия единен пазар, и
– Да се изберат ключовите приоритетни действия за стандартизация на ИКТ, които са необходими в тези сектори и технологии.
За да постигне това, Комисията предприема действия и е стартирала консултации със заинтересованите страни.
Няколко съществуващи вече инструмента ще бъдат в подкрепа на този подход. Текущо актуализираният план за стандартизация на ИКТ представлява структурирана по теми работна програма, която свързва политиките на ЕС с дейностите по стандартизация. Тя е установена в сътрудничество с Европейската многостранна платформа по въпросите на стандартизацията на ИКТ, която включва заинтересовани в областта на стандартизацията страни както от Европа, така и от целия свят, и представя всеобхватна и точна ситуация на стандартизацията в областта на ИКТ.
Текущо актуализираният план за стандартизация на ИКТ е в съответствие с годишната работна програма на Съюза и се публикува ежегодно на уебсайта на Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ 7 .
3.2.Стандартизация на услуги
За разлика от стоките и ИКТ, разработването на стандарти за услуги е ограничено, особено на равнището на ЕС. В резултат на това стандартите за услуги представляват едва 2 % от всички европейски стандарти.
Въпреки това съществува потенциал за по-широко използване на европейски стандарти за услуги. Доброволните стандарти за услуги спомагат за оползотворяване на неизползвания потенциал на сектора на услугите за икономиката на ЕС чрез подобряване на резултатите и качеството на услугите, гарантирайки оперативна съвместимост и улесняване на сътрудничеството между икономическите оператори.
Значението на европейските стандарти за услуги също е вероятно да се увеличи през идните години поради избледняването на границата между стоките и услугите (ориентиране към услуги). В такива случаи ограничаването до предоставяне или на стоката, или на услугата на практика става ограничение за продажбата на целия продукт. За да се предотврати това ограничение може да е необходимо приемането на европейски стандарти за услуги, които да допълват стандартите за стоки.
В допълнение към това европейските доставчици на услуги са изправени пред все по-големи пречки с увеличаването на общия брой на националните стандарти за услуги и различаващите се задължителни изисквания за сертифициране. Засиленото използване на европейски стандарти за услуги би могло да помогне на дружествата да извършват дейност на чуждестранни пазари в случаи, в които в рамките на процедури по разрешаване или лицензиране се изискват национални сертификати.
Въпреки това пред разработването на европейски стандарти за услуги има предизвикателства, като например гарантирането на адекватно представяне и ангажираност на заинтересовани страни като МСП, социални и обществени участници.
Освен това нуждите на секторите на услугите варират значително, а измерването на изпълнението на услугите е различно от това за стоките.
За разлика от областта на стоките законодателството на ЕС в областта на услугите рядко е специфично за сектора и не се позовава редовно на стандартите като инструменти за получаване на презумпция за съответствие. Стандартите за услуги следва да останат изцяло доброволни и базирани на търсенето на пазара и както се посочва в стратегията за единния пазар, Комисията ще предоставя насоки по въпроси, свързани със стандартите за услуги, като по този начин ще повиши осведомеността относно спецификите на стандартите за услуги и ще определи бъдещите стъпки в подкрепа на тяхното използване. Изложеният в насоките подход ще се използва и за годишните работни програми на Съюза (AUWP) през следващите години.
3.3.Стратегически области на приоритети за 2016 г.
Комисията определи своите стратегически приоритети за европейска стандартизация в посочените по-долу области, за които възнамерява да изисква от европейските органи по стандартизация да разработят стандарти. Областите са пряко свързани със следните приоритети на Комисията: свързан цифров единен пазар; устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата; по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база.
