ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.11.2015

COM(2015) 576 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

Доклад относно функционирането на Европейския пазар на въглеродни емисии

Придружаващ документа

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад за напредъка на дейностите в областта на климата, включващ доклада относно функционирането на европейския пазар на въглеродни емисии и доклада относно преразглеждането на Директива 2009/31/EC относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки образования

{SWD(2015) 246 final}

Съдържание

1.    ВЪВЕДЕНИЕ    

2.    СТЕ НА ЕС В ТРЕТАТА ФАЗА НА ТЪРГУВАНЕ    

3.    ИНФРАСТРУКТУРА НА СТЕ НА ЕС    

3.1.    Обхванати дейности, инсталации и оператори на въздухоплавателни средства    

3.2.    Регистър на ЕС    

4.    ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПАЗАРА НА ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ ПРЕЗ 2013 И 2014 г.    

4.1.    Предлагане: квоти, пуснати в обращение    

4.1.1.    Лимит    

4.1.2.    Издадени квоти    

4.1.2.1.    Безплатни квоти    

4.1.2.2.    Програмата NER 300    

4.1.2.3.    Тръжната продажба на квоти    

4.1.2.4.    Дерогация от задължението за предоставяне на квоти на електроенергийния сектор само чрез продажба    

4.1.3.    Международни кредити за намалени емисии    

4.2.    Търсене: извадени от обращение квоти    

4.3.    Постигане на баланс между търсенето и предлагането    

5.    АВИАЦИОНЕН СЕКТОР    

6.    НАДЗОР НА ПАЗАРА    

6.1.    Правно естество и данъчно третиране на квотите за емисии    

7.    МОНИТОРИНГ, ДОКЛАДВАНЕ И ВЕРИФИКАЦИЯ НА ЕМИСИИ    

7.1.    Изисквания във Фаза 3    

7.2.    Прилаганият мониторинг    

7.3.    Акредитирана верификация    

8.    ПРЕГЛЕД НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ МЕРКИ В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ    

9.    СПАЗВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА И ПРАВОПРИЛАГАНЕ    

10.    СТРУКТУРНА РЕФОРМА НА СТЕ НА ЕС    

10.1.    Отлагане на продажбата на квоти и резерв за стабилност на пазара    

10.2.    Реформата на СТЕ на ЕС    

11.    ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ    

ПРИЛОЖЕНИЕ    

1.ВЪВЕДЕНИЕ

Амбициозната политика в областта на климата е съставна част на инициативата за Енергийния съюз 1 , както е отразено и в Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г., утвърдена от европейските ръководители през октомври 2014 г. 2  Инициирана в 2005 г., Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) — която е крайъгълният камък на европейската стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове — навърши в 2015 г. десет години. В резултат от създаването на резерв за стабилност на пазара, както и от другите предложени мерки, необходими за постигане на по-амбициозните цели, включени в рамката за политиките за периода до 2030 г., СТЕ на ЕС ще може да осигури смислово значима цена за въглеродните емисии, да стимулира намаленията на емисии на парникови газове и да играе ролята си на технологично неутрален, разходоефективен и обхващащ целия ЕС задвижващ фактор за нисковъглеродни инвестиции. Тази система не само укрепва функционирането на вътрешноевропейския енергиен пазар чрез ценово формиране на равнището на ЕС, но също стимулира по-голямо използване на технологии за възобновяеми енергийни източници и други нисковъглеродни и енергоефективни технологии.

Първият доклад за състоянието на европейския пазар за въглеродни емисии 3 бе публикуван в 2012 г. (Доклад за пазара за въглеродни емисии — 2012 г.). Неговото предназначение бе да се анализира функционирането на пазара за въглеродни емисии и да се разгледа въпросът дали е необходимо регулаторно действие във връзка с нарастващия излишък от квоти.

Настоящият доклад относно функционирането на европейския пазар за въглеродни емисии, изготвен съгласно съответното изискване в член 10, параграф 5 и член 21, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО 4 (Директивата за СТЕ на ЕС) обхваща две години: 2013 г. — първата година от третата фаза на търгуване, през която бяха въведени много изменения в СТЕ на ЕС, и 2014 г. Също така, в доклада са представени някои инициативи, предложени или приети през 2015 г. Освен ако е посочено нещо друго, в настоящия доклад са използвани публично достъпни данни и данни, с които Комисията е разполагала към месец юни 2015 г.

Европейската сметна палата публикува през юли 2015 г. Специален доклад относно почтеността и прилагането на СТЕ на ЕС 5 . Доколкото това е релевантно, в настоящия доклад са включени позовавания към въпроси, разгледани от Сметната палата.

Свързаните с авиационния сектор въпроси са разгледани в точка 5 на настоящия доклад.

2.СТЕ НА ЕС В ТРЕТАТА ФАЗА НА ТЪРГУВАНЕ

СТЕ на ЕС, инициирана в 2005 г., представлява крайъгълният камък на стратегията на Европейския съюз за разходоефективно намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове. Системата не е единственият в света голям пазар за въглеродни емисии, но продължава да е най-големият такъв пазар, в който се търгуват над три четвърти от всички квоти за въглеродни емисии на международния пазар.

Понастоящем СТЕ на ЕС обхваща над 11 000 електроцентрали и производствени инсталации в 28-те държави, членуващи в ЕС, и в Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, както и емисиите на над 600 авиокомпании, извършващи полети между европейски летища.

СТЕ на ЕС функционира въз основа на принципа „въвеждане на лимит и търговия“ („cap and trade“ principle). „Лимитът“ или горната граница се определя за сумарното количество на някои парникови газове, което може да бъде отделено от промишлените предприятия, електроцентралите и другите инсталации, обхванати в системата. Лимитът се намалява с времето, така че сумарното количество емисии да се понижава.

В 2020 г. емисиите от секторите в обхвата на СТЕ на ЕС ще бъдат с 21 % по-малки от тези в 2005 г. Предвижда се в 2030 г. те да бъдат с 43 % по-малки.

В 2013 г. СТЕ на ЕС навлезе в своята трета многогодишна фаза на търгуване, която ще продължи до 2020 г. След приетото през 2009 г. значително изменение на системата 6 , сега тя действа с по-хармонизирани правила. В третата фаза има много подобрения на организацията на системата, най-важните от които са следните:

 Единен, обхващащ целия ЕС лимит за квотите, намаляващ с 1,74 % годишно, който замени предишната система от национални лимити и осигурява по-голяма предсказуемост и стабилност;

 Тръжната продажба , а не безплатното разпределение стана основният метод за предоставяне на квоти и тя се регулира от Регламента за тръжната продажба в СТЕ на ЕС 7 , осигурявайки открит, прозрачен, хармонизиран и недискриминационен процес на тръжна продажба на квоти;

 Хармонизирани правила за безплатното предоставяне на квоти, базиращи се на амбициозни и обхващащи целия ЕС предварително определени целеви работни показатели;

Регламенти за мониторинга и докладването 8 , за верификацията на докладите за емисиите, както и за акредитирането и надзора на верификаторите 9 ;

По-стриктни правила и условия за използването в СТЕ на ЕС на кредити за намалени по международни проекти емисии (international carbon credits) с хармонизирани лимити за тяхното използване от операторите 10 ;

Централен електронен регистър на ЕС, заменящ националните регистри и управляван съгласно Регламента за регистъра 11 ;

Квотите за емисии, деривативните финансови инструменти или базиращите се на тях търгувани продукти са обект на Директивата относно пазарите на финансови инструменти и Регламента от пакета от документи MiFID2 12 (който ще започне да се прилага от януари 2017 г.), както и на Регламента относно пазарната злоупотреба 13 (също приложим от януари2017 г.).

При все че с тази реформа бяха взети до голяма степен мерки по първоначалните проблеми от „прохождането“ на СТЕ на ЕС, въздействието на започналата през 2008 г. икономическа криза бе безпрецедентно. То доведе до натрупване на излишък от квоти, който нарастваше през годините и достигна в 2012 г. два милиарда квоти. В публикувания през 2012 г. първи доклад за пазара за въглеродни емисии бе прогнозиран излишък в размер на около 2 милиарда квоти в 2013 г., забавяне на темпа на нарастване в 2014 г. и липса на намаление на сумарния излишък до 2020 г. Този увеличаващ се пазарен дисбаланс, както и слабият ценови сигнал породиха оживен публичен дебат относно опциите за преодоляване на проблемите в СТЕ на ЕС, представени в доклада за пазара за въглеродни емисии. Системата не пораждаше достатъчно добре инвестиции в нисковъглеродни технологии и съответно се увеличаваше вероятността от въвеждане на нови национални политики. Поради това през ноември 2012 г. Комисията предложи кратковременна мярка за отлагане на тръжната продажба на 900 милиона квоти за емисии до 2019 г. и 2020 г. Европейският парламент и Съветът одобриха предложението през декември 2013 г. 14 и отлагането започна да се прилага от март 2014 г. В доклада от 2012 г. за пазара за въглеродни емисии се съдържаха редица структурни опции за преодоляване на натрупалия се голям дисбаланс на квоти. Впоследствие, през януари 2014 г. бе представено законодателно предложение за създаване на резерв за стабилност на пазара, заедно със Съобщение на Комисията относно рамка за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г. 15 (вж. точка 10.1.). Европейският парламент и Съветът приеха предложението през октомври 2015 г. 16

През октомври 2014 г. държавните глави и правителствените ръководители в ЕС се споразумяха за водещите цели и архитектурата на рамката за политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. Договорените цели включват намаление на емисиите на парникови газове с поне 40 % спрямо количествата от 1990 г. Тази цел за вътрешно намаление на емисиите с поне 40 % ще бъде постигната колективно от ЕС по разходоефективен начин и ще включва намаления както в секторите в СТЕ, така и в тези извън СТЕ. Една добре функционираща и реформирана СТЕ на ЕС, заедно с инструмент за стабилизиране на пазара, както е предложено от Комисията, ще представляват основният механизъм за постигане на тази цел, която по отношение на секторите в СТЕ на ЕС се изразява в намаление на емисиите с 43 % спрямо количествата от 2005 г. На 15 юли 2015 г. Комисията представи законодателно предложение за преразглеждане на Системата за търговия с емисии на ЕС, в съответствие с рамката за периода до 2030 г. (вж. точка 10.2.).

3.ИНФРАСТРУКТУРА НА СТЕ НА ЕС

В настоящата точка е обяснена основната системна инфраструктура на СТЕ на ЕС: включително нейният обхват (т.е. какви видове инсталации и газове са обхванати в системата) и Регистърът на ЕС, в който се записват притежанието на квоти и трансакциите с тях.

3.1.Обхванати дейности, инсталации и оператори на въздухоплавателни средства

Считано от началото на Фаза 3, обхванатите в СТЕ на ЕС сектори със стационарни инсталации са енергийно интензивните промишлени отрасли, включително електроцентралите и големите горивни инсталации с входяща топлинна мощност ≥20MW (с изключение на инсталациите за изгаряне на опасни или битови отпадъци), нефтените рафинерии, коксовите пещи, производството на чугун и стомана, цимент и клинкер, стъкло, вар, тухли, керамични продукти, целулоза, хартия и картон, алуминий, нефтохимически продукти, амоняк, азотна, адипинова, глиоксалова и глиоксилова киселина, улавянето на CO2, преносът по тръбопроводи и съхранението на CO2 в геоложки формации. В областта на авиацията до края на 2016 г. обхватът на СТЕ на ЕС е ограничен и включва само полети в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 17 .

По отношение на видовете парникови газове, понастоящем СТЕ на ЕС обхваща емисиите на въглероден диоксид (CO2), емисиите на двуазотен оксид (N2O) при всички производства на азотна, адипинова, глиоксалова и глиоксилова киселина и емисиите на перфлуоровъглероди (PFC) при производството на алуминий.

Считано от началото на Фаза 3, системата обхваща приблизително половината от сумарните емисии на парникови газове в ЕС. Държавите членки на ЕС могат да добавят към СТЕ на ЕС допълнителни сектори и видове парникови газове (процедура за опционно включване).

В своите доклади от 2015 г. (отнасящи се за 2014 г.) 18 , държавите членки 19 докладваха, че в СТЕ на ЕС са обхванати общо около 11 200 инсталации, като в предходната 2013 г. този брой е бил около 11 400. Тези инсталации са много различни по своите характеристики, поради което в Регламента за мониторинга и докладването са дефинирани 4 категории инсталации на база на техните средни годишни емисии 20 . Съгласно докладите по член 21, в 2014 г. (подобно на положението през 2013 г.) 72 % от инсталациите са били от категория А, 21 % — от категория Б и само 7 % (868 инсталации) са били от категория В. През 2014 г.над 5700 инсталации (51 % от общия брой) са били квалифицирани като „инсталации с ниски емисии“, в сравнение с 5600 такива инсталации през 2013 г. (49 % от общия брой). Големият брой на инсталациите с ниски емисии и на инсталациите от категория А потвърждава уместността на базиращата се на нива на изисквания (tiers) архитектура на системата за мониторинг, докладване и верификация, с оглед спазване на принципа на пропорционалност.

