28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/28

1.

припомня, че политиката на сближаване на Европейския съюз следва да продължи да играе ключова роля за икономическото възстановяване на европейските региони;

2.

отново изразява вече заявената в становището на Комитета относно регламента за фондовете от общата стратегическа рамка (1) своя принципна позиция срещу всяко макроикономическо условие, наложено на изпълнението на политиката на сближаване, и по-конкретно срещу каквото и да било обвързване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) с доброто икономическо управление. Всъщност това обвързване почива на погрешната предпоставка, че местните и регионалните власти са отговорни за бюджетни превишения в същата степен като националните органи;

3.

припомня искането на Европейския комитет на регионите да се изготви Бяла книга относно политиката на териториално сближаване с цел съживяване на дебата за измерването на стандарта на живот и качеството на икономическия растеж с инструменти, които да отчитат нещо повече от БВП; препоръчва да се разработят нови, по-съдържателни показатели, които по-добре да отразяват очакванията на обществото;

4.

освен вече изразеното категорично несъгласие с макроикономическите условия, изразява съмнение относно добавената стойност на тези насоки, които не са нищо друго освен преформулиране на член 23 от Регламент № 1303/2013;

5.

смята, че местните и регионалните власти ще бъдат несправедливо ощетени от препрограмиране, тъй като не те са отговорни за прекомерния национален публичен дефицит — обикновено имат конституционното задължение да балансират бюджетите си. В действителност, цялостният дефицит на поднационалните публични финанси в ЕС-27, който през 2007 г. възлизаше на 0,1 % от БВП, през 2009 г. и 2010 г. беше около 0,8 % от БВП. Въпреки че влошаването на състоянието на поднационалните публични финанси беше по-ясно изразено в някои държави, в които дефицитът нарасна с повече от 0,5 процентни пункта между 2007 г. и 2013 г., то няма нищо общо с влошаването на националните бюджети (2);

6.

подчертава, че подобна е ситуацията по отношение на задлъжнялостта на местните и регионалните органи, тъй като (както признава Комисията в Шестия доклад за сближаването) нарастването на публичния дълг се дължи предимно на дейности на централните правителства. Във всички държави членки общата задлъжнялост на местните и регионалните власти без сериозни законодателни правомощия остава под 10 % от БВП. Все пак в редица държави задлъжнялостта продължава да бъде обезпокоителна;

7.

смята — както се потвърждава от много проучвания, че ефективността на публичните разходи е свързана в по-голяма степен с ефикасността и доброто управление (3) отколкото с макроикономическите фактори, както и че качеството на публичната дейност има определяща роля за възможността чрез политиката на сближаване да се постигне растеж. Отбелязва също така, че в регламентите от пакета от шест законодателни акта вече са предвидени тежки санкции в случай на неспазване на нормите за макроикономическата стабилност. Поради това изразява съмнения относно ефективността на санкциите чрез спиране на средствата от структурните фондове, чрез които същата грешка би била наказана два пъти;

8.

счита също така, че в рамките на пакета от 6 законодателни акта трябва да се преразгледат методите за изчисляване на „структурния дефицит“, за да се вземат предвид специфичните характеристики на националните икономики и структурните различия в публичните разходи;

9.

изразява сериозна загриженост от опасността мерките, предвидени за периода 2014 — 2020 г., да натежат на европейския растеж и на проектите за икономическо и социално развитие чрез създаване на несигурност в програмирането на ЕФРР и ЕСФ от 2015 г. нататък, като се има предвид, че понастоящем е заплашен в значителна степен от програмни забавяния поради късното приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка и затруднението за държавите членки и местните и регионалните власти да изпълнят предварителните изисквания;

10.

във връзка с това подчертава, че местните и регионалните власти изпълняват все по-важна роля, като осигуряват около 33 % от всички публични разходи, което е леко увеличение от 2 пункта спрямо последните две десетилетия (1995-2013 г.) или 16 % от БВП. Макар в отделните държави важността им да е различна в зависимост от тяхната институционална уредба, все пак ролята на местните и регионалните власти относно предоставянето на публични услуги е много по-важна отколкото тази на централните правителства — преди всичко относно разходите, благоприятстващи растежа, определени от самата Комисия (вж. Шести доклад за сближаването), в сферите на образованието, здравеопазването, защитата на околната среда, транспорта, научноизследователската и развойна дейност и енергетиката;

11.

