Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2014/C 20/08)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (2)

„HAVARTI“

ЕО №: DK-PGI-0005-0831-05.10.2010

ЗГУ ( Х ) ЗНП ( )

1.   Наименование

„Havarti“

2.   Държава членка или трета държава

Дания

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Отлежало твърдо сирене от пастьоризирано краве мляко. Не се разрешават мляко и млечни продукти от други животни.

Съдържание на вода: зависи от маслеността в сухото вещество, вж. таблицата по-долу

Другите характерни особености са следните:

Външен вид

Може да се произвежда с кора, образувана от специфични микроорганизми, или без такава. Повърхността може да има покривен слой.

Вътрешна част

Овкусители

Може да се добавят подправки като тревист лук или копър, при условие че характерният вкус на съответната подправка ясно се отличава в сиренето.

Форма

кръгла или правоъгълна.

Зреене

Характерните вкус и структура на „Havarti“ се получават в резултат от следния процес на зреене:

Сиренето Havarti може да бъде изпратено от производителя за допълнителна обработка, включително зреене, или за съхранение в друго предприятие преди този срок, но то не може да бъде предлагано на пазара от второто предприятие преди сиренето да достигне минималната степен на узряване.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

—

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Havarti трябва да се произвежда в Дания и да зрее в складове за зреене в Дания. Методът на производство включва по-специално следните етапи: поставяне на сиренината във форма; топене на сиренината; зреене на сиренето през първите 2 до 3 седмици, като това се различава от процесите, обичайно извършвани при подобни продукти. По-долу трите етапа се описват по-подробно.

Поставяне на сиренината във форма

След като сиренината придобие необходимата твърдост, тя се отделя от суроватката. Важно е в отделената сиренина да не се образуват бучки, преди да се постави във форма. Това се постига, като скоростта/интензитетът на отделянето на суроватката се съгласува точно с метода на поставянето и капацитета на формата. Освен това сиренината трябва да е придобила такава консистенция, че да е устойчива на такава обработка. Тя обаче не трябва да е толкова твърда, че да се пречи или затрудни последващото топене и с това развиването на вкуса и консистенция, характерни за „Havarti“.

Топене на сиренината

Поставената във форма сиренина не се пресова или се пресова само леко, за да се образува и запази структурата, описана в точка 3.2 „Вътрешна част“. По тази причина пресоването на сиренето се извършва главно от собствената му тежест. За да се получи желаната структура и да се оформи единно сирене, в началото на този етап трябва да се поддържа температура до 41 °C. На този етап се определя окончателното съдържание на вода на сиренето, той е също така решаващ за постигането на желаните консистенция и вкус.

Зреене на сиренето през първите 2 до 3 седмици

Независимо от това дали сиренето ще зрее под въздействието на микроорганизми или ще се предлага без такава кора, през този период то се съхранява на постепенно намаляваща температура между 12 и 20 °C. Обикновено сиренето зрее при по-ниски от посочените тук температури.

Управлението на горепосочените етапи и тяхното взаимодействие са от съществено значение, за да получи сиренето описаните характеристики.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

—

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Маслеността в сухото вещество се посочва в 4 степени: 30+, 45+, 55+ и 60+. Havarti с най-малко 60 % масленост в сухото вещество може да се нарича flødehavarti (сметаново Havarti). Масленост в сухото вещество от 45 % се използва като референтна при подобни хранителни претенции по отношение на съдържанието на мазнини.

Ако към сиренето е добавен овкусител, който да е характерен за вкуса на сиренето, той трябва да бъде посочен в наименованието или във връзка с него.

4.   Кратко определение на географския район

Дания

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Дания се гордее с дългогодишните си традиции в млекопроизводството. Датското млекопроизводство може да се опре на уникални експерти и високо равнище на ноу-хау, за което свидетелстват документи, датиращи още от 1921 г., и което се е развивало вероятно в течение на повече от 100 години.

От края на ХIХ век професионалните млекопроизводители в Дания се обучават в обработка на мляко в специални училища — в Ladelund и Dalum. Обучението в производството на изцедено сирене от край време се основава на производството на „Havarti“.

