Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

1. Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение

3.1. Изменение на точка 2 „Описание на продукта“

Вместо „сирене от краве мляко“ да се чете „сирене, получено изключително от преработено сурово краве мляко“, тъй като тази формулировка е по-точна.

Анализирани са всички отличителни характеристики на сиренето с цел по-добро описание на същността на продукта:

Вместо „50 % мазнини в сухото вещество (което не трябва да бъде по-ниско от 52 грама на 100 грама сирене)“ да се чете „с минимално съдържание на мазнини 50 грама на 100 грама сирене след пълна дехидратация, а съдържанието му на сухо вещество не трябва да бъде по-ниско от 52 грама на 100 грама сирене“. Тази формулировка не внася промяна в състава на продукта.

Частта, посветена на минималното съдържание на сол в продукта, се премества от глава „Метод на производство“ в глава „Описание на продукта“, тъй като тази глава представлява по-подходящо място за посочения аналитичен критерий.

3.2. Изменение на точка 4 „Доказателство за произход на продукта от определения географски район“

С оглед на промените в националното законодателство и националната нормативна уредба рубриката „Доказателство за произход на продукта от определения географски район“ бе разширена и вече включва разпоредби за задълженията за деклариране и воденето на регистри във връзка с проследимостта на продукта и с наблюдението на условията на производство.

Тези промени са свързани с реформата на системата за контрол на наименованията за произход, въведена по силата на постановление № 2006-1547 от 7 декември 2006 г. относно повишаването на стойността на продуктите на селското и горското стопанство, хранителните и морските продукти. Предвижда се по-специално да се предоставят права на операторите, като се признава тяхната способност да изпълняват изискванията на спецификацията за означението, което искат да ползват. Спецификацията на защитеното наименование за произход се проверява в съответствие с план за проверка, изготвен от контролен орган.

Тази рубрика съдържа също няколко нови разпоредби относно регистрите и декларациите, гарантиращи проследяемостта на продукта.

3.3. Изменение на точка 5 „Метод на производство“

За да се улесни контролът, се добавя следната формулировка „тип 46 или тип 35“.

„Продуктите от кръстосването на двете породи със сертифициран произход“ също са разрешени. Двете чистокръвни породи и тяхната кръстоска исторически са с местен произход Кръстосването няма видимо влияние върху специфичността на продукта.

Добавено е ограничение за азотни минерални торове с цел запазването на ливадите от гледна точка на растителното разнообразие. „Разпръскването на минералните торове може да се извършва едва след първото косене и дозата е ограничена до 35 единици азот на хектар“.

Поради същата причина се определят условията за подсяване на ливадите: „Поради отражението на биоразнообразието на ливадите върху богатството на продукта, подсяването се извършава със смес от поне една житна и една бобова култура и включва минимум четири вида.“

Това важи и за органичните подобрители на почвата: „От органичните торове разрешени са само твърдият оборски тор, оборският тор, течнатата фракция на оборския тор, компостът от зелени отпадъци от стопанството, селскостопанският компост „твърд тор от зелени отпадъци“, стабилизираната утайка от пречистване на отпадъчни води от географския район на наименованието за произход „Bleu de Gex Haut-Jura“ или „Bleu de Septmoncel“ Твърдият тор от животни, хранени със силаж, е забранен. Утайката от пречистване на отпадъчни води не се разпръсква в периода между 15 юни и 15 септември. Всяко използване на фуражните площи (паша и косене) е забранено в продължение на 4 седмици след датата на разпръскване на оборските торове.“

За да се подсили връзката между продукта и неговия регион, пашата става задължителна: „Млечните крави пасат след стопяването на снеговете и веднага щом носещата способност на почвите го позволява, докато климатичните условия, носещата способност и наличието на паша го позволяват. Датата на началото на пашата и датата на прибиране на животните в обора трябва да бъдат записвани.“

За да се запази връзката с региона, концентрираните фуражи са ограничени: „Делът на концентрираните фуражи в храната на млечните крави (включително и делът на дехидратираните растения) средно за стадото е ограничен на 1 800 kg годишно на крава.“ и „В храната на млечните крави са забранени: фуражи, които влияят неблагоприятно върху мириса или вкуса на млякото, като праз, зеле, рапица, ряпа, бяла ряпа, листа от цвекло, обработена с амоняк слама, суроватка, освен, ако тя е произведена в стопанството.“

