ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 17.9.2015
COM(2015) 462 final
2015/0219(NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда
{SWD(2015) 176 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 17.9.2015
COM(2015) 462 final
2015/0219(NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда
{SWD(2015) 176 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Основания и цели
По време на финансовата и икономическа криза през периода 2008 — 2009 г. повечето държави — членки на ЕС, претърпяха сериозен икономически спад, което доведе до рязко влошаване на техния пазар на труда. Равнището на безработица в ЕС достигна рекордни стойности. В момента обаче следва низходяща тенденция.
Безработицата все още е висока най-вече сред младите хора 1 и сред трайно безработните лица. Дълготрайната безработица (т.е. безработица с продължителност над една година) 2 се е увеличила двойно от 2007 г. насам. На нея се дължи половината от общия размер на безработицата: 12,1 милиона души, или 5 % от активното население на ЕС, 62 % от които към 2014 г. са били без работа поне две последователни години 3 . В ЕС равнището на дълготрайната безработица се е запазило много високо през 2013 и 2014 г.
Дълготрайната безработица не засяга държавите членки по един и същи начин; нейното отражение зависи от степента, до която те са засегнати от кризата, от макроикономическото положение, от икономическата структура и от начина на работа на националните пазари на труда. Тя засяга най-различни групи хора, които като цяло се характеризират с ниска пригодност за заетост, а голяма част от тях са изправени пред редица обстоятелства, които ги поставят в неравностойно положение. Вероятността работниците със слаби умения или ниска квалификация и гражданите на трети държави да изпаднат в състояние на дълготрайна безработица е два пъти по-голяма. Лицата с увреждания и малцинствата в неравностойно положение, като например ромите, също са засегнати в по-голяма степен.
Дори когато наемането на работа в държавите членки отново се засили, съществува риск голяма част от трайно безработните лица да не бъдат наети, тъй като те са най-слабо свързани с пазара на труда. Колкото по-дълго хората не работят, толкова по-трудно е те да бъдат наети отново, тъй като уменията им полека-лека закърняват. Това би довело до затруднения за хората, по-ниска степен на използване на човешкия капитал, загуба на икономически потенциал и увеличаване на социалните разходи, което ще влоши още повече отражението на демографския спад. Голяма част от лицата, които са били безработни в продължение на една година или повече, рискуват да напуснат въобще пазара на труда. Всяка година една пета от тях спират да търсят нова работа и попадат в категорията на неактивното население.
Дълготрайната безработица може да доведе до бедност и социално изключване. Освен това тя допринася за прехвърлянето на бедността върху децата в домакинства без работещи лица, тъй като е доказано, че успеваемостта в училище е по-ниска сред децата в домакинства на безработни лица. Заетостта би помогнала както на засегнатите работници, така и на техните семейства да се спасят от бедността, тъй като половината от намерилите работа избягват риска от бедност.
Справянето с дълготрайната безработица би допринесло за устойчивия растеж и сближаването чрез по-високата степен на заетост и би могло също така да облекчи тежестта върху публичните финанси благодарение на по-ниските разходи за социални помощи и по-високите данъчни приходи.
Дълготрайната безработица е едно от основните предизвикателства в програмата за растеж и заетост, посочени в изготвения от Комисията годишен обзор на растежа и в нейната работна програма за 2015 г. 4 В политическите насоки на председателя Юнкер последиците от безработицата са набелязани като основно политическо предизвикателство. Европейският парламент 5 , Съветът 6 и Европейската централна банка 7 посочиха дълготрайната безработица като основна пречка за растежа.
За преодоляването на дълготрайната безработица се изисква предприемането на широк набор от действия, в т.ч. структурни реформи, в различни области на политиката (политика по заетостта, икономическа и данъчна политика, инвестиции в човешки капитал) и съчетаването на оздравителни и превантивни мерки. ЕС има многостранна стратегия, с която да гарантира създаването на оказваща подкрепа макроикономическа среда, да увеличи възможностите за намиране на работа, да укрепи социалното сближаване, да подкрепи развиването на уменията и да допринесе за намаляването на дълготрайната безработица. Преходът към заетост на трайно безработните лица зависи не само от качеството на предлаганите услуги, но и от макроикономическото положение, икономическата структура и начина на работа на пазара на труда във всяка държава членка.
Държавите членки вече са предприели действия, за да помогнат на трайно безработните да си намерят работа. През 2014 г. обаче делът на трайно безработните лица, които са се върнали на работа преди края на втората си година като безработни, е варирал в различните държави членки от 11 % до над 46 %. Въпреки че тези резултати може да са повлияни от множество фактори, разликата показва, че съществуват възможности за развитие въз основа на успешните практики от различни краища на ЕС.
По този начин действията на равнището на ЕС в подкрепа на държавите членки при осигуряването на възможност за завръщане на работа на трайно безработните лица ще осигурят добавена стойност. Вече съществуващите действия следва да бъдат допълнени, за да се гарантира, че лицата, които имат нужда от подкрепа, могат да получат достъп до нея, и да се засили ефективността на тази подкрепа, и по-специално като търсещите работа бъдат придружавани по пътя им обратно към пазара на труда. Те могат да надграждат върху провеждания от години обмен на знания и върху опита, натрупан чрез координирането на политиките по заетостта, както и чрез финансирането от европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално от Европейския социален фонд.
В този контекст целта на тази конкретна инициатива е да се дадат насоки на държавите членки във връзка с предоставянето на услуги, така че да се увеличи делът на преминаващите от дълготрайна безработица към заетост. В препоръката се предлагат конкретни действия за засилване на персонализираната подкрепа, насочена към трайно безработните лица и предоставяна от службите по заетостта и социалните служби.
Конкретните предизвикателства, към които е насочена инициативата, включват липсата на подкрепа за трайно безработните лица при намирането на работа, което води до по-малък брой регистрирани лица в публичните служби по заетостта в някои държави членки (ниска степен на обхващане), трудността да се обхванат комплексните причини за безработицата (да се гарантира, че подкрепата отговаря на потребностите на работодателя и е подходяща за лицето) и спирането на предоставяните услуги след приключване на изплащането на обезщетения за безработица.
Тези мерки ще трябва да бъдат разгледани на фона на един по-всеобхватен набор от действия в тази област на политиката на равнището на ЕС и на национално равнище, които улесняват коригирането на пазарите на труда, като се взема предвид променящото се естество на работата, и насърчават икономическия растеж, в т.ч. усилията за обезпечаване на подкрепящо макроикономическо положение, организацията на системите за обезщетения и социална сигурност и организацията на системите за образование и обучение, трудовото облагане и законодателството за защита на заетостта.
