18.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/28

Докладчик:

Carmelo CEDRONE

1.1.

ЕИСК счита, че съобщението на Комисията относно „Стъпки към завършването на ИПС“ може да представлява чудесна възможност за започване на дебат както на политическо равнище, така и с гражданското общество, за да се установи истинското положение по всички въпроси, засягащи еврозоната, без да се забравя случилото се след Договора от Маастрихт и икономическата и финансова криза, която засегна по-специално еврозоната. Целта е да се излезе с предложения за решения, които надхвърлят съдържанието на настоящото съобщение. Следват основните елементи.

1.2.

Семестър: би било по-полезно да се представи предложение за семестъра в рамките на всеобхватно споразумение относно икономическото управление, което да излезе от рамките на вече постигнатото, като се промени обвързването с макроикономическите условия и се укрепи ролята на междупарламентарната конференция, както вече беше поискано от ЕИСК.

1.3.

Икономическо управление: общото икономическо управление на еврозоната (макро-, микро-, парично и др.) трябва значително да надхвърли предложеното от Комисията. Нужна е коренна промяна на настоящите икономически модели. По-специално националните съвети по конкурентоспособността би трябвало да вземат предвид и политиките на сближаване, социалните последици и последиците за заетостта, произтичащи отчасти и от нарасналите вследствие на кризата дисбаланси и различия между отделните страни (1). Европейската комисия и съветите по конкурентоспособността следва да вземат предвид и новите фактори и параметри, на които се основават и ще продължат да се основават конкурентоспособността и конкуренцията между световните икономически блокове. Консултативният Европейски фискален съвет би трябвало да прилага по-прозрачни и демократични процедури както за назначаването на своите членове, така и за използването на своите препоръки, за които съществува риск да останат извън всякакъв демократичен контрол.

1.4.

Външно представителство на еврозоната: предложението е правилно и необходимо, но освен прекалено дългите срокове възниква проблемът за демократичния контрол върху тази функция и законодателните промени, необходими, за да се признае ролята на ИПС по въпроси, свързани с еврозоната (2).

1.5.

Финансов съюз: предложението е положително, въпреки че е изгубило политически импулс и навременност. Това е най-важното решение, което трябва да бъде взето, но при условие че бъде осъществено бързо и че чрез предвидените механизми — за преструктуриране и гарантиране на депозитите (3) — и Съюза на капиталовите пазари (4), европейските системи от общи правила се приложат напълно и в най-скоро време. В това отношение би било много полезно Комисията да представи предложение по въпроса за държавния и частния дълг с цел намаляване на рисковете и спекулациите с финансовата система на еврозоната. Всъщност ЕИСК вече изготви подобно предложение (5).

1.6.

Демократична легитимност: това е най-слабият елемент на съобщението, поне в настоящия му вид, в очакване на етап 2. За нея се говори много повърхностно и неясно, а всъщност тя е основният въпрос и същината на дебата и безпокойството на европейското обществено мнение, особено през последните месеци. От нея зависи бъдещето на еврозоната и ЕС. Въпросът за демократичния контрол не се повдига сериозно в нито едно от оперативните предложения на Комисията, както беше посочено по-горе.

1.6.1.

Тристранният социален диалог би могъл да даде принос по този въпрос, при условие че бъде изграден по структуриран начин и прилагането на постигнатите споразумения между страните стане задължително.

1.7.

Етап 2 — Завършване на ИПС: приоритет и основен етап с оглед на възприемането на останалите отправени предложения като реалистични. За съжаление този етап се основава главно на представянето на „Бяла книга“ в края на 2017 г. Да се остави целият този процес да зависи от бяла книга, посредством консултации и „диалог с гражданите“, без да се обясни как те следва да бъдат осъществени и без даже да се привлече за участие ЕИСК, изглежда твърде неадекватен подход към най-важната и централна тема в съобщението, темата за демокрацията и изграждането на политическия стълб на еврозоната, дори и в момент на „изчакване“ на етап 2.

1.8.

