13.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 52/1

1.

Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, е изготвено с оглед съгласуването на тези правила с правилата за обществените поръчки, които се съдържат в Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия.

2.

Сметната палата одобрява тази инициатива за извършване на хармонизиране. В действителност, от една страна, подобряването на правната рамка за възлагане на обществени поръчки има за цел увеличаване на ефективността на публичните разходи, и по този начин да допринесе за доброто финансово управление и правната сигурност, към които трябва да се стремят както държавите членки (5), така и Европейският съюз. От друга страна, с оглед осигуряване на последователност в своите действия и политики (6) и при спазване на принципа на лоялно сътрудничество (7) Съюзът следва да гарантира, че финансовите правила, приложими за общия му бюджет (наричани по-долу „Финансовият регламент“) са насочени към цели, сходни с тези на горецитираните директиви и, освен при надлежно обосновани изключения, той следва най-малкото да възпроизвежда по достоверен начин тези разпоредби, когато държавите членки нямат свобода на действие относно начина на тяхното прилагане.

3.

Предвиденият процес на хармонизация предполага приемане от страна на законодателя на правила за изменение на Финансовия регламент, както и приемане на делегирани актове от Комисията. Като се има предвид, че разпоредбите на Финансовия регламент и правилата за неговото прилагане са тясно свързани, Сметната палата счита, че измененията, които Комисията предвижда за последните, следва да ѝ бъдат представени преди законодателят да приеме изменения на Финансовия регламент.

4.

По отношение на правното основание на предложението за изменение на Финансовия регламент, прието от Комисията, Сметната палата констатира, че то съдържа също така значителен брой правила, имащи за цел засилване на защитата на финансовите интереси на Съюза посредством въвеждането от Комисията на система за бързо откриване на рисковете, представляващи заплаха за финансовите интереси. Следователно правно основание на предложението би трябвало също така да бъде член 325 от ДФЕС. Този член обаче не присъства в позоваванията на предложението за регламент, за което е поискано становище.

5.

Сметната палата счита, че разделянето на въпроса за обществените поръчки между Финансовия регламент, от една страна, и правилата за прилагане, от друга страна, нарушава правилата и процедурите за вземане на решения, постановени в Договорите и уточнени от съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Става въпрос по-специално за използването на ключови термини и понятия, за които в предложението за регламент липсва дефиниция или разяснение (вж. точки 21, 23, 35, 39, 41 и 42), въпреки че въз основа на член 290 от ДФЕС единствено несъществени елементи на финансовите правила могат да бъдат предмет на делегирани актове. За правилата, които са от съществено значение за разглежданата област, трябва да се вземе съвместно решение от Европейския парламент и Съвета (8).

6.

Вследствие на това Сметната палата счита, че законодателят не може да възложи на Комисията, по смисъла на член 290, правото да определя съществени елементи от областта на обществените поръчки, какъвто е случаят с настоящото предложение за регламент.

7.

Освен това, предвид обстоятелството, че по-голямата част от ключовите термини и понятия от областта на обществените поръчки ще бъдат включени в регламента, съдържащ правилата за прилагане, Сметната палата не може да прецени дали целта за прецизиране на правилата за обществените поръчки изцяло се постига с настоящото предложение за изменение. В тази връзка е необходимо да се припомни, че горепосочената директива за обществените поръчки в действителност има за цел прецизиране на някои основни термини и понятия с оглед създаване на допълнителни гаранции за правната сигурност, както и за привеждане в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз в тази област (9).

8.

В допълнение това разделяне затруднява постигането на целта за прецизиране, която е в основата на реформата на правилата за обществените поръчки и съобразно която е изготвен и структуриран текстът на Директива 2014/24/ЕС. Поради избрания процес на хармонизация се затруднява разбирането на правилата за обществени поръчки, които се прилагат за институциите, тъй като се извършва паралелно изменение на два правни инструмента, и се включват разпоредби от директивата, но без запазване на структурата на нейната постановителна част (10).

9.

Сметната палата препоръчва да се даде приоритет на спазването на процеса на вземане на решения и на целта за прецизиране на разпоредбите. Според нея за постигането на тази цел е необходимо кодифицирането в един отделен регламент на всички правила на институциите за обществени поръчки. Така ще се осигури едно по-добро разбиране и по-голяма яснота на правилата (11).

10.

