9.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/27

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—

като взе предвид Тринадесетата сесия на Конференцията на страните (COP 13) по РКООНИК и Третата сесия на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 3), проведена в Бали през 2007 г., и плана за действие от Бали (Решение 1/COP 13),

—

като взе предвид Петнадесетата конференция на страните (COP 15) по РКООНИК и Петата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP5), проведена в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., както и споразумението от Копенхаген,

—

като взе предвид Шестнадесетата конференция на страните (COP 16) по РКООНИК и Шестата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP6), проведена в Канкун, Мексико, от 29 ноември до 10 декември 2010 г., както и споразуменията от Канкун,

—

като взе предвид Седемнадесетата конференция на страните по РКООНИК (COP 17) и Седмата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP7), състояла се в Дърбан, Южна Африка, от 28 ноември до 9 декември 2011 г., и по-конкретно решенията, включени в Платформата от Дърбан за засилено действие,

—

като взе предвид Осемнадесетата конференция на страните (COP 18) по РКООНИК и Осмата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP8), проведена в Доха, Катар, от 26 ноември до 8 декември 2012 г., и приемането на „Входната врата за климата от Доха“,

—

като взе предвид Деветнадесетата конференция на страните (COP 19) по РКООНИК и Деветата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP9), проведена във Варшава, Полша, от 11 до 23 ноември 2013 г., и установяването на Варшавския международен механизъм относно загубите и щетите,

—

като взе предвид Двадесетата сесия на конференцията на страните (COP 20) по РКООНИК и Десетата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP10), която ще се проведе в Лима, Перу, от 1 до 12 декември 2014 г.,

—

като взе предвид пакета на ЕС за климата и енергетиката, приет през декември 2008 г.,

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

—

като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (1),

—

като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) (2), от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) (3), от 25 ноември 2010 г. относно конференцията за изменението на климата в Канкун (СОР-16) (4), от 16 ноември 2011 г. относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (СОР-17) (5), от 22 ноември 2012 г. относно конференцията за изменението на климата в Доха, Катар (COP 18) (6) и от 23 октомври 2013 г. относно конференцията за изменението на климата във Варшава, Полша (COP 