18.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/16

Докладчик:

г-н Petr ZAHRADNÍK

1.1.

Основното общо заключение е, че ако еврозоната възнамерява да бъде по-активна, ефективна и видима в международните финансови институции, тя трябва да укрепи външното си представителство. Това ще ѝ даде възможност да повиши своята относителна тежест в международните финансови институции и да засили позициите си на международните финансови пазари. ЕИСК е заявил позицията си по този въпрос още преди Европейската комисия да публикува разглежданите документи (1).

1.2.

ЕИСК е съгласен също и с логиката, използвана в двата документа, а именно, че след значителното укрепване на вътрешното управление на еврозоната (особено в периода 2009 — 2014 г.) е целесъобразно да се използва постигнатият напредък, за да се подобри представителството на зоната в световната икономика. По този начин следва да се даде израз на политическия стълб, който осигурява балансирани връзки и последователност между вътрешното сближаване и външните нужди на функционирането на еврозоната и който също така води към сближаването на модела на икономическите политики на всяка от държавите, които са нейни членки.

1.3.

ЕИСК е съгласен също така, че укрепването на външното представителство на еврозоната в рамките на Международния валутен фонд (МВФ) трябва да бъде приоритет. Редица причини обуславят този избор, първата от които е доминиращата роля на МВФ в глобалното икономическо управление и разработването на икономическите политики, както и практическото му участие през последните години в спасителни програми за редица държави — членки на Европейския съюз.

1.4.

При все това ЕИСК счита, че предложеното засилено външно представителство на ЕС или на еврозоната представлява първият етап от цялостното разгръщане на този подход, който ще бъде последван от също толкова подробен сценарий по отношение на други институции, които са от значение например за постигането на целите на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари — например Банката за международни разплащания (БМР) или OИСР. ЕИСК предлага Европейската комисия, при запазване на приоритетната тежест на МВФ в стратегията ѝ за укрепване на външното представителство на еврозоната, да разработи и сценарии за укрепване и усъвършенстване на отношенията с други релевантни международни институции, като специално вземе под внимание съответните им области на компетентност.

1.5.

ЕИСК в общи линии е съгласен с крайната цел за единно представителство в МВФ до 2025 г., така както е отразена в предложението относно външното представителство на еврозоната, както и със сценария за постигането на тази цел. ЕИСК подкрепя и призива на Европейската комисия за постигане на консенсус между Европейския парламент и Съвета, който да позволи на Съвета да приеме полезно за всички решение относно предложения подход.

1.6.

Във връзка с това ЕИСК препоръчва същевременно ясно и отчетливо разграничаване на ролите на външното представителство на еврозоната, от една страна, и координираното им свързване с ролите на Европейския съюз като цяло, от друга страна, с цел да се запази целостта на единния пазар. ЕИСК счита, че предложеното представителство на еврозоната в МВФ се отнася също и за области, които по същество и съдържание не са ограничени само до еврозоната, а са от изключително значение за целия ЕС и всички негови държави членки. В същото време ЕИСК препоръчва в рамките на действията, свързани с външното представителство на еврозоната, да се вземе предвид и въпросът за бъдещото ѝ разширяване. Съществуването на подобна координация може да бъде допълнително основание и мотив за вземане на решението относно готовността на дадена държава членка да влезе в еврозоната.

1.7.

ЕИСК изразява съгласие с основните елементи на триетапния сценарий за постигане на единно представителство в МВФ до 2025 г. и с преходните фази, водещи към тази цел. При все това е необходимо да се направи така, че да се окаже съответният политически натиск, за да бъдат изпълнени в срок произтичащите от това задължения и ангажименти за държавите членки.

1.8.

Същевременно ЕИСК подкрепя предложението за създаване на структура, която да доведе до създаването на длъжност представител, отговарящ за представителството на интересите на еврозоната — предимно пред МВФ, но също и пред всички останали релевантни финансови институции в Брюксел, като Подкомитетът по въпросите във връзка с МВФ (SCIMF) се преобразува в пълноправен подкомитет на Икономическия и финансов комитет. Би следвало също така да се създаде структура за представителство на общите интереси на еврозоната във Вашингтон, като бъде осигурена също и изрична и действителна координация по отношение на държавите извън еврозоната.

1.9.

ЕИСК очаква, че предложената процедура ще доведе до по-ефективно и по-задълбочено координиране между държавите членки в областта на икономическата политика и нейното външно измерение и се надява на адекватна координация между отделните компетентни институции и органи на ЕС по този въпрос, която същевременно да осигури максимална прозрачност.

1.10.

ЕИСК е на мнение, че двата документа се фокусират най-вече върху процедурно-организационни или законодателно-правни аспекти на проблема. ЕИСК препоръчва включване на икономически анализ и на кратко изложение за очакваните ползи и последици от осъществяването на представителството.

1.11.

