ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 31.7.2015

COM(2015) 386 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Годишен доклад за 2014 г. относно борбата с измамите

{SWD(2015) 151 final}
{SWD(2015) 152 final}
{SWD(2015) 153 final}
{SWD(2015) 154 final}
{SWD(2015) 155 final}
{SWD(2015) 156 final}

СЪДЪРЖАНИЕ

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Годишен доклад за 2014 г. относно борбата с измамите    

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ

1.ВЪВЕДЕНИЕ

2.ПОЛИТИКИ ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ НА РАВНИЩЕ ЕС

2.1.Инициативи в областта на политиката за борба с измамите, предприети от Комисията през 2014 г.

2.1.1.Предложение за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред

2.1.2.Предложение за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура

2.1.3.Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза

2.1.4.Борба с корупцията в ЕС

2.1.5.Докладване на нередности — разпоредби относно разходната част от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.

2.1.6.Политика за борба с измамите в митниците

2.1.7.Борба с незаконната търговия с тютюневи изделия

2.1.8.Борба срещу измамите с ДДС

2.1.9.Разпоредби за борба с измамите в международните споразумения

2.1.10.Правила относно възлагането на обществени поръчки

2.1.11.Директива относно защитата по наказателноправен ред на еврото и другите парични знаци срещу подправяне

2.1.12.Стратегия на Комисията за борба с измамите

2.1.13.Програми „Херкулес“ и „Перикъл“

2.2.Експертен комитет за координиране на предотвратяването на измамите (СОСОLAF)

2.3.Последващи действия по резолюциите на Европейския парламент относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите — Годишни доклади за 2012 г. и 2013 г.

2.3.1.Резолюция на Европейския парламент от 3 юли 2014 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите — Годишен доклад за 2012 г.

2.3.2.Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите — Годишен доклад за 2013 г.

3.МЕРКИ, ПРЕДПРИЕТИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ И С ДРУГИ НЕЗАКОННИ ДЕЙНОСТИ, ЗАСЯГАЩИ ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕС

3.1.Мерки за борба с измамите и други нередности, засягащи финансовите интереси на ЕС

3.2.Прилагане от държавите членки на определенията, съдържащи се в разпоредбите за съобщаване за нередности

3.3.Изпълнение на препоръките от 2013 г.

4.ИЗМАМИ И ДРУГИ НЕРЕДНОСТИ

4.1.Докладвани нередности и общи тенденции през периода 2010—2014 г.

4.2.Нередности, докладвани като измами

4.2.1.Приходи

4.2.2.Разходи

4.2.3.Природни ресурси (селско стопанство, развитие на селските райони и рибарство)

4.2.4.Политика на сближаване (през програмните периоди 2007—2013 г. и 2000—2006 г.)

4.2.5.Предприсъединителна политика (предприсъединителна помощ (ППП) и инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП)

4.2.6.Разходи под прякото управление на Комисията

4.3.Нередности, които не са докладвани като измами

4.3.1.Приходи

4.3.2.Разходи

4.4.Резултатите от дейностите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)

5.СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА И ДРУГИ ПРЕВАНТИВНИ И КОРИГИРАЩИ МЕРКИ

5.1.Разходи: превантивни механизми

5.1.1.Прекъсвания през 2014 г.

5.1.2.Спиране на плащанията

5.2.Разходи: финансови корекции и събрани вземания през 2014 г.

5.3.Събирания, свързани с приходи от собствени ресурси

6.ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

6.1.Подобряване на координацията и сътрудничеството: нов импулс в борбата срещу измамите

6.1.1.Укрепени правни и административни структури за засилено сътрудничество

6.1.2.Мерки за борба с измамите и корупцията при възлагането на обществени поръчки

6.1.3.Секторни мерки: разходи

6.1.4.Секторни мерки: приходи

6.1.5.Какво предстои

6.2.Повишаване на разкриваемостта: резултати и нерешени въпроси

6.2.1.Разходи

6.2.2.Приходи: Актуализиране на стратегиите за контрол

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ

Годишният доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз се представя от Комисията в сътрудничество с държавите членки в съответствие с член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В него се разглеждат мерките, предприети от Комисията и държавите членки в борбата с измамите, и резултатите от тях. Това е първият доклад, който ще бъде представен от настоящата Комисия, която встъпи в длъжност на 1 ноември 2014 г. В съответствие с политическите приоритети, набелязани от председателя Юнкер, новата Комисия следва по-целенасочена програма, която отдава особена важност на принципите на добро финансово управление. Заключенията и препоръките, включени в доклада, се основават на анализ на наличната информация за последните пет години и на проблемите и рисковете, установени в този период.

Мерки, предприети на равнището на ЕС за защита на финансовите интереси на ЕС през 2014 г.

През 2014 г. Комисията приключи успешно приоритетните действия от своята многогодишна Стратегия за борба с измамите (СКБИ), приета през юни 2011 г. В резултат на това всички служби и агенции на Комисията вече разполагат със стратегия за борба с измамите, което представлява значително постижение.

Комисията продължи да оказва подкрепа на държавите членки в техните усилия за предотвратяването на измами. Предвид факта, че държавите членки управляват приблизително 80 % от бюджета на ЕС, от първостепенно значение за Комисията е да продължи да им съдейства за изготвянето на техни собствени национални стратегии за борба с измамите. Координационните служби за борба с измамите (AFCOS) във всяка държава членка биха могли да играят важна роля в това отношение.

През 2014 г. предмет на допълнителни дискусии от страна на Европейския парламент и Съвета бяха две предложения, имащи за цел укрепване и повишаване на ефективността на разпоредбите на наказателното право, що се отнася до защитата на финансовите интереси на ЕС, а именно:

проект за директива относно борбата с измамите по наказателноправен ред, предложена през юли 2012 г., с която следва да се отстранят пропуските в законодателството на държавите членки за борба с измамите, които са пречка за ефективното преследване на извършителите на измами;

и проект на регламент за създаването на Европейска прокуратура, внесен през юли 2013 г. Създаването на Европейската прокуратура съгласно предложението на Комисията би представлявало много важна стъпка напред в усилията за защита на финансовите интереси на ЕС.

Освен това с приемането през 2014 г. на преразгледаните директиви за обществените поръчки и комуналните услуги, както и на новата директива за концесиите, значително се повишава прозрачността и се подсилват разпоредбите за борба с измамите и с корупцията, като се дава определение за „конфликт на интереси“, прави се задължително електронното възлагане на поръчки и се въвеждат задължения за мониторинг и докладване с цел противодействие на измамите при обществените поръчки и на други сериозни нередности.

На 18 юни 2014 г. Комисията прие предложение за частично преразглеждане на Финансовия регламент с цел той да бъде приведен в съответствие с преразгледаната директива за обществените поръчки. Това включва укрепването на правилата за отстраняването на икономически оператори и създаването на нова база данни за ранно откриване и отстраняване.

Що се отнася до разходната част на бюджета на ЕС, през 2014 г. държавите членки обсъдиха и се договориха относно реда и условията за докладване на нередности през новия програмен период 2014—2020 г. във връзка със средствата, управлявани чрез съвместно управление. Планира се новите ред и условия да бъдат приети през 2015 г.

По отношение на приходната част на бюджета, през 2014 г. бе постигнат значителен напредък в осигуряването на по-добра защита на финансовите интереси на ЕС:

С преразгледания Регламент (ЕО) № 515/97 относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки в митническата област (който следва да влезе в сила през 2015 г.) се създава база данни на ЕС за стоки, които влизат или напускат територията на ЕС, или преминават транзитно през нея. Освен това през 2014 г. стана ясно, че известията за взаимопомощ, публикувани след проведени от OLAF съвместни митнически операции (СМО), представляват важен източник на информация за откриването на нередности при сделки с някои видове стоки.

Борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия продължава да е сред основните приоритети както за ЕС, така и за държавите членки. През 2014 г. Комисията продължи активно да изпълнява плана за действие от Съобщението „Засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия“в тясно сътрудничество с държавите членки.

Приетата през 2014 г. програма „Херкулес III“ ще допринесе за подсилване на операциите и административния капацитет на митническите и полицейските сили на държавите членки.

С тези мерки Комисията спомага за преструктурирането на политиката за борба с измамите на равнище ЕС.

Откриване и докладване на нередностите (свързани или несвързани с измами), засягащи бюджета на ЕС

През 2014 г. държавите членки докладваха 1 609 нередности, свързани с измами (това включва подозрения за измами и установени измами), засягащи средства на ЕС в размер на 538 милиона евро. Броят на докладваните нередности, свързани с измами, бележи увеличение в приходната част. В разходната част техният брой е намалял леко през 2014 г. в сравнение с 2013 г., като обаче съответните засегнати суми са се увеличили. Все още са налице разлики между държавите членки, що се отнася до откриването и докладването, макар и в по-малка степен, отколкото в предходни години.

Някои тенденции се засилиха през последните две години: административните органи продължиха да участват в откриването на нередности, свързани с измами, а използването на подправени документи е най-разпространеният начин за извършване на измами.

Нередностите, които не са докладвани като измами, бележат ръст както по отношение на засегнатите суми, така и по отношение на броя на случаите. Това до голяма степен се дължи на напредващото изпълнение на различните разходни програми и на факта, че системите за контрол на европейските институции и националните служби за одит бяха подобрени.

Превантивни и коригиращи мерки

През 2014 г. Комисията предприе мерки, за да гарантира, че средствата на ЕС се изразходват съобразно с принципа на добро финансово управление и че финансовите интереси на ЕС са надлежно защитени. В областта на политиката на сближаване и развитието на селските райони бяха взети 193 решения за прекъсване на плащанията (засягащи над 7,7 милиарда евро). От тях в края на 2014 г. 145 решения все още са в сила (за прекъснати плащания на стойност около 4,8 милиарда евро). Комисията също така взе 16 нови решения за спиране на плащания.

Комисията извърши финансови корекции за над 2,2 милиарда евро и издаде нареждания за събиране на вземания в размер на 736 милиона евро.

Коригиращите мерки, предприети през 2014 г., показват, че финансовите интереси на Съюза са добре защитени. Националните бюджети обаче може да са изложени на риска от несъбиране на суми, които вече са били неправомерно изплатени на бенефициери, но подлежат на финансови корекции.