Изменението и модернизирането на правилата за възлагане на обществени поръчки посредством приемането на директивите за обществени поръчки 2014/24/ЕС и 2014/23/ЕС имат за цел да се „повиши ефективността на публичните разходи, да се улесни по-специално участието на малките и средните предприятия (МСП) в обществените поръчки и да се даде възможност на възложителите да използват по-добре обществените поръчки в подкрепа на общи цели от обществен характер“ (12).

11.

Сметната палата препоръчва изричното припомняне на тези цели в съображенията на бъдещия регламент, тъй като в настоящото предложение те са само частично упоменати в обяснителния меморандум, където се посочва, че се въвеждат „нови разпоредби, като например […] важното изискване за спазване на екологичното, социалното и трудовото право“. Освен това тези цели следва да бъдат установени по-категорично чрез включването им в постановителната част на регламента.

12.

Така, от една страна, желанието за по-добро използване на механизма за обществени поръчки в услуга на общи цели от обществен характер би трябвало да бъде утвърдено чрез конкретни понятия, като същевременно се уточни, че едно подобно използване на обществените поръчки не може да се извършва в ущърб на доброто финансово управление на бюджета на Съюза. От друга страна, задължението за спазване на разпоредбите на екологичното, социалното и трудовото право трябва да бъде установено като един от общите принципи, приложими в областта на обществените поръчки (вж. точка 20), и неспазването му да води до ясни санкции за оферентите и изпълнителите (вж. точки 34 и 40).

13.

Сметната палата припомня своята констатация, че правните задължения, наложени на институциите на ЕС с оглед на екологосъобразността на обществените поръчки, понастоящем са по-малко строги, отколкото задълженията, наложени от законодателството на ЕС върху органите на държавите членки (13). Посредством секторни директиви от държавите членки се изисква да използват напълно потенциала на обществените поръчки за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Следователно тези изисквания (14) трябва да бъдат приложими и за обществените поръчки, организирани от институциите на ЕС.

14.

Целта за улесняване на участието на малките и средните предприятия в процедурите за възлагане на обществени поръчки би трябвало също да бъде включена по ясен начин в предложението за регламент. Сметната палата счита, че за да се насърчи участието на МСП, трябва да се обхванат по-специално следните области: задължението за обосноваване на решението да не се разделят поръчките за обособени позиции (член 46, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС), задължителното използване на онлайн хранилище за сертификати (e-Certis) (член 61 от Директива 2014/24/ЕС), преките плащания за подизпълнителите (член 71, параграф 7 от Директива 2014/24/ЕС), мониторинга на прилагането на правилата в областта на обществените поръчки (член 83, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС) и публичното предоставяне на информация и насоки относно тълкуването и прилагането на правото, приложимо за институциите и органите на ЕС в сферата на обществените поръчки (член 83, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС).

15.

Сметната палата подкрепя засилването на защитата на финансовите интереси на ЕС посредством наличието на ефикасна система за откриване на рисковете. Тя счита, че трябва да продължи да се прилага действащата понастоящем система — една институция, в частност Комисията, да бъде натоварена с отговорността за управление на централната база данни за случаите на отстраняване, като се използва навременна информация, предоставяна от другите институции и органи на ЕС.

16.

Въпреки това установяването на централизирана система на санкциите за икономическите оператори (чрез използването на ad hoc инстанции), която ще се управлява от Комисията съгласно членове 106 и 108 от предложението за регламент, е трудно съвместимо с организационната самостоятелност на другите институции и органи. При една подобна система съществува риск тези институции и органи да бъдат лишени от контрола, който извършват върху своите собствени процедури за обществени поръчки и изпълнение на своите собствени договори. Тяхната самостоятелност е призната в Договора и във Финансовия регламент и в качеството им на разпоредители с бюджетни кредити те са в най-добра позиция да извършват този контрол. Освен това съществува риск предложеният процес на вземане на решения да бъде дълъг и сложен в една област, в която е крайно необходимо извършването на бързи интервенции. Подобна система би довела до конфликт за компетентност между различни органи и инстанции, участващи в процеса на защита на финансовите интереси, и по-специално с OLAF (15).

17.

Необходимо е да се има предвид, че мерките за отстраняване и отхвърляне на икономически оператори от процедурите за възлагане на обществени поръчки са сходни с наказателните санкции за отстраняване, които могат да бъдат наложени на юридически лица от страна на националните наказателни съдилища. Сметната палата счита, че системата, предвидена в предложението за регламент, трябва да бъде изменена въз основа на принципите на законност и пропорционалност на наказанията, както и на спазването на правото на защита.