ЕИСК е съгласен и подкрепя предложението за подаване на периодични доклади за напредъка по осигуряването на засиленото външно представителство на еврозоната, най-рано през пролетта на 2017 г.

2.1.

Предмет на становището е обобщение на бележките относно двата документа, публикувани на 21 октомври 2015 г. като част от пакет от мерки за завършването на европейския икономически и паричен съюз (ИПС). Тези документи се отнасят до един от приоритетите на този пакет, а именно външното представителство на еврозоната. При това пакетът е замислен като система от взаимодействащи си и свързани с определени условия стъпки, всички от които са от съществено значение за осъществяването на желаната цел през 2025 г.

2.2.

Този проект се основава на съществуващите предложения за създаване на задълбочен и истински икономически и паричен съюз (ноември 2012 г.) и отново беше изведен на преден план в Доклада на петимата председатели от юни 2015 г.

2.3.

В разглежданите документи се изхожда от това, че ключовата институция, по отношение на която трябва да бъде засилено външното представителство на еврозоната, е МВФ.

2.4.

Единното представителство на еврозоната би ѝ позволило да има единно мнение в МВФ по въпросите, по които политиката на ЕС се координира по същество — икономическата и бюджетната политика, макроикономическия надзор, валутната политика и финансовата стабилност.

2.5.

Това са отправните точки на предложението за по-последователно и по-ефективно външно представителство на еврозоната в МВФ. То се основава на стратегията възможно най-скоро да се постигне съгласие за сценария и той да бъде постепенно осъществен. Предлагат се три фази.

2.6.

Проектът за укрепване на външното представителство на еврозоната трябва да се осъществява при пълна прозрачност и заинтересованата общественост следва да бъде информирана чрез представянето на редовни доклади за напредъка.

2.7.

В законодателните предложения, съдържащи се в COM(2015) 603 final, е формулирано окончателната форма на единното представителство на еврозоната в МВФ за 2025 г., както следва:

2.8.

В случай на разширяване на еврозоната ще бъдат извършени необходимите промени в координация с държави извън еврозоната и ще бъдат предприети стъпки за съответно адаптиране на представителството.

3.1.

Първият разглеждан документ е насочен предимно към процедурни и организационни въпроси, докато във втория документ заключенията са представени под формата на законодателно предложение. Двата документа допринасят изцяло за създаването на политическия стълб на еврозоната и за осигуряването на баланс между вътрешните и външните инструменти, с които тя разполага. Единната позиция в рамките на външното представителство на еврозоната ще укрепи координацията и сближаването в зоната и също така ще допринесе за сближаване на многообразието от икономически политики на всеки един от нейните членове. За да се гарантира и изпълни тази концепция, е необходимо да се поеме по-голяма отговорност в посока на по-активно интегриране и укрепване на институциите.

3.2.

През периода 2009 — 2014 г. в областта на координирането на икономическите политики на ЕС се стигна до приемане на безпрецедентен брой мерки. (Това включва въвеждане на ежегоден европейски семестър, промяна на правилата на Пакта за стабилност и растеж, приемане на пакети от шест и два правни акта (Six-Pack; Two-Pack), Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз (Фискален пакт), Европейски механизъм за стабилност (EМС), Банков съюз и Съюз на капиталовите пазари.) Повечето от тези мерки бяха насочени основно към отстраняването на пропуските в учредителните елементи на еврозоната или приемането на краткосрочни спасителни действия, за да се отговори на императивните изисквания на икономическата и бюджетната политика. Пакетът с мерки, публикуван на 21 октомври 2015 г., който е продължение на доклада на петимата председатели, представлява — за първи път от дълго време — амбициозен проект, решително насочен към бъдещето и целящ, на първо място, да развие и подобри институционалната рамка и многообразието на инструменти на еврозоната, както и нейната структура. Осъществяването на въпросните мерки би следвало да оптимизира структурата и да задълбочи интеграцията.

3.3.

Мерките, предприети в периода 2009 — 2014 г., бяха насочени предимно към укрепване на вътрешното функциониране на еврозоната, но не беше осигурено съответното външно представителство на еврозоната, адекватно на повишаването на нейната значимост в координирането на икономическите политики. Позицията на еврозоната в международните финансови институции, а оттам също и на международните финансови пазари или е загубила много от силата си, или не отговаря на потенциала, с който разполага. Укрепването на външното въздействие на еврозоната трябва да намери и външен израз, а външното представителство в глобалната финансова архитектура трябва да бъде по-последователно и по-единно.

3.4.

Темата за външното представителство на еврозоната трябва да се разглежда в по-широкия политически контекст, който обуслови Доклада на петимата председатели. Имплицитно може да се направи изводът, че:

3.5.