Освен това ЕИСК смята, че упоменатата от Комисията пътна карта също е неподходяща, като се има предвид важността на въпросите, които трябва да бъдат разгледани, и неотложността, с която трябва да бъдат разрешени (непрекъснато отлагани и оставяни висящи, без определен краен срок). По тази причина и въз основа на вече изготвена собствена пътна карта ЕИСК поема ангажимент да представи свой план за етап 2, евентуално съвместно с Комисията, за обсъждане на тези въпроси в държавите членки, започвайки с тези от еврозоната.

1.9.

Предложенията: в редица становища, изготвени, откакто започна кризата, ЕИСК отправи предложения относно различните аспекти на финансовата криза и ограниченията на провежданите от ЕС икономически политики. В различни становища по собствена инициатива Комитетът отправи конкретни предложения, например относно икономическото, финансовото и паричното управление на ИПС. Комитетът формулира също предложения относно политическото управление на еврозоната, далеч преди самата Комисия. По тази причина, що се отнася до рамковите предложения във връзка с въпросите, обхванати от настоящото съобщение, той препраща към предходните си становища (6) и към тези, които в момента се изготвят по конкретни предложения на Комисият (7).

2.1.

Настоящото становище има за цел да предостави цялостен поглед върху съобщението на Комисията относно еврозоната. Специфичните аспекти ще бъдат разгледани в други становища на ЕИСК.

2.2.

Съобщението на Комисията беше изготвено в отговор на необходимостта от изпълнение на втория доклад на петимата председатели относно ИПС, тъй като първият изобщо не беше взет предвид от Комисията „Барозу“. Двата доклада имаха за цел преодоляване на ограниченията на ИПС, които, както е известно, финансовата и икономическата криза изтъкна и разкри пред всички европейци и не само пред тях. Става въпрос за ограничения, които са улеснили и насочили спекулациите с еврото, поради което са били и продължават да бъдат основната причина за кризата в еврозоната и за нейната продължителност.

2.3.

Същата причина подтикна ЕИСК, преди Европейската комисия и други институции на ЕС, да отправи конкретни предложения в тази насока, които едва наскоро бяха чути и получиха и дължимото внимание и признание (8). Във връзка с това Комитетът приветства и подчертава оценката на Комисията, изразена в доклад за последващи действия относно няколко неотдавнашни становища на ЕИСК, и по-конкретно факта, че Комисията благодари на Европейския икономически и социален комитет за неговото задълбочено и всеобхватно становище относно политическия стълб на Икономическия и паричен съюз, в което той не се ограничава само до анализ на настоящата ситуация и слабостите на ИПС, а представя и много интересни предложения за завършването му.

2.4.

Вторият доклад на петимата председатели (и съответно съобщението на Комисията, с което би трябвало той да бъде приложен), е по-слаб и по-малко смел от първия, който вече не беше достатъчен, вероятно поради намаляване на напрежението около кризата в еврозоната или трудностите на държавите да споделят суверенитета си. Това не е добре.

2.5.

Освен това вследствие на терористичните атентати с ислямистки характер въпросът за имигрантите, бежанците и сигурността хвърли в паника гражданите и европейските политици, изостри противоречията между държавите, наля масло в огъня на възраждащия се национализъм и доведе до затваряне на границите. Така въпросът за неотложността на изграждането на политическия стълб беше изместен на втори план или „заметен под килима“. Той изчезна от политическия дебат и медиите, може би за облекчение на голям брой политици (не само евроскептици), които се чувстват като „избегнали опасността“.

2.6.

Според ЕИСК обаче всички тези фактори изтъкват необходимостта да се действа и да се възобнови работата по все по-належащата инициатива за постигане на по-добра Европа чрез завръщане към залегналите в Договора основополагащи принципи и ценности (мир, просперитет, социално сближаване). Това трябва да се направи в интерес на всички, тъй като европейските държави и техните граждани трябва да преоткрият смисъла на споделената отговорност, да възстановят взаимното доверие и не могат да си позволят отново разделение, както винаги се е случвало в миналото. Това би бил опасен път надолу.

3.1.