Съгласуваност със съществуващи мерки
Вече съществуват редица политики, инструменти и инициативи на равнището на ЕС в подкрепа на заетостта, и по-специално препоръките по линия на европейския семестър за координация на икономическите политики, европейските структурни и инвестиционни фондове, в частност Европейският социален фонд (ЕСФ), както и инициативата за възприемане на добрия опит в рамките на мрежата на публичните служби по заетостта.
С препоръката ще се окаже подкрепа на процеса на реформи, започнал по линия на целите от Европа 2020, и по-специално тя ще допринесе за целите за увеличаване на равнището на заетост и намаляване на бедността. Препоръката представлява отговор и на призива на Съвета „да изготви предложения в подкрепа на трайно безработните, извличайки поуки от въвеждането на гаранцията за младежта в рамките на ЕС, като същевременно ги интегрира изцяло в Европейската стратегия по заетостта“ 8 .
Общите цели на европейския семестър за координиране на икономическите политики се подкрепят от интегрираните насоки, които включват общите насоки на икономическите политики и насоките за заетостта. Първите обхващат приоритети като насърчаване на инвестициите, увеличаване на растежа чрез извършването на структурни реформи, премахване на основни пречки на равнището на ЕС пред постигането на растежа и създаването на работни места и подобряване на устойчивостта на публичните финанси и на въздействието им в подкрепа на растежа. Вторите пък обхващат приоритети като насърчаване на разкриването на работни места, усъвършенстване на предлагането на работна ръка и на уменията, подобряване на функционирането на пазара на труда, осигуряване на справедливост, борба с бедността и насърчаване на равните възможности.
Препоръката е изготвена въз основа на насоките за заетостта, които са предвидени в член 148, параграф 2 от ДФЕС и в които се призовава за значително намаляване и предотвратяване на дълготрайната безработица. Действащите насоки за заетостта имат за цел да се преодолеят структурните пречки, свързани с липсата на гъвкавост на пазара на труда и с неподходящите умения или недостатъчните инвестиции в човешки капитал. Сред елементите в тези области, които са ясно изразени в специфичните за всяка държава препоръки, са намаляването на демотивиращите финансови фактори за упражняване на трудова дейност, коригиране на механизмите за определяне на трудовото възнаграждение, изместване на данъчната тежест от плещите на работната сила, засилване на активните мерки на пазара на труда и модернизиране на професионалното образование и обучение и чиракуването. В предложените нови насоки за заетостта се призовава за значителното намаляване на броя на трайно безработните лица чрез всеобхватни стратегии, включително предоставяне на конкретна активна подкрепа за връщане на пазара на труда на трайно безработните 9 .
В специфичните за всяка държава препоръки от 2015 г. 10 се признава, че са необходими мерки за справяне с дълготрайната безработица, като ефективната социална закрила бъде комбинирана с пригодност за заетост. В този смисъл в тях се подчертава, че от основно значение за подобряването на пригодността за заетост е наличието на ефикасни, ефективни и перспективни програми за професионално образование и обучение, включително целенасочено обучение за възрастни. В тях също така се посочва, че в някои държави членки трябва да бъде засилена ролята на публичните служби по заетостта, както и че мерките за активна политика на пазара на труда биха могли да бъдат насочени по-ефективно към лицата, които са най-слабо свързани с пазара на труда.
Що се отнася до споделянето на добри практики, изпълняват се действия в подкрепа на стратегията Европа 2020 чрез усвояване на знания за политиките. Мрежата на публичните служби по заетостта (ПСЗ) разработва процес на възприемане на добрия опит с цел да се сравнят резултатите от работата на ПСЗ във всички държави членки и те да се учат едни от други.
Налице е и значителен принос от ЕСФ за борба с дълготрайната безработица. При настоящото програмиране за периода 2014 — 2020 г. най-малко 10 % от получаващите подпомагане от ЕС лица са трайно безработни. Разпределените от ЕСФ средства позволяват както да се увеличи финансирането на подпомагането за интегриране, така и да се повиши неговата ефективност. Освен това мерките, финансирани от ЕСФ, могат да получат допълнително финансиране от Европейския фонд за регионално развитие. Като примери могат да бъдат посочени подкрепата за разкриването на работни места и модернизацията на професионалното образование и на публичните служби по заетостта.
Препоръката би могла да допринесе за подсилване в рамките на настоящото програмиране на акцента на интервенциите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално на ЕСФ, върху интегрирането на трайно безработните лица и повишаването на ефективността на насочените към тях мерки. В препоръката се разглеждат основните елементи на схема за персонализирана подкрепа, насочена към трайно безработните лица, която може да бъде надграждана с нови интервенции от ЕСФ.
Препоръката ще допълни тези съществуващи инструменти, като въведе рамка за действия, насочени към интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда. Тази рамка ще обхваща всички държави членки и ще има за цел да допринесе за цялостното подобрение на ефективността на процеса на интегриране на пазара на труда. По този начин ще се създаде основа за въвеждането на приоритети при намирането на работа за трайно безработните лица на национално равнище, което ще позволи да се разпределят необходимите ресурси, в т.ч. подкрепата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Целта е да се даде тласък за предприемането на действия за увеличаване на административния капацитет, по-добро сътрудничество между доставчиците на услуги, по-стабилно партньорство с частния сектор и ефективност на публичните разходи.
Препоръката ще черпи от натрупания опит и извлечените поуки от схемата „Гаранция за младежта“, създадена от Съвета през 2013 г. с цел да бъдат преодолени високите равнища на младежка безработица и неактивност в резултат на кризата и да се подобри преходът от училище към работа. Младежката гаранция е пример за това, че добре насочените инициативи на ЕС могат да мобилизират и засилят националните действия за справяне с причините за неефективност на пазара на труда и социални сътресения. Младежката гаранция даде политически тласък за реформата на начините за предоставяне на подкрепа, която бе засилена и запазена посредством многостранно наблюдение.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
Правно основание
Предложението се основава на член 292 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който Съветът приема препоръки, като действа по предложение на Комисията, във връзка с член 149, в който се предвиждат насърчителни мерки, насочени към подкрепа на дейността на държавите членки в областта на заетостта.
