18.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/41

Докладчик:

г-н Michael IKRATH

Съдокладчик:

г-жа Anne DEMELENNE

1.1.

ЕИСК приветства по принцип създаването на приоритетни икономически програми за стимулиране на растежа в държавите от еврозоната в началото на европейския семестър. Комитетът обаче изразява съжаление, че не бяха проведени консултации с гражданското общество и по-специално със социалните партньори, що се отнася до разработването и до националните процеси в рамките на европейския семестър.

1.2.

ЕИСК счита, че с помощта на тези препоръки съществуващите различия между страните от еврозоната и останалите държави членки не трябва в никакъв случай да се увеличават, а да намалеят. По-конкретно целта е да се следи в дългосрочен план еврото да се развива така, че да се превърне в общата парична единица за всички държави членки.

1.3.

ЕИСК отчита значението на документа на Комисията за задълбочаването на Икономическия и паричния съюз (ИПС). Както вече посочи в предходни свои становища (1), Комитетът категорично подкрепя по-нататъшното укрепване и завършване на ИПС. Държавите членки, както поотделно, така и съвместно, следва да вземат всички необходими мерки за осигуряване на по-голямо сближаване и интеграция, по-специално в икономическата област. Това би трябвало да става успоредно с напредък към изграждането на фискален съюз в еврозоната (включително със съответния бюджет), социален съюз и обединено външно представителство в международните финансови институции.

1.4.

ЕИСК признава политическата необходимост еврозоната да разполага със солидна политическа и институционална основа — нещо, което все още не е постигнато от създаването на паричния съюз насам (2). Индивидуални инициативи, като например създаването на банков съюз или на съюз на капиталовите пазари, трябва да бъдат приветствани, но не заместват необходимостта от изграждането на солидна архитектура.

1.5.

Освен това е видно, че последните инвестиционни програми за създаване на работни места не изпълниха своите цели в достатъчна степен. За да се постигне възстановяване на растежа и заетостта, е необходимо съчетание от финансови, данъчни, бюджетни икономически и социални политики. За разлика от препоръката на Комисията, фискалната политика следва да бъде по-скоро експанзивна, отколкото неутрална.

1.6.

ЕИСК смята, че възприемането на неутрална фискална позиция — въпреки че тя е за предпочитане пред продължаващи мерки за бюджетна дисциплина — не е целесъобразно при сегашните обстоятелства. Като се има предвид, че рецесията води до понижаване на потенциала за растеж, фискалните политики в еврозоната трябва да положат повече усилия от обичайното, за да стимулират икономиката на еврозоната като цяло. В този момент рисковете от прегряване на икономиките са много по-ниски в сравнение с рисковете, свързани с продължаване на ниската инфлация или дефлацията. Затова ЕИСК препоръчва фискални стимули, които да се съсредоточат върху публичните инвестиции. Това ще породи по-голямо търсене в краткосрочен план, но ще увеличи и потенциала за растеж в дългосрочен план.

1.7.

Освен това ЕИСК се изказва в подкрепа на облекчаването на облагането на труда доколкото това няма да застраши финансовата жизнеспособност на вече отслабените системи за социална закрила. Комитетът припомня, че модерните системи за социална закрила би трябвало да почиват на принципите на солидарност и равни възможности, а не само на насърчаването на пригодността за заетост. Освен това на бюджетно равнище ще трябва да се вземат предвид последствията от роботиката и цифровизацията, които ще доведат до смущения на пазара на труда и до вероятни отражения върху данъчните приходи.

1.8.

ЕИСК посреща със задоволство преразглеждането на понятието за гъвкавост, но срочните договори би трябвало в идеалния случай да водят до постоянни договори, а не до несигурни работни места. За преодоляване на нарастващите социални неравенства е необходимо да се създават работни места и да се постави ударение върху качеството на труда. В същото време следва да се използва и да не бъде отслабван потенциалът на икономиката на споделянето (sharing economy); би трябвало да се въвеждат нови форми на заетост и труд за благото на обществото, без да се застрашават правата на работниците и системите за социална закрила.

1.9.

