РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

от 29 април 2015 година

относно забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на Осми, Девети и Десети европейски фонд за развитие за финансовата 2013 година

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

—	като взе предвид решението си относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Осми, Девети и Десети европейски фонд за развитие за финансовата 2013 година,

—	като взе предвид член 93, член 94, трето тире и приложение V към своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по развитие (А8-0102/2015),

като има предвид, че основната цел на Споразумението от Котону, като рамка на отношенията на Съюза с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ), е да се намали и постепенно да се изкорени бедността, в съответствие с целите на устойчивото развитие и постепенното интегриране на страните от АКТБ и ОСТ в световната икономика;

Б.

като има предвид, че конкретните цели на политиката за развитие трябва да бъдат защитавани в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); подчертава, че други съображения, като тези, свързани с търговската политика и външната политика и политиката за сигурност, не следва да пречат на приоритетите на Съюза за развитие;

В.

като има предвид, че европейските фондове за развитие (ЕФР), финансирани от държавите членки, са основният финансов инструмент на Съюза за предоставяне на сътрудничество за развитие на държавите от АКТБ, за който Комисията отговаря в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

Г.	като има предвид, че инструментите за предварително финансиране, изплащани от Европейската комисия, достигнаха 424 милиона евро и че оперативните приходи за финансовата 2013 година възлизаха на 124 милиона евро;

Д.

като има предвид, че ЕФР е определил своята стратегия и приоритетни области въз основа на предпочитания по отношение на политиките, както и на икономически и финансови критерии, свързани с общи критерии за ефективност, и работи с подходящи финансови инструменти за изпълнение на тези приоритети с устойчив и дългосрочен хоризонт;

Е.	като има предвид присъщото на развиващите се страни високо равнище на риск, поради геополитическа, институционална и административна среда, която често се асоциира с нестабилен и неустойчив контекст;

Ж.

като има предвид, че равнището и естеството на участието на Съюза трябва да бъдат диференцирани и обвързани с условия, в зависимост от постигнатия измерим напредък в различни области, като демократизация, права на човека, добро управление, устойчиво социално и икономическо развитие, върховенство на закона, прозрачност и борба с корупцията;

З.

като има предвид, че използването на иновативни финансови инструменти, като например механизмите за смесено финансиране, се разглежда като един от начините за разширяване на обхвата на съществуващите инструменти като безвъзмездните помощи и заемите, но е свързано и с предизвикателства по отношение на контрола и управлението;

И.	като има предвид, че е много важно да се гарантира видимостта на Съюза и да се насърчават ценностите на Съюза при всички интервенции на Съюза;

Й.

като има предвид, че включването на ЕФР в бюджета, т.е. инкорпорирането и интегрирането му в структурата на бюджета на Съюза, остава приоритет на Парламента; като има предвид, че включването на ЕФР в общия бюджет ще доведе до по-голяма финансова сигурност за страните получателки, а също така и до подобряване на съгласуваността на политиките и на демократичния контрол;

като има предвид, че бюджетната подкрепа е свързана със значителен фидуциарен риск и по-специално с редица предизвикателства по отношение на прозрачността, отчетността и доброто финансово управление; като има предвид, че бюджетната подкрепа изисква внимателно наблюдение и диалог по политиките между Съюза и държавите партньори относно целите, напредъка към договорените резултати и показателите за изпълнение, както и анализ на системния риск и засилена стратегия за намаляване на риска,

Декларация за достоверност

Надеждност на отчетите

Приветства становището на Сметната палата, че годишните отчети на Осмия, Деветия и Десетия ЕФР за 2013 година дават вярна представа, във всички съществени аспекти, за финансовото състояние на ЕФР към 31 декември 2013 г., и че резултатите от техните операции, парични потоци и промени в нетните активи за приключилата на тази дата финансова година са в съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент за ЕФР и международно приетите счетоводни стандарти в публичния сектор.

Отбелязва със задоволство подобрението, постигнато по отношение на броя и стойността на събраните вземания в сравнение с 2012 г., с 24 възстановявания на неправомерно изплатени суми през 2013 г., възлизащи на 4,7 млн. евро, в сравнение с 13 възстановявания на неправомерно изплатени суми през 2012 г., възлизащи на 1,3 млн. евро.