Мерки, предприети от държавите членки

Към края на 2014 г. всички държави членки бяха определили своите координационни служби за борба с измамите (AFCOS). Структурираната координация между органите за борба с измамите и другите национални органи се доказа като най-добра практика.

През 2014 г. държавите членки също така предприеха голям брой други мерки за борба с измамите — по отношение на обществените поръчки, финансовите престъпления, конфликтите на интереси, корупцията, определението за „измама“ и лицата, подаващи сигнали за нередности.

Прилагане от държавите членки на определенията, съдържащи се в разпоредбите за докладване за нередности

В тазгодишния доклад се обръща специално внимание на прилагането от държавите членки на определенията, свързани с докладването на нередности (свързани или несвързани с измами) и момента на докладването. Въпреки усилията да се рационализира прилагането на правилата за докладването на нередности между различните държави членки, бяха установени различия. Въз основа на разпоредбите за докладването на нередности за новия програмен период, които понастоящем са в процес на приемане, както и на информацията, събрана и анализирана в рамките на настоящия доклад, Комисията ще напътства държавите членки за прилагане на хармонизиран подход в тълкуването на тези определения, за да се подобри по този начин съпоставимостта на данните, докладвани от държавите членки.

1.ВЪВЕДЕНИЕ

Всяка година в съответствие с член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията, в сътрудничество с държавите членки, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно мерките, предприети в областта на борбата с измамите и всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на ЕС.

ЕС и държавите членки споделят отговорността за защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата с измамите. Националните органи управляват около 80 % от разходите на ЕС и събират традиционните собствени ресурси (ТСР). Комисията упражнява надзор в тези две области, определя стандарти и контролира спазването. От съществено значение е Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество, за да се гарантира ефективната защита на финансовите интереси на ЕС. Една от основните цели на настоящия доклад е да се прецени колко ефективно е провеждано това сътрудничество през 2014 г. и как то може да бъде подобрено.

В този доклад се описват мерките, предприети на равнище ЕС през 2014 г., и се представят обобщение и оценка на действията, предприети от държавите членки за борба с измамите. Включен е анализ на основните резултати, постигнати от националните и европейските органи по отношение на откриването и докладването за случаи на измами и други нередности, свързани с приходите и разходите на ЕС. В доклада по-специално се разглежда как се прилагат разпоредбите за докладването на нередности в отделните държави членки, тъй като аналитичната част на доклада се основава на информацията, получена от това докладване.

Докладът е придружен от шест работни документа на службите на Комисията 1 . Сред тях са документите: „Прилагане на член 325 от държавите членки през 2014 г.“, „Препоръки за последващи действия във връзка с доклада на Комисията относно защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата с измамите, 2013 г.“ и „Статистически анализ на нередностите“, съдържащ таблици, в които се обобщават резултатите от дейностите за борба с измамите на всяка държава членка.

2.ПОЛИТИКИ ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ НА РАВНИЩЕ ЕС

2.1.Инициативи в областта на политиката за борба с измамите, предприети от Комисията през 2014 г.

2.1.1.Предложение за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред

През юли 2012 г. Комисията представи предложение за директива относно защитата на финансовите интереси на ЕС по наказателноправен ред 2 . Целта на предложението е да се подобри съществуващата нормативна уредба чрез създаването на общи минимални правила в определението за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както и за санкциите и давностните срокове за такива случаи. Преговорите между Европейския парламент и Съвета започнаха през втората половина на 2014 г., след приемането на общ подход от Съвета на 6 юни 2013 г. и първо четене в Европейския парламент на 16 април 2014 г.

2.1.2.Предложение за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура

На 17 юли 2013 г. Комисията прие предложение за Регламент за създаване на Европейска прокуратура 3 , което представлява важна инициатива в цялостната стратегия на Комисията за подобряване на защитата на финансовите интереси на ЕС.

Основната цел на предложението е да се създаде последователна и ефективна европейска система за разследване и повдигане и поддържане на обвинения за престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС, както е определено в предложената директива относно борбата с измамите по наказателноправен ред (точка 2.1.1).

В края на 2014 г. преговорите в Съвета все още бяха в ход. Европейският парламент прие първи междинен доклад през март 2014 г. 4 , както и втори доклад през април 2015 г. 5 , в които изразява подкрепа за основните елементи на Европейската прокуратура.

2.1.3.Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза

На 18 юни 2014 г. Комисията прие предложение 6 за частично преразглеждане на Финансовия регламент с цел той да бъде приведен в съответствие с преразгледаната директива за обществените поръчки. Главната цел на предложението е да бъде подобрена защитата на финансовите интереси на Съюза чрез създаването на управлявана от Комисията система, способстваща за ранното откриване на рисковете за финансовите интереси на Съюза и отстраняването на икономически оператори, за да не могат те повече да получават средства на ЕС, и/или налагането на финансова санкция на такива икономически оператори.

Законодателният орган прие това предложение през юни 2015 г. и прилагането на новите правила ще започне от януари 2016 г.

2.1.4.Борба с корупцията в ЕС

През 2014 г. Комисията публикува своя първи доклад на ЕС за борбата с корупцията, в който се съдържаше глава относно корупцията в сферата на обществените поръчки. В доклада се прави оценка на действията на всяка държава членка за борба с корупцията, разглежда се практическото действие на законодателството и политиките и се представят предложения за това как всяка страна може да подобри действията си за борба с корупцията.

Като продължение на доклада, Комисията създаде мрежа от национални звена за контакт в държавите членки и заложи цели, отнасящи се до борбата с корупцията, в европейския семестър за икономическо управление. През 2014 г. в рамките на европейския семестър към дванадесет държави членки бяха отправени свързани с корупцията препоръки, които бяха обсъдени по време на последващи посещения в съответните държави.

Комисията също така извърши подготовка за стартирането на „Програма за обмен на опит“ през пролетта на 2015 г.

2.1.5.Докладване на нередности — разпоредби относно разходната част от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.

В рамките на новия програмен период 2014—2020 г. условията за докладване на нередности трябваше да бъдат определени в делегираните актове и актовете за изпълнение за всички области в рамките на споделеното управление 7 . През 2014 г. Комисията договори четири делегирани регламента и четири регламента за изпълнение, които бяха обсъдени и по които бе постигнато съгласие на равнище експерти на държавите членки. Планира се те да бъдат приети през 2015 г. За да се постигне максимална яснота, като същевременно се налага минимална административна тежест за държавите членки, разпоредбите са хармонизирани във възможно най-голяма степен във всички области на разходи на ЕС. Информацията, докладвана от държавите членки, е представена в годишния доклад на Комисията съгласно член 325 от ДФЕС.

2.1.6.Политика за борба с измамите в митниците 

2.1.6.1.Административна взаимопомощ (предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 515/97)

През 2013 г. Комисията прие предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 515/97 8 . През 2014 г. бяха водени преговори с Европейския парламент и Съвета на ЕС. Те доведоха до постигането на политическо споразумение на 18 декември 2014 г. Институциите приветстваха това споразумение, с което се премахват някои пропуски в сега действащите правила относно взаимопомощта между държавите членки и Комисията. Предложението има за цел създаването на база данни на ЕС за стоките, които влизат или напускат територията на ЕС, или преминават транзитно през нея. Освен това предложението предвижда система за наблюдение на движението на контейнери, която ще позволи на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да анализира на движението на контейнери с цел разкриване на евентуални измами. Очаква се регламентът да влезе в сила в средата на 2015 г., а съответното вторично законодателство ще бъде прието в началото на 2016 г.

2.1.6.2.Съвместни митнически операции (СМО)

Съвместните митнически операции (СМО) са координирани и целенасочени оперативни мерки, предприемани от митническите органи на държавите членки и трети държави в рамките на ограничен период от време с цел борба с незаконния трансграничен трафик на стоки.

През 2014 г. OLAF работи съвместно с държавите членки по седем СМО, като предоставяше разузнавателни данни, техническа и/или финансова подкрепа, осигуряваше сигурния достъп и обмен на информация чрез платформата AFIS, и също така предоставяше достъп до своите постоянни структури за оперативна координация с цел улесняване на дейностите по СМО с голям брой участници:

Съвместна митническа операция REPLICA 9 : Тази операция беше насочена към вноса на стоки, нарушаващи права на интелектуалната собственост, с акцент върху опасните стоки, които представляват риск за околната среда или за безопасността и здравето на гражданите. В резултат на операцията бяха конфискувани 1,2 милиона фалшифицирани стоки, в това число парфюми, резервни части за автомобили и велосипеди, играчки, модни аксесоари и електронни устройства, както и 130 милиона къса цигари. Само с конфискацията на цигари бяха предотвратени загуби от мита и данъци на стойност 25 милиона евро.

- Съвместна митническа операция SNAKE 10 : Тази СМО беше насочена срещу занижаването на оценката на внасяни текстилни изделия и обувки от Китай. Операцията доведе до откриването на над 1500 контейнера, за които декларираната митническата стойност на стоките бе значително занижена, като бяха предотвратени загуби от мита на стойност над 80 милиона евро.

- Съвместна митническа операция ERMIS 11 : Целта на тази операция беше откриването на фалшифицирани стоки, влизащи в ЕС чрез малки пощенски пратки от трети държави. Конфискувани бяха над 70 000 артикула от различно естество, като например мобилни телефони, слънчеви очила, както и малки резервни части за превозни средства, лекарствени и фармацевтични продукти.

- Съвместна митническа операция ATHENA IV 12 : Тази СМО имаше за цел откриването на недекларирани парични средства в брой, както и предотвратяване на изпирането на пари на територията на Европейския съюз. В резултат на операцията бяха задържани и иззети над 1 200 000 EUR в брой.

- Съвместна митническа операция WAREHOUSE II 13 : Тази СМО имаше за цел борба с контрабандата и измамите с акцизи, свързани с тютюневи изделия и алкохол. Окончателните резултати от операцията все още са в процес на оценяване.

- Регионална съвместна митническа операция ICARE 14 : Това беше операция за морско наблюдение, координирана от френските митнически служби и насочена към разкриването на незаконен трафик с чувствителни стоки по море в района на Атлантическия океан.