В дял IX от ДФЕС се определят правомощията на ЕС по отношение на политиките по заетостта, и по-специално член 145 за изработването на координирана стратегия за заетостта и член 147 за постигането на високо равнище на заетост чрез подкрепа и допълване на действията на държавите членки. Предложението ще допринесе за постигането на целите от Договора, и по-специално за насърчаване на пълната заетост и социалното сближаване (член 3 от Договора за Европейския съюз).
Субсидиарност
При работата си по разработването на стратегия за заетостта ЕС има правомощието да координира, да насърчава сътрудничеството и да подкрепя действията на държавите членки. Като зачита компетентността на държавите членки, препоръката е начин за материализиране на тази амбиция, и по-специално чрез ползата от обмена на най-добри практики.
Ниските резултати от функционирането на пазарите на труда на национално равнище от гледна точка на коефициента на дълготрайна безработица и преминаването към заетост може да окажат отрицателно въздействие върху икономиката и да възпрепятстват социалното и икономическото сближаване в ЕС. Макар че икономическият растеж сам по себе си е основна движеща сила, задържането на дълготрайната безработица може да има подтискащ ефект върху икономическия растеж и неговата устойчивост.
Съществуват редица предизвикателства, свързани с предоставяните на трайно безработните лица услуги за подкрепа (вж. раздел 4 - анализ). Чрез нова инициатива на ЕС ще бъде предоставена подкрепа за преминаване към по-висока ефективност и по-високи стандарти при предоставянето на услуги на трайно безработните лица. Тя черпи от успешните практики на държавите членки и пренася извлечените поуки в рамка за действие, която ще помогне на държавите членки да модернизират своите служби по заетостта и социалните си служби.
Пропорционалност
В препоръката се посочват действия, които да бъдат предприети на национално равнище. В нея се съблюдава принципът на пропорционалност, тъй като тя предлага гъвкава рамка и насоки за процесите на модернизация и реформи в държавите членки. В рамката също така се признава, че различните ситуации на национално, регионално или местно равнище биха могли да доведат до различия при начина на изпълнение на препоръката. Държавите членки ще определят отговорните органи, които в зависимост от националните обстоятелства могат да бъдат служби по заетостта или други организации.
Препоръката задава рамка за действие в подкрепа на трайно безработните лица, а нейният обхват е ограничен до предоставянето на насоки на службите по заетостта или на други отговорни организации и техните партньори относно стъпките за изграждане на схема за персонализирана подкрепа, чиято цел е трайно безработните лица да се върнат на пазара на труда. Подобряването на ефективността на процеса на интегриране е важен фактор в борбата с дълготрайната безработица като цяло. В препоръката се предоставя висока степен на гъвкавост на държавите членки както при разработването, така и при определянето на съдържанието на мерките за прилагане.
С предложеното действие се зачитат практиките на държавите членки и разнообразието от системи в социалната област. В него са съчетани необходимостта на държавите членки от диференциран подход, отразяващ различната икономическа, финансова и икономическа обстановка във всяка от тях, разнородните условия на пазара на труда и хетерогенните обстоятелства, водещи до дълготрайна безработица.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ
Между 19.2.2015 г. и 15.5.2015 г. бе проведена открита обществена консултация относно предоставянето на услуги на трайно безработните лица в държавите членки и на равнището на ЕС. Бяха получени 159 отговора 11 . Повечето респонденти бяха съгласни с предизвикателствата, набелязани в консултацията, и подчертаха значимостта на интегрирането на предоставянето на услуги и на индивидуализираните услуги за трайно безработните лица. Над две трети от респондентите са поддръжници на промените в подкрепата на трайно безработните лица, и по-конкретно на въвеждането на индивидуално предлагане на активна подкрепа, единна точка за контакт, взаимни отговорности и по-голямо участие в активните мерки за подкрепа. Мнозинството от респондентите подкрепят предприемането на нови действия от страна на ЕС за преодоляване на дълготрайната безработица чрез общи принципи за създаването на рамка и насоки за ефективен пазар на труда.
При насочената към заинтересованите страни консултация Европейската мрежа на публичните служби по заетостта подчерта значението на индивидуализираното обслужване, по-добрата координация на подкрепата, взаимните задължения и подкрепата за работодателите. Комитетът на Европейския социален фонд наблегна на факта, че при настоящото програмиране ролята на ЕСФ при изпълнението на инициативата може да бъде значителна, както и че инициативата би могла да повиши ефективността на действията по ЕСФ. Комитетът по заетостта подчерта, че разнообразните профили на трайно безработните лица изискват прилагане на индивидуализиран подход към активната подкрепа и изтъкна необходимостта държавите членки да разполагат с гъвкавост при изготвянето на своите политики по целесъобразност. Комитетът за социална закрила отбеляза необходимостта да се запазят ресурсите за групите, изправени пред повече от една пречки пред заетостта. При проведеното на 24 април 2015 г. изслушване на социалните партньори във връзка с инициативата бе отбелязано, че подходът, основан на инструменти за интегриране, може да бъде съчетан с общи насоки в съответната област на политиката.
Резултатът от консултацията отразява необходимостта от спешни действия, от по-добро балансиране между компонентите, свързани с процесите и инструментите, и общите насоки в съответната област на политиката, от зачитане на различните ситуации в отделните държави членки чрез запазване на гъвкавостта на подхода и от признаване на разнообразните профили на трайно безработните лица като група чрез насърчаване на прилагането на индивидуализиран подход.
4.АНАЛИЗ
Комисията направи анализ на ефективността и на потенциалното въздействие от изготвянето на препоръка на Съвета, който е публикуван в придружаващия работен документ на службите на Комисията. При извършването на анализа бе съчетан вътрешен и външен експертен опит, и по-специално набелязване на договори за приобщаване и координиране на подпомагането на доходите с активизиране, набор от инициативи за добри практики на ЕСФ, преглед на съществуващите изследвания за разходите и ползите от интервенциите във връзка с дълготрайната безработица, в т.ч. подробна оценка за пет държави членки и доклади от мероприятия за обмен на опит във връзка с преодоляването на дълготрайната безработица.
Акцентът на анализа бе поставен върху услугите във връзка с интегрирането, предоставяни на търсещите работа, и върху евентуалното въздействие на въвеждането на схема за персонализирана подкрепа, насочена към трайно безработните лица и състояща се от споразумение за работна интеграция, подкрепено с общи насоки в съответната област на политиката относно участието на работодателите и предшествано от индивидуална оценка.
