ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Общ контекст, причини и цели на настоящото предложение

Директива 2000/9/ЕО относно въжените линии за превоз на хора[1] беше приета на 20 март 2000 г. и е приложима от 3 май 2002 г.

С Директива 2000/9/ЕО се осигурява висока степен на безопасност на въжените линии за ползвателите, работниците и третите лица. В нея са определени съществените изисквания, на които трябва да отговарят въжените линии, тяхната инфраструктура, подсистеми и предпазни устройства, за да са безопасни.

Директива 2000/9/ЕО е също и пример за такова законодателство на Съюза за хармонизация, с което се гарантира свободното движение в рамките на единния пазар на ЕС, а именно на подсистемите и предпазните устройства за въжените линии. С нея се хармонизират условията за пускане на пазара и в действие на подсистемите и предпазните устройства, предназначени за вграждане във въжени линии. Производителите трябва да докажат, че подсистемите или предпазните им устройства са проектирани и произведени в съответствие със съществените изисквания, да нанесат маркировката „СЕ“ и да осигурят инструкции за вграждането им в съответната въжена линия.

Директива 2000/9/ЕО се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „Договора“). Това е директива за цялостна хармонизация, основана на принципите на т.нар. „Нов подход“, съгласно който производителите трябва да осигурят съответствието на продуктите си със задължителните изисквания за експлоатация и безопасност, предвидени в законодателния акт, като обаче с Директивата не се налагат конкретни технически решения или спецификации.

Директива 2000/9/ЕО се прилага за въжените линии за превоз на хора.

Осигуряваната чрез въжета теглителна сила и функцията, а именно превозът на пътници, са основните критерии за определяне на обхвата на Директива 2000/9/ЕО.

Основните типове въжени линии в обхвата на Директива 2000/9/ЕО са наземната въжена железница (фуникуляр), кабинните линии,  седалковите линии с откачащи се седалки, седалковите линии с фиксирани седалки, въздушните трамваи, фунителите (двувъжени линии с големи кабини), комбинираните съоръжения (съставени от няколко типа въжени линии, като кабинните линии и седалковите линии) и скивлековете.

Въжените линии са дефинирани като цялата система на място, състояща се от инфраструктура, подсистеми и предпазни устройства.

Въжените линии и тяхната инфраструктура зависят пряко от характеристиките на региона, където са разположени, от природата и физическите характеристики на терена, на който са монтирани, от заобикалящата ги среда, от атмосферните и метеорологичните фактори, от постройките и препятствията, които се намират близо до тях, било на земята или във въздуха.

В този контекст изграждането и пускането в действие на въжените линии са предмет на национални процедури за разрешаване.

С Директива 2000/9/ЕО се определят хармонизирани съществени изисквания, на които трябва да отговарят въжените линии, като същевременно държавите членки остават компетентни по отношение на уреждането на други аспекти, като земеползването, регионалното благоустройство и опазването на околната среда.

Към предпазните устройства и подсистемите се прилага принципът на свободното движение на стоки. Предпазните устройства са с нанесена маркировка „СЕ“, която указва тяхното съответствие с изискванията от Директива 2000/9/ЕО, включително процедурите за оценяване на съответствието.

С предложението ще се замени Директива 2000/9/ЕО с регламент, което отговаря на целите на Комисията във връзка с опростяването.

С предложението се цели Директива 2000/9/ЕО да се приведе в съответствие с т.нар. „пакет законодателни документи за стоките“, приет през 2008 г., и по-конкретно с Решение № 768/2008/ЕО (наричано по-нататък „Решението за новата законодателна рамка“ или съкратено „Решението за НЗР“).

С Решението за НЗР се установява обща рамка за законодателството на ЕС за хармонизация в областта на продуктите. Тази рамка се състои от разпоредби, които обичайно се използват в законодателството на ЕС в областта на продуктите (например определения, задължения на икономическите оператори, нотифицирани органи, предпазни механизми и др.). Тези общи разпоредби са подсилени, за да се гарантира, че директивите могат да се прилагат и изпълняват по-ефективно на практика. Въведени са и нови елементи, като задължения на вносителите, които са от основно значение за подобряване на безопасността на продуктите на пазара.

Комисията вече предложи привеждането на девет други директиви в съответствие с Решението за НЗР в рамките на пакет от законодателни актове за привеждане в съответствие, приет на 21 ноември 2011 г. Също така Комисията предложи Директива 97/23/ЕО относно съоръженията под налягане да се приведе в съответствие с Решението за НЗР[2].

С оглед на последователността в законодателството на Съюза за хармонизация във връзка с промишлените продукти и съгласно политическия ангажимент, произтичащ от приемането на Решението за НЗР и правното задължение по член 2 от същото решение, е необходимо настоящото предложение да отговаря на разпоредбите от Решението за НЗР.

С предложението се цели също така да се отстранят някои затруднения, които се наблюдаваха при прилагането на Директива 2000/9/ЕО. По-конкретно властите, нотифицираните органи и производителите имаха различни мнения по отношение на това дали определени типове съоръжения са в обхвата на Директива 2000/9/ЕО, откъдето и различно мнение дали трябва да се произвеждат и сертифицират по изискванията и процедурите от Директивата.  Мненията се различаваха и по въпроса дали дадени видове оборудване трябва да се разглеждат като подсистеми, инфраструктура или предпазни устройства. Освен това в Директивата не е уточнено кой вид процедура за оценяване на съответствието трябва да се прилага към подсистемите.

Тези различаващи се подходи доведоха до пазарни изкривявания и различно третиране на икономическите оператори. Производителите и операторите на съответните съоръжения трябваше да променят оборудването или подлежаха на допълнително сертифициране, водещо до извънредни разходи и забавяне при разрешаването и експлоатацията на тези съоръжения.

Ето защо с предлагания регламент се цели да се увеличи правната сигурност относно обхвата на Директива 2000/9/ЕО и по този начин да се постигне по-добро прилагане на съответните правни разпоредби.

Освен това Директива 2000/9/ЕО съдържа разпоредби за оценяването на съответствието на подсистемите. С нея обаче не се определя конкретната процедура, която производителят и нотифицираният орган трябва да изпълняват. Наред с това с Директивата не се осигурява на производителите наборът от процедури за оценяване на съответствието, който съществува за предпазните устройства.  По тази причина с предлагания регламент се уеднаквяват процедурите за оценяване на съответствието на подсистемите с тези, които вече се използват за предпазните устройства, въз основа на модулите за оценяване на съответствието по Решение № 768/2008/ЕО за създаване на обща рамка за предлагането на пазара на продукти.  В тази връзка с него се предвижда и нанасянето на маркировката „СЕ“, която да указва съответствието с разпоредбите му, съгласно съществуващата система за предпазните устройства.

В предложението е взет предвид Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация[3].

В предложението е взето предвид и предложението на Комисията от 13 февруари 2013 г. за Регламент относно надзора на пазара на продукти[4], което има за цел да създаде един-единствен правен инструмент за дейностите по надзор на пазара в областта на нехранителните стоки, потребителските или непотребителските продукти и продуктите, които са обхванати или съответно не са обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация. В предложението са обединени правилата за надзора на пазара по Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите[5], Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти[6] и секторни законодателни актове, за да се увеличи ефективността на дейностите по надзор на пазара в рамките на Съюза.  Предложеният Регламент относно надзора на пазара на продукти съдържа и съответните разпоредби за надзора на пазара и предпазни клаузи. Поради това разпоредбите в съществуващото секторно законодателство за хармонизация, които се отнасят до надзора на пазара и предпазните клаузи, следва да се премахнат от това законодателство за хармонизация. Основната цел на предложения регламент относно надзора на пазара на продукти е да се опрости из основи рамката на Съюза за надзор на пазара, така че тя да служи по-добре на основните си ползватели: органите за надзор на пазара и икономическите оператори. В Директива 2000/9/ЕО е предвидена процедура по предпазна клауза за подсистемите и предпазните устройства. В съответствие с рамката, която е предвидено да се създаде с предложения регламент относно надзора на пазара на продукти, в настоящото предложение не са включени разпоредби за надзора на пазара и процедури по предпазна клауза за подсистемите и предпазните устройства, които са предвидени в Решението за НЗР. Въпреки това, с оглед на правната сигурност в него се съдържа позоваване към предложения регламент относно надзора на пазара на продукти.

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Тази инициатива е в съответствие с Акта за единния пазар[7], в който бяха подчертани необходимостта да се възстанови доверието на потребителите в качеството на продуктите на пазара и значението на засиления надзор на пазара.

Освен това тя подпомага осъществяването на политиката на Комисията за по-добро регулиране и опростяване на нормативната уредба.

2.           КОНСУЛТАЦИЯ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултация със заинтересованите страни

Още от 2010 г. беше започнато задълбочено обсъждане на преразглеждането на Директива 2000/9/ЕО. По-конкретно тя беше обсъждана в рамките на работната група на държавите членки по въжените линии, с национални експерти, отговарящи за прилагането на Директивата, Постоянния комитет, предвиден в Директива 2000/9/ЕО, групата за административно сътрудничество за надзора на пазара на въжените линии и секторната група по въжените линии в рамките на европейската координация на нотифицираните органи, както и в рамките на сектора и сдруженията на ползвателите.

Държавите членки и заинтересованите страни, включително организациите на производителите, нотифицираните органи и представителите на органите за стандартизация, бяха включени от самото начало в оценката на въздействието.  В рамките на Постоянния комитет по Директива 2000/9/ЕО се проведоха редовни дискусии за действието на Директивата и за евентуалните аспекти, които налагат подобряване, било чрез законодателни или незаконодателни средства.

Освен това се проведоха и три специални консултации.

Първата се състоя през първата половина на 2010 г. в рамките на подготовката на доклада за прилагането на Директива 2000/9/ЕО, предвиден в член 21, параграф 4.

В първия доклад за прилагането на Директива 2000/9/EC[8] Комисията отбеляза, че Директивата е довела до успешни резултати по отношение на създаването на вътрешния пазар на подсистеми и предпазни устройства, като едновременно с това е осигурила еднаква и висока степен на безопасност. Също така бяха набелязани някои въпроси, които да се разгледат.

Тези въпроси бяха следните:

– обхватът на Директива 2000/9/ЕО, по-конкретно по отношение на новите типове въжени линии;

– липсата на подходящ набор от процедури за оценяване на съответствието на подсистемите, което доведе до различно тълкуване и прилагане на оценяването на съответствието на подсистемите;

– необходимостта от привеждане на Директива 2000/9/ЕО в съответствие с Решението за НЗР.

Втората и третата консултация се проведоха през 2012 г. като част от проучването за оценка на въздействието, като първата се отнасяше за съществуващото положение, а втората — за вариантите на политиката. Окончателният доклад от проучването за оценка на въздействието беше официално представен и обсъден на срещи на Постоянния комитет, състояли се на 25 септември 2012 г. и 8 април 2013 г., на които държавите членки и заинтересованите страни от сектора имаха възможност да изразят мненията си, да представят предложения и становището си по отношение на вариантите на политиката, включени в проучването.

Заинтересованите страни активно допринесоха за набелязване на аспектите, които се нуждаят от решения, за да се подобри действието на Директива 2000/9/ЕО.  По-голямата част от заинтересованите страни изразиха съгласие по установените проблеми. Значителен брой участници в консултацията, проведена в рамките на проучването за оценка на въздействието, са се сблъсквали със затруднения при определяне на въжените линии и границата с обхвата на Директива 95/16/ЕО относно асансьорите[9].

Предвид на количеството събрана информация и по-скоро техническите въпроси не беше осъществено открито публично обсъждане, тъй като се счете, че целенасочените експертни консултация са по-удачен подход за тази инициатива, касаеща аспекти от сравнително техническо естество.

Събиране и използване на експертни становища — оценка на въздействието

Беше извършена оценка на въздействието от преразглеждането на Директива 2000/9/ЕО.

Въз основа на събраната информация Комисията извърши оценка на въздействието, в която бяха разгледани и сравнени три варианта:

Вариант 1 — „Без промени“ — Запазване на съществуващото положение

При този вариант не се предлагат изменения в Директива 2000/9/EО.

Вариант 2 — Приемане на незаконодателни мерки

При вариант 2 се разгледа възможността за изготвяне на по-пространни насоки за прилагането на Директива 2000/9/EО по отношение на обхвата ѝ и възможността за прилагането на специални процедури за оценяване на съответствието на подсистемите, основно чрез преработване на Наръчника за прилагане на Директива 2000/9/EО.

Вариант 3 — Приемане на законодателни мерки

При този вариант се предвиждат изменения в Директива 2000/9/EО.

Счете се, че предпочитаното решение е съчетаване на варианти 2 и 3, тъй като:

– смята се, че това решение е най-удачно с оглед на проблема, защото осигурява яснота относно определянето на обхвата и последователност и гъвкавост на процедурите за оценяване на съответствието на подсистемите и предпазните устройства;

– с него не се пораждат значителни разходи за икономическите оператори и нотифицираните органи; за субектите, които вече осъществяват дейността си отговорно, не можаха да се установят значителни икономически или социални последици;

– с него ще се подобри функционирането на вътрешния пазар на подсистеми и предпазни устройства, като се осигури еднакво третиране на всички икономически оператори, по-специално на вносителите и дистрибуторите, както и на нотифицираните органи;

– вариант 1 не предлага решения на проблема с правната несигурност, породена от някои разпоредби на Директива 2000/9/EО, и следователно не води до по-доброто ѝ прилагане.

Предложението включва:

· изясняване на обхвата по отношение на въжените линии, предназначени едновременно и за превоз на хора, и за развлечение;

· въвеждане на набор от процедури за оценяване на съответствието на подсистемите на базата на съществуващите модули за оценяване на съответствието на предпазните устройства, които са уеднаквени към Решението за НЗР;

· привеждане в съответствие към Решението за НЗР.

Предложението ще доведе до равнопоставеност на икономическите оператори и ще увеличи безопасността на пътниците и другите ползватели, работниците и третите лица.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1. Обхват и определения

Обхватът на предложения регламент съвпада с обхвата на Директива 2000/9/ЕО и обхваща въжените линии, включително тяхната инфраструктура, както и подсистемите и предпазните устройства за въжените линии.

С предложението се изяснява и осъвременява обхвата на Директивата.

По-конкретно, с оглед на развитието на нови типове въжени линии, се внася уточнението, че изключването на въжените линии, използвани за развлечение на панаири или в увеселителни паркове, не се прилага към въжените линии, които са предназначени едновременно и за превоз на хора, и за развлечение.

В предложението се запазва изключването на определени въжени линии, предназначени за селскостопански или промишлени цели, но се уточнява също така, че изключването обхваща и въжените линии за обслужване на планински заслони или хижи, които не са предназначени за превоз на хора.

Съществуващото понастоящем изключване на въжените фериботи също е осъвременено, като са включени всички въжени съоръжения, при които ползвателите или превозните средства се преместват по вода, например въжените съоръжения за водни ски.

Изключенията, предвидени в Директива 2000/9/ЕО във връзка със зъбчатите железници и съоръженията, задвижвани с вериги, не са включени в предложението, тъй като тези съоръжения не отговарят на определението за въжените линии.

Бяха включени общите определения, произтичащи от привеждането в съответствие с Решението за НЗР.

3.2. Задължения на икономическите оператори

По отношение на подсистемите и предпазните устройства в предложението са включени обичайните разпоредби от законодателството на Съюза за хармонизация във връзка с продуктите и са определени задълженията на съответните икономически оператори (производители, упълномощени представители, вносители и дистрибутори) в съответствие с Решението за НЗР.

3.3. Хармонизирани стандарти

Съответствието с хармонизираните стандарти осигурява презумпция за съответствие със съществените изисквания. С Регламент (ЕС) № 1025/2012 е създадена хоризонтална правна рамка за европейската стандартизация. Регламентът съдържа, наред с другото, разпоредби относно исканията за стандартизация, отправени от Комисията до европейската организация за стандартизация, относно процедурата за повдигане на възражения срещу хармонизираните стандарти и относно участието на заинтересованите страни в процеса на стандартизация. Вследствие на това разпоредбите на Директива 2000/9/ЕО, които обхващат същите аспекти, не бяха включени в настоящото предложение поради съображения за правна сигурност.

3.4. Оценяване на съответствието

В предложението са запазени процедурите за оценяване на съответствието на предпазните устройства по Директива 2000/9/ЕО. Същевременно в него са актуализирани съответните модули съгласно Решението за НЗР.

По-конкретно предложението запазва изискването за участие на нотифициран орган на етапа на проектирането и производството на всички подсистеми и предпазни устройства.