Може да се очаква, че ако не бъде създадено външно представителство на еврозоната, нейният потенциал при изготвянето на глобалната икономическа и валутна политика би могъл да остане неоползотворен и би се ограничила привлекателността на еврото като трансакционна, инвестиционна и резервна валута в глобален контекст.

3.6.

Необходимостта от съсредоточаване върху МВФ произтича от силното взаимно допълване между икономическите политики на ЕС и МВФ и техните инструменти, особено сега, след като те бяха значително укрепени и координирани на равнището на ЕС, и по-специално в еврозоната (2). МВФ е ключовата глобална институция в областта на икономическото управление и освен това, в сътрудничество с Европейската комисия и Европейската централна банка, той изигра важна роля в изготвянето и изпълнението на спасителните програми за държавите членки, засегнати от икономическата и дълговата криза. Очаква се ролята на МВФ да продължи да нараства, а необходимостта от сътрудничество между еврозоната и МВФ ще бъде разглеждана от много по-широка и по-цялостна перспектива, отколкото от изолираната гледна точка на отделните държави членки. Същевременно обаче ЕИСК обръща внимание на факта, че ако еврозоната разполагаше от самото начало със собствен Европейски валутен фонд, както беше предвидено в първоначалните разпоредби, които предшестваха създаването на европейската валутна система в края на 70-те години, то по време на кризата този фонд щеше да изпълни ролята, която на практика имаше МВФ.

3.7.

По-интензивното и по-ефективно външно представителство на еврозоната се възпрепятства от редица правилно идентифицирани и оценени препятствия:

3.8.

Предвид гореизложеното, от двата разглеждани документа може да се извлече една основна бележка: за конкретизирането на тяхното съдържание е необходима задълбочена координация в няколко аспекта, а именно между вътрешните и външните инструменти, с които разполага еврозоната с цел оптимизиране на структурата и функционирането, за хармонизиране на икономическите политики, постигане на сближаването и конвергенцията, между държавите членки, които са част от еврозоната, и държавите членки, които не са приели общата валута (посредством процедурата, изготвена в случай на разширяване на еврозоната), и между различните форми на външно представителство на еврозоната (за паричните въпроси, структурната политика, банковия сектор и финансовия пазар, икономическата политика). Идеята, според която еврото е общата валута на ЕС, може да се възприеме като изходна точка на принципите в основата на тази координация.

3.9.

Като обща бележка може да се изтъкне и необходимостта процедурното, административното и законодателното естество на документите да се балансира чрез подходящи аргументи, основани на икономически и политически анализ.

4.1.

В съответствие с представените по-горе Общи бележки може да се препоръча изготвяне на прости схематични връзки между новото икономическо управление на Съюза и политиките на МВФ, евентуално и другите институции. Това може да стане по аналогия например със съдържанието и графика на сценария за прилагането и осъществяването на европейския семестър и с цел изясняване и по-свободно протичане на дискусията по този въпрос.

4.2.

Може да се препоръча също и изготвяне на сценарий за вътрешната координация на функционирането на съответните институции и организации на ЕС с цел да се получат ефективни взаимодействия помежду им, особено в подготвителната и преходните фази на осъществяването на проекта и по време на период на разширяване на еврозоната по отношение на гъвкавостта на правилата и процедурите. За да се гарантират максимална прозрачност и демократична отчетност в съответствие със Съобщението на Комисията, Европейският парламент следва да има роля във връзка с тези въпроси съгласно общностния метод на вземане на решения.

4.3.

Предложението за разширяване на външното представителство на еврозоната е част от пакет, в който е преработена формата на европейския семестър, въвеждат се национални съвети за конкурентоспособност и Европейски фискален съвет. Точно тези стъпки ще доведат до необходимостта ЕС и еврозоната да бъдат представлявани в други съответни форуми. В това отношение би било полезно укрепването на взаимодействието с ОИСР, Г7, Г20, Банката за международни разплащания (БМР) или Световната банка. Тези действия са свързани с изпълнението и координирането на макроикономическите политики, реформата на финансовия регламент и данъчната прозрачност (чрез представителите на ЕС и на еврозоната, а именно на председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия, председателя на Еврогрупата, представителите на Европейската комисия, на Европейската централна банка и министрите на всяка от държавите, представени в Г7 и Г20), въпросите, свързани с изграждането на банково съюз и капиталов съюз, и други, свързани с това теми. Предлагат се и други възможности, например по отношение на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), където са представени индивидуално относително много държави членки.

4.4.

Наложилите се заключения навеждат на мисълта, че по-голямата ефективност на външното представителство на еврозоната е абсолютно необходима първа стъпка за укрепване на тежестта, значението и статута на паричната единица на ЕС в световната икономика. Тази стъпка трябва да бъде направена в контекста на проекта за изграждане на ИПС, като успехът му ще зависи в много голяма степен от реалните икономически постижения на еврозоната и от качеството на изпълнение на свързаните с това икономически политики.