18.

В допълнение, причините, които са довели до изменение на действащата система относно механизмите за отстраняване, следва да бъдат по-ясно представени в преамбюла. Целта за подобряване на правилата в тази област е посочена много общо, без да е възможно да се определят елементите от системата, за които се желае подобрение.

19.

Сметната палата извършва по-долу анализ на предложението за регламент от гледна точка на целите за изменение и модернизирането на правилата за възлагане на обществени поръчки, които са довели до приемането на горецитираните директиви за обществени поръчки, както и от гледна точка на целта за защита на финансовите интереси на ЕС. Тя анализира до каква степен всеки от членовете на предложението отговаря на тези идентифицирани цели и коментира случаите, когато счита, че процесът на хармонизиране с директивите е непълен или когато предложените механизми за защита на финансовите интереси трябва да бъдат подобрени.

20.

Позовавайки се на член 18, параграф 2 от Директива 2014/24/ЕС Сметната палата счита, че е необходимо да се добави един общ принцип, който да урежда изпълнението на договорите в съответствие със законодателството, и да отразява обществените цели, които да се постигнат. Предложението е да се добави следният параграф към член 102:

„При възлагане и изпълнение на договорите възлагащите органи вземат необходимите мерки, за да гарантират, че се предоставя подпомагане за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и че икономическите оператори спазват приложимите задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с правото на Съюза, националното право, колективните споразумения или с разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в приложение X към Директива 2014/24/ЕС.“

21.

В член 104, параграф 1 от предложението за регламент се съдържа списък на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Този член следва да бъде допълнен от дефиниция за всяка от процедурите и от условията, при които могат да се използват процедурите от изключителен характер (състезателна процедура с договаряне, състезателен диалог, процедура на договаряне). Те са част от основните термини и понятия от областта на обществените поръчки, за които не е възможно делегиране по смисъла на член 290 от ДФЕС.

22.

Поради съображения за изчерпателност и яснота е необходимо да се допълни и измени параграф 5 от член 104 от предложението за регламент по следния начин: „На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 210 във връзка с подробните правила за видовете процедури за възлагане на обществени поръчки относно договори за концесии или публични договори на стойност под или над праговете, фиксирани в член 4, букви а) и б) от Директива 2014/24/ЕС, както и във връзка с динамичната система за покупки, междуинституционалното и съвместното възлагане, договорите с ниска стойност и плащането по фактури“.

23.

Като се има предвид естеството на санкцията за отстраняване от обществени поръчки, която може да бъде налагана на икономическите оператори, необходимо е случаите и условията, при които подобна санкция може да бъде приложена, да бъдат предмет на ясна и точна правна рамка с ограничително тълкуване. Предложеният текст обаче е твърде неясен, по-специално по отношение на следните въпроси:

24.

В предложения текст ситуациите, които могат да доведат до отстраняване в случай на сериозно нарушаване на договорните задължения (член 106, параграф 1, буква д), биха се ограничили до тези, съдържащи рискове, които застрашават финансовите интереси на Европейския съюз. Това е видно от разпоредбите на член 108, които ограничават интервенциите на посочения там орган само в този контекст. Неизпълнението обаче на договорните задължения от страна на изпълнител невинаги води до рискове, които са заплаха за финансовите интереси на ЕС. Освен това трябва да е възможно икономическият оператор да бъде изключен, ако не изпълнява задълженията, посочени в член 18, параграф 2 от Директива 2014/24/ЕС (чиито разпоредби са включени в член 102 от предложението за регламент съгласно направеното по-горе предложение), позовавайки се на член 57, параграф 4, буква а) от цитираната по-горе директива.

25.

Необходимо е да се изясни въпросът за компетентния орган във връзка с налагането на санкцията за отстраняване и съответното ѝ оповестяване. От една страна, предложението не разглежда тези въпроси, що се отнася до случаите на отстраняване, в които интервенцията на органа не е необходима поради съществуването например на окончателно съдебно решение по отношение на икономическия оператор или поради наличието на производство по несъстоятелност. От друга страна, когато е предвидена намеса на създадения по смисъла на член 108 орган, за да се вземе решение относно отстраняване, получава се така, че решенията за отстраняване и за финансови санкции могат да бъдат взети само от него, като лишават по този начин възлагащия орган от автономността на вземане на решения, с която той разполага в тази област и която е необходима за ефективното функциониране на административната му дейност. Именно по отношение на случаите на сериозно нарушаване на договорните задължения възлагащият орган е в състояние най-добре да прецени дали ситуацията трябва да се разглежда като сериозно неизпълнение на договорните задължения. Намесата на специфичния орган по отстраняването не е основателно и нарушава институционалната автономност.