За съжаление както по отношение на формулировката, така и на предложенията, съобщението се опира на логиката на настоящата ситуация. Както се е случвало многократно в миналото, то може да се окаже само декларация на добри намерения и по този начин да се превърне в „бумеранг“. По-голямата част от съдържанието следва логиката на политиките, въведени след кризата, призовава за консолидирането им, въпреки че е известно, че някои от тях бяха причината за влошаването на икономическото и социалното положение в много страни в ИПС. Пренебрегнати са причините за неуспеха на всички досегашни опити за изграждане на истински ИПС (от доклада „Вернер“ от 1970 г. до доклада от четиримата председатели през 2012 г.). Всички опити, в това число и настоящият, са основани на подход, изграден от малки бюрократични стъпки.

3.2.1.

Все пак е положителен фактът, че Комисията, независимо от слабостта на доклада на петимата председатели, в който не е включена и истинска пътна карта, е решила да предприеме действия, като започне неговото прилагане в контекст, в който много държави членки на практика са против него. Това е сериозно и опасно поведение, поради което ЕИСК призовава държавите членки, като се започне от тези от еврозоната, да променят поведението си и да подкрепят инициативата на Комисията, като подобрят слабостите, посочени в настоящото становище, съгласно предложенията, съдържащи се в други негови становища.

3.2.2.

Друг положителен момент е вниманието, отделено в документа на Комисията, на финансовия съюз в различните му измерения. Това, заедно със завършването на банковия съюз, несъмнено е най-важното решение, произтичащо от кризата, но при условие че бъде осъществено бързо и чрез предвидените механизми— единния механизъм за преструктуриране и схемата за гарантиране на депозитите — и Съюза на капиталовите пазари, и че изцяло се приложат европейските системи за общи правила, които да намалят рисковете спестителите/титулярите на банкови сметки и данъкоплатците да финансират дълговете на банковия сектор, а инвеститорите и предприятията да продължават да оперират на непрозрачни финансови пазари със слабо диверсифицирани източници на финансиране. С оглед на това би било полезно да се предвиди, както призовава ЕИСК, разделение между търговските и инвестиционните банки (предвиждайки междувременно създаването на „лоши“ банки за изплащане на сметките от миналото).

3.2.3.

Важно, но ограничено е предложението за създаване на „единно външно представителство на ИПС“, независимо че изграждането му се отлага в по-дългосрочен план, до 2025 г. (9), докато в близко бъдеще се изразява желание единствено за засилване на координационните механизми между представителите на еврозоната и Международния валутен фонд, въведени още през 2007 г.

3.3.1.

В него е запазена логиката на подхода, следван през целия период на разгръщане на кризата, така че когато човек чете съобщението, има усещането, че вече го е чел многократно. Всъщност ЕИСК вече многократно е излагал позицията си по различни поводи и е отправял предложения, различни от тези на Комисията и държавите членки. Независимо от това продължават упорството и опитите да ни накарат да повярваме, че: а) проблемът за оставането в ИПС е въпрос единствено на спазване на правилата на „счетоводството“; б) икономическото управление се свежда до „координация“; в) макроикономическата и финансовата устойчивост на еврозоната е проблем, свързан единствено с прозрачност; г) изключително тежкият проблем с безработицата може да се разреши чрез чисто „формални“ предложения, както се прави от години насам. ЕИСК смята, че по тези, както и по други въпроси Комисията трябва да упражнява в пълна степен и с по-голяма убеденост правото си на инициатива.

3.3.2.

Същото се отнася и до тежките социални последици от безработицата в много държави от еврозоната — въпрос, който би трябвало да бъде приоритетен за ИПС, наравно с конкурентоспособността и икономическото и политическото управление. Всъщност не се отправят конкретни предложения, не се предлага никакъв инструмент за солидарност и не е ясно какъв смисъл се придава на израза „европейски стълб на социалните права“ (може би тези, които вече съществуват в отделните държави?).

3.3.3.

По отношение на семестъра съобщението се придържа към взетите досега решения, без да се внасят значителни промени, включително и в метода, за които ЕИСК беше призовал, като се започне с изменението на обвързаността с макроикономическите условия и укрепването на междупарламентарната конференция. Без подобни промени съществува риск бюджетите на държавите да останат извън обхвата на какъвто и да е демократичен контрол.

