21.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/59

1.

По искане на италианското председателство на Съвета на ЕС, Комитетът на регионите изготвя амбициозни предложения за това как една взаимосвързана Европа може да бъде основата за мобилизиране на значителния потенциал, който предлага секторът на ИКТ като източник за растеж и нови работни места, по-специално през следващите пет години.

2.

През епохата на новата индустриална революция Европа може да използва цифровизацията, за да даде тласък на социалния и икономическия растеж в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Необходимо е да се разбере какъв вид услуги търсят клиентите, да разполагаме с ноу-хау за разработване на съответната технология и да осъзнаем, че клиентът не желае просто да придобие даден продукт, а по-скоро производителност, сигурност на работното място и удовлетворение. Всичко това може да се постигне чрез мобилизиране на потенциала на цифровизацията. Кръговата икономика, цифровизацията и проектирането на услуги може да се използват за създаването на нови и зелени работни места и за съживяването на традиционната индустрия. Според проучванията на Комисията, до 2020 г. Европа би могла да увеличи своя БВП с 4 %, като стимулира растежа на цифровия вътрешен пазар, а публичната администрация би могла да намали своите разходи с 15-20 %, като цифровизира публичните услуги (1). Дори по време на голяма безработица интернет създава пет нови работни места на мястото на всеки две изгубени такива. Счита се, че съвместните мерки, предприемани в ЕС в рамките на стратегията за цифровизация, биха могли да доведат в дългосрочен план до създаването на почти 3,8 милиона нови работни места във всички сектори на икономиката.

3.

Въпреки това капацитетът на Европа за генериране на растеж и създаване на работни места чрез цифровизация не е достатъчно развит във всички отношения. Уменията на хората в областта на ИКТ трябва да бъдат развити, тъй като половината от населението е със слабо развити или липсващи такива умения. Тъй като в настоящата глобализирана среда услугите се разработват посредством информационни технологии, е важно да се подобри конкурентната позиция на Европа като производител и проектант на услуги. Освен това предприятията оперират в изпълнена с предизвикателства среда — нито една европейска ИКТ компания не фигурира сред десетте ИКТ компании с най-големи продажби.

—

Взаимодействията между различните механизми за финансиране и между публичния и частния сектор трябва да бъдат насърчавани и добре планирани, за да се създаде качествена инфраструктура на достъпна цена, която да е съвместима с изчисленията в облак, големите информационни масиви и високоскоростните връзки за широколентов достъп.

—

Властите на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище следва да определят като приоритет обучението на гражданите за придобиване на цифрови и предприемачески умения, които да им позволят да използват в пълна степен новите технологии, да анализират големите информационни масиви, да разбират свързаните с киберсигурността въпроси, да увеличават пригодността си за заетост и да създават нови възможности за бизнес.

—

Властите на равнище ЕС и на национално и поднационално равнище следва да се стремят да установят гъвкава регулаторна рамка, която да води до намаляване на разходите и улесняване на работата на бизнеса в областта на ИКТ, като едновременно с това позволява лесен достъп до финансиране и насърчава както иновациите, така и въвеждането на политики за оценяване и възнаграждаване на осъществените иновации.

—

С оглед на завършването на цифровия единен пазар във всички бъдещи законодателни актове следва да се има предвид ключовата роля и потенциал на местните и регионалните власти по отношение на провеждането на цифрово обучение на гражданите и на създаването и управлението на цифрова инфраструктура (често в рамките на трансгранично или междурегионално сътрудничество), а също така и по отношение на процеса на иновационно и предприемаческо откривателство и на прилагането на електронно управление.

4.

приветства предложенията за мерки, свързани с вътрешния пазар за електронни комуникации, които биха насърчили динамичния и устойчив растеж във всички сектори на икономиката и биха създали работни места, като гарантират също високо равнище на защита на потребителите. Ключовата роля и потенциалът на местните и регионалните власти в осъществяването на електронното управление следва да се имат предвид във всички бъдещи законодателни актове, насочени към завършването на цифровия единен пазар;

5.