Поради същата причина се определят условията за захранване със зелен фураж: „В случай на риск от влошаване на почвата или от недостатъчна паша се допуска допълнително захранване със зелен фураж, ограничено до едно хранене на ден, така че пашата да представлява най-малко половината от дневната дажба груб фураж. В този случай прибраният по подходящ начин зелен фураж трябва да се закара в стопанството в прясно състояние. Той не трябва да се затопля преди да бъде даван на животните. При всички случаи зеленият фураж трябва да се консумира най-много до 4 часа след косенето.“

С цел да се избегне влошаване на качеството на млякото, се определят условията за хранене на стадата преживни животни в стопанството: „В стопанство, в което се добива мляко за производството на сиренето „Bleu de Gex Haut-Jura“ или „Bleu de Septmoncel“, през цялата година се прилагат посочените по-долу условия“.

„За храненето на животните са разрешени единствено растения и допълващи фуражи, получени от продукти, които не са генетично модифицирани. Максимално допустимият праг на случайно и технически неизбежно замърсяване трябва да е в съответствие с действащите законодателни разпоредби. По отношение на комбинираните фуражи този максимално допустим праг се определя за всяка съставка“.

„Забранено е: овлажняването на фуражите преди разпределянето им, използването на консерванти за сеното, различни от натриев хлорид, и на допълващи фуражи, чиято влажност надвишава 15 % (които обаче могат да се дават на юниците), разпределянето на храни на основата на меласа, в които равнището на меласа надхвърля 5 % от общото тегло, използването на урея, винени утайки и концентрати, съдържащи урея и винени утайки, както и на всякакъв вид добавки, с изключение на витамини и минерали (забранени са по-специално защитените аминокиселини).“

„Силажните продукти и другите ферментирали храни, включително бали, обвити в пластмасово фолио, са забранени на територията на стопанството и за даване като храна на стадата.“

„Фуражното цвекло трябва да бъде внимателно почиствано преди да бъде давано за храна на животните. Ако цвеклото се реже на парчета, то се приготвя всеки ден.“

„При смесване на фуражите всяко едно овлажняване е забранено — по-специално посредством добавянето на вода, цвекло или зелен фураж.“

Тъй като естествената флора в млякото трябва да бъде запазена, „Доенето и почистването протичат при запазване на естествената флора на млякото. Доенето трябва да се извършва два пъти на ден — сутрин и вечер, по едно и също време. Пропускането на доене е забранено.“

5.6. Срок за наливане във ваните за производство

Млякото трябва да се събира ежедневно и трябва да се обработва бързо, в съответствие със сроковете в местната традиция: „Може да се смесва единствено млякото от максимум две последователни доенета за максимален период от 24 часа, в дадено млекодобивно стопанство. Когато млякото се охлади до температура между 10 и 18 °C, производството започва най-късно преди обяд, ако първото доене е извършено сутринта на предходния ден, и преди полунощ, ако първото доене е извършено вечерта на предходния ден. Когато млякото се охлади до температура между 2 и 8 °C, максималният срок между първото извършено доене и производството е 36 часа.“

Обяснение: използваният преди това израз „всеки ден“ се заменя с „24 часа“, като се уточнява и броят на доенетата в едно стопанство, които могат да бъдат събрани. Формулировката за млякото, поддържано при температура между 2 и 8 °C, остава непроменена. Формулировката за млякото, поддържано при температура между 10 и 18 °C, бе променено, за да се улесни контролът.

Изречението „Охлаждането на млякото трябва да се извършва веднага, ако добавянето на сирище не се направи в следващите два часа“ бе заменено с набор от строги правила за температурата и сроковете за подсирване, тъй като старата формулировка не съдържа максимална температура и е доста обща, което затруднява извършването на контрол.

„Броят на доенетата, от които се събира млякото, може да достигне три за 36 часа в стопанство, а срокът за подсирване може да бъде удължен с още 12 часа, в случай на възникване на сериозни проблеми с транспортирането на млякото при извънредни климатични условия.“

Обяснение: счетено бе за необходимо в планински район, отличаващ се със суров климат, да се предвидят съответни възможности за адаптиране в случай на възникване на сериозни проблеми с транспортирането на млякото при извънредни климатични условия, при които цистерните са възпрепятствани да съберат млякото.