3.3.4.

В текста се споменава за „бюджет“ на ИПС, когато се говори за стабилизирането на ИПС, но в действителност става въпрос за бюджетите на отделните държави и/или за техния сбор, което няма нищо общо с един истински собствен бюджет на еврозоната. Освен това изобщо не се споменава съществуващият държавен дълг или някакъв евентуално необходим общ държавен дълг, нито европейско данъчно облагане за посрещане на разходите, свързани с имиграцията, бежанците и сигурността. Липсата на предложения относно демократичната легитимност представлява истинското слабо място в целия текст на предложението (параграф 6) (10).

3.3.5.

Почти не се вземат предвид „посредническите органи“ на обществото като отправни точки за етапа на консултации, като се започне от представените в ЕИСК, да не говорим за „политиката“, която на практика отсъства или едва се споменава като страничен аспект.

3.3.6.

ЕИСК оценява положително споменатото от Комисията участие на социалните партньори в другите политики. Смята обаче, че е необходим качествен скок в политическо и процедурно отношение, за да се премине от формално участие към участие по същество в тристранния социален диалог, който трябва да бъде регламентиран, за да бъдат прилагани постигнатите споразумения. Това би укрепило взаимното доверие и би повишило отговорността на всеки участник.

3.3.7.

Подготовката на етап 2 (Завършване на ИПС) — приоритетен и основен етап за реалистичността на останалата част на предложенията, се основава на представяне на „бяла книга“, предхождана от консултации и „диалог с гражданите“, без да се обяснява как те следва да бъдат организирани, и като се изключват дори страните, представени в ЕИСК. Този механизъм е недостатъчен. Би следвало да бъдат включени например националните парламенти, заедно с Европейския парламент.

3.4.1.

Намеренията на Комисията безспорно са добри, но целият подход не вдъхва голямо доверие, макар и все още да липсват предложения за етап 2. Съобщението не представлява истински обрат, в светлината на настоящия договор, за поне частично наваксване на дефицита на Маастрихт. Липсва цялостен проект, който да даде знак за промяна и идея за бъдещето на еврозоната и на гражданите на ЕС.

3.4.2.

Не е от полза да се прилага следваният досега подход както по отношение на икономическите, така и на социалните политики. Не може пазарът на труда и заплатите да се разглеждат като единствената променлива в системата, като се изключва или пренебрегва изцяло въпросът за вътрешното търсене, макро- и микроикономическите и социалните дисбаланси, както и текущите сметки.

3.4.3.

Отлагането на политическата програма за по-късен етап, вместо — с оглед на старите и новите извънредни ситуации, да се започне от нея или поне да се действа успоредно, показва прекомерни страхове и политически сметки от страна на държавите членки, които водят до затъване на Европа, вместо да я направят по-добра и да дадат надежда за бъдещето.

3.4.4.

Повърхностният начин, по който се говори за демократичната легитимност на семестъра, за другите политики на ИПС и за предложените инструменти, е симптоматичен. Като се има предвид позицията на някои страни, това е само срамежливо признаване на демокрацията на думи. Това е може би най-слабият елемент в цялото предложение, поне на този етап, в очакване на етап 2, който трябва да се изгради с инициативи за принос и подкрепа от страна на гражданското общество и политиците.

3.4.5.

Най-малкото е повърхностно и илюзорно да се мисли за решаване на проблема с демокрацията в еврозоната с „диалог с гражданите“, без да определят начините за провеждането му, процедурите за участие и инструментите, които следва да бъдат използвани както на европейско, така и на национално равнище. Необходимо е да се намери по-конкретен начин за повишаване на интереса и участието на европейските граждани по темите за доизграждането на еврото, чрез големи публични събрания във всички градове или чрез гласуване на предложения, в това число и алтернативни, в националните парламенти.

3.5.1.