отбелязва основната роля на водещите инициативи, включително и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, като инструменти за растеж. Водещите инициативи следва да служат като лост за укрепване на политическата координация на всички равнища, с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, и следва да бъдат използвани в основополагащите документи. Местните и регионалните власти следва също така да продължат да използват водещите инициативи като референтна рамка, не само за планиране на техните политики, но и във взаимодействието им с по-високите равнища на управление и други заинтересовани страни. Наред с това местните и регионалните власти (и обществените институции като библиотеки, болници и училища) биха могли да играят по-значителна роля в популяризирането и използването на резултатите по програма „Хоризонт 2020“;

6.

посочва, че икономическият растеж и създаването на работни места не могат да бъдат постигнати чрез частична оптимизация — необходими са по-скоро холистични нагласи, лидерство и мерки. Така например местните и регионалните власти ще могат по-добре да прилагат цифровизацията в собствените си дейности, ако техните бюджетни практики и показатели изискват цялостен положителен резултат и насърчават сътрудничеството между отделните сектори. За да може да бъдат разработени нови иновативни административни процедури е важно също така да се поддържа равновесие между ролята на публичните власти и новото иновативно развитие. Налице е положителен опит по отношение на експерименталното финансиране, използвано за предотвратяване на проблеми или за разработване и изпитване на нови социални иновации;

7.

застъпва се за съчетаване на мерки „отдолу-нагоре“ със стратегическо лидерство „отгоре-надолу“. Участниците на местно и регионално равнище са движеща сила в разработването и прилагането на цифровизацията. Вземащите решения на местно и регионално равнище, работниците и обикновените хора могат да бъдат движеща сила, при условие че имат необходимите знания и умения, както и положителна нагласа към цифровизацията. Участниците на местно и регионално равнище отговарят за осигуряване на тези умения. Местното и регионалното равнище следва да осъществяват самонаблюдение, за да гарантират, че действащите лица на тези равнища няма да се превърнат в препятствие пред собственото си развитие;

8.

посочва, че в една Европа на гражданите цифровизацията дава възможност на хората да изграждат мрежи и да поддържат контакти, за да провеждат дискусии, да се учат един от друг, да формулират споделени мнения и да оказват въздействие чрез своите надежди и цели върху вземането на решения и укрепването на споделената европейска идентичност. Новите работни места се основават на пазарите, а пазари ще бъдат създавани по-лесно, ако Европа има силна цифрова идентичност, ако гражданите желаят да използват цифровизацията и настояват за въвеждането на нови цифрови решения;

9.

посочва, че чрез промяната в работните методи цифровизацията неизбежно доведе до изчезването на някои работни места, което означава, че фирмите и публичният сектор трябва да могат да укрепват и мобилизират една добре обучена работна ръка с цел да създадат по-голяма добавена стойност. Цифровизацията също така позволява на хората да търсят препитание на базата на микропредприемачеството. Заедно с това цифровизацията следва да се използва с оглед на стремежа към насочено към висок растеж предприемачество, тъй като създава условия за създаването и предоставянето на продукти и услуги без ограничения по отношение на време и място. Дори операторите в отдалечени региони разполагат със същите възможности да се възползват от цифровизацията;

10.

подчертава, че на равнището на Европейския съюз и на равнището на държавите членки е необходима стратегия за растеж, която да отчита възможностите, предлагани от цифровата стратегия за подкрепа на създаването на по-качествени и постоянни работни места, по-специално за младите хора. Пригодността за заетост не е отговорност единствено на отделната личност: следва да бъдат привлечени за участие всички заинтересовани страни — предприятията, университетите, училищата и колежите, местните власти и младите хора;

11.

отбелязва, че опазването на запасите от природни ресурси и намаляването на въглеродния отпечатък са ключови аспекти на устойчивото развитие. Поради това икономическият растеж на Европа трябва да се основава на нещо по-различно от увеличаване на производството на потребителски стоки. Продукти и услуги, които могат да бъдат направени и продадени в цифрова среда, могат да създават растеж, налагайки по-малка тежест върху природните ресурси (2);

12.

призовава местните и регионалните власти да направят оценка на възможностите за използване на ИКТ, моделиране на информацията и основан на публично-частно партньорство подход, за да увеличат устойчивостта на жизнения цикъл на публично притежаваните активи, по-специално на застроената среда и на сградите;

13.

