29.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/52

—

като взе предвид доклада на Комисията от 24 ноември 2011 г., озаглавен „Седми доклад за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване“ (COM(2011)0776), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)1372),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 26 юни 2013 г., озаглавен „Осми доклад за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване — Регионалното и градското измерение на кризата“ (COM(2013)0463), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2013)0232),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 18 април 2013 г., озаглавен „Политика на сближаване: стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007—2013 г.“ (COM(2013)0210), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2013)0129),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011)0615),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“ (3),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006 (COM(2011)0614),

—

като взе предвид Четвъртия мониторингов доклад на Комитета на регионите по стратегията „Европа 2020“ от октомври 2013 г.,

—

като взе предвид съвместния документ на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ и Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, озаглавен „Политиката на ЕС за сближаване, допринасяща за заетостта и растежа в Европа“, от юли 2013 г.,

—

като взе предвид проучването, публикувано от Парламента, озаглавено „Политиката на сближаване след 2013 г.: Критична оценка на законодателните предложения“, от юни 2012 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0081/2014),

А.

като има предвид, че емпиричните доказателства показват, че икономическата, финансова и социална криза доведе до спиране на процеса на сближаване или дори до обръщане на развитието му, като по този начин се задълбочиха различията между регионите и се прекрати дългият период, по време на който регионалните различия по отношение на БВП на глава от населението и безработицата в рамките на ЕС последователно намаляваха, като в същото време бяха засегнати по-тежко по-слабите региони в Съюза;

Б.

като има предвид, че публичните ресурси както на равнището на държавите членки, така и на това на ЕС, се свиват все повече и са подложени на нарастващ натиск, докато кризата и последващата рецесия, както и кризата на държавния дълг в няколко държави членки, принудиха държавите членки най-накрая да приложат необходимите важни структурни реформи, за да допринесат за възстановяването на икономическия растеж и създаването на работни места, което понякога води до намаляване на съфинансирането от Структурните фондове и Кохезионния фонд;

В.

като има предвид, че политиките за фискална консолидация засилиха ролята и значението на политиката на сближаване като източник на публични инвестиции, особено на поднационално равнище, тъй като в значителен брой държави членки и региони това финансиране на политиката представлява повече от половината от всички публични инвестиции;

Г.

като има предвид, че кризата засяга отрицателно всички европейски региони и градове, като по този начин се увеличава значението на финансирането по политиката на сближаване също и за регионите в преход и по-развитите региони;

Д.

като има предвид, че приносът към целите на стратегията „Европа 2020“ има много силно регионално измерение, което следва да бъде взето предвид при подготовката и прилагането на следващото поколение програми по политиката на сближаване и другите инвестиционни политики на ЕС;

Е.

като има предвид, че досегашният акцент на политиката на сближаване беше по-скоро върху усвояването, отколкото върху определянето и наблюдението — и оценяването на постигането на — цели, докато системите за наблюдение и оценка не успяват да постигнат изцяло целта си за подобряване на определянето на диференцирани цели според местните, регионалните и междурегионалните характеристики, особености и потребности;

Ж.

като има предвид, че политиката на сближаване продължава да бъде основният източник на публично финансиране от ЕС в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., и като има предвид, че новата рамка на политиката на сближаване поставя целия акцент върху необходимостта от съсредоточаване на инвестициите на регионално и на местно равнище във важни области, като например създаването на работни места, МСП, заетостта (по-специално младежката заетост), трудовата мобилност, обучението и образованието, научноизследователската дейност и иновациите, ИКТ, устойчивия транспорт и отстраняването на пречките, устойчивата енергетика, околната среда, насърчаването на институционалния капацитет на публичните органи и ефективната публична администрация, градското развитие и градовете;

З.

като има предвид, че необходимостта да се постигне повече с по-малко ресурси мотивира включването на интелигентна специализация в новата рамка на политиката на сближаване (Регламент за общите разпоредби (4)), за да могат регионите да приемат стратегически и по-малко фрагментиран подход за икономическо развитие чрез целенасочена подкрепа за научни изследвания и иновации;

И.