- Регионална съвместна митническа операция ISIS 2014 15 : Това бяха морски оперативни действия, координирани от испанските митнически служби, за борба с незаконния трафик на чувствителни стоки в Средиземно море. В резултат на операцията бяха иззети на 39,3 кг канабис.

2.1.6.3.Информационна система за борба с измамите (AFIS)

Информационната система за борба с измамите (AFIS) представлява набор от приложения за борба с измамите, който се управлява от OLAF и има за цел своевременния и сигурен обмен на свързана с измами информация между администрациите на държавите членки, както и съхранението и анализа на съответните данни. Тя обхваща две основни области: взаимопомощ в митническата област и управление на нередностите.

През 2014 г. в базите данни и модулите за взаимопомощ на AFIS бяха регистрирани общо 6 560 случая. Информационна база данни за движението на стоки в режим транзит (ATIS) е получила информация за седем милиона нови транзитни пратки, което представлява общо 31,5 милиона движения на стоки. Системата за управление на нередностите (IMS) е получила 23 735 съобщения. През 2014 г. бяха проведени седем СМО, при използване на блока за виртуално съгласуване на операциите (VОСU) като инструмент за комуникация.

Бюджетът на програмата за 2014 г. беше в размер на 6,4 милиона евро.

2.1.7.Борба с незаконната търговия с тютюневи изделия

Съобщението „Засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия“ от 2013 г. 16 беше придружено от подробен план за действие. Оттогава насам Комисията активно изпълнява плана за действие в тясно сътрудничество с държавите членки. Три заседания, посветени на тази тема, бяха проведени с експерти от държавите членки през 2014 г.

2.1.8.Борба срещу измамите с ДДС

През декември 2014 г. Съветът даде мандат на Комисията за започване на преговори с Норвегия по споразумение с ЕС относно административното сътрудничество и събирането на данъци в областта на ДДС. Преговорите следва да започнат през юни 2015 г. Пилотният проект на държавите от Бенелюкс за въвеждане на анализ на трансгранични мрежи за измами в контекста на мрежата Eurofisc беше представен на всички държави членки през юни 2014 г. Впоследствие мнозинството в групата Eurofisc поиска този пилотен проект да се приложи за всички държави членки. Мрежата Eurofisc продължава да обменя оперативна информация относно трансграничните измами и търси нови източници на информация, като например данни за регистрацията на превозни средства. Освен това значителен напредък бе постигнат от проектна група по програма „Фискалис“, работеща за подобряване на сътрудничеството между данъчните и митническите органи. Що се отнася до новите заплахи, свързани с електронната търговия, бе създадена проектна група, която да събере информация за най-добрите практики от националните данъчни администрации в тази област.

2.1.9.Разпоредби за борба с измамите в международните споразумения

Много международни споразумения на ЕС съдържат разпоредби за административна взаимопомощ по митнически въпроси, а когато става въпрос за преференциални споразумения, те съдържат също мерки за прилагане на преференциалното третиране.

През 2014 г. 48 споразумения, съдържащи разпоредби за административна взаимопомощ, за 71 трети държави бяха в сила, а преговори се водиха с 49 държави, сред които основни търговски партньори като САЩ и Япония. Приключиха преговорите с Канада и Виетнам. Започна действието на споразумения за свободна търговия с Грузия и Молдова. Влизането в сила на разпоредбите за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) с Украйна е насрочено за 1 януари 2016 г. Всички посочени споразумения съдържат разпоредби за административна взаимопомощ и мерки за прилагането на преференциално третиране.

Комисията има за цел да включи разпоредби за борба с измамите в други международни споразумения на ЕС, като споразуменията за асоцииране и споразуменията за партньорство. През 2014 г. OLAF успешно договори разпоредби за борба с измамите в Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) с Казахстан. Продължиха преговорите по подобни разпоредби в контекста на Споразумението за партньорство и сътрудничество с Малайзия.

2.1.10.Правила относно възлагането на обществени поръчки

През април 2014 г. влязоха в сила преразгледаните директиви за обществените поръчки и комуналните услуги, както и нова директива за концесиите 17 . С новите директиви се повишава прозрачността и се подсилват разпоредбите за борба с измамите и с корупцията, като се дава определение за „конфликт на интереси“, електронното възлагане на поръчки става задължително и се въвеждат задължения за мониторинг и докладване с цел противодействие на измамите при обществените поръчки и на други сериозни нередности. Процесът на транспониране на новите директиви предоставя на всяка държава членка възможност да повиши ефективността, да отстрани пропуските, да направи процедурите си за възлагане на обществени поръчки по-ефективни и неподатливи на незаконни действия, както и да укрепи необходимите механизми за контрол и налагане на санкции, без да се засяга ефективността на процедурите.

Комисията подпомага държавите членки в транспонирането на пакета за обществените поръчки и работи в тясно сътрудничество с някои държави членки по специфични за конкретната страна подходи.

2.1.11.Директива относно защитата по наказателноправен ред на еврото и другите парични знаци срещу подправяне

Директива 2014/62/ЕС 18 относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне беше приета през май 2014 г. 19  

Директивата се основава на и заменя Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета за повишаване на защитата срещу подправянето чрез наказателни и други санкции, което беше прието във връзка с въвеждането на еврото. С директивата се въвеждат разпоредби във връзка със следното:

ефективни способи за разследване, които се предоставят в случаи на подправяне на парични знаци;

общи максимални санкции за най-тежките престъпления, свързани с подправянето на парични знаци;

предаване на иззетите подправени евро банкноти и монети на националните центрове за анализ и националните центрове за анализ на монети по време на висящо съдебно производство за анализ и идентификация, за да се даде възможност за откриването на други подправени евро банкноти и монети в обращение; както и

задължение за докладване до Комисията на всеки две години на броя на извършените престъпления, свързани с подправяне на парични знаци, и на броя на осъдените лица.

2.1.12.Стратегия на Комисията за борба с измамите

2014 г. е втората година, през която Комисията докладва относно изпълнението на стратегията си за борба с измамите 20 .

В доклада за 2013 г. основният акцент бе поставен върху трите приоритетни действия на стратегията на Комисията за борба с измамите:

1. включване на клаузи относно борбата с измамите в законодателните предложения за МФР за периода 2014—2020 г.;

2. разработване на стратегии за борба с измамите на равнището на Комисията;

3. преразглеждане на директивите за обществените поръчки.

През 2014 г. стратегии за борба с измамите на равнището на Комисията бяха разработени и за агенциите на ЕС. Освен това бяха изготвени два документа с насоки в рамките на Експертния комитет за координиране на предотвратяването на измамите. Един от документите с насоки има за цел да подпомогне държавите членки при въвеждането на национални стратегии за борба с измамите. До момента пет държави членки са разработили такива стратегии. Вторият документ с насоки очертава ролята на одиторите в областта на предотвратяването и разкриването на измами. И двата документа бяха разработени в тясно сътрудничество с експерти от държавите членки.

През 2014 г. Комисията организира поредица от конференции и участва в семинари, организирани от държавите членки или агенциите с цел да бъде повишена осведомеността за измамите в контекста на секторните стратегии за борба с измамите.

2.1.13.Програми „Херкулес“ и „Перикъл“

2.1.13.1. Изпълнение на програма „Херкулес“

Програма „Херкулес III“ 21 (2014—2020 г.) насърчава дейности за борба с измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. През 2014 г. за финансирането на действия за укрепване на оперативния и административния капацитет на митническите и полицейските сили в държавите членки, както и за дейности по обучение, конференции и ИТ поддръжка беше предоставен бюджет от 13,7 милиона евро 22 .

През първата година от изпълнението на програма „Херкулес III“ беше предоставено финансиране за 21 дейности по предоставяне на техническа помощ, предприети от правоприлагащите агенции в държавите членки (8,7 милиона евро). Действията се състояха например в закупуването на рентгенови скенери, които бяха разположени по външните граници на ЕС с цел проверка на контейнери, камиони и други превозни средства. Скенерите помогнаха за откриването на значителни количества контрабандни и фалшифицирани цигари и тютюневи изделия и също така разкриха наличието на алкохол, наркотици и оръжие.

Финансиране по програма „Херкулес III“ беше предоставено също за 34 безвъзмездни помощи и договори за организирането на 55 конференции и семинари за обучение през 2014 г., с които се даде възможност на служители на правоприлагащите органи от различни държави членки и трети държави да се срещнат и обменят информация за най-добрите практики в борбата срещу нередности, корупция и измами.

През 2014 г. програма „Херкулес II“ 23 , която приключи през 2013 г., беше оценена от независим оценител. Оценката потвърди, че програмата е постигнала търсеното въздействие на разумна цена, била е добре приета от заинтересованите страни и с нея успешно е създадена добавена стойност. Въз основа на тази оценка на 27 май 2015 г. Комисията прие своя доклад 24 за постигането на целите по член 7 от програма „Херкулес II“.

2.1.13.2. Изпълнение на програма „Перикъл“

През март 2014 г. беше приет Регламент (ЕС) № 331/2014 25 за създаване на програма „Перикъл 2020“ — програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране. Очаква се предложението за Регламент на Съвета за разширяване спрямо неучастващите държави членки на приложението на Регламент (ЕС) № 331/2014 да бъде прието през 2015 г.

През 2013 г. по програмата „Перикъл“ за защита на евро банкнотите и монетите срещу измами и фалшифициране Комисията участва в десет дейности, в това число конференции, семинари и обмен на персонал, организирани от нея и/или от държавите членки. Тези прояви бяха насочени преди всичко към засилване на работата в мрежа и на регионалното сътрудничество в чувствителни области, както и към укрепване на сътрудничеството между различните специалисти, работещи в областта на защитата на еврото срещу фалшифициране. Към края на 2014 г. са били поети задължения за 94,5 % от бюджета на програма „Перикъл“, възлизащ на 924 200 EUR 26 .

2.2.Експертен комитет за координиране на предотвратяването на измамите (СОСОLAF)

Заседанието за 2014 г. на Експертния комитет за координиране на предотвратяването на измамите (COCOLAF) 27 с експерти на държавите членки даде възможност да бъдат обсъдени, наред с други въпроси, основните развития в борбата срещу незаконната търговия с тютюневи изделия, както и докладването на нередности във връзка с използването на средствата на ЕС за новата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г.