С предложението е въведен набор от процедури за оценяване на съответствието на подсистемите на базата на модулите за оценяване на съответствието от Решението за НЗР. В тази връзка в предложението е включена маркировката „СЕ“ за подсистемите, тъй като няма основание те да се разглеждат по различен начин от предпазните устройства, за които в Директива 2000/9/ЕО вече е предвидено нанасянето на маркировката „СЕ“ за указване на съответствието им с изискванията по нея.

3.5. Нотифицирани органи

Доброто функциониране на нотифицираните органи е от основно значение за осигуряване на висока степен на защита на здравето и безопасността и за доверието на всички заинтересовани страни в системата от „Новия подход“.

По тази причина и в съответствие с Решението за НЗР в предложението са включени по-строги критерии за нотифицирането на нотифицираните органи и са въведени специални изисквания към нотифициращите органи.

3.6. Актове за изпълнение

С предложението се оправомощава Комисията да приема, когато е целесъобразно, актове за изпълнение, за да осигурява еднаквото прилагане на настоящия регламент по отношение на нотифицираните органи, които не отговарят или повече не изпълняват изискванията за нотифицирането им.

Тези актове за изпълнение ще се приемат в съответствие с разпоредбите за актовете за изпълнение по Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

3.7. Заключителни разпоредби

Предложеният регламент ще стане приложим две години след влизането му в сила, за да се даде време на производителите, нотифицираните органи и държавите членки да се адаптират към новите изисквания.

Същевременно скоро след влизането в сила на настоящия регламент е необходимо да започне определянето на нотифицираните органи съгласно новите изисквания и процедури.  Това ще гарантира, че до датата на прилагане на предложения регламент ще е определен достатъчен брой нотифицирани органи съгласно новите правила, така че да се избегнат проблемите от гледна точка на непрекъснатостта на производството и доставките за пазара.

Предвидена е преходна разпоредба за сертификатите, издадени от нотифицираните органи по Директива 2000/9/ЕО във връзка с подсистемите и предпазните устройства, за да се даде възможност за реализацията на пазара на складовите наличности и да се осигури плавен преход към новите изисквания.

Предвидена е преходна разпоредба за пускането в действие на въжените линии, изградени съгласно Директива 2000/9/ЕО, с оглед на гладкото преминаване към новите изисквания.

Директива 2000/9/ЕО ще се отмени и ще се замени с предложения регламент.

3.8. Компетентност на Съюза, правно основание, принцип на субсидиарност и правна форма

Правно основание

Предложението се основава на член 114 от Договора.

Принцип на субсидиарност

Въпросът за принципа на субсидиарност възниква по-специално във връзка с добавените нови разпоредби с цел по-ефективно прилагане на Директива 2000/9/ЕО, а именно задълженията на икономическите оператори, разпоредбите относно проследимостта, оценяването и нотифицирането на органите за оценяване на съответствието.

Опитът при прилагането на законодателството показа, че предприетите на национално равнище мерки са довели до различни подходи и различно третиране на икономическите оператори в Съюза, което затруднява осъществяването на целта на Директива 2000/9/ЕО. Приемането на мерки на национално ниво за решаване на проблемите ще доведе до опасност от създаване на пречки за свободното движение на стоки. По-нататъшните действия на национално равнище са ограничени до териториалната компетентност на държавите членки. Поставените цели могат да бъдат постигнати много по-добре посредством координирани действия на нивото на Съюза, които по-специално биха направили надзора на пазара по-ефективен. Ето защо е по-целесъобразно да се предприемат действия на равнището на Съюза.

Пропорционалност

В съответствие с принципа на пропорционалност предложените изменения не надхвърлят необходимото за постигането на поставените цели.

Новите или изменените задължения не водят до налагане на ненужна тежест и разходи за промишлеността, особено за малките и средните предприятия, нито за администрацията. В случаите, при които беше установено, че измененията имат отрицателни последици, анализът на последиците от това позволява да се намери най-пропорционалният отговор на констатираните проблеми. Редица изменения касаят по-голямата яснота на съществуващата директива, без да въвеждат нови изисквания, които да доведат до допълнителни разходи.

Използвана законодателна техника

Предложението е представено под формата на регламент.

С предложената промяна от директива на регламент са взети предвид общата цел на Комисията за опростяване на нормативната уредба и необходимостта от гарантиране на еднакво прилагане в целия Съюз на предложения законодателен акт.

Предложеният регламент се основава на член 114 от Договора и с него се цели да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар на подсистеми и предпазни устройства, предназначени за вграждане във въжени линии, като едновременно с това се запазва сегашната роля на държавите членки във връзка с въжените линии. С предложения регламент се въвеждат ясни и подробни правила, които ще се прилагат по еднакъв начин и едновременно в целия Съюз.

В съответствие с принципите за цялостна хармонизация държавите членки нямат право да налагат по-стриктни или допълнителни изисквания в националното си законодателство за пускането на пазара на подсистеми и предпазни устройства. По-специално задължителните съществени изисквания и процедурите за оценяване на съответствието, които трябва да се изпълняват от производителите, трябва да са еднакви във всички държави членки.

Същото се отнася за разпоредбите, въведени в резултат от привеждането в съответствие с Решението за НЗР. Тези разпоредби са ясни и достатъчно точни, за да се прилагат пряко от съответните субекти.

При всяко положение задълженията на държавите членки, като задължението за оценка, определяне и нотифициране на органите за оценяване на съответствието, не се транспонират в националното законодателство, а се прилагат от държавите членки чрез необходимите нормативни и административни норми. Същото се отнася и за случая, когато съответните задължения са определени в регламент.

Следователно държавите членки практически не разполагат с гъвкавост при транспониране на директива в националното си законодателство. Изборът на регламент обаче ще им даде възможност да спестят разходите, свързани с транспонирането на директива.

Освен това с регламент се избягва опасността отделните държави членки да приемат евентуално различаващи се разпоредби при транспониране на директива, което може да доведе до различна степен на защита на безопасността и да създаде препятствия пред вътрешния пазар, като така се затруднява ефективното прилагане на директивата.

Промяната от директива на регламент няма да доведе до промяна в регулаторния подход.

Характеристиките на „Новия подход“ ще се запазят изцяло, по-конкретно гъвкавостта, която се осигурява за производителите при избор на начина за осигуряване на съответствие със съществените изисквания и при избор на използваната процедура измежду съществуващите процедури за оценяване на съответствието, за да се докаже съответствието на подсистемите и предпазните устройства. Естеството на правния акт няма да засегне съществуващите механизми, подпомагащи прилагането на законодателството (процес на стандартизация, работни групи, административно сътрудничество, разработване на документи с насоки и др.).

Освен това изборът на регламент не означава, че процесът на вземане на решения се централизира. Държавите членки запазват компетентността си по отношение на въжените линии и прилагането на хармонизираните разпоредби, например определянето и акредитацията на нотифицираните органи, извършването на надзор на пазара и правоприлагането (например санкциите).

На последно място, използването на регламенти в областта на законодателството за вътрешния пазар дава възможност да се избегне опасността от свръхрегулиране, което отговаря на изразеното от заинтересованите страни мнение. Също така това позволява на производителите да работят директно с текста на регламента, вместо да е необходимо да открият и проучат съответните транспониращи актове в 28 национални законодателства.

Поради това се счита, че изборът на регламент е най-целесъобразното решение, пораждащо най-ниски разходи, за всички участващи страни, тъй като ще даде възможност за по-бързо и последователно прилагане на предложения законодателен акт и ще създаде по-ясна регулаторна среда за икономическите оператори, като едновременно с това се избегнат разходите на държавите членки за транспониране.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящото предложение не оказва никакво отражение върху бюджета на ЕС.

5.           ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Отмяна на съществуващо законодателство

Приемането на предложението ще доведе до отмяна на Директива 2000/9/ЕО.

Европейско икономическо пространство

Предложението засяга ЕИП и поради това обхватът му следва да се разшири и да включи Европейското икономическо пространство.

2014/0107 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно въжените линии

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[10],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       С Директива 2000/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[11] относно въжените линии са определени правила за въжените линии, които са проектирани, изградени и експлоатирани за превоз на хора.

(2)       Директива 2000/9/ЕО се основава на принципите от т.нар. „Нов подход“, формулирани в Резолюция на Съвета от 5 май 1985 г. относно нов подход към техническата хармонизация и стандартите[12]. Поради това с нея се определят само съществените изисквания към въжените линии, докато подробните технически изисквания се приемат от Европейския комитет за стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета[13] относно европейската стандартизация. Съответствието с така създадените хармонизирани стандарти, чиито референтни номера се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, осигурява презумпция за съответствие с изискванията по Директива 2000/9/ЕО. Опитът показва, че тези основни принципи доведоха до успешни резултати в сектора и следва да се запазят и дори да се доразвият.

(3)       Опитът при прилагането на Директива 2000/9/ЕО показа, че е необходимо да се внесат изменения в някои от разпоредбите ѝ за по-голяма яснота и осъвременяването им, като така се осигури правна сигурност, основно относно обхвата и оценяването на съответствието на подсистемите.

(4)       С Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[14] относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти се установява обща рамка от общи принципи и референтни разпоредби, предназначени да се прилагат в законодателството, с което се хармонизират условията за предлагане на пазара на продукти с цел да се създаде последователна основа за преразглеждане или преработка на това законодателство. Поради това Директива 2000/9/ЕО следва да се адаптира към посоченото решение.

(5)       Тъй като следва да се внесат определени промени в Директива 2000/9/ЕО, тя следва да се отмени и замени с оглед на яснотата. Поради това, че обхватът, съществените изисквания и процедурите за оценяване на съответствието трябва да са еднакви във всички държави членки, в действителност няма възможност за гъвкав подход при транспониране в националното законодателство на директива въз основа на принципите от „Нов подход“. За да се опрости регулаторната рамка, Директива 2000/9/ЕО следва да се замени с регламент, който е целесъобразният правен акт, тъй като с него се установяват ясни и подробни правила, които не дават възможност за различно транспониране от страна на държавите членки, и по този начин се гарантира еднакво прилагане в целия Съюз.

(6)       С Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета[15] за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти се установяват хоризонтални разпоредби за акредитацията на органите за оценяване на съответствието, [за надзора на пазара на продукти и за проверките на продуктите от трети държави] и за маркировката „СЕ“.

(7)       С Регламент (ЕС) № […/…] [относно надзора на пазара на продукти][16] се предвиждат подробни правила за надзора на пазара и проверките на продуктите, въвеждани в Съюза от трети държави, включително подсистемите и предпазните устройства. В него е предвидена и процедура по предпазна клауза. Държавите членки трябва да организират и осъществяват надзора на пазара, да определят органите за надзор на пазара и да установят техните правомощия и задължения. Те трябва също така да създадат общи и секторни програми за надзор на пазара.

(8)       Обхватът на Директива 2000/9/ЕО следва да се запази. Настоящият регламент следва да се прилага към въжените линии за превоз на хора в планинските туристически курорти или в обществения транспорт. Въжените линии са основно лифтови системи, като наземната въжена железница (фуникуляр), въздушните въжени линии, висящите въжени линии, кабинните и седалковите линии и скивлековете. Осигуряването на тягата чрез въже и превозът на пътници са основните критерии за определяне на въжените линии в обхвата на настоящия регламент.

(9)       Бяха разработени нови типове въжени линии, които са предназначени едновременно за превоз и развлечение. Тези линии следва да се включат в обхвата на настоящия регламент.

(10)     Целесъобразно е определени въжени линии да се изключат от обхвата на настоящия регламент, тъй като или са предмет на друго специално законодателство на Съюза за хармонизация, или могат да се уредят на национално ниво по необходимия начин.

(11)     Въжените асансьори, независимо дали са вертикални или наклонени, които са предназначени за постоянно обслужване на отделните нива на сгради и постройки, различни от гари, са предмет на специално законодателство на Съюза и следва да се изключат от обхвата на настоящия регламент.

(12)     За да се осигури правна сигурност, изключването на въжените фериботи следва да обхваща всички въжени съоръжения, при които ползвателите или превозните средства се преместват по вода, например въжените съоръжения за водни ски.

(13)     За да се гарантира, че въжените линии и тяхната инфраструктура, подсистеми и предпазни устройства осигуряват висока степен на защита на здравето и безопасността на хората, е необходимо да се създадат правила за проектирането и изграждането на въжените линии.

(14)     Държавите членки следва да гарантират безопасността на въжените линии при тяхното изграждане, пускане в действие и експлоатация.

(15)     Настоящият регламент не засяга правото на държавите членки да определят изисквания, които считат за необходими с оглед на земеползването, регионалното благоустройство и опазването на околната среда и защитата на здравето и безопасността на хората и по-конкретно на работниците при използване на въжени линии.

(16)     Настоящият регламент не засяга правото на държавите членки да определят необходимите процедури за разрешаване на предвидените за изграждане въжени линии, за контрол на въжените линии преди пускането им в действие и за наблюдението им при експлоатация.

(17)     Настоящият регламент следва да взема предвид факта, че безопасността на въжените линии зависи в еднаква степен от условията на заобикалящата околна среда, качеството на доставените промишлени продукти и начина, по който те са сглобени, монтирани на място и наблюдавани при експлоатацията. Причините за тежките злополуки могат да бъдат свързани с избора на място, със самата транспортна система, с конструкциите или начина, по който се експлоатира и поддържа системата.

(18)     Въпреки че настоящият регламент не обхваща практическите аспекти във връзка с експлоатацията на въжените линии, с него следва да се създаде обща рамка за гарантиране, че въжените линии, разположени на територията на държавите членки, се експлоатират по начин, който осигурява висока степен на защита за ползвателите, обслужващия персонал и третите лица.

(19)     При въжените линии технологическите новости могат да се проверяват и подлагат на цялостни изпитвания само при изграждане на нова въжена линия. При това положение следва да се предвиди процедура, която да гарантира, че съществените изисквания са спазени и едновременно с това да дава възможност да се отчитат конкретните условия по отношение на дадена въжена линия.

(20)     Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че въжените линии се пускат в действие само ако отговарят на изискванията от настоящия регламент и не е възможно да застрашат здравето и безопасността на хората или опазването на вещите, когато са правилно монтирани, поддържани и експлоатирани по предназначението си.

(21)     Държавите членки следва да определят процедурите за разрешаване на изграждането на предвидените въжени линии и за изменението им, както и за пускането им в действие, за да гарантират, че въжените линии са безопасно изградени и сглобени на място в съответствие с анализа за безопасност и доклада за безопасност и всички съответни регулаторни изисквания.

(22)     В анализа за безопасност за предвидените за изграждане въжени линии следва да се указват компонентите, от които зависи безопасността на съответната въжена линия.

(23)     В анализа за безопасност за предвидените за изграждане въжени линии следва да се отчитат ограниченията във връзка с експлоатацията на въжените линии, без обаче да се поставя под съмнение принципът на свободно движение на стоките за подсистемите и предпазните устройства или безопасността на самите въжени линии.

(24)     С настоящия регламент се цели да се гарантира функционирането на вътрешния пазар на подсистемите и предпазните устройства за въжените линии.  За подсистемите и предпазните устройства, които отговарят на разпоредбите на настоящия регламент, следва да се прилага принципът на свободно движение на стоките.

(25)     Следва да е възможно подсистемите и предпазните устройства да се вграждат във въжените линии, при условие че дават възможност за изграждане на въжени линии, отговарящи на настоящия регламент, и не е възможно да застрашат здравето и безопасността на хората или опазването на вещите, когато са правилно монтирани, поддържани и експлоатирани по предназначението си.

(26)     Съществените изисквания следва да се тълкуват и прилагат така, че да се отчита нивото на техниката към момента на проектирането и производството, както и да се отчитат техническите и икономическите фактори, осигуряващи висока степен на защита на здравето и безопасността.

(27)     Икономическите оператори следва да отговарят за съответствието на подсистемите и предпазните устройства с изискванията на настоящия регламент в зависимост от съответната си роля във веригата на доставка, за да се осигури висока степен на защита на обществените интереси, като здравето и безопасността на ползвателите и другите хора, както и защита на вещите и гарантиране на лоялната конкуренция на пазара на Съюза.

(28)     Всички икономически оператори, които вземат участие във веригата на доставка и дистрибуция, следва да предприемат подходящите мерки, за да гарантират, че предоставят на пазара само подсистеми и предпазни устройства, които отговарят на настоящия регламент. Необходимо е да се предвиди ясно и пропорционално разпределение на задълженията, което отговаря на ролята на всеки икономически оператор във веригата на доставка и дистрибуция.