Докато по отношение на категориите инсталации картината е доста хомогенна в различните държави членки, ситуацията варира от гледна точка на обхванатите промишлени сектори и дейности. Във всички държави членки има обхванати в СТЕ на ЕС инсталации с горивни процеси. Други дейности, докладвани от повечето държави членки, са рафинирането на нефт, производството на стомана, цимент, вар, керамика, целулоза и хартия. Само две държави членки (Франция и Норвегия) са докладвали през 2014 г. за издадени разрешения за улавяне и съхранение на CO2. По отношение на новите газове (добавени в приложение I към Директивата за СТЕ на ЕС за включване в Системата от началото на Фаза 3), разрешителни за дейности с отделяне на перфлуоровъглероди са издадени в 13 страни, а за дейността „производство на азотна киселина“ са издадени разрешителни в 20 държави членки. Останалите сектори с емисии на N2O присъстват само в три държави членки (Германия, Франция и Италия).

Само малък брой държави членки са използвали възможността да изключат от СТЕ на ЕС предприятията с малки емисии, в съответствие с член 27 от Директивата за СТЕ на ЕС. Тази възможност е предвидена в Директивата с оглед намаляване на административните разходи на предприятията с малки емисии и се допуска в случаите, при които са въведени еквивалентни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове. Съгласно подадените в 2015 г. доклади, тази възможност се използва от 8 страни (Германия, Испания, Франция, Хърватия, Исландия, Италия, Словакия и Обединеното кралство), особено за инсталации с горивни процеси и в керамичната промишленост. Количеството на изключените от СТЕ емисии е около 3,9 милиона тона CO2, или 0,2 % от сумарните верифицирани емисии, като съответното количество в 2013 г. е било 4,7 милиона тона.

Що се отнася до операторите на въздухоплавателни средства, броят на тези оператори в СТЕ на ЕС в 2014 г. се оценява на около 600.

3.2.Регистър на ЕС

Чрез Регистъра на ЕС, където се записва притежанието на квоти и трансакциите с тях, тези дейности бяха централизирани от 2012 г. насам. Действието и поддръжката на този единен регистър се осъществяват от Комисията, като в същото време националните регистрови администратори във всички 31 страни, участващи в СТЕ на ЕС, продължават да са лица за контакт за представителите по над 20 000 партиди (съответно на дружества и физически лица).

Регламентът за Регистъра бе преразгледан в 2013 г. с цел да се финализират необходимите за Фаза 3 на СТЕ на ЕС функционалности и да се включи отчитането на квотите по Решението за споделяне на усилията 21 . В преразгледаният Регламент за Регистъра е даден също, във връзка със СТЕ на ЕС, механизмът за прилагане на разпоредбите по член 11 от Директивата за СТЕ на ЕС, съгласно които операторите могат да обменят международни кредити за намалени емисии срещу квоти (вж. също точка 4.1.3.).

В съответствие с Директивата за СТЕ на ЕС и Регламента за Регистъра, процесите на предоставяне на квоти във Фаза 3 на СТЕ на ЕС се извършват централно в Регистъра на ЕС, което се отнася както за предоставянето на безплатни квоти на стационарни и въздухоплавателни оператори (вж. също точки 4.1.2.1. и 4.1.2.4.), така също и за тръжната продажба на квоти чрез общата тръжна платформа и двете „опционни“ тръжни платформи (вж. също точка 4.1.2.3.). Комисията като централен администратор на Регистъра на ЕС се стреми също към непрекъснато подобряване на функционалностите на Регистъра, неговата сигурност и удобство за използване, консултирайки се по тези въпроси с националните регистрови администратори.

4.ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПАЗАРА НА ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ ПРЕЗ 2013 И 2014 г. 

В настоящата глава са разгледани главните особености на СТЕ на ЕС във връзка както с предлагането, така и с търсенето на квоти. Дадена е информация по въпросите за лимита, безплатното предоставяне, тръжната продажба на квоти и дерогацията в някои държави членки от изискването, че квотите за електроенергийния сектор могат да се предоставят само чрез продажба. Също така е разгледан въпросът за използването на международни кредити за намалени емисии.

По отношение на търсенето на квоти, дадена е информация за верифицираните емисии и за балансирането на предлагането и търсенето.

4.1.Предлагане: квоти, пуснати в обращение

4.1.1.Лимит

СТЕ на ЕС функционира въз основа на принципа „въвеждане на лимит и търговия“ („cap and trade“ principle). Лимитът е абсолютното количество на парниковите газове, които могат да бъдат отделени в системата, така че да се осигури спазване на целта за намаление на емисиите; той съответства на броя на квотите, пускани в обращение през дадена фаза на търгуване.

От началото на Фаза 3 лимитът за ЕС като цяло се определя в Директивата за СТЕ на ЕС. Ежегодно лимитът намалява с количество, съответстващо на 1,74 % от количеството на квотите в 2010 г. Този темп на намаление е известен като линейния коефициент на намаление. В абсолютни количества това означава, че броят на квотите намалява годишно с определено число от около 38 милиона квоти. Този коефициент на линейно намаление бе зададен в контекста на общата цел за 20 % намаление на емисиите и води до намаление с 21 % в сравнение с емисиите в рамките на СТЕ на ЕС през 2005 г.

През Фаза 1 и Фаза 2 общият лимит за ЕС бе определян „отдолу нагоре“ въз основа на агрегираното общо количество квоти, заложено от държавите членки в техните национални планове за разпределяне на квоти (NAPs).

Сумарното количество квоти, издадени в 2013 г., възлиза на 2 084 301 856. В таблица 1 са дадени стойностите на лимита за всяка година през периода 2013—2020 г.

Таблица 1: Лимити по СТЕ на ЕС в периода 2013—2020 г.

Година	Годишен лимит (без авиацията)
2013 г.	2 084 301 856
2014 г.	2 046 037 610
2015 г.	2 007 773 364
2016 г.	1 969 509 118
2017 г.	1 931 244 873
2018 г.	1 892 980 627
2019 г.	1 854 716 381
2020 г.	1 816 452 135

4.1.2.Издадени квоти

4.1.2.1.Безплатни квоти

Във Фаза 3 на СТЕ на ЕС бяха въведени значителни промени относно безплатното предоставяне на квоти: по принцип за електропроизводството вече не се дават безплатни квоти (вж. по-долу точка 4.1.2.4.) и тръжната продажба се превърна в обичайно правило.

Принципите за безплатно предоставяне на квоти в секторите в обхвата на СТЕ на ЕС се промениха фундаментално в сравнение с предходните две фази. Първо, безплатното разпределение става по хармонизирани за целия ЕС правила, което означава, че едни и същи правила са валидни за еднотипните инсталации в различните държави членки. Второ, безплатното разпределяне се базира на показатели за ефективност (performance benchmarks), така че да се засилят стимулите за намаляване на емисиите на парникови газове и да се облагодетелстват най-ефективните инсталации. Трето, предвиден е обхващащ целия ЕС резерв за нови участници (NER), с 5 % от сумарното количество квоти за Фаза 3. С програмата NER300 бе дадена възможност 300 милиона квоти от този резерв да се използват за стимулиране на изграждането и експлоатацията на големи проекти за улавяне и съхранение на СО2 (CCS), както и на иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници. Предлага се (вж. точка 10.2.) останалото количество квоти в резерва за нови участници да се използват за безплатно предоставяне на нови инсталации и разширения на инсталации в обхвата на СТЕ на ЕС в периода от 2021 г. нататък.

Безплатно предоставяне се прилага и за промишлени инсталации от енергийно интензивните производствени отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии (това са предприятия, които прехвърлят производството си в трети страни с не така строги ограничения на емисиите на парникови газове, което води до глобално увеличение на емисиите). Предоставянето на безплатни квоти значително намалява съответните разходи на предприятията в ЕС, изложени на международна конкуренция. Отраслите и подотраслите, които са изложени на конкуренция от предприятия извън ЕС, се считат за изложени на риск от изместване на въглеродни емисии (carbon leakage) и като такива получават по-голям дял безплатни квоти в сравнение с отраслите и подотраслите, за които се счита, че не са изложени на подобен риск.

Първият списък, определящ отраслите и подотраслите, за които се счита, че са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии (списъкът във връзка с риска от изместване на въглеродни емисии) 22 бе приет от Комисията в 2009 г. и приложен за безплатно предоставяне на квоти в 2013 г. и 2014 г. Нови отрасли и подотрасли бяха добавени към списъка съответно в 2011 г., 2012 г. и 2013 г. С изтичането в 2014 г. на срока на действие на първия списък във връзка с риска от изместване на въглеродни емисии, след продължителни консултации със заинтересовани страни, включително държави членки, промишлени предприятия, неправителствени организации и академични институции, Комисията прие решение 23 да продължи прилагането на съществуващия списък и в периода 2015—2019 г.

Оценява се, че през Фаза 3 около 43 % от влизащите в лимита квоти (което съответства на 6,6 милиарда квоти) се предоставят безплатно на промишлени инсталации. Освен това се предлага безплатно предоставяне и за нови участници — от резерва за нови участници.

Таблица 2: Брой квоти (изразен в милиони квоти), които са предоставени безплатно на промишлени предприятия в 2013 г., 2014 г. и 2015 г. 24

Във Фаза 3 новите инсталации, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС и инсталациите с увеличение на капацитета могат да получават допълнителни безплатни квоти от резерва за нови участници. В първоначалния резерв за нови участници, след изваждането на 300 милиона квоти за програмата NER300, имаше 480,2 милиона квоти. До юли 2015 г. бяха резервирани 91,3 милиона квоти за 369 инсталации за целия период на Фаза 3. Останалата част от резерва за нови участници може да бъде разпределена в бъдеще в случай на поява на нови инсталации или на увеличаване на капацитета на съществуващи инсталации. Очаква се обаче, че значителен брой от тези квоти ще останат неразпределени.

До юли 2015 г. предоставянето на квоти бе намалено с около 165,4 милиона квоти поради затваряне на инсталации или съответно намаление на производството или на производствения капацитет, в сравнение с първоначално използваните стойности при изчислението на предоставяното количество квоти през Фаза 3.

4.1.2.2.Програмата NER 300

Програмата NER 300 е една от най-големите в света програми за финансиране на иновационни нисковъглеродни демонстрационни проекти в областта на енергетиката. Тя се финансира от осребряването на 300 милиона квоти за емисии от Резерва за нови участници, създаден за третата фаза на СТЕ на ЕС. Средствата от осребряването се разпределят на проекти, избрани в два кръга от покани за предложения за проекти. По първата покана за предложения за проекти бяха предоставени през декември 2012 г. безвъзмездни средства, базиращи се на работни показатели (performance-based grants), като общо бяха предоставени 1,1 милиарда евро на 20 проекта за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). През юли 2014 г., по втората покана за предложения за проекти, Комисията предостави финансиране от 1 милиард евро на един проект за улавяне и съхранение на СО2 (CCS) и на 18 проекта за ВЕИ.

Целта на програмата е успешно да се демонстрират безопасно за околната среда CCS и иновативни технологии за ВЕИ в стопански мащаб, с оглед увеличаване на производството на нисковъглеродни инсталации в ЕС.

Програмата се изпълнява успешно и три проекта, финансирани по първата покана по програмата NER 300, вече произвеждат чиста енергия.

Италианският проект BEST за енергия от биомаса превръща селекционирани енергийни култури в биогорива от второ поколение в демонстрационна инсталация в Crescentino, близо до Торино. Високо иновативната инсталация за биогорива използва за производство на етанол гигантска тръстика (Arundo donax) — нова бързорастяща и издръжлива на суша култура, както и пшенична слама. Инсталацията е с производствен капацитет 51 милиона литра годишно. Инсталацията по проекта BEST, чийто водещ изпълнител е дружеството Italian Bio Product S.p.A., влезе в експлоатация на 1 юни 2013 г. и е получила по програмата NER 300 съфинансиране в размер на 28,4 милиона евро.

Verbiostraw е германски проект за енергия от биомаса, по който се получава биогаз от селскостопански остатъци посредством първа по рода си инсталацията. Капацитетът на инсталацията за генериране на биогаз е 16,5 MW и тя ще произвежда 136 GWh биогаз годишно, използвайки около 40 000 тона годишно слама. Суровината ще се състои само от селскостопански остатъци и следователно инсталацията няма да се нуждае от земеделска площ за отглеждане на енергийни култури. След кондициониране биогазът ще бъде или подаван в мрежата за природен газ, или ще се използва като авангардно гориво в транспортния сектор. Водещият изпълнител на проекта Verbiostraw е дружеството VERBIO Ethanol Schwedt GmbH & Co и инсталацията е разположена в Германия, в град Schwedt на Одер. Тя влезе в експлоатация на 3 януари 2014 г. и е получила по програмата NER 300 съфинансиране в размер на 22,3 милиона евро.