В свързания цифров единен пазар предложените действия имат за цел подобряване на използването на цифрови технологии и онлайн услуги, които обхващат различни сектори от икономиката и от публичния сектор:
информационни системи за транспорта с цел улесняване на потока на информация, достъпа до нея и използването ѝ в транспорта с цел засилване на ефективността и намаляване на разходите за транспортни операции;
обща среда за обмен на информация за наблюдение на морската област на ЕС, имаща за цел засилване на автоматичния обмен на информация между националните органи, участващи в морското наблюдение, включително и отбраната;
схеми за етикетиране и маркиране, подходящи за електронната търговия;
зарядни устройства за мобилни телефони и други преносими устройства;
електронно здравеопазване в подкрепа на правата на пациентите при трансграничното здравеопазване;
услугата за отчитане на време „Галилео“ и услугата „Галилео“ за линия за предаване на данни при търсене и спасяване: даващи възможност на потребителските приемни компоненти да получават точни по отношение на отчитане на времето продукти;
удостоверяване на местоположението от „Галилео“;
достъпност на уебсайтовете на органите в публичния сектор;
достъп до бордови данни на превозни средства.
Тъй като за устойчивия енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата това е важно, предложените действия имат за цел комбинирането на нашите инфраструктури, диверсификацията на нашите енергийни ресурси, намаляването на енергопотреблението и насърчаването на благоприятни за климата технологии:
даване на възможност за по-широко използване на алтернативни, благоприятни за климата технологии;
екологична инфраструктура, имаща за цел да подпомага възлагането на обществени поръчки и като цяло да стимулира пазара в тази област;
екодизайн за кранове, продукти за душове, телевизори, интелигентни уреди, механични инструменти, оборудване за заваряване и енергийно етикетиране;
разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива и опростяване на информацията за потребителите относно съвместимостта на техните превозни средства с горивата или с пунктовете за зареждане с електроенергия;
наблюдаване на емисиите на живак и формалдехид.
В подкрепа на по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база Комисията предлага редица действия за увеличаване на изискванията за безопасност и оперативна съвместимост, необходими за оформяне на вътрешния пазар на продукти във връзка с поддържането на високопроизводителна промишлена база в Европа:
компостируеми в домашни условия пластмасови опаковки;
за оценяване на качеството на въздуха могат да бъдат използвани техниките за моделиране;
методология за установяване на източника и количествено определяне на замърсяването на въздуха;
подобрена сигурност и съответствие на „софтуерното“ радио;
лични предпазни средства (защитно облекло);
въжени линии;
газови уреди;
потребителски продукти, обхванати от Директивата за общата безопасност на продуктите (например свещи, грилове за барбекю, детски обувки, детски колички);
оперативна съвместимост на деловодните системи, използвани за подпомагане на случаи на извънсъдебно (алтернативно) разрешаване на спорове;
относно материали и артикули, предназначени да влизат в контакт с храна;
строителни продукти и въвеждане на прагове/класове на изпълнението за строителните продукти;
оперативна съвместимост на железопътните технически спецификации.
4.Отвореност
През последните две години бяха положени огромни усилия, за да се даде възможност на МСП, на социални и обществени заинтересовани страни да вземат ефективно участие в дейностите по стандартизация. В съответствие с разпоредбите на Регламента за финансирането на европейските организации на заинтересовани страни 8 в резултат на отворена покана за представяне на предложения Комисията формализира партньорствата с организациите по приложение III (Социалните органи по стандартизация (СОС) 9 , Европейската асоциация за координиране на представителството на потребителите в процеса на стандартизация (ANEC) 10 , Европейската организация на гражданите за екологични стандарти (ЕКОС) 11 и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) 12 , които представляват съответно МСП, потребителите, работниците и екологичните интереси в областта на стандартизацията), като постигна съгласуваност и стабилност от гледна точка на финансирането и управлението, както и непрекъснатост на представянето на интересите на заинтересованите страни в четирите области, определени в регламента.
Както е видно от независимия преглед, все още има предизвикателства, които трябва да се преодолеят, за да се гарантира адекватно участие на организациите по приложение III. Първо, все още няма осведоменост и признание за организациите по приложение III и ролята им в Европейската система за стандартизация. Второ, организациите на заинтересованите стани все още срещат трудности при достъпа до съответните документи, необходими за извършване на техническата работа. Трето, взаимодействието с националните органи за стандартизация не винаги е достатъчно, за да им се гарантира полезна подкрепа. Четвърто, организациите по приложение III все още срещат трудности в прилагането на различни работни процедури, което често добавя ненужна административна тежест към техническото изпълнение.