отбелязва, че наред с разработването на продукти въз основа на технологии, е важно да се постави акцент и върху развиването на центрирани върху човека техники, услуги и продукти, включително проектиране, ориентирано към потребителя, съвместно създаване и бързо въвеждане на пилотни идеи в практиката. Комитетът подкрепя инициативата „Механизъм за свързване на Европа“, която може да бъде използвана за разработване на нова инфраструктура за цифрови публични услуги и за постигане на по-добро съответствие между проблемите на различните региони и предложените за тях решения, предоставени от различни части на Европа. Тези мерки ще гарантират, че цифровите продукти ще отговарят по-пряко и ефективно на реалните нужди на пазара, включително и на нуждите на публичния сектор, и че ще бъде подобрена конкурентоспособността на европейските продукти и предприятия;

14.

препоръчва да се установи дали разминаването между ИКТ и „бизнес дейностите“ не би могло да се преодолее посредством управлението на услуги, основаващи се на информационни системи, при които се използва корпоративна архитектура, т.е. не само управление на информацията или на операциите, а прилагане на холистичен подход. Ключът към модела на корпоративната архитектура е желаната информационна и технологична среда да се адаптира по добре управляван и систематичен начин към стратегическите и оперативните нужди на основната дейност;

15.

във връзка с това отбелязва, че местните и регионалните власти имат ключова роля за осигуряване на равен и икономически приемлив широколентов достъп в районите, където пазарът не успява да осигури такъв достъп, и призовава проектите за разгръщане на цифровата инфраструктура в селските и слабо населените райони да бъдат признати за услуги от общ икономически интерес (3);

16.

посочва, че ИКТ могат да се използват в областта на иновациите, за да се намери отговор на сериозни социално-икономически предизвикателства, и предлага да се създаде нова политическа рамка, чрез която Европейския съюз да насърчава основаващите се на ИКТ предприятия да се насочат към решаването на основни обществени проблеми като изменението на климата, свързаните с енергетиката въпроси или проблема за застаряващите общества. „Активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“ е една от основните области, в които е създадено европейско партньорство за иновации. В подкрепа на активния живот на възрастните хора би могло да бъдат разработени цифрови услуги („цифрови технологии в подкрепа на активния живот на възрастните хора“). Инвестициите в цифрови услуги с цел насърчаване на здравната и социалната интеграция на възрастните хора биха могли да превърнат Европа в пионер в тази област, като създадат основата за нов световен експортен пазар, като едновременно с това доведат до намаляване на бремето на разходите, свързани с остаряването;

17.

вижда възможност за стимулиране на растежа и заетостта чрез свързването на цифровизацията по нов и иновативен начин с традиционните силни европейски сектори като туризма и културата. Например доставчиците и ползвателите на услуги биха могли да се обединят посредством нови иновативни цифрови платформи и подходи. Операторите на местно и регионално равнище могат да помогнат на доставчиците на туристически и културни услуги да намерят подобни доставчици на услуги в други части на Европа, така че да изградят мрежа и съвместно да повишат видимостта си, като използват цифрови подходи. Потребителите в сектора на туризма и културата могат използват и създават съдържание посредством използване на принципа за принос на доброволни начала в интернет („crowd-sourcing“). Хранилищата на публични данни като цифровите ресурси на музеите, архивите и библиотеките могат да служат като източник за нови услуги в областта на туризма и културата;

18.

препоръчва цифровизацията да бъде насърчавана посредством приемането на допълващи бизнес модели, които да могат да бъдат използвани например от социалните предприятия и операторите от третия сектор за предлагане на услуги, необхванати от публичния сектор, и в случаи, в които частният сектор все още не е съзрял възможности за бизнес;

19.