Шведският проект за вятърна енергия Windpark Blaiken се отнася за изграждането на 225-мегаватов вятърен парк в условията на арктически климат в Северна Швеция. Когато бъде изцяло готов за действие, той ще включва 90 вятърни турбини, съоръжени със системи против обледеняване, включващи нагревателни елементи на водещите ръбове на лопатите. Проектът, който се изгражда на три части от по 30 турбини в продължение на тригодишен период, е свързан към националната електроенергийна мрежа. Първите две партиди турбини са вече в експлоатация и третата ще бъде пусната в експлоатация през 2015 г. Инсталацията по проекта, чийто водещ изпълнител е дружеството Blaiken Vind AB, влезе в експлоатация на 1 януари 2015 г. и е получила по програмата NER 300 съфинансиране в размер на 15 милиона евро.

4.1.2.3.Тръжната продажба на квоти

Със започването на Фаза 3 тръжната продажба на квоти на първичния пазар се превърна в основния начин на предоставяне на квоти. Съгласно Директивата за СТЕ на ЕС, на Комисията бе възложено да приеме регламент относно графика, управлението и други аспекти на търговете, за да се осигури тяхното провеждане по открит, прозрачен, хармонизиран и недискриминационен начин. В съответствие с това задължение, през ноември 2010 г. бе приет Регламентът за тръжната продажба на квоти 26 . В него е предвидено участващите държави членки и Комисията да изберат съвместно обща тръжна платформа за продажба на квоти от името на държавите членки, но е дадена и възможност на отделни държави членки да не използват тази платформа. Германия, Полша и Обединеното кралство решиха да приложат тази опция и да определят свои собствени тръжни платформи. Това определяне подлежи на вписване в приложение III към Регламента за тръжната продажба на квоти 27 .

В Регламента за тръжната продажба на квоти е предвидено определянето на тръжни платформи да става въз основа на състезателни тръжни процедури; във връзка с определянето на общата тръжна платформа бе сключено и влезе в сила споразумение за съвместно възлагане между участващите в съвместното действие държави членки и Комисията. През август 2012 г. като първа обща тръжна платформа бе избрана European Energy Exchange (EEX).

В Регламента за тръжната продажба на квоти е предвидено също да се определи тръжен инспектор (auction monitor) по споразумение за съвместно възлагане между държавите членки и Комисията и понастоящем се обсъждат съответни варианти.

Всяка тръжна платформа трябва да определя и публикува търгуваните количества и датите за всеки отделен търг (така наречения тръжен календар) преди началото на всяка календарна година.

До 30 юни 2015 г. са проведени над 650 търга по Фаза 3. В таблицата по-долу е дадено обобщение на количествата квоти по Фаза 3, продадени от EEX и ICE през 2012 г. (така наречените ранни търгове 28 ), 2013 г., 2014 г. и 2015 г. EEX, продаваща от името на 27 държави членки (25 държави членки, сътрудничещи за общата платформа, Германия и Полша) е продала 88 % от общото количество квоти в периода 2012—2014 г., а ICE е продала 12 % от общото количество от името на Обединеното кралство.

Търговете обикновено протичаха гладко и тръжните клирингови цени бяха общо взето в съответствие с цените на вторичния пазар, без да има значителни проблеми или инциденти. В три случая през 2013 г. в EEX бяха отменени търгове в съответствие с член 7, параграф 6 от Регламента за тръжната продажба на квоти, малко след като започна провеждането на такива търгове.

Търгуваните количества квоти в 2014 г. бяха преразгледани, считано от 12 март 2014 г. (в ICE) и от 17 март 2014 г. (в EEX), в съответствие с решението за отлагане на продажбата на 900 милиона квоти от 2014 г., 2015 г. и 2016 г. до 2019 г. и 2020 г., съгласно Регламент (ЕС) № 176/2014 на Комисията. Продажбата на авиационни квоти бе замразена в 2012 г. в съответствие с Решението за „спиране на часовника“ 29 и бе подновена през 2014 г. Хърватия започна да продава своя дял от квоти от януари 2015 г. Исландия, Лихтенщайн и Норвегия все още не са започнали да продават квоти.

Таблица 3: Количества квоти по Фаза 3, продадени от EEX и ICE

Сумарните приходи, генерирани от тръжните продажби на квоти в периода от 2012 г. до юни 2015 г. надхвърлиха 8,9 милиарда евро. В Директивата относно СТЕ на ЕС е посочено, че поне 50 % от тръжните приходи или от еквивалентната финансова стойност на тези приходи, включително от всички приходи, генерирани от разпределянето на квоти за целите на солидарност и растеж, следва да бъдат използвани от държавите членки за цели в областта на климата и енергетиката. Средно за 2014 г. държавите членки са използвали или планират да използват 87 % процента от тези приходи или тяхната еквивалентна финансова стойност за цели в областта на климата и енергетиката, главно за подпомагане на местни инвестиции в тази област (вж. точка 6.1.1. от Доклада за напредъка на действията в областта на климата).

Тръжните платформи публикуват подробни резултати от всеки търг в специално предназначени за целта уебсайтове. Също така, Германия, Полша и Обединеното кралство, както и Комисията (от името на държавите членки, които използват обща тръжна платформа), публикуват месечни доклади за търговете 31 .

4.1.2.4.Дерогация от задължението за предоставяне на квоти на електроенергийния сектор само чрез продажба

В член 10в от Директивата за СТЕ на ЕС е предвидена дерогация от общото правило, даваща възможност за инвестиции в електроенергийния сектор в някои държави членки. Тази дерогация се използва от осем от десетте държави членки 32 , отговарящи на съответните условия, при което те предоставят известен брой безплатни квоти на производители на електроенергия, при условие че бъдат направени съответни инвестиции. Безплатните квоти по член 10в се изваждат от количеството на продаваните квоти на съответната държава членка. В зависимост от националните разпоредби за прилагане на дерогацията, производителите на електроенергия могат да получават безплатни квоти на еквивалентна стойност на инвестициите, които те правят или са направили, измежду инвестициите, включени в Националния инвестиционен план, или на еквивалентна стойност на плащанията им в национален фонд, служещ за финансиране на такива инвестиции.

Броят на този вид безплатни квоти, предоставени на производители на електроенергия в 2013 г. и 2014 г., е посочен в таблица 4. Ако броят на предоставените квоти е по-малък от разрешения максимален брой, тези „неизползвани“ квоти могат да бъдат предоставени безплатно в следващата година (в следващи години), в зависимост от съответните национални разпоредби на държавата членка. В крайна сметка квотите по дерогацията, които не бъдат предоставени безплатно, ще бъдат продадени. В първата година могат да бъдат докладвани инвестиции, направени в периода от юни 2009 г. нататък. За 2013 г. и 2014 г. са докладвани разходи за 500 инвестиции, от които 135 са изцяло завършени, за 22 инвестиции бе докладвано, че са отменени, а останалите са в процес на изпълнение и още не са завършени.

Сумарната стойност на докладваните инвестиционни разходи за периода от 2009 г. до 2013 г. е 5,9 милиарда евро, а за 2014 г. — съответно 1,9 милиарда евро. Около 80 % от тези разходи са били предназначени за подобряване и реконструиране на инфраструктура, а останалите са свързани с чисти технологии и с диверсифициране на доставките. Като примери за обекти, в които е инвестирано, могат да се посочат нова когенерационна инсталация с пароотборна парна турбина в Естония (подобряване на инфраструктура), рехабилитация на топлофикационни мрежи в България (реконструкция на инфраструктура), замяна на въглища с възобновяеми енергийни източници посредством оползотворяване на отпадъци в Чешката република (чисти технологии) и изграждане на интерконекторен газопровод в Унгария (диверсифициране на доставките).

Таблица 4: Брой на квотите, издавани по член 10в

В Директивата за СТЕ на ЕС има изискване към ползващите дерогацията държави членки да публикуват годишни доклади относно осъществяването на инвестициите от техните национални планове. Заявките за квоти също следва да бъдат публикувани. Опитът показва, че публикуваните досега доклади се различават по своя формат и съдържание. В някои случаи държавите членки ограничават или агрегират представената информация относно инвестиционните разходи, позовавайки се на търговска поверителност.   В типичния случай докладите се публикуват на уебсайта на отговорното министерство, например на министерството, отговарящо за енергетиката (България, Румъния, Литва) или на министерството на околната среда (Чешката република, Кипър, Естония, Унгария, Полша).

4.1.3.Международни кредити за намалени емисии

До 2020 г. в СТЕ на ЕС е разрешено участниците да използват за отчитане на изпълнение на своите задължения по СТЕ на ЕС кредити за намалени емисии по Механизма за чисто развитие (CDM) и от проекти за Съвместно изпълнение (JI) — две организирани от ООН кредитни програми — с изключение на намаления на емисии по проекти за ядрена енергия и проекти за залесяване и възстановяване на гори 33 . Съгласно Регламент (ЕС) № 550/2011 на Комисията 34 , от началото на Фаза 3 вече не се разрешава използването на кредити за намалени емисии, генерирани по проекти включващи разграждане на промишлени газове (HFC23 и N2O от производството на адипинова киселина). Също така, във Фаза 3 влязоха в действие допълнителни ограничения за ползването на кредити за намалени емисии, идващи от регистрирани след 2013 г. проекти в страни, които не са сред най-слабо развитите страни. Освен това, от 31 март 2015 г. и в съответствие с член 11а, параграф 3 и параграф 4 от Директивата за СТЕ на ЕС, кредитите издадени за намаления на емисии през първия период на поети задължения по Протокола от Киото (2008—2012 г.) вече не могат да се използват за замяна с квоти за емисии по СТЕ на ЕС.

В член 11а, параграф 8 от Директивата за СТЕ на ЕС са включени също разпоредби относно количествата международни кредити за намалени емисии, които могат да се използват от различните категории оператори на стационарни инсталации и въздухоплавателни средства, и са определени минимални права в това отношение. В Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията са формулирани правилата за определяне на съответните права на индивидуални оператори на стационарни инсталации и въздухоплавателни средства за периода до 2020 г.

При все че точното количество на правата за използване на кредити за намалени емисии през Фаза 2 и Фаза 3 ще зависи отчасти от количествата на бъдещите емисии, пазарните анализатори прогнозират, че то ще е за около 1,6 милиарда кредита. Във Фаза 3 те не се връщат за отчитане пряко, а вместо това са заменими по всяко време от календарната година срещу квоти за емисии. Към 30 април 2015 г. сумарният брой на използваните международни кредити за намалени емисии възлезе на 1445 милиона.

Таблица 5: Обобщени данни за международните кредити за намалени емисии, обменени до 30 април 2015 г.

4.2.Търсене: извадени от обращение квоти

Съгласно информацията, записана в Регистъра на ЕС, за 2014 г. намалението на емисиите на парникови газове от стационарни инсталации, обхванати от СТЕ на ЕС, се оценява на 4,5 % спрямо количеството от 2013 г., което представлява по-голямо намаление в сравнение с предходните години. За 2013 г. намалението на верифицираните емисии на парникови газове се оценява на поне 3 % спрямо 2012 г.

Следва да се отбележи, че поради разширението на обхвата на СТЕ на ЕС във Фаза 3 в сравнение с Фаза 2 съществуват някои методологични трудности за точно оценяване на изменението на емисиите спрямо 2012 г. При все това, на база сравнение на еднакви обекти (like-for-like basis) се оценява, че емисиите през 2013 г. са намалели с поне 3 % спрямо 2012 г. при инсталациите в секторите, включени и във Фаза 2, и във Фаза 3. По-специално, през 2013  г. верифицираните емисии на парникови газове от стационарни инсталации са били 1895 милиона тона CO2 еквивалент, а допълнително обхванатите в СТЕ на ЕС емисии се оценяват между 79 и 100 милиона тона. Като цяло икономическата рецесия, започнала в 2008 г., оказа силно въздействие върху емисиите, но дори и с корекцията за разширяване на обхвата на СТЕ на ЕС във Фаза 3 в сравнение с Фаза 2, емисиите в 2014 г. са по-малки от предкризисните количества. Променливостта на годишните емисии не може да бъде обяснена единствено с икономически фактори, а се дължи и на подобрения в енергийната ефективност и на по-чистия енергиен микс.

Таблица 6: Верифицирани емисии

Източник: Публичния уебсайт на European Union Transaction Log (EUTL) (http://ec.europa.eu/environment/ets/)

Данните за БВП са докладвани в: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tec00115

Броят на отменените на доброволна основа квоти (които не са използвани за отчитане на спазване на изискванията за емисиите) възлиза на 13 219 през 2013 г. и на 47 278 през 2014 г.