Аналитичният подход, който не предполага извършването на оценка на въздействието, бе избран по ред причини. В препоръката се предоставят общи насоки относно създаването на схема за персонализирана подкрепа, насочена към трайно безработните лица и целяща те да се върнат на пазара на труда, която да позволява на държавите членки да въвеждат различни незадължителни и гъвкави елементи съгласно своите национални практики. Въздействието на препоръката ще зависи не само от начина, по който държавите членки вероятно ще изпълнят мерките, но и от редица важни и специфични за всяка държава характеристики, като например макроикономическото положение, икономическата структура и начина на работа на пазара на труда, което затруднява разграничаването на конкретното въздействие на предложението от други фактори. За извършването на по-задълбочена оценка на предложената препоръка би следвало да се вземе предвид въздействието на набор от възможни съпътстващи политики, които могат да бъдат предприети на национално равнище, както и специфичната институционална уредба на всяка отделна държава. Извършването на подробна количествена оценка би било неоправдано, тъй като информацията не може да бъде събрана нито лесно, нито бързо. 12
Поради това за целите на аналитичния подход са използвани съществуващи анализи и изследвания в областта, чиито констатации и съвети в тази сфера на политиката в по-голямата си част са сходни. Чрез този подход са събрани наличните от действащите реформи доказателства относно ефективността на подобни мерки и разходите за тях.
Освен това с препоръката ще се подобри събирането на данни на равнището на ЕС, като се позволи наблюдението отблизо на действията в държавите членки. В препоръката е включена специална клауза за оценка, така че след първоначален период на нейното изпълнение да се представи пълна оценка на въздействието от действията, предприети в отговор на препоръката.
Основни констатации от анализа
Макар да признава, че дълготрайната безработица се дължи на дълбоки структурни проблеми, свързани с уменията, успеваемостта в училище и достигнатата образователна степен, макроикономическото положение и начина на работа на пазара на труда, анализът бе съсредоточен върху организацията на услугите за предоставяне на подкрепа, насочена към трайно безработните лица и целяща те да се върнат на пазара на труда. Бяха установени редица фактори, ограничаващи успеха на държавите членки в областта на интегрирането при придружаването на трайно безработните лица обратно към пазара на труда:
Регистрацията дава право на достъп до подкрепа. Ниският дял на регистрираните показва, че подкрепата е достъпна само за част от трайно безработните лица. Средният процент на регистрирани в ЕС е 73 %, но в редица държави членки той е под 50 %. Според наличните данни през 2012 г. само 13,5 % от трайно безработните лица над 25 г. са участвали в активни мерки на пазара на труда.
В повечето държави членки търсенето на работа или изпълняването на минимални изисквания за активизиране са условие за получаване на обезщетение. Тези условия обаче не винаги се прилагат на практика, като в повечето случаи това се дължи на пропуски в предлагането на активни мерки. В редица държави членки публичните служби по заетостта обслужват на първо място безработните, които отговарят на условията за получаване на обезщетения за безработица, като от съображения за ефективност насочват своите интервенции в началото на периода на безработица.
В много държави изплащането на обезщетения за безработица приключва в рамките на една година. Когато трайно безработните лица вече не отговарят на условията по тази линия, те могат да отговарят на условията за получаване на независещ от вноски минимален доход или за други социални помощи. В различните държави членки за тях отговарят различни органи (най-често това са агенциите за социално подпомагане или публичните служби по заетостта). Тук могат да се включат и редица други социални услуги, предоставени чрез общините, местните служби и НПО. По този начин е възможно да се променят агенциите, които оказват съдействие на трайно безработните лица.
Процесът на реинтегриране може да бъде нарушен, тъй като индивидуалната подкрепа се променя от обезщетение за безработица, предоставяно от публичните служби по заетостта, на социални обезщетения, предоставяни от органите за социално подпомагане. В случай че разпределението на отговорностите между различните агенции не е ясно, досиетата не се прехвърлят и координацията между предоставяните услуги е ограничена. Съответно прекъсванията могат да доведат до забавяне при започването отново на работа. Докато някои държави членки вече са обединили услугите и са въвели принципа за обслужване на едно гише, в други липсва координация на политиките на национално равнище, което води до разпокъсано и непоследователно предоставяне на услуги. В извършената от Комисията оценка на изпълнението на препоръката относно активното приобщаване бе подчертано значението на координирания и интегрирания подход при предоставянето на услуги и в политиките по заетостта, в т.ч. обслужване на едно гише, чрез което се обвързват заетостта и социалната закрила 13 .
Индивидуализираните услуги, като например оценяване и профилиране, не винаги са достъпни за трайно безработните лица. Интервенциите по програми, насочени към подгрупи от трайно безработни лица, не обхващат цялата гама на конкретните индивидуални потребности. Освен това само малък дял от разходите за активни мерки за тях се заделят за обучение или за подкрепа за започване на предприемаческа дейност. Вероятността нискоквалифицираните безработни лица да участват в програми за учене през целия живот е четири пъти по-малка, а подкрепата рядко включва образователни модули, свързани с основните умения.
Програмите за трайно безработните лица не са насочени към потребностите на работодателите. В някои държави акцентът е върху схемите за осигуряване на работа в областта на общественото благоустройство (по приблизителни оценки 31 % от настоящите разходи за активни мерки на пазара на труда за трайно безработните лица през 2012 г.), които не винаги осигуряват възможности за връщане на пазара на труда. Като цяло работодателите не участват в достатъчна степен в дейностите, организирани от службите по заетостта и социалните служби.
Тъй като лицата изпадат в дълготрайна безработица след 12 месеца безработица, а между 12 и 24 месеца безработица преминаването към заетост бележи значителен спад, целесъобразно е да се предприемат действия не по-късно от настъпването на 18 месеца от началото на безработицата. Това отговаря на съществуващите практики в държавите членки, които най-успешно се справят с намаляването на дълготрайната безработица.
При анализа бяха установени редица фактори за успех при разработването, организацията и ориентирането на политиките за интегриране на пазара на труда.
Очаква се, че подходът на предоставяне на индивидуализирани услуги, при който се съчетават интензивна подкрепа, наблюдение на резултатите и ориентиране към работодателя, ще допринесе за увеличаването на броя на преминаващите към заетост и за подобряване на съответствието между трайно безработните лица и възможностите за работа. В някои държави членки с голям дял на преминаващите към заетост вече са въвели някои елементи, предлагани в препоръката. Съответно въздействието от дадена инициатива ще бъде по-голямо в държави членки с по-слаби структури за подкрепа и по-голям дял трайно безработни лица. Очаква се споразуменията за работна интеграция да доведат до промяна към по-стабилни структури за подкрепа. Ако тази промяна доведе до намаляване на различията спрямо държавите членки с по-добри резултати, може да се очаква, че при цялостно прилагане на предложението всяка година повече хора ще си намират работа 14 .