През последните осем години растежът в еврозоната страда заради слабото търсене, а не заради слабото предлагане. Адаптирането на пазара на труда беше небалансирано и асиметрично, тъй като беше извършено най-вече посредством намаляване на номиналните и реалните заплати и разходи за единица труд в държавите членки, които бяха най-тежко засегнати от кризата. Ето защо ЕИСК стига до заключението, че сами по себе си структурните реформи, насочени към подобряване на предлагането в икономиките с цел стимулиране на инвестициите и растежа, не могат да решат проблема с бавното възстановяване. Най-малкото трябва да се даде приоритет на структурните реформи, които могат да окажат положителен ефект върху търсенето в краткосрочен план дори и при ограничаване на кредитирането за домакинствата и дружествата.

1.10.

ЕИСК призовава и за координирано усилие за създаването на по-благоприятна за бизнеса среда за малките и средните предприятия (99 % до предприятията в ЕС и около 60 % от работниците, т.е. около 65 млн. души) посредством по-добро регулиране и постоянно намаляване на бюрокрацията, като се гарантира достатъчно и адекватно финансиране („Достъп до финансиране“) (3), както и систематично улесняване на износа за пазари извън Европейския съюз. Това създава стопански възможности за инвестиции в растеж и работни места.

1.11.

ЕИСК приветства инициативите за финансиране на МСП в рамките на съюза на капиталовите пазари. Въпреки това е особено необходимо да се разкрият нови възможности за финансиране за микропредприятията и стартиращите предприятия като начален капитал, рисков капитал, колективно инвестиране и финансиране и иновационни форми като частно дялово финансиране. В този контекст ЕИСК подчертава необходимостта от планиране на създаването на фонд за рисков капитал на ЕС. Необходимо е спешно да се направи оценка на възможностите, които предлагат новите модели банкиране (4) за корпоративното финансиране в ЕС.

2.1.

След Доклада на петимата председатели относно завършването на европейския икономически и паричен съюз има обновен подход в рамките на европейския семестър за укрепване на интеграцията между еврозоната и националните равнища. За първи път Комисията публикува препоръка за еврозоната през ноември, заедно с годишния обзор на растежа за 2016 г., с цел по-добро интегриране на еврозоната и националните измерения на икономическото управление на ЕС.

2.2.

Целта е да се предостави възможност за провеждане на дебати и формулиране на препоръки относно еврозоната преди специфичните за отделните държави дискусии, което да позволи общите предизвикателства да бъдат напълно отразени в специфичните за отделните държави действия. Това е важна промяна в сравнение с предходните цикли на европейския семестър, когато препоръките за еврозоната биваха формулирани към края на семестъра едновременно със специфичните за отделните държави препоръки.

2.3.

Комисията представи четири препоръки относно икономическата политика на еврозоната:

3.1.

За първи път проектопрепоръките за еврозоната се публикуват в началото на цикъла на европейския семестър заедно с годишния обзор на растежа (ГОР), доклада за механизма за предупреждение и проекта на съвместния доклад за заетостта. ЕИСК е съгласен, че този нов процес може да помогне да бъдат отчетени в по-голяма степен съображенията, валидни за цялата еврозона, при разработването на националните политики, представени в програмите за стабилност и националните програми за реформи.

3.2.

ЕИСК изразява съжаление поради факта, че не бяха проведени консултации със социалните партньори и гражданското общество като цяло във връзка с изготвянето на проекта на икономически препоръки за еврозоната и че циклите на национално равнище все още не са съобразени с новия процес на европейския семестър. В рамките на европейския семестър социалният диалог може да бъде движеща сила за успешни, устойчиви и приобщаващи реформи в областта на икономиката, заетостта и социалната сфера. Социалните партньори на всички равнища следва да постигнат договореност със съответните публични власти относно реално, своевременно и съдържателно включване в европейския семестър. Освен това ЕИСК настойчиво препоръчва в бъдеще непрекъснато тясно сътрудничество между секция ECO на ЕИСК и комисия ECON на ЕП.

3.3.