4.3.Постигане на баланс между търсенето и предлагането

Както е посочено в доклада за състоянието на пазара на въглеродни емисии през 2012 г., в началото на Фаза 3 СТЕ на ЕС се характеризираше с голям дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти, което доведе до излишък от около 2 милиарда квоти. В 2013 г. този излишък се увеличи още повече и достигна 2,1 милиарда. В 2014 г. той беше малко намален до 2,07 милиарда. През 2014 г. количеството на тръжно продаваните квоти бе намалено с 400 милиона квоти в резултат от започналото изпълнение на мярката за отлагане, с която се отлага тръжната продажба на тези квоти. Ако го нямаше това отлагане, излишъкът в 2014 г. би достигнал 2,5 милиарда квоти.

Причините за този дисбаланс са посочени в доклада за състоянието на пазара на въглеродни емисии през 2012 г. Преди всичко има несъответствие между броя на квотите, предназначени за тръжна продажба, който е фиксиран с лимита за емисиите, и търсенето на квоти, което е променливо и се влияе от икономическите цикли, цените на изкопаемите горива, както и от други фактори като допълнителните политики и техническия прогрес. Притокът на международни кредити за намалени емисии също оказа влияние върху предлагането на квоти за емисии, като това доведе до значително увеличение на предлагането. С цел да се коригира тази ситуация, Комисията направи законодателно предложение за създаване на резерв за стабилност на пазара и постигане на по-гъвкаво тръжно предлагане на квоти за емисии. Целта на резерва за стабилност на пазара е да се постигне стабилизация на пазара чрез въздействие върху дисбаланса между предлагането и търсенето (вж. точка 10.1).

Ключово понятие при функционирането на резерва за стабилност е общият брой квоти в обращение (TNAC). В резерва се добавят квоти ако TNAC е над предварително определен горен праг (833 милиона квоти) и съответно от резерва се освобождават квоти ако този брой е под предварително определен долен праг (под 400 милиона квоти, или когато се предприемат мерки по член 29а от Директивата за СТЕ на ЕС). По този начин резервът за стабилност на пазара поема или освобождава квоти, когато TNAC е извън предварително определен интервал. Също така, резервът се попълва с отложените или неразпределените квоти 37 .

Предлагането на квоти за емисии включва натрупани квоти от търгове през Фаза 2, разпределени безплатни квоти и квотите в NER, докато търсенето се определя от емисиите на инсталациите и отменените квоти. За по-подробни данни вижте таблицата в приложението.

Началната точка за определяне на общия брой квоти в обращение е общият брой квоти, останали след Фаза 2 на СТЕ на ЕС (2008—2012 г.), които не са върнати или отменени. Тези квоти бяха заменени в края на втория период на търгуване с квоти за Фаза 3. Няма други квоти отпреди Фаза 3, които да допринасят за общия брой на квотите в обращение 38 . По този начин този общ брой натрупани квоти („banking total“) представлява точният брой на квотите в обращение в началото на третия период на търгуване в СТЕ на ЕС. Общият брой натрупани квоти възлиза на 1 749 540 826 квоти (в този брой не са включени квотите от ранните търгове за Фаза 3, проведени в 2012 г., но е отразено използването преди началото на Фаза 3 на международни кредити за намалени емисии. Общото количество на международните кредити, използвани от 2008 г. насам, е посочено в точка 4.1.3.).

Общият брой квоти в обращение, който има значение за вкарването и изкарването на квоти от резерва за стабилност на пазара, се изчислява по следната формула:

TNAC = Предлагане – (Търсене 39 + квоти в резерва за стабилност на пазара)

Годишното докладване за състоянието на пазара на въглеродни емисии дава възможност за консолидиране на числата за търсенето и предлагането, които се публикуват в съответствие с графика на задълженията за докладване, произтичащи от Директивата за СТЕ на ЕС и съответните разпоредби за нейното прилагане. Този график, съответните данни и техният времеви обхват са представени в таблица 7:

Таблица 7: График за публикуването на данни

Във връзка с началото на функционирането на резерва за стабилност на пазара в 2019 г., Комисията редовно ще публикува в средата на месец май общия брой квоти в обращение за предходната година, считано от 2017 г.

На фигура 1 са представени стойности съответно на кумулативното търсене и предлагане до края на 2014 г. В 2013 г. сумарното предлагане е било 2,18 милиарда квоти, а сумарното търсене — около 1,96 милиарда квоти. В 2014 г. както сумарното предлагане, така и сумарното търсене са намалели до около 1,87 милиарда квоти. Следователно през 2013 г. излишъкът е нараснал с около 220 милиона квоти до над 2 милиарда квоти, а през 2014 г. е останал постоянен. Намаленото търсене и предлагане през 2014 г. отразява по-малкото тръжни продажби поради отлагането на квоти, както и продължаващото намаление на емисиите Като се разглеждат тези стойности за 2013 г. и 2014 г., следва да се отбележи, че те са въз основа на последните данни за съответните години, изчислени по данни от Дневника на ЕС за трансакциите (EUTL). Това означава, че е възможно те да включват новополучени данни, отнасящи се за 2013 г. и 2014 г.

Фигура 1: Баланс между кумулативното търсене и предлагане до края на 2014 г.

5.АВИАЦИОНЕН СЕКТОР

Авиационните дейности бяха включени в СТЕ на ЕС посредством Директива 2008/101/ЕО 41 . В нея е посочено, че от началото на 2012 г. емисиите от всички полети между летища в Европейското икономическо пространство (ЕИП), от полети, заминаващи от летища в ЕИП до трети държави и, ако не са изключени чрез делегирано законодателство, от полети, пристигащи до летища в ЕИП от трети държави, се включват в обхвата на СТЕ на ЕС.

През септември 2013 г. Общото събрание на ICAO се споразумя да разработи до 2016 г. глобален пазарен механизъм, който да се прилага от 2020 г. по отношение на емисиите от международното въздухоплаване. Това решение бе приветствано от ЕС и в отговор законодателството на ЕС бе изменено. Във връзка с това с Регламент (ЕС) № 421/2014 42 в периода 2013—2016 г. временно се намалява обхватът на СТЕ на ЕС, така че да включва само емисии от полетите в рамките на ЕИП.

Съгласно подадените през 2015 г. доклади по член 21, 611 оператори на въздухоплавателни средства разполагат с мониторингов план. От тях 50 % (305) са оператори на търговски въздухоплавателни средства, а останалите 50 % (306) са оператори на нетърговски въздухоплавателни средства. Общо 329 (53,8 % от всички) са отговаряли на условията за оператори с малки емисии.

Съгласно публичния уебсайт на Дневника на ЕС за трансакциите (EUTL), верифицираните емисии на CO2 от авиационни дейности, осъществени между летища, разположени в рамките на ЕИП, са били 53,4 милиона тона CO2 през 2013 г. и 54,9 милиона тона CO2 през 2014 г., което представлява увеличение с 2,8 % през 2014 г. спрямо 2013 г. 

Първоначалното разпределяне на квоти за оператори на въздухоплавателни средства също е коригирано съобразно намаления обхват в рамките на ЕИП Коригираното количество безплатни квоти е 43 32,4 милиона квоти през 2013 г. и 32,3 милиона квоти през 2014 г.

Количествата на квотите, подлежащи на тръжна продажба през 2013 г. и 2014 г., са определени въз основа на очакваното годишно количество от 5,7 милиона след направените корекции на тръжно продадените количества в съответствие с Регламент (ЕС) № 421/2014. Тези квоти са продадени в периода между 1 януари и 30 април 2015 г.

Така посочените числа показват намаления на емисии в размер на около 32 милиона тона през 2013 г. и 2014 г.

6.НАДЗОР НА ПАЗАРА

Лъвският дял от трансакциите при квотите за емисии е под формата на деривати (фючърси, форуърди, опции, суапове), които вече са предмет на регулаторната уредба за финансовите пазари на ЕС (включително на действащата понастоящем Директива относно пазарите на финансови инструменти (MiFID)) 44 . Тя се заменя от пакета от документи MiFID2, който ще се прилага от януари 2017 г. и изисква приемането на множество мерки за изпълнение.

Съгласно MiFID2 квотите за емисии също ще се класифицират като финансови инструменти. Това означава, че правилата на MiFID2, които се отнасят за традиционните финансови пазари (включващи търговията с деривати на въглеродни емисии на водещи платформи), ще се прилагат и за спот сегмента на вторичния пазар на въглеродни емисии (трансакции с квоти за емисии за непосредствено предлагане на вторичния пазар, които в момента не се регулират на равнище ЕС), като по този начин те се поставят на равни начала с пазара на деривати по отношение на прозрачност, защита на инвеститора и почтеност 45 . 

Освен това, по силата на препратки към определенията в MiFID2 за финансовите инструменти, ще са приложими и други части на нормативната уредба за финансовите пазари. Това се отнася по-специално за Регламента относно пазарната злоупотреба (MAR), който ще обхваща трансакциите и поведението във връзка с квоти за емисии както на вторичния пазар, така и при търгове по СТЕ на ЕС на първичния пазар. По подобен начин и препратка към MiFID2 в Директивата относно борбата с прането на пари ще задейства задължително прилагане на комплексни проверки от лицензираните по MiFID2 търговци на въглеродни емисии на техните клиенти на вторичния спот пазар за квоти за емисии 46 .

В пакета от документи MiFID2 и в Регламента относно пазарната злоупотреба, и двата приети през 2014 г., се предвижда известно приспособяване на общия режим към спецификата на пазара на въглеродни емисии, включително:

специфични освобождавания от изисквания по MiFID2 за участниците на пазара на въглеродни емисии (включително на основание на спомагателния характер на тази дейност спрямо основната дейност, насочени по същество към съответствието с изискванията на купувачи и организации, търгуващи от името на други в ограничен мащаб);

задължение за разкриване на вътрешна информация, валидно само за най-големите участници/оператори с големи емисии;

по-подробно докладване за позиции (но без лимити за позиция) по места за търговия;

третиране на квотите за емисии като отделна категория при задълженията за прозрачност преди и след търгуване (за улесняване на разработването на адаптирани правила за изпълнение);

пълно обхващане на дериватите на квоти за емисии (подобно на дериватите на „финансова“ основа и за разлика от стоковите деривати).

През 2014 г. и 2015 г. бяха разработени и предстои да бъдат приети няколко мерки от втори порядък, които включват подробности за разпоредби по MiFID2 и Регламента относно пазарната злоупотреба, включително определянето на прагове, които да се използват при определяне на спомагателния характер съгласно MiFID2, прагове за прилагане на задължението за разкриване на вътрешна информация за участниците на пазара на въглеродни емисии съгласно Регламента относно пазарната злоупотреба, както и изисквания за прозрачност на вторичните пазари по отношение на квотите за емисии и техните деривати, включително прагове, които да позволяват определянето им като ликвидни пазари съгласно MiFID2.

6.1.Правно естество и данъчно третиране на квотите за емисии

Както и в много други случаи, правното естество и данъчното третиране на квотите за емисии не са определени на равнището на ЕС. При все това и независимо от липсата на хармонизация, през последното десетилетие се разви един зрял пазар с висока степен на ликвидност В настоящата регулаторна рамка са предвидени необходимите правни основи за прозрачен и ликвиден пазар на въглеродни емисии, като същевременно се гарантират стабилността и почтеността на пазара. Макар заинтересованите страни да не са заявили, че е необходима по-голяма яснота относно правното определение за квотите, след препоръката на Европейската сметна палата Комисията планира да анализира ползите от изясняването на правния статут на квотите.

23 държави членки, в своите доклади по член 21, са докладвали и описали правното естество на квота за емисии в своите национални правни системи. Квотите за емисии са описани по различни начини — като финансови инструменти, нематериални активи, права на собственост и стоки. Една държава (Германия) признава необходимостта от преразглеждане на законодателството. Други държави членки разглеждат квотите като финансови инструменти, определят ги като права на собственост или ги считат за държавна собственост.

Що се отнася до данъчното третиране на квотите, малък брой държави членки са докладвали в своите доклади по член 21 , че се начислява данък върху добавената стойност (ДДС) 47 върху издаването на квоти за емисии, докато по отношение на трансакциите с квоти за емисии на вторичния пазар ДДС се начислява в 24 държави членки. Повечето държави членки са докладвали за прилагането на механизъм за обратно начисляване 48 по отношение на трансакциите с квоти за емисии. Квотите за емисии за корпорации могат да се облагат допълнително. Шестнадесет държави членки са докладвали, че при тях няма данъчно облагане на квотите за емисии или на квотите за емисии за корпорации.