Изразява дълбока загриженост обаче, че вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити все още не спазват систематично правилото, че за плащания, свързани с авансово финансиране в размер от над 750 000 евро, от Комисията се изисква да събира вземанията си по лихви ежегодно и че и размерът на приходите от лихви, обявен в отчетите, се базира отчасти на прогнозни изчисления.

Изразява съжаление освен това, че лихвите, получени от авансовото финансиране в рамките на 250 000—750 000 евро все още не се признават като финансови приходи във финансовите отчети, защото Комисията все още не е приключила с разработването на Общата информационна система в областта на външните отношения (CRIS).

Законосъобразност и редовност на свързаните с отчетите операции

Приветства становището на Палатата, че свързаните с отчетите приходи и поети задължения за финансовата 2013 година са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти.

Въпреки това изразява загриженост във връзка с оценката на Сметната палата относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания, според която системите за наблюдение и контрол на централните служби на EuropeAid и делегациите на Съюза са само частично ефективни при осигуряване на законосъобразността и редовността на плащанията.

Изразява съжаление, че според изчисленията на Сметната палата най-вероятният процент на грешки за разходните операции по Осмия, Деветия и Десетия ЕФР е 3,4 %, което показва леко увеличение в сравнение с 2012 г. (3 %), но все пак остава под пика от 2011 г. (5,1 %).

Приема за сведение, че според годишния доклад на Палатата относно дейността на ЕФР през финансовата 2013 година процентът на грешки се е увеличил в сравнение с предходната година и този процент остава твърде висок; настоятелно призовава Комисията да работи за постигане на договорената цел за свеждане на процента на грешки до 2 %.

Отбелязва и изразява съжаление, че свързаните с отчетите плащания са съществено засегнати от грешки в резултат от слабости в системата за контрол; отбелязва, че 27 % от плащанията са засегнати от грешки, а именно 45 от общо 165-те плащания, одитирани от Сметната палата.

10.

Приема за сведение резултатите от одитираната извадка от плащания по проекти, според които 42 от общо 130 плащания (32 %) са засегнати от грешки и по-специално факта, че 30 от тези 42 плащания са засегнати от количествено измерими грешки, като 17 са окончателни операции, които са били разрешени след извършване на всички предварителни проверки.

11.

Изразява съжаление, че въпреки плана за действие за справяне с установените слабости, приет през май 2013 г., видът на установените грешки е до голяма степен сходен на този от предходни години, а именно липса на оправдателни документи, неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки от страна на бенефициента и недопустими разходи; отбелязва, че тези грешки са свързани и със следните дейности i) програмни разчети, ii) безвъзмездна финансова помощ и iii) споразуменията за отпускане на финансови средства между Комисията и международни организации.

12.

Настоятелно призовава Комисията за повече усилия в тези конкретни области на сътрудничество чрез прецизиране на приетия план за действие за справяне с установените слабости, особено когато количествено измеримите грешки сочат слабости в контрола от страна на международни организации на спазването на договорните разпоредби, като част от общите усилия за подобряване на методите на управление на риска и на системите за контрол и управление като цяло.

Рискове по отношение на редовността и ефективността на механизмите за контрол

13.

Признава, че изпълнението на ЕФР по множество начини и с използване на разнообразни методи на предоставяне на помощта (пряко централизирано управление и непряко управление), посредством сложни правила и процедури, като обявяване на търгове и възлагане на поръчки, и широкото географско покритие, представляват висока степен на присъщ риск, което затруднява оптимизирането на системата за контрол и увеличаването на прозрачността на финансирането по ЕФР.

14.

Изразява дълбока загриженост, че според оценката на Сметната палата в предварителните проверки преди извършването на плащанията по проекти все още има значителни слабости.

15.

Призовава Комисията редовно да следи за качеството и адекватността на предварителните проверки, извършвани от всички участници (служители на Комисията и външни одитори) преди осъществяването на плащанията по проекти, особено в среда с висок политически и оперативен риск.

16.