като има предвид, че партньорството и многостепенното управление представляват хоризонтални общи принципи с оглед на предоставянето на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в контекста на следващата законодателна рамка на политиката на сближаване;

Й.

като има предвид, че извършените оценки за периода 2007—2013 г. не разглеждаха целия цикъл за оценка, включително ефикасността, ефективността и въздействието;

К.

като има предвид, че процентът на усвояване на средства е около 50 % в държавите членки и около 30 % през последната година от периода;

Л.

като има предвид, че МСП изпитват затруднения при достъпа до финансиране от банковия сектор;

1.

Приветства седмия и осмия доклад за напредъка, както и стратегическия доклад за 2013 г., и призовава Комисията, която сега започва последващата оценка на периода 2007—2013 г., и държавите членки да гарантират, че наблюдението и оценката се основават на надеждни данни, и да се направи оценка на ефикасността, ефективността и въздействието на операциите, както и за да се гарантира, че последващата оценка ще бъде завършена до края на 2015 г., както беше посочено в предишния общ регламент, за да може ясно да се извлекат поуки с оглед на прилагането на новия програмен период;

2.

Счита, че политиките на бюджетна консолидация сами по себе си са недостатъчни за повишаване на растежа и за насърчаване на инвестиции, които да създават висококачествени и устойчиви работни места, което изисква също така мерки в подкрепа на икономиката и насърчаване на напредъка — който е все още нестабилен и колеблив — по пътя към възстановяване;

3.

Призовава Комисията и държавите членки да увеличат инвестирането в области като предприемачеството, започването на бизнес и самостоятелно заетите лица като средства за създаване на повече работни места, по-специално като се има предвид, че МСП и микропредприятията предоставят над две трети от работните места в частния сектор в ЕС; счита, че следва да се постави особен акцент върху регионалното и местното равнище; освен това счита, че инвестирането в социалния бизнес и социалното предприемачество предоставя добра допълнителна възможност за отговор на социалните потребности, които не са посрещнати от обществените блага и услуги;

4.

Изразява безпокойството си относно липсата, поради въздействието на икономическата криза, на достатъчно публични финансови ресурси, особено на поднационално равнище, за да се осъществи стратегията „Европа 2020“ по подходящ начин, както и относно факта, че значителен брой по-слабо развити държави членки и региони зависят до голяма степен от финансирането на политиката на сближаване; счита, че преди вземането на каквото и да било решение, свързано с потенциални макроикономически санкции, следва внимателно да се разгледа огромната зависимост на развитието на някои държави членки от финансирането за сближаване;

5.

Счита, че въпреки че ресурсите, предоставени за политиката на сближаване в текущата многогодишна финансова рамка, са относително малки в сравнение с нуждите по места, осигуряването на по-висока ефикасност, както и взаимодействието между бюджета на ЕС и националните бюджети, могат при все това да представляват важни лостове за политиките за повишаване на растежа;

6.

Счита, че за да се допринесе за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с целите за икономическо, социално и териториално сближаване, без да се засяга необходимостта от съсредоточаване върху сектори с дългосрочен потенциал за създаване на работни места и иновации, е от значение да се вземат предвид значителните потребности на многото по-слабо развити региони по отношение на инвестициите в инфраструктурни проекти в основни сектори като транспорта, телекомуникациите и устойчивата енергия;

7.

Счита, че — независимо от доказателствата, че местните и регионалните органи са включени в подготовката на споразуменията за партньорство — трябва да бъдат предприети допълнителни действия за укрепване на териториалното измерение на системата на управление на политиката на сближаване, на стратегията „Европа 2020“ и на европейския семестър чрез гарантиране на действителен диалог и взаимно допълване между различните равнища на управление, от една страна, и съгласуваност на приоритетите, установени на тези равнища, с нуждите и особеностите, установени на национално, регионално и местно равнище, от друга страна; във връзка с това подчертава значението на това, да се гарантира, че общините и регионите участват по подходящ начин в установяването на национални стратегии и определянето на техните специфични проблеми и предизвикателства, като същевременно се избягва каквото и да било увеличение на административната тежест;

8.