ЕИСК подкрепя поставения акцент върху един координиран подход между всички държави членки от еврозоната, но също и между паричната, фискалната и структурната/свързаната с предлагането политика. Освен това Комитетът предлага структурните реформи да поставят акцент върху политическите мерки, така че икономическото възстановяване да може да бъде подкрепено в краткосрочен план. Що се отнася до гъвкавостта на пазарите на труда, това не бива да води, както в предишни години, до загуба на покупателната способност на работната ръка, така че вътрешното търсене да не бъде засегнато като основен двигател на растежа. Това означава, че конкуренцията трябва да се осъществява чрез увеличаване на качеството и ръст на производителността чрез иновации, а не чрез понижаване на цени и заплати.

3.4.

Въпреки че признава огромните предизвикателства пред по-нататъшното укрепване и развитие на еврото, които се налагат в момента и ще се налагат в близко бъдеще, за да се гарантира трайна защита на еврото и еврозоната, ЕИСК счита за желателно постигането на следните цели:

3.5.

С оглед на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР) за периода 2014 — 2020 г. и в рамките на подготовката на размисъла за МФР за периода след 2020 г. ЕИСК предлага в еврозоната да бъде създаден целеви бюджет, който да: 1) осигурява временен, но значителен трансфер на ресурси в случай на регионални сътресения; 2) противодейства на тежки рецесии в зоната като цяло; 3) осигурява финансова стабилност. В същия дух — като първа стъпка към икономическо управление — еврозоната трябва да има свой финансов министър със съответната система от собствени ресурси, почиваща на принципите на простота, прозрачност, справедливост и демократична отчетност.

4.1.1.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че структурните реформи в държавите членки следва да продължат в съответствие със специфичните за всяка страна условия, за да се даде тласък на сближаването и да се улесни коригирането на макроикономическите дисбаланси. Трябва обаче да има баланс между структурните реформи и инвестирането в производствени дейности, водещи до създаването на работни места.

4.1.2.

ЕИСК приветства препоръката на Европейската комисия държавите членки със значителен излишък по текущата сметка приоритетно да предприемат мерки, които да способстват за насочване на излишъка от спестявания към националната икономика и по този начин да дадат тласък на вътрешните инвестиции. Такива мерки не бива обаче да се ограничават до предлагането (например реформи на продуктовите пазари), а да включват и по-решителни правителствени инициативи по отношение на публичните инвестиции като например сегашния План „Юнкер“ (6).

4.1.3.

ЕИСК смята, че държавните субсидии трябва да бъдат насочвани по-специално към иновативни МСП. За да се гарантира на тази категория предприятия по-лесен достъп до финансиране, държавата трябва, от една страна, да предоставя стимулиращо финансиране и, от друга страна, да осигури система от публични гаранции и обезпечения. Съответното взаимодействие между държавата, МСП и университетите и научноизследователските институции е важен елемент от инвестиционната система.

4.1.4.

ЕИСК изтъква факта, че износът представлява ключова движеща сила на растежа на МСП в еврозоната. В допълнение към благоприятния курс евро — долар в резултат на паричната политика на ЕЦБ, споразуменията за свободна търговия са от съществено значение за увеличаването на износа. Въпреки че ЕИСК подкрепя настоящия фокус върху преговорите за ТПТИ, той също така препоръчва сключване на споразумение, което да улесни достъпа на европейските предприятия при търговията им на развиващите се пазари със силен растеж. Важно е да се гарантира защитата на правата на човека и на стандартите на МОТ, на правата на потребителите и на правилата относно околната среда, действащи в ЕС.

4.2.1.

ЕИСК отбелязва, че въпреки твърдението на Европейската комисия за продължаващо постепенно подобряване на пазарите на труда, не се споменава, че равнището на заетост в еврозоната от 68,9 % през 2015 г. все още е доста под водещата цел от 75 %, определена в стратегията „Европа 2020“. ЕИСК отбелязва, че съгласно данните, предоставени от службите на Европейската комисия (базата данни LABREF), не изглежда да съществува позитивна корелация между броя проведени реформи на пазара на труда на нито един етап (преди или след кризата) и показателите на пазара на труда на държавите членки (7).

4.2.2.