Отбелязва, че както при бюджетната подкрепа (за която през 2013 г. са извършени плащания от ЕФР, възлизащи на 718 милиона евро), така и при финансовото участие на Съюза в проекти с множество донори, изпълнявани от международни организации като напр. Организацията на обединените нации (за които плащанията по линия на ЕФР през 2013 г. възлизат на 458 милиона евро), естеството на инструментите и условията за извършване на плащания ограничават възможността операциите да бъдат засегнати от грешки.

17.

Изразява безпокойство във връзка с това, че грешки, засягащи окончателните заявления за разходи продължават да се откриват непрекъснато, въпреки външните одити и проверките на разходите.

18.

Настоятелно призовава ГД „Развитие и сътрудничество“ на Комисията да предприеме действия във връзка с отправената през 2011 г. препоръка от Сметната палата за засилване на капацитета на структурата ѝ за вътрешен одит във възможно най-кратки срокове, така че тя да може да изпълнява задачите си по-ефективно.

Стратегия и приоритети

19.

Подчертава, че всички дейности по линия на ЕФР трябва точно да следват общата стратегия и приоритетните области, основани на предпочитания по отношение на политиките, както и на критерии за икономическа и финансова ефективност, които впоследствие се отразяват в управлението на изпълнението, включително управлението на риска и дейностите по осъществяване на контрол и конкретната форма на финансовите инструменти за тази цел.

20.

Обръща внимание, предвид засиления акцент върху ефективността на помощта на Съюза, на факта, че Субсахарска Африка е регионът, който изостава най-много по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и е единственият регион в света, в който според прогнозите бедността най-вероятно няма да намалее наполовина до 2015 г.; изразява загриженост, че намаляващият размер на официалната помощ за развитие (ОПР) за социалните услуги през последните няколко години, особено за секторите на образованието и репродуктивното здраве, заплашва да заличи постигнатия напредък по отношение на развитието на човешкия капитал.

21.

Заключава, че е необходимо да се увеличат усилията, за да се ускори постигането на ЦХР в Африка до определената целева дата 2015 г.; призовава Комисията да взема предвид програмата за развитие за периода след 2015 г. и преговорите по целите за устойчиво развитие, след като бъдат приети, като основа за одитите на изпълнението на Сметната палата; приветства факта, че ЕФР, които са основният инструмент за предоставяне на помощ от Съюза за сътрудничество за развитие на страните от АКТБ, представляват не по-малко от 45 % от общата стойност на новите договори, сключени от ГД „Развитие и сътрудничество“ на Комисията през 2013 г.

22.

Отбелязва, че през 2013 г. беше постигнато споразумение относно създаването на Единадесетия ЕФР на обща стойност от близо 27 милиарда евро (по цени от 2011 г.), което на практика представлява замразяване на средствата на равнището на Десетия ЕФР вместо увеличаване с 13 %, както предлагаше Комисията, въпреки поетия от Съюза ангажимент за увеличаване на финансирането за развитие през идните години.

Мониторинг и надзор

23.

Е сериозно загрижен за продължаващите слабости в управленската информационна система по отношение на резултатите от външни одити и проследяването на действията във връзка с тях, проверките на разходи и посещенията за мониторинг, въпреки ангажимента на Комисията през последните години за подобряване на качеството на данните в Общата информационна система в областта на външните отношения (CRIS).

24.

Припомня, че надеждността и точността на управленската информационна система играе ключова роля, което изисква постоянна бдителност; настоятелно призовава Комисията да продължи усилията си за разработване и въвеждане на нови функции на модула за одит на своята управленска система CRIS, по-специално за проследяване на предприетите действия във връзка с всички одитни доклади и всякакви видове оценки; счита, че е изключително важно да има последователни, ориентирани към резултатите системи за мониторинг за предоставяне на адекватна и надеждна информация относно постигнатите резултати с цел регулиране на стратегическите приоритети.

25.

Като има предвид, че изпълнението на по-голямата част на ЕФР се възлага на делегациите на Съюза, приканва централата на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ (ГД DEVCO) последователно да ги подкрепя в управлението на тяхното портфолио според съответните компоненти на риска чрез CRIS; отново посочва и насърчава по-доброто използване на възможностите, предоставяни от оценката на риска в рамките на проследяването на резултатите от действията на делегациите на Съюза.

26.

