24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/68

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 16 април 2013 г. относно застраховането срещу природни и причинени от човека бедствия (COM(2013)0213),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (СOM(2013)0216),

—

като взе предвид общественото допитване относно Зелената книга, организирано от Комисията от 16 април 2013 г. до 15 юли 2013 г.,

—

като взе предвид доклад № 12/2012 на Европейската агенция за околната среда, озаглавен „Изменението на климата — въздействия и уязвимост в Европа, 2012 г., основан на показатели доклад“,

—

като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия от септември 2012 г., озаглавен „Природни бедствия: значение на риска и застрахователно покритие в ЕС“,

—

като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0005/2014),

A.

като има предвид, че степента на навлизане, с която се измерва процентът на глобалните застрахователни премии спрямо БВП на една държава, е различна в отделните държави членки, и като има предвид, че степента на икономически загуби, свързани с метеорологични явления, не се характеризира с равни стойности сред държавите членки;

Б.

като има предвид, че различната степен на навлизане в държавите членки, която е обусловена от правни, геофизични, исторически и културни различия, които водят до различни нива на търсене, може да се разглежда като налагаща действия на европейско равнище, които обаче не надхвърлят областта на политиката за предоставяне на информация и за превенция;

В.

като има предвид, че положението на застрахователния пазар на ЕС е хетерогенно, тъй като държавите членки са изложени на различни рискове и природни бедствия и предсказуемостта на природното бедствие зависи от различни фактори (метеорологични, хидроложки, геофизични и т.н.);

Г.

като има предвид, че между 1980 г. и 2011 г. малък брой важни събития бяха причината за около половината от всички разходи, свързани с метеорологични явления; като има предвид, че природните и причинените от човека бедствия са финансов риск, независимо от мястото на настъпването им;

Д.

като има предвид, че бури, горски пожари, наводнения от реки и внезапни наводнения са сред главните рискове, свързани с природни бедствия, пред които е изправена Европа, и въпреки че честотата им бързо нараства, все още не е възможно да се определи тяхното увеличаващо се въздействие по отношение на щетите и разходите;

Е.

като има предвид, че гражданите често не са запознати с различните рискове, потенциално произтичащи от метеорологични явления, или пък са склонни, както като индивиди, така и като общности, да подценяват рисковете от природни бедствия и последиците от липсата на подготовка;

Ж.

като има предвид, че от една страна природните бедствия зависят от метеорологични и географски фактори, а от друга страна причинените от човека бедствия се дължат на неправилно поведение или лошо управление на риска;

З.

като има предвид, че последиците от някои природни бедствия в определени случаи се утежняват поради липсата на адекватни предпазни мерки от страна на правителствата, местните органи и гражданите;

И.

като има предвид, че по отношение на причинените от човека бедствия спазването и оптимизирането на правилата за безопасност е изключително важно за целите на предотвратяването на произшествия;

Й.

като има предвид, че пазарът на застраховането срещу природни бедствия се влияе от степента на превантивни мерки под формата на адаптиране към изменението на климата (напр. създаване на съоръжения за защита от наводнения или капацитет за бързо откриване и противодействие на горските пожари), докато пазарът на застраховането срещу предизвикани от човека бедствия има за цел да спазва изискванията за отговорност, наложени от стандартите за безопасност, което означава, че не е подходящо имуществените щети и застраховането за отговорност да се третират по един и същи начин;

1.

Счита, че превенцията е най-важният фактор по отношение на защитата на хората и избягването на загуби, причинени от неочаквани събития; отбелязва ролята на ЕС за развитието на по-отговорно общество, което отделя достатъчно внимание за предпазни мерки, и за създаването на култура на превенция, повишаваща осведомеността на гражданите по отношение на природни и предизвикани от човека рискове;

2.

Счита, че повече научни изследвания могат да доведат до подробна рамка от различни ситуации, що се отнася до разбирането и предотвратяването на рисковете за околната среда и намаляването на несигурността в тази област; приветства партньорствата между застрахователни предприятия и научноизследователски институти, насочени към обединяване на ресурси, компетентност и експертен опит в областта на риска, с цел да се разберат по-добре свързаните проблеми и по този начин гражданите и техните общности да бъдат по-добре подготвени да посрещат рискове, свързани с природни бедствия;

3.

Счита, че информацията е от решаващо значение за предотвратяването и ограничаването на такива бедствия; поради това призовава за по-тясно сътрудничество между държавите членки и частния сектор с цел да се предоставя на гражданите относима информация, свързана с рисковете, пред които са изправени;

4.

Счита, че ЕС и националните органи могат да осигурят видима добавена стойност, подкрепяйки отговорно индивидуално поведение и споделяйки челен опит за предотвратяване и ограничаване на риска между държавите членки и на регионално равнище, и приветства подкрепата за кампании, насочени към подобряване на осведомеността на гражданите относно рисковете от природни бедствия и познаването на географските и климатичните условия;

5.

Подчертава, че участието на местните органи и заинтересовани страни в решения, свързани с градското планиране и развитие, би могло да подобри управлението на природните бедствия; счита, че по-тясното сътрудничество между публичния и частния сектор би могло да помогне на държавите членки и на местните органи да идентифицират високорисковите области, да вземат решения относно превантивни мерки и да се подготвят за координирани действия;

6.

Призовава държавите членки и публичните органи да предприемат адекватни превантивни мерки за ограничаване на последиците от природни бедствия; приканва правителствата да създадат и поддържат звена за реагиране при кризи, с цел ограничаване на последиците от тях;

7.

Приканва държавите членки да споделят най-добри практики и опит с оглед защитата на гражданите от неочаквани събития и създаването на мрежа за обмен на информация, както и да се споразумеят относно координацията и управлението на трансгранично равнище;

8.

Приветства усилията на Комисията за повишаване на осведомеността по отношение на бедствията, но подчертава, че природните бедствия и бедствията, предизвикани от човека, се нуждаят от различни видове застраховане и са предмет на два различни застрахователни пазара и следователно не могат да бъдат третирани заедно, дори да има случаи на взети от човека решения, които могат да представляват нарастващо излагане на риск от природно бедствие;

9.

Подчертава, че ЕС следва да не създава припокриващи се и противоречащи си правила за отговорност; отбелязва, че в повечето държави членки съществува някаква форма на система въз основата на застраховането срещу наводнения и други природни щети; посочва, че системата може да се допълни с компенсации от държавен фонд за онези активи, които не могат да бъдат застраховани частно, и че с държавни средства могат също така да се компенсират застрахователни искове, надвишаващи максималните суми, или свързани по друг начин с изключително тежки щети; счита освен това, че дадена държава членка може да участва в компенсирането на щети, предоставяйки презастраховане; при все това счита, че тези системи се различават в много отношения и не е разумно или необходимо те да бъдат уеднаквени;

10.

Отбелязва, че Регламент (EО) № 2012/2002 за създаване на фонд „Солидарност“ е основата за действия на Общността в случаи на големи бедствия и че в него ясно се посочва, че „действие на Общността не освобождава трети страни от отговорността им, които, съгласно принципа „замърсителят плаща“, на първо място носят отговорност за причинените от тях вреди или обезсърчават превантивните мерки на равнище на държавата членка и на Общността“;

11.

Насърчава Комисията да гарантира лесен достъп до относима информация, включително чрез сравнителни статистически данни, и държавите членки да публикуват ясни и точни данни, подпомагащи вземането на решения от потребителите, общностите и предприятията при сключване на застраховка срещу природни бедствия; счита, че въвеждането на стандартни формати, основаващи се на различни класификации на събития, би могло да бъде от полза;

12.

Припомня, че природните бедствия засягат както домакинствата, така и стопанската дейност, и насърчава застрахователните предприятия да приемат основаното на риска ценообразуване като основен подход към застраховането срещу бедствия; приканва държавите членки да предлагат стимули за насърчаване на гражданите да се застраховат, за да защитят имуществото си в случай на щети, както и стимули в отговор на застрахователните нужди от гледна точка на екологичната отговорност, например за предприятия в минния, газовия, химическия или ядрения сектор;

13.

Приканва застрахователните предприятия да изяснят договорите за потребителите и да предоставят информация за наличните възможности и за тяхното въздействие върху цената на покритието, за да се гарантира правилен избор от страна на потребителите; приканва застрахователните предприятия да предоставят ясна и разбираема информация за клиенти и потенциални клиенти;

14.

Признава необходимостта потребителите да разбират какъв вид покритие имат и как действа то, когато рисковете се реализират; подчертава, че потребителите трябва да бъдат напълно информирани за всички условия, включително за процедурите и за сроковете по процедурите за оттегляне или за подаване на жалби, когато купуват застрахователни продукти и преди подписването на договор; счита, че основаното на риска ценообразуване следва да бъде от основно значение за наличието на застрахователно покритие; счита, че защитата на потребителите трябва да бъде грижа на ЕС и държавите членки;

15.

Припомня, че в крайна сметка държавата или регионалните органи са тези, които поемат много от преките или непреките тежести на разходите за щетите, независимо дали те са причинени от природни или от предизвикани от човека бедствия, и предлага държавите членки и регионалните органи да признаят важността на предотвратяването на рисковете и да го направят стълб на инвестиционната стратегия, тъй като е по-ефективно да се свеждат до минимум последиците от бедствия, вместо само да се осигурява покритие и възстановяване на щетите впоследствие;

16.

Подчертава риска от недобросъвестно поведение, ако гражданите приемат, че тяхното правителство ще използва обществени средства от националния бюджет за покриване на техните загуби; поради това се отнася критично към действията и мерките, които могат да обезсърчат гражданите или общностите да вземат мерки, с които да се защитят; счита, че гражданите следва да поемат своя дял от отговорността и че компенсациите следва да не покриват всички щети;

17.

Припомня, че индивидуалната отговорност в този сектор трябва да се поддържа, и е наясно с усилията, полагани от държавите членки за комбиниране на насърчаването на индивидуална отговорност с намесата на правителството;

18.

Стига до извода, че няма изкривяване на пазара в тази област, което да оправдае намеса на европейско равнище, и не счита, че по този въпрос би било възможно универсално решение; припомня, че съобразените с потребностите застрахователни продукти зависят от много елементи, като например вида рискове, вероятното им количество и качество, културата на превенция, степента на подготвеност и капацитета за действие, както и подхода, възприет от държавите членки и регионалните органи по отношение на превенцията и мониторинга на риска;

19.

Счита, че един гъвкав пазар на застраховане срещу природни бедствия позволява на застрахователните предприятия да адаптират продукти към различни условия, и е убеден, че незадължителната рамка е най-добрият начин за разработване на продукти, отговарящи на природните бедствия в даден географски район;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите членки.