От 1921 г. в Дания се предлага висше образование по специалността „наука и технология на млекопроизводството“ и днес тя е една от малкото страни в света, където е налице такава специалност.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

„Havarti“ представлява вид изцедено сирене, като това обозначение се отнася за начина, по който сиренината се поставя във форма и после се топи. Сиренето се познава по многото неравномерно оформени дупки с размера на оризови зърна, равномерно разпределени в сиренето. „Havarti“ има характерен мек и възкисел вкус, който е едновременно ароматен и дискретно наситен. Консистенцията му е мека, но достатъчно твърда за нарязване („ал денте“). Този вид изцедено сирене се произвежда за първи път в Дания през 1921 г., когато швейцарецът G. Morgenthaler обучава двама производители на млечни продукти в различни датски мандри — Ruds Vedby и Hallebygaard на остров Sjælland — да произвеждат съвсем нов вид изцедено сирене. Това се превръща в голям успех, и от тези две мандри производството на новия вид сирене се разпространява в много други мандри в цяла Дания.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Заявлението за защитеното географско указание на Havarti се основава на специфичната му репутация и специфичния метод на производство.

Репутация

„Havarti“ е древна датска дума, датираща от времето на викингите. Тя произлиза от думата „avarti“,която обозначава цъфтящ речен бряг с обилна растителност. Наименованието „Havarti“ е свързано с Hanne Nielsen, която през втората половина на ХIХ век работи в производството на сирене в стопанство Havartigården в Holte близо до Копенхаген. От 1866 до 1890 г. чрез нея производството на сирене на Havartigården се прочува в цяла Дания и тя става доставчик на кралския двор.

Както в Европейския съюз, така и извън него сиренето Havarti е известно като специалитет с датски произход. Съгласно наскоро направена от фирма Zapera потребителска анкета мнозинството от датските потребители познава Havarti и го свързва с Дания. Тъй като производството и консумацията на Havarti са съсредоточени в Дания, този вид сирене е известен най-вече сред датските потребители. Почти 90 % от анкетираните датчани познават Havarti, а близо 80 % от тях го свързват с Дания. В други държави членки малко повече от една трета от анкетираните знаят какво е Havarti.

Млечният сектор на Дания е участвал с Havarti в изложения и конкурси в страната и в чужбина и е спечелил много награди. От над 60 години Havarti редовно се представя на изложения в страната, така например на Националното изложение и на окръжни изложения на датския млечен сектор. Освен това сиренето Havarti редовно се представя на мероприятия, организирани от Wisconsin Cheese Makers Association, където е спечелило вече няколко награди. Също така в много международни справочни материали за сирена се посочва датският произход на този вид сирене.

Междувременно Havarti заема важно положение в датското производство на сирене: дялът на този вид в общото производство на сирене в Дания нарасна от 1 до 2 % в края на Втората световна война в продължение на 50 години до 16 % през 70-те години на ХХ век. Днес (2008 г.) се произвеждат 32 700 тона сирене Havarti, което отговаря на около 10,2 % от общото производство на сирене в Дания.

Метод на производство

Производството на Havarti е документирано още от 1921 г. То продължава да бъде основна част от обучението на датските експерти в областта на млечната промишленост, и следователно производството на Havarti се описва в много учебници. По-специално три етапа на производство са решаващи за особеностите на този вид сирене: Управлението на горепосочените етапи и тяхното взаимодействие са от съществено значение, за да получи сиренето описаните характеристики. Знанията, изградени в датските мандри през всички тези години, са създали уникален опит. Поради това е важно Havarti да се произвежда в датски мандри, в които датски специалисти, техници, технолози и инженери от млечния сектор в продължение на много години са преминали обучения и квалификации по технологиите, използвани именно за този вид сирене. Настоящото описание на този вид сирене бе включено в Наредбата на Министерството на земеделието от 13 март 1952 г. и все още се съдържа в Наредба № 2 от 4 януари 2013 г. за млечни продукти и др.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3)

http://www.foedevarestyrelsen.dk/SiteCollectionDocuments/25_PDF_word_filer%20til%20download/06kontor/Varespecifikation%20for%20Havarti_revideret_juli%202011_.pdf

(1)  OB L 343, 14.12.2012 г., стp. 1.

(2)  OB L 93, 31.3.2006 г., стp. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3)  Виж бележка под линия на стр. 2.