Изречението „Това мляко трябва да се събира отделно от всяко друго мляко, което не отговаря на условията от спецификацията“ се заличава, защото повтаря информацията от предходното изречение „Единствено млякото, което съответства на спецификацията, може да бъде използвано в цех за производство.“

Добавя се информацията, че оформянето на питите се извършва „на ръка“ с оглед съхраняване на традицията и майсторството на сиренаря. Действително, ако в бъдеще останалите операции (по разрязване и разбъркване) бъдат механизирани, оформянето на питите винаги ще трябва да се извършва на ръка. Тази особеност на процеса на оформяне на питите обяснява защо за това сирене не може да се определи по-точен диапазон на теглото.

По отношение на калъпа има толеранс от „плюс-минус 2 сантиметра, за да се вземе предвид евентуална деформация на калъпа.“ По отношение на осоляването формулировката „в течение на няколко дни“ се заменя с „в продължение на най-малко два дни“, за да се улесни разбирането от страна на операторите и контролните органи.

Ферментите за зреене се добавят в списъка с разрешените добавки и веществата, подпомагащи преработката.

Обяснение: налице е необходимост от поясняване на предходната формулировка, тъй като не е задължително културите за подпомагане на зреенето да съдържат само млечни ферменти.

Пробиването на дупчици, „което служи за проветряване на сиренето“, трябва да се извършва между „седмия“ (вместо осмия) и петнадесетия ден считано от деня на производство. Разрешението за пробиване на дупчици от седмия (вместо от осмия) ден не променя специфичността на продукта. Максималното време преди пробиването на дупчици (15 дни) остава непроменено, тъй като неговото надхвърляне може да повлияе отрицателно върху специфичността на продукта.

Изменение на точка 6 „Елементи, които доказват връзката с географския район“:

Рубриката „Връзка с района на произход“ бе разделена на три части: „Специфична характеристика на географския район“, „Специфична характеристика на продукта“ и „Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта“. Информацията, която доказва връзката с района на произход, бе допълнена и пояснена.

3.4. Изменение на точка 7 „Позоваване на контролните органи“

Посочени са данните на организациите, които участват в контрола на условията на производство, и в частност данните на новия сертифициращ орган, избран от групата.

3.5. Изменение на точка 8 „Специфични правила за етикетиране“

Задължението за поставяне на националното лого „INAO“ се заличава. Внася се пояснение относно обозначенията, които могат да се използват на етикета, и се добавя изискване за използването на логото „AOP“ (ЗНП) на Европейския съюз.

3.6. Изменение на точка 9 „Национални изисквания“:

Добавят се „основните точки за проверка“ с техните референтни стойности и методи за оценка.

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (3)

3. Описание на земеделския продукт или храната

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

„Bleu de Gex Haut-Jura“/„Bleu de Septmoncel“ е сирене, получено изключително от преработено сурово краве мляко.

Това синьо сирене, което не е печено, нито пресовано, е с минимално съдържание на мазнини 50 грама на 100 грама сирене след пълна дехидратация, а съдържанието му на сухо вещество не трябва да бъде по-ниско от 52 грама на 100 грама сирене.

Представя се под формата на пити с плоски страни, с добре заоблени ъгли между долната и горната страна и страничните стени, с тегло от 6 до 9 kg и с диаметър между 31 и 35 cm при пускането на сиренето на пазара.

Коричката на сиренето е фина, суха и белезникаво-жълтеникава, с леко брашняна повърхност, по която може да има малки червеникави до кафеникави петънца. По коричката има следи от мрежичката на тензуха и понякога следи от набръчкването на тензуха.

Вътрешността е мека, белезникаво-кремава, с лек отвор и с разпределен подобно на мраморни шарки мухъл с доста бледо синьо-зелен цвят. Частите със син цвят, зоните, резултат от протеолиза (жълти на цвят), и тебеширенобелите и сухи части на сиренето са равномерно разпределени в резена. Малките дупчици могат да се виждат и да са свързани с развитието на син или бял мухъл.

Минималното съдържание на сол (NaCl) в сиренето е 0,8 грама на 100 грама сирене.

Сиренето се произвежда изключително от краве мляко, добито единствено от крави от порода Montbéliarde (тип 46) или крави от порода Simmental française (тип 35) или от продуктите от кръстосването на двете породи със сертифициран произход.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход)

С цел да се осигури тясна връзка между района и продукта чрез един характерен за географския район хранителен режим, основната дажба на млекодайните крави трябва да се състои от фуражи с произход от географския район, като допълнителният фураж е ограничен до 1 800 kg годишно на млечна крава.