обръща внимание на констатацията, че инвестициите в ИКТ могат да допринесат повече за регионалния растеж в сравнение с други капиталови инвестиции; поради това препоръчва да се даде приоритет на завършването на цифровия единен пазар до 2015 г. и да се отговори на нуждите от инвестиции в инфраструктурата на телекомуникационния сектор чрез пълно оползотворяване на структурните фондове на ЕС, улесняване на създаването на правилния микс от публични и частни инвестиции, използване на други източници на финансиране като Европейската инвестиционна банка и установяване на правилната регулаторна рамка. Особено гъсто населените региони биха могли да бъдат подкрепени от частни инвестиции в инфраструктурата, а други региони ще трябва да получат достъп до публично финансиране с цел да бъде подкрепена тяхната инфраструктура;

20.

приветства инициативата на Европейската комисия „Свързани общности“, чиято цел е да предостави на общините, членовете на местни партньорства за изграждане на широколентови мрежи и операторите насоки за това как да получат финансиране и да разработят адаптирани към специфичните условия бизнес модели за предоставяне на високоскоростни връзки за широколентов достъп за тяхната общност. Комитетът насърчава действащите лица на местно и регионално равнище да използват новото финансиране и подкрепа от ЕС за осигуряване на широколентов достъп;

21.

счита, че изграждането на достъпни високоскоростни мрежи и намаляването на свързаните с това разходи ще доведат до създаване на работни места за европейските предприятия, ще стимулират разработването на съвременни услуги, ще насърчат електронната търговия и ще предоставят възможности за бизнес в областта на „Интернет на нещата“ и технологиите за междумашинно взаимодействие (M2M). Комитетът изразява загриженост във връзка с тенденцията технологиите от следващо поколение (изчисления в облак, триизмерен печат, електронно здравеопазване, електронно управление, интелигентни градове, услуги за забавление, телеприсъствие, големи информационни масиви, интернет връзка в автомобила и др.) да изискват все по-голям широколентов достъп и безупречно функциониране на услугите в цяла Европа, а бизнес моделите, разработени за въвеждане на тази технология, да водят до твърде голям натиск по отношение на разходите за местните и регионалните власти. Важно е цялата структура на разходите за проекти за широколентов достъп да отчита не само разходите за създаване на нови предприятия, но и бъдещите разходи, които ще възникнат в резултат на бързото технологично развитие;

22.

посочва, че Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) относно „Интелигентни градове и общини“ (4) е платформа, която насърчава ефективно устойчивия растеж, основан на цифровизация. За да функционират правилно, процесите за разработване на продукти и платформите за тестване се нуждаят също от добре работеща екосистема за иновации и бизнес. Сътрудничеството между взаимосвързаните интелигентни градове позволява на операторите на местно и регионално равнище да насърчават възможно най-ефективно по-нататъшното утвърждаване на решенията, разработени от компаниите, насърчавайки по този начин конкурентоспособността им в световната бизнес среда;

23.

препоръчва при изготвянето на стратегия за интелигентната специализация (RIS3) регионите да залагат на цифровизацията в избраната от тях стратегия за специализация, за да създадат по-голяма добавена стойност, а по този начин и по-бърз растеж в региона. Комитетът насърчава местните и регионалните власти да създадат процеси на иновационно и предприемаческо откривателство и механизми за управление, с които да се оптимизира взаимодействието между различните публични и частни механизми за финансиране, да създадат синергии между различните регионални и местни проектни портфейли и да поставят акцент върху изграждането на европейски партньорства чрез програмата „Хоризонт 2020“, INTERREG, макрорегионите и т.н.;

24.

призовава Комисията да предприеме действия, за да получат регионите ясни насоки за това как да прилагат стратегии за интелигентна специализация (RIS3) чрез мащабни, финансирани от множество фондове сериозни усилия и портфейли от проекти, организирани чрез координирането на синергично сътрудничество вместо чрез управлението на индивидуални проекти. Цифровите инструменти за управление на проекти и на виртуална работна среда ще са от ключово значение за тази тенденция в работната култура;

25.

отбелязва, че вече е подкрепил позицията, че „инструментите за връзка между научните изследвания, иновациите и стратегиите за интелигентна специализация се въвеждат както в „Хоризонт 2020“, така и в структурните фондове, за да се създадат обективни показатели за пътя към върховите научни постижения и изграждането на европейското изследователско пространство (ЕИП)“ (5). Разработените показатели биха могли да бъдат адаптирани, за да се направи оценка на ползите от научноизследователските проекти, реализирани с публично финансиране. Оценката следва да акцентира върху резултатите и ефекта — например ползата за местните и регионалните власти, новите възможности за бизнеса и създаването на работни места, подобряването на проектирането, функционалността, практическата полза и ефективността на услугите, цялостното качество на продуктите и услугите или общия принос към системите за иновации;

26.