Структурните реформи на пазара на труда трябва да насърчават социалните инвестиции, с други думи мерките, които подкрепят непрекъснатото обучение на заети и безработни лица, и да гарантират насърчаването на тяхната финансова сигурност — особено на безработните. Освен това ЕИСК подкрепя намаляването на облагането на труда, при условие че бъде компенсирано от други източници на публични приходи. В средносрочен план по-голямото участие на пазара на труда също може да допринесе за този процес.

4.2.3.

За разрешаването на проблема, свързан с конкурентоспособността и устойчивостта на Европа, ЕИСК препоръчва да се създаде цифров холдинг (Digital Holding) по модела на много успешната Airbus Group. Това многонационално сътрудничество включва няколко дъщерни предприятия от различни държави — членки на ЕС, и е основен участник в европейската икономика и промишленост.

4.2.4.

Господството на САЩ в цифровата област вече представлява нова форма на световно господство. Особено драматични ефекти могат да се наблюдават във финансовия сектор, където големите американски инвестиционни банки вече са създали възможно най-здрави капиталови връзки с иновативни технологични предприятия за финансови услуги, които на свой ред застрашават европейския модел на класическите търговски банки („обикновените банки“) и могат успешно да се конкурират с тях в основните им функции.

4.2.5.

С цел проектиране и подробно разработване на сравним модел на европейски цифров холдинг ЕИСК предлага да се създаде краткосрочна интердисциплинарна проектна група. Тази група следва да включва представители на Комисията (комисар Oettinger) и Европейския парламент (комисия ITRE) и да функционира с участието на ЕИСК. Що се отнася до въпроса за финансирането, важно е от самото начало да се обърне внимание на съвместимостта с плана за инвестиции „Юнкер“. Тясното сътрудничество между звената за компетентност на цифровия холдинг и самите МСП ще даде силен тласък на растежа и създаването на нови работни места.

4.3.1.

ЕИСК приветства факта, че при изготвянето на насоките относно националните фискални политики Европейската комисия акцентира върху разглеждането на фискалната политика в еврозоната като цяло. Въпреки това ЕИСК отбелязва, без да се засяга независимостта на ЕЦБ, забележимото отсъствие на анализ на тенденциите в динамиката на паричната политика в еврозоната при оценката на целесъобразността на неутралната фискална политика. Това е най-малкото странно, като се има предвид, че членовете на Управителния съвет на ЕЦБ нееднократно и публично споменаха фискалните политики на еврозоната (8).

4.3.2.

Този пропуск поражда тревога, тъй като в момента еврозоната е в ситуация, в която възможностите на паричната политика за стимулиране на търсенето са силно ограничени. Търсенето е слабо от толкова дълго време, че инфлацията (дори да не се вземат под внимание цените на петрола) е доста под целта на ЕЦБ от 2 %, а основните лихвени проценти на ЕЦБ са почти нулеви, което изчерпва възможностите за значителни допълнителни намаления. Икономиката на еврозоната се намира в т.нар. „ликвиден капан“ и рискува да изпадане в „дефлационен капан“, ако инфлацията не започне да расте скоро. Ако това се случи, икономиката в еврозоната ще остане в застой в продължение на много години, излагайки на опасност политическата устойчивост на еврото.

4.3.3.

Неконвенционалната политика за увеличаване на паричната маса, преследвана сериозно от ЕЦБ от началото на 2015 г., не изглежда особено успешна (9) по отношение на стимулирането на търсенето. При тези обстоятелства и като се има предвид упоменатото по-горе явление „хистерезис“ (при което рецесията води до понижаване на потенциала за растеж), фискалните политики в еврозоната трябва да положат повече усилия от обичайното, за да стимулират икономиката на еврозоната като цяло (10). Като се имат предвид ограниченията на фискалната политика в държавите членки в южната част на еврозоната, фискалните политики в държавите членки, в които инфлацията е под целевите равнища, ниските разходи по публичните заеми, сравнително ниското съотношение между държавен дълг/БВП и излишъците по текущата сметка следва да се разширяват, предизвиквайки инфлация над целта на ЕЦБ от 2 %, така че средната инфлация в еврозоната да може отново да се ускори и да се доближи до целта. В този момент рисковете от прегряване на икономиките са много по-ниски в сравнение с рисковете, свързани с продължаване на ниската инфлация или дефлацията.