(29)     Производителят на подсистемите и предпазните устройства, който е подробно запознат с процеса на проектиране и производство, е в най-добра позиция да проведе цялата процедура за оценяване на съответствието. По тази причина оценяването на съответствието следва да остане задължение само на производителя на подсистемата или предпазното устройство.

(30)     С цел да се улесни комуникацията между икономическите оператори и националните органи за надзор на пазара, държавите членки следва да насърчават икономическите оператори да включват и адреса на уебсайта си в допълнение към пощенския адрес.

(31)     Необходимо е да се гарантира, че подсистемите и предпазните устройства от трети държави, въвеждани на пазара на Съюза, отговарят на изискванията на настоящия регламент и по-специално, че производителите са извършили подходящите процедури за оценяване на съответствието по отношение на тези подсистеми и предпазни устройства. По тази причина следва да се предвиди, че вносителите се уверяват, че подсистемата или предпазното устройство, което пускат на пазара, отговаря на изискванията от настоящия регламент и че не пускат на пазара подсистеми и предпазни устройства, при които не са спазени тези изисквания или които представляват риск.  Следва да се предвиди също така, че вносителите се уверяват, че процедурите за оценяване на съответствието са били проведени и че маркировката на подсистемата и предпазното устройство и документацията, изготвена от производителите, са на разположение на органите за надзор с оглед на проверка.

(32)     Дистрибуторът предоставя подсистема или предпазно устройство на пазара, след като то е било пуснато на пазара от производителя или вносителя, и следва да действа с дължимата грижа, така че да гарантира, че неговите действия спрямо подсистемата или предпазното устройство не се отразяват неблагоприятно на съответствието на продукта.

(33)     При пускане на пазара на подсистема или предпазно устройство всеки вносител следва да посочва върху подсистемата или предпазното устройство името си, регистрираното търговско наименование или регистрираната си търговска марка и адреса, на който може да се осъществи връзка с него.  Следва да се предвидят изключения в случаи, в които размерът или естеството на предпазното устройство не позволява това.  Това включва случаи, при които вносителят би трябвало да отвори опаковката, за да постави името и адреса си върху предпазното устройство.

(34)     Всеки икономически оператор, който пуска на пазара подсистема или предпазно устройство със своето име или търговска марка или изменя подсистема или предпазно устройство по начин, който може да засегне съответствието с изискванията по настоящия регламент, следва да бъде считан за производител и да поеме задълженията на производителя.

(35)     Тъй като дистрибуторите и вносителите са близо до пазара, те следва да бъдат включени в задачите по надзор на пазара, изпълнявани от компетентните национални органи, и следва да бъдат готови да участват активно, като предоставят на тези органи цялата необходима информация, свързана със съответните подсистеми или предпазни устройства.

(36)     Осигуряването на проследимостта на подсистема или предпазно устройство по цялата верига на доставка спомага, за да се опрости надзорът на пазара и да се повиши ефективността му.  Една ефикасна система за проследимост улеснява задачата на органите за надзор на пазара да проследят икономическите оператори, които са предоставили несъответстващи подсистеми или предпазни устройства на пазара.

(37)     Настоящият регламент следва да се ограничи до определяне на съществените изисквания. За да се улесни оценяването на съответствието с тези изисквания, е необходимо да се предвиди презумция за съответствие на въжените линии, които отговарят на хармонизираните стандарти, приети съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012 с цел определяне на подробните технически спецификации на тези изисквания, особено по отношение на проектирането, изграждането и експлоатацията на въжените линии.

(38)     В Регламент (ЕС) № 1025/2012 се предвижда процедура за възражения срещу хармонизирани стандарти, когато тези стандарти не отговарят напълно на изискванията по настоящия регламент.

(39)     За да се даде възможност на икономическите оператори да докажат, а на компетентните органи да гарантират, че предоставените на пазара подсистеми и предпазни устройства отговарят на съществените изисквания, е необходимо да се предвидят процедури за оценяване на съответствието. С Решение № 768/2008/ЕО се определят модули за процедури за оценяване на съответствието, които включват процедури — от най-малко ограничителната до тази с най-строги изисквания пропорционално на степента на риска и необходимото ниво на безопасност. За да се осигури междусекторна последователност и да се избегнат специално създаваните варианти, процедурите за оценяване на съответствието следва да се избират измежду тези модули.

(40)     Производителите на подсистеми или предпазни устройства следва да изготвят ЕС декларация за съответствие с оглед на предоставяне на изискваната съгласно настоящия регламент информация за съответствието на подсистемата или предпазното устройство с изискванията по настоящия регламент и по останалото приложимо законодателство на Съюза за хармонизация. ЕС декларацията за съответствие следва да придружава подсистемата или предпазното устройство.

(41)     За да се гарантира реален достъп до информация за целите на надзора на пазара, информацията, необходима за определяне на всички приложими актове на Съюза за дадена подсистема или предпазно устройство, следва да е налична в една ЕС декларация за съответствие.

(42)     Маркировката „CE“, указваща съответствието на подсистема или предпазно устройство, е видимата последица от цял един процес, включващ оценяване на съответствието в широк смисъл. Общите принципи, уреждащи маркировката „СЕ“ и връзката ѝ с други маркировки, са установени в Регламент (ЕО) № 765/2008. Правилата за нанасяне на маркировката „СЕ“ следва да се определят в настоящия регламент.

(43)     Необходима е проверка на съответствието на подсистемите и предпазните устройства със съществените изисквания по настоящия регламент, за да се осигури ефективна защита за ползвателите и третите лица.

(44)     За да се осигури съответствието на подсистемите и предпазните устройства със съществените изисквания, е необходимо да се определят подходящи процедури за оценяване на съответствието, които да се осъществяват от производителите. Тези процедури следва да се установят въз основа на модулите за оценяване на съответствието по Решение № 768/2008/ЕО.

(45)     Процедурите за оценяване на съответствието по настоящия регламент налагат участието на органи за оценяване на съответствието, които са нотифицирани от държавите членки на Комисията.

(46)     Опитът показа, че критериите, установени в Директива 2000/9/ЕО, които трябва да се изпълняват от органите за оценяване на съответствието, за да бъдат нотифицирани на Комисията, не са достатъчни, за да гарантират еднакво високи резултати от работата на тези органи в целия Съюз. От съществено значение е обаче всички органи за оценяване на съответствието да предоставят услуги с еднакво качество и в условията на лоялна конкуренция. Това изисква установяването на задължителни изисквания за органите за оценяване на съответствието, желаещи да бъдат нотифицирани с оглед извършване на услуги по оценяване на съответствието.

(47)     С цел осигуряване на еднакво ниво на качеството при оценяване на съответствието, е необходимо също така да се установят изискванията за нотифициращите органи и другите органи, участващи в оценката, нотифицирането и наблюдението на нотифицираните органи.

(48)     Ако орган за оценяване на съответствието доказва съответствие с критериите, установени в хармонизираните стандарти, следва да се счита, че той отговаря на съответните изисквания по настоящия регламент.

(49)     Системата, установена в настоящия регламент, следва да се допълни със системата за акредитация по Регламент (ЕО) № 765/2008.  Тъй като акредитацията е основно средство за проверка на компетентността на органите за оценяване на съответствието, тя следва да се използва и за целите на нотифицирането.

(50)     Прозрачната акредитация, предвидена в Регламент (ЕО) № 765/2008, осигуряваща необходимото ниво на доверие в сертификатите за съответствие, следва да се счита от националните публични органи в целия Съюз като предпочитаното средство за доказване на техническата компетентност на органите за оценяване на съответствието. Въпреки това националните органи могат да счетат, че притежават подходящите средства сами да извършват такава оценка.  В такива случаи, с цел да се гарантира подходящо ниво на доверие в оценките, извършвани от други национални органи, те следва да предоставят на Комисията и на другите държави членки необходимите документи, доказващи съответствието на оценените органи за оценяване на съответствието с приложимите регулаторни изисквания.

(51)     Органите за оценяване на съответствието често възлагат части от своите дейности, свързани с оценяването на съответствието, на подизпълнители или използват свои поделения за тази цел.  С цел запазване нивото на защита, изисквано за подсистемите и предпазните устройства, които се пускат на пазара на Съюза, е от основно значение подизпълнителите и поделенията, извършващи оценяване на съответствието, да отговарят на същите изисквания като нотифицираните органи във връзка със задачите по оценяване на съответствието.  Следователно е важно оценката на компетентността и работата на органите, които ще бъдат нотифицирани, както и наблюдението на вече нотифицираните органи да обхващат също и дейностите, извършвани от подизпълнители и поделения.

(52)     Необходимо е да се увеличат ефикасността и прозрачността на процедурата по нотифициране и, по-специално, тя да бъде адаптирана към новите технологии, за да се даде възможност за нотифициране по електронен път.

(53)     Тъй като органите за оценяване на съответствието могат да предлагат своите услуги в целия Съюз, е подходящо да се даде възможност на другите държави членки и на Комисията да повдигат възражения относно нотифициран орган.  Следователно е важно да се определи срок, през който всякакви съмнения или съображения относно компетентността на органите за оценяване на съответствието да бъдат изяснени, преди те да започнат да функционират като нотифицирани органи.

(54)     В интерес на конкурентоспособността е от първостепенно значение органите за оценяване на съответствието да прилагат процедурите за оценяване на съответствието, без да се създава ненужна тежест за икономическите оператори.  По същата причина, както и за да се гарантира еднаквото третиране на икономическите оператори, трябва да се осигури последователност в техническото прилагане на процедурите за оценяване на съответствието.  Това може да се постигне най-добре посредством съответната координация и сътрудничество между органите за оценяване на съответствието.

(55)     За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета[17].

(56)     Процедурата по консултиране следва да се използва за приемане на актове за изпълнение, изискващи от нотифициращите държави членки да предприемат необходимите коригиращи мерки спрямо нотифицираните органи, които не изпълняват или са престанали да изпълняват изискванията за тяхната нотификация.

(57)     Необходимо е да се предвидят преходни разпоредби, съгласно които да са възможни предоставянето на пазара и пускането в действие на подсистемите и предпазните устройства, които вече са били пуснати на пазара в съответствие с Директива 2000/9/ЕО.

(58)     Необходимо е да се предвидят преходни разпоредби, съгласно които да е възможно пускането в действие на въжените линии, вече изградени в съответствие с Директива 2000/9/ЕО.

(59)     Държавите членки следва да установят система от санкции при нарушаване на настоящия регламент и да гарантират прилагането им. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(60)     Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се гарантира, че въжените линии отговарят на изискванията с оглед на висока степен на защита на здравето и безопасността на ползвателите, като едновременно с това се създадат предпоставките за функциониране на вътрешния пазар на подсистеми и предпазни устройства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради мащаба и последиците си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз.  В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

            ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правилата за проектирането и изграждането на въжените линии, предназначени за превоз на хора, и за предоставянето на пазара и свободното движение на подсистеми и предпазни устройства за тези въжени линии.

Член 2

Обхват

(1) Настоящият регламент се прилага към въжените линии, предназначени за превоз на хора, и към подсистемите и предпазните устройства за тези въжени линии.

(2) Настоящият регламент не се прилага към:

а)      асансьорите по смисъла на Директива 95/16/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[18] относно асансьорите;

б)      въжените трамваи с традиционна конструкция;

в)      съоръженията, които са предназначени за селскостопански цели и за обслужване на планински заслони и хижи и които не са предназначени за превоз на хора;

г)      монтираните на място или подвижните съоръжения, използвани на панаири и/или в увеселителни паркове, предназначени само за развлечение, а не за превоз на хора;

д)      съоръженията, използвани в минното дело, или други монтирани на място съоръжения за промишлени дейности;

е)      съоръженията, при които ползвателите се превозват по вода или чиито превозни средства се движат по вода.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1) „въжена линия“ е цялостната система, монтирана на място и състояща се от инфраструктура и подсистеми, предназначени за съоръжения от няколко съставни части, проектирани, изградени, сглобени и пуснати в действие с цел превоз на хора, където теглителната сила се осигурява от въжета, разположени по дължината на трасето;

(2) „подсистеми“ са подсистемите по приложение І или комбинация от тях;

(3) „инфраструктура“ е проектираната специално за всяка въжена линия и изградена на място инфраструктура, която включва общия план на разположението, данни за системата, станции и конструкции по дължината на трасето, които са необходими за изграждането и експлоатацията на въжената линия, включително и фундаментите;

(4) „предпазно устройство“ е всяка основна съставна част, група от съставни части, част от сглобена единица или цялостна сглобена единица, както и всяко устройство, предназначено за вграждане в подсистема или въжена линия за осигуряване на безопасното ѝ функциониране, чиято неизправност застрашава безопасността или здравето на хората, ползвателите, обслужващия персонал или трети лица;

(5) „функционална пригодност“ са всички технически решения и мерки, които оказват влияние върху проектирането и изграждането и са необходими за безопасното функциониране на въжената линия;

(6) „пригодност за поддържане“ са всички технически решения и мерки, които оказват влияние върху проектирането и изграждането и са необходими за поддържането с цел да осигурят безопасното функциониране на въжената линия;

(7) „висяща въжена линия“ е въжена линия, при която превозните средства се носят от едно или повече въжета;

(8) „скивлек“ е въжена линия, при която ползващите я лица, оборудвани с подходяща екипировка, биват изтегляни по протежение на предварително обработено трасе;

(9) „наземна въжена железница (фуникуляр)“ е въжена линия, при която превозните средства се теглят по релси, които са монтирани на земята или върху неподвижни конструкции;

(10) „предоставяне на пазара“ е всяка доставка на подсистема или предпазно устройство за дистрибуция или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

(11) „пускане на пазара“ е предоставянето на подсистема или предпазно устройство на пазара на Съюза за първи път;

(12) „пускане в действие“ е началото на експлоатацията на въжена линия;

(13) „производител“ е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда подсистема или предпазно устройство или което възлага проектирането или производството на подсистема или предпазно устройство и предлага тази подсистема или предпазно устройство на пазара със своето име или търговска марка;

(14) „упълномощен представител“ е всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи;

(15) „вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза подсистема или предпазно устройство от трета държава;

(16) „дистрибутор“ е всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя определена подсистема или предпазно устройство на пазара;

(17) „икономически оператори“ са производителят, упълномощеният представител, вносителят и дистрибуторът на подсистема или предпазно устройство;

(18) „техническа спецификация“ е документ, определящ техническите изисквания, които трябва да са изпълнени за определена въжена линия, инфраструктура, подсистема или предпазно устройство;

(19) „хармонизиран стандарт“ е хармонизиран стандарт по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

(20) „акредитация“ е акредитация по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент (ЕО) № 765/2008;

(21) „национален орган по акредитация“ е национален орган по акредитация по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008;

(22) „оценяване на съответствието“ е процес, който доказва дали са изпълнени съществените изисквания по настоящия регламент, свързани с дадена подсистема или предпазно устройство;

(23) „орган за оценяване на съответствието“ е орган, осъществяващ дейности по оценяване на съответствието на подсистема или предпазно устройство, включително калибриране, изпитване, сертификация и контрол;

(24) „изземване“ е всяка мярка, целяща да постигне връщане на подсистема или предпазно устройство, което вече е било вградено във въжена линия;

(25) „изтегляне“ е всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на подсистема или предпазно устройство, което е във веригата на доставка;

(26) „маркировка „CE“ е маркировка, чрез която производителят указва, че подсистемата или предпазното устройство е в съответствие с приложимите изисквания, установени в законодателството на Съюза за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне;

(27) „законодателство на Съюза за хармонизация“ е законодателството на Съюза, което хармонизира условията за предлагане на продукти на пазара.

Член 4

Предоставяне на пазара на подсистеми и предпазни устройства

(1) Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че подсистемите и предпазните устройства се предоставят на пазара само ако отговарят на изискванията от настоящия регламент.

(2) В съответствие с член 9 държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да определят процедурите, които гарантират, че подсистемите и предпазните устройства се вграждат във въжени линии само ако са необходими за изграждане на въжени линии, отговарящи на изискванията от настоящия регламент, и не е възможно да застрашат здравето и безопасността на хората или опазването на вещите, когато са правилно вградени, поддържани и експлоатирани по предназначението си.

Член 5

Пускане в действие на въжени линии

(1) В съответствие с член 9 държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да определят процедурите, които гарантират, че въжените линии се пускат в действие само ако отговарят на изискванията от настоящия регламент и не е възможно да застрашат здравето и безопасността на хората или опазването на вещите, когато са правилно монтирани, поддържани и експлоатирани по предназначението си.