7.МОНИТОРИНГ, ДОКЛАДВАНЕ И ВЕРИФИКАЦИЯ НА ЕМИСИИ

7.1.Изисквания във Фаза 3

Точният мониторинг, докладване и верификация (МДВ) са гръбнакът на СТЕ на ЕС. Те се допълват от надеждна система за акредитиране с цел осигуряване на адекватно качество на верификаторите, действащи като трета страна. С цел да се подобрят и хармонизират изискванията за МДВ във Фаза 3 бяха приети Регламентът за мониторинга и докладването (MRR) и Регламентът за акредитирането и верифицирането (AVR) (вж. точка 2).

Освен това Комисията е предоставила голям набор от документи с указания и електронни образци за докладване, които широко се използват от държавите членки.

Подобрена е също и ефективността на системата за спазване на изискванията, тъй като Регламентът относно мониторинга и докладването дава възможност на държавите членки да наложат задължително използване на електронното докладване. Десет държави членки са докладвали в 2015 г., че разполагат с IT система, специално предназначена за докладване по СТЕ на ЕС.

Системата за мониторинг в СТЕ на ЕС е проектирана като „модулна“ система, което дава възможност за висока степен на гъвкавост за операторите с цел да се осигури разходоефективност, като същевременно се постига висока надеждност на наблюдаваните данни за емисиите За тази цел се допускат няколко метода за мониторинг („базиращи се на изчисления“ 49 или „базиращи се на измервания“ 50 , а по изключение и „непреки подходи“). Методите могат да се комбинират по отношение на частите на дадена инсталация. Като предпазна мярка срещу произволен избор на методи за мониторинг е въведено изискването към операторите на инсталации и на въздухоплавателни средства да разполагат с мониторингов план, одобрен от компетентния орган на база Регламента за мониторинга и докладването.

7.2.Прилаганият мониторинг

Съгласно докладите по член 21, представени на Комисията от държавите членки и отнасящи се за прилагането на Директивата относно СТЕ през 2014 г., за повечето от инсталациите се използва методиката, базираща се на изчисления. Само за около 140 инсталации (в 22 държави членки) е докладвано, че се използват системи за непрекъснато измерване на емисиите. Само 13 държави членки са докладвали за използване на непряк подход при общо 32 инсталации, което съответства на 6,1 милиона тона CO2 еквивалент.

Гъвкавостта при избора на методиките за мониторинг дава възможност за разходоефективност на дейностите за мониторинг, докладване и верификация. Друг важен елемент, създаден за тази цел, е подходът основаващ се на нива на изисквания (tier-based approach). За всички параметри, необходими за определяне на данните за емисиите, са дефинирани така наречените „нива на изискванията“, за да се постигне пропорционалност между изискванията за мониторинговите дейности или за степента на неопределеност и размера на инсталацията. В Регламента за мониторинга и докладването има задължение за всички оператори да спазват известни минимално допустими нива на изисквания, като предприятията с по-големи емисии трябва да спазват по-високи нива на изисквания (свързани с по-надеждно качество на данните), а за по-малките източници на емисии, по съображения за разходоефективност, са валидни не толкова строги изисквания.  51  

Най-често минимално допустимите нива на изисквания се спазват от инсталациите. Докладвано е само за 118 инсталации от категория В (14 % от всички), които се отклоняват по поне един параметър от прилагането на най-високо ниво на изисквания за основните пораждащи емисии потоци (в 2013 г. е имало 137 такива инсталации, 16 % от всички). Действителният брой обаче може да е по-голям, тъй като не всички държави членки са съобщили подробни данни в това отношение. Такива отклонения са допустими само когато операторът докаже, че най-високото ниво на изисквания е технически неосъществимо или води до неразумно големи разходи. Ако бъде установено, че тези условия са престанали да бъдат валидни, операторите трябва да подобрят своите мониторингови системи. Аналогично държавите членки трябваше да докладват и за броя на инсталациите от категория Б, които не отговарят на най-високото ниво на изисквания за големи пораждащи емисии потоци или източници на емисии По този въпрос са докладвали само 22 държави членки и данните показват, че средно 28 % от инсталациите от категория Б се отклоняват в някакво отношение от изискванията (за 2013 г. са докладвали 24 държави членки, като са посочили, че подобни отклонения има в средно 28 % от инсталациите от категория Б). Горепосоченото потвърждава, че разпоредбите на Регламента за мониторинга и докладването, отнасящи се за такива отклонения (като се има предвид, че те следва да бъдат надлежно обосновани от оператора и одобрени от компетентния орган), се прилагат на практика и като цяло спазването на изискванията от страна на операторите е добро.

За операторите на въздухоплавателни средства има по-малко различни опции, които могат да се прилагат по отношение на мониторинга на емисиите. При тях практически осъществими са само базиращите се на изчисления подходи, като консумацията на гориво е основният параметър 52 , който е необходимо да се определя за полетите, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС.

7.3.Акредитирана верификация

С Регламента относно акредитацията и верификацията бе въведен за Фаза 3 и периода след нея хармонизиран подход за целия ЕС по отношение на акредитирането на верификаторите. За да могат да извършват верификации в съответствие с Регламента, верификаторите, които са юридически лица или правни субекти, трябва да бъдат акредитирани от национален акредитационен орган,. Само по отношение на физическите лица държавата членка може да разреши като алтернатива на акредитирането да се прилага сертифициране 53 . Новата единна акредитационна система има предимството, че дава възможност на верификаторите да действат при взаимно признаване във всички държави членки, като по този начин се използват изцяло предимствата на вътрешноевропейския пазар и се спомага за осигуряване на достатъчна обща разполагаемост на верификационни услуги.

В съответствие с член 21 от Директивата относно СТЕ на ЕС държавите членки са докладвали за броя на акредитираните верификатори за различните видове обхват на акредитацията 54 . Общо във всички обхвати са акредитирани 1044 верификатори (верификаторите могат да бъдат акредитирани за няколко обхвата, така че това не е общият брой на верификаторите). Взаимното признаване на верификаторите в държавите членки действа успешно: повечето държави членки (28) са докладвали, че на територията им действа поне един чуждестранен верификатор. Разполагаемостта на верификатори не е била проблемна в системата нито през първата, нито през втората година от прилагането на Регламента относно акредитацията и верификацията.

Установена е висока степен на спазване от страна на верификаторите на изискванията по Регламента относно акредитацията и верификацията, тъй като са докладвани само няколко административни мерки 55 , наложени от държавите членки, като изключенията са временно прекратяване на дейността на един верификатор, оттегляне на една акредитация и шест случая на намаляване на обхвата. Седем държави членки са докладвали за случаи на оплаквания срещу верификатор, но 99 % от тях са били решени. Осем държави членки са докладвали за някакво несъответствие във връзка с изисквания обмен на информация между националните акредитационни органи и съответните компетентни органи.

8.ПРЕГЛЕД НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ МЕРКИ В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

СТЕ на ЕС се прилага в държавите членки при използване на различни видове подход във връзка с отговорните компетентни органи. Повечето държави членки са използвали съществуващи структури, но все пак някои от тях са създали нови органи специално за целите по прилагането на СТЕ на ЕС. Поради това в някои държави членки участват редица местни власти, докато в други се използва централизиран подход. Докладите по член 21 дават известна представа относно организационната структура във всяка държава членка. В прилагането на СТЕ на ЕС участват средно по 4 различни компетентни органа. 15 държави членки са докладвали за участие на местни власти, които обикновено издават разрешителни и решават въпроси във връзка с мониторинга, докладването и верификацията. Координацията между органите е един от важните въпроси с оглед осигуряване на еднакво и правилно прилагане на правните изисквания в рамките на всяка държава членка. Това се гарантира чрез съответните разпоредби на Регламента за мониторинга и докладването. По отношение на координацията между компетентните органи държавите членки са докладвали, че използват различни инструменти по целесъобразност. За 2014 г. 10 държави членки са докладвали, че са въвели законодателни инструменти за централно управление в областта на мониторинговите планове или на докладите за емисиите, а в 8 случая централен орган предоставя задължителни инструкции и указания. Дванадесет държави членки са докладвали, че провеждат редовни семинари за съответните органи, но само 8 са докладвали за общо обучение за компетентните органи. За използването на съвместна IT платформа като средство за координация са докладвали 8 държави членки.

По отношение на административните такси, събирани от държавите членки (във връзка с разрешителните и с одобряването на мониторинговите планове), 14 държави са докладвали, че не събират никакви такси от операторите. В 16 държави операторите на въздухоплавателни средства не плащат такси. Шест държави членки са докладвали, че събират годишна държавна такса от операторите на инсталации и от операторите на въздухоплавателни средства. Тези такси са в интервала от 671 до 5250 евро годишно за оператор. В два докладвани случая те са изразени като специфична сума за квота (0,02 до 0,07 евро). Седемнадесет държави членки са докладвали, че събират такси за различни конкретни услуги като одобряване на мониторингови планове или на актуализации на мониторингови планове или разрешителни. Тези такси варират значително — от по-малко от 100 евро до над 3000 евро за одобряване на нов мониторингов план.

Като цяло е видно, че системите на държавите членки до голяма степен са ефективни и са приведени в съответствие с административната организация на държавата. Прилага се принципът на субсидиарност. Комуникацията между местните власти в държавите членки и обменът на най-добри практики между компетентните органи следва да продължат да се засилват.

9.СПАЗВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Компетентните органи в държавите членки допринасят значително за високото ниво на спазване на изискванията от страна на операторите, като осъществяват различни проверки за съответствие (compliance checks) на годишните доклади за емисиите Съгласно информацията в докладите по член 21, представени през 2015 г., всички държави членки (с изключение на Швеция) са проверили между 95 и 100 % от годишните доклади за емисиите за пълнота и вътрешна съгласуваност. Освен това около 80 % от докладите са били проверени за съответствие с мониторинговите планове, а средно около 72 % са били проверени спрямо данните за разпределението на квотите. Двадесет и четири държави членки са докладвали, че са осъществили кръстосани проверки във връзка с други данни.

Всички горепосочени проверки имат за цел да допълнят работата на проверяващия орган и да гарантират високо качество на системата за мониторинг, докладване и верификация. След верификацията компетентните органи са открили грешки само в 0,2 % от докладите през 2014 г. (същото се отнася и за 2013 г.)

Броят на докладваните от държавите членки случаи, в които компетентният орган е трябвало да направи консервативни оценки на емисиите на инсталациите 56 , е друг индикатор, който показва че системата за осигуряване на спазване на изискванията в СТЕ на ЕС функционира добре Четиринадесет държави членки са докладвали за общо 37 такива случая (0,3 % от инсталациите), със съответни емисии 9,1 милиона тона CO2 (0,5 % от общото количество верифицирани емисии, докладвани за 2014 г.). За сравнение, за 2013 г. дванадесет държави членки са докладвали за общо 70 такива случая (0,6 % от инсталациите), със съответни емисии 2,7 милиона тона CO2 (0,14% от общото количество верифицирани емисии, докладвани за 2013 г.).

Горепосочените числа показват, че извършваните от компетентните органи проверки са важни, независимо че се прави и верифициране от трета страна. Но констатациите също така показват, че 99,5 % от инсталациите спазват изискванията за докладване по СТЕ на ЕС.

В Директивата относно СТЕ на ЕС е предвидена парична санкция под формата на „санкция за по-голямо количество емисии“ в размер на 100 евро за всеки отделен тон CO2, за който не е върната своевременно квота. Както е отбелязано от Европейската сметна палата 57 , в СТЕ на ЕС е постигната много висока степен на спазване на изискванията: всяка година за около 99 % от емисиите действително се връща изискваният брой квоти. Нивото на спазване на правилата на СТЕ на ЕС е много високо и в авиационния сектор: операторите на въздухоплавателни средства, които са отговорни за над 99,5 % от емисиите от авиационни дейности, обхванати в СТЕ на ЕС, са ги спазили. Това също така включва повече от 100 търговски авиационни дружества, базирани извън ЕС, които извършват полети в рамките на ЕИП.

За прилагане на „санкция за по-голямо количество емисии“ през 2014 г. е докладвано в много малък брой случаи (около 0,1 % от инсталациите) в 6 държави членки (Германия, Испания, Полша, Португалия, Румъния, Обединеното кралство). Както е предвидено в директивата, държавите членки са повишили размера на санкцията в съответствие с европейския индекс на потребителските цени 58 .

Другите възможни санкции в държавите членки се различават съществено по отношение на вида обхванати нарушения и размера на санкцията. Много от държавите членки са докладвали, че санкциите ще се определят от съда въз основа на съответния случай. Повечето държави членки са докладвали за долна и/или горна граница за санкцията (според случая), като минималната достига от само няколкостотин евро чак до 75 000 евро, а максималната е от 5000 евро до 15 милиона евро. Седем държави членки са докладвали за възможни санкции под формата на лишаване от свобода.