Тези ефекти обаче зависят от редица други фактори. При комбинирането на настоящата препоръка с други структурни реформи за насърчаване на създаването на работни места, благодарение на нея може да се окаже подкрепа за общото повишаване на равнището на заетостта чрез по-висок потенциал за растеж и намаляване на структурната безработица, за намаляване на несъответствието между търсенето и предлагането на работна ръка чрез персонализирани услуги за трайно безработните лица или за намаляване риска от бедност и социално изключване.
Преместването на акцента на съществуващите разпределени финансови средства върху схеми за подкрепа на прякото интегриране на пазара на труда, като например субсидии за наемане на работа, би могло да допринесе за по-голямо участие на работодателите. На фона на ниско търсене на работна ръка и ограничено поле за действие във фискалната област такива стимули могат да бъдат привлекателен инструмент за подкрепа на заетостта, като същевременно ще подобрят пригодността за заетост на трайно безработните лица. Те обаче трябва да бъдат добре замислени; в противен случай резултатът може да бъде безполезно изразходване на публични средства, особено ако субсидираните работни места са щели да бъдат създадени при всички положения („загуба за обществото“) или ако стимулите мотивират работодателите да назначават само определен вид работници вместо други (ефект на изместване), или може да доведе до ненужно фрагментиране на данъчната система.
При сътрудничество между различните агенции, като например публичните служби по заетостта, социалните служби и общините, чрез единна точка за контакт, би се подобрила приемствеността при предоставянето на услуги, а предлаганите услуги биха били по-целесъобразни и по-ефективни, което би оказало положително влияние върху социалната закрила и върху най-слабо свързаните с пазара на труда групи. Трайно безработните лица биха се радвали на опростен достъп до услуги, докато службите по заетостта и социалните служби, както и доставчиците на услуги би следвало да адаптират процесите и да окажат съдействие за изпълнението на споразуменията за работна интеграция.
Не се предвиждат разходи за привеждане в съответствие на малките и средните предприятия (МСП) и на работодателите. За извършването на оценки, за наблюдението и актуализирането на споразуменията за работна интеграция и за достъпа до услуги и стимули за работодатели могат да се използват онлайн канали.
Чрез инициативата се засилва защитата на основните права. Подобряването на достъпа до услуги за предоставяне на подкрепа и установяването на подход на предоставяне на индивидуализирани услуги за трайно безработните лица гарантират и утвърждават в още по-голяма степен правото на достъп до безплатни услуги за намиране на работа, установено в член 29 от Хартата на основните права на ЕС. Освен това с предоставянето на по-добра защита на трайно безработните лица надлежно се съблюдават принципите, заложени в член 34 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като се подобрява тяхното право на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до закрилата на социалните служби в случай на загуба на работа, допринася се за борбата срещу бедността и социалното изключване и се утвърждава човешкото достойнство.
5.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предлаганата препоръка на Съвета ще има отражение върху разпределението на ресурсите на национално равнище, и по-специално чрез преразпределянето на програмите по линия на ЕСФ към преки услуги за клиента и чрез инвестиране в капацитет за предоставяне на услуги и координиране. С препоръката се предоставя гъвкава рамка за интервенция, в която държавите членки имат възможност да адаптират съществуващите разпределени ресурси за подкрепа на безработните и за други социални услуги според своето бюджетно положение.
Въпреки че изпълнението на препоръката е свързано с първоначални административни разходи във връзка с въвеждането на координираното предоставяне на услуги и индивидуализираната подкрепа, очаква се общото отражение върху бюджета да бъде ограничено или дори положително в средносрочен план, ако то се материализира под формата на по-голям брой преминаващи към заетост, особено в случай че бъде придружено от други съществени реформи на пазара на труда.
Разпределените бюджетни средства за многогодишната финансова рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове може да се използват за подкрепа на изпълнението, в т.ч. за допълнителните инвестиции в административен капацитет за институциите, отговарящи за пазара на труда и социалната сфера.
Проектите за социални иновации за връщане на трайно безработните лица на работа могат да бъдат съфинансирани в рамките на договорения бюджет за ос „Прогрес“ на програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) за периода 2014 — 2020 г. чрез покани за представяне на предложения.
За предлаганата препоръка на Съвета не се изисква нито допълнителен бюджет на ЕС, нито човешки ресурси от страна на Комисията.
6. ОПИСАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Общата цел на предлаганата препоръка на Съвета е да се повиши броят на преминаващите към заетост трайно безработни лица. Конкретните цели, за чието постигане ще допринесе тази инициатива, са: 1) повишаване на степента на обхващане чрез по-висок процент на регистрация и активна подкрепа за трайно безработните лица; 2) осигуряване на приемственост и координация между службите в съответната област; и 3) повишаване на ефективността на интервенциите, насочени както към трайно безработните лица, така и към работодателите.
По същество в нея се предлагат три конкретни стъпки, с които се полагат основите на пътя към интегрирането на пазара на труда:
1) насърчаване на регистрацията в служба по заетостта;
2) оценка на индивидуалните потребности и на потенциала на трайно безработното лице, преди да изминат 18 месеца от началото на неговата безработица;
3) предлагане на споразумение за работна интеграция на трайно безработните лица най-късно когато те достигнат 18 месеца от началото на своята безработица.
Целта на настоящата препоръка е целевата група да бъде интегрирана на пазара на труда. Поради това качеството на предлаганите в споразуменията за работна интеграция предложения и мерки трябва да отговаря на тази цел и ще бъде измервано спрямо нея.
Редица елементи от препоръката, и по-специално мерките за насърчаване на регистрацията, индивидуализираният подход и услугите за работодателите могат да бъдат прилагани с висока степен на гъвкавост, което позволява на държавите членки да използват съществуващи практики и мерки или да ги комбинират.
Насърчаване на регистрацията в служба по заетостта
Насърчаване на регистрацията на трайно безработните лица в публичните служби по заетостта или други служби за социално подпомагане чрез предоставяне с помощта на партньорства на информация, разясняваща наличните възможности за подкрепа по пътя към интегрирането на пазара на труда, който е адаптиран към индивидуалните потребности.
