4.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 291/8

Докладчик:

Richard ADAMS

Съдокладчик:

Ulla SIRKEINEN

1.1.

Рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката се позовава на значително по обем предишно законодателство, част от което е транспонирана непълно и се прилага неефективно. Въвеждането на енергийния съюз ще наложи още създаването на допълнително законодателство, и по-специално неговото стриктно прилагане. Наличието на стабилна рамка за управление е крайно необходимо. Законодателството е само началото — управлението е ключът към успеха. Прилагането на политиката изисква ангажимент, участие, ангажираност и добра воля от страна на всички заинтересовани страни. Най-ефективният вид управление е този, при който съгласуването на методите за определяне и постигане на целите се разглежда като съвместно начинание с участие на всички заинтересовани страни. Поради това ЕИСК отправя следните препоръки:

2.1.

Развитието на енергийния съюз в ЕС и значението на преговорите за постигане на споразумение в областта на изменението на климата в Париж в края на 2015 г. изискват ефективни механизми за управление, свързани с енергийния преход. След съобщението на Комисията относно „Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г.“ Европейският съвет го одобри и постигна съгласие относно разработването на надеждна и прозрачна система на управление, за да гарантира, че ЕС ще постигне целите на енергийната си политика. Рамката до 2030 г. предложи нова рамка за управление, основана на националните планове за сигурна, устойчива и конкурентоспособна енергетика, както и набор от ключови показатели за оценка на напредъка с течение на времето. Такава рамка следва да позволи постигането на целите до 2030 г. и да улесни съгласуваността на равнище ЕС, като същевременно осигури гъвкавост на национално равнище. Силният процес на управление също така би предоставил обнадеждаващ модел и пример в контекста на световните преговори във връзка с изменението на климата.

2.2.

Необходимостта от ефективно управление никога не отпада. Неуспехът при постигането на крайните срокове на третия енергиен пакет, целящ завършването на силен, единен енергиен пазар в ЕС, до голяма степен се дължи на слабости в управлението. Националните интереси надделяха в случаите на несъответствие с изискванията, целящи укрепването на ЕС като цяло. Новият процес на управление трябва да преодолее този недостатък.

2.3.

Първоначално би трябвало да бъдат определени националните цели и се предлага установяване на непрекъснат процес както за вътрешната разработка на такива планове, така и за координацията им в съгласувана рамка на ЕС, която да отговаря на набелязаните от Съюза цели. Предвиждат се три етапа:

2.4.

Европейската комисия разполага с богат опит в изготвянето и прилагането на управленски структури, който прилага към този набор от въпроси, свързани с политиките. Настоящото становище подкрепя гореописания подход, но той трябва да се прилага с упоритост и убеждение, с кратки срокове при непрекъснатия процес и с остър и дързък анализ при изготвянето на годишните доклади. Както се посочва в становището относно „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020 — 2030 г.“ (1), ЕИСК призовава държавите членки да отговорят положително на процедурата за ефективно и силно управление и да определят с Комисията и гражданското общество начините за нейното цялостно прилагане.

2.5.

ЕИСК счита, че тази рамка следва да бъде разрешена и подсилена чрез мобилизиране и канализиране на широка подкрепа от заинтересованите страни, в това число от социалните партньори — работодатели и профсъюзи — чрез структуриран европейски енергиен диалог.

3.1.

Процесът на управление трябва да съответства на правната рамка, в която функционира. Тя определя целите и методите за постигането им и трябва да води до дългосрочна политическа сигурност и приемственост, по-специално за инвестициите, обучението и работните места. Трябва да осигурява и съответните показатели. Процесът на управление, който следва да бъде всеобхватен и да включва свързаното с енергетиката законодателство, трябва да бъде в състояние да решава сложни въпроси, включващи различни гледни точки и конфликти на интереси. Управлението би трябвало да подкрепя и допълва процеса на вземане на решения, като същевременно предоставя гъвкавост за справяне с евентуални бързи промени. По същество управлението би трябвало също да бъде съобразено с обществените възприятия, технологиите, геополитическите аспекти и пазара.