Както и през 2013 г., през 2014 г., повече от 99 % от инсталациите са спазили изискването своевременно да подадат верифициран годишен доклад за емисиите. Важно е и това, че операторите спазват разрешителните си за парникови газове и одобрените си мониторингови планове. Държавите членки са докладвали съгласно член 21 за мерките, които прилагат за да осигурят възможно най-висока степен на спазване на изискванията. За отчетната 2014 г. 25 от 31 докладващи държави са посочили, че предлагат редовни срещи с лица от съответните отрасли и/или с верификатори. За инспекции на обекти и проверки на място, извършени от компетентните органи, са докладвали 23 държави членки. Двадесет и две държави членки са заявили, че забраняват продажбата на квоти за времето, през което инсталациите не отговарят на изискванията. Само 11 държави членки са докладвали, че публикуват наименованията на операторите, които не спазват Регламента за мониторинга и докладването/Регламента относно акредитацията и верификацията. Тези мерки изглеждат достатъчно ефективни. За 2014 г. само 10 държави членки са докладвали за налагане на глоби. Не е докладвано за лишаване от свобода. Най-честите причини за налагане на глоби са били: неподаване в срок на верифициран доклад (в 7 държави членки — Испания, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Обединеното кралство) и неспазване на условията в разрешителното (в 5 държави членки — Испания, Гърция, Унгария, Нидерландия, Обединеното кралство).

Форумът по въпросите на спазването на изискванията по СТЕ на ЕС продължава да осигурява ефективен механизъм за споделяне между държавите членки и компетентните органи на информация относно мониторинга, докладването и верификацията и за определяне на най-добри практики за ефективно прилагане на изискванията. Обикновено се провежда годишна конференция по въпросите на спазването на изискванията, за да се осигури възможно най-широка информираност за дейностите на Форума по въпросите на спазването на изискванията, по-специално по отношение на неговите пет работни групи (Task Forces): за мониторинг и докладване, акредитиране и верификация, въздухоплаване, електронно докладване и улавяне и съхранение на въглероден диоксид. В периодите между конференциите е предоставен достъп за всички компетентни органи по СТЕ на ЕС до подробна информация относно срещите и текущата работа на работните групи.

Работната група на администраторите на регистри (Registry Administrators' Working Group) представлява форум за сътрудничество между държавите членки и Комисията като централен администратор, по въпроси и процедури, свързани с функционирането на Регистъра на ЕС и прилагането на Регламента за регистъра.

10.СТРУКТУРНА РЕФОРМА НА СТЕ НА ЕС

10.1.Отлагане на продажбата на квоти и резерв за стабилност на пазара

Европейският пазар на въглеродни емисии понастоящем се характеризира с нарастващ дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти (вж. раздел 4.3.).

Като краткосрочно мярка за смекчаване на ефекта от излишъка бе решено да се отсрочи („отложи“) тръжната продажбата на 900 милиона квоти през началните години на Фаза 3. В същото време, предвид структурния и дългосрочен характер на излишъка, Комисията продължи обществените си консултации относно вариантите за структурна реформа на СТЕ на ЕС, посочени в доклада за състоянието на пазара на въглеродни емисии за 2012 г. От това обсъждане като предпочитан вариант се открои концепцията за резерв за стабилност на пазара, който може да направи тръжното предлагане на квоти за емисии по-гъвкаво и да увеличи устойчивостта спрямо сътресения. Комисията направи съответно законодателно предложение за създаване на резерв за стабилност на пазара. С Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. бе създаден такъв резерв за стабилност на пазара.

Целта на резерва за стабилност на пазара е двустранна: първо, справяне със съществуващия дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти за емисии в СТЕ на ЕС, и второ, повишаване на устойчивостта на СТЕ на ЕС спрямо големи сътресения в търсенето и предлагането в бъдеще.

Резервът ще започне да действа от януари 2019 г. В него ще се добавят квоти, ако общият брой на квотите в обращение надхвърля 833 милиона. В резерва ще бъдат прехвърлени и 900 милиона отложени квоти, както и неизвестно засега количество неразпределени квоти. От резерва за стабилност на пазара ще се освобождават квоти, ако общият брой на квотите в обращение е под 400 милиона или когато се предприемат мерки по член 29а от Директивата относно СТЕ на ЕС.

Резервът е изцяло интегриран в съществуващата рамка на СТЕ на ЕС.

За повече технически разяснения относно функционирането на резерва вж. точка 4.3.

10.2.Реформата на СТЕ на ЕС

През октомври 2014 г. държавните и правителствените ръководители от ЕС решиха — както е отбелязано в Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г. — че една добре функционираща реформирана СТЕ на ЕС, заедно с резерва за стабилност на пазара, ще представлява основният механизъм за постигане на намаление на емисиите в СТЕ на ЕС с 43 % в сравнение с 2005 г. През юли 2015 г. Комисията внесе законодателно предложение за преразглеждането на СТЕ на ЕС, което да влезе в сила през Фаза 4 (2021—2030 г.). Предложените ключови изменения са:

От 2021 г. нататък общият брой на квотите за емисии да намалява с 2,2 % годишно, като понастоящем това намаление е с 1,74 % годишно.

В предложението допълнително са разработени предвидими, стабилни и справедливи правила за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии. Преразгледана е системата за безплатно предоставяне на квоти за емисии с оглед наличните квоти да се разпределят по най-ефективен и ефикасен начин в секторите, за които съществува най-голям риск от преместване на производството извън ЕС (общо около 50 сектора).

Ще бъде създаден Иновационен фонд с цел увеличаване на съществуващата подкрепа за демонстрирането на новаторски технологии, така че да се въведе иновация в съответните отрасли. Ще продължи разполагаемостта на безплатни квоти за модернизиране на електроенергийния сектор в държавите членки с по-ниски доходи. Също така, ще бъде създаден специализиран Модернизационен фонд, с цел да се улеснят инвестициите за модернизиране на електроенергийния сектор и на енергетиката като цяло, както и за подобряване на енергийната ефективност в тези държави членки.

Предложението бе представено на Европейския парламент и на Съвета за одобрение и на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за становище.

11.ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ

През последното десетилетие чрез СТЕ на ЕС бе постигнато намаление на емисиите в ЕС и в резултат на това други международни партньори почерпиха вдъхновение да използват въвеждането на цени на въглеродните емисии като икономически ефективен фактор за постепенна, но устойчива декарбонизация на своите икономики, за благото на бъдещите поколения. От 2005 г. насам СТЕ на ЕС подава ценови сигнал към обхванатите от системата заводи, електроцентрали и други инсталации да стимулират инвестициите в чисти нисковъглеродни технологии. Системата доказа, че въвеждането на цени на въглеродните емисии е ефикасен начин за постигане на икономически ефективно намаляване на емисиите, за мотивиране на бизнеса и за подпомагане на навлизането на пазара на иновационни технологии.

Първоначалните проблеми, които СТЕ на ЕС срещна в началото, са до голяма степен решени. Например премахването през 2013 г. на безплатните квоти в електроенергийния сектор реши успешно проблема с неочакваните лесни приходи за електроцентралите, за които се оказа лесно да прехвърлят разходите за въглеродни емисии в цената на електроенергията. Първите две години от Фаза 3 показаха, че архитектурата на системата е стабилна и че СТЕ на ЕС е създала функционираща пазарна инфраструктура и ликвиден пазар.

Въпреки че първоначалните проблеми бяха решени, по-широкобхватните макроикономически обстоятелства вследствие на финансовата криза от 2008 г. оказаха решаващо въздействие върху баланса между търсенето и предлагането в рамките на СТЕ на ЕС, като за период от 24 месеца доведоха до появата на пазарен излишък от повече от 2 милиарда квоти, който в следващата година още повече ще нарасне и до 2030 г. все още ще бъде около това преобладаващо понастоящем ниво. Оживеният дебат през последните години за това как да се реагира на неочакваното и внезапно явление доведе до решения първоначално за отлагане на продажба на квоти, което вече се прави, а после и за създаване на резерв за стабилност на пазара, което ще се прилага от 2019 г. Чрез тези решения СТЕ на ЕС вече е на път постепенно да възвърне през следващите години своето важно значение.

Заедно с предложеното преразглеждане на системата, което ще се прилага от Фаза 4 (2021—2030 г.), тези мерки ще гарантират, че СТЕ на ЕС — крайъгълният камък на политиката на ЕС в областта на климата — ще продължи да бъде ефективен начин за намаляване на емисиите през следващото десетилетие. Амбициозните действия в областта на климата водят до създаване на нови бизнес възможности и до отваряне на нови пазари за иновации и за използване на нисковъглеродни технологии.

Комисията ще продължи на наблюдава пазара на въглеродни емисии и в края на 2016 г. ще представи следващия доклад.

ПРИЛОЖЕНИЕ 

Таблица: Елементи на търсенето и предлагането на квоти в рамките на СТЕ

(1)

  http://ec.europa.eu/priorities/energy-union/docs/energyunion_en.pdf

(2)

  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/145356.pdf  

(3)

COM(2012) 652 final, http://ec.europa.eu/clima/policies/ets/reform/docs/com_2012_652_en.pdf

(4)

Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

(5)

 http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_06/SR15_06_EN.pdf

(6)

Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63).

(7)

Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 302, 18.11.2010 г., стр. 1).

(8)

Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 30).

(9)

Регламент (ЕС) № 600/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно проверката на докладите за емисии на парникови газове и на докладите за тонкилометри и относно акредитацията на проверяващи органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 1).

(10)

Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията от 8 ноември 2013 г. за определяне на права за международни кредити съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 299, 9.11.2013 г., стр. 32) определя какви са правата за използване на кредити за намалени по международни проекти емисии от всеки оператор и оператор на въздухоплавателни средства в периода до 2020 г.

(11)

Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1)

(12)

Директива 2014/65/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/EО и на Директива 2011/61/EС, OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349 и Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84.

(13)

Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията, ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1.

(14)

Решение № 1359/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове, OJ L 343, 19.12.2013 г., стр. 1.

(15)

COM(2014) 15 final, http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2014:0015:FIN:EN:PDF

(16)

Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО, ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1.

(17)

Първоначално обхватът на СТЕ на ЕС по отношение на авиационните дейности включваше всички полети от или до летище, разположено на територията на държава членка, за която е в сила Договорът, с някои изключения, посочени в приложение I към Директивата за СТЕ на ЕС. Но във връзка с преговорите в рамките на ICAO, имащи за цел да се предложи глобален пазарен механизъм за намаляване на емисиите от авиацията, този обхват беше временно намален. Понастоящем (до края на 2016 г.) са обхванати само полетите в рамките на ЕИП.

(18)

Докладите по член 21 за определена година (N) се изисква да бъдат подадени до 30 юни на следващата година. Докладите се подават посредством Eionet — партньорска мрежа за потоци от данни и информация на Европейската агенция по околната среда (EEA) и на нейните членове и сътрудничещи страни.

(19)

 В контекста на докладите по член 21, понятието „държави членки“ включва 28-те държави членки на ЕС плюс държавите от ЕИП (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн).

(20)

Вж. Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията, където е посочено, че емисиите на инсталациите от категория В са над 500 000 тона CO2екв. годишно, емисиите на инсталациите от категория Б са между 500 000 и 50 000 тона CO2екв. годишно и емисиите на инсталациите от категория А са под 50 000 тона CO2екв. годишно. Инсталациите с ниски емисии са тези инсталации от категория А, чиито емисии са под 25 000 тона CO2екв. годишно.

(21)

 Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г., OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136.

(22)

Решение 2010/2/ЕС на Комисията от 24 декември 2009 г.за определяне, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък с отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на съществен риск от изтичане на въглерод, ОВ L 1, 5.1.2010 г., стр. 10.

(23)

Решение 2014/746/ЕС на Комисията от 27 октомври 2014 г.за определяне, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък с отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, за периода 2015—2019 г., OВ L 308, 29.10.2014 г., стр. 114.

(24)

Числата включват данните от нотификациите, получени до юли 2015 г. и е възможно да се появят значителни промени във връзка със следващи нотификации от държавите членки.

(25)

Първоначални количества, преди намаленията, посочени по-долу в таблицата.

(26)

Вж. бел. под линия 7.

(27)

Като тръжни платформи на Германия и на Обединеното кралство, в приложение III към Регламента за тръжната продажба на квоти са вписани съответно European Energy Exchange AG (EEX) и Intercontinental Commodity Exchange (ICE). Полша все още не е определила своята тръжна платформа и при отсъствието на такова вписване използва временно общата тръжна платформа.

(28)

 Ранните търгове на квоти по Фаза 3 бяха проведени през 2012 г. във връзка с широко разпространената търговска практика в електроенергийния сектор за форъурдна продажба на електроенергия и съответно купуване на необходимите входящи стоки (включително квотите) при продажбата на продукта.

(29)

Решение № 377/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2013 г. за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, OВ L 113, 25.4.2013 г., стр.1.

(30)

Стойностите за 2015 г. съответстват на броя на квотите, предвидени за продажба съгласно публикуваните тръжни календари.