Индивидуална оценка и индивидуален подход
За да се окаже съдействие на трайно безработните лица, се изискват комбинирани мерки, с които се признават и се цели да се преодолеят всички срещнати предизвикателства. В предложената препоръка се приканва да се въведе изготвянето на задълбочени индивидуализирани оценки на трайно безработните лица между 12 и 18 месеца от началото на тяхната безработица. Това не е пречка за изготвянето на такива оценки на по-ранен етап от периода на безработицата; в действителност с извършването на ранна оценка и с предприемането на целенасочени мерки рискът от изпадане в състояние на дълготрайна безработица може да бъде намален. Задълбочените индивидуални оценки следва да включват преглед на уменията и да водят до предоставяне на съвети и насоки въз основа на опита на даденото лице, на търсените в миналото работни места, свързаните с пола пречки за намиране на работа и отчитането на потребностите на пазара на труда.
Споразумения за работна интеграция
Споразумението за работна интеграция се състои от персонализирано предложение за интервенция, което съчетава мерки, предоставени от различни организации (служби по заетостта, организации в сферата на образованието и обучението, социални служби) и в което са включени взаимните права и задължения. То ще бъде предлагано на трайно безработните лица, които не попадат в обхвата на гаранцията за младежта, най-късно при настъпване на 18 месеца от началото на тяхната безработица.
Вследствие на индивидуалната оценка се изготвя план, чиято цел е да се очертае път за връщане към трудовата дейност. В препоръката се предлага да се следва подходът на сключване на споразумения за работна интеграция.
Той следва да включва:
Индивидуално предлагане на услуги, което отразява потребностите и способностите на трайно безработните лица и надгражда върху наличните на национално равнище мерки (помощ при търсене на работа, образование, обучение, в т.ч. езиково, професионален опит, валидиране на неформалното и самостоятелното учене, наставничество, консултации относно задлъжнялостта, рехабилитация, услугите за гледане на деца и други видове грижи, помощи за жилищно настаняване и транспорт), като очертава индивидуалния път за връщане към заетост.
Писмено споразумение между трайно безработното лице и единна точка за контакт, в което предложението се описва подробно под формата на права и задължения на всяка една от страните с цел да се поеме съвместен ангажимент (напр. участие в обучение, интервюта и консултантски услуги) от страна както на бенефициера, така и на участващата организация.
Определяне на единна точка за личен контакт с цел да се гарантира приемственост и последователност при предлаганата подкрепа от различните агенции, като например публичните служби по заетостта, социалните служби и общините. Държавите членки ще въведат правната и институционалната уредба, необходима за предоставянето на координирана гама от услуги на трайно безработните лица. Единната точка за контакт следва да обхваща организациите, отговарящи за търсенето на работа, управлението на обезщетения и санкции, социалното подпомагане и помощните услуги и т.н. Тук се включват механизми за обединяване на информация и, когато е възможно, за споделяне на данни, така че да се осигури достъп на всички отговорни служители до досието на клиента.
Участие на работодателите
За да се помогне на трайно безработните лица да се върнат отново на основния пазар на труда, службите по заетостта и подпомагането трябва да отговарят по-адекватно на потребностите на работодателите. Ефективността на мерките за интегриране може да бъде подобрена чрез засилено участие на работодателите.
Тяхната ангажираност може да се повиши чрез по-широка гама услуги и по-целенасочени стимули за тях, като се сведе до минимум административната тежест, свързана с достъпа до този вид подкрепа, особено за МСП.
В препоръката се отправя призив към държавите членки да преразгледат и адаптират своите политики с оглед на осигуряването на по-голяма ангажираност на работодателите за връщането на трайно безработните лица на работа. Сътрудничеството със социалните партньори може да даде тласък в тази посока. Когато преразпределянето на съществуващите ресурси към целенасочени финансови стимули е съпътствано от предоставяни на работодателите услуги, като например предварителен преглед на потенциалните кандидати, подпомагане за назначаване на работа и след това и обучение в работна среда, тези схеми стават по-привлекателни за работодателите.
С настоящото Комисията представя предложение за препоръка на Съвета за подкрепа на интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда.
2015/0219 (NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 във връзка с член 149 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1)Равнището на безработица в ЕС достигна рекордни стойности след финансовата и икономическа криза от 2008 — 2009 г. В момента тенденцията е низходяща, но нивото на дълготрайната безработица все още е много високо. Тя засяга държавите членки в различна степен основно поради факта, че отражението на кризата не бе еднакво във всички държави, както и че всяка от тях се характеризира с различно макроикономическо положение, икономическа структура и начин на работа на пазара на труда.
(2)След години на нисък растеж и малък брой разкривани работни места, през 2014 г. дълготрайната безработица (определяна като безработица, продължаваща повече от 12 месеца) засяга над 12 милиона работници, или 5 % от активното население на ЕС; 62 % от тях са били без работа в продължение на най-малко две последователни години.
(3)Дълготрайната безработица засяга съответните лица, води до намаляване на потенциала за растеж на икономиките на ЕС, като се повишават рискът от социално изключване, бедността и неравенствата и се увеличават разходите на социалните служби и публичните финанси. Дълготрайната безработица води до загуба на доходи, закърняване на уменията, по-чести случаи на здравословни проблеми и по-голямо обедняване на домакинствата.
(4)Сред изложените на най-голям риск да попаднат в категорията на трайно безработните са лицата със слаби умения или ниска квалификация, гражданите на трети държави, лицата с увреждания и представителите на малцинствата в неравностойно положение, като например ромите. Предишната професия също е от важно значение, тъй като в някои държави секторните и цикличните аспекти са ключови за разкриването на причините за задържането на дълготрайната безработица.
(5)Всяка година поради безрезултатни усилия за намиране на работа близо една пета от трайно безработните лица се обезсърчават и съответно преминават в категорията на неактивното население. Тъй като пречките за интегрирането на пазара на труда са най-различни и често с ефект на натрупване, за това интегриране се изисква специален за целта, индивидуализиран подход.
(6)Трайно безработните лица съставляват половината от общия брой безработни в ЕС, но по-малко от една пета от участниците в активни мерки на пазара на труда. Съответно малък дял от трайно безработните лица (средно 24 %) получават обезщетения за безработица.