(2) Счита се, че въжените линии, които отговарят на хармонизираните стандарти или части от тях, чиито данни са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, изпълняват съществените изисквания, обхванати от тези стандарти или части от тях и определени в приложение IІ.

(3) Настоящият регламент не засяга правото на държавите членки да определят изискванията, които считат за необходими за гарантиране на защитата на хората и по-специално на работниците при използване на въжени линии, при условие че това не води до изменение на въжените линии по начин, който не е предвиден в настоящия регламент.

Член 6

Съществени изисквания

Въжените линии и тяхната инфраструктура, подсистеми и предпазни устройства трябва да отговарят на съществените изисквания, които са приложими към тях и са определени в приложение ІІ.

Член 7

Свободно движение на подсистеми и предпазни устройства

Държавите членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват предоставянето на пазара на подсистеми и предпазни устройства, които отговарят на настоящия регламент.

Член 8

Анализ за безопасност и доклад за безопасност за предвидените за изграждане въжени линии

(1) Всички предвидени за изграждане въжени линии подлежат на анализ за безопасност съгласно приложение III, който обхваща всички аспекти на безопасността на въжената линия и на заобикалящата я околна среда при проектирането, изграждането и пускането в действие и който дава възможност да се определят въз основа на опита рисковете, които е възможно да се появят по време на експлоатация на въжената линия.

(2) Анализът за безопасност се включва в доклад за безопасност, в който се представят препоръки за планираните мерки за предотвратяване на тези рискове и се съдържа списък на подсистемите и предпазните устройства за вграждане във въжената линия.

Член 9

Разрешаване на въжените линии

(1) Държавите членки определят процедурите за разрешаване на изграждането и пускането в действие на въжените линии, разположени на територията им.

(2) Държавите членки предприемат необходимото, за да се представят пред органа, отговарящ за одобряване на въжената линия, анализът за безопасност, докладът за безопасност, ЕС декларацията за съответствие и другите документи във връзка със съответствието на подсистемите и предпазните устройства, както и документацията относно характеристиките на въжената линия. Документацията във връзка с въжената линия включва и необходимите условия, в това число и ограниченията при експлоатацията, и пълно описание на надзора при обслужването, регулирането и поддържането на въжената линия.  Копие от тези документи се съхранява на съответната въжена линия.

(3) Ако важни характеристики, подсистеми или предпазни устройства на съществуващи въжени линии са обект на изменения, за които съответната държава членка изисква ново разрешение за пускане в действие, тези изменения и тяхното въздействие върху въжената линия като цяло трябва да отговарят на съществените изисквания по приложение ІІ.

(4) На основание на разпоредбите по параграф 1 държавите членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват поради съображения във връзка с аспектите, които са в обхвата на настоящия регламент, изграждането и пускането в действие на въжените линии, които отговарят на настоящия регламент и не представляват риск за здравето и безопасността на хората или за вещите, когато са правилно монтирани по предназначението си.

(5) На основание на разпоредбите по параграф 1 държавите членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват свободното движение на подсистемите и предпазните устройства, които отговарят на настоящия регламент.

Член 10

Експлоатация на въжените линии

(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки за това въжените линии да продължават да се експлоатират само ако отговарят на условията от доклада за безопасност.

(2) Ако държава членка установи, че е възможно одобрена въжена линия, използвана по предназначението си, да застраши здравето и безопасността на хората, а в зависимост от случая — опазването на вещите, тя взима всички целесъобразни мерки, за да ограничи условията за експлоатация на въжената линия или за да забрани експлоатацията ѝ.

ГЛАВА II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОПЕРАТОРИ НА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА

Член 11 [Член R2 от Решение № 768/2008/EО]

Задължения на производителите

(1) Когато пускат своите подсистеми или предпазни устройства на пазара, производителите гарантират, че те са проектирани и произведени в съответствие със съществените изискванията, посочени в приложение ІІ.

(2) Производителите на подсистемите или предпазните устройства изготвят техническата документация по приложение V и провеждат приложимата процедура за оценяване на съответствието по член 18 или възлагат нейното провеждане.

Когато съответствието на подсистема или предпазно устройство с приложимите изисквания е доказано чрез процедура по първа алинея, производителите изготвят ЕС декларация за съответствие и нанасят маркировката „СЕ“.

(3) Производителите съхраняват техническата документация и ЕС декларацията за съответствие в продължение на 30 години, след като подсистемата или предпазното устройство е било пуснато на пазара.

(4) Производителите гарантират, че съществуват процедури, чрез които серийното производство да остане в съответствие с настоящия регламент.  Промените в проекта или характеристиките на подсистемата или предпазното устройство и промените в хармонизираните стандарти или в другите технически спецификации, чрез позоваване на които е декларирано съответствието на подсистемата или предпазното устройство, трябва да бъдат взети предвид по подходящ начин.

Когато се счита за целесъобразно предвид рисковете, които представлява дадена подсистема или предпазно устройство, производителите, за да осигурят защитата на здравето и безопасността на потребителите, провеждат изпитвания на образци от предоставената на пазара подсистема или предпазно устройство, провеждат разследвания и ако е необходимо, поддържат регистър за оплаквания за несъответстващи на изискванията подсистеми или предпазни устройства и изземвания на такива подсистеми или предпазни устройства, както и информират дистрибуторите за такова наблюдение.

(5) Производителите гарантират, че техните подсистеми или предпазни устройства са придружени от ЕС декларацията за съответствие и имат нанесен тип, партиден или сериен номер или някакъв друг елемент, който позволява тяхната идентификация.

Когато размерът или естеството на предпазното устройство не позволява, производителите гарантират, че необходимата информация е представена върху опаковката или в инструкциите, които придружават предпазното устройство.

(6) Производителите посочват своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и адреса, на който може да се осъществи връзка с тях, върху подсистемата или предпазното устройство или, когато това не е възможно, върху неговата опаковка или в инструкциите, които придружават предпазното устройство. Адресът посочва едно-единствено място, където производителят може да бъде намерен. Данните за връзка са на език, който е лесно разбираем за ползвателите и органите за надзор на пазара и е определен от съответната държава членка.

(7) Производителите гарантират, че подсистемата или предпазното устройство се придружава от ЕС декларацията за съответствие и от инструкции и информация за безопасност на език, който е лесно разбираем за ползвателите и е определен от съответната държава членка. Тези инструкции и информация за безопасност са ясни, разбираеми и понятни.

(8) Производители, които считат или имат основание да считат, че дадена подсистема или предпазно устройство, което са пуснали на пазара, не съответства на настоящия регламент, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат подсистемата или предпазното устройство в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, ако това е целесъобразно.  Освен това, когато подсистемата или предпазното устройство представлява риск, производителите информират незабавно компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили подсистемата или предпазното устройство на пазара, като предоставят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.

(9) Производителите, при обосновано искане от компетентен национален орган, му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието с настоящия регламент на подсистемата или предпазното устройство, на език, лесно разбираем за този орган. Тази информация и документация могат да се представят на хартия или в електронна форма. Те си сътрудничат с този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с подсистемите или предпазните устройства, които те са пуснали на пазара.

Член 12 [Член R3 от Решение № 768/2008/EО]

Упълномощени представители

(1) Производителят може да упълномощи писмено упълномощен представител.

Задълженията, предвидени в член 11, параграф 1, и задължението за изготвяне на техническа документация не са част от пълномощието на упълномощения представител.

(2) Упълномощеният представител изпълнява задачите, определени в пълномощието от страна на производителя. Пълномощието позволява на упълномощения представител да извършва най-малко следното:

а)      да съхранява ЕС декларацията за съответствие и техническата документация на разположение на националните органи за надзор в продължение на 30 години, след като подсистемата или предпазното устройство е пуснато на пазара;

б)      при обосновано искане от страна на компетентен национален орган, да предостави на този орган цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадена подсистема или предпазно устройство;

в)      да сътрудничи на компетентните национални органи, по тяхно искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с подсистемите или предпазните устройства, попадащи в обхвата на пълномощието на упълномощения представител.

Член 13 [Член R4 от Решение № 768/2008/ЕО]

Задължения на вносителите

(1) Вносителите пускат на пазара само подсистеми или предпазни устройства, съответстващи на изискванията.

(2) Преди да пуснат една подсистема или предпазно устройство на пазара, вносителите гарантират, че съответната процедура за оценяване на съответствието по член 18 е била проведена от производителя.  Те гарантират, че производителят е изготвил техническата документация, че подсистемата или предпазното устройство е придружено от ЕС декларацията за съответствие, е нанесена маркировката „СЕ“, че е придружено от инструкциите и информацията за безопасност и че производителят е спазил изискванията, посочени в член 11, съответно параграфи 5 и 6.

Когато вносител счита или има основание да счита, че дадена подсистема или предпазно устройство не съответства на съществените изисквания по приложение ІІ, той не пуска подсистемата или предпазното устройство на пазара, докато не бъде приведено в съответствие.  Освен това, когато подсистемата или предпазното устройство представлява риск, вносителят информира за това производителя и органите за надзор на пазара.

(3) Вносителите посочват своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и адреса, на който може да се осъществи връзка с тях, върху подсистемата или предпазното устройство или, когато това не е възможно, върху неговата опаковка или в инструкциите, които придружават предпазното устройство. Данните за връзка са на език, който е лесно разбираем за ползвателите и органите за надзор на пазара и е определен от съответната държава членка.

(4) Вносителите гарантират, че подсистемата или предпазното устройство се придружава от инструкции и информация за безопасност, предоставени на език, лесно разбираем за ползвателите, определен от съответната държава членка.

(5) Вносителите гарантират, че докато отговорят за дадена подсистема или предпазно устройство, условията на съхранение или транспортиране не застрашават неговото съответствие с изискванията, посочени в приложение ІІ.

(6) Вносителите, когато това се счита за уместно предвид свързаните с подсистемата или предпазното устройство рискове, с оглед на защитата на здравето и безопасността на ползвателите, провеждат изпитвания на образци от предоставените на пазара подсистеми или предпазни устройства, провеждат разследване и ако е необходимо, поддържат регистър за оплаквания за несъответстващи на изискванията подсистеми или предпазни устройства и изземвания на подсистеми или предпазни устройства, както и информират дистрибуторите за такова наблюдение.

(7) Вносителите, които считат или имат основание да считат, че дадена подсистема или предпазно устройство, което са пуснали на пазара, не съответства на настоящия регламент, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат подсистемата или предпазното устройство в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, ако това е целесъобразно.  Освен това, когато подсистемата или предпазното устройство представлява риск, вносителите информират незабавно компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили подсистемата или предпазното устройство на пазара, като предоставят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.

(8) В продължение на 30 години след пускането на пазара на подсистема или предпазно устройство вносителите съхраняват копие от ЕС декларацията за съответствие на разположение на органите за надзор на пазара и гарантират, че при поискване техническата документация може да бъде предоставена на тези органи.

(9) Вносителите, при обосновано искане от компетентен национален орган, му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадена подсистема или предпазно устройство, на език, лесно разбираем за този орган.  Тази информация и документация могат да се представят на хартия или в електронна форма. Те си сътрудничат с този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с подсистемите или предпазните устройства, които те са пуснали на пазара.

Член 14 [Член R5 от Решение № 768/2008/EО]

Задължения на дистрибуторите

(1) Когато предоставят подсистема или предпазно устройство на пазара, дистрибуторите действат с дължимата грижа по отношение на изискванията от настоящия регламент.

(2) Преди да предоставят дадена подсистема или предпазно устройство на пазара, дистрибуторите проверяват дали на подсистемата или предпазното устройство е нанесена маркировката „СЕ“ и дали е придружено от ЕС декларацията за съответствие и от инструкции и информация за безопасност на език, който е лесно разбираем за ползвателите, както е определен от съответната държава членка, както и дали производителят и вносителят са спазили изискванията, посочени в член 11, параграфи 5 и 6 и член 13, параграф 3.

Когато дистрибутор счита или има основание да счита, че дадена подсистема или предпазно устройство не съответства на съществените изисквания по приложение ІІ, той не предоставя подсистемата или предпазното устройство на пазара, докато не бъде приведено в съответствие.  Освен това, когато подсистемата или предпазното устройство представлява риск, дистрибуторът информира за това производителя или вносителя, както и органите за надзор на пазара.

(3) Дистрибуторите гарантират, че докато отговарят за дадена подсистема или предпазно устройство, условията на съхранение или транспортиране не застрашават неговото съответствие със съществените изисквания, посочени в приложение ІІ.

(4) Дистрибуторите, които считат или имат основание да считат, че дадена подсистема или предпазно устройство, което са предоставили на пазара, не съответства на настоящия регламент, се уверяват, че са предприети необходимите коригиращи мерки, за да приведат подсистемата или предпазното устройство в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, ако е целесъобразно.  Освен това, когато подсистемата или предпазното устройство представлява риск, дистрибуторите незабавно информират за това компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили подсистемата или предпазното устройство на пазара, като предоставят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.

(5) Дистрибуторите, при обосновано искане от компетентен национален орган, му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадена подсистема или предпазно устройство.  Тази информация и документация могат да се представят на хартия или в електронна форма. Те си сътрудничат с този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с подсистемата или предпазното устройство, което те са предоставили на пазара.

Член 15 [Член R6 от Решение № 768/2008/EО]

Случаи, при които задълженията на производителите се прилагат и към вносителите и дистрибуторите

Вносител или дистрибутор се счита за производител за целите на настоящия регламент и е носител на задълженията на производителя по член 11, когато пуска подсистема или предпазно устройство на пазара със своето име или търговска марка или променя подсистема или предпазно устройство, което е вече пуснато на пазара, по такъв начин, че съответствието с изискванията от настоящия регламент може да бъде засегнато.

Член 16 [Член R7 от Решение № 768/2008/ЕО]

Идентификация на икономическите оператори

По искане на органите за надзор на пазара икономическите оператори идентифицират:

а)           всеки икономически оператор, който им е доставил дадена подсистема или предпазно устройство;

б)           всеки икономически оператор, на когото са доставили дадена подсистема или предпазно устройство.

Икономическите оператори трябва да са в състояние да предоставят информацията, посочена в първа алинея, в продължение на 30 години, след като подсистемата или предпазното устройство им е било доставено, и в продължение на 30 години, след като те са доставили подсистемата или предпазното устройство.

ГЛАВА III

СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА

Член 17 [Член R8 от Решение № 768/2008/EО]

Презумпция за съответствие

Подсистемите и предпазните устройства, които съответстват на хармонизираните стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че съответстват на съществените изисквания, обхванати от тези стандарти или части от тях, установени в приложение ІІ.

Член 18

Оценяване на съответствието

(1) Преди да се пусне на пазара подсистема или предпазно устройство, производителят подлага подсистемата или предпазното устройство на процедура за оценяване на съответствието съгласно параграф 2.

(2) Средството за удостоверяване на съответствието на подсистемите и предпазните устройства е една от следните процедури за оценяване на съответствието по избор на производителя:

а)      ЕС изследване на типа (модул В — тип произведен продукт) по приложение ІV в съчетание с една от следните процедури:

i)       съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на производството (модул D) по приложение V,

ii)      съответствие с типа въз основа на проверка на подсистемата или предпазното устройство (модул F) по приложение VI;

б)      съответствие въз основа на проверка на единичен продукт (модул G) по приложение VII;

в)      съответствие въз основа на пълно осигуряване на качеството (модул H) по приложение VIIІ.

(3) При приключване на процедурите по параграф 2 и съгласно член 21 производителят нанася маркировката „СЕ“ върху подсистемата или предпазното устройство, което отговаря на настоящия регламент.

(4) Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат и към подсистемите и предпазните устройства, предназначени за собствени цели на производителя.

(5) Записите и кореспонденцията във връзка с оценяването на съответствието се изготвят на официалния(ите) език(ци) на държавата членка, където е установен органът, който извършва процедурите за оценяване на съответствието по параграф 2, или на език, приет от този орган.

Член 19

ЕС декларация за съответствие

(1) В ЕС декларацията за съответствие на подсистема или предпазно устройство се декларира, че е доказано изпълнението на съществените изисквания по приложение ІІ.

(2) ЕС декларацията за съответствие се съставя по образеца, установен в приложение Х, съдържа елементите, посочени в съответните процедури за оценяване на съответствието по приложение IV — VІІІ, и се актуализира редовно. Тя придружава подсистемата или предпазното устройство и се превежда на езика(ците), изискван(и) от държавата членка, на чийто пазар се пуска или предоставя подсистемата или предпазното устройство.