Счита, че политиката на сближаване е в най-добра позиция да предостави на стратегията „Европа 2020“ онова териториално измерение, което е необходимо за справяне както с много важните разлики в растежа в рамките на Съюза и в отделните държави членки, да гарантира, че потенциалният растеж се използва също така в най-отдалечените и най-слабо населените райони на Съюза, и да се преодолее фактът, че разликите в институционалния капацитет означават, че различните региони не могат да използват по един и същи начин определените цели като референтни;

9.

Изразява особено безпокойство, че поради кризата делът на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, страдащо от материални лишения, влошаване на околната среда и лоши жилищни условия, или с недостатъчна трудова заетост и заплашено от изключване и енергийната бедност, се е увеличил значително, с по-голямо присъствие в регионите и градовете за сближаване, и в частност в регионите около столиците, които според показателите се класифицират като развити; това се е отразило по-специално на жените, семействата с един родител, многодетните семейства с четири или повече деца, на лицата, полагащи грижи (особено на полагащите грижи за членове на семейството с увреждания), членовете на маргинализирани общности или по-възрастните хора в предпенсионна възраст, за които достъпът до равни възможности е труден;

10.

Счита, че е неотложно да се преодолеят тези проблеми, които пречат сериозно на сближаването между регионите и могат да изложат на риск конкурентоспособността на Съюза в средносрочен и дългосрочен план, чрез съсредоточаване върху политики, които гарантират достъп до устойчива и качествена заетост и социално приобщаване, и по-специално на младите хора, насочени са към стимулиране на жизненоважната роля на МСП в това отношение, към намаляване на разпокъсаността и улесняване на прехода между отделните работни места, като се акцентира върху програмите за професионална преквалификация за дългосрочно безработните, като се черпи от опита на намиращите се в края на кариерата си и се насърчава еднаква икономическа независимост за жените и мъжете; счита, че е от съществено значение да се насърчава физическата достъпност и достъпът до информация и средства за комуникация, постигането на което трябва да се оцени въз основа на надеждни, обективни и сравними показатели, и като се отчитат демографските предизвикателства;

11.

Настоява върху ролята на Европейския социален фонд (ЕСФ) за намаляване на разликите в човешкия капитал между регионите и за повишаване на равнището на заетост, успоредно и в съчетание с Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), тъй като този фонд допринася за изпълнението на някои от настоящите основни приоритети на Съюза, а именно повишаване на младежката заетост и укрепване на пазара на труда, насърчаване на устойчива икономика и растеж, намаляване на броя на преждевременно напускащите училище и борба срещу бедността, дискриминацията и социалното изключване; настоява във връзка с това, че има необходимост от подсилване на принципа на добро финансово управление, по-специално по отношение на ефикасността и ефективността на операциите на ЕСФ, и призовава Комисията да анализира изцяло общото отражение и реалното въздействие на ЕСФ върху процента на безработицата и върху създаването на работни места;

12.

Признава, че голяма част от разходите на ЕСФ се извършват за насърчаване на създаването на повече и по-добри работни места, като се подкрепя интеграцията и участието на групите в неравностойно положение, включително хората с увреждания, и като се развива приобщаващо общество, достъпно за всички; подчертава обаче, че във време на криза следва да се обърне повече внимание на ефективното насочване на ЕСФ към борба срещу местните и регионалните неравенства и социалното изключване, за да се предостави достъп до заетост на най-уязвимите групи и особено на младите и да се подпомогне повторната интеграция на жените на пазара на труда чрез намаляване на сегрегацията, основана на пола;

13.

Изтъква, че големият брой на младежите, напускащи училище без завършена образователна степен, в отделни региони надвишава далеч целта от 10 % и че на напускащите училище без завършена образователна степен трябва да се предлага образование, обучение или работа, отговарящи на техните нужди; в този контекст се позовава на значението на гаранцията за младежите, напускащи училище без завършена образователна степен; подчертава, че за да се намали броят на младежите, напускащи училище без завършена образователна степен, е от значение образователната система да е приобщаваща и да предлага равни възможности на всички млади хора; изтъква, че поради това трябва да бъдат намерени решения за интегрирането на нискоквалифицираните млади хора на пазара на труда, чрез предоставяне на свободно от бариери, достъпно и качествено професионално обучение и на обучение, свързано с работата, за да им се помогне да придобият умения, тъй като липсата на умения води до повишаване на риска от безработица, което от своя страна води до бедност и предизвиква множество социални предизвикателства, свързани с изключване, отчуждение и неуспешни усилия за изграждане на независим живот; изтъква, че за тази цел приносът на ЕСФ е от особено значение за подпомагането на младите хора да не напускат училище и да придобият съответните квалификации, необходими за намиране на работа и за създаване на кариера и за гарантирането на широк достъп до висококачествено образование със специални проекти за деца, произхождащи от групи в неравностойно положение и от малцинства, включително хора с увреждания; призовава държавите членки да насърчават професионално обучение и обучение, свързано с работата, за тези, които ще извличат ползи от него;

14.

Подчертава, че заетостта при младежите е силно зависима от цялостното икономическо положение и следователно тя има отношение към значението на подкрепата, насочването и наблюдението на младите хора в техния път от образованието до професионалния живот; счита, че поради това Комисията може да приведе всички бъдещи предложения за политики в тази област в съответствие с инициативите „Младежта в движение“ и „Възможности за младежта“;

15.

Подчертава, че равнището на заетост в отделни региони е все още под 60 % и че редица региони са пропуснали своите национални цели с 20—25 %, което се отразява особено неблагоприятно върху младежите, жените, възрастните хора, лица, които полагат грижи и хората с увреждания, подчертава, че някои мерки, свързани с кризата, са оказали отрицателно въздействие върху сближаването и са увеличили значително неравенствата в ЕС; подчертава, че наличието на високорискови групи в заетостта или създаването на възможности за работа за тях изисква конкретни мерки, насочени към създаването на работни места, възможности за обучение и запазване на работните места; подчертава, че в някои отдалечени общини вече няколко последователни поколения живеят в условията на безработица, и това е особена заплаха за маргинализираните общности;

16.

Изтъква, че равнището на заетост е значително под целта на стратегията „Европа 2020“, за заетост на поне 75 % от населението между 20- и 64-годишна възраст в срок до 2020 г.; отбелязва, че въпреки че няма конкретни цели за равнището на заетостта на регионално равнище, държавите — членки на ЕС, са определили поотделно свои национални цели, които в повечето случаи не са били постигнати, тъй като финансовата и икономическата криза е оказала силно асиметрично въздействие върху регионалните пазари на труда, предимно в Южна Европа, където има значително увеличаване на младежката безработица;

17.

Счита, че всички региони са изправени пред предизвикателството на създаването на устойчив растеж и насърчаване на ефективното използване на ресурсите. в това отношение подчертава необходимостта от политики, които определят за приоритетни разходите в областта на образованието, ученето през целия живот, научните изследвания, иновациите и развитието, енергийната ефективност и местното предприемачество, както и в подкрепа на създаването на нови финансови инструменти за всички видове предприятия, и най-вече за МСП;

18.

Припомня потенциала на МСП за създаването на работни места и настоятелно призовава държавите членки да разработят политики за подобряване на достъпа до финансиране и условията за финансиране на МСП; призовава Комисията да работи с държавите членки с цел увеличаване на прозрачността и предвидимостта на системата на покани за участие в търг и намаляване на времето, което изтича между издаването на покана за участие в търг и възлагането на договора, по-специално за малките и средните предприятия, които се конкурират в бързо променяща се среда;

19.

Призовава да се обърне специално внимание на сектора на културните и творческите индустрии, които допринасят за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, и по-специално за създаване на работни места; подчертава съществения принос на тези индустрии за развитието на регионите и градовете; призовава за мерки за устойчиво насърчаване на продължаващото обучение, насочено специално към жените в такива сектори, в стремеж за гарантиране на ефективни начини за използване на техните квалификации, както и за създаване на нови възможности за заетост;

20.

Припомня, че макар и да има сериозни доказателства за това, че прилагането на политиката на сближаване се е ускорило и че създадените вследствие на това програми са отдали важен принос в много области, в които е необходимо инвестиране за модернизиране на икономиката и конкурентоспособността (като научни изследвания и развитие, подкрепа на МСП, реиндустриализация, социално приобщаване, образование и обучение), редица държави членки рискуват да не изпълнят своите програми до края на текущия програмен период; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да анализира задълбочено причините за ниския процент на усвояване на средствата, а държавите членки да предоставят съфинансиране, с цел да се ускори изпълнението на фондовете;

21.

Насърчава държавите членки да проучат възможностите за взаимодействие между финансирането на политиката на сближаване и другите източници на финансиране от ЕС (като например за TEN-T, TEN-E, МСЕ, „Хоризонт 2020“, COSME и други програми), както и с финансирането, предоставяно от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие; настоятелно призовава държавите членки да ускорят изпълнението и да опростят и подобрят достъпа до наличните финансови средства, за да се стимулират МСП, организациите на гражданското общество, местните общини и други заинтересовани бенефициенти да се възползват от тях;

22.

Счита, че оценката трябва да изиграе съществена роля в политическия дебат и обучение, но изразява загриженост, че въпреки че предоставянето на данни от наблюдението, както и информация по отношение на изпълнението води до подобряване на качеството на определените цели, независимо от това непостоянното качество на процеса на докладване в много случаи затруднява разработването на цялостна и точна картина на напредъка в постигането на целите на регионално и местно равнище; подчертава, че оценката следва да включи също така и мерки, които да се предложат за облекчаване на излишната тежест за бенефициентите, включително МСП, местните и регионалните органи и НПО; счита, че не трябва да се налагат никакви допълнителни тежести, свързани с наблюдението;

23.

Счита, че докладите за напредъка не предоставят в пълна степен ясна картина на постигнатия напредък по отношение на прилагането на политиката на сближаване и в посока към установените цели, което се дължи или на липсата на данни на съответното равнище, или на недостатъчно ясна връзка между предоставените статистически данни и степента, до която подлежащите на наблюдение цели на политиката на сближаване са изпълнени;

24.

Изисква от Комисията и държавите членки, с цел да се повиши прозрачността на отчитането и качеството на планирането и прилагането, да се възползват в пълна степен от наличните инструменти за наблюдение и оценка в контекста на текущата законодателна рамка (по-силна ориентираност към резултатите, използване на общи показатели за изпълнение, избор на специфични за програмата показатели за резултат и ясна рамка за изпълнение);

25.

Счита, че докато оценките на програмите на политиката за сближаване за периода 2007—2013 г., съфинансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд, показват добра обща осведоменост в държавите членки за изискването за равенство между половете при изготвянето на програмите (70 % (5)), те също така сочат, че равенството между половете съвсем не се интегрира ефективно в тези програми чрез ясно определяне на проблемите или количествено изразени цели (по-малко от 8 %); призовава Комисията да подобри още повече системите за докладване на държавите членки, като въведе и приложи показатели, така че да стане възможно да се оцени подкрепата, оказвана по линия на политиката на сближаване за реален напредък по отношение на равенството между половете, и степента, в която такъв напредък е било постигнат;

26.

Настоятелно призовава Комисията да провери дали управляващите органи прилагат Директивата относно забавените плащания по отношение на бенефициентите на проектите и дали предприемат адекватни мерки за намаляване на забавените плащания;

27.

Призовава службата за вътрешен одит на Комисията и Европейската сметна палата да увеличат одитите на изпълнението относно Структурните фондове и Кохезионния фонд, и по-специално относно ЕСФ;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.