във връзка с това изисква преразглеждане на клаузата за инвестиции, за да може регионалните и националните инвестиции, направени като съфинансиране по средствата от европейски фондове (ЕСИФ или МСЕ), да не се включват в изчисляването на националните публични дефицити в рамките на Европейския семестър;

12.

подчертава противоречието между разпоредбите относно обвързването с макроикономически условия и разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж, които позволяват известна гъвкавост при прилагането му в случай на извънредни и временни обстоятелства, предвидени от Регламент № 1177/2011, както и от съображенията на самата Комисия, според която „фискалната рамка на ЕС предлага достатъчно възможност за баланс между признаването на нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за спазване на фискалната дисциплина“ (4);

13.

в този контекст припомня своята загриженост относно новия счетоводен стандарт на Евростат ESA 100, който беше въведен през септември 2014 г. и в който не се прави разлика между разходи и инвестиции и чрез който се създава задължение за местните и регионалните власти да определят горни граници за максималните инвестиции на година и на човек. Тези горни граници може да попречат на местните и регионалните органи на някои държави членки да предоставят необходимото съфинансиране за проекти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове. Ето защо призовава Европейската комисия да представи доклад за прилагането на ESA 2010;

14.

припомня, че местните и регионалните власти бяха засегнати в тройно по-голяма степен от мерките за фискална консолидация, приети на национално равнище в отговор на финансовата и икономическа криза. На първо място, тези мерки значително възпрепятстваха способността на поднационалните административни органи да правят публични инвестиции, които между 2002 г. и 2007 г. бяха средно 2,3 % от БВП в ЕС-27 и намаляха до 1,8 % от БВП, но най-вече намаляха в реално изражение с 7,2 % през 2010 г., с 5,9 % през 2011 г., с 3,3 % през 2012 г. и с 8,6 % през 2013 г.;

15.

на второ място, доколкото текущите трансфери и капиталовите трансфери от централното правителство са основните източници на местните и регионалните власти в почти всички държави от ЕС, техните приходи намаляха значително, което незабавно доведе до нарушаване на техните бюджетни баланси. Случаят с испанските региони е дори още по-сериозен, тъй като техните приходи намаляха с 62 % в реално изражение след рязкото намаление на трансферите от централното правителство (45 %) от една страна, и от друга след значителното увеличаване на трансферите от регионите към централното правителство (от 1,4 милиарда евро на 10,1 милиарда евро по цени от 2005 г.);

16.

на трето място, според ОИСР, мерките за фискална консолидация намалиха допълнително инвестиционния капацитет на местните и регионалните власти, като по този начин се влошиха и условията за заемане на средства;

17.

подчертава значението на приноса на ЕСИФ за публичните инвестиции във времена на криза, тъй като той нарасна от 11,5 % от публичните инвестиции на ЕС през 2007 г. (бруто образуване на основен капитал) на 18,1 % през 2013 г. В някои държави той осигурява над 75 % от публичните инвестиции. През периода 2007-2013 г. сумите, отпуснати в рамките на структурните фондове и Кохезионния фонд, и свързаното с тях национално съфинансиране, възлизаха средно годишно на около 0,55 % от БВП на ЕС-27;

18.

поради това смята, че е контрапродуктивно да се въведе заплаха за бюджетните кредити от ЕФРР и ЕСФ, когато дадена държава членка изпитва икономически трудности. Намаляването на публичните разходи не води автоматично до намаляване на публичните дефицити и може да има отрицателни социални последици;

19.

изразява тревога във връзка с евентуалното влошаване на състоянието на националните и поднационалните публични финанси в случай на преустановяване на плащанията, а не само на поетите задължения за разходи. Припомня, че връзката между структурните фондове и доброто икономическо управление на публичните дефицити вече показа своите ограничения в първоначалното си прилагане към Кохезионния фонд, понеже поради санкциите, свързани с дефицитите, икономическото положение в съответните държави по-скоро се влоши;

20.