(3) Когато към подсистема или предпазно устройство се прилага повече от един акт на Съюза, изискващ ЕС декларация за съответствие, се изготвя само една ЕС декларация за съответствие във връзка с всички такива актове на Съюза. В тази декларация се посочват съответните актове на Съюза, включително данните за публикуването им.

(4) Като изготвя ЕС декларацията за съответствие, производителят поема отговорността за съответствието на подсистемата или предпазното устройство с изискванията на настоящия регламент.

Член 20 [Член R11 от Решение № 768/2008/EО]

Общи принципи за маркировката „СЕ“

За маркировката „СЕ“ се прилагат общите принципи, определени в член 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

Член 21 [Член R12 от Решение № 768/2008/EО]

Правила и условия за нанасянето на маркировката „СЕ“

(1) Маркировката „CE“ се нанася върху самата подсистема или предпазно устройство или върху неговата табела с данни така, че да бъде видима, четлива и незаличима.

(2) Маркировката „CE“ се нанася, преди подсистемата или предпазното устройство да бъде пуснато на пазара.

(3) Маркировката „CE“ е следвана от идентификационния номер на нотифицирания орган, който участва в етапа на производствения контрол.

(4) Маркировката „СЕ“ и идентификационният номер по параграф 3 могат да бъдат следвани от някакъв друг знак, указващ специален риск или употреба.

ГЛАВА IV

НОТИФИЦИРАНЕ НА ОРГАНИТЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Член 22 [Член R13 от Решение № 768/2008/EО]

Нотификация

Държавите членки нотифицират Комисията и другите държави членки за органите, оправомощени да изпълняват задачи по оценяване на съответствието като трета страна съгласно член 18.

Член 23 [Член R14 от Решение № 768/2008/EО]

Нотифициращи органи

(1) Държавите членки определят нотифициращ орган, отговорен за установяването и провеждането на необходимите процедури за оценка и нотифициране на органите за оценяване на съответствието, както и за наблюдението на тези нотифицирани органи, включително съответствието с разпоредбите на член 26.

(2) Държавите членки могат да решат, че оценката и наблюдението, посочени в параграф 1, се провеждат от национален орган по акредитация по смисъла на и в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.

(3) Когато нотифициращият орган делегира или възлага по друг начин провеждането на оценката, нотификацията или наблюдението, посочени в параграф 1, на орган, който не е правителствена структура, този орган е правен субект и отговаря mutatis mutandis на изискванията, установени в член 26, параграфи 1 — 6. Освен това този орган разполага с механизми за покриване на отговорността, произтичаща от неговата дейност.

(4) Нотифициращият орган поема пълната отговорност за задачите, изпълнявани от органа, посочен в параграф 3.

Член 24 [Член R15 от Решение № 768/2008/EО]

Изисквания, свързани с нотифициращите органи

(1) Нотифициращият орган се създава по такъв начин, че да няма конфликт на интереси с органите за оценяване на съответствието.

(2) Нотифициращият орган е организиран и работи по такъв начин, че да бъдат запазени обективността и безпристрастността на неговата дейност.

(3) Нотифициращият орган е организиран по такъв начин, че всяко решение, свързано с нотифицирането на органа за оценяване на съответствието, да бъде взето от компетентни лица, различни от тези, които са извършили оценката.

(4) Нотифициращият орган не предлага и не извършва дейности, осъществявани от органите за оценяване на съответствието, или консултантски услуги с търговска цел или на конкурентна основа.

(5) Нотифициращият орган запазва поверителността на получената информация.

(6) Нотифициращият орган разполага с достатъчен брой компетентен персонал за правилното изпълнение на своите задачи.

Член 25 [Член R16 от Решение № 768/2008/EО]

Задължение за предоставяне на информация относно нотифициращите органи

Държавите членки информират Комисията за своите процедури за оценка и нотифициране на органите за оценяване на съответствието и за наблюдението на нотифицираните органи, както и за всякакви промени в тази връзка.

Комисията прави тази информация обществено достояние.

Член 26 [Член R17 от Решение № 768/2008/EО]

Изисквания, свързани с нотифицираните органи

(1) За целите на нотификацията, нотифицираните органи отговарят на изискванията, установени в параграфи 2 — 11.

(2) Органът за оценяване на съответствието се създава съгласно националното право и притежава юридическа правосубектност.

(3) Органът за оценяване на съответствието е трета страна, независима от организацията или от подсистемата или предпазното устройство, които оценява.

Орган, който принадлежи към стопанска асоциация или професионална федерация, представляваща предприятия, участващи в проектирането, производството, доставката, сглобяването, използването или поддръжката на подсистемите или предпазните устройства, които този орган оценява, може да се счита за такъв орган, при условие че са доказани неговата независимост и липсата на конфликт на интереси.

(4) Органът за оценяване на съответствието, неговото висше ръководство и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не могат да бъдат проектант, производител, снабдител, лице, което монтира, купувач, собственик, ползвател или структура по поддръжка на подсистемите или предпазните устройства, които се оценяват, нито представители на някое от тези лица.  Това не изключва употребата на оценявани подсистеми или предпазни устройства, които са необходими за дейностите на органа за оценяване на съответствието или употребата на такива подсистеми или предпазни устройства за лични цели.

Органът за оценяване на съответствието, неговото висше ръководство и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не вземат пряко участие в проектирането, производството или конструирането, продажбата, монтирането, използването или поддръжката на тези подсистеми или предпазни устройства, нито представляват лицата, ангажирани в тези дейности.  Те не се включват в никаква дейност, която може да е в противоречие с тяхната независима преценка и почтено поведение по отношение на дейностите по оценяване на съответствието, за които са нотифицирани.  Това се прилага по-конкретно към консултантски услуги.

Органите за оценяване на съответствието гарантират, че дейността на свързаните с тях подизпълнители и поделения не влияе върху поверителността, обективността и безпристрастността на тяхната дейност по оценяване на съответствието.

(5) Органите за оценяване на съответствието и техният персонал осъществяват дейностите по оценяване на съответствието с най-висока степен на почтено професионално поведение и необходимата техническа компетентност в определената област и са напълно освободени от всякакъв натиск и облаги, най-вече финансови, които могат да повлияят на тяхната преценка или на резултатите от техните дейности по оценяване на съответствието, особено по отношение на лица или групи лица с интереси от резултатите от тези дейности.

(6) Органът за оценяване на съответствието трябва да бъде в състояние да осъществява всички задачи по оценяване на съответствието, предвидени за него от приложения ІV — VІІІ и по отношение на които органът е бил нотифициран, независимо дали тези задачи се изпълняват от самия орган за оценяване на съответствието или от негово име и на негова отговорност.

По всяко време и за всяка процедура за оценяване на съответствието, и за всеки вид или категория подсистеми или предпазни устройства, за които органът за оценяване на съответствието е нотифициран, той разполага с необходимите:

а)      персонал с технически знания и достатъчен и подходящ опит за изпълнение на задачите за оценяване на съответствието;

б)      описания на процедурите, в съответствие с които се извършва оценяването на съответствието, гарантиращи прозрачността и възможността за повтаряне на тези процедури.  Той прилага подходящи политика и процедури, които да позволяват разграничение между задачите, които изпълнява като нотифициран орган, и всички други дейности;

в)      процедури за изпълнение на неговите дейности, които надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора, в който осъществява дейност и неговата структура, степента на сложност на съответната технология на подсистемата или предпазното устройство и масовия или серийния характер на производството.

Той разполага със средствата, необходими за изпълнение на технически и административни задачи, свързани с дейностите по оценяване на съответствието, по подходящ начин, както и с достъп до нужното оборудване или съоръжения.

(7) Персоналът, отговорен за провеждането на дейностите по оценяване на съответствието, разполага със следното:

а)      добро техническо и професионално обучение, обхващащо цялата дейност по оценяване на съответствието, във връзка с която е нотифициран органът за оценяване на съответствието;

б)      задоволително познаване на изискванията за оценките, които извършват, и подходящи правомощия за осъществяване на такива оценки;

в)      подходящите знания и разбиране на съществените изисквания по приложение ІІ, на приложимите хармонизирани стандарти и на разпоредбите на законодателството на Съюза за хармонизация, както и на съответното национално законодателство;

г)      способността да изготвя сертификати, записи и доклади, доказващи, че оценките са били направени.

(8) Осигурява се безпристрастността на органите за оценяване на съответствието, тяхното висше ръководство и на персонала, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието.

Възнаграждението на висшето ръководство и на персонала, отговорен за оценките, на органа за оценяване на съответствието не зависи от броя на извършените оценки или от резултатите от тях.

(9) Органите за оценяване на съответствието сключват застраховка за покриване на отговорността им, освен ако отговорността се поема от държавата съгласно националното законодателство или държавата членка е пряко отговорна за оценяване на съответствието.

(10) Персоналът на органа за оценяване на съответствието спазва задължение за служебна тайна по отношение на информацията, получена при изпълнение на своите задачи съгласно приложения ІV — VІІІ или съгласно разпоредба от националното законодателство по прилагането му, освен по отношение на компетентните органи на държавата членка, в която осъществява дейността си.  Осигурява се защита на правата на собственост.

(11) Органите за оценяване на съответствието участват във или гарантират, че персоналът, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, е информиран за съответните дейности по стандартизация, и в дейностите на координационната група на нотифицираните органи, създадена съгласно настоящия регламент, и прилага като общи насоки административните решения и документи, приети в резултат от работата на тази група.

Член 27 [Член R18 от Решение № 768/2008/EО]

Презумпция за съответствие

Когато органът за оценяване на съответствието доказва своето съответствие с критериите, определени в съответните хармонизирани стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че той отговаря на изискванията, посочени в член 26, доколкото приложимите хармонизирани стандарти обхващат тези изисквания.

Член 28 [Член R20 от Решение № 768/2008/EО]

Поделения и възлагане на подизпълнители от нотифицираните органи

(1) В случаите, в които нотифициран орган възлага конкретни задачи, свързани с оценяване на съответствието на подизпълнители или използва поделенията си, той гарантира, че подизпълнителят или поделението отговаря на изискванията, посочени в член 26, и информира нотифициращия орган за това.

(2) Нотифицираните органи поемат пълната отговорност за задачите, изпълнявани от подизпълнители или поделения, без значение къде са установени те.

(3) Дейностите могат да бъдат възлагани на подизпълнители или изпълнявани от поделения само със съгласието на клиента.

(4) Нотифицираните органи съхраняват на разположение на нотифициращия орган съответните документи относно оценката на квалификацията на подизпълнителя или на поделението и работата, извършена от тях съгласно приложения ІV — VІІІ.

Член 29 [Член R22 от Решение № 768/2008/EО]

Заявление за нотифициране

(1) Органът за оценяване на съответствието подава заявление за нотифициране до нотифициращия орган на държавата членка, в която е установен.

(2) Заявлението за нотифициране се придружава от описание на дейностите по оценяване на съответствието, модул или модули за оценяване на съответствието и подсистемата/предпазното устройство или подсистемите/предпазните устройства, за които този орган твърди, че е компетентен, както и от сертификат за акредитация, когато има такъв, издаден от национален орган по акредитация, който удостоверява, че органът за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, посочени в член 26.

(3) Когато органът за оценяване на съответствието не може да предостави сертификат за акредитация, той представя пред нотифициращия орган всички документи, необходими за проверката, признаването и редовното наблюдение на неговото съответствие с изискванията, посочени в член 26.

Член 30 [Член R23 от Решение № 768/2008/EО]

Процедура по нотифициране

(1) Нотифициращите органи могат да нотифицират само органи за оценяване на съответствието, които отговарят на изискванията, определени в член 26.

(2) Те нотифицират Комисията и другите държави членки, като използват средство за електронно нотифициране, създадено и поддържано от Комисията.

(3) Нотифицирането включва всички подробности за дейностите по оценяване на съответствието, модула или модулите за оценяване на съответствието и съответната подсистема/предпазно устройство или подсистеми/предпазни устройства, както и съответното удостоверение за компетентност.

(4) Когато нотифицирането не се основава на сертификат за акредитация, посочен в член 29, параграф 2, нотифициращият орган предоставя на Комисията и на другите държави членки документите, които удостоверяват компетентността на органа за оценяване на съответствието и съществуващите правила, гарантиращи, че органът ще бъде редовно наблюдаван и ще продължи да отговаря на изискванията, установени в член 26.

(5) Съответният орган може да изпълнява дейностите на нотифициран орган само ако пред Комисията или пред другите държави членки не са повдигнати възражения в срок от две седмици след нотифицирането — в случай че е използван сертификат за акредитация, или в срок от два месеца след нотифицирането — в случай че не е използвана акредитация.

Само такъв орган се счита за нотифициран орган за целите на настоящия регламент.

(6) Комисията и другите държави членки се нотифицират за всякакви последващи промени, свързани с нотификацията.

Член 31 [Член R24 от Решение № 768/2008/EО]

Идентификационни номера и списък на нотифицираните органи

(1) Комисията определя идентификационен номер на нотифицирания орган.

Тя определя само един такъв номер, дори когато органът е нотифициран съгласно няколко акта на Съюза.

(2) Комисията прави обществено достояние списъка с органите, нотифицирани съгласно настоящия регламент, включително определените им идентификационни номера и дейностите, за които са нотифицирани.

Комисията осигурява актуализирането на този списък.

Член 32 [Член R25 от Решение № 768/2008/EО]

Промени в нотификацията

(1) Когато нотифициращият орган е констатирал или е бил информиран, че даден нотифициран орган вече не отговаря на изискванията, установени в член 26, или че не изпълнява задълженията си, нотифициращият орган ограничава, спира действието или оттегля нотификацията, според случая, в зависимост от сериозността на неспазването на изискванията или на неизпълнението на задълженията.  Той незабавно информира Комисията и другите държави членки за това.

(2) В случай на ограничаване, спиране на действието или оттегляне на нотификацията или в случай, че нотифицираният орган преустанови дейността си, нотифициращата държава членка предприема подходящите стъпки, за да гарантира, че досиетата на този орган се обработват от друг нотифициран орган или се съхраняват на разположение на отговорните нотифициращи органи и на органите за надзор на пазара, при искане от тяхна страна.

Член 33 [Член R26 от Решение № 768/2008/EО]

Оспорване на компетентността на нотифицирани органи

(1) Комисията проучва всички случаи, в които има съмнения или пред нея са изразени съмнения относно компетентността на нотифицирания орган или в непрекъснатото изпълнение от страна на нотифицирания орган на изискванията и възложените му отговорности.

(2) Нотифициращата държава членка представя пред Комисията, при поискване, цялата информация, свързана с основанията за нотификацията или за поддържане компетентността на съответния орган.

(3) Комисията следи за това цялата чувствителна информация, получена по време на разследванията, да бъде третирана като поверителна.

(4) Когато Комисията констатира, че нотифицираният орган не отговаря или престане да отговаря на изискванията за нотифицирането му, тя приема актове за изпълнение, изискващи нотифициращата държава членка да предприеме необходимите коригиращи мерки, включително, ако е необходимо, отмяна на нотификацията.

Актовете за изпълнение по първа алинея се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 39, параграф 2.

Член 34 [Член R27 от Решение № 768/2008/EО]

Задължения на нотифицираните органи при осъществяване на дейността им

(1) Нотифицираните органи осъществяват оценяване на съответствието съгласно процедури за оценяване на съответствието, както е предвидено в приложения IV — VІІІ.

(2) Оценяването на съответствието се осъществява по пропорционален начин, като се избягва ненужната тежест за икономическите оператори.

Органите за оценяване на съответствието осъществяват своите дейности, като надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора, в който осъществява дейност, неговата структура, степента на сложност на съответната технология на подсистемата или предпазното устройство и масовия или серийния характер на производството.

Като правят това, те все пак спазват степента на взискателност и нивото на защита, изисквани за съответствието на подсистемата или предпазното устройство с разпоредбите на настоящия регламент.

(3) Когато нотифицираният орган прецени, че определен производител не е изпълнил съществените изисквания, предвидени в приложение ІІ или в съответстващите хармонизирани стандарти или други технически спецификации, той изисква от този производител да предприеме подходящите коригиращи мерки и не издава сертификат за съответствие.

(4) Когато в процеса на наблюдение за съответствие след издаването на сертификата, нотифицираният орган установи, че дадена подсистема или предпазно устройство вече не отговаря на изискванията, той изисква от производителя да предприеме подходящи коригиращи мерки и спира действието или отнема сертификата, ако това се налага.

(5) Когато не са предприети коригиращи мерки или те не дадат необходимия резултат, нотифицираният орган ограничава, спира действието или отнема всякакви сертификати, в зависимост от случая.