В рамките на стопанството действително използваната пасищна площ е най-малко един хектар на млечна крава.

За да се съхрани традиционната практика на паша, производствените системи, при които храненето се осъществява единствено на ясла, са забранени. Млечните крави пасат след стопяването на снеговете и веднага щом носещата способност на почвите го позволява.

Ферментиралите храни, под формата на силажни продукти или други, са забранени при храненето на млечното стадо поради технологични рискове при производството и зреенето на сиренето, свързани с тези практики.

За да се запази традиционният характер на храненето, за млечното стадо са разрешени само изходни суровини и допълващи фуражи, произлизащи от продукти, които не са генетично модифицирани.

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Производството на млякото, преработването му в сирене и неговото зреене трябва да се извършват в географския район.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Думата „Gex“ се издълбава върху всяко сирене в процеса на производство.

Етикетът на сиренето трябва да съдържа наименованието за произход „Bleu de Gex Haut-Jura“/„Bleu de Septmoncel“, изписано с шрифт с големина най-малко две трети от тази на най-големите букви върху етикета.

Независимо от позоваванията на разпоредбите, приложими за всички сирена, използването на всеки термин или друго обозначение, придружаващи посоченото наименование, е забранено в етикетите, рекламата, фактурите или търговските документи, с изключение на търговските марки.

Етикетът трябва да съдържа логото „AOP“ (ЗНП) на Европейския съюз. Той може да съдържа и обозначението „защитено наименование за произход“.

Географският район включва следните общини и части от общини:

5.1. Специфична характеристика на географския район

Географският район отговаря на първоначалния район на производство на сиренето: Haut-Jura. В него преобладават райони с надморска височина между 800 и 1 200 метра.

От геоложка гледна точка Юрският масив представлява еднороден терен, изграден от варовици и мергели от периодите юра или долна креда. Възможно е тези образувания да са покрити с ледникови структури.

Климатът се характеризира с изобилни валежи и с доста чести ниски температури с повишаването на надморската височина. Снежната покривка често се задържа няколко месеца. Редовните и изобилни превалявания са предпоставка за това почти винаги водният баланс да надвишава нужното количество. Ниските температури ограничават продължителността на биологичните цикли.

На територията на този район, в който преобладават иглолистни дървесни видове, предимно смърч (процентът на залесяване в някои общини надвишава 60 %), основните източници на фуражи са ливадите. Значителният превес на естествени пасища (100 % от използваната селскостопанска площ в повечето общини в района е покрита с вечнозелена тревиста растителност) гарантира съществуването на здрава връзка между природните фактори в географския район и специфичната характеристика на продукта.

Благоприятният за ливадите влажен климат и релефът са допринесли за разцвета на животновъдството и развитието на производството на сирене.

От дълги години насам синьото сирене се произвежда в планина Юра. Административни документи свидетелстват за това, че поне от края на XVIII в. в планинските стопанства се произвежда синьо сирене с мухал във вътрешността, от мляко, добивано на пасищата в този влажен район. Продуктът се е продавал под името „Gex“, „Septmoncel“ или „fromage bleu du Haut-Jura“.

Това производство представлява неразривна част от баланса на местната икономика и признаването на наименованието за произход през м. юли 1935 г. от Съда на гр. Нантуа е дало възможност за съхраняване на традиционната селскостопанска дейност в региона.

„Bleu de Gex Haut-Jura“/„Bleu de Septmoncel“ е синьо сирене от краве мляко, което не е нито печено, нито пресовано.

Сиренето се отличава с „дупчици“ и с други отвори, свързани с хетеро-ферментативните процеси, дължащи се отчасти на естествената флора на млякото.

„Образуването на мухъл“ се дължи на плесените, чието протеолитично действие омекотява вътрешността на сиренето и му придава характерен аромат. При липсата на протеолитично действие вътрешността на сиренето остава тебеширенообразна поради затруднената обработка във ваната, липсата на пресоване, а оттам и поради съхранението на „киселинна среда“, в резултат от непълното отстраняване на суроватката.