повтаря своя призив към Европейската комисия да представи Бяла книга, в която да определи типология на равнището на ЕС за качеството на публичните инвестиции в отчетите на публичните разходи в съответствие с дългосрочните ефекти от тях. Такава типология би могла да доведе, според случая, до разглеждане на качеството на публичните инвестиции при изчисляването на бюджетните дефицити с корекционен коефициент или до по-добро отчитане на реалния макроикономически цикъл/контекст;

21.

изразява съмнение, че съдържанието и методите на препрограмирането са систематично положителни и допринасят за укрепване на конкурентоспособността на страната в дългосрочен план и за пренасочване на икономическото развитие към секторите на бъдещето. Анализът на постигнатото от 2009 г. насам показва, че неотложният характер на ситуацията принуди Комисията и държавите членки да дадат приоритет на проектите, които вече бяха в ход, за да се ускори усвояването на бюджетните кредити и да се осигури ликвидност. Договореностите допринесоха най-общо за увеличаване на дела, посветен на НИРД и иновациите, общата подкрепа за бизнеса, енергията от възобновяеми източници, пътищата и мерките на пазара на труда, с особен акцент върху заетостта на младите хора. Но те също така доведоха в някои случаи до загърбването на благоприятстващи растежа сектори, като например сектора на информационните и съобщителните услуги, екологичните инвестиции, железопътния транспорт, образованието и обучението и изграждането на капацитет;

22.

изразява загриженост относно липсата на оперативност при правните ограничения за препрограмирането, които произтичат от изискването да се спазват тематичните насоки, баланса между ЕСФ и ЕФРР и др.;

23.

смята, че е нереалистично да се прилага механизъм, който ще е валиден само между 2015 г. и 2019 г.;

24.

счита, че изобщо не е лесно и бързо да се осъществи препрограмирането. Като се основава на отчетения в Шестия доклад за сближаването опит, натрупан през последните 5 години, когато имаше значително мобилизиране на човешки ресурси от засегнатите 8 държави членки и от Европейската комисия, смята, че препрограмирането би било изключително скъпо и тежко за националните администрации и местните и регионалните власти;

25.

изразява опасения за нарастване на бюрокрацията при препрограмирането, тъй като то трябва да е придружено със същите задължения както при подготовката на споразумението за партньорство (показатели за ефективност, условия и т.н.), което ще изисква мобилизирането на нови експерти и правенето на нови разходи. Ако наличният персонал бъде прекомерно натоварен с допълнителни задачи, това може да доведе до спад на ефективността на труда и така да се получи обратен на очаквания ефект;

26.

изразява съжаление във връзка с административната тежест, свързана с препрограмирането, която ще се отрази не само на европейските и националните администрации, но също и най-вече в онези региони, които са управляващи органи, — тежест, която може да доведе до значителни допълнителни разходи, заради спешната необходимост да се отговори на исканията на Комисията и на необходимостта от допълнителен персонал;

27.

изразява съжаление, че във всички мерки проличава желание за централизиране, както на национално, така и на европейско равнище, със силна намеса от страна на Комисията. Кратките срокове за препрограмиране със сигурност ще поставят под съмнение принципа на партньорство и многостепенно управление, присъщи на политиката на сближаване;

28.

подчертава отрицателното въздействие върху общественото мнение на такава санкция, която несъмнено би увеличила враждебността към ЕС;

29.

накрая изразява учудване, че не може да се реализира по-пълно демократичният контрол на Европейския парламент спрямо новата система на обвързаност с макроикономически условия предвид все по-силната технократска тенденция, по-специално относно препрограмирането на средствата. Поради това настоятелно призовава Европейската комисия да постави Европейския парламент в центъра на процеса на вземане на решения, за да се произнесе относно прилагането на принципа на обвързаност с макроикономически условия заедно с Европейския комитет на регионите.