изтъкна в предходни становища активното използване на иновативните обществени поръчки и опростяването на процедурите и насърчава администраторите на местно и регионално равнище да прилагат тези принципи с оглед на разширяването на обхвата на използване на цифровите подходи;

27.

отбелязва колко е важно за функционирането на вътрешния пазар и конкурентоспособността на цифровата икономика да бъдат обединени страните, допринасящи за мрежата за създаване на стойност (създателите на съдържание, участниците от областта на маркетинга, каналите за дистрибуция, електронната търговия, софтуерните фирми, операторите на телекомуникационни фирми и предоставящите финансиране, специалистите в областта на научните изследвания, иновациите, образованието и правата на интелектуална собственост) с цел да се намерят цифрови решения. Комитетът препоръчва участниците на местно и регионално равнище да бъдат включени в по-голяма степен в създаването и организирането на мрежи за създаване на стойност в цяла Европа и на междурегионално равнище;

28.

отбелязва, че растежът и новите работни места могат да бъдат стимулирани чрез предоставяне на достъп до знания, процеси, публични пространства и иновации, възникнали като страничен продукт на публично финансирани проекти за НИРД. Например чрез предоставянето на публични пространства с достъп до интернет и оборудване срещу индивидуално договорена такса общините могат да подкрепят микропредприемачите и да мобилизират различните групи от населението;

29.

отбелязва, че според проучвания на Комисията свободният достъп до данни от обществения сектор и от публично финансираните органи насърчава икономическия растеж и създава нови възможности за бизнеса, включително за малките предприятия, независимо от тяхното местоположение. Свободно достъпните данни от публичния сектор помагат за подобряване на условията за един ефективен цифров вътрешен пазар, предлагащ на потребителите лесен, безопасен и гъвкав достъп до правно цифрово съдържание и услуги (6);

30.

посочва, че технологията, необходима за осигуряване на свободен достъп до данни от публичния сектор, е вече доста напреднала, но че на местно и регионално равнище тя вероятно все още не е достатъчно добре усвоена и че все още липсват необходимите инструменти, за да бъде намерена информацията, годна за повторна употреба (7). Метаданните са важен аспект на повторната употреба на информацията и тяхното публикуване в стандартизиран формат би засилило по-специално трансграничният трансфер, достъпността и комерсиализирането на знанията;

31.

отбелязва, че количеството информация, достъпно в интернет, нараства бързо. Очаква се използването на „големите данни“, или с други думи големите обеми информация, да създаде нови възможности за бизнеса и нови работни места през следващите няколко години, но публичният сектор едва сега започва да използва подобни данни, например в областта на здравеопазването, транспорта или свързаните със заетостта услуги. Интеграцията на свободно достъпните данни и големите информационни масиви от една страна, и на публичните и частните хранилища на данни, от друга, предлага огромен потенциал. Законодателството на Европейския съюз следва да се оформи по такъв начин, че да се позволи правилното използване на големите информационни масиви, без да бъдат нарушавани правата за защита на личните данни;

32.

застъпва се за това интернет средата на ЕС да се превърне в най-безопасната в света и препоръчва Европа да се представи на световния пазар като сигурна и стабилна бизнес среда с добра телекомуникационна инфраструктура, на базата на която би могла да привлече интензивно използващи знанията компании да инвестират и разширяват своята дейност във всички региони на Европа. Авариите по мрежата, атаките срещу нея и насочените срещу нея престъпления следва да бъдат ограничени във възможно най-голяма степен, тъй като те вредят на имиджа на компаниите, водят до намаляване на производителността на труда и нанасят вреда на знанията, които са от решаващо значение за предприятията;

33.