Равномерното разпределение на тебеширенобели части, зони, резултат от протеолизата, и зони, в които се развива мухъл със син цвят, представлява основна характеристика на сиренето. Това равномерно разпределение определя оптималния размер на сиренето: ако е по-малък, протелизата ще протече бързо в цялата вътрешност на сиренето, което ще ограничи неговата търговска еластичност — задължителна характеристика за произвеждано в планината сирене. Обратно — ако е по-голям, това ще затрудни, от една страна, постигането на баланс между тебеширенобелия цвят и зоните, резултат от протеолизата, а от друга — разпределението на синия мухъл във вътрешността на сиренето.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Благодарение на географското си разположение планинският район Haut-Jura е съхранил естествената си селскостопанска насоченост: отглеждане на пасища, използвани за производството на сирене.

Отглежданата в планината тревиста растителност се счита за истинско флорално богатство. Слабоинтензивната селскостопанска дейност в Haut-Jura е дала възможност за съхранението на богата и разнообразна флора: над 70 различни растителни видове в ливадите за косене и пасищата допринасят за вкуса на сиренето. За да се осигури устойчивото използване на тези ресурси, животновъдите извеждат животните на паша възможно най-дълго, като на някои парцели редуват паша и косена трева. Редовното почистване на площите поддържа биоразнообразието на ресурсите и допринася за съхраняването на ландшафта.

В този регион, където се редуват ливади, гори и котловини, изключително разнообразната и ароматна флора придава на млякото от кравите, които са от специално адаптираните към географския район породи Montbéliarde и Simmental française, специфичен вкус, който се запазва благодарение на използването на сурово мляко. Превесът на тревистата растителност и стремежът към ограничаване на суровините, използвани за хранене на животните, са довели до производството на мляко, с балансирано съотношение между мазнини и протеини, но с не толкова богато съдържание.

Както и в останалите планински райони, и тук е добре да се произвежда сирене с възможно най-голям размер. Не толкова богатото съдържание на млякото и обикновените инструменти, с които се борави при производството на сиренето, без съмнение са в основата на производството на синьо сирене: поради високата надморска височина температурата на млякото при пристигане на мястото на производство на сиренето често е под 30 °C, което затруднява образуването на сиренина. Този недостатък се компенсира с разбъркване на сиренината във ваната до изпичане на зърната, вследствие на което слепването на зърната в калъпа е по-деликатно. Майсторството на сиренаря намира своето изражение в ръчното оформяне на питите. Използването на тензух в калъпа спомага да отцеждането на суроватката по повърхността на сиренето и допринася за образуването на коричка. Тъй като сиренето не се пресова остатъкът от отцеждането се извършва посредством накисването му в сол в продължение на няколко дни. Пробиването на дупчици вкара в сиренето въздух и допринася за развитието на синия мухъл.

Кръглата форма и съотношението тегло/диаметър представляват добър компромис между повърхността и обема, което позволява доброто съхранение на сиренето — задължително условие за сиренето, произвеждано в планински райони.

Заоблените ъгли са резултат от формата на буретата, в които протича осоляването на сиренето. Необходимо е те да се разграничават от класическата форма, свързана с протеолизата на сиренето.

Технологията за производство на „Bleu de Gex Haut-Jura“/„Bleu de Septmoncel“ позволява бързо зреене по отношение на обема на всяко сирене. При консумация сиренето се отличава с балансиран външен вид и вкус.

Сухите изби, в които по принцип влагата не е голяма поради варовиковите подпочвени слоеве, и относително краткото време на зреене (за размера на сиренето) допринасят за това в сиренето „Bleu de Gex Haut-Jura“ или „Bleu de Septmoncel“ да не се развива голямо количество повърхностен мухъл, обикновено с бял или сив цвят, и до края на процеса на зреене върху коричката на сиренето да се отпечата мрежичката на тензуха от калъпа. Сухата коричка е отчасти резултат и от технологията на осоляване.

Зреенето върху дървена дъска води до образуването на аеробни зони при контакта на сиренето с дървената повърхност. Тези зони благоприятстват появата на бактерии, които оцветяват коричката с червеникави и кафеникави петънца. Редовното обръщане на питите в избата и използването на дърво от смърч ограничават появата на този феномен. Всъщност порестата структура на дървото от смърч регулира по-добре от всеки друг вид дървесина количеството влага на повърхността на сиренето.

—	☒	Изменение в единния документ или в резюмето
—		Изменение в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не е публикуван нито единен документ, нито резюме
—		Изменение в спецификацията, за което не се изисква изменение на публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006)
—		Временно изменение в спецификацията, като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на публичните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

—		Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—		Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—	☒	Връзка
—	☒	Етикетиране
—	☒	Национални изисквания
—	☒	Друго (позоваване на данните на групата и контролните органи)