Член 35

Обжалване на решенията на нотифицираните органи

Държавите членки гарантират, че съществува процедура за обжалване на решенията на нотифицираните органи.

Член 36 [Член R28 от Решение № 768/2008/EО]

Задължения на нотифицираните органи за предоставяне на информация

(1) Нотифицираните органи информират нотифициращите органи за следното:

а)      всеки отказ, ограничаване, спиране на действието или отнемане на сертификати;

б)      всякакви обстоятелства, които влияят върху обхвата или условията за нотифициране;

в)      всички искания за получаване на информация, получени от органите за надзор на пазара относно дейности по оценяване на съответствието;

г)      при поискване — дейностите по оценяване на съответствието, извършени в обхвата на тяхната нотификация, и всякакви други извършени дейности, включително презгранични, или възлагане на подизпълнители.

(2) Нотифицираните органи предоставят на другите органи, нотифицирани съгласно настоящия регламент, осъществяващи подобни дейности по оценяване на съответствието, чийто предмет са същите подсистеми или предпазни устройства, съответна информация по проблеми, свързани с отрицателни и, при поискване, положителни резултати от оценяване на съответствието.

Член 37 [Член R29 от Решение № 768/2008/EО]

Обмен на опит

Комисията създава организация за обмен на опит между националните органи на държавите членки, отговорни за политиката по нотификация.

Член 38 [Член R30 от Решение № 768/2008/EО]

Координация на нотифицираните органи

Комисията осигурява установяването и правилното функциониране на подходяща координация и сътрудничество между органите, нотифицирани съгласно настоящия регламент, под формата на секторна група или групи на нотифицирани органи.

Държавите членки осигуряват участието на нотифицираните от тях органи в работата на такава/такива група/групи, пряко или чрез определени представители.

ГЛАВА V

ПРОЦЕДУРА НА КОМИТЕТ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 39

Процедура на комитет

(1) Комисията се подпомага от Комитета по въжените линии. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 40

Санкции

Държавите членки установяват система от санкции при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент от страна на икономическите оператори и вземат всички мерки, за да гарантират прилагането им. Тази система може да включва наказателни санкции при тежки нарушения.

Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Държавите членки нотифицират Комисията за тези разпоредби най-късно до [3 месеца преди датата по член 43, параграф 2] и незабавно я информират за всякакви последващи изменения, свързани с тях.

Член 41

Преходни разпоредби

Държавите членки не възпрепятстват предоставянето на пазара на подсистеми или предпазни устройства в обхвата на Директива 2000/9/ЕО, които отговарят на изискванията на посочената директива и са пуснати на пазара преди [датата по член 43, параграф 2].

Държавите членки не възпрепятстват пускането в действие на въжени линии в обхвата на Директива 2000/9/ЕО, които отговарят на изискванията на посочената директива и са изградени преди [датата по член 43, параграф 2].

Член 42

Отмяна

Директива 2000/9/EО се отменя от [датата по член 43, параграф 2].

Препратките към отменената директива се считат за препратки към настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствието в приложение X.

Член 43

Влизане в сила и дата на прилагане

(1) Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(2) Той се прилага от [две години след влизането в сила].

(3) Чрез дерогация от параграф 2 членове 22 — 38 се прилагат от [шест месеца след влизането в сила].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                        За Съвета

Председател                                                Председател

[1]               OВ L 106, 3.5.2000 г., стр. 21.

[2]               COM(2013) 471 окончателен.

[3]               OВ L 316, 14.11.2012 г.

[4]               Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно надзора на пазара на продукти и за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 1999/5/ЕО, 2000/9/ЕО, 2000/14/ЕО, 2001/95/ЕО, 2004/108/ЕО, 2006/42/ЕО, 2006/95/EО, 2007/23/ЕО, 2008/57/ЕО, 2009/48/ЕО, 2009/105/ЕО, 2009/142/ЕО, 2011/65/ЕС, Регламент (ЕС) № 305/2011, Регламент (ЕО) № 764/2008 и Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета. COM(2013) 75 окончателен.

[5]               ОВ L11, 15.1.2002 г., стр. 4.

[6]               ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.

[7]               Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, COM(2011) 206 окончателен.

[8]               Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, COM(2011) 123 окончателен, 16.3.2011 г.

[9]               ОВ L 213, 7.9.1995 г., стр. 1.

[10]             OВ C […], […] г., стр. […].

[11]             Директива 2000/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно въжените линии за превоз на хора (ОВ L 106, 3.5.2000 г., стр. 21).

[12]             OВ L 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

[13]             Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).

[14]             Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82).

[15]             Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

[16]             ОВ L […].

[17]             Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

[18]             Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 29 юни 1995 г. за сближаване законодателствата на държавите членки относно асансьорите (ОВ L 213, 7.9.1995 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПОДСИСТЕМИ

Въжената линия се подразделя на инфраструктура и изброените по-долу подсистеми, чиято използваемост и пригодност за поддържане се вземат под внимание при всеки отделен случай:

1.         Въжета и въжени съединения.

2.         Задвижвания и спирачки.

3.         Механични устройства:

3.1.      устройства за опъване на въжето;

3.2.      механични устройства в станциите;

3.3.      механични устройства по трасето.

4.         Превозни средства:

4.1.      кабини, седалки или тегличи;

4.2.      носачи;

4.3.      колички на превозни средства;

4.4.      хващачи.

5.         Електротехнически устройства:

5.1.      управляващи, контролни и предпазни устройства;

5.2.      комуникационни и информационни устройства;

5.3.      устройства за защита от мълнии.

6.         Спасителни средства:

6.1.      неподвижни спасителни средства;

6.2.      подвижни спасителни средства.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

1. Цел

В настоящото приложение са определени съществените изисквания, включително изискванията за пригодността за поддържане и функционална пригодност, приложими при проектиране, изграждане и пускане в действие на въжените линии.

2. Общи изисквания

2.1. Безопасност на хората

Основното изискване при проектиране, изграждане и експлоатация на въжените линии е осигуряването на безопасността на ползвателите, работниците и третите лица.

2.2. Принципи на безопасност

Всички въжени линии се проектират, експлоатират и поддържат в съответствие със следните принципи, които трябва да се прилагат в следната последователност:

– изключване или, ако това не е възможно, намаляване на рисковете посредством конструктивни мерки;

– определяне и прилагане на всички необходими мерки за предпазване от рискове, които не могат да се изключат чрез конструктивни мерки;

– определяне и обявяване на предпазните мерки, които трябва да се вземат, за да се избегнат рисковете, които е било невъзможно да се изключат посредством решенията и мерките по първо и второ тире.

2.3. Отчитане на външните фактори

Въжените линии трябва да се проектират и изграждат така, че да се осигури безопасната им експлоатация, като се вземат под внимание типът на въжената линия, природните и физическите особености на терена, върху който тя е изградена, заобикалящата я околна среда, атмосферните и метеорологичните фактори, както и възможните постройки и препятствия, разположени наоколо, както на земята, така и във въздуха.

2.4. Размери

Въжената линия, подсистемите и всички нейни предпазни устройства се оразмеряват, проектират и изграждат така, че да издържат с достатъчна степен на безопасност на всички възможни натоварвания, възникващи при предвидими обстоятелства, включително и на онези, които възникват, когато въжената линия не е в експлоатация, като се обръща по-специално внимание на външните влияния, динамичните въздействия и умората на материалите, като се спазват общоприетите правила на техниката, по-специално относно избора на материалите.

2.5. Сглобяване

2.5.1. Въжената линия, подсистемите и всички предпазни устройства се проектират и изграждат така, че да се осигури безопасното им сглобяване и монтиране на място.

2.5.2. Предпазните устройства се проектират така, че да се предотвратяват грешки при сглобяването им чрез конструкцията им или чрез подходяща маркировка върху самите тях.

2.6. Надеждност на въжената линия

2.6.1. Предпазните устройства се проектират, изграждат и могат да се използват така, че да се осигури при всички случаи функционалността на всяко едно от тях и/или безопасността на въжената линия в съответствие с анализа за безопасност по приложение ІІІ, така че тяхната неизправност да е много малко вероятна и с допустим коефициент на безопасност.

2.6.2. Въжената линия се проектира и изгражда по начин, който осигурява, че по време на експлоатацията ѝ при всяка неизправност на предпазно устройство, която е възможно да се отрази, дори и косвено, на безопасността на въжената линия, може да се реагира своевременно чрез подходящи мерки.

2.6.3. Предпазните мерки по точки 2.6.1 и 2.6.2 се прилагат през периода между две планирани проверки на съответното предпазно устройство.  Периодът за извършване на планираните проверки на предпазните устройства се посочва ясно в инструкцията за експлоатация.

2.6.4. Предпазните устройства, които са включени във въжената линия като резервни части, трябва да отговарят на съществените изисквания на настоящия регламент и на условията, отнасящи се до безпроблемното им взаимодействие с останалите части на въжените линии.

2.6.5. Предприемат се мерки за осигуряване на безопасността на превозваните хора и работниците в случай на пожар на въжената линия.

2.6.6. Предприемат се специални мерки за защита на въжените линии и хората от мълнии.

2.7. Предпазни устройства

2.7.1. Всяка неизправност във въжената линия, която може да предизвика повреда, застрашаваща безопасността, трябва, когато това е осъществимо, да се установява, сигнализира и неутрализира от предпазното устройство. Същото се отнася и за всяко външно нормално предвидимо събитие, което може да застраши безопасността.

2.7.2. Въжената линия трябва да може да бъде спряна ръчно по всяко време.

2.7.3. След спирането на въжената линия от предпазно устройство не трябва да е възможно повторното ѝ включване, освен когато е предприето съответно действие.

2.8. Пригодност за поддържане

Въжената линия се проектира и изгражда по начин, който да позволява безопасно извършване на текущо или специално техническо поддържане и на ремонтни дейности.

2.9. Въздействие с неблагоприятен ефект

Въжената линия се проектира и изгражда по начин, който да осигурява, че всяко вътрешно или външно въздействие с неблагоприятен ефект, произтичащо от вредни газове, излъчване на шум или вибрации, е в рамките на допустимите граници.

3. Изисквания към инфраструктурата

3.1. Трасе на линията, скорост, разстояние между превозните средства

3.1.1. Въжената линия се проектира така, че да е възможна нейната безопасна експлоатация, като се вземат под внимание особеностите на терена, заобикалящата я околна среда, атмосферните и метеорологичните условия, всички възможни постройки и препятствия, разположени наоколо, на земята или във въздуха, така че да не причинява вредни въздействия и да не представлява опасност при никакви условия на експлоатация или обслужване или при операция за спасяване на хора.

3.1.2. Между превозните средства, тегличите, трасето, въжетата и другите компоненти и възможните постройки и препятствия, разположени наоколо, на земята или във въздуха, трябва да се поддържат достатъчни хоризонтални и вертикални разстояния за безопасност, като се взема под внимание вертикалното, надлъжното и напречното движение на въжетата и превозните средства или тегличите при най-неблагоприятните предвидими работни условия.

3.1.3. При определяне на максималното вертикално разстояние между превозните средства и земята се взема предвид типът на въжената линия, типът на превозните средства и спасителните операции.  В случай на открити превозни средства се вземат предвид и рискът от падане, както и психологическите аспекти, свързани с разстоянието между превозните средства и земята.

3.1.4. Максималната скорост на превозните средства или тегличите, минималното разстояние между тях и тяхното ускоряване и спиране се определят така, че да осигуряват безопасността на хората и безопасната експлоатация на въжената линия.

3.2. Станции и конструкции по трасето

3.2.1. Станциите и конструкциите по трасето се проектират, монтират и оборудват така, че да осигуряват устойчивост.  Те трябва да позволяват безопасното водене на въжетата, превозните средства и тегличите, както и да позволяват безопасното им поддържане при всякакви експлоатационни условия.

3.2.2. Зоните на входа и изхода на въжената линия се проектират така, че да гарантират безопасното движение на превозните средства, тегличите и хората.  Движението на превозните средства и тегличите в станциите трябва да се осъществява без риск за хората, като се отчита влиянието на тяхното възможно активно взаимодействие при движението им.

4. Изисквания към въжетата, задвижванията, спирачките и механичните и електрическите устройства

4.1. Въжета и техните опори

4.1.1. Предприемат се всички мерки в съответствие с най-новите постижения в техниката, за да се:

– избегне скъсване на въжетата или техните съединения;

– осигури натоварване в границите на допустимите минимални и максимални стойности;

– осигури, че въжетата са монтирани върху опорите си по безопасен начин и е предотвратено дерайлирането им;

– даде възможност да бъдат под контрол.

4.1.2. Когато не е възможно да се предотвратят всички рискове от дерайлиране на въжетата, се предприемат мерки, гарантиращи, че въжетата могат да бъдат задържани, а въжените линии да бъдат спрени без риск за хората в случай на дерайлиране.

4.2. Механични устройства

4.2.1. Задвижвания

Задвижването на въжената линия трябва да бъде с подходящи характеристики и възможности и да е приспособено към различните задвижващи системи и режими на работа.

4.2.2. Резервно задвижване

Въжената линия трябва да има резервно задвижване с енергозахранване, независимо от захранването на главното задвижване. Допуска се обаче въжената линия да няма резервно задвижване, когато анализът за безопасност показва, че хората могат да напуснат бързо, лесно и безопасно превозните средства и по-специално тегличите.

4.2.3. Спирачки

4.2.3.1. В случай на необходимост въжената линия и/или превозните средства трябва да могат да бъдат спрени във всеки момент, при най-неблагоприятните условия от гледна точка на допустимото натоварване и сцеплението на задвижващата шайба по време на експлоатация.  Спирачният път трябва да бъде толкова къс, колкото изисква сигурността на въжената линия.

4.2.3.2. Стойностите на отрицателното ускорение трябва да бъдат в съответните допустими граници, които да осигурят както безопасността на хората, така и съответстващия режим на работа на превозните средства, въжетата и другите части на въжената линия.

4.2.3.3. Във всички въжени линии трябва да има две или повече спирачни системи, всяка от които да може да спре линията, и те трябва да са координирани по такъв начин, че автоматично една от тях да замени активната система, когато нейната ефективност стане недостатъчна.  Последната спирачна система на теглещото въже трябва да действа директно върху задвижващата шайба.  Тези разпоредби не се отнасят за скивлековете.

4.2.3.4. Въжената линия трябва да има ефективно спирачно устройство и блокиращ механизъм, които да я предпазват от непреднамерено повторно включване.

4.3. Управляващи устройства

Управляващите устройства се проектират и изработват така, че да са безопасни и надеждни, да издържат на нормалното работно натоварване и на външни фактори, като влажност, екстремни температури или електромагнитни смущения, и по такъв начин да не причиняват опасни ситуации, дори в случай на грешка при експлоатацията.

4.4. Комуникационни устройства

На обслужващия персонал се предоставят подходящи комуникационни устройства, които да му дават възможност да общува помежду си по всяко време и да уведомява ползвателите на въжените линии при авария.

5. Превозни средства и тегличи

5.1. Превозните средства и/или тегличите се проектират и са оборудвани по такъв начин, че при предвидими работни условия да е невъзможно изпадането на човек от тях, както и подлагането му на други рискове.

5.2. Хващачите на превозните средства и на тегличите се оразмеряват и конструират по такъв начин, че:

–  да не повреждат въжето или

– да не приплъзват с изключение на случаите, когато приплъзването не засяга съществено безопасността на превозното средство, теглича или въжената линия,

при най-неблагоприятните условия.

5.3. Вратите на превозните средства (вагони, кабини) се проектират и изграждат така, че да е възможно затварянето и заключването им.  Подът и стените на превозните средства се проектират и изграждат така, че да издържат натиска и натоварването, упражнявани от ползвателите при всякакви обстоятелства.

5.4. Когато от съображения за безопасност по време на работа се изисква да има придружител на превозното средство, то трябва да е осигурено с необходимото оборудване, за да може придружителят да изпълнява задачите си.

5.5. Превозните средства и/или тегличите и по-специално техните механизми за окачване се проектират и са оборудвани така, че да осигуряват безопасността на работниците по време на техническото им обслужване съгласно съответните правила и инструкции.

5.6. Когато превозните средства са оборудвани с освобождавани по време на работа в станциите хващачи, се вземат всички необходими мерки, без риск за ползвателите, за спиране на всяко превозно средство в момента на потегляне, ако хващачът е неправилно включен към въжето, и в момента на пристигане, ако хващачът не е изключен от въжето, както и всички необходими мерки за предпазване на превозното средство от падане.