(7)Инвестициите в човешки капитал трябва да бъдат подобрени и да станат по-ефикасни, така че повече хора да имат добри и целесъобразни умения, с което се преодолява проблемът с недостига на умения и се полагат основите за плавен преход от учене към работа и за запазване на пригодността за заетост. Подобряването на резултатите и целесъобразността на системите за образование и обучение ще спомогне за ограничаването на потока от нови безработни лица. За тази цел е необходимо да се работи за модернизирането на системите за образование и обучение в съответствие с насоките от европейския семестър, със стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) 15 , с препоръката на Европейския парламент и на Съвета относно ключовите компетентности за обучение през целия живот 16 и с препоръката на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда 17 .
(8)С оглед на разработването на координирана стратегия за заетостта, в насоките за политиките за заетост на държавите членки 18 се призовава за значително намаляване на дълготрайната и структурната безработица чрез всеобхватни и взаимно подсилващи се стратегии, включващи индивидуализирана активна подкрепа за връщане на пазара на труда.
(9)В насоките държавите членки се приканват да насърчават пригодността за заетост чрез инвестиции в човешки капитал посредством подходящи системи за образование и обучение, с които ефикасно и ефективно може да се повиши нивото на уменията на работната сила. Освен това в насоките изрично се отправя призив към държавите членки да насърчават системите за учене в работна среда, като например дуално обучение, и да повишават нивото на професионалното обучение. В по-общ план в насоките държавите членки се приканват да вземат предвид принципите на гъвкава сигурност и да засилят активните мерки на пазара на труда, като повишат тяхната ефективност, подобрят тяхната целенасоченост, разширят техния обсег, повишат степента на обхващане и осигурят подсилващ ефект между тях и подпомагането на доходите и предоставянето на социални услуги.
(10)Предложените в настоящата препоръка действия следва да бъдат напълно съвместими със специфичните за всяка държава препоръки, изготвени в контекста на европейския семестър, а при тяхното изпълнение следва да се спазват правилата на Пакта за стабилност и растеж.
(11)Европейският социален фонд е основният финансов инструмент на Европейския съюз за борба с дълготрайната безработица. За периода 2014 — 2020 г. държавите членки са разпределили значителни по размер финансови средства за подкрепа на интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда. Други фондове, като например Европейският фонд за регионално развитие и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, също могат да допълнят мерките, финансирани от Европейския социален фонд, в съответствие с разпределените средства за съответните приоритети на инструмента за периода 2014 — 2020 г., и по-специално чрез предоставяне на подкрепа за разкриване на работни места и модернизиране на публичните служби по заетостта и професионалното образование.
(12)Препоръката на Съвета от 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене призовава да се предприемат действия, с които на отделните лица да се предостави възможност да покажат какво са научили извън официалните системи за образование и обучение.
(13)Европейският съвет от март 2013 г. 19 подчерта, че намирането на решение на проблема с безработицата е най-голямото социално предизвикателство, и че намаляването на дълготрайната безработица и осигуряването на пълноценното участие на по-възрастните работници са от решаващо значение.
(14)Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси 20 заключи, че дълготрайната безработица се е превърнала във въпрос от решаващо значение, за чието разрешаване е необходимо спешно да му бъде обърнато внимание и да бъдат предприети действия. Европейският парламент 21 и Съветът 22 посочиха дълготрайната безработица като основна пречка за растежа.
(15)Трябва да бъдат полагани по-интензивни усилия за интегриране на пазара на труда на най-засегнатите от дълготрайната безработица. Успоредно с това трябва да бъде подобрена регистрацията в службите по заетостта и в други компетентни агенции, за да се преодолее проблемът с недостатъчната степен на обхващане от мерките за подкрепа.
(16)Превантивните мерки и мерките за активиране, насочени основно към началото на периода на безработица, трябва да бъдат допълнени. Конкретните действия, насочени към трайно безработните лица, трябва да бъдат предприети най-късно в периода около 18 месеца от началото на безработицата, тъй като в повечето държави членки точно в този по това време се променят механизмите и услугите за подкрепа за тази конкретна група.
(17)Чрез индивидуализирания подход към предоставянето на подкрепа за трайно безработните лица трябва да бъдат преодолени пречките, водещи до задържаща се безработица, като се актуализира и допълва първоначалната оценка, направена при регистрацията. По този начин търсещите работа ще бъдат насочени към услугите за предоставяне на подкрепа, като например консултации относно задлъжнялостта, рехабилитация, социална дейност, услуги по предоставянето на грижи, интегриране на мигранти, помощи за жилищно настаняване и транспорт, ориентирани към преодоляване на пречките за намиране на работа и даващи на търсещите работа възможност да постигнат ясни цели, които водят към намирането на работа.
(18)Участието на работодателите в процеса на интегриране на трайно безработните лица е от основно значение и трябва да бъде подкрепено чрез предоставянето от страна на службите по заетостта на специални услуги, придружени от целенасочени финансови стимули и с участието на социалните партньори.
(19)В някои неотдавнашни инициативи в тази област на политиката, като например гаранцията за младежта 23 , се призовава за работа в партньорство като нов метод за изпълнение на социалната политика и политиката по заетостта. Интегрираното предоставяне на услуги е от решаващо значение, особено в държави членки, където отговорностите за предоставянето на подкрепа на трайно безработните лица са поделени между публичните служби по заетостта, агенциите за социално подпомагане и местното правителство.
(20)За целите на настоящата препоръка „споразумение за работна интеграция“ означава писмено споразумение между търсещия работа и единна точка за контакт с цел улесняване на прехода към заетост на пазара на труда. Посочените споразумения се съставят по такъв начин, че да отразяват ситуацията на конкретното лице, търсещо работа; в тях се описва подробно пакет от индивидуализирани мерки, достъпни на национално равнище (пазар на труда, образование, обучение, социални услуги), разработени с цел да се окаже подкрепа и да се даде възможност на търсещите работа лица да преодолеят конкретните за тях пречки за намирането на работа. В споразуменията се определят цели, срокове, взаимни отговорности и клаузи за преразглеждане и се посочват наличните активни мерки за подкрепа и мерките за подпомагане на доходите и услугите за социално подпомагане. Споразуменията за работна интеграция обвързват получаването на обезщетения с участието в активни мерки на пазара на труда и в дейности по търсене на работа, като се спазват разпоредбите на действащото национално законодателство.