застъпва се за изграждането на технологични платформи в Европа и изясняване на въпроса дали по свързани с киберсигурността причини не трябва да бъде разработена интернет мрежа с по-ограничен достъп, наред със сегашния интернет, която би предоставила конкурентно предимство на основания на доверието бизнес, услугите за изчисления в облак и научните изследвания. Европейският съюз би могъл също да насочи бенефициерите на финансиране от ЕС към тези платформи и по този начин да улесни търговския успех на новите решения;

34.

посочва, че е критично важно да бъдат изпълнявани изискванията за сигурност на всяко ниво, за да се гарантират оптимални равнища на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни и да се предотвратява незаконното проследяване на всякакъв вид лична информация и рискът от профилиране въз основа на данни като предпочитанията за пазаруване, медицинското състояние, здравното досие и др. Защитата на личния живот трябва да се разглежда и от гледна точка на възможността за автоматично сливане на данните от различни файлове с цел създаването на силно персонализирани профили на хората (8);

35.

осъзнава, че цифровизацията — включително масовите отворени онлайн курсове (МООК), води до същата промяна в областта на висшето образование, като тази, която например вече е трансформирала бизнес средата на медиите. Съществува риск висшето образование да изостане от други части на света, които инвестират в основани на ИКТ стратегии за модернизиране на образованието. От друга страна действащите лица на местно и регионално равнище могат също да използват цифровизацията за модернизация на образователния сектор, в сътрудничество с университетите. Това би довело до подобряване на условията за успех на европейските оператори в нарастващия световен пазар на образованието и би предоставило възможност за създаване на нови работни места в сектора на висшето образование. Университетите, които възприеха цифровизацията, могат по-убедително да доведат до модернизация и в други сектори в собствения им регион, на базата на принципа на триъгълника на знанието (образование, научни изследвания и иновации), като по този начин помогнат на компаниите да създадат нови работни места и на публичния сектор да развие електронното управление и електронните услуги;

36.

счита за положителни усилията за насърчаване на необходимите умения за професионалистите в областта на ИКТ в партньорство със сектора — посредством Голямата коалиция за цифрови работни места (9). Както организациите, така и отделната личност, все по-често трябва да се адаптират и съответно да учат нови умения и да учат повече, за да могат да са конкурентни в бъдеще. Поради това предприятията и публичната администрация имат все по-голям интерес от това да разработват новаторски начини за гарантиране на бъдещото наличие на умения. Като най-голямо препятствие се посочва липсата на подходящи знания и умения. По-специално следва да се подобрят цифровите умения на безработните, а на хората с професионална или университетска квалификация следва да се даде възможност да придобият умения в областта на електронната търговия. Комитетът на регионите подкрепя инициативите за развиване на европейското онлайн предприемачество;

37.

изрази подкрепа за предложението на Комисията посредством новите образователни програми „Еразъм+“ и „Хоризонт 2020“ да подкрепи образователните институции при разработването на нови бизнес и образователни модели и да даде ход на мерки за тестване на иновационни педагогически подходи, развитие на програми за обучение и оценка на уменията (10); Комитетът насърчава действащите лица на местно и регионално равнище да превърнат образователните институции, които поддържат и финансират, в среда за разработване, тестване и бързо пилотно въвеждане в практиката на нови цифрови подходи за учене („живи“ лаборатории);

38.

посочва, че обучението през целия живот се осъществява на всеки етап от живота, включително и извън официалната образователна система. Отворените технологии и интернет курсове позволяват на всички хора да учат, навсякъде и по всяко време, през което и да е устройство, с подкрепата на всекиго. Това също позволява да бъдат развити уменията на гражданите в областта на ИКТ и защитата на данните. Участниците на местно и регионално равнище следва да гарантират, че медийната грамотност се развива систематично на всички равнища — от образованието на ранна възраст до обучението, водещо до придобиване на професионална или академична квалификация. Така например стандартите и сертификацията за акредитиране на цифровите умения биха могли да бъдат подобрени и използвани като стимули в Европа;

39.

приветства портала за електронно обучение, създаден от Комисията, и определеното за него финансиране по „Еразъм+“. В бъдеще ресурсите за отворено образование, създадени за единен споделен портал, и например основните констатации във връзка с финансираните от ЕС проекти за НИРД, ще засилят европейските знания и конкурентоспобност.