През 2014 г. заседаваха четири подгрупи на COCOLAF, което даде възможност да бъде договорено докладването на нередности и да се изготвят насоки, както е упоменато в точка 2.1.11. Новоназначените координационни служби за борба с измамите също обмениха опит и най-добри практики в дейностите за борба с измамите.

2.3.Последващи действия по резолюциите на Европейския парламент относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите — Годишни доклади за 2012 г. и 2013 г.

2.3.1.Резолюция на Европейския парламент от 3 юли 2014 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите — Годишен доклад за 2012 г.

В отговор на искането на Парламента да се прави разграничение между измама, грешки или нередности, Комисията подчерта разликата между нередностите, докладвани като измами (в тази група попадат подозренията за измами, както и установените измами), и нередностите, които не са докладвани като измами. Определението на „нередност“ обхваща умишлени (за случаите на подозрения за измами и установени измами) и непреднамерени нарушения на разпоредбите на ЕС, имащи финансово отражение върху бюджета на ЕС. Понятието „грешка“ не е определено в законодателството на ЕС, а произтича от одитните практики и не е част от задълженията за докладване по член 325 от ДФЕС. От 2012 г. насам се предоставя информация относно дела на нередностите, докладвани като измами, в случаите, в които държавите членки са посочили, че се касае за действително установени измами.

Комисията признава, че съществуват различия в подхода на държавите членки към разкриването и наказателното преследване на измами. През последните години обаче тя инвестира време и ресурси за повишаване на осведомеността относно измамите на всички страни, работещи за разкриването и предотвратяването на измами, засягащи бюджета на ЕС.

Задължението на управляващите органи (УО) да въведат ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите въз основа на оценки на риска от измами беше въведено в правната рамка във връзка със средствата на ЕС, разходвани при споделено управление, за периода 2014—2020 г. Националните одитни органи също така са задължени да следят за спазването от УО на тези задължения, а именно въвеждане на ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите при отчитане на установените рискове.

Що се отнася до корупцията, от 2012 г. насам Комисията посочва в докладите си относно защитата на финансовите интереси броя на докладваните случаи на корупция, имащи отражение върху финансовите интереси на ЕС. Освен това Комисията ще публикува Доклада на ЕС за борбата с корупцията на всеки две години и ще продължи тясното си сътрудничество с държавите членки за по-добро прилагане на политиките за борба с корупцията.

Също така беше разяснено, че годишният доклад на OLAF ще съдържа анализ на постъпващата информация от интерес за дадено разследване, изпратена на OLAF, в това число разбивка между публичните и частните източници и разбивка по държави членки.

От 2012 г. насам на Парламента се представя подробен годишен преглед на изпълнението на програма „Херкулес II“. Комисията ще продължи да представя на Парламента такива прегледи. Регламентът за програма „Херкулес III“ предоставя солидно правно основание на Комисията да иска информация от държавите членки относно резултатите от изпълнението на програмата.

2.3.2.Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите — Годишен доклад за 2013 г.

Относно продължителността на процедурата по разкриване на нередности, Комисията посочи, че ще вземе предвид предложенията на Европейския парламент във връзка с минималната, максималната и средната продължителност за всички сектори на политиката, където се прилага споделено управление.

Комисията се съгласи през 2018 г. да извърши междинна оценка за това дали новата регулаторна структура на политиката на сближаване спомага за по-доброто предотвратяване и намаляване на рисковете от нередности.

В отговор на искането на Парламента за финансова помощ за трансграничната разследваща журналистика, Комисията отбеляза, че предоставя финансиране за дейността на независими организации, ангажирани в борбата срещу корупцията, като например European Corruption Observatory, чиято мисия е да насърчава проследяването в общоевропейски мащаб на новини, свързани с корупцията, и да спомага за повишаване на осведомеността относно корупцията.

Комисията призна необходимостта от засилено сътрудничество с държавите членки. Тя обаче изтъкна, че вече съществува всеобхватна база данни за нередности, а именно системата за управление на нередностите (IMS). Държавите членки докладват за установени нередности, в това число подозрения за измами, посредством IMS. Модернизирането на IMS е в ход от октомври 2014 г., като до края на 2015 г. ще е налице нова версия на разположение на националните органи. Това ще даде възможност за допълнително рационализиране на процесите на докладване и анализ.

Що се отнася до ДДС, Комисията финансира изследвания за количествено определяне на несъответствията в приходите от ДДС в държавите членки. Това ще помогне за предприемането на действия във връзка с политиката за подобряване на спазването и прилагането на разпоредбите за ДДС, като данните могат да служат като база за сравнение, спрямо която да се измерва напредъкът в тази област.

3.МЕРКИ, ПРЕДПРИЕТИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ И С ДРУГИ НЕЗАКОННИ ДЕЙНОСТИ, ЗАСЯГАЩИ ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕС

3.1.Мерки за борба с измамите и други нередности, засягащи финансовите интереси на ЕС

Държавите членки докладваха за предприемането на голям брой мерки през 2014 г. за защита на финансовите интереси на ЕС и борба с измамите, отразяващи приемането на основната част от законодателството на Съюза за новия програмен период 2014—2020 г.

Мерките на държавите членки обхващат целия цикъл на борба с измамите, най-вече областта на обществените поръчки, последвани от мерки във връзка с конфликтите на интереси, финансовите престъпления, корупцията, Координационната служба за борба с измамите (AFCOS), както и мерки, свързани с определението за измама и лицата, подаващи сигнали за нередности. Към края на 2014 г. всички държави членки бяха определили координационна служби за борба с измамите (AFCOS).

През 2014 г. половината от държавите членки приеха мерки за предотвратяването на измами или процедури, свързани с управлението на средствата на ЕС 28 . Освен това седем държави членки приеха мерки във връзка с докладването на нередности 29 , а седем държави членки проведоха обучение за осведоменост относно измамите 30 .

Пет държави членки 31 приеха национална стратегия за борба с измамите (НСБИ) за програмния период 2014—2020 г. Девет държави членки 32 докладваха за национални мерки за борба с измамите по отношение на средствата по политиката на сближаване 33 , докато шест държави членки 34 приеха национални мерки за борба с измамите, свързани със средствата в областта на селското стопанство 35 . В една държава членка 36 е приета национална стратегия за предотвратяване на измамите в областта на обществените поръчки, а в други две държави членки са приети национални програми за борба с корупцията 37 .

Тринадесет държави членки 38 докладваха относно разкриването на измами , а шест държави членки 39 относно мерките за разследване. Девет държави членки 40 въведоха наказателноправни санкции във връзка с измами.

3.2.Прилагане от държавите членки на определенията, съдържащи се в разпоредбите за съобщаване за нередности 

Конкретният акцент тази година беше поставен върху прегледа на прилагането от държавите членки на определенията относно докладването на нередности (свързани или несвързани с измами) и сроковете на докладването. Събраната информация се анализира от OLAF, като целта е на държавите членки да се укаже хармонизиран подход при тълкуването на тези определения, както и да се постигне по-висока степен на съпоставимост на данните, докладвани от държавите членки.

Почти всички държави членки се позоваха на своя кодекс за държавните служители или наказателен кодекс във връзка с правните задължения за държавните служители да отнасят до вниманието на правоприлагащ или съдебен орган всяко закононарушение, за което държавен служител е узнал при изпълнението на своите задължения, докато в националното законодателство на четири държави членки 41 няма подобни разпоредби.

Всички държави членки докладваха за наличието — както и използването — на насоки относно докладването на нередности. Двадесет държави членки 42 представиха подробности относно това кои определения са изрично включени в техните вътрешни насоки. Седем държави членки 43 докладваха относно прилагането на определението за „икономически оператор“ съобразно със съответните секторни регламенти и насоки на ЕС 44 , което е в съответствие също с Регламента на Съвета относно защитата на финансовите интереси на ЕС 45 , с изключение на държава членка, която упражнява правомощията си като публичен орган.

Анализът показа, че съществуват някои различия при прилагането от държавите членки на понятието „първи административен или съдебен констативен акт“ в зависимост от сектора и нередностите.

По отношение на докладването на „съмнения за измама“, всички с изключение на две държави членки 46 посочиха, че не искат разрешение от съдебния орган преди докладването на съмнения за измама. Осем държави членки 47 използват в националните си насоки определението за „съмнение за измама“, съдържащо се в законодателството на ЕС.

В националното законодателство на шестнадесет държави членки 48 изрично се говори за измами срещу бюджета на ЕС, докато дванадесет държави членки 49 заявяват, че в националното им законодателство има общи определения за поведението, без специално да се посочва „потърпевшия“.

Половината от държавите членки 50 използват вътрешна система за сигнализиране за подозрения за нередности извън системата за управление на нередностите (IMS), която се използва за докладване на нередности от държавите членки на Комисията. Десет държави членки 51 разчитат на IMS и само четири държави членки 52 изобщо не използват вътрешни информационни системи за сигнализиране за предполагаеми нередности.

Съществуват различия по отношение на докладването на случаите — предмет на наказателното производство: осем държави членки 53 докладват до Комисията относно последващите действия след повдигането на обвинение, седем държави членки 54 докладват последващите действия след присъда на първа инстанция, петнадесет държави членки 55 заявяват, че правят това след окончателната присъда (окончателното съдебно решение), а седемнадесет държави членки 56 посочват „друга“ практика за докладване на последващите действия.

3.3.Изпълнение на препоръките от 2013 г.

В доклада от 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на Съюза Комисията отправи редица препоръки към държавите членки, по-специално относно: определянето на национална координационна служба за борба с измамите (АFCOS); транспонирането на директивите за възлагане на обществени поръчки в националното право; прилагането на мерки за борба с измамите; приемането на законодателни предложения относно директивата за борба с измамите, Европейската прокуратура и изменението на Регламент (ЕО) № 515/97; мерките за засилване на митническия контрол; своевременното докладване и актуализирането на случаите на измами и нередности; и подобряването на ниските равнища на докладване. Изпълнението на тези препоръки, представено в доклада за 2014 г., като цяло е адекватно, макар някои от въпросите, пораждащи загриженост, да не са напълно разрешени.

Четирите държави членки 57 , от които в доклада за 2013 г. конкретно бе поискано да създадат своя AFCOS, направиха това през 2014 г., като на всички служби бяха дадени правомощия за координация, а на една AFCOS бяха предоставени както координационни, така и разследващи правомощия 58 . До края на 2014 г. всички държави членки разполагаха с AFCOS.