(21)Действията, предложени в настоящата препоръка, вземат предвид многообразието на държавите членки и различните им изходни позиции по отношение на макроикономическото положение, равнището на дълготрайната безработица, институционалната уредба и капацитета на различните участници на пазара на труда. С тях се допълва и подсилва подходът в тази област на политиката, който понастоящем се прилага в множество държави членки, и по-специално с въвеждането на гъвкави компоненти като индивидуализирания подход, участието на работодателите и интегрираните услуги.
(22)С действията в рамките на предложената препоръка надлежно се съблюдават, укрепват и подчертават основните права, и по-специално установените в член 29 и член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:
Да подкрепят регистрацията на търсещите работа лица и да ориентират мерките за интегриране в по-голяма степен към пазара на труда. Да предоставят индивидуална оценка на регистрираните трайно безработни лица. Да предлагат специално споразумение за работна интеграция най-късно при достигане на 18 месеца от началото на безработицата на дадено лице. За целта:
Регистрация
(1)Да насърчават регистрацията на трайно безработните лица в служба по заетостта, и по-специално чрез по-добро предоставяне на информация за наличната подкрепа.
Индивидуална оценка и индивидуален подход
Службите по заетостта заедно с други партньори, подкрепящи интегрирането на пазара на труда, да предоставят персонализирани насоки на засегнатите лица.
(2)Да се гарантира, че на всички трайно безработни лица се предлага изготвянето на задълбочена индивидуална оценка и насоки най-късно при достигане на 18 месеца от началото на безработицата. Оценката следва да обхваща техните перспективи предвид пригодността им за заетост, пречките за намиране на работа и предишните опити за намиране на работа.
(3)Трайно безработните лица да бъдат информирани за възможностите за работа и за наличната подкрепа в различни стопански сектори, региони и други държави членки, и по-специално чрез европейските служби по заетостта (EURES).
Споразумения за работна интеграция
На регистрираните трайно безработни лица, които не попадат в обхвата на гаранцията за младежта, да се предлага споразумение за работна интеграция най-късно когато достигнат 18 месеца от началото на безработицата. Това следва да включва най-малко предлагането на индивидуално обслужване, насочено към намирането на работа и установяването на единна точка за контакт.
(4)Да се изготви предложение, насочено към конкретните потребности на трайно безработното лице и съчетаващо услуги и мерки, предоставяни от различни организации под формата на споразумение за работна интеграция.
а)В предложението следва да се посочват изрични цели, както и задълженията, които трайно безработното лице трябва да изпълни, като например да търси активно работа, да приема предложения за подходяща работа и да посещава и участва в мерки, свързани с неговото образование, обучение, квалификации или трудови дейности.
б)В предложението следва да бъдат описани задълженията на доставчиците на услуги спрямо трайно безработното лице. В зависимост от индивидуалните обстоятелства тази подкрепа би могла да включва помощ при търсене на работа, валидиране на неформалното и самостоятелното учене, рехабилитация, консултации и насоки, образование и обучение, професионален опит и услуги за социално подпомагане като образование и грижи в ранна детска възраст, здравни услуги и услуги за дългосрочно предоставяне на грижи, консултации относно задлъжнялостта, помощи за жилищно настаняване и транспорт.
(5)Да се въведат правни и институционални мерки, за да се гарантира приемственост и да се предостави координирано предлагане на услуги чрез единна точка за контакт, която следва да предоставя консултации на бенефициерите и опростен достъп до обезщетенията, както и до услугите, свързани със заетост и социално подпомагане.
Да се улесни плавното и сигурно предаване на съответната информация във връзка с досието за оказаната подкрепа и индивидуалните оценки на лицата, търсещи работа, между доставчиците на услуги в съответствие със законодателството в областта на защитата на данните, като по този начин се осигури приемственост на предоставянето на услуги.
Всички участващи в процеса служби да разполагат с подходящата информация относно свободните работни места и възможностите за обучение. Да се гарантира, че тази информация достига до трайно безработните лица, независимо чрез кой доставчик на услуги.
(6)Споразумението за работна интеграция да се преглежда редовно предвид промените в индивидуалните обстоятелства и ако е необходимо, то да се адаптира, за да се гарантира наличието на персонализиран път обратно към заетостта.
По-тесни връзки с работодателите
(7)Да се установят партньорства между работодателите, социалните партньори, службите по заетостта, правителствените органи и социалните служби с цел да се гарантира, че предложенията са насочени към действителните потребности на предприятията и на работниците.
(8)Да се разработят услуги за работодателите, като преглед на свободните работни места, подпомагане при назначаване на работа, наставничество на работното място и обучение и подпомагане след назначаването на работа с цел улесняване на професионалното реинтегриране на трайно безработните лица.
(9)Финансовите стимули да бъдат насочени към схеми за подкрепа на прякото интегриране на пазара на труда, като например субсидии за наемане на работа и освобождаване от плащане на социалноосигурителни вноски с цел да бъдат увеличени възможностите за намиране на работа.
Оценка и наблюдение
(10)До ... [в рамките на 6 месеца след приемането на настоящата препоръка] в рамките на Комитета по заетостта да се изготви набор от показатели и насоки за наблюдение за националните оценки, в т.ч. и механизъм за докладване. Показателите следва да позволяват да се направи анализ на степента, в която трайно безработните лица са се върнали към заетост, на това дали тяхното интегриране на пазара на труда е устойчиво и на използването и въздействието на споразуменията за работна интеграция.
ПРЕПОРЪЧВА НА КОМИСИЯТА:
(11)Да насърчава извършването на оценка на резултатите на публичните служби по заетостта във връзка с интегрирането на пазара на труда на трайно безработните лица, споделянето на опит и обмена на добри практики в рамките на процеса на възприемане на добрия опит на Европейската мрежа на публичните служби по заетостта, създадена с Решение № 573/2014/ЕС.
(12)Да си сътрудничи с държавите членки с цел оптимално използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално на Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съгласно съответните инвестиционни приоритети за програмите през периода 2014 — 2020 г.
(13)Да подкрепя и координира доброволни инициативи и съюзи между дружества, ангажирани с интегрирането на трайно безработни лица на пазара на труда.
(14)Да подкрепя проекти за социални иновации за интегриране на трайно безработните лица на пазара на труда, и по-специално чрез ос „Прогрес“ на програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“).
(15)Да направи оценка на действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, като за целта си сътрудничи с държавите членки и проведе предварително консултации със съответните заинтересовани страни, и да докладва на Съвета до ... [3 години след приемането на настоящата препоръка] за извлечените поуки.
Препоръки на Съвета относно националните програми за реформи, ОВ 215/C 272 от 18.8.2015 г.