26.

С предложения текст в член 106, параграф 3 се възстановява функцията на възлагащия орган в процеса на вземане на решение относно санкциите, а това не съответства на духа на член 108, съгласно който решението за налагане на санкция за отстраняване е от компетентността на Комисията посредством създадения за тази цел специфичен орган. Следователно е логично тази разпоредба да бъде преместена в член 107, който се отнася до отхвърлянето на икономически оператор в рамките на определена процедура. В действителност това е контекстът, в който възлагащият орган трябва да разполага с известна свобода, за да прецени дали отстраняването да бъде приложено и/или продължено в рамките на конкретната процедура за обществена поръчка, която той е стартирал.

27.

Въпросът относно компетентния орган, вземащ решения, трябва да бъде също така изяснен съобразно изискванията за прозрачност във връзка със средствата за обжалване (член 97 от Финансовия регламент). В случаите, когато решенията за налагане на санкции (за отстраняване и финансови санкции) се вземат от органа по отстраняването, обжалванията на неговите решения следва да са насочени срещу Комисията, която е създала органа, и от името на която той действа. От това следва също така, че обжалванията на решенията за отхвърляне на кандидатура или на оферта, които са взети от възлагащия орган и са обосновани от наличието на санкция за отстраняване, наложена от органа по отстраняването, ще бъдат недопустими, тъй като увреждащият акт е решението за налагане на санкция (вж. също така точка 32).

28.

Въз основа на член 261 от ДФЕС текстът трябва да предвижда предоставянето на Съда на Европейския съюз на неограничена компетентност по отношение на налагането на санкции за отстраняване, съгласно тези членове.

29.

Последната алинея от член 108, параграф 3 трябва да бъде допълнена, като в нея се предвиди, че обжалването е възможно също така срещу отхвърлянето на искане за изменение на решение за отстраняване, взето по силата на член 108, параграф 3, буква ж).

30.

В предложението член 108, параграф 3 постановява, че когато съществуват императивни законови основания да се запази поверителността на разследването или на националното съдебно производство, санкция за отстраняване може да бъде наложена в случаите на измама (член 106, параграф 1, буква г) или нередност (член 106, параграф 1, буква е) без предварително уведомяване на икономическия оператор. Това изключение от основните права за защита трябва допълнително да бъде регламентирано. Сметната палата препоръчва, когато органът по отстраняването възнамерява да се възползва от прилагането на това изключение, да получи предварителното писмено разрешение от бъдещия контрольор на процесуалните гаранции (18).

31.

Изложението на мотивите и съображение 15 от предложението за регламент посочват, че отсега нататък критериите за отстраняване ще бъдат ясно разграничени от критериите, водещи до евентуално отхвърляне на оферта в рамките на дадена процедура. Това обаче е валидно единствено за ситуациите, предвидени в член 107, параграф 1, букви б) и в). В действителност случаите, посочени в параграфи 1 и 2 от член 106, са идентични, както и съответните процедури, независимо от това дали решението е за налагане на санкция за отстраняване или за отхвърляне на икономически оператор от участие в дадена процедура. Отхвърлянето не зависи от преценката на възлагащия орган, а от окончателно съдебно решение, административен акт или решение на органа по отстраняването, посочен в член 108. За да се изпълни това желание за разграничаване на двете хипотези, с оглед на ефективността и спазването на институционалната автономност, следва да се направи цялостно хармонизиране на член 107 от Финансовия регламент с член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС, като едновременно отново се предоставят пълни правомощия на възлагащия орган да взема решенията за отхвърляне на икономически оператор от дадена процедура.

32.