Приветства въвеждането на проучване за измерване на процента на остатъчна грешка при приключените трансакции като пример на добра практика на управленската среда на ГД DEVCO на Комисията в действие.

27.

Отбелязва, че въз основа на второто проучване през 2013 г.процентът на грешки, изчислен от ГД DEVCO се оценява на 3,35 % (което се равнява на около 228,55 млн. евро), в сравнение с 3,4 % според оценки на Сметната палата; отбелязва със загриженост, че установените основни причини са липса на задоволителна документация от организациите бенефициенти, грешки, поради недостатъчни доказателства за проверка на редовността на операциите, неспазване на процедурите за възлагане на обществени поръчки и несъбрани и некоригирани суми.

28.

Счита, че приоритизирането би могло да бъде включено в плана за действие, разработен от ГД DEVCO за намаляване на риска чрез фокусиране върху конкретни и критични области, предизвикващи загриженост, и възможностите за постигане на разходна ефективност; призовава ГД DEVCO да посочва в годишния си отчет за дейността постигнатия напредък или трудностите, които е срещнала при изпълнението на плана за действие.

29.

Счита, че би било полезно ясно да се установи, кои дейности по основаното на дейности бюджетиране се характеризират с най-много слабости, грешки и най-висока степен на уязвимост; счита, че за да се поддържат разходите за контрол на разумно равнище, обработката и анализа на тези конкретни области следва да се извършват на базата на многогодишна ротация.

30.

Констатира във връзка с разходната ефективност на механизмите за контрол, че целта не е да се добавят допълнителни равнища на контрол, а да се подобри ефективността на рамката на контролните дейности и тяхното взаимно допълване въз основа на принципите на доброто управление.

31.

Приветства включването на прегледа на всички разходи от годишния отчет за дейността, включително административните разходи и разходите за системите за контрол и мониторинг.

32.

Приветства прегледа на докладите за управлението на външната помощ, който вече включва кратко описание на коригиращите мерки за всяка установена грешка и въвеждането на уверение от ръководителите на делегациите, че те ще повишат равнището на отчетност в общата верига на достоверност и изчерпателността на отчетите на делегациите на Съюза.

Бюджетна подкрепа

33.

Констатира с интерес и приветства прилагането на новия подход на Комисията за бюджетната подкрепа; отбелязва, че през 2013 г. бяха разпределени общо 660 милиона евро за нови операции за бюджетна подкрепа в Африка, които бяха използвани отчасти за изпълнение на „инициативата ЦХР“, с цел да се подпомогнат онези страни, които изостават във важни сектори като здравеопазване, водоснабдяване, канализация, продоволствена сигурност и изхранване.

34.

Като има предвид целта на бюджетната подкрепа, при която вноските се превеждат директно в общия бюджет на държавите получателки или в бюджет, предназначен за конкретна обща политика или цел, настоява бюджетната подкрепа да спазва и строго да свързва общите условия за допустимост с постигането на съществен напредък от държавите партньори, по-специално в управлението на публичните финанси; би приветствал разработването на задължителни ключови показатели за изпълнението в опит за намаляване на риска.

35.

Обръща внимание на необходимостта от оказване на подкрепа на борбата срещу измамите и корупцията във всички области на управлението, обхванати от стратегията на Съюза за развитие; подчертава, че рискът от отклоняване на средства остава висок и че именно областите, в които се управляват публични средства, предоставят възможности за корупция и измами.

36.

Отново посочва, че солидни и подлежащи на обективна проверка ключови показатели за изпълнението (КПИ) трябва да се прилагат към всяка текуща програма за бюджетна подкрепа; подчертава, че следва да се поставя акцент върху принципа на диференциация за да се избегне по-широко тълкуване на обвързаността с условия на отпускането на бюджетна подкрепа; отправя искане за силна подкрепа на механизмите за борба с корупцията, тъй като корупцията се очертава като един от основните проблеми, които намаляват ефективността на програмите за подкрепа и по този начин водят до липса на ефективност на европейското сътрудничество за развитие; подчертава поради това необходимостта от засилване на сътрудничеството в областта на мерките за добро управление и борба с корупцията.

37.