(31)

Тези доклади са на разположение в специално предназначения за целта уебсайт на Комисията, където има също и друга информация относно тръжната продажба на квоти: http://ec.europa.eu/clima/policies/ets/cap/auctioning/documentation_en.htm

(32)

На условията за ползване на дерогацията отговарят България, Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша и Румъния. Малта и Латвия решиха да не ползват тази дерогация.

(33)

Кредити за намалени емисии по Протокола от Киото се генерират както от проектите CDM . така и от проектите JI: съответно сертифицирани единици редуцирани емисии (CERs) единици редуцирани емисии (ERUs), всяка еквивалентна на един тон CO2.

(34)

Регламент (ЕС) № 550/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на някои ограничения, приложими за използването на международни кредити за намалени емисии от проекти, отнасящи се за технологични газове, ОВ L 149, 8.6.2011 г., стр. 1.

(35)

 Процедура 1 (Track 1) при Съвместно изпълнение е процедурата, при която страната домакин може да издаде JI кредити след съответна верификация без позоваване на Надзорния комитет по съвместно изпълнение (JISC).

(36)

 Процедура 2 (Track 2) при Съвместно изпълнение е процедурата, при която верификацията се извършва по процедури, определени под ръководството на Надзорния комитет по съвместно изпълнение (JISC) . При Процедура 2 е необходимо акредитирана от JISC независима организация да определи дали са спазени съответните изисквания, преди страната домакин да може да издаде и прехвърли кредитите.

(37)

Неразпределени са тези квоти, които не са разпределени съгласно член 10а, параграф 7 от Директивата за СТЕ на ЕС, т.е. квоти, които остават в резерва за нови участници, и такива, които произтичат от прилагането на член 10а, параграф 19 и параграф 20, т.е. квоти, предвидени за безплатно предоставяне за инсталации, но останали неразпределени поради (частично) прекратяване на работата или значително намаляване на капацитета.

(38)

Разяснение на въпроса за натрупването на квоти за емисии е дадено в следния текст: http://ec.europa.eu/clima/policies/ets/registry/faq_en.htm

(39)

Тук се включват също и отменените квоти.

(40)

НМИ са националните мерки за изпълнение съгласно Решение на Комисията 2011/278/ЕС, в което се съдържа предварителното изчисляване на броя безплатни квоти, които ще се разпределят за всяка инсталация на територията на всички държави членки и на държавите от ЕАСТ, участващи в ЕИП, за които е направено уведомление до Комисията.

(41)

Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3).

(42)

Регламент (ЕС) № 421/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, с оглед на изпълнението до 2020 г. на международно споразумение за прилагане на единна, основана на пазара глобална мярка за емисиите от международната авиация, OВ L 129, 30.4.2014 г., стр. 1.

(43)

Данни от септември 2015 г.

(44)

Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и на Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета, ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).

(45)

За надзора на първичния пазар ще продължи да се прилага Регламентът за тръжна продажба на квоти, с изключение на свързани с пазарна злоупотреба въпроси, за които пряко се прилага Регламентът относно пазарната злоупотреба.

(46)

Комплексните проверки вече са задължителни на първичния пазар и на вторичния пазар за деривати на квоти за емисии.

(47)

Квотите за емисии подлежат на облагане с ДДС, тъй като те представляват облагаема доставка на услуги.

(48)

Обратното начисляване прехвърля отговорността за плащане на операция с ДДС от продавача върху купувача на стоката или услугата и представлява ефективна защита срещу измами с ДДС.

(49)

Макар че се нарича „базиращ се на изчисления“, по този метод са необходими редица измервания. По-специално трябва да се измерват количеството горива и материали, водещи до емисиите. След това емисиите се изчисляват като произведение на „количество по емисионен фактор (или по други коефициенти в съответните случаи)“. За определяне на емисионните фактори в случай на големи емисии или на нееднородни горива и материали са необходими съответни химични анализи. В други случаи могат да се използват стойности по подразбиране на емисионните фактори.

(50)

Понятието „базиращи се на измервания методики“ е свързано с използването на системи за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS).

(51)

Член 26 от Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията.

(52)

Други параметри са емисионният фактор, за който обикновено се използва приета по подразбиране стойност, както и плътността на горивото, която също често е въз основа на приета по подразбиране стойност.

(53)

Само една държава членка е докладвала, че е въвела такава система за сертифициране и по нея е сертифициран само един верификатор.

(54)

Обхватите са дефинирани в приложение I към Регламента относно акредитацията и верификацията, като се прави връзка с дейностите, посочени в приложение I към Директивата относно СТЕ на ЕС.

(55)

Възможните административни мерки са временно прекратяване или оттегляне на акредитацията или намаляване на обхвата на акредитацията.

(56)

Такъв е случаят, когато операторът не представи верифициран доклад за емисиите или ако компетентният орган установи сериозни неточности или несъответствия в доклада

(57)

Вж. бележка под линия 5.

(58)

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Glossary:Harmonised_index_of_consumer_prices_(HICP)

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.11.2015

COM(2015) 576 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

Доклад за прегледа на Директива 2009/31/EО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации

придружаващ документа

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за напредъка на действията в областта на климата, включващ доклада относно функционирането на европейския пазар на въглеродни емисии и доклада относно прегледа на Директива 2009/31/EО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации
(докладът се изисква съгласно член 21 от Регламент (EС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза, и за отмяна на Решение № 280/2004/EО, съгласно член 10, параграф 5 и член 21, параграф 2 от Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/EО на Съвета, и съгласно член 38 от Директива 2009/31/EО на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации)

{SWD(2015) 246 final}

1.ВЪВЕДЕНИЕ

Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (Директивата относно улавянето и съхранението на въглероден диоксид — CCS) бе приета като част от пакета от документи в областта на климата и енергетиката от 2009 г. Тя определя нормативна рамка за безопасно за околната среда съхранение на въглероден диоксид (CO2). Нейната цел е да се осигури отсъствие на значим риск от изтичане на CO2 или от нанасяне на вреди върху здравето или околната среда, както и да се предотвратят неблагоприятни ефекти върху сигурността на съответната преносна мрежа или местата за съхранение, като по този начин се отговори на обществените безпокойства. Директивата съдържа също разпоредби относно компонентите на CCS, свързани с улавянето и преноса на CO2, при все че тези дейности са обхванати главно в съществуващи нормативни документи на ЕС в областта на околната среда, като например Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда 1 и Директивата относно промишлените емисии 2 .

Европейската комисия счита, че мерките за транспониране са завършени от всички държави членки, с изключение на една, обсъжданията с която продължават. Комисията напредва с проверките за съответствие на тези мерки.

Съгласно член 38 от Директивата относно CCS от Комисията се изисква да оцени Директивата в доклад, който до 31 март 2015 г. да бъде предаден на Европейския парламент и на Съвета, както и да направи, ако е необходимо, предложение за преразглеждане на Директивата.

В този доклад са оценени също ефективността, ефикасността, последователността и релевантността на Директивата, както и добавената стойност от участието на ЕС, в съответствие с програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) 3 .

В доклада е разгледана също и степента на внедряване на CCS и са посочени следващи стъпки, които да бъдат предприети по отношение на по-широка икономическа и политическа среда, с цел ускоряване на внедряването.

2.МЕТОДИКА

В допълнение към констатациите в доклада бяха организирани онлайн проучване и консултация със заинтересовани страни. За проучването бяха получени над 100 отговора от промишлени и енергийни предприятия, научноизследователски и неправителствени организации. Те бяха допълнени от целеви интервюта, преглед на литературата и проучвания на конкретни случаи. Освен това Комисията проведе консултации с държавите членки чрез Групата за обмен на информация, създадена съгласно член 27, параграф 2 на Директивата. Проучването и анализът се основават на посочените в член 38 въпроси за преглед, както и на критериите в програмата REFIT. Повече подробности са дадени в доклада за оценката 4 .

Едно от ограниченията на прегледа е фактът, че постигнатият досега брой на инсталациите за CCS (включващи улавяне, пренос и съхранение) е много по-малък в сравнение с очакванията по време на приемането на Директивата. Само по един проект — проекта ROAD в Нидерландия 5 — има практически опит в областта на Директивата, който включва нещо повече от получаване на разрешения за геоложки проучвания или от провеждането на технико-икономически проучвания за включващи CCS реконструкции на големи горивни инсталации. За да може цялостно да бъде изпитано съдържанието на Директивата и да се проведе по-задълбочено проучване на нейната ефективност и ефикасност е необходим по-голям опит от нейното прилагане и от CCS като цяло.

3.СЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ НА ВНЕДРЯВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА CCS

През юни 2008 г. Европейският съвет поиска от Комисията възможно най-бързо да предложи насърчителен механизъм за държавите членки и частния сектор, с който да се осигури до 2015 г. изграждането и експлоатацията на до 12 демонстрационни инсталации за CCS, с цел да се допринесе за смекчаване на изменението на климата. Тази цел не е постигната и засега в Европа има само две работещи големи инсталации за CCS (и двете са в Норвегия).

Позицията на Комисията за CCS бе потвърдена в няколко съобщения относно провежданата политика 6 . За да могат да се постигнат целите за декарбонизация ще е необходимо от 2030 г. нататък технологията за CCS да бъде внедрена в електроенергийния сектор, използващ изкопаеми горива 7 . В дългосрочен план CCS може да се окаже единственият възможен вариант за намаляване на преките емисии от процесите в големите промишлени инсталации 8 .

Засега на един проект за CCS — проекта White Rose в Обединеното кралство — са предоставени 300 милиона евро в рамките на втората покана за предложения за проекти по програмата NER 300 9 . Освен това Обединеното кралство е възложило договори за проучвания по проектите White Rose и Peterhead 10 . По Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване (EEPR) 11 за демонстрационни проекти за CCS са предназначени 1 милиард евро. Понастоящем в процес на реализация са два проекта — ROAD в Нидерландия и Don Valley във Великобритания. В стадий на проектиране са общо четири проекта в ЕС, които биха могли да влязат в експлоатация около 2020 г. След като влязат в действие, тези проекти ще допълнят опита от двата норвежки проекта, имащи стопански мащаб, които са свързани с добив на природен газ — Sleipner и Snøhvit. Но този темп на напредъка с големи по мащаб проекти за CCS в Европа е много по-бавен от очакваното.

Извън ЕС понастоящем има 20 големи проекта за CCS, които са в експлоатация или в процес на изграждане. Те са главно промишлени проекти, свързани с форсиран добив на нефт, като по този начин осигуряват допълнителни икономически ползи 12 .

Улавянето и използването на въглероден диоксид (CCU) е сравнително ново начинание, което дава възможност за повторно използване на CO2 като суровина за различни приложения. Очаква се CCU да има много по-малко въздействие за смекчаване на климата от CCS, но то би осигурило редица потенциални ползи, включително подобряване на икономическите показатели на проекти за CCS.

4.ПРЕГЛЕД НА ДИРЕКТИВАТА ОТНОСНО CCS

Директивата относно CCS дава законодателната рамка за преодоляване на проблемите във връзка с околната среда, здравето и безопасността при съхранението на CO2. С нея се хармонизират административните процедури за целия цикъл на улавянето, преноса и съхранението на въглероден диоксид в държавите членки и така се създава необходимата правна сигурност за инвеститорите за построяване на големи инсталации за улавяне и на тръбопроводи за пренос на CO2, както и за разработване на обекти за съхранение на CO2.

В настоящия раздел са разгледани конкретни въпроси, на които Комисията е длъжна да даде отговори във връзка с процеса по програмата REFIT и член 38 от Директивата.

Ефективност и ефикасност

Броят на изградените инсталации за CCS е много по-малък от очаквания поради липса на стопанска изгода от технологията, което до голяма степен се дължи на глобалния икономически спад и ниските цени на въглеродните емисии. Липсата на практически опит с технологията затруднява оценката на напредъка към постигането на такива цели като създаването на правна сигурност, гарантирането на безопасността на инсталациите за околната среда и здравето на хората и определянето на ефективността чрез оценка на административните разходи или регулаторното натоварване. Също така, липсата на практически опит по преминаването на проекти за CCS през регулаторния процес, описан в Директивата относно CCS, прави невъзможно уточняването на данни за разходите за прилагане на Директивата, които следва да се поемат от държавите членки, и следователно оценяването на ефективността на Директивата.

Релевантност

Директивата е насочена към ключовите въпроси, чието решаване е необходимо за създаването на общ подход за разработването на CCS. Необходимостта от предприемане на дейности за намаляване на емисии продължава да е голяма и най-новите анализи 13 показват, че тази необходимост е станала дори още по-належаща.

Съгласуваност

Разпоредбите на Директивата относно CCS притежават вътрешна съгласуваност и самата Директива е в съответствие с цялостната нормативна рамка в областта на климата и енергетиката

Добавена стойност от участието на ЕС

С Директивата е дадена общата нормативна рамка, а държавите членки определят, решават и прилагат специфичните за всеки обект изисквания за инсталациите за CCS. Засега фактите сочат, че този подход осигурява достатъчни минимално необходими изисквания и насоки за гарантиране на общ подход, като същевременно на държавите членки се дава достатъчно свобода да ги адаптират към своите национални условия.