Повечето държави членки 59 започнаха подготовка за транспонирането на пакета от директиви за обществените поръчки в националното право. В подготовката се включват изготвяне на необходимото национално законодателство, започването на консултации и създаването на работни групи. Въпреки това на някои държави членки все още предстои да предприемат действия по този въпрос.

Въпреки че повечето държави членки предприеха мерки за борба с измамите през 2014 г., само пет държави членки 60 са представили на Комисията национална стратегия за борба с измамите (НСБИ), а три други 61 са започнали процеса на разработване на такава стратегия.

Преговорите по две (Европейската прокуратура и директивата относно борбата с измамите по наказателноправен ред) от трите (административна взаимопомощ в митническата област) законодателни предложения все още не са приключили. Няколко държави членки предоставиха подробна информация относно предприетите от тях действия по отношение на тези предложения през 2014 г.

С цел по-успешното разкриване на операции по внос, свързани с измами, десет държави членки 62 актуализираха, или в момента актуализират, информационните системи, използвани в митническата област, а шест други държави членки 63 се съсредоточиха върху разработването на план за стратегически контрол в тази област. Няколко държави членки обаче не съобщават за настъпили промени.

Шест държави членки 64 въведоха или са в процес на въвеждане на нови специфични насоки, указания или обучение за вписването в OWNRES, а осем държави членки 65 са изготвили или са в процес на изготвяне на подобрени вътрешни правила и процедури, които ще гарантират, че данните в системата са точни, надеждни и актуални. Освен това, няколко държави членки 66 считат, че качеството и своевременността на вписванията им в OWNRES за момента са достатъчни и не са необходими нови мерки.

Няколко държави членки описват взаимодействието между съответните управляващи органи, одитиращи органи и органи за борба с измамите. По-специално, осем държави членки 67 докладваха за сътрудничеството, осъществявано между съответните управляващи органи и координационните служби за борба с измамите (AFCOS). Що се отнася до ИТ инструментите, които се използват понастоящем, седем държави членки 68   69 посочиха инструменти, които са в процес на разработване, а някои държави членки 70 отбелязаха по-конкретно, че разглеждат възможността за въвеждане на инструмента за управление на риска ARACHNE.

По отношение на ниските равнища на докладване на нередности, някои държави членки 71 , посочени в препоръката, заявиха, че това се дължи на ниския брой измами, които се констатират при тях, както и на мерките, предприети с цел предотвратяване на измамите. В областта на политиката на сближаване Франция и Унгария представиха накратко усилията си за подобряване на ниските равнища на докладване, докато Литва, Португалия и Финландия описаха направеното от тях в областта на селското стопанство.

4.ИЗМАМИ И ДРУГИ НЕРЕДНОСТИ

4.1.Докладвани нередности и общи тенденции през периода 2010—2014 г.

През 2014 г. на Комисията бяха докладвани 16 473 (свързани или несвързани с измами) нередности на обща стойност приблизително 3,24 милиарда евро, от които около 2,27 милиарда евро, засягащи разходната част на бюджета на ЕС. Откритите нередности представляват 1,8 % от плащанията в разходната част и 4,46 % от общия брутен размер на събраните ТСР.

В сравнение с 2013 г. броят на разкритите нередности се е увеличил с 48 %, а съответстващите финансови суми са отбелязали увеличение от 36 %.

През периода 2010—2014 г. броят на докладваните нередности се е увеличил с 9 %, а свързаните с тези нередности суми са нараснали с 80 %.

Няколко фактора обуславят това увеличение: на първо място, то е свързано с увеличението на финансовите средства в бюджета на ЕС, които през 2014 г. бяха с над 10 % повече отколкото през 2010 г.; на второ място, обстоятелства от цикличен характер оказват своето влияние, като наближаващия край на програмния период 2007—2013 г.; на трето място, контролът върху управлението на средствата на ЕС от съответните институции (Европейската комисия и Сметната палата) и националните служби непрекъснато се подобрява, както може да се види от данните по отношение на коригиращите и превантивните мерки 72 .

4.2.Нередности, докладвани като измами

Броят на нередностите, докладвани като измами (които включват случаите на подозрения за измами и установени измами), и свързаните с тях суми не са в строго съответствие с равнището на измамите, засягащи бюджета на ЕС. Те по-скоро отразяват равнището на откриване на потенциални случаи на измама, постигнато от държавите членки и органите на ЕС. Окончателното решение относно това, дали даден случай наистина представлява измама, е отговорност на компетентните органи на съответната държава членка 73 .

През 2014 г. 1 649 нередности бяха докладвани като измами, засягащи 538,2 млн. евро и обхващащи както разходите, така и приходите. Между секторите се наблюдават значителни разлики, както се вижда от таблица 1.

В сравнение с 2013 г. броят на докладваните през 2014 г. нередности 74 се е увеличил с 2 %, а финансовото им отражение — с 68 %.

На графика 1 са показани общите тенденции през последните пет години, като се подчертава спадът на броя на докладваните случаи и на сумите, свързани с тях. Въпреки това следва да се отбележи, че след значителния спад между 2010 г. и 2011 г. следващите години показват възходяща тенденция по отношение на броя на разкритите и докладвани нередности, свързани с измами, докато съответно засегнатите суми варират значително. Следва да се отбележи, че измененията в броя на случаите носят повече информация от промените в сумите, свързани с нередностите. Тези суми се различават значително от година на година, тъй като могат да бъдат повлияни от отделни случаи, засягащи големи суми.

Графика 1: Нередности, докладвани като измами, и свързаните с тях суми, 2010—2014 г.

Има също разлики между тенденцията при приходите (показваща леко увеличение на броя случаи, но значително увеличение на сумите, свързани с тях, през 2014 г.) и тенденцията при разходите (където измененията изглеждат свързани с хода на циклите на многогодишно програмиране и където се наблюдава леко намаление на броя на случаите след две години на нарастване).

Разбивката на всички нередности, докладвани като измами през 2014 г., по държави членки и бюджетен сектор, е дадена в приложение 1.

4.2.1.Приходи

Броят на докладваните като измами нередности за 2014 г. (710) е с 2 % по-малък от средния за периода 2010—2014 г. (726). Общият установен размер на ТСР, за които са докладвани измами за 2014 г. (157 млн. евро), е с 54 % по-висок от средния за периода 2010—2014 г. (102 млн. евро) 76 .

През 2014 г. повечето от случаите на измами (40 %) са били разкрити по време на митнически проверки, извършени при митническото оформяне на стоки, докато 36 % са били установени по време на инспекции, проведени от службите за борба с измамите. По отношение на засегнатите суми, 43 % от всички суми от ТСР, предмет на измами, са били установени по време на проверки след митническото оформяне, 27 % по време на инспекции, проведени от службите за борба с измамите, а 15 % при данъчни одити.

Анализът показва намаляваща тенденция в броя на случаите на измами за периода 2010—2013 г., както и увеличение с 12 % през 2014 г. в сравнение с предходната година.

Увеличението в установените суми се дължи отчасти на един специфичен случай в Италия, в размер на 44 млн. евро.

4.2.2.Разходи

Що се отнася до разходите на ЕС, се наблюдава леко намаление с 4 % на броя на докладваните нередности в сравнение с 2013 г. Намалението е видно във всички сектори на бюджета, с изключение на преките разходи. При все това следва да се отбележат някои значителни разлики между секторите: в секторите на природните ресурси, пазарната подкрепа, директните плащания и рибарството се наблюдава значителен спад, докато в сектора на развитието на селските райони се регистрира увеличение от 82 % (вж. точка 2.2.2.1). Намаления се отбелязват също в секторите на политиката на сближаване (-5 %) и на предприсъединителната политика (-26 %). Колебанието в съответните суми обикновено не дава такава възможност за изводи, както вече беше обяснено по-горе. При все това сумите, предмет на измама, са се увеличили в сравнение с 2013 г., като изключение правят селскостопанските (-10 %) и предприсъединителните фондове (-7 %).

Графики 4 и 5 показват нередностите, докладвани като измами, и свързаните с тях суми по бюджетни сектори.

За втора поредна година най-големият дял от нередностите, докладвани като измами (55 %), е открит в селскостопанския сектор. Както и в предишни години обаче, по-голямата част от свързаните с измамите парични суми (64 %) се наблюдава в областта на политиката на сближаване.

Използването на фалшиви или подправени документи или декларации продължава да бъде най-често срещаният вид измама. Шест от нередностите, докладвани като измами, са били свързани с корупция 77 в сектора на политиката на сближаване.

Около 28 % от нередностите, докладвани като измами през 2014 г., са били разкрити от органите за борба с измамите или по време на наказателни разследвания или други външни проверки; този процент нараства на 47 %, ако се вземат предвид разкритите случаи на измама вследствие на разследвания на OLAF. 46 % са били разкрити от системите за административен контрол, предвидени съгласно секторните разпоредби. Това подчертава значението на външните проверки в борбата срещу измамите и нуждата от висока степен на координация с управляващите органи и органите за одит. При наказателните разследвания или тези, свързани с борбата с измамите, се разкриват случаи на потенциални измами, засягащи големи финансови суми, което отразява ефикасността на разследванията и силния капацитет за провеждане на разследвания на съответните органи.

Нивото на разкриване на измами продължава да бъде различно в отделните държави членки, но разликите намаляха 78 . През 2014 г. само две държави членки, Австрия и Люксембург, не са категоризирали нито една от констатираните нередности като измама. Много малко нередности, свързани с измами (по-малко от три за всички разходни сектори), са докладвани от Хърватия, Малта и Финландия, докато през 2013 г. девет държави членки са докладвали за много малък брой случаи. Държавите членки, които са разкрили и докладвали най-висок брой нередности, свързани с измами, са Унгария, Полша, Румъния, Германия и Италия (между 65 и 208). По отношение на сумите, засегнати от нередности, най-високи са тези, докладвани от Полша, Чешката република, Румъния, Унгария и Гърция (между 8,5 и 210 млн. евро). Тези различия се дължат на няколко фактора и отразяват различните подходи, приети в държавите членки и различните администрации в една и съща държава членка.