Критикува факта, че средствата, предоставяни от Съюза накрая се съчетават със собствените бюджетни средства на страната партньор и че в резултат на това средствата на Съюза не могат да бъдат проследени; призовава за публикуване на подробни отчети за начина, по който финансовите средства се използват, за да се увеличи прозрачността и да се гарантира по-лесна проследимост на средствата, предоставяни от Съюза.

38.

Приканва Палатата в този контекст да отделя все повече внимание на корупцията и да се опита да намира количествен израз и да посочва степента на корумпираност в своите специални доклади, както и в своя годишен отчет за дейността.

39.

Изисква по отношение на секторната бюджетна подкрепа да се прилага систематично и засилва обвързаността с условия и да се определят подходящи показатели за намеса на Съюза; би приветствал едно постепенно превръщане на всички програми за бюджетна подкрепа в програми за секторна бюджетна подкрепа с цел повишаване на равнището на контрол и отчетност за по-нататъшна защита на финансовите интереси на Съюза.

40.

Изтъква значението на осигуряването на подходящ основан на стимули диалог по политиките, на постоянно наблюдение на секторните реформи и на програмите, измерващи изпълнението и устойчивостта на резултатите чрез системите на Комисията за финансово управление, за усвояването на бюджетната подкрепа в държавите партньори.

41.

Призовава Комисията силно да подкрепя развитието на парламентарен контрол и на надзорни органи, компетентността и способностите в държавите бенефициенти също така чрез непрекъснато предоставяне на техническа помощ; настоява, че съществуването на независим национален одитен орган трябва да бъде предварително условие за предоставяне на бюджетна подкрепа.

42.

Силно подкрепя възможността Комисията да спира трансфера на средства в страни получателки при неспазване на предварителните условия, и по-специално на необходимите макроикономически условия; призовава Комисията да блокира трансфера на средства в страни, които имат високо равнище на корупция и които не следват политики за борба с това явление.

Сътрудничество с международни организации

43.

Предлага по време на новия парламентарен мандат да бъдат предприети по-нататъшни стъпки за подобряване на обмена на информация със Световната банка и с институциите на Организацията на обединените нации (ООН) с цел оптимизиране на сътрудничеството.

44.

Отново изразява подкрепата си за определянето и обменянето на добри практики, с цел установяване на сходни и устойчиви основни принципи на достоверност и спазване на финансовите правила на Съюза.

45.

Подкрепя по-широкото оповестяване на одитните доклади на институциите на ООН за постигане на по-добро разпореждане със средствата на Съюза.

46.

Счита, че следва да има стремеж към непрекъснато сближаване на съответните системи за управление и на вътрешните и външните одити за сравняване на техните данни, методологии и резултати.

47.

Призовава за стриктно спазване на изискването за видимост на финансирането от Съюза при инициативи с множество донори, особено когато се предоставя финансиране в среда, характеризираща се с висока степен на риск.

48.

Приветства задълбочаването на връзките между Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ) и Световната банка с Европейската служба за борба с измамите (OLAF), с приемането на насоки на OLAF относно обмена на информация и стратегии.

49.

Изразява загриженост по отношение на изпълнението на Единадесетия ЕФР във връзка с това, че упълномощени субекти могат, от своя страна, да възлагат задачи по изпълнението на бюджета на други частноправни организации с договор за услуги, като по този начин се създава верига от взаимоотношения на доверително управление; призовава Комисията да прилага строги условия по отношение на подизпълнителството и припомня, че при този начин на изпълнение упълномощените субекти следва да гарантират ефективно равнище на защита на финансовите интереси на Съюза.

50.

Изисква бързо да бъдат предоставени допълнителни разяснения относно обединяването на средства (включително доверителни фондове) и свързаните с това рискове по отношение на редовността на операциите, а именно когато финансовото участие на Комисията в проекти с множество донори се обединява със средствата от други донори, без да се заделя целево за определени конкретни разходи, допустими за подпомагане.

51.

Изисква да бъде информиран за предварителния преглед на системите за контрол и управление, извършван от Комисията на други асоциирани международни организации; освен това изисква информация за равнището на съпоставимост и последователност на вече съществуващите системи.

52.