С оглед зачитането на правата на защита член 107 трябва да бъде допълнен, така че да се уточнява, че преди вземането на решение за отхвърляне от дадена процедура, възлагащият орган трябва да остави възможността на оферента или на кандидата да изрази своето становище относно мярката за отхвърляне. Следва да се разглежда като увреждащ акт решението за отхвърляне, което е обосновано от наличието на неверни декларации (19) или поради предишно участие на икономическия оператор в процеса на изготвяне на документите във връзка с поръчката. Въпреки това, в случаите в които решението за отхвърляне е взето вследствие на санкция, наложена от Комисията посредством действащия от нейно име оран по отстраняването, решението за отхвърляне следва да се разглежда като потвърждение на решението за отстраняване, което представлява увреждащият акт. На оферента или на кандидата не би трябвало да се предоставя повече възможност за изразяване на становище. Предлага се да се добави следният параграф: „Преди вземането на решение за отхвърляне от дадена процедура възлагащият орган предоставя на икономическия оператор възможността да изрази своето становище, с изключение на случаите, в които отхвърлянето на офертата му или на кандидатурата му за участие е обосновано от наличието на решение за отстраняване, което му е наложено, след като е бил изразил своето становище“.

33.

В член 107 от предложението не се съдържа повече ситуацията на конфликт на интереси като причина за отхвърляне на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка. Тази ситуация обаче присъства в член 57, параграф 4, буква д) от Директива 2014/24/ЕС. В член 107 от предложението за регламент се посочва единствено случаят на конфликт на интереси, в който би се намирал един оферент поради участието си в подготовката на процедурата. Тази ситуация е специфична и се различава от ситуацията на конфликт на интереси, предвидена в член 57, параграф 4 от директивата. Със сигурност в по-голямата част от случаите на конфликт на интереси по смисъла на член 57 от Финансовия регламент между, от една страна, служител на възлагащия орган и, от друга страна, икономически оператор, възлагащият орган трябва по-скоро да отстрани служителя от персонала от съответната процедура за обществена поръчка, а не икономическия оператор. Въпреки това, тази хипотеза за отхвърляне на икономически оператор следва да се добави, за да обхване по-специално случаите, при които икономическият оператор е икономически свързан с предприятието, което участва в изпълнението или в управлението на част от бюджета, заделен за договора, предмет на дадена обществена поръчка. Предложеният текст на параграфа е следният: „г) се намира в ситуация на конфликт на интереси по смисъла на член 57, която не може да бъде ефикасно разрешена чрез други мерки с по-ниска степен на намеса.“

34.

В съответствие с целите на този проект за реформа член 110, параграф 1 от предложението за регламент следва да постановява на основание член 56 от Директива 2014/24/ЕС, че „възлагащият орган може да реши да не възложи обществената поръчка на оферента с икономически най-изгодната оферта в случаите, когато е установено, че тази оферта не спазва приложимите задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с правото на Съюза, националното право, колективните споразумения или с разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в приложение X към Директива 2014/24/ЕС“.

При липса на разпоредби от този тип отхвърлянето на подобна оферта няма да е възможно, с изключение на случаите, когато това неспазване на задълженията води до необичайна ниска оферта или при която се нарушават определените в офертата минимални изисквания.

35.

Критериите за възлагане на поръчката трябва да бъдат дефинирани в регламента, тъй като те са основни елементи на обществените поръчки. Следователно в регламента трябва да се определи какво се разбира под термина „икономически най-изгодната оферта“. В тази връзка член 67 от Директива 2014/24/ЕС следва да бъде изцяло включен, в т.ч. неговия параграф 2, буква б), в който между критериите за възлагане се посочва един, който е установен от съдебната практика, а именно „[…] квалификация и опит на персонала, на когото е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху нивото на изпълнение на поръчката“. Това представлява развитие на съдебната практика, която отразява реалната нужда на възлагащите органи и която съдейства за повишаване на ефективността на публичните разходи. Възлагащите органи трябва да са в състояние, по-специално в случаите на обществени поръчки, включващи предоставянето на интелектуални услуги, да оценят техническата стойност на една оферта въз основа на техническите умения и професионалния опит на членовете на екипа, предложен от оферента за изпълнение на даден договор или рамково споразумение (20). Тъй като предложението за регламент се вписва в процеса на хармонизиране във връзка с горецитираните цели, този основен елемент не може да бъде пропуснат като критерий за възлагане на поръчки.

36.

С оглед на съгласуваността и яснотата на Финансовия регламент член 112 следва да се позовава на член 96 от Финансовия регламент. Предлага се да се добави следният текст: „1. Докато процедурата за възлагане на обществена поръчка е в ход, всички контакти между възлагащия орган и кандидатите или оферентите трябва да отговарят на условия, които гарантират прозрачност и равно третиране и са в съответствие с принципите на добро администриране, посочени в член 96. След крайната дата за приемане на офертите тези контакти не могат да водят до изменения на документите на обществената поръчка, нито до съществени изменения на условията на представената оферта, с изключение на случаите, когато дефинираната в член 104, параграф1 процедура изрично разрешава тези възможности.“

37.

