Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси 2 , и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия 3 ,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)За да се поддържа и засили развитието на еврозоната, са необходими непрекъснати усилия в областта на политиката в подкрепа на балансираното коригиране в частния и публичния сектор и за увеличаване на потенциала за растеж на икономиката в средносрочен до дългосрочен план. Въпреки че икономическото възстановяване в еврозоната е в ход, то е възпрепятствано от наследството от неотдавнашната икономическа и финансова криза, в това число продължаващото външно уравновесяване, високото равнище на публичния и частния дълг и свързания с това натиск за намаляване на задлъжнялостта, продължаващата липса на структурна гъвкавост в рамките на националните трудови и стокови пазари, високата безработица и ниската степен на доверие, както и трайно слабите инвестиции. Осъществяването до този момент на реформите, определени в специфичните за всяка държава членка препоръки, не е достатъчно амбициозно.

(2)Еврозоната е повече от съвкупността от своите членове. Икономиките от еврозоната са тясно взаимосвързани, което подчертава необходимостта от по-силна координация на фискалните, финансовите и структурните политики. Насоката на политиката на равнището на еврозоната следва да насърчава растежа, като в същото време гарантира, че напредъкът в постигането на равновесие не е застрашен. Държавите членки от еврозоната носят конкретна отговорност за ефективното прилагане на рамката за управление, която бе значително подобрена през последните години. Това изисква увеличен партньорски натиск в подкрепа на изпълнението на националните реформи и за фискална предпазливост. Необходимо е също така да се направи по-обстойна оценка на националните реформи от гледна точка на еврозоната, да се интернализират потенциалните ефекти на разпространение и да се стимулират политиките от особена важност за доброто функциониране на Икономическия и паричен съюз (ИПС).

(3)Изпълнението на амбициозни структурни реформи, които да модернизират икономиките и да стимулират конкурентоспособността и потенциала за растеж, е все още недостатъчно в еврозоната. Степента на дисбалансите преди кризата, позицията в бизнес цикъла и наличното фискално пространство се различават значително за отделните държави членки. Въпреки подобренията в пазарите на труда и известения напредък при реформите за увеличаване на устойчивостта на тези пазари, безработицата остава висока, а дългосрочната безработица има опасност да се превърне в трайно явление, което допълнително влошава социалното положение в най-уязвимите страни. В ход е външно уравновесяване, но напредъкът е асиметричен и няма корекции на големите излишъци по текущата сметка. Провеждането на амбициозни структурни реформи на пазарите на труда и на стоковите пазари би улеснило необходимите икономически корекции в рамките на еврозоната и би повишило растежа в страните, които ги прилагат. Реформите допринасят и за по-голямо социално приобщаване, като спомагат за увеличаване на заетостта и намаляване на цените за потребителите. Ако се извършват съвместно от държавите членки, структурните реформи водят до ползи за еврозоната като цяло чрез разпространение на положителните ефекти благодарение на търговските и финансовите канали. Това ще насърчи и избора на подходящи политики в останалата част от еврозоната. Тематичните обсъждания в Еврогрупата могат да подпомогнат този процес чрез оценяването и съпоставянето на реформите и тяхното въздействие върху еврозоната като цяло. Това може да бъде постигнато чрез най-добри практики, постигане на съгласие относно общите принципи за добро реформиране и чрез партньорски натиск. С оглед на процеса на корекции на национално равнище, и следователно за функционирането на еврозоната, е особено важно редовно да се следи напредъкът на реформите в държавите членки, които изпитват прекомерен дисбаланс или дисбаланси, изискващи решителни действия.

(4)Едно от ключовите предизвикателства, пред които е изправена еврозоната, е намаляването на държавния дълг чрез придържане към фискална отговорност. Благодарение на усилията за консолидация през изминалите години фискалната ситуация в еврозоната се подобри, но координирането на фискалните политики все още не е оптимално. Редица членове на еврозоната трябва да продължат с фискалните корекции, за да намалят много високите нива на дълга. Други държави разполагат с повече свобода на действие и могат да я използват, за да насърчават вътрешното търсене, като поставят особен акцент върху инвестициите. Това ще подпомогне вътрешния растеж и еврозоната като цяло. Гъвкавостта на правилата на Пакта за стабилност и растеж позволява на държавите членки да улеснят структурните реформи и инвестициите, като в същото време следват съвместно договорените правила. Фискалните стратегии все още не са достатъчно благоприятни за растежа. По отношение на приходите, въпреки по-голямата координация в рамките на Еврогрупата, все още е необходимо да се подобри ефикасността на данъчните системи и да се намали данъчната тежест върху труда. По отношение на разходите е необходимо да се наблегне повече на публичните инвестиции, подкрепени от солиден анализ на разходите и ползите, и на други публични разходи със силен положителен ефект върху растежа. При прегледите на разходите беше подчертана необходимостта от повишаване на ефективността на публичната администрация. Този процес ще бъде подкрепен от добре функциониращи национални фискални рамки.