През 2016 г. Комисията ще наблюдава отблизо по-нататъшния напредък в прилагането на разпоредбите на регламента и ще увеличи отвореността на Европейската система за стандартизация.
|
Комисията приканва ЕОС, националните органи за стандартизация и организациите по приложение III да предприемат действия за преодоляване на посочените по-горе предизвикателства и допълнително да задълбочат своето сътрудничество. Освен това Комисията приканва ЕОС да продължават да увеличават усилията си, за да улесняват работата на организациите по приложение III, като адаптират вътрешните правила и процедури, както по-специално е препоръчано в независимия преглед, със специално внимание към извършваната на международно равнище работа. |
5.Международно сътрудничество
|
Комисията приканва ЕОС да продължават съвместното популяризиране на международните и европейските стандарти в онези региони на света, в които европейската промишленост може да извлече полза от засилени отношения в областта на стандартизацията и по-лесен достъп до пазара. |
За да се постигне и по-добра приемственост за европейските инициативи на международно равнище, ЕСС следва също да постигнат единна позиция в съответните органи.
Спрямо трети държави Комисията ще продължи да води различните съществуващи диалози по политиките, действия за видимост и повишаване на осведомеността (Европейски експерт по стандартизация, командирован в Индия (SESEI), Европейски експерт по стандартизация, командирован в Китай (SESEC) или Информационна платформа за стандартизация между Китай и Европа (CESIP)), за които подкрепата от ЕОС е съществена (вж. ежегодните безвъзмездни средства за оперативни разходи).
Крайъгълният камък за съвместната работа са текущото сътрудничество и обменът на информация със Съединените щати.
Комисията, която вече дава технически принос към някои от международните дейности по стандартизация, очаква да бъде по-ангажирана в европейската и международната стандартизация, за да реализира пълния потенциал на своя текущ официален статут на наблюдател, така че да приложи по-добре своя ангажимент към доминиращата роля на международните стандарти.
6.ПИС и теми за изследвания
6.1.ПИС в стандартизацията
ПИС и стандартизацията са тясно взаимосвързани, макар и фундаментално различни. Собствеността, патентите, авторското право и свързаните с тях политики в областта на правата на интелектуална собственост (ПИС) имат все по-важна роля в стандартизацията. Това е видно в областта на ИКТ, но е възможно да засегне и други сектори, тъй като те са засегнати от условията за оперативна съвместимост. В този контекст по-специално патентите ще имат все по-силна роля във всички области, където решенията, които могат да бъдат патентовани, ще добавят съществена стойност към стандартите.
В дело C-170/13 13 Съдът посочва главно процес със задължителни стъпки за всяка от страните (титуляр на патент и въвеждащ стандарта) за завеждането или предотвратяването на иск за нарушение.
Титулярят на основен патент за стандарт (SEP) трябва (преди да заведе иск):
– първо, да предупреди предполагаемия нарушител за нарушението, в което го обвинява, като същевременно е обозначил патента и е уточнил начина, по-който той е бил нарушен, и,
– второ, след като предполагаемият нарушител е изразил желанието си да сключи лицензионен договор при „Справедливи, разумни и недискриминационни (FRAND)“ условия, притежателят на въпросния патент му е представил конкретно писмено предложение за лицензия при такива условия, като по-специално е уточнил таксата и начина на изчисляването ѝ.
В отговор на предложението на титуляря на SEP при FRAND условията, за да може успешно да заведе антитръстово възражение срещу иска, предполагаемият нарушител трябва да отговори надлежно на това предложение, в съответствие с установените в областта търговски практики и правилата за добросъвестност, което трябва да се установи въз основа на обективни фактори и което по-специално предполага, че липсва тактика на протакане. В случай че не приеме отправеното му предложение, предполагаемият нарушител трябва да представи на притежателя на съответния (SEP) своевременно и в писмен вид конкретно насрещно предложение, което отговаря на FRAND условията.