Изисква да бъде информиран относно превантивните, смекчаващите или други мерки, които могат да се задействат в случай на особено мнение относно степента на увереност, която трябва да бъде постигната, и свързания с това риск за разходите като цяло.

Инвестиционен механизъм на Европейската инвестиционна банка

53.

Отново посочва и е твърдо убеден, че инвестиционният механизъм, управляван от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от името на Съюза, следва също да подлежи на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Парламента, тъй като инвестиционният механизъм се финансира с пари на данъкоплатците на Съюза.

54.

Отбелязва, че тристранното споразумение, посочено в член 287, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което урежда сътрудничеството между ЕИБ, Комисията и Сметната палата по отношение на начините на контрол, упражняван от Сметната палата върху дейността на ЕИБ при управлението на средствата на Съюза и държавите членки, трябва да бъде подновено през 2015 г.; призовава ЕИБ да актуализира правомощията на Европейската сметна палата в това отношение, като включи всички нови финансови инструменти на ЕИБ, които използват публични средства от Съюза или Европейския фонд за развитие.

55.

Приветства включването в работния план на Сметната палата на одит на инвестиционния механизъм на ЕФР, след искането, отправено от Парламента в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност за 2012 г., и очаква с интерес резултата от този специален доклад през 2015 г.

56.

Признава, че ЕИБ подкрепя проекти в среди с висок риск, а именно с политически риск, свързан с нестабилността на държавите получателки.

57.

Приветства ориентирания към резултатите подход на ЕИБ, по-специално с въвеждането на рамка за измерване на резултатите, която дава възможност за оценяване на стабилността на проектите, тяхната финансова и икономическа устойчивост, както и на собствената добавена стойност на ЕИБ; отправя искане за осигуряване на постоянен диалог относно показателите за измерване и за съпоставяне на резултати с асоциираните партньори.

58.

Подчертава значението на политиката на ЕИБ на нулева толерантност към измамите и корупцията; обръща внимание на това колко е важно да не се финансират предприятия с доказано участие в измами и корупция; счита за неподходяща настоящата политика на ЕИБ по отношение на неоказващите съдействие юрисдикции, включително последното допълнение, и призовава ЕИБ незабавно да започне да следва нова „отговорна данъчна политика“, съгласно която да прави задълбочена проверка (forensic review) на действителните собственици (beneficial owners) на предприятията, които се финансират и, когато финансирането се получава от многонационални дружества, да изисква последните предварително да предоставят разбивка на приходите и печалбите, които генерират и данъците, които плащат във всяка от държавите, в които оперират.

59.

Подчертава значението на това проектите, финансирани от ЕИБ, да имат широко социално въздействие и да подкрепят местни дружества, вместо да подклаждат спекулативни трансакции; призовава за подробна годишна оценка на социалното въздействие на проектите, финансирани от ЕИБ.

60.

Отправя искане предоставянето на финансова помощ от Съюза да се възлага само на финансови посредници, които не извършват дейност в офшорни финансови центрове, в които местни лица притежават значителен дял от собствеността и които разполагат с необходимото за прилагането на насърчаващ развитие подход, който подкрепя местната специфика малките и средните предприятия във всяка държава; отправя искане ЕИБ да не си сътрудничи с финансови посредници с предходен отрицателен опит по отношение на прозрачността, измамите, корупцията и въздействието върху околната среда и социалните последици; подчертава, че съвместно с Комисията ЕИБ ще състави и публикува списък със строги критерии за подбор на финансови посредници.

61.

Насърчава ЕИБ да финансира продуктивни инвестиции и да съчетава отпускането на заеми с техническа помощ, когато е необходимо да се повиши ефективността на проектите и да се осигури реална добавена стойност за Съюза по отношение на допълняемостта и да се постигне по-голямо въздействие върху развитието.

62.

Припомня, че постигането на съгласуваност с целите на Съюза е от ключово значение и че следва да се обърне надлежно внимание на капацитета за усвояване на страните от АКТБ.

63.

Призовава за задълбочена проверка на потенциалните местни участници и посредници при определянето и подбора на такива участници и посредници.

Смесено финансиране

64.