3.2.

Системата на управление трябва също да дава възможност мненията, предпочитанията, възприятията и ценностите да бъдат изразявани постоянно, балансирано и представително и да осигурява непрекъснатия им принос към вземането на решения и усъвършенстването на политиките. Управлението трябва да улеснява приспособимостта не чрез чести промени, а чрез предвиждане на областите на различия и създаване на съгласувана и приобщаваща динамика.

3.3.

Това са сериозни изисквания, а трябва да се намери решение и на нарастващия скептицизъм относно способността на ЕС да осигури справедлив и ефективен енергиен преход. Ето защо самият процес на управление изисква ясна рамка, приета от участниците. ЕИСК е на мнение, че традиционен процес на управление няма да бъде в състояние да постигне гореспоменатите цели без участието и подкрепата на гражданското общество в цяла Европа. Това се признава във визията за енергиен съюз: „Най-важното е, че нашата визия е за създаване на енергиен съюз, основан на гражданите, в който последните се чувстват ангажирани с енергийния преход“ (2). По тази причина разработването на надежден и прозрачен механизъм за постигане на целите в сферата на енергетиката, климата и енергийния съюз би трябвало да се осъществява успоредно с многостепенен процес, основаващ се на диалог, насочен към информиране и включване на всички заинтересовани страни. Това е от съществено значение и за да бъде справедлив енергийният преход, трябва да отчита промените в сферата на труда и да избягва отрицателните социални последици.

3.4.

За ЕИСК управлението не означава увеличаване на бюрокрацията, а приемане на подход, основаващ се на стабилни принципи и насочен към политиките, който цели постигането на договорените цели на ЕС. Управлението следва да обхваща всички равнища и да извлича полза от интегрирането на специализираното и общото познание. ЕС се основава на ценностите мир, демокрация, човешко достойнство, плурализъм, толерантност и солидарност. Тези ценности, които трябва да се превърнат в ясни етични принципи, съставляват основата за оценка на жизненоважните въпроси по време на енергийния преход и могат да предоставят всеобща основа за съгласие. Предизвикателството се състои в това тези принципи да се изразят в приложим, ефикасен процес, при който да се отчитат очакванията на обществото.

3.5.

ЕИСК смята, че на основните социални ценности, свързани с производството и потреблението на енергия, трябва да се наблегне по-силно в този процес на управление. Когато гражданите смятат, че техните ценности и мнение се зачитат и обсъждат във форум с изцяло европейска визия, това ще донесе големи ползи, ще позволи по-голяма политическа съгласуваност и ще породи по-голямо доверие и едновременно с това ще смекчи последствията от непредвидени политически промени. Диалогът би посочил факторите, които стоят в основата на решенията на дадена страна относно енергийния преход. Те често произтичат от ценностните оценки на съответното общество, например по отношение на околната среда, независимо от техническите и икономическите съображения. При тези обстоятелства, и особено поради факта, че националните, регионалните, местните и личните възгледи за енергетиката ще бъдат различни, един призив за последователна, обща или европейска перспектива би могъл да излезе извън рамките на тенденцията за задоволяване на индивидуални, местни, краткосрочни или национални интереси.

3.6.

По-специално многостепенният диалог предполага съобщаването на тези принципи на всички заинтересовани страни и създаването на рамка, в която те да могат да бъдат обсъдени и, където е възможно, проблемите да бъдат решавани на местно, регионално, национално равнище и на равнище съседни държави. Не става въпрос за процес на вземане на решения, въпреки че отговорните за вземането на решения лица трябва да изслушват и да бъдат отворени за приноса, а участниците би трябвало да разбират това.

4.1.