4.3.4.

Като се имат предвид обаче опасенията относно устойчивостта на държавния дълг на фона на демографското развитие, експанзивната фискална политика, особено в държавите членки с големи излишъци по текущата сметка, може и следва да се разширява чрез увеличаване на разходите за публични инвестиции. Фискален стимул, съсредоточен върху публичните инвестиции, би довел до по-голямо търсене в краткосрочен план, но следва да увеличи и потенциала за растеж в дългосрочен план. Тези публични инвестиции може да се насочат не само към инфраструктурата, а също и към политиките в областта на образованието и изграждането на умения („социални инвестиции“).

4.4.1.

ЕИСК призовава за създаването на европейски закон за несъстоятелността, от една страна, за да се създаде възможност за опрощаване на дълговете на домакинствата и, от друга страна, за да се облекчат изправени пред фалит стартиращи предприятия. Така домакинствата ще увеличат покупателната си способност, а стартиращите предприятия ще бъдат насърчени.

4.4.2.

Все още неразрешен, но сериозен проблем представлява наличието на приблизително 900 милиарда евро необслужвани заеми в банките в еврозоната. Само тяхното намаляване ще позволи на банките да разширят кредитирането на предприятията и домакинствата, повишавайки ефективността на по-малко строгата парична политика на ЕЦБ, с цел подобряване на перспективите за растеж и укрепване на доверието в пазара. От съответните политически и регулаторни институции от еврозоната следва да се изисква да представят подходящи концепции по този въпрос.

4.4.3.

Една от най-важните цели вследствие на финансовата криза беше да се постигне консенсус за съществено намаляване на риска по държавните дългове в балансите на европейските банки. Настоящото състояние на повечето банки показва, че рискът по държавните дългове е нараснал драстично. ЕИСК подчертава, че първият приоритет би трябвало да бъде намаляването на тези свързани с държавни ценни книжа рискове в счетоводните баланси, за да се гарантира бъдещата стабилност на банковия и финансовия сектор, също и в светлината на неотдавнашното предложение във връзка с европейската схема за застраховане на депозитите (EDIS) (11).

4.4.4.

ЕИСК отбелязва, че за да се усетят положителните ефекти върху търсенето, домакинствата и предприятията не трябва да изпитват ликвидни ограничения. Възстановяването на положителните кредитни потоци ще допринесе за стимулиране на търсенето, като в същото време ще спомогне да се увеличи ефективността на паричната политика на ЕЦБ за подобряване на перспективите за растеж и укрепването на доверието в пазара. От съответните политически и регулаторни институции от еврозоната следва да се изисква да представят подходящи концепции по този въпрос.

4.4.5.

Освен това ЕИСК призовава програмата за реформа и регулаторните органи да наблегнат повече на по-голямата прозрачност и на надзора на небанковите институции и на банките в сянка, за да се гарантира устойчиво стабилността на финансовите системи и да се възстанови ролята им в реалната икономика, по-специално в областта на секюритизацията (12). Следва да се гарантира, че ценните книжа няма да бъдат използвани като инструменти за спекулативни инвестиции от хедж фондове и финансови институции, които целят постигане на максимална печалба („хищнически фондове“).

4.4.6.

Тъй като финансовата криза беше причинена в голяма степен от спекулативните действия на инвестиционните банки, спекулативното банкиране остава скрита заплаха за стабилността на финансовите пазари. Все още не е внимателно проучено как могат да се осъществяват високоспекулативни търговски дейности като високочестотната търговия, когато целта е по-голяма стабилност на световните пазари, и е необходимо да се въведе стриктно разграничение между инвестиционните практики и кредитни операции с нисък риск и високорисковите дейности на инвестиционното банкиране. За тази цел вече съществуват редица модели, като модела Vickers и правилото Volcker. ЕИСК препоръчва в Европейския съюз да се приеме закон подобен на Закона Glass-Steagall, тъй като други финансови пазари (като САЩ и държавите БРИК) понастоящем обсъждат повторното му въвеждане с цел повишаване на стабилността на банковия сектор. Това би позволило да се избегнат рискове за спестителите и данъкоплатците.