През периода 2010—2014 г. 8 % от нередностите, докладвани като измами, бяха потвърдени като измами. В тази област България и Германия докладваха за най-голям брой приключили процедури.

4.2.3.Природни ресурси (селско стопанство, развитие на селските райони и рибарство)

Секторът за развитие на селските райони отчита най-голям брой на докладваните нередности през 2014 г., като показва най-голямо увеличение в сравнение с 2013 г. Другите сектори отчитат значителен спад.

Подобно на ситуацията през 2013 г., нередностите, докладвани от четири държави членки (Унгария, Полша, Румъния и Италия), представляват около 71 % от общия брой нередности, докладвани като измами.

За Унгария докладваните случаи са резултат от разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

Полша, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия и Обединеното кралство съобщиха за нарастващ брой случаи на измама.

Ръстът на нередностите, докладвани като измами, засяга Фонда за развитие на селските райони 79 , докато при Европейския фонд за гарантиране на земеделието 80 се наблюдава значителен спад. За 2014 г. само 1 % от докладваните случаи засягат и двата фонда. Съответният дял през последните пет години обаче е 12 %.

Най-често срещаните видове нередности, свързани с измами, са използването на неточни документи, оператори, които не притежават необходимите способности, както и осъществяването на дейности, забранени по време на въпросната мярка (почти 28 % от всички нередности, свързани с измами). Този тип нарушения представляват често срещан начин на действие, разкрит от OLAF в рамките на разследването в Унгария, посочено по-горе. Вторият най-често срещан начин на действие включва използването на фалшиви и подправени документи или декларации.

През 2014 г. контролните дейности, извършени от органи на ЕС (и по-специално OLAF), представляваха вторият по успех вид контрол след административните проверки, в чиито рамки са открити 39 % от общия брой нередности, докладвани като измами.

От нередностите, докладвани като измами през последните пет години, 8 % са описани като установени измами. За същия период 4 % от случаите са били преустановени. По отношение на установените измами, България и Германия докладваха за най-голям брой приключили процедури.

4.2.4.Политика на сближаване (през програмните периоди 2007—2013 г. и 2000—2006 г.)

За втора поредна година политиката на сближаване не е секторът на бюджетни разходи с най-висок брой нередности, докладвани като измами. Свързаните с него суми обаче представляваха най-голямата част от общата сума.

В съответствие с тенденцията през последните години, през 2014 г. на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) се пада най-големият дял от докладваните нередности, свързани с измами. Въпреки това най-големият дял от средствата, свързани с измами (59 %), се пада на Кохезионния фонд.

Повечето нередности, свързани с измами (64 %), са били открити от системата за контрол, предвидена в законодателството на ЕС. Това потвърждава вече установената през 2012 г. тенденция, но се различава съществено от ситуацията в предходния програмен период (2000—2006 г.), когато нередностите, свързани с измами, бяха разкривани почти изключително при разследвания за борба с измамите или наказателни разследвания.

По отношение на сумите обаче най-съществени резултати бяха получени от наказателните разследвания и разследванията за борба с измамите (66 %).

Случаите на измама се докладват обикновено в рамките на дванадесет месеца след тяхното откриване. Неправомерните практики се откриват средно шест години и половина след започването им.

За периода 2010—2014 г. 10 % от нередностите, докладвани като измами, са били потвърдени като измами (този показател бе 11 % през 2013 г. 81 ). 1 % от случаите са били прекратени. По отношение на установените измами, Германия, Полша и Словения докладваха за най-голям брой приключили процедури.

4.2.5.Предприсъединителна политика (предприсъединителна помощ (ППП) и инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП)

Броят на нередностите, докладвани като измами в областта на ППП, и свързаните с тях суми, са намалели през 2014 г. в сравнение с предходната година. Румъния и България са държавите, които са докладвали за нередности, свързани с измами, в областта на ППП, най-често във връзка с развитието на селските райони 82 .

Броят на нередностите, свързани с измами, засягащи ИПП, остава стабилен, докато съответните суми са намалели в сравнение с 2013 г. Основната част от нередностите, свързани с измами, са били докладвани от Турция. Най-високите суми, свързани с измами, са били регистрирани в областта на трансграничното сътрудничество и развитието на селските райони.

4.2.6.Разходи под прякото управление на Комисията

Разходите под прякото управление на Комисията са анализирани въз основа на данните за нарежданията за събиране, изготвени от службите на Комисията.

През 2014 г., въз основа на системата за текущо начисляване (ABAC), 83 събрани вземания са били категоризирани като нередности, докладвани като измами (т.е. „съобщени на OLAF“ случаи). Те възлизат на 4,67 милиона евро — почти четири пъти повече, отколкото през предходната година. Това се дължи на големия брой приключени разследвания от OLAF.

4.3.Нередности, които не са докладвани като измами

През 2014 г. Комисията беше уведомена за 14 824 нередности, които не са докладвани като измами (с около 5 % повече, отколкото през 2013 г.). Стойностите са се повишили във всички най-важни сектори, а са намалели в областта на предприсъединителните и преките разходи. Съответното финансово отражение също е нараснало до приблизително 2,71 млрд. евро (с 47 % повече, отколкото през 2013 г. — вж. точка 2.3.2), както е показано в таблица 2.

В приложение 2 е представена разбивка по държави членки и по бюджетни сектори на всички нередности, които не са докладвани като измами през 2014 г.

4.3.1.Приходи

Броят на нередностите, които не са докладвани като измами през 2014 г. (4 475), в момента е с 10 % по-висок от средния за периода 2010—2014 г. (4 073) 84 . Общата установена сума на засегнатите ТСР (802 млн. евро) е със 101 % по-голяма от средната установена сума за периода 2010—2014 г. (398 млн. евро).

По-специално, Обединеното кралство разкри нарушения с определен установен модел на действие и значително финансово отражение. Това се отрази върху общата установена сума за всички държави членки и може да се счита за резултат от работата на Комисията в областта на определянето на митническата стойност.

През 2014 г. проверките след митническото оформяне бяха най-важният метод за разкриване на нередности, които не са докладвани като измами, по отношение както на броя (54 % от нередностите), така и на установените суми на ТСР (81 %).

4.3.2.Разходи

Увеличението на броя на нередностите, които не са докладвани като измами, се отнася до основните разходни сектори на бюджета на ЕС (селското стопанство и политиката на сближаване). Нередностите, свързани с предприсъединителните и преките разходи са намалели.

Това увеличение се съпътства от значително нарастване на свързаните с нередностите суми. Контролните дейности, извършвани от европейските институции (Сметната палата и Комисията), играят важна роля, както се вижда от резултатите на превантивните и коригиращите мерки, описани в точка 5. Всички открити нередности са последвани от коригиращи мерки, предприети от националните органи, с цел защита на финансовите интереси на ЕС.

4.4.Резултатите от дейностите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) 85

През 2014 г. OLAF започна 234 разследвания и 54 случая на координация. За същия период бяха приключени 307 разследвания и случаи на координация и бяха издадени 397 препоръки.

Службата отправи 101 препоръки за започване на съдебни действия на националните органи и препоръча събирането на около 901 млн. евро, от които 133,7 млн. евро, отнасящи се до приходите, и 767,3 млн. евро до разходите (вж. таблица 3).

5.СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА И ДРУГИ ПРЕВАНТИВНИ И КОРИГИРАЩИ МЕРКИ

Важен аспект от защитата на финансовите интереси на ЕС е свързан с използването на механизми за предотвратяване и отстраняване на измамите и другите нередности, така че да се гарантира, че бюджетът се изпълнява в съответствие с принципите на добро финансово управление 87 .

В рамките на споделеното управление Комисията може да приеме следните мерки:

превантивни мерки: прекъсване на плащания (отлагане на крайния срок за плащанията за период до шест месеца) 88 ; спиране на всички или на част от междинните плащания за дадена държава членка 89 ;

коригиращи мерки: ако държавата членка не предприеме необходимите мерки, Комисията може да вземе решение за налагане на финансова корекция 90 . Разход, който е в разрез с приложимите правила, е или предмет на нареждане за събиране на вземания, или се приспада от следващо искане за плащане, или, в областта на политиката на сближаване, подобен неправомерен разход може да бъде заменен с нов разход.

Данните относно извършваното от държавите членки пряко събиране на средства от бенефициерите са само частично налични 91 и са включени в работния документ на службите на Комисията „Статистическа оценка на нередностите“.

Данните за видовете управление, различни от споделеното управление (особено преките разходи), се отнасят преди всичко до нареждания за събиране на вземания, издадени от службите на Комисията, или до приспадания от декларациите за разходи.

5.1.Разходи: превантивни механизми

5.1.1.Прекъсвания през 2014 г.

През 2014 г. Комисията взе 193 решения за прекъсване на плащания в областта на политиката на сближаване на стойност над 7,7 милиарда евро и приключи 181 случая за обща сума в размер на близо 4,9 милиарда евро. В края на 2014 г. 145 случая, за суми на стойност над 4,8 милиарда евро, бяха все още неприключени.

В таблица 4 са показани случаите на прекъсване на плащанията, по които се е работило през 2014 г., и е представена извършената значителна превантивна дейност, особено по отношение на ЕФРР/Кохезионния фонд, за които се отнасят над 68 % от неприключените случаи и около 80 % от съответните общи суми.

5.1.2.Спиране на плащанията

В края на 2013 г. пет 92 решения за спиране на плащанията, засягащи ЕФРР, бяха все още в сила. Две бяха отменени през 2014 г., докато останалите три продължиха да са в сила. През 2014 г. бяха приети четири нови решения за спиране на плащания, като две все още бяха в сила в края на годината.

Що се отнася до ЕСФ, едно решение за спиране на плащанията, прието през 2011 г., бе все още в сила в края на 2014 г. От 11-те решения за спиране на плащанията, приети през 2013 г., седем все още бяха в сила в края на 2014 г. През 2014 г. бяха приети 11 нови решения за спиране на плащанията, които все още бяха в сила в края на годината.

По отношение на ЕФР през 2014 г. бе взето едно решение за спиране на плащанията вследствие на установени слабости в системата за управление и контрол на една държава членка, свързани с мерките на ЕС за намаляване на риболовния свръхкапацитет.

По отношение на ЕЗФРСР през 2014 г. не бяха взети решения за спиране на плащанията.