Енергийната политика на национално равнище и на равнище ЕС оказва пряко и значително въздействие върху живота на гражданите. При все това съдържанието и обосновката на тези политики често не са ясни за широката общественост и могат да бъдат интерпретирани погрешно от гражданското общество. Това води до слаба публична подкрепа като цяло или до погрешни схващания за основни аспекти на бъдещото развитие на ЕС. Възникват неблагоприятни последици и често гражданското общество не се информира, нито се привлича за участие в сферата на енергийната политика както на национално, така и на европейско равнище, което създава всеобща липса на доверие и политиките не винаги постигат желаните резултати.

4.2.

За да се гарантира, че процесът е приобщаващ, гражданите, организациите на гражданското общество, националните и местните власти и всички видове организации в областта на енергетиката трябва да участват, посредством диалог, в подпомагането на предложения механизъм на управление. Той ще обедини регионалните, националните и европейските перспективи около целта да внесат оперативна добавена стойност в изготвянето и прилагането на политиките. Необходимо е да се действа на национално/регионално равнище, но да се взема предвид по-общият (европейски) аспект.

4.3.

Този процес на диалог ще се фокусира върху енергетиката като основен елемент за осъществяването на справедлив и устойчив преход и въвеждането на екологосъобразна политика. Трябва да се вземат предвид нуждите на хората в неравностойно положение и широкият кръг от социални и екологични въпроси, свързани с енергетиката. Европейският енергиен диалог (ЕЕД), включващ въпроси в областта на климата, ще формулира доброволен подход и разбиране — определени като социален договор за енергетиката — които могат да бъдат използвани от вземащите решения лица като съществена рамка със социално значение. Продължаващият диалог ще допринесе за прилагането на практическите мерки от страна на участниците и гражданите. В краткосрочен план по причини, свързани с ефективността и необходимостта да се отговори на изискванията на процеса на управление, е добре ЕЕД да се съсредоточи върху политическите инициативи, засягащи съществени въпроси в сферата на приемливостта и съпричастността.

4.4.

Този процес ще позволи също така по-голяма съгласуваност на политиката и консолидиране на знания в специфични области — например специалните нужди на островите и връзките с държави извън ЕС в областта на енергетиката.

5.1.

Като цяло рамката в областта на климата и енергетиката е определена като целенасочена. За държавите членки това предполага преориентиране на техния енергиен микс и стратегии за енергийна ефективност по начин, който запазва националния им суверенитет, като същевременно те взаимно се допълват със съседните държави и се съсредоточават върху договорените цели на равнище ЕС. Очертаната структура на управление (вж. 2.3) се състои от обща рамка от насоки, предложена от Комисията, последвана от регионални дискусии, внасяне, оценка и преглед на националните програми и непрекъснати корекции до постигането на задоволително решение.

5.2.

ЕИСК подкрепя категорично този подход, като смята, че той съответства на неотложната необходимост от по-сигурни, по-конкурентни и по-екологосъобразни енергийни доставки за всички в Европа. Управленската структура следва да спомогне да се сведат до минимум изискванията за отчетност и да се намали свързаната с това бюрокрация. Структурата следва да отчита добре крайно важните и нарастващи регионални трансгранични характеристики на дейностите в областта на енергетиката. При все това ефективността на подобен подход ще изисква свързваща политическа воля и трябва да се изгради на основата на сближаване на манталитета на гражданите във всички 28 държави членки.

5.3.

Според ЕИСК европейският енергиен диалог трябва да играе определяща роля в този процес и да продължи функциите си по отношение на прилагането и подкрепата на заинтересованите страни, след като бъде постигнато съгласие. Следователно не трябва да се губи време в създаването, посредством силно политическо лидерство, на ЕЕД като интегриран основополагащ процес най-вече поради факта, че се предвижда националните планове да бъдат съгласувани и да влязат в действие преди 2020 г. Комитетът вече препоръча включването на енергийния диалог в съобщението относно енергийния съюз и е обнадежден, че това е направено: „провеждане на енергиен диалог със заинтересованите страни, за да се осигури информация за формирането на политиките и да се подкрепи активното участие в управлението на енергийния преход“ (3). ЕИСК отбелязва, че все още не е налице идентифициране на диалога като специфична мярка за действие във връзка с управлението, което би осигурило необходимото одобрение за изграждането на структурите за подкрепа на ЕЕД, и призовава Комисията и Парламента да поправят това, като приемат мерките за диалог, предложени в точка 6 от настоящото становище.