5.7. Превозните средства на наземните въжени железници (фуникуляри) и ако конструкцията им позволява това — превозните средства на двувъжените линии, трябва да имат устройство за автоматично спиране по ходовия път в случаите, когато възможността от скъсване на теглещото въже по определени причини не може да се изключи.

5.8. Когато всички рискове от дерайлиране на превозното средство не могат да се отстранят чрез други мерки, то трябва да има устройство против дерайлиране, което да позволява спирането на превозното средство без риск за хората.

6. Съоръжения за ползвателите

Достъпът до зоните за качване и изходът от зоните за слизане, както и качването и слизането на ползвателите се организира с оглед на движението и спирането на превозните средства по такъв начин, че да се осигури безопасността на хората и по-специално в участъците, където съществува риск от падане.

Деца и хора с ограничена подвижност трябва да могат да използват въжената линия по безопасен начин, ако тя е предназначена за превозване на такива хора.

7. Функционална пригодност

7.1. Безопасност

7.1.1. Вземат се всички технически решения и мерки, за да се осигурят ползването на въжената линия по предназначение съгласно нейната техническа спецификация и работни условия, както и спазването на инструкциите за безопасна експлоатация и поддържане.  Ръководството с инструкциите и съответните упътвания трябва да са съставени на език, лесно разбираем от ползвателите, както е определен от държавата членка, на чиято територия е изградена въжената линия.

7.1.2. Лицата, отговорни за експлоатацията на въжената линия, трябва да имат необходимите материални средства и да бъдат квалифицирани за извършването на съответната дейност.

7.2. Безопасност в случай на аварийно спиране на въжената линия

В случай на аварийно спиране на въжената линия и когато тя не може да бъде пусната отново бързо, се вземат всички технически решения и мерки, които да гарантират, че ползвателите могат да бъдат свалени и изведени безопасно в рамките на определеното време, съобразено с типа въжена линия и заобикалящата я среда.

7.3. Други специални разпоредби за безопасност

7.3.1. Постове за управление и работни места

Подвижните части, които обичайно са достъпни в станциите, се проектират, изграждат и монтират така, че да изключват всякакви рискове, или, ако такива рискове съществуват, да са оборудвани със защитни устройства за предотвратяване на всякакъв контакт с частите на въжената линия, които могат да доведат до злополуки. Тези устройства трябва да са от такъв тип, че без използването на инструменти да не могат да се отстраняват или да се нарушава тяхната функционалност.

7.3.2. Опасност от падане

Работните места и работните зони, включително и онези, използвани само в редки случаи, и подстъпите до тях, се проектират и изграждат така, че да предпазват от падане обслужващия персонал.  Когато конструкцията не отговаря на изискванията, тя трябва да има места за закрепване на лични предпазни средства за предпазване от падане.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

АНАЛИЗ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

При анализа за безопасност съгласно член 8 за всяка въжена линия се взема под внимание всеки предвиден работен режим.  Анализът трябва да се извършва в съответствие с признат или установен метод и да отчита текущото състояние на нивото на техниката и сложността на съответната въжена линия.  Целта е да се осигури, че проектът и конфигурацията на въжената линия вземат под внимание местната околна среда и най-неблагоприятните ситуации, за да се осигурят задоволителни условия на безопасност.

Анализът обхваща и предпазните устройства и тяхното въздействие върху въжената линия и свързаните с тях подсистеми, които те привеждат в действие, така че:

– да могат да реагират на установена първоначална повреда или неизправност, като останат в състояние, осигуряващо безопасност, в режим на слабо натоварване или в състояние на надеждно действие за осигуряване на безопасност в случай на повреда;

– да са осигурени с резерв от предпазни устройства и да са под контрол, или

– да са изработени така, че да бъде взета предвид вероятността от неизправност и да са равностойни на предпазни устройства, които отговарят на критериите по първо и второ тире.

Анализът за безопасност трябва да се използва, за да се състави списък на рисковете и опасните ситуации по член 8, параграф 1, както и да се определи списъкът на предпазните устройства съгласно член 8, параграф 2.  Резултатът от анализа за безопасност се обобщава в доклад за безопасност.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА:  МОДУЛ B: ЕС ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТИПА — ТИП ПРОИЗВЕДЕН ПРОДУКТ

1. ЕС изследване на типа е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, при която нотифициран орган изследва техническия проект на подсистема или предпазно устройство и проверява и удостоверява, че подсистемата или предпазното устройство отговаря на изискванията на настоящия регламент.

2. ЕС изследване на типа се извършва като оценка на пригодността на техническия проект на подсистемата или предпазното устройство чрез изследване на техническата документация и подкрепящи доказателства по точка 3 с изследване на образец от крайната подсистема или предпазно устройство, който е представителен за предвиденото производство (изследване на типа произведен продукт).

3. Производителят подава заявлението за ЕС изследване на типа само до един нотифициран орган по свой избор.

Това заявление трябва да включва следното:

а)      името и адреса на производителя, а в случаите когато заявлението е подадено от упълномощен представител, също така и неговото име и адрес,

б)      писмена декларация, че същото заявление не е подавано до друг нотифициран орган,

в)      техническата документация за подсистемата и/или предпазното устройство съгласно приложение ІХ,

г)      представителен образец от предвидената за производство подсистема или предпазно устройство или подробна информация за помещенията, където може да се изследва съответната подсистема или предпазно устройство. Нотифицираният орган може да изисква допълнителни образци, ако такива са необходими за осъществяване на програмата за изпитвания.

4. Нотифицираният орган:

4.1. изследва техническата документация и подкрепящите доказателства, за да оцени пригодността на техническия проект на подсистемата или предпазното устройство;

4.2. удостоверява, че образецът (образците) е (са) произведен(и) в съответствие с техническата документация и определя елементите, проектирани в съответствие с приложимите разпоредби на съответните хармонизирани стандарти и технически спецификации, както и елементите, проектирани, без да се приложат съответните разпоредби за тези стандарти;

4.3. провежда подходящи изследвания и изпитвания или организира тяхното провеждане с цел да провери дали, ако производителят е приложил спецификациите от съответните хармонизирани стандарти, те са били правилно приложени;

4.4. провежда подходящи изследвания и изпитвания или организира тяхното провеждане с цел да провери дали в случаите, когато производителят е избрал да приложи решенията от съответните хармонизирани стандарти и/или технически спецификации, същите са били приложени правилно;

4.5. провежда подходящи изследвания и изпитвания или организира тяхното провеждане с цел да провери дали в случаите, когато решенията от съответните хармонизирани стандарти и/или технически спецификации не са приложени, решенията, избрани от производителя, отговарят на съответните съществени изисквания на настоящия регламент;

4.6. съгласува с производителя мястото, където ще се проведат изследванията и изпитванията.

5. Нотифицираният орган съставя доклад от оценката, в който описва действията, предприети съгласно точка 1.4, и получените резултати.  Без оглед на задълженията си по отношение на нотифициращите органи, нотифицираният орган разгласява изцяло или отчасти съдържанието на доклада само със съгласието на производителя.

6. Когато типът отговаря на изискванията на настоящия регламент, нотифицираният орган издава на производителя сертификат за ЕС изследване на типа. Сертификатът съдържа името и адреса на производителя, заключенията от изследването, условията за неговата валидност и необходимите данни за идентификация на одобрения тип (подсистема или предпазно устройство) и ако е целесъобразно — описания на функционирането му. Сертификатът може да съдържа едно или повече приложения.

Сертификатът и приложенията към него съдържат цялата необходима информация, за да може съответствието на произведените подсистеми и предпазни устройства да бъде оценено спрямо изследвания тип и да се даде възможност за осъществяването на контрол по време на експлоатация.

Сертификатът е с максимален срок на валидност от тридесет години считано от датата на издаването му. Когато типът не отговаря на приложимите изисквания на настоящия регламент, нотифицираният орган отказва да издаде сертификат за ЕС изследване на типа и съответно информира подалия заявлението, като подробно мотивира отказа си.

7. Нотифицираният орган следи за евентуални промени в общоприетото ниво на технически познания, които промени показват, че одобреният тип може вече да не отговаря на приложимите изисквания на настоящия регламент, и преценява дали такива промени изискват по-нататъшни проучвания. Ако това е така, нотифицираният орган информира производителя.

Производителят информира нотифицирания орган, у когото се намира техническата документация, отнасяща се до сертификата за ЕС изследване на типа, за всички промени на одобрения тип, които могат да повлияят на съответствието на подсистемата или предпазното устройство със съществените изисквания на настоящия регламент или на условията за валидност на сертификата.

Нотифицираният орган изследва промяната и информира производителя дали сертификатът за ЕС изследване на типа продължава да е валиден или са необходими допълнителни изследвания, проверки или изпитвания. В зависимост от случая нотифицираният орган издава допълнение към оригиналния сертификат за ЕС изследване на типа или иска да се подаде ново заявление за ЕС изследване на типа.

8. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи и останалите нотифицирани органи за сертификати за ЕС изследване на типа и/или за допълнения към тях, които е издал.

Нотифициран орган, който отказва да издаде или отнема, спира действието или по друг начин ограничава сертификат за ЕС изследване на типа, съответно информира нотифициращите си органи и останалите нотифицирани органи, като мотивира решението си.

Комисията, държавите членки и останалите нотифицирани органи могат при поискване да получат копие от сертификатите за ЕС изследване на типа и/или от допълненията към тях. При поискване Комисията и държавите членки могат да получат копие от техническата документация и резултатите от проведените от нотифицирания орган изследвания.  Нотифицираният орган съхранява копие от сертификата за ЕС изследване на типа, неговите приложения и допълнения, както и техническото досие, включващо документацията, представена от производителя, до изтичане на валидността на сертификата.

9. Производителят съхранява на разположение на националните органи копие от сертификата за ЕС изследване на типа, неговите приложения и допълнения заедно с техническата документация в продължение на 30 години след пускането на подсистемата или предпазното устройство на пазара.

10. Упълномощеният представител на производителя може да изпълнява задълженията по точки 7 и 9, при условие че са посочени в пълномощието.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА: МОДУЛ D: СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА ВЪЗ ОСНОВА НА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. Съответствие с типа въз основа на осигуряване качеството на производството е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2.2 и 2.5 и осигурява и декларира на своя отговорност, че подсистемите или предпазните устройства са в съответствие с типа, както е описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговарят на изискванията на настоящия регламент, приложими към тях.

2. Производство

Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството за производството, контрола и изпитването на крайните подсистеми или предпазни устройства, както е определено в точка 2.3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 2.4.

3. Система по качеството

3.1. Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството до нотифициран орган по свой избор.

Това заявление включва:

а)           името и адреса на производителя, а в случаите когато заявлението е подадено от упълномощен представител, също така и неговото име и адрес,

б)           писмена декларация, че същото заявление не е подавано до друг нотифициран орган,

в)           цялата информация, свързана с одобрените съгласно модул В подсистеми или предпазни устройства,

г)           документацията относно системата по качеството,

д)           техническата документация на одобрения тип и копие от сертификата (сертификатите) за ЕС изследване на типа,

е)           подробна информация за помещенията, където се произвежда подсистемата или предпазното устройство.

3.2. Системата по качеството осигурява съответствие на подсистемите или предпазните устройства с типа (типовете), описан в сертификата (сертификатите) за ЕС изследване на типа, и с изискванията на настоящия регламент, приложими към тях.

Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции.  Документацията на системата по качеството позволява еднозначно тълкуване на програмите по качеството, плановете, наръчниците и записите.

Тя включва, по-специално, подходящо описание на:

а)           целите по качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на качеството на продукта,

б)           съответните средства и методи за производство, контрол и осигуряване на качеството, процесите и систематичните мерки, които ще се прилагат,

в)           изследванията и изпитванията, които ще се извършват преди, по време и след производството, както и честотата, с която ще бъдат извършвани,

г)           записите по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и др.,

д)           средствата за наблюдение за постигане на изискваното качество на продуктите и ефективното функциониране на системата по качеството.

3.3. Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2.

По отношение на елементите на системата по качеството, които отговарят на съответните спецификации на националния стандарт, който въвежда съответния хармонизиран стандарт и/или технически спецификации, нотифицираният орган приема, че е налице съответствие с посочените по-горе изисквания.

Одитът включва посещение в помещенията, където се произвеждат, проверяват и изпитват подсистемите или предпазните устройство, с цел извършване на оценка.

В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в оценяването на въжените линии и с познания за технологията на съответните подсистеми или предпазни устройства, както и познания за приложимите изисквания на настоящия регламент. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 3.1, буква д), с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящия регламент и да проведе необходимите изследвания с цел да осигури съответствието на подсистемите или предпазните устройства с тези изисквания.

Решението се съобщава на производителя. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване.

3.4. Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и за поддържане на тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране.

3.5. Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея.

Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговоря на изискванията по точка 3.2 или се налага ново оценяване.

Той съобщава на производителя резултата от оценката. В случай на ново оценяване той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното изследване и мотивирано решение относно извършеното оценяване.

4. Надзор на отговорността на нотифицирания орган

4.1. Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството на производството.

4.2. За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата необходима информация, по-специално:

а)           документацията на системата по качеството,

б)           записите по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал и др.

4.3. Нотифицираният орган извършва периодични одити, най-малко веднъж на две години, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита.

4.4. Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако това се налага, да провежда или възлага провеждането на изпитвания на продуктите с цел да установи дали системата по качеството функционира правилно.  Нотифицираният орган предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания — и протоколи от изпитванията.

5. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

5.1. Производителят нанася маркировката „СЕ“ и на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер върху всяка отделна подсистема или предпазно устройство, което е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и което отговаря на приложимите изисквания на настоящия регламент. Ако нотифицираният орган даде своето съгласие и на негова отговорност, производителят може да нанася върху подсистемите или предпазните устройства идентификационния номер на нотифицирания орган по време на производствения процес.

5.2. Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всяка подсистема или предпазно устройство и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 30 години след пускането на подсистемата или предпазното устройство на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира модела подсистема или предпазно устройство, за който е съставена.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

6. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 30 години след пускането на последната подсистема или предпазно устройство на пазара:

а)           документацията по точка 3.1,

б)           одобрените изменения по точка 3.5,

в)           решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 3.5, 4.3 и 4.4.

7. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за оттеглените одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя информация във връзка с оценки на системи по качеството.

Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им, оттеглил или по друг начин е ограничил, като мотивира решението си.

8. Упълномощен представител

Задълженията на производителя по точки 3.1, 3.5, 5 и 6 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА: МОДУЛ F: СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОВЕРКА НА ПОДСИСТЕМАТА ИЛИ ПРЕДПАЗНОТО УСТРОЙСТВО

1. Съответствие с типа въз основа на проверка на подсистемата или предпазното устройство е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 3.2, 3.5.1 и 3.6, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните подсистеми или предпазни устройства, за които се прилагат разпоредбите на точка 3.3, са в съответствие с типа, както е описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2. Производство

Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданите подсистеми или предпазни устройства с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с изискванията на настоящия регламент.

3. Проверка

3.1. Производителят подава заявление за проверка на неговата подсистема или предпазно устройство до нотифициран орган по свой избор.

Това заявление включва:

а)           името и адреса на производителя, а в случаите когато заявлението е подадено от упълномощен представител, също така и неговото име и адрес,

б)           писмена декларация, че същото заявление не е подавано до друг нотифициран орган,

в)           цялата информация, свързана с одобрените съгласно модул В подсистеми или предпазни устройства,

г)           техническата документация на одобрения тип и копие от сертификата (сертификатите) за ЕС изследване на типа,

д)           подробна информация за помещенията, където може да се изследва (се произвежда) подсистемата или предпазното устройство.

3.2       Нотифицираният орган извършва или възлага извършването на подходящи изследвания и изпитвания, за да провери съответствието на подсистемите или предпазните устройства с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и със съответните изисквания на настоящия регламент.

Изследванията и изпитванията за проверка на съответствието на подсистемите или предпазните устройства с изискванията се извършват, по избор на производителя, или чрез изследване и изпитване на всяка подсистема или предпазно устройство, както е посочено в точка 4, или чрез изследване и изпитване на подсистеми или предпазни устройства на статистическа основа, както е посочено в точка 5.

4. Проверка за съответствие чрез изследване и изпитване на всяка подсистема или предпазно устройство

4.1. Всички подсистеми или предпазни устройства се изследват поотделно и се извършват подходящи изпитвания, посочени в съответния хармонизиран стандарт (стандарти) или в равностойни изпитвания, които се извършват, с цел да се провери съответствието с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и съответните изисквания на настоящия регламент.