5.2.Разходи: финансови корекции и събрани вземания през 2014 г.

През 2014 г. коригиращите мерки, приети от Комисията по отношение на държавите членки и бенефициерите, се увеличиха в сравнение с предходната година (с 38 %), докато изпълнението им намаля (с 11 %), главно в областта на политиката на сближаване (с 25 %) и по-специално във връзка с ЕСФ (където изпълнението намаля с 67 %, вж. таблица 5).

5.3.Събирания, свързани с приходи от собствени ресурси

По-голямата част от общия установен размер на ТСР през 2014 г. бе събрана без особени проблеми. Държавите членки са длъжни да събират оставащите неизплатени суми от ТСР и да ги регистрират в базата данни OWNRES. За 2014 г. сумата, която трябваше да бъде събрана по отношение на всички нередности (свързаните и несвързаните с измами), засягащи ТСР в размер над 10 000 EUR, беше 958 милиона евро; от тях 229 милиона евро бяха вече събрани от държавите членки по случаи, открити през 2014 г., с което процентът на събраните вземания за 2014 г. възлезе на 24 %. Това е отправна точка за процеса на събиране на вземания. Анализът показва, че при сложни случаи, измами или случаи с огромни финансови последици често са необходими продължителни процедури за събиране на вземанията, вследствие по-специално на текущите административни и съдебни процедури.

Освен това държавите членки продължиха дейностите си по събиране на вземания по случаи, разкрити и докладвани в предходни години. През 2014 г. държавите членки са събрали общо близо 204 млн. евро по случаи на нередности, установени между 1989 г. и 2013 г.

Общият среден процент на събраните вземания (за периода 1989—2011 г.) е 80 %, като при изчислението се вземат предвид само приключените случаи, в които държавите членки са събрали своите вземания.

Дейностите на държавите членки, свързани със събирането на вземания от ТСР, се контролират посредством проверки.

6.ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

През 2014 г. бе въведена новата регулаторна рамка за разходната програма за периода 2014—2020 г., в която се поставя специален акцент върху мерките за борба с измамите. Това събитие съвпадна с назначаването на новата Комисия, която даде нов импулс на борбата срещу измамите.

6.1.Подобряване на координацията и сътрудничеството: нов импулс в борбата срещу измамите

6.1.1.Укрепени правни и административни структури за засилено сътрудничество

През 2014 г. бяха предприети значителни стъпки за укрепване на защитата от страна на Комисията и държавите членки на финансовите интереси на ЕС.

През 2014 г. Комисията приключи успешно приоритетните действия от своята многогодишна Стратегия за борба с измамите (СКБИ). Въпреки че акцентът на СКБИ е поставен преди всичко върху разработването на стратегии за борба с измамите на равнището на отделните служби и агенции на Комисията, понастоящем Комисията насочва все повече вниманието си върху начините за оказване на подкрепа на държавите членки при разработването на техните собствени стратегии за борба с измамите.

Регламент (ЕС) № 883/2013 предвижда, наред с другото, засилено сътрудничество с държавите членки посредством координационните служби за борба с измамите (AFCOS).

В края на 2014 г. всички държави членки бяха определили своите координационни служби за борба с измамите (AFCOS). Отговорностите на националните AFCOS варират в зависимост от държавата членка. Всички държави членки са дали на своите AFCOS координационни отговорности, макар и в различна степен. Само няколко държави членки оправомощават своите AFCOS да действат като разследващи органи.

Структурираната координация между органите за борба с измамите и други национални органи се доказа като най-добра практика и следва да се прилага във всички държави членки.

6.1.2.Мерки за борба с измамите и корупцията при възлагането на обществени поръчки

През февруари 2014 г. бе приет първият доклад на ЕС за борбата с корупцията 93 и влязоха в сила преработеният пакет директиви за обществените поръчки и новата директива за концесиите.

Транспонирането на тези директиви дава възможност на държавите членки да повишат прозрачността и да подсилят своите усилия за борба с измамите, като се дава определение за „конфликт на интереси“, електронното възлагане на поръчки става задължително и се въвеждат задължения за мониторинг и докладване с цел противодействие на измамите при обществените поръчки и на други сериозни нередности.

Освен това държавите членки предприеха значителен брой законодателни и административни мерки, насочени към засилване на борбата с измамите в областта на обществените поръчки.

6.1.3.Секторни мерки: разходи

През 2014 г. бяха завършени основните регулаторни разпоредби за разходните програми за периода 2014—2020 г. За първи път те съдържат конкретно изискване към националните органи да въведат ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите при отчитане на установените рискове. Тези мерки за борба с измамите в идеалния случай следва да бъдат включени в националните стратегии за борба с измамите.

През 2014 г. Комисията, заедно с националните органи, изготви насоки за оценка на риска от измами и за ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите 94 . Един от документите с насоки има за цел да подпомогне държавите членки при въвеждането на национални стратегии за борба с измамите.

6.1.4.Секторни мерки: приходи

Преразгледаният Регламент (ЕО) № 515/97 относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки в митническата област открива пътя за създаването на база данни на ЕС за стоки, които влизат или напускат територията на ЕС, или преминават транзитно през нея. Освен това въвеждането на система за наблюдение на движението на контейнери ще позволи да се анализира движението на контейнери с цел разкриване на евентуални измами.

6.1.5.Какво предстои

Две важни законодателни предложения, представени на съзаконодателите в предходни години, са все още в процес на приемане:

(1)директива относно борбата с измамите по наказателноправен ред;

(2)регламент за създаване на Европейска прокуратура;

Приемането на тези предложения ще допълни и укрепи правната рамка и значително ще подсили борбата с измамите, по-специално чрез създаването на европейски орган, на който са предоставени пълни правомощия за разследване.

6.2.Повишаване на разкриваемостта: резултати и нерешени въпроси

6.2.1.Разходи

Не е лесно да се тълкув варирането на броя на нередностите, докладвани като измами в разходите през последните пет години. Въпреки това, с изключение на 2011 и 2012 г., съответните суми са останали сравнително стабилни. Това може да отразява факта, че повечето разходни програми са многогодишни и нивото на разкриване следва техния цикличен характер.

Ролята на управляващите и разплащателните органи в откриването на измами нарасна от 2012 г. насам и следва да бъде допълнително засилена през следващите години съгласно новата регулаторна рамка за периода 2014—2020 г.

Практиките за откриване на измами продължават да се различават между държавите членки и Комисията изразява загриженост във връзка с малкия брой нередности, потенциално свързани с измами, за които докладват някои държави. Въпреки това броят на държавите членки, които не докладват за измами или докладват за съвсем малък брой такива, намаля през последните години. Комисията ще продължи да предоставя насоки за по-голямо сближаване на националните системи и за повишаване на осведомеността относно измамите, с цел по-ефикасната защита на финансовите интереси на ЕС.

През 2014 г. Италия и Румъния бяха държавите с най-високи резултати по отношение на откриването на потенциални измами в селскостопанския сектор 95 . Германия, Полша и Чешката република бяха най-резултатни в областта на политиката на сближаване.

Като цяло Германия бе най-ефективната държава членка по отношение на откриването на измами.

Въпреки че е задоволително, качеството на докладването на нередности може да бъде допълнително подобрено, по-специално по отношение на категоризирането на нередностите, свързани с измами, и сроковете за докладване, както се изтъква в анализа на отговорите на държавите членки на въпросника.

С оглед на приеманите в момента нови правила за докладване на нередности и оставащите области за подобрение, набелязани от Комисията вследствие на анализа на информацията, предоставена от държавите членки, Комисията ще подготви, в тясно сътрудничество с държавите членки, работен документ относно практическите аспекти на докладването на нередности.

6.2.2.Приходи: Актуализиране на стратегиите за контрол

През 2014 г. броят на откритите нередности по отношение на приходите и, по-специално, равнището на установените суми се увеличиха значително в сравнение с предходните години. Като се има предвид рискът от трансгранични измами, Комисията счита, че тясното сътрудничество между държавите членки и трансграничният обмен на информация за целите на митническия контрол следва да бъдат приветствани. Обменът на информация за митнически операции, икономически оператори или задължения би гарантирал, че всички митнически операции и икономически оператори са включени в популациите, подлежащи на проверки след митническо оформяне, без значение кое е мястото на физическия внос на стоките или мястото, където е установен икономическият оператор. Информацията, получена от други държави членки, следва да бъде неразделна част от управлението на риска и да допълва националните популации, използвани за целите на управлението на риска. Липсата на подобно сътрудничество може да доведе до финансова отговорност в областта на ТСР.

Въз основа на данните за 2014 г. може да се заключи, че случаите на измами и нередности се откриват много по-често след митническото оформяне на стоките. Следва да се има предвид, че се изисква съчетаване на различни стратегии за контрол. Въпреки това проверките след митническото оформяне са най-ефективният метод за откриване на нередности, както по отношение на броя на разкритите случаи, така и на установените суми. Проверките по време на митническото оформяне на стоките и инспекциите, провеждани от службите за борба с измамите, са от ключово значение за откриването на някои типове съществуващи схеми за измама и нови видове измами.

Освен това известията за взаимопомощ, публикувани след проведени от OLAF съвместни митнически операции (СМО), представляват важен източник на информация за откриването на нередности при операции с някои видове стоки.

Препоръка 4 За целите на борбата с митническите измами държавите членки се приканват да уведомят Комисията за мерките, предприети за укрепване на сътрудничеството, което да гарантира, че всички операции и всички икономически оператори са включени в популацията за проверки след митническо оформяне, независимо от това дали вносителят се намира в държавата членка на физическия внос. С оглед на намаляващия брой на проверките по време на митническото оформяне, държавите членки се приканват да обменят опит за случаи, при които митническите органи са постигнали особен успех в откриването на измами или нередности по време на митническото оформяне.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 — Нередности, докладвани като измами

(С броя на нередностите, докладвани като измами, се измерват резултатите от усилията на държавите членки да се справят с измамите и другите незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на ЕС; този брой не трябва да се тълкува като равнище на измамите на територията на държавите членки). Общите стойности се различават от посочените в таблица 1, тъй като в приложение 1 не са включени трети държави (предприсъединителна помощ) и преките разходи.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 — Нередности, които не са докладвани като измами

Общите стойности се различават от посочените в таблица 2, тъй като в приложение 2 не са включени трети държави (предприсъединителна помощ) и преките разходи.