(5)Условията на финансовите пазари в еврозоната се подобряват, но отпускането на заеми на частния сектор продължава да бъде слабо, а финансовите пазари остават разпокъсани. Това ограничава инвестициите в еврозоната. В резултат на това има голям недостиг на инвестиции, въпреки че съществуват нужди от инвестиране както в материални, така и в нематериални активи. Инвестиционният план на ЕС предлага възможности за мобилизиране на инвестиции и насочването им към производствени цели. Въздействието на Инвестиционния план и на програмата на ЕЦБ за разширено закупуване на активи обаче ще е по-голямо, ако бъде придружено от мерки в по-широкия финансов сектор за възстановяване на кредитните потоци, задълбочаване на капиталовите пазари и стимулиране на дългосрочното финансиране на икономиката. В ход е завършването на банковия съюз, като за това ще допринесе прилагането на единната нормативна уредба и на последователен регулаторен подход. По-добре интегрираните и по-ефективни капиталови пазари ще мобилизират допълнително финансиране за инвестиции, ще спомогнат за намаляване на зависимостта на европейската икономика от банките и ще допринесат за по-голямо равновесие и по-голяма стабилност на нейните финансови структури.

(6)Независимо от неотдавнашните постижения по отношение на укрепването на структурата на ИПС, настоящите предизвикателства изискват напредък по завършването на проекта. За по-нататъшното развиване на ИПС е нужен постепенен подход, съчетаващ дисциплина и солидарност. Председателят на Комисията заедно с председателите на Европейския съвет, на Европейския парламент, на Европейската централна банка и на Еврогрупата ще подготвят следващите стъпки за по-добро икономическо управление в рамките на еврозоната,

ПРЕПОРЪЧВА на държавите членки от еврозоната да предприемат следните действия в рамките на Еврогрупата за периода 2015—2016 г.:

1.Да използват партньорски натиск за насърчаване на структурните реформи, които улесняват корекцията на големите вътрешни и външни дългове и стимулират инвестициите. Да извършват редовна оценка на изпълнението на реформите в държавите членки със сериозни дисбаланси. Да продължат редовното тематично оценяване на структурните реформи. До пролетта на 2016 г. да вземат решения относно последващите действия във връзка с усилията за координация относно намаляването на голямата данъчна тежест върху труда и реформирането на пазарите за услуги.

2.Да координират фискалните политики, за да гарантират, че съвкупната фискална позиция на еврозоната е в съответствие с рисковете по отношение на устойчивостта и с цикличните условия. До пролетта на 2016 г. да проведат тематични дискусии относно подобрения в качеството и устойчивостта на публичните финанси, с акцент по-специално върху отдаването на приоритет на инвестициите в материални и нематериални активи на национално равнище и на равнище ЕС, както и относно постигането на данъчни системи, които благоприятстват в по-голяма степен икономическия растеж. Да извършват мониторинг на ефективното функциониране на укрепените наскоро национални фискални рамки.

3.Да осигурят навременното финализиране на последващите мерки по изчерпателната оценка от страна на Европейската централна банка, прилагането на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, приключването на ратифицирането на междуправителственото споразумение относно Единния фонд за преструктуриране и привеждането на Фонда в действие от януари 2016 г. Да насърчават мерки за задълбочаване на пазарното финансиране, подобряване на достъпа на МСП до финансиране и разработване на алтернативни източници на финансиране. Да насърчават по-нататъшни реформи на националните рамки относно несъстоятелността.

4.Да постигнат напредък в задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и да допринесат за подобряване на рамката за икономически надзор в контекста на доклада, изготвен от председателя Юнкер в тясно сътрудничество с председателите Туск, Драги и Дейселблум, и последващите действия във връзка с него.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател