9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/27

—

като взе предвид членове 1, 10 и 16 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 15 и 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 11 от ДЕС и задължението на институциите да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 41 (право на добра администрация) и 42 (право на достъп до документи) от нея,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1700/2003 на Съвета от 22 септември 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 относно отваряне за обществеността на историческите архиви на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно публичен достъп до документи за 2009—2010 г. (3),

—

като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Общия съд относно достъпа до документи, и по-специално решенията на Съда на ЕС по дела Access Info Europe (дело C-280/11 P), Donau Chemie (C-536/11), IFAW/Комисия (C-135/11) (4), My Travel (C-506/08 P), Turco (съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P), както и решенията на Общия съд по дела In ‘t Veld/Съвет (T-529/09), Германия/Комисия (T-59/09), EnBW/Комисия (T-344/08), Sviluppo Globale (T-6/10), Internationaler Hilfsfonds (T-300/10), European Dynamics (T-167/10), Jordana (T-161/04) и CDC (T-437/08),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 30 април 2008 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (COM(2008)0229),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 20 март 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (COM(2011)0137),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи от 2008 г.,

—

като взе предвид годишните доклади за 2011 и 2012 г. на Съвета, Комисията и Европейския парламент относно достъпа до документи, внесени в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1049/2001,

—

като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия от 2010 г.,

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана,

—

като взе предвид своите резолюции от 12 септември 2013 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2012 г. (5) и от 17 декември 2009 г. относно необходимото подобрение на правната рамка за достъп до документи след влизането в сила на Договора от Лисабон (Регламент (ЕО) № 1049/2001) (6),

—

като взе предвид годишния доклад на Европейския омбудсман за 2012 г.,

—

като взе предвид член 48 и член 104, параграф 7 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7-0148/2014),

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон е в сила от четири години; като има предвид, че член 15 от ДФЕС установява конституционна рамка за институционална прозрачност на ЕС и определя основното право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС за граждани на ЕС и за всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо в държава членка; като има предвид, че това право следва да бъде упражнявано в съответствие с общите принципи и ограниченията, предвидени в регулаторните норми, приети от Парламента и Съвета;

Б.

като има предвид, че член 298 от ДФЕС предвижда открита, ефикасна и независима европейска администрация;

В.

като има предвид, че като общо правило следва да се предостави пълен достъп до законодателните документи, а изключенията по отношение на незаконодателните документи следва да се ограничат;

Г.

като има предвид, че прозрачността е съществена за един демократичен Европейски съюз на граждани, в който те да могат да участват пълноценно в демократичния процес и да упражняват обществен контрол; като има предвид, че прозрачната администрация е от полза за интересите на гражданите, за борбата срещу корупцията и за легитимността на политическата система и законодателството на Съюза;

Д.

като има предвид, че по-широк публичен достъп до документи е важен елемент от една активна демокрация;

Е.

като има предвид, че в една демокрация в добро здраве не следва на гражданите да се налага да разчитат на лица, подаващи сигнали за нередности, за да се гарантира прозрачност на правомощията и дейностите на техните правителства;

Ж.

като има предвид, че гражданите имат право да знаят как функционира процесът на вземане на решения и как действат техните представители, да ги държат отговорни и да знаят как се разпределят и изразходват публичните средства;

З.

като има предвид, че законодателството на ЕС относно достъпа до документи все още не се прилага правилно от администрацията на Съюза; като има предвид, че изключенията от Регламент (ЕО) № 1049/2001 се прилагат рутинно, а не извънредно от администрацията;

И.

като има предвид, че според съдебната практика, когато съответната институция реши да откаже достъп до документ, чието оповестяване е било поискано, тя трябва по принцип да обясни по какъв начин достъпът до този документ би могъл конкретно и действително да засегне интереса, защитен от предвидено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 изключение (вж. in’t Veld/Съвет  (7));

Й.

като има предвид, че конкретно и предвидимо засягане на разглеждания интерес не може да бъде обосновано само с опасение от разкриване пред гражданите на ЕС на различията във възгледите на институциите, що се отнася до правното основание на международните действия на Съюза, и по този начин от пораждане на съмнение относно законосъобразността на тези действия (вж. in’t Veld/Съвет  (8));

К.

като има предвид, че шест от десетте „звездни“ разследвания на Европейския омбудсман от 2012 г. се отнасят до прозрачността;

Л.

като има предвид, че статистиката за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 показва намаление на броя на първоначални искания и в трите институции;

М.

като има предвид, че броят на заявките за точно посочени документи е намалял в Парламента (от 1 666 през 2011 г. на 777 през 2012 г.); като има предвид обаче, че процентът на искания за неуточнени документи, като например „всички документи, отнасящи се до…“, се е увеличил в Парламента (от 35,5 % през 2011 г. на 53,5 % през 2012 г.); като има предвид, че броят на поисканите документи на Съвета е намалял (от 9 641 през 2011 г. на 6 166 през 2012 г.) (9);

Н.

като има предвид, че количествените данни, представени в годишните доклади за 2012 г., сочат нарастване на пълните откази на достъп както от страна на Комисията (от 12 % през 2011 г. на 17 % през 2012 г.), така и от страна на Съвета (от 12 % през 2011 г. на 21 % през 2012 г.), докато цифрите за пълен отказ на достъп от страна на Парламента са стабилни (5 % през 2011 и 2012 г.);

O.

като има предвид, че при Комисията има значително увеличение на потвърдителните заявления (от 165 през 2011 г. на 229 през 2012 г.), което е довело до леко увеличение на изцяло преразгледаните решения, намаление на частично преразгледаните решения и увеличение на потвърдените решения, докато за Съвета и Парламента цифрите за потвърдителни заявления са относително стабилни (за Съвета: от 27 през 2011 г. на 23 през 2012 г.; за Парламента: от 4 през 2011 г. на 6 през 2012 г.);

П.

като има предвид, че редица заявления са довели до подаване на жалби до Европейския омбудсман (за Комисията: от 10 през 2011 г. на 20 през 2012 г.; за Съвета: от 2 през 2011 г. на 4 през 2012 г.; за Парламента: 1 през 2011 и 2012 г.);

Р.

като има предвид, че Европейският омбудсман приключи някои жалби през 2011 г. и 2012 г. с критични забележки или с предложение за по-нататъшни действия (за Комисията: от 10 от общо 18 през 2011 г. на 8 от общо 10 през 2012 г.; за Съвета: няма информация; за Парламента: от 0 от общо 0 през 2011 г. на 1 от общо 1 през 2012 г.);

С.

като има предвид, че редица заявления за достъп до документи са довели до завеждане на дела в Общия съд или препращането им след обжалване в Съда на ЕС (за Комисията: от 15 дела и 3 обжалвания през 2011 г. на 14 дела и 1 обжалване през 2012 г.; за Съвета: от 1 дело и 2 обжалвания през 2011 г. на 1 обжалване през 2012 г. (10); за Парламента: нито едно през 2011 и през 2012 г.);

Т.

като има предвид, че Общият съд до голяма степен се е произнесъл в полза на по-голяма прозрачност или е представил други разяснения към Регламент (ЕО) № 1049/2001 по редица дела (за Комисията: 5 от общо 6 (11) през 2011 г. и 5 от общо 5 през 2012 г.) (12); за Съвета: 1 от общо 1 през 2011 г. (Access Info Europe, T-233/09) и 1 от общо 4 през 2012 г. (In ‘t Veld, T-529/09); за Парламента: 1 от общо 2 през 2011 г. (13) (Toland, T-471/08) и 1 от общо 1 през 2012 г. (Kathleen Egan and Margaret Hackett, T-190/10);

У.

като има предвид, че Съдът на ЕС до голяма степен се е произнесъл в полза на по-голяма прозрачност по следните дела — за Комисията: 1 от общо 1 през 2011 г. (My Travel, C-506/08) и 1 от общо 3 през 2012 г. (IFAW, C-135/11 P) (14); за Съвета и Парламента: няма решения нито през 2011, нито през 2012 г.;

Ф.

като има предвид, че годишните доклади на Комисията, Съвета и Парламента не предоставят сравними статистически данни; като има предвид, че трите институции не спазват едни и същи стандарти за изчерпателност при представяне на статистическите данни;

Х.

като има предвид, че най-често посочваната причина за изключението е „защита на процеса на вземане на решение“, използвана от Комисията и Съвета след първоначални искания (за Комисията: 17 % през 2011 г. и 20 % през 2012 г.; за Съвета: 41 % през 2011 и през 2012 г.); като има предвид, че „защитата на международните отношения“ е втората по честота причина, на която се позовава Съветът; като има предвид, че в случая на Парламента „защитата на частния живот и личната неприкосновеност“ е най-разпространеното изключение;

Ц.

като има предвид, че институциите не са изпълнили член 15, параграф 2 и член 15, параграф 3, алинея 5 от ДФЕС по отношение на задължението за Европейския парламент и Съвета да заседават в открито заседание, когато разглеждат проект на законодателен акт, и да публикуват документите, отнасящи се до законодателните процедури, при условията, предвидени от нормативните актове, посочени в член 15, параграф 3, алинея 2;

Ч.

като има предвид, че член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 предвижда изключение от принципа на прозрачност „в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“; като има предвид, че тази разпоредба предхожда Договора от Лисабон и трябва да бъде приведена в съответствие с член 15 от ДФЕС;

Ш.

като има предвид, че в решението по дело Access Info Europe  (15) Съдът на ЕС потвърди, че публикуването на имената на държавите членки и техните предложения не вреди на процеса на вземане на решения; като има предвид, че Общият съд е постановил по предходното си решение по това дело, че „упражняването от гражданите на техните демократични права предполага възможността да следят в подробности процеса на вземане на решения“;

Щ.

като има предвид, че международните споразумения имат задължителни последствия и влияят върху законодателството на ЕС; като има предвид, че документацията, свързана с тях, следва по принцип да бъде публична, без да се засягат легитимни изключения; като има предвид, че изключението за защита на международните отношения се прилага, както е посочено в точка 19 от решението по делото In 't Veld/Съвет (T-529/09);

AA.

като има предвид, че тристранните срещи между Комисията, Парламента и Съвета са определящи за формирането на законодателството на ЕС; като има предвид, че тристранните срещи не са публични и че по подразбиране достъп до документите относно неофициалните тристранни срещи, включително дневния ред и обобщените доклади, не се предоставя нито на обществеността, нито на Парламента, което противоречи на член 15 от ДФЕС;

АБ.

като има предвид, че документите, които председателството на Съвета изготвя или притежава във връзка с работата си в тази роля, следва да бъдат достъпни в съответствие с правилата за прозрачност на ЕС;

АВ.

като има предвид, че преговорите по преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 са в застой; като има предвид, че ще е необходимо в новия инструмент да се предвиди значително повече прозрачност в сравнение със статуквото;

АГ.

като има предвид, че исканията за заседания при закрити врата в Парламента следва по принцип да се разглеждат в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001; като има предвид, че подобни искания трябва да се оценяват от Парламента поотделно за всеки отделен случай, а не да се разрешават автоматично;

АД.

като има предвид, че класификацията на документите като попадащи в нива на поверителност, обхванати от рамковото споразумение от 2010 г. относно отношенията между Парламента и Комисията, или като „чувствителни документи“ по член 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 следва да се прави въз основа на внимателно и конкретно разглеждане; като има предвид, че определянето на ниво на класификация, по-високо от необходимото, води до ненужна и непропорционална секретност на документи и до провеждане на заседания при закрити врата без подходящо основание;

АЕ.

като има предвид, че прозрачността продължава да се прилага като правило, включително във връзка с програмата за освобождаване на картелите от санкции или намаляване на размера на санкциите; като има предвид, че автоматичната забрана за оповестяване представлява нарушение на правилото за прозрачност, установено в Договорите; като има предвид, че секретността е изключение и трябва да бъде обоснована поотделно за всеки конкретен случай от национални съдии по отношение на искове за обезщетение за вреди;

АЖ.

като има предвид, че е препоръчително насоките на ЕС да бъдат изготвени под формата на полезен инструмент за съдии; като има предвид, че в тези насоки трябва да се прави разлика между документи на дружества и досиета на картели, съхранявани от Комисията;

1.

Припомня, че прозрачността е общо правило и че Договорът от Лисабон определя основното право на достъп до документи;

2.

Припомня, че е необходим възможно най-широк публичен достъп до документите, за да се позволи ефективно на гражданите и на гражданското общество да правят коментари по всички аспекти от дейността на ЕС;

3.

Припомня, че прозрачността повишава публичното доверие в европейските институции, като позволява на гражданите да бъдат информирани и да участват в процеса на вземане на решения на Съюза и по този начин да допринасят за по-демократичния характер на ЕС;

4.

Припомня, че всяко решение за отказ на достъп до документи трябва да се основава на ясно и строго определени правни изключения, придружени с мотивирана и конкретна обосновка, която да позволи на гражданите да разберат отказа на достъп и да използват ефективно съществуващите правни средства за обжалване;

5.

Подчертава необходимостта от установяване на подходящо равновесие между прозрачността и защитата на данните, както е изяснено от съдебната практика по делото Bavarian Lager, и подчертава, че защитата на данните не следва да бъде „използвана недобросъвестно“, по-специално за прикриване на конфликти на интереси и оказване на неправомерно въздействие в контекста на администрацията и вземането на решения в ЕС; посочва, че решението на Съда на Европейския съюз по делото Bavarian Lager се основава върху настоящата формулировка на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и че това не възпрепятства извършването на промяна на формулировката, която е необходима и неотложна най-вече след изричното обявяване на правото на достъп до документи в Договорите и в Хартата на основните права;

6.

Призовава институциите, органите и агенциите да прилагат строго Регламент (ЕО) № 1049/2001, като вземат изцяло предвид съдебната практика, свързана с него, и хармонизират съществуващите вътрешни правила с буквата и духа на регламента, по-специално по отношение на сроковете за отговор на искания за достъп до документи, като същевременно гарантират, че това не води до удължаване на сроковете; призовава Съвета да публикува протоколите от заседанията на работните групи на Съвета, включително — в светлината на делото Access Info Europe, имената на държавите членки и техните предложения;

7.

Призовава всички институции, органи и агенции, когато прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001, да извършват стриктна оценка на възможностите за частично оповестяване на документ, таблица, графика, параграф или фраза;

8.

Призовава институциите, органите, службите и агенциите на ЕС да продължават да развиват по-проактивен подход по отношение на прозрачността, като предоставят на своите уебсайтове публичен достъп до възможно най-много категории документи, включително на вътрешни административни документи, и като ги включат в своите публични регистри; счита, че този подход спомага за осигуряване на ефективна прозрачност, както и за предотвратяване на излишни съдебни спорове, които могат да доведат до ненужни разходи и тежести както за институциите, така и за гражданите;

9.

Призовава институциите, органите и агенциите за пълно прилагане на член 11 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 и за създаване на регистри за публични документи с ясни и достъпни структури, добри функции за търсене, редовно актуализирана информация за нови изготвени и регистрирани документи, включване на препратки към непублични документи и с цел подпомагане на публичните ползватели — насоки относно видовете документи, съхранявани в даден регистър;

10.

Призовава институциите, органите и агенциите да публикуват в своите регистри на документи системно и своевременно всички документи, които преди това не са били публично достояние, оповестени чрез публичен достъп до искания за документи;

11.

Призовава администрациите да осигурят пълно посочване на всички документи, които попадат в обхвата на заявление за достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001, след първоначалната молба;

12.

Подчертава, че възможността за сезиране на европейския омбудсман представлява ценна възможност, когато отказът за достъп до документ е потвърден от съответната администрация; припомня обаче, че не съществуват средства за прилагане на решенията на омбудсмана;

13.

Подчертава, че съдебните спорове водят до изключително дълги процеси, до риск от високи и дори възпиращи разходи и непредвидим резултат, което означава прекомерна тежест за гражданите, желаещи да оспорят решение за отказ на (частичен) достъп; подчертава, че на практика това означава, че не съществува ефективно правно средство за обжалване на отрицателно решение относно искане за достъп до документи;

14.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да приемат спешно по-бързи, не толкова тромави и по-достъпни процедури за разглеждане на жалби срещу отказ за предоставяне на достъп, за да се намали нуждата от съдебни спорове и да се създаде истинска култура на прозрачност;

15.

Подчертава, че годишните доклади на трите институции и на органите и агенциите следва да представят цифрите в съпоставим формат, който следва да включва например броя на поисканите документи, броя на заявленията за достъп до документи, броя на документите, до които е предоставен (частичен) достъп, броя на заявленията, по които е предоставен достъп преди и след потвърдително заявление, както и броя на заявленията, по които е предоставен достъп от Съда, по които е предоставен частичен достъп от Съда и по които е отказан достъп;

16.

Призовава институциите на ЕС да се въздържат да искат поемане на съдебните разходи от насрещната страна и да гарантират, че гражданите не са лишени от възможността да оспорят решения поради липса на средства;

17.

Отбелязва, че държавите членки трябва да се приспособят към новата рамка за прозрачност, установена с Договора от Лисабон, както се вижда от делото Германия/Комисия (T-59/09), в което Германия подаде възражение срещу оповестяването на документи, свързани с официално уведомително писмо до нея, позовавайки се на защитата на обществения интерес по отношение на „международните отношения“, докато Общият съд постанови, че понятието „международни отношения“ следва да се счита за понятие от правото на ЕС и поради това не е приложимо за съобщения между Комисията и дадена държава членка;

18.

Призовава институциите на ЕС да подобрят сроковете, в които се изпращат отговорите на исканията за достъп до документи и потвърдителните заявления;

19.

Решава да проучи начините, по които разискванията в Бюрото и Председателския съвет могат да станат по-прозрачни, например чрез водене на подробни протоколи и чрез тяхното публично оповестяване;

20.

Изразява своето разочарование от факта, че от декември 2011 г., когато бе приета на първо четене позицията на Парламента относно преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, не е постигнат никакъв напредък, тъй като Съветът и Комисията не изглеждат готови да предприемат преговори по същество; поради това призовава Съвета да предприеме действия по преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001; призовава Съвета и Парламента да се споразумеят за нов инструмент, който да осигурява значително повече прозрачност, включително ефективно прилагане на член 15 от ДФЕС;

21.

Призовава всички институции, органи, служби и агенции на ЕС да прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 по начин, който съответства на разпоредбите на Орхуската конвенция; подкрепя изцяло политиката на Европейската агенция по лекарствата да публикува при поискване доклади от клинични изпитвания на фармацевтични продукти на европейския пазар, след като приключи процесът на вземане на решения за въпросното лекарство, подчертава, че всяко преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 следва да зачита изцяло Орхуската конвенция и следва да определя всяко изключение в пълно съответствие с нея;

22.

Препоръчва всяка институция или орган на ЕС да назначават в рамките на своите управителни структури служител за прозрачност, който да отговаря за съответствието с действащите норми и за подобряването на практиките;

23.

Призовава всички институции да извършат оценка на и ако е необходимо, да преразгледат своите вътрешни разпоредби за докладване на нарушения и призовава за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения; призовава по-специално Комисията да докладва на Парламента относно своя опит с новите правила за подаване на сигнали за нарушения за служителите на ЕС, приети през 2012 г., и с мерките по прилагането им; призовава Комисията да представи предложение за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, не само морално, но и финансово, с цел правилно да се защитят и подкрепят лицата, подаващи сигнали за нарушения, като част от демократичната система;

24.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да хармонизират своите годишни доклади относно достъпа до документи и да представят възможно най-пълна и всеобхватна статистика със сходен характер и в съвместима форма (например в таблици в приложението, които дават възможност за пряко сравнение);

25.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да приемат препоръките, предложени от Парламента в неговата предходна резолюция относно публичния достъп до документи;

26.

Призовава институциите на ЕС да включат в годишните си доклади за прозрачност отговор на препоръките на Парламента;

27.

Призовава Комисията да повиши прозрачността на експертните групи и групите по процедурата на комитет, като те провеждат заседанията си публично и публикуват процедурата за назначаване на членовете, както и информация по отношение на членовете, процедурите, разглежданите документи, гласуванията, решенията и протоколите от заседанията, като всички те следва да бъдат публикувани онлайн в стандартен формат; подчертава, че членовете на експертни групи и на комитети, ако имат лични интереси по отношение на разискваните теми, трябва да декларират това предварително; призовава Комисията да подобри и да прилага изцяло вътрешните насоки за всички генерални дирекции относно процедурата за назначаване (т.е. по отношение на балансиран състав, политика за конфликт на интереси, публични обяви) и правилата за възстановяване на разходите и да докладва по този въпрос не само в годишния си доклад относно достъпа до документи, но и в годишните доклади за дейността на генералните дирекции; призовава Комисията да докладва по-специално относно консултативната група на заинтересованите лица в рамките на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите;

28.

Призовава Комисията, Съвета и Парламента да осигурят по-голяма прозрачност на неофициалните тристранни срещи чрез провеждане на публични заседания, публикуване на документацията, включително календарите, дневния ред, протоколите, разгледаните документи, измененията, взетите решения, информацията за делегациите на държавите членки и техните позиции и протоколите в стандартизирана и лесно достъпна онлайн среда, по подразбиране и без да се засягат изключенията, посочени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001;

29.

Припомня, че член 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно чувствителните документи е компромис, който вече не отразява новите конституционни и правни задължения, въведени след влизането в сила на Договора от Лисабон;

30.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да поддържат актуални публични данни за броя на съхраняваните от тях класифицирани документи според тяхната класификация;

31.

Призовава Комисията да предложи регламент за определяне на ясни правила и критерии за класифицирането на документи от институциите, органите и агенциите на ЕС;

32.

Призовава институциите да правят оценка и да дават обосновка на исканията за заседания при закрити врата в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001;

33.

Призовава институциите на Съюза да създадат независим надзорен орган на ЕС за класифициране на документи и разглеждане на исканията за провеждане на сесии при закрити врата;

34.

Призовава институциите да направят публично достояние и да предоставят достъп на гражданите до документи, свързани с бюджета на Европейския съюз, с неговото изпълнение и с бенефициентите на средства и безвъзмездни помощи от Съюза и подчертава, че такива документи трябва да са достъпни също така посредством специален уебсайт и база данни, както и в база данни, свързана с финансовата прозрачност в Съюза;

35.

Изразява загриженост относно рутинното прилагане на изключението за защита на международните отношения като обосновка за класифициране на документи;

36.

Припомня, че когато дадена институция вземе решение да откаже достъп до документ, оповестяването на който е било поискано, тя трябва по принцип да обясни по какъв начин оповестяването на този документ би навредил конкретно и реално на обществения интерес, що се отнася до международните отношения;

37.

Подчертава, че независимо от тези принципи, това все още не е изпълнено на практика, както се вижда от решението на Общия съд по дело T-529/09 (In 't Veld/Съвет) във връзка с отказа на Съвета да предостави достъп до становище на неговата правна служба във връзка със споразумението между ЕС и САЩ относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма;

38.

Подчертава, че становищата на правните служби на институциите по принцип трябва да бъдат оповестявани, както беше подчертано в решението на Съда по делото Turco, в което се посочва, че „Регламент (ЕО) № 1049/2001 цели, както е посочено в съображение 4 от преамбюла и в член 1, да се гарантира на обществеността право на възможно най-широк достъп до документите на институциите“ (16);

39.

Припомня, че преди да се прецени дали се прилага или не изключението по член 4, параграф 2, второ тире относно защитата на правните становища, съответната институция трябва да се увери, че документът, чието оповестяване се иска, в действителност се отнася до правни становища, и ако това е така, да реши кои части от него са действително засегнати и следователно могат да бъдат обхванати от това освобождаване (Turco, параграф 38);

40.

Призовава институциите да се придържат към решението по делото Turco относно становищата на правните служби, изготвени в рамките на законодателния процес, в което се постановява, че „именно прозрачността в това отношение ще допринесе за по-голямата легитимност на институциите в очите на европейския гражданин и ще увеличи доверието му в тях, като осигури открито обсъждане на различните гледни точки“ и че „в действителност е вероятно именно липсата на информация и на обсъждане да породи съмнения в съзнанието на гражданите не само по отношение на законосъобразността на конкретен акт, но и на легитимността на целия процес на вземане на решения“ (17);

41.

Подчертава, че както е постановено в решението по случая In ‘t Veld/Съвет (T-529/09) (18), конкретно и предвидимо засягане на разглеждания интерес не може да се докаже само с опасение от разкриване пред гражданите на ЕС на различията във възгледите на институциите по отношение на правното основание на международните действия на Съюза и по този начин от пораждане на съмнение относно законосъобразността на тези действия;

42.

Подчертава, че Съдът на ЕС е постановил по дело C-536/11, точка 43, че „всяко искане за достъп до [досие на картел] трябва да бъде преценявано във всеки отделен случай [от националните съдилища], като се вземат предвид всички обстоятелства по делото“;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съвета на Европа.