Текстът, предложен в член 113, параграф 2, втора алинея и параграф 3, буква а) предвижда, в случай на възлагане на специфична поръчка, която е част от рамково споразумение след подновяване на състезателната процедура, възлагащият орган да не е задължен да уведомява оферентите, чиито оферти са били отхвърлени, относно причините за отхвърляне на офертата, относителните предимства на спечелилата оферта, както и името на спечелилия оферент. Това изключение от правилата за прозрачност и от задължението за обосноваване не е оправдано.

38.

Що се отнася до правната рамка, чрез която могат да се правят изменения на договор в процес на изпълнение, Директива 2014/24/ЕС внася някои нови елементи, които отчитат съдебната практика на Съда на Европейския съюз в тази област. Съгласно тази практика, както се посочва в съображение 107 от Директива 2014/24/ЕС, обществените поръчки могат да бъдат изменяни, но „нова процедура за възлагане на обществена поръчка се изисква в случай на съществени изменения в първоначалната поръчка“. Предложеният обаче текст в член 114а, параграф 2 постановява, че: „Възлагащият орган може да изменя съществено договор или рамково споразумение без процедура за възлагане на обществена поръчка само в случаите, предвидени в приетите съгласно настоящия регламент делегирани актове, и при положение че същественото изменение не променя предмета на договора или рамковото споразумение.“ С оглед съгласуването на финансовите правила с горецитираната директива и със съдебната практика на ЕС е необходимо от този параграф да се премахнат термините „съществено“ и „същественото“ или да бъдат заменени с думи с противоположно значение.

39.

Освен това в предложението за регламент не се дефинират видовете изменения, които е възможно да се направят по отношение на дадена текуща поръчка. Тези понятия обаче са част от основните елементи от областта на обществените поръчки, които трябва да бъдат дефинирани във Финансовия регламент и да бъдат съгласувани с Директива 2014/24/ЕС (член 72), освен в случаите, обосновани от специфичното естество на финансираните от бюджета на ЕС поръчки.

40.

Механизмът за налагане на договорна санкция, в т.ч. прекратяване на договора, е винаги от компетентността на възлагащия орган (вж. по-специално член 116 от Финансовия регламент). Сериозните нарушения на съществени договорни задължения, които могат да доведат до финансова санкция или до отстраняване поради сериозно нарушаване на договора, трябва да бъдат посочени в член 116 от Финансовия регламент като възможна причина за спиране на действието или прекратяване на договора. Тези случаи следва да се разграничават от случаите на съществени грешки. В допълнение, трябва да е възможно сериозните нарушения на съществени договорни задължения да водят до договорни санкции дори когато нарушенията не застрашават финансовите интереси на ЕС. Това ще позволи да се обхванат по-специално случаите, когато нарушаването на приложимите задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с правото на Съюза, националното право, колективните споразумения или с разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в приложение X към Директива 2014/24/ЕС, не водят до загуби за бюджета на ЕС.

41.

Правилата относно методите за оценка на стойността на договора са от съществено значение в областта на обществените поръчки, тъй като те определят избора на процедурата за възлагане на поръчките. Ето защо тези правила следва да присъстват във Финансовия регламент. В тази връзка следва да се уточни, че по подобие на правилата относно оценката на стойността на рамковите споразумения и договорите в контекста на динамичните системи за покупки, по отношение на процедурите с покана за изразяване на интерес, стойността, която се взема предвид, трябва да бъде максималната стойност от всички предвидени договори през целия жизнен цикъл на списъка, изготвен вследствие на покана за изразяване на интерес.

42.

Като се има предвид, че правилата относно санкциите в случай на неспазване на срока на изчакване са основни елементи на обществените поръчки, член 118 следва да бъде допълнен и да постановява, че: „Договор, който е сключен преди изтичане на периода на изчакване, е недействителен“. При липса на подобна възпираща санкция, съществува риск това задължение да остане неизпълнено. А спазването на задължителния период на изчакване представлява неизменен елемент от системата за ефективна правна защита в областта на обществените поръчки, която ЕС, както и неговите държави членки, трябва да гарантират.