От публикуването на това съобщение може да се извлече полза, като случаят се използва, за да се покаже на европейските граждани от държавите членки истинското положение, за да се види както това, което е останало неприложено от настоящия Договор и неговия потенциал, така и случилото се от раждането на еврото досега. Трябва да се оцени случилото се по време на кризата, грешките, допуснати както на равнището на ЕС, така и от страна на държавите членки, които би трябвало да действат по-активно чрез политики, които да вземат предвид ценността на хората; следва да се разгледат пропуснатите възможности и реалните рискове, на които са изложени гражданите, ако някои държави продължат настоящите практики, а не някаква абстрактна „Европа“.

3.5.2.

Представянето на истинското положение става все по-неотложно и може да бъде улеснено от необходимостта да се даде ефикасен отговор на критичното изостряне на други две явления, които застрашават сигурността на всички европейски граждани, а именно неотложният проблем с имигрантите и бежанците и заплахата от ислямски тероризъм и проблемът със сигурността.

3.5.3.

Съобщението може да се използва и за поставяне началото на откровена и истинска дискусия относно общите ценности (граждански, етични, религиозни), залегнали в основата на нашата идентичност, които се страхуваме да показваме открито и да защитаваме: това ще бъде истинската основа за възраждането на еврозоната и/или на страните, за които тя е желана. Става въпрос за уникална форма на интеграция, отворена не само за 19-те държави членки, но и за всички други държави от ЕС, включително новоприсъединилите се, които желаят да станат част от политическо ядро, предопределено да нараства постепенно, както се случи с първата Европейска икономическа общност (1957 г.), съставена от шест държави учредителки, показали навремето истинска смелост, без които днес нямаше да говорим за Европа, нито щяхме да сме 28!

3.5.4.

За тази цел от голяма полза би било участието на посредническите организации в обществото, и по-специално на социалните партньори, като по този начин се даде импулс на социалния и гражданския диалог както на европейско равнище, така и в отделните държави. Те биха могли да действат, с подкрепата на ЕИСК и Комисията, като средища за информационен дебат и за обсъждане на рисковете и опасностите от случващото се, на възможностите за истинска промяна на някои политики на ЕС и на необходимостта да се запази обединението, като се укрепят основите на общия дом и се изгради липсващият покрив, а не като се разруши досега постигнатото.

4.1.

По отношение на създаването на такъв съвет (11) със задачата да извърши оценка на прилагането на фискалната рамка на ЕС, особено що се отнася до хоризонталната съгласуваност на решенията в сферата на бюджетното наблюдение, решението на Комисията не предоставя убедителни аргументи, за да обясни причините за създаването му; то представлява дублиране на функции и отговорности, които вече се извършват от самата Комисия в рамките на новите правомощия, предвидени от европейското управление.

4.2.

Не е ясно каква би била добавената стойност на този орган, състоящ се от 5 външни експерти, чиято задача ще бъде да извършват по-внимателен анализ на бюджетните политики както на национално равнище, така и на равнището на еврозоната. Впечатлението е, че става въпрос за поредния европейски мониторингов съвет, който ще предоставя консултации относно бюджетите на институциите на ЕС и на държавите от еврозоната, без да разполага с ефективни правомощия за намеса в случаи на неспазване или неадекватност на фискални политики и на национално равнище, и на равнището на еврозоната.

4.3.

ЕИСК изразява учудване от начина на назначаване на членовете на консултативния съвет. Достатъчно е да се припомни, че от общо 5 членове трима се избират от председателя, без каквото и да било участие на Европейския парламент, както същият с право отбелязва в своята резолюция (12). Следователно това не прилича на съвет, който да подкрепя Комисията в нейните решения, а по-скоро на един вид „назначаване на комисар“ от страна на Съвета, на функция, понастоящем поверена на самата Комисия. Това може да доведе до влошаване на настоящото положение, което и без това днес се основава на доста нестабилен баланс.

4.4.

В своето съобщение Комисията освен това споменава за евентуална връзка между независимия консултативен Европейски фискален съвет и националните фискални съвети, без да се посочват ясно преследваните цели, да се определят съответните области на действие и да се описват отговорностите и областите на сътрудничество.