Констатира, че повишеният интерес към смесеното финансиране е предизвикан главно от съчетаването на значителни предизвикателства в областта на развитието със силно ограничени публични финанси, което доведе до появата на нови финансови средства, които обединяват безвъзмездна финансова помощ от Съюза и небезвъзмездни средства; насърчава Палата да предоставя редовна подробна оценка на дейностите, финансирани чрез смесване на финансови инструменти.

65.

Констатира, че чрез смесване на безвъзмездна финансова помощ с допълнителни публични и частни средства (като например заеми и дялово финансиране) може да се постигне значителен ефект на лоста на безвъзмездната финансова помощ и разработване и въздействие на по-силни политика на Съюза, с цел отключване на допълнително финансиране.

66.

Подчертава, че новите финансови инструменти и смесването трябва да останат в съответствие с целите на политиката на Съюза в областта на развитието, основани на критериите за официалната помощ за развитие и залегнали в Програмата за промяна; счита, че тези инструменти следва да се фокусират върху приоритетите на Съюза, при които добавената стойност и стратегическо въздействие са най-големи.

67.

Отбелязва резултатите от прегледа на Платформата на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество, чиято първоначална цел е увеличаване на ефективността, ефикасността и качеството на съществуващите механизми и инструменти за смесено финансиране.

68.

Изисква въвеждането на общи стандарти за извършването на такива финансови дейности, както и определянето на най-добри практики и на критерии за допустимост и оценка; счита, че съгласуваните правила за управление, като например структурирано отчитане, ясни рамки за мониторинг и условия за надзор, ще намалят разходите за трансакции и евентуалното дублиране на плащания поради по-високото равнище на прозрачност и отчетност.

69.

Призовава за редовно отчитане пред Парламента относно използването на тези финансови инструменти и постигнатите резултати, за да може Парламентът да упражнява правомощията си за контрол и одобрение, по-конкретно при оценяването на финансовия и нефинансовия ефект на лоста и допълняемостта.

Помощ от Съюза за Демократична република Конго

70.

Отново изразява становището си относно тревожното положение в Демократична република Конго (ДРК), по-специално по отношение на реформата в съдебната система, както и върховенството на закона, публичните финанси и въпроса за децентрализацията.

71.

Приветства оценката на Сметната палата относно помощта на Съюза за развитие, финансирана посредством ЕФР; е съгласен, че липсата на политическа воля, както и липсата на капацитет за усвояване са до голяма степен в основата на минималния успех, постигнат в подобряването на управлението в ДРК.

72.

Потвърждава, че ДРК е широко призната за една от най-нестабилните държави в света; настойчиво предлага разработването на задължителни ключови показатели за изпълнението и референтни показатели за надеждна оценка на подобрението; също така настоява тези ключови показатели за изпълнението и референтни показатели да бъдат реалистични.

73.

Отправя искане към Комисията и ЕСВД да предоставят най-новия списък на приоритетите при отпускане на помощ за развитие от ЕС на ДРК, като следствие на миналогодишния доклад относно освобождаването от отговорност, в който се предлага по-ограничен брой приоритети за по-добра и по-целенасочена стратегия за предоставяне на помощ за развитие.

Подкрепата на ЕС в Хаити

74.

Отново изразява задоволството си като цяло от работата и усилията на службите на Комисията в отговор на земетресението в Хаити през 2010 г., при изключително критичната ситуация, в която се намираха делегацията на Съюза и нейните служители; приветства възможността, която Комисията има да задържа плащания и отпуснати суми при недостатъчен напредък във финансовото управление от страна на правителството на Хаити и слабости в националните процедури за възлагане на обществени поръчки.

75.

Отбелязва слабостите, установени от Сметната палата по отношение на координирането и в този смисъл подчертава значението на поддържането на тясна координация между донорите и между службите на Комисията; призовава за непрекъснато съчетаване на хуманитарната помощ и помощта за развитие с укрепване на връзката между помощ, възстановяване и развитие, посредством постоянна платформа между службите за обвързване на помощта, възстановяването и развитието; счита, че където е възможно трябва да се установяват интегрирани подходи, с ясно посочени координационни цели и съгласувана стратегия по държави между ГД „Хуманитарна помощ“ и EuropeAid, съчетани с обмен на най-добри практики; отправя покана към Комисията да започне диалог с Парламента; счита също така, че участието на местното гражданско общество може да засили използването на местната база от знания.