По-нататък, ако предполагаемият нарушител използва методите на SEP, преди да е сключен лицензионен договор, от момента, в който насрещното му предложение е отхвърлено, той следва да предостави подходящо обезпечение в съответствие с установените в областта търговски практики, например като учреди банкова гаранция или депозира необходимите суми. При изчисляването на това обезпечение трябва по-специално да се вземе предвид броят на действията по използване на SEP, за които предполагаемият нарушител трябва да може да представи отчет.
Освен това, когато след насрещното предложение на предполагаемия нарушител не е постигнато никакво споразумение относно подробностите по FRAND условията, по общо съгласие страните могат да поискат размерът на таксата да бъде определен от трето, независимо лице, което да се произнесе своевременно.
И накрая, предполагаемият нарушител не би могъл да бъде упрекван, че наред с преговорите за предоставяне на лицензии оспорва валидността на тези патенти и/или тяхното съществено значение за стандарта, в който участват, и/или действителното им използване, или пък че си запазва правото да го направи по-късно. 14
Съществува общо разбиране, че увеличаването на прозрачността и качеството на патентните декларации ще подобрят текущата рамка.
|
ЕОС следва да продължават да подобряват своите политики в областта на ПИС и да постигат справедлив баланс между интересите на собствениците на технологии и тези на ползвателите на технологии. |
Потенциалните промени в рамката на ПИС трябва да бъдат внимателно проучени и изчерпателно тествани с всички заинтересовани страни.
6.2.„Хоризонт 2020“ — Научни изследвания и иновации
Разработването и прилагането на програми за научни изследвания и иновации, включително чрез стандартизация, е от съществено значение за подобряването на конкурентоспособността. По програма „Хоризонт 2020“ ще бъде дадена силна подкрепа за използването на иновации на пазара, по-специално за подпомагане на стандартизацията посредством научни изследвания и превръщане на откритията в стандарти. Дейностите по стандартизация са съществен канал за приемането от страна пазара на резултатите от научните изследвания и за разпространяването на иновации, включително резултатите от научните изследвания в рамките на частта на програма „Хоризонт 2020“, свързана с Евратом.
|
ЕОС следва да насърчават и улесняват правилното представяне на техническо равнище при дейностите по стандартизация на правните субекти, участващи в проект, който е свързан с тази област и който е финансиран от Съюза в рамките на многогодишна рамкова програма за дейности в областта на научните изследвания, иновациите и технологичните развития. |
7.Оперативна и финансова рамка
7.1.Нова методология за безвъзмездните средства за оперативни разходи
Комисията разработи методология за споделяне на бюджета между безвъзмездните средства за оперативни разходи и безвъзмездните средства за действия. Разпределението на годишния бюджет за европейска стандартизация за безвъзмездни средства за оперативни разходи на всеки европейски орган по стандартизация е както следва:
за Европейския комитет за стандартизация (CEN) максимум 53,64 % от годишния бюджет за безвъзмездни средства за оперативни разходи;
за Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) максимум 9,23 % от годишния бюджет за безвъзмездни средства за оперативни разходи, и
за Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) максимум 37,13% от годишния бюджет за безвъзмездни средства за оперативни разходи.
7.2.Оценка на съответствието на стандартите със законодателството и политиките на Съюза
Комисията се стреми да хармонизира задачите и да укрепи независимостта на назначените експерти за оценяване на съответствието на резултатите за представяне с исканията на Комисията (като например „Консултанти, прилагащи нов подход“, управлявани от CEN и CENELEC), за да осигури непрекъснато и дългосрочно наличие на подобна услуга за оценка. Ще бъдат тествани различни сценарии, за да бъдат намерени оптимални решения за управлението на такава услуга въз основа на реалните нужди, включително неформално ad-hoc посредничество.
7.3.Висящи мандати
Комисията ще провери кои от издадените преди влизане в сила на регламентите мандати са все още валидни.
|
Комисията приканва ЕОС да докладват за текущата работа в рамките на мандатите, издадени преди прилагането на регламента. Комисията ще реши кои от тези изтекли мандати следва да бъдат запазени. |