5.4.

Процесът на управление се намира на пресечната точка между политиката и прилагането на мерките. При енергетиката трябва да се осигурят решения на широк кръг компромиси, които ще бъдат необходими на практика. Комитетът възприема своето предложение за ЕЕД като основен катализатор на този процес. Енергийният преход предполага движение, промяна и неизбежно е свързан с известни разногласия. ЕЕД може да намали разногласията между заинтересованите страни на всички равнища и между държавите членки.

5.5.

ЕЕД ще бъде процес за подкрепа на прилагането на целите на енергийния съюз чрез предоставяне на възможност на всички заинтересовани страни да обменят информация, да изразяват мнения и да влияят на изготвянето на енергийните политики. ЕЕД ще насърчава разбирането на необходимите компромиси, чувството за съпричастност с концепцията, участието в търсенето на решения и приемането им, и в крайна сметка промяната на поведението в подкрепа на мерките на политиката, които са в основата на енергийния съюз. Един широкообхватен ЕЕД ще даде възможност за по-добро представяне на националните енергийни предпочитания, които следва да се вземат под внимание на равнище ЕС, и ще бъде от полза за отговорните за вземането на решения лица.

ЕЕД ще доведе до:

6.1.

Както в случая с официалния процес на управление, независимо че ЕЕД е с общоевропейски характер, ще е необходимо той да бъде приложен във всяка държава членка, като се отчитат съществуващите национални инициативи в сферата на енергийния диалог и се включат целите на рамката в областта на климата и енергетиката. Там, където вече се водят национални диалози в областта на енергетиката, включването им в ЕЕД ще доведе до взаимни ползи и ще предостави структуриран, но по-гъвкав механизъм, който ще помогне на Комисията да прегледа елементите на националния план и да предложи база за информиране на потребителите, като помага на доставчиците на енергия да се ангажират в изграждането на доверие и като предоставя възможност за изразяване на многобройните тревоги на различни групи относно енергийната сигурност, финансовата достъпност и устойчивостта. В резюме биха били необходими следните стъпки:

6.2.

ЕИСК прие по- подробното описание на ЕЕД в становището си относно „Потребности и методи на обществено участие в сферата на енергийната политика“  (4). ЕЕД е предвиден като постоянен „диалог“, по-подробно описан като независим процес, засягащ всички заинтересовани страни, позоваващ се на най-добрите практики за ангажиране и притежаващ надеждна и продължителна роля в осъществяването на енергийния преход. ЕИСК е изцяло ангажиран с тази инициатива, ще я оглави и, наред с другото, ще предоставя активна подкрепа.

7.1.

ЕИСК приветства изявлението на Комисията (5), че становищата на Европейския парламент, държавите членки и заинтересованите страни трябва да се вземат под внимание при разработването на структурата на управление. Явната подкрепа и одобрението на гражданското общество изглаждат пътя към постигането на амбициозните цели. Процес на управление, свързан с живота и тревогите на хората и подкрепен от ЕЕД, ще спомогне за това енергийният съюз да бъде в съзвучие с очакванията на гражданите. Това ще осигури разбиране на енергийните предизвикателства и компромиси и ще подобри приемливостта и доверието — не на последно място чрез демонстриране на способност за изслушване и привличане на заинтересованите страни за участие.

7.2.

Освен това ще има и значително намаляване на дългосрочната политическа цена, тъй като ще бъде установен процес, при който всички заинтересовани страни участват в разработването на такъв енергиен преход, какъвто мнозинството желае и който е ориентиран към бъдещето и е прагматичен. Това е въпрос, който засяга всички и може да ни накара да преразгледаме позитивно своето схващане за ЕС и неговите процеси и да признаем добавената стойност на ЕС и откритото управление.