76.

Припомня препоръките след посещението на делегацията на комисията по бюджетен контрол в Хаити през февруари 2012 г., и отново настоява за проследимост и отчетност на средствата на Съюза за развитие, по-специално чрез обвързване на бюджетната подкрепа с постигането на целеви резултати; приканва Комисията и ЕСВД да подчертаят обвързаността с условия на секторната бюджетна подкрепа.

77.

Припомня, че мерките за подпомагане на изграждането на държавни структури трябва да са в центъра на стратегията на Съюза за развитие и да лежат в основата на всеки план за действие при кризисна ситуация; призовава за определяне на добър микс от политики, съответстващ на интервенцията на Съюза.

78.

Счита, че при подобни ситуации на криза и нестабилност е необходимо разработването на нови подходи, особено по отношение на дейности като i) определяне на рисковете на различни оперативни нива, ii) изготвяне на прогнози за вероятни последици и iii) създаване на инструменти за намаляване на рисковете и подготовка за рискове и потенциални бедствия, които позволяват достатъчно ниво на гъвкавост и дават възможност за мобилизиране на експерти в различни области на компетентност.

79.

Насърчава Комисията и ЕСВД да работят по-систематично и съвместно по четирите фази на цикъла на управление на бедствия; призовава Комисията и ЕСВД да информират Парламента относно развитието на ситуацията, по-специално по отношение на управлението на риска и подготовката за изпълнение и постигане на целите на програмата в условия след бедствие.

80.

Припомня, че при подобни кризи следва да се обръща необходимото внимание на надеждността и оперативната ефективност на националната управленска рамка за намаляване на риска от бедствия, като предпоставка за успеха на намесата на Съюза.

Бъдещето на ЕФР

81.

Препоръчва стратегиите и приоритетите на бъдещите дейности по линия на ЕФР да бъдат точно определени и на тази основа да се изгради система от финансови инструменти, при спазване на принципите на ефективност и прозрачност.

82.

Изразява съжаление, че новите финансови правила, приложими за общия бюджет на Съюза (Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012), не включват ЕФР в общия бюджет на Европейския съюз.

83.

Припомня, че Парламентът, Съветът и Комисията се споразумяха финансовите правила да бъдат преразгледани, за да бъдат включени необходимите изменения във връзка с резултата от преговорите по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., включително по въпроса за евентуално включване на ЕФР в бюджета на Съюза; повтаря призива си към Съвета и държавите членки да дадат своето съгласие за пълно включване на ЕФР в бюджета на Съюза.

84.

Счита, че новият парламентарен мандат дава нова политическа възможност за насърчаване на институциите на Съюза да инициират в най-скоро време разсъждения върху и оценка на сценария за след 2020 г. за евентуална замяна на настоящото споразумение от Котону; припомня, че според Парламента ЕФР трябва да се включи в общия бюджет възможно най-скоро.

85.

Счита, че интегрирането на ЕФР в общия бюджет ще засили демократичния контрол, като включи Парламента в определянето на стратегическите приоритети по отношение на разпределянето на средства и ще осигури също така по-ефективно прилагане, с по-добри механизми за съгласуване, както на централно равнище в Комисията, така и на място; отново отправя искане към Комисията да разгледа надлежно финансовото въздействие на включването на ЕФР за държавите членки в предстоящата оценка, както и възможна задължителна формула за изчисляване на вноските на държавите членки.

86.

Счита, че рационализирането и сближаването на правилата на ЕФР е възможно да доведе до намаляване на риска от грешки и неефективност и да увеличи нивото на прозрачност и правна сигурност; насърчава Комисията да предложи единен финансов регламент за всички ЕФР; изразява съжаление, че при обсъждането на бъдещото споразумение за Единадесетия ЕФР Комисията не направи предложение за единен финансов регламент с цел опростяване на управлението на ЕФР.

Проследяване на действията, предприети във връзка с резолюции на Парламента

87.

Призовава Сметната палата да включи в следващия си годишен доклад преглед на последващите действия, предприети във връзка с препоръките на Парламента в неговата годишна резолюция относно освобождаването от отговорност.