(1)  Прилагане на член 325 от държавите членки през 2014 г.; ii) Статистическа оценка на нередностите, докладвани през 2014 г. за собствените ресурси, природните ресурси, политиката на сближаване и предприсъединителната помощ; iii) Препоръки за последващи действия във връзка с доклада на Комисията относно защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата с измамите, 2013 г.; iv) Методология за статистическата оценка на докладваните нередности за 2014 г.; v) Годишен преглед, съдържащ информация за резултатите от програмата „Херкулес III“ през 2014 г.; vi) Изпълнение на стратегията на Комисията за борба с измамите.

(2)  COM(2012) 363 final.

(3)  COM(2013) 534 final.

(4)  P7_TA(2014)0234 — Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534 – 2013/0255(APP))

(5)  A8-0055/2015 (APP), 29.4.2015 г.

(6)  COM(2014)358.

(7)  Член 122 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320; членове 48 и 50 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549; член 30 от Регламент (ЕС) № 223/2014, ОВ L 72, 12.3.2014 г., стр. 1; член 5 от Регламент (ЕС) № 514/2014, ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 112.

(8)  ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1–16

(9)  Операцията бе координирана от OLAF и организирана в рамките на срещата Азия—Европа (АСЕМ) в контекста на съвместните усилия за борба с фалшифицираните стоки. В нея участваха всички държави — членки на ЕС, Норвегия, Швейцария и 11 други международни партньори извън ЕС, както и Европол, Интерпол и Световната митническа организация.

(10)  Операцията беше координирана от OLAF и Бюрото за борба с контрабандата към Главната митническа администрация на Китай, като в нея участваха митническите администрации на всички държави — членки на ЕС, и на Китайската народна република.

(11)  Операцията беше координирана от гръцката митническа администрация и OLAF, като в нея участваха държавите — членки на ЕС, бившата югославска република Македония, Черна гора, Сърбия и Турция.

(12)  Операцията бе координирана от Националния съвет по митниците към Държавната агенция по приходите на Латвия и OLAF, като в нея участваха всички държави — членки на ЕС, и Европол.

(13)  Операцията беше координирана от Агенция „Митници и монополи“ на Италия и OLAF.

(14)  Операцията беше координирана от френските митнически служби, като в нея участваха митническите органи на Ирландия, Португалия, Испания, Обединеното кралство, Германия, Италия и Нидерландия.

(15)  Операцията беше координирана от френските митнически служби, като в нея участваха италианските и испанските митнически служби.

(16)  COM(2013) 324 final, 6.6.2013 г. 

(17)  Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО.

(18)  OВ L 151, 21.5.2014 г., стр. 1.

(19)  През 2014 г. тази компетентност премина от OLAF към ГД „Икономически и финансови въпроси“.

(20)  Виж работния документ на службите на Комисията (vi) относно изпълнението на Стратегията на Комисията за борба с измамите.

(21)  Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г.

(22)  Вж. работния документ на службите на Комисията(v): Годишен преглед съдържащ информация за резултатите от програмата „Херкулес III“ през 2014 г.

(23)  Решение 878/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2007 г., ОВ L 193, 27.7.2007 г., стр. 18.

(24)  COM(2015) 221 final от 27 май 2015 г.: Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за постигането на целите на програмата „Херкулес II“.

(25)  OВ L 103, 5.4.2014 г., стр. 1.

(26)  Вж. бележка под линия 18.

(27)  Решение 94/140/EО на Комисията от 23 февруари 1994 г., изменено на 25 февруари 2005 г.

(28)  Германия, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция.

(29)  България, Франция, Хърватия, Австрия, Португалия, Словакия, Швеция. 

(30)  Дания, Германия, Ирландия, Франция, Унгария, Португалия, Швеция.

(31)  България, Гърция, Хърватия, Малта и Словакия (НСБИ във връзка със структурните действия: Гърция, Хърватия, Малта; НСБИ за всички сектори: България и Словакия).

(32)  Франция, Хърватия, Литва, Унгария, Нидерландия, Португалия, Румъния, Финландия и Обединеното кралство.

(33)  Член 125, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(34)  Германия, Ирландия, Унгария, Португалия, Словакия, Обединеното кралство.

(35)  Член 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549.

(36)  България.

(37)  Италия, Литва. 

(38)  България, Чешката република, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Обединеното кралство.

(39)  Естония, Франция, Италия, Унгария, Нидерландия, Полша.

(40)  Белгия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Унгария, Малта, Португалия, Румъния.

(41)  Дания, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство.

(42)  Белгия, България, Гърция, Дания, Естония, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Унгария, Финландия, Хърватия, Чешката република и Швеция.

(43)  Белгия, Естония, Латвия, Нидерландия, Полша, Румъния, Чешката република.

(44)  Регламенти (ЕО) № 1828/2006 и (ЕО) № 1848/2006.

(45)  Член 7 от Регламент (EО, Eвратом) № 2988/95.

(46)  Италия системно иска разрешение, а в Румъния това се прави в зависимост от конкретния случай.

(47)  Белгия, България, Чешката република, Гърция, Естония, Латвия, Румъния, Словакия.

(48)  Белгия, България, Чешката република, Дания, Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Унгария, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция.

(49)  Германия, Естония, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Ирландия, Австрия, Полша, Финландия и Обединеното кралство

(50)  Белгия, България, Чешката република, Естония, Испания, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Румъния и Словакия.

(51)  Германия, Ирландия, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция.

(52)  Дания, Гърция, Полша и Обединеното кралство.

(53)  Белгия, Дания, Германия, Гърция, Латвия, Полша, Румъния и Финландия.

(54)  Белгия, Германия, Гърция, Латвия, Австрия, Румъния и Финландия.

(55)  Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Латвия, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Финландия.

(56)  Белгия, България, Чешката република, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Литва, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Швеция, Обединеното кралство.

(57)  Ирландия, Испания, Люксембург, Швеция.

(58)  Обединеното кралство.

(59)  Белгия, България, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Италия, Словения, Швеция и Финландия.

(60)  България, Гърция, Хърватия, Малта, Словакия

(61)  Италия, Румъния, Словения

(62)  Белгия, България, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Италия, Швеция. 

(63)  Дания, Германия, Хърватия, Румъния, Словения, Обединеното кралство. 

(64)  Дания, Естония, Гърция, Франция, Кипър, Латвия.

(65)  Латвия, Кипър, Чешката република, Унгария, Малта, Белгия, Словакия, Швеция. 

(66)  Италия, Чешката република, Германия, Ирландия, Литва, Полша.

(67)  Белгия, Дания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Словакия.

(68)  България, Чешката република, Финландия, Гърция, Италия, Унгария, Словакия.

(69)  Италианската Guardia di Finanza разработва специален ИТ инструмент, наречен Информационна система за борба с измамите (SIAF), с цел предотвратяване на измами, накърняващи финансовите интереси на ЕС. Разработката се съфинансира от OLAF по програмата „Херкулес II“.

(70)  България, Испания, Хърватия, Кипър, Нидерландия, Словения.

(71)  Дания, Ирландия, Люксембург, Нидерландия.

(72)  Вж. точка 6.

(73)  Това означава, че случаите, докладвани първоначално от държавите членки като потенциални измами, могат да бъдат прекратени поради неоснователност от съдебните органи.

(74)  Вж. Работен документ на службите на Комисията ІV.

(75)  Високият процент на сумите, за които нередностите са докладвани като измами, спрямо общата сума на плащанията за предприсъединителна помощ (последната колона от таблица 1) се дължи изцяло на факта, че плащанията за този сектор бяха много ограничени през 2014 г. (75 млн. евро), тъй като програмите за помощ бяха почти приключили. Разкритите нередности, свързани с измами, докладвани през 2014 г., се отнасят до дейности, финансирани през предходни финансови години.

(76)  За целите на съпоставимостта стойностите за 2010—2013 г. се основават на данните, използвани при изготвянето на докладите за тези години.

(77)  Четири държави членки докладваха, че са установили такива случаи: Естония, Литва, Полша, Румъния.

(78)  Вж. приложение 1.

(79)  ЕЗФРСР

(80)  ЕФГЗ

(81)  Това намаление се дължи главно на факта, че Гърция коригира информацията за някои случаи, първоначално докладвани като установени измами.

(82)  САПАРД

(83)  Вж. бележка под линия 77.

(84)  За целите на съпоставимостта стойностите за 2010—2013 г. се основават на данните, използвани при изготвянето на докладите за тези години.

(85)  За пълно описание вж. Доклада на ОLAF за 2014 г. http://ec.europa.eu/anti_fraud/documents/reports-olaf/2014/olaf_report_2014_en.pdf  

(86)  Пак там, графика 24, стр 21. 5 милиона евро в рамките на структурните фондове се отнасят до Европейския социален фонд.

(87)  Данните, представени в настоящия раздел, отразяват данните, включени в предварителните годишни отчети на ЕС, т.е. в обяснителна бележка № 6 на отчетите на Съюза, в очакване на одита на Европейската сметна палата.

(88)  В случаите, когато в периода 2007-2013 г. е имало сериозни слабости в системите за управление и контрол на дадена държава членка, или при сертифицирани разходи, свързани със сериозни нередности.

(89)  Прилагат се в три случая: когато при налични доказателства за сериозен проблем в системата за управление и контрол не са взети коригиращи мерки; при сертифицирани разходи, свързани със сериозна нередност, или при сериозно нарушение от страна на държава членка на задълженията ѝ, свързани с процесите на управление и контрол.

(90)  Финансовите корекции следват три основни стъпки: а) текущи: с възможност за промени, като все още не са официално приети от държавата членка; б) потвърдени/решени: приети от съответната държава членка или предмет на решение на Комисията; в) извършени: финансовата корекция е извършена и неправомерният разход е коригиран.

(91)  Последващите изменения на правната уредба промениха значително правилата за докладване за текущия програмен период.

(92)  В един конкретен случай решението за отмяна на спирането на плащането беше взето през 2013 г., но беше обявено официално през 2014.

(93) Виж точка 4.1.4.

(94) През 2013 г. и 2014 г.

(95)  Унгария докладва най-висок брой нередности, свързани с измами, разкрити в хода на дадено разследване на OLAF.