При липса на такъв хармонизиран стандарт съответният нотифициран орган решава кои изпитвания са подходящи за извършване.

4.2. Нотифицираният орган издава сертификат за съответствие по отношение на извършените изследвания и изпитвания и нанася идентификационния си номер върху всяка одобрена подсистема или предпазно устройство или изисква идентификационният му номер да се нанесе на негова отговорност.

Производителят съхранява сертификатите за съответствие на разположение на националните органи за проверка в продължение на 30 години след пускането на подсистемата или предпазното устройство на пазара.

5. Проверка за съответствие на статистическа основа

5.1. Производителят предприема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят еднородността на всяка произведена партида и представя подсистемата или предпазното си устройство за проверка под формата на еднородни партиди.

5.2. От всяка партида се взима извадка на случаен принцип в съответствие с изискванията на настоящия регламент. Всички подсистеми или предпазни устройства от една извадка се изследват поотделно и се извършват подходящи изпитвания, посочени в съответния хармонизиран стандарт (стандарти) и/или технически спецификации, или се извършват равностойни изпитвания с цел да се осигури тяхното съответствие с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с приложимите изисквания на настоящия регламент, за да се определи дали партидата да бъде приета или отхвърлена. При липса на такъв хармонизиран стандарт нотифицираният орган решава кои изпитвания са подходящи за извършване.

5.3. В случай че дадена партида бъде приета, всички подсистеми или предпазни устройства в нея се считат за одобрени с изключение на онези подсистеми или предпазни устройства от извадката, за които е установено, че не са преминали задоволително извършените изпитвания.

Нотифицираният орган издава сертификат за съответствие по отношение на извършените изследвания и изпитвания и нанася идентификационния си номер върху всяка одобрена подсистема или предпазно устройство или изисква идентификационният му номер да се нанесе на негова отговорност.

Производителят съхранява сертификатите за съответствие на разположение на националните органи в продължение на 30 години след пускането на подсистемата или предпазното устройство на пазара.

5.4. В случай че дадена партида е отхвърлена, нотифицираният орган или компетентният орган предприема подходящи мерки, за да предотврати пускането на тази партида на пазара. При често отхвърляне на партиди нотифицираният орган може да прекрати проверката на статистическа основа и да предприеме подходящи мерки.

6. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

6.1. Производителят нанася маркировката „СЕ“ и на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3, идентификационния му номер върху всяка отделна подсистема или предпазно устройство, което е в съответствие с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и което отговаря на приложимите изисквания на настоящия регламент.

6.2. Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всяка подсистема или предпазно устройство и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 30 години след пускането на подсистемата или предпазното устройство на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира подсистемата или предпазното устройство, за което е съставена.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя при поискване.

Ако нотифицираният орган по точка 3 даде своето съгласие и на негова отговорност, производителят може да нанася върху подсистемите или предпазните устройства и идентификационния номер на нотифицирания орган.

7. Ако нотифицираният орган даде своето съгласие и на негова отговорност, производителят може да нанася върху подсистемите или предпазните устройства идентификационния номер на нотифицирания орган по време на производствения процес.

8. Упълномощен представител

Задълженията на производителя по точки 2 и 5.1 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА: МОДУЛ G: СЪОТВЕТСТВИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОВЕРКА НА ЕДИНИЧЕН ПРОДУКТ

1. Съответствие въз основа на проверка на единичен продукт е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията по точки 4.2, 4.3 и 4.5, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответната подсистема или предпазно устройство, за което се прилагат разпоредбите на точка 4.4, е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

2. Производство

Производителят взема всички необходими мерки за това проектирането, производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданата подсистема или предпазно устройство с изискванията на настоящия регламент.

3. Проверка

3.1. Производителят подава заявление за проверка на единичен продукт от подсистема или предпазно устройство до нотифициран орган по свой избор.

Това заявление включва:

а)           името и адреса на производителя, а в случаите когато заявлението е подадено от упълномощен представител, също така и неговото име и адрес,

б)           писмена декларация, че същото заявление не е подавано до друг нотифициран орган,

в)           техническата документация за подсистемата или предпазното устройство съгласно приложение ІХ,

г)           подробна информация за помещенията, където може да се изследва (се произвежда) подсистемата или предпазното устройство.

3.2       Нотифицираният орган изследва техническата документация за подсистемата или предпазното устройство и извършва или възлага извършването на подходящите изследвания и изпитвания, посочени в съответните хармонизирани стандарти и/или технически спецификации, или равностойни изпитвания, за да осигури съответствието на подсистемата или предпазното устройство с приложимите изисквания на настоящия регламент. При липса на такъв хармонизиран стандарт и/или техническа спецификация нотифицираният орган решава кои изпитвания са подходящи за извършване.

Нотифицираният орган издава сертификат за съответствие по отношение на извършените изследвания и изпитвания и нанася идентификационния си номер върху одобрената подсистема или предпазно устройство или изисква идентификационният му номер да се нанесе на негова отговорност.

Когато нотифицираният орган откаже да издаде сертификат за съответствие, той посочва подробно мотивите за отказа и коригиращите мерки, които е необходимо да бъдат предприети.

Когато производителят отново подава заявление за проверка на единичен продукт от съответната подсистема или предпазно устройство, той подава заявлението пред същия нотифициран орган.

При поискване нотифицираният орган предоставя на Комисията и държавите членки копие от сертификата за съответствие.

Производителят съхранява техническата документация и копие от сертификата за съответствие на разположение на националните органи в продължение на 30 години след пускането на подсистемата или предпазното устройство на пазара.

4. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

4.1. Производителят нанася маркировката „СЕ“ и на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 4, идентификационния му номер върху всяка подсистема или предпазно устройство, което отговаря на приложимите изисквания на настоящия регламент.

4.2. Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 30 години след пускането на подсистемата или предпазното устройство на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира подсистемата или предпазното устройство, за което е съставена.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

5. Упълномощен представител

Задълженията на производителя по точки 3.1 и 4 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIIІ

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА: МОДУЛ H: СЪОТВЕТСТВИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ПЪЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО

1.         Съответствие въз основа на пълно осигуряване на качеството е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 5, и осигурява и декларира на своя отговорност, че подсистемите или предпазните устройства отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2. Производство

Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството по отношение на проектирането, производството и контрола и изпитването на крайните подсистеми или предпазни устройства, както е определено в точка 3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 4.

3. Система по качеството

3.1. Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството по отношение на съответните подсистеми или предпазни устройства до нотифициран орган по свой избор.

Това заявление включва:

а)           името и адреса на производителя, а в случаите когато заявлението е подадено от упълномощен представител, също така и неговото име и адрес,

б)           цялата необходима информация за подсистемите или предпазните устройства, които ще се произвеждат,

в)           техническата документация съгласно приложение ІХ за един представителен тип от всяка категория подсистема или предпазно устройство, което ще се произвежда,

г)           документацията относно системата по качеството,

д)           подробна информация за помещенията, в които подсистемите или предпазните устройства се проектират, произвеждат, проверяват и изпитват,

е)           писмена декларация, че същото заявление не е било подавано до друг нотифициран орган.

3.2. Системата по качеството осигурява съответствие на подсистемата или предпазното устройство с изискванията на настоящия регламент, приложими към тях.

Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството трябва да позволява еднозначно тълкуване на програмите по качество, плановете, наръчниците и записите.

Тя включва, по-специално, подходящо описание на:

а)           целите по качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на проектирането и качеството на подсистемите и предпазните устройства,

б)           техническите спецификации на проекта, включително стандарти, които ще бъдат приложени, и когато съответните хармонизирани стандарти няма да бъдат приложени изцяло, средствата, които ще се използват за осигуряване съответствието със съществените изисквания на настоящия регламент,

в)           средствата и методите за управление и проверка на проекта, процесите и систематичните мерки, които ще се прилагат при проектирането на подсистемите или предпазните устройства,

г)           съответните средства и методи за производство, контрол и осигуряване на качеството, процесите и систематичните мерки, които ще се прилагат,

д)           изследванията и изпитванията, които ще се извършват преди, по време и след производството, както и честотата, с която ще бъдат извършвани,

е)           записите по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и др.,

ж)          средствата за наблюдение за постигане на изискваното качество на проекта и продукта и за ефективното функциониране на системата по качеството.

3.3. Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2. По отношение на елементите на системата по качеството, които отговарят на съответните спецификации на националния стандарт, който въвежда съответния хармонизиран стандарт и/или технически спецификации, нотифицираният орган приема, че е налице съответствие с посочените по-горе изисквания.

Одитът включва посещение в помещенията, където се проектират, произвеждат, проверяват и изпитват подсистемите или предпазните устройства, с цел извършване на оценка.

В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в оценяването на тези въжени линии и с познания за технологията на съответните подсистеми или предпазни устройства, както и познания за приложимите изисквания на настоящия регламент.

Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 3.1, с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящия регламент и да проведе необходимите изследвания, с цел да осигури съответствието на подсистемите или предпазните устройства с тези изисквания.

Нотифицираният орган съобщава решението си на производителя или упълномощения му представител. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване.

3.4. Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и за поддържане на тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране.

3.5       Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея.

Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговоря на изискванията по точка 3.2 или се налага ново оценяване.

Той съобщава на производителя резултата от оценката. В случай на ново оценяване той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното оценяване и мотивирано решение относно него.

4. Надзор на отговорността на нотифицирания орган

4.1. Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството.

4.2. За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на проектиране, производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата налична информация, по-специално:

а)           документацията на системата по качеството,

б)           записите по качеството, посочени в проектната част на системата по качеството, като резултати от анализи, изчисления, изпитвания и др.,

в)           записите по качеството, посочени в производствената част на системата по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и др.

4.3. Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита. Честотата на периодичните одити е такава, че да се извършва цялостно ново оценяване на всеки три години.

4.4. Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя.

По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако това се налага, да извършва или възлага извършването на изпитвания на продуктите, с цел да провери дали системата по качеството функционира правилно. Той предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били извършени изпитвания — и протоколи от изпитванията.

5.         Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

5.1.      Производителят нанася маркировката „СЕ“ и на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер върху всяка отделна подсистема или предпазно устройство, което отговаря на типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и на приложимите изисквания на настоящия регламент.

Ако нотифицираният орган даде своето съгласие и на негова отговорност, производителят може да нанася върху подсистемите или предпазните устройства идентификационния номер на нотифицирания орган по време на производствения процес.

5.2.      Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всяка подсистема или предпазно устройство и съхранява копие от нея на разположение на националните органи в продължение на 30 години след пускането на подсистемата или предпазното устройство на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира подсистемата или предпазното устройство, за което е съставена.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

6. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 30 години след пускането на последната подсистема или предпазно устройство на пазара:

а)           техническата документация по точка 3.1, буква в),

б)           документацията относно системата по качеството по точка 3.1,

в)           документацията относно одобрените изменения по точка 3.5,

г)           решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 3.3, 3.5, 4.3 и 4.4.

7. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглени одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.

Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или оттеглил, и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството.

8.         Упълномощен представител

Задълженията на производителя по точки 3.1, 3.5, 5 и 6 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІХ

ТЕХНИЧЕСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА

(1) Техническата документация позволява да се оцени съответствието на подсистемата или предпазното устройство с приложимите изисквания по настоящия регламент и включва съответния анализ и оценка на рисковете. В техническата документация се определят приложимите изисквания и тя обхваща проекта, производството и експлоатацията на подсистемата или предпазното устройство дотолкова, доколкото е необходимо за оценяване на съответствието.

(2) Техническата документация съдържа най-малко следното:

а)      общо описание на подсистемата или предпазното устройство,

б)      конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрически вериги и др. и описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за експлоатацията на подсистемата или предпазното устройство,

в)      списък на хармонизираните стандарти и/или други технически спецификации, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, приложени изцяло или частично, и описания на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания на настоящия регламент, когато тези хармонизирани стандарти не са били приложени. При частично приложени хармонизирани стандарти техническата документация посочва частите, които са приложени,

г)      подкрепящи доказателства за пригодността на проекта, включително резултати от всякакви извършени проектни изчисления, изследвания или изпитвания от страна на производителя или за него, както и свързаните доклади,

д)      копие от инструкциите за подсистемата или предпазното устройство,

е)      за подсистемите — копие от ЕС декларациите за съответствие на предпазните устройства, вградени в подсистемата.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ЕС ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПОДСИСТЕМИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА

(1) ЕС декларацията за съответствие придружава подсистемата или предпазното устройство. Тя се изготвя на същия език (същите езици) като този на ръководството по точка 7.1.1 от приложение II.

(2) ЕС декларацията за съответствие съдържа следното:

а)      модел на подсистемата/предпазното устройство (продукт, партида, тип или сериен номер);

б)      име и адрес на производителя и ако е приложимо — на неговия упълномощен представител;

в)      настоящата декларация за съответствие е издадена на отговорността на производителя;

г)      предмет на декларацията (идентификация на подсистемата или предпазното устройство, позволяваща проследяването му.  Ако е необходимо за тази цел може да включва снимка):

– описание на подсистемата или предпазното устройство (тип и др.),

– приложена процедура за оценяване на съответствието,

– наименование и адрес на нотифицирания орган, извършил оценяването на съответствието,

– позоваване на сертификата за ЕС изследване на типа с подробна информация, включително датата му и ако е уместно — информация за срока и условията за валидността му,

– всички съответни разпоредби, на които устройството трябва да отговаря и по-специално условията на експлоатация;

д)      предметът на декларацията, описан по-горе, отговаря на съответното законодателство на Съюза за хармонизация: ……………. (позоваване на други приложени актове на Съюза);

е)      позоваване на съответните използвани хармонизирани стандарти или позоваване на спецификациите, по отношение на които се декларира съответствие:

ж)     нотифицираният орган (или нотифицираните органи) … (наименование, адрес, номер) … извърши … (описание на извършеното) … и издаде сертификата (сертификатите): …

з)       идентификация на лицето, оправомощено да подписва от името на производителя, или негов упълномощен представител;

и)      допълнителна информация:

Подписано за и от името на: …………………….

(място и дата на издаването):

(име, длъжност)(подпис):

ПРИЛОЖЕНИЕ XІ

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 2000/9/ЕО || Настоящият регламент

___ || Член 1

Член 1, параграф 1 || Член 2, параграф 1

Член 1, параграф 2 || Член 3, параграф 1

Член 1, параграф 3 || Член 3, параграфи 7 — 9

Член 1, параграф 4, първа и втора алинея || ___

Член 1, параграф 4, трета алинея || Член 8, параграф 3

Член 1, параграф 5 || Член 3, параграф 1 и параграфи 3 — 6

Член 2 || ___

Член 3 || Член 6

___ || Член 3, параграфи 10 — 27

Член 4 || Член 8

Член 5, параграф 1 || Член 4, параграфи 1 и 2

Член 5, параграф 2 || Член 3

Член 6 || Член 7

Член 7 || Член ___

Член 8 || Член 4, параграфи 1 и 2

Член 9 || Член 4, параграфи 1 и 2

Член 10 || ___

Член 11, параграф 1 || Член 9, параграф 1

Член 11, параграф 2 || Член 4, параграф 2

Член 11, параграф 3 || ___

Член 11, параграф 4 || ___

Член 11, параграф 5 || ___

Член 11, параграф 6 || ___

Член 11, параграф 7 || ___

___ || Член 11

___ || Член 12

___ || Член 13

___ || Член 14

___ || Член 15

___ || Член 16

Член 12 || Член 9, параграф 4

Член 13 || Член 10, параграф 1

Член 14 || Член ___

Член 15 || Член 10, параграф 2

Член 16 || ___

___ || Член 17

___ || Член 18

___ || Член 19

___ || Член 20

___ || Член 21

___ || Член 22

___ || Член 23

___ || Член 24

___ || Член 25

___ || Член 26

___ || Член 27

___ || Член 28

___ || Член 29

___ || Член 30

___ || Член 31

___ || Член 32

___ || Член 33

___ || Член 34

___ || Член 35

___ || Член 36

___ || Член 37

___ || Член 38

Член 17 || Член 39

Член 18 || ___

Член 19 || ___

Член 20 || ___

Член 21 || ___

Член 22 || ___

Член 23 || ___

___ || Член 40

___ || Член 41

___ || Член 42

___ || Член 43

Приложение I || Приложение I

Приложение ІІ || Приложение ІІ

Приложение III || Приложение III

Приложение ІV || Приложение IX

Приложение V || Приложения IV — VIII

Приложение VI || Приложение IX

Приложение VII || Приложения IV — VIII

Приложение VIII || __

Приложение IX || __

__ || Приложение X