Постоянно съхранение на CO2

Поради ограничения опит в ЕС с CCS, все още не е цялостно демонстрирано постоянно задържане на СО2 в голям мащаб. Резултатите от изследователски обекти за съхранение и от проекти в други държави, особено от двата големи проекта в Норвегия, където CO2 се инжектира в солени водоносни пластове под Северно море (от 1996 г. насам), показват, че дълготрайното съхранение без изтичане е възможно.

Необходимост Комисията да преглежда проекторазрешенията за съхранение и проекторешенията за прехвърляне на отговорност

Засега по Директивата е дадено само едно разрешение — от компетентния орган на Нидерландия за проекта ROAD. Комисията даде положително становище за проекторазрешението 14 . Представянето на проекторазрешенията за преглед от Комисията съгласно член 10 не удължава значително времето, необходимо за тяхното получаване.

С член 19 и член 20 относно финансовото обезпечение и финансовия механизъм, на държавите членки се дава достатъчно поле за действие да решават как операторите на обекти следва да доказват способността си безопасно да експлоатират и наблюдават мястото за съхранение до момента на прехвърляне на отговорността на компетентния орган.

По отношение на член 18 относно прехвърлянето на отговорността липсва практически опит. Прилагането на този член ще бъде разгледано при следващия преглед на Директивата.

Критерии и процедура за приемане на потока от CO2 съгласно член 12, достъп на трети страни и трансгранично сътрудничество

Все още няма практически опит по тези изисквания, така че Комисията счита, че на този етап не е необходимо някакво действие. Тези членове ще бъдат разгледани при следващия преглед на Директивата.

Прилагане на разпоредбите относно големите горивни инсталации

Данни за прилагането от държавите членки на член 33 относно осъществимостта на реконструкцията на инсталации за улавяне на CO2 са налични единствено за Обединеното кралство, където операторите на големи горивни инсталации трябва да докажат, че е предвидено достатъчно място за бъдещи инсталации за улавяне на CO2 15 . Някои държави членки (напр. Германия, Франция, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Обединеното кралство) са докладвали, че са приложили член 33 при даване на разрешения за нови инсталации за електропроизводство на база изкопаеми горива с електрогенерираща мощност над 300 MW 16 .

Перспективи за съхранение на CO2 в геоложки формации в трети държави

Към момента няма планове за съхранение на CO2 в трети държави поради разходите за пренос и наличието на подходящи обекти за съхранение в ЕС.

Критерии по приложение I и приложение II относно пригодността на обектите за съхранение и относно плановете за мониторинг

За определяне на пригодността на геоложки формации за използване като места за съхранение се използват критериите за характеризиране и оценка на местата за съхранение, определени в приложение I към Директивата. Заинтересованите страни обикновено считат тези места за приемливи.

Някои заинтересовани страни са докладвали за затруднения при получаването на геоложки данни от зони, които се проучват или използват от дружества за добив на нефт и газ. Комисията счита, че няма необходимост от действие по отношение на Директивата. Все пак, за новите участници на пазара би било полезно ако държавите членки разгледат регулаторните си процеси с оглед насърчаване на отказа от права върху вече затворени находища на въглеводороди.

В приложение II към Директивата са определени критериите за съставяне и актуализиране на плановете за мониторинг при експлоатация и след затваряне. Тези критерии по принцип се приемат като изпълними. Комисията е на мнение, че е твърде рано, предвид липсата на практически опит, да се изменят съществуващите технически изисквания.

Стимули за прилагането на CCS при инсталации, изгарящи биомаса

Предизвикателствата, свързани с внедряването на улавяне на CO2 в инсталации на база биомаса, не се различават значително от тези, свързани с CCS при въглищните електроцентрали. Понастоящем в Европа няма конкретни стимули за използване на CCS при инсталации, изгарящи биомаса.

Рискове за околната среда при пренос на CO2

Комисията смята, че на настоящия етап не е необходимо допълнително регулиране на преноса на CO2. Рисковете при преноса на CO2 не са по-големи от тези при преноса на природен газ или нефт и не е имало събития или причини, които да налагат промяна в сегашните разпоредби.

Необходимост от създаване на стандарти относно емисионните показатели (EPS) за новите големи горивни инсталации, произвеждащи електроенергия

През 2011 г. Комисията проучи потенциалното въздействие от стандарти относно емисионните показатели (EPS) на новостроящи се електроцентрали и взаимодействието със Схемата за търговия с емисии (СТЕ) 17 . В проучването се стигна до заключение, че дори при консервативни допускания относно развитието на СТЕ на ЕС, прилагането на EPS след 2020 г. няма да предостави допълнителни стимули за внедряване на CCS.

Предвид рамката за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г., включително целта за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с най-малко 40 % в сравнение с нивата от 1990 г., подкрепена от заседанието на Европейския съвет през октомври 2014 г., Комисията не счита за необходимо или практически изпълнимо установяването на задължително изискване за EPS за нови електроцентрали. Очаква се с времето провежданата понастоящем реформа на СТЕ на ЕС, включваща предложеното въвеждане на резерв за стабилност на пазара и повишената амбициозност на СТЕ на ЕС за периода след 2020 г. с цел за намаляване на емисиите до 2030 г. с 43 % в сравнение с 2005 г., значително да подобри инвестиционния климат за нисковъглеродни технологии.

5.ЗАКЛЮЧЕНИЯ

5.1.Директивата относно CCS

Въз основа на проведеното оценъчно проучване Комисията смята, че Директивата относно CCS е пригодна за предназначението си. Като цяло и въпреки ограничената засега налична информация за нейно практическо прилагане, заинтересованите страни са на мнение, че Директивата осигурява регулаторната рамка, необходима за гарантиране на безопасност при улавянето, преноса и съхранението на CO2, като същевременно позволява достатъчно гъвкавост на държавите членки. От друга страна, липсата на практически опит с проекти, преминали през регулаторен процес, изключва възможността за сериозна преценка на действието на Директивата. Ясно се вижда тревогата на заинтересованите страни, че евентуално възобновяване на разглеждането на Директивата сега може да бъде контрапродуктивно, тъй като би довело до период на несигурност относно CCS, което не би било от полза в сектор, в който и без това инвеститорското доверие е слабо.

По отношение на оценката по програмата REFIT Комисията стигна до заключение, че на този етап данните са недостатъчни да се прецени пълната ефикасност на Директивата, да се направи анализ на ефективността на административното и регулаторното натоварване и да се разгледат аспекти за опростяване. Заинтересованите страни и държавите членки смятат Директивата за необходима за безопасното съхранение на СО2 в геоложки формации и за създаване на правна сигурност за инвеститорите. Директивата е последователна в рамките на собствените си разпоредби и с другото съответно законодателство. По отношение на добавената стойност от участието на ЕС по принцип се счита, че Директивата осигурява добър баланс между определянето на общ подход на равнището на ЕС и разработването от държавите членки на собствено подробно и специфично за всеки отделен случай тълкуване.

Следващият преглед на Директивата относно CCS ще бъде направен, когато в ЕС има наличен по-голям опит с CCS.

5.2.Политика за създаване на възможности

Важно е да се запази подкрепата за демонстрационни проекти със стопански мащаб както в електроенергийния сектор, така и в промишлеността, тъй като е от съществено значение да се придобие опит, да се намалят разходите и да се демонстрира безопасно и надеждно подземно съхранение на CO2. На равнището на ЕС Иновационният фонд, на който би трябвало да се предоставят 450 милиона квоти по СТЕ на ЕС, следва да подкрепя освен иновационната възобновяема енергия и енергийно интензивната промишленост, също и CCS 18 . За реализирането на успешни демонстрационни проекти е от съществено значение държавите членки да съчетават финансовата помощ от ЕС с участие и на частния сектор.

Проектите за електроцентрали и други промишлени проекти имат продължителни инвестиционни цикли, затова е важно държавите членки да разглеждат CCS като част от дългосрочното си планиране (най-добре до 2050 г.), което ще се разработва съгласно бъдещото управление за целите на Енергийния съюз.

С оглед на бъдещото внедряване на CCS е важно да се планира подходяща инфраструктура за пренос и съхранение на CO2 и да се обмисли възможно споделяне на инфраструктура, с цел намаляване на разходите. Натрупването на познания за възможностите за съхранение на CO2 и изработването на карта с местоположението на ключови места за съхранение и клъстери от източници на CO2 би помогнало при планирането на бъдещата мрежа за пренос и съхранение. Роля за подпомагане на създаването на трансгранични преносни мрежи и на регионалното сътрудничество в тази област може да играе Механизмът за свързване на Европа (Connecting Europe Facility).

Ускоряването на научноизследователските и иновационните дейности в тази област е едно от десетте действия, определени в новия Стратегически план за енергийни технологии с цел ускоряване на преобразуването на енергийната система и за създаване на работни места и растеж 19 . Ще продължи и предоставянето на подкрепа чрез Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ 20 .

(1)

Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда

(2)

Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)

(3)

Оценката по програмата REFIT на Директивата относно CCS е включена в списъка по Работната програма на Комисията за 2015 г. — Ново начало, COM(2014) 910 final.

(4)

„Study to support the review of Directive 2009/31/EC on the geological storage of carbon dioxide (CCS Directive)“ („Проучване във връзка с прегледа на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (Директивата относно CCS“), Luxembourg, Publications Office of the European Union, 2015.

(5)

Ротердамският демонстрационен проект за улавяне и съхранение на СО2, http://road2020.nl/

(6)

Например в следните съобщения на Комисията: Бъдещето на улавянето и съхранението на СО2 в Европа, COM(2013)180 и A Roadmap for moving to a competitive low carbon economy in 2050 (Пътна карта за постигане на конкурентоспособна нисковъглеродна икономика в Европа в 2050 г.), COM(2011)112.

(7)

Енергийна пътна карта за периода до 2050 г., COM(2011)885.

(8)

Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 г., COM(2014)15.

(9)

Програмата NER 300 е една от най-големите в света програми за финансиране на иновативни нисковъглеродни демонстрационни проекти и е предоставила общо 2,1 млрд. евро на 38 проекти за енергийна ефективност и един проект за CCS. Тя е създадена в съответствие с член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО и е финансирана от продажната на 300 милиона квоти за емисии от Резерва за нови участници (NER), образуван за третата фаза на Схемата за търговия с емисии на ЕС. Вж. http://ec.europa.eu/clima/policies/lowcarbon/ner300/.

(10)

Допълнителна информация относно конкурса в Обединеното кралство за комерсиализация на CCS има на следния линк: https://www.gov.uk/uk-carbon-capture-and-storage-government-funding-and-support.

(11)

Регламент (ЕО) № 1233/2010 за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката.

(12)

GCCSI, 2014, The Global Status of CCS.

(13)

IPCC AR 5 October 2014. http://www.ipcc.ch/.

(14)

Commission Opinion relating to the draft permit for the permanent storage of carbon dioxide in block section P18-4 of block section P18a of the Dutch continental shelf, in accordance with Article 10(1) of Directive 2009/31/EC of 23 April 2009 on the geological storage of carbon dioxide (Становище на Комисията относно проекторазрешението за постоянно съхранение на въглероден диоксид в блок секция P18-4 на блок секция P18a на нидерландския континентален шелф, в съответствие с член 10, параграф 1 от Директива 2009/31/ЕО от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации), C(2012)1236.

(15)

В Обединеното кралство е изготвена също и разяснителна записка, в която е обяснено какво трябва да разглеждат и доказват разработчиците на инсталации в своите проверки за осъществимостта на бъдещи реконструкции, включващи улавяне на CO2: Carbon Capture Readiness (CCR) - A guidance note for Section 36 Electricity Act 1989 consent applications (Готовност за улавяне на СО2 (ССR) — Разяснителна записка за заявки за разрешения по раздел 36 от Закона за електроенергията), URN 09D/810, November 2009, https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/43609/Carbon_capture_readiness_-_guidance.pdf .

(16)

Доклад за прилагането на Директива 2009/31/EО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, COM(2014)99.

(17)

Bloomberg New Energy Finance, 2011, Emission performance standards: Impacts of power plant CO2 emission performance standards in the context of the European carbon market (Стандарти за емисионните показатели: въздействия на евентуални стандарти за емисиите на СО2 на електроцентралите в контекста на европейския въглероден пазар), http://ec.europa.eu/clima/policies/lowcarbon/ccs/docs/impacts_en.pdf.

(18)

Предложение за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглверодните инвестиции, COM(2015)337.

(19)

Съобщение на Комисията „Към интегриран Стратегически план за енергийни технологии (SET Plan): Ускоряване на преобразуването на европейската енергийна система“, C(2015)6317 final.

(20)

Регламент (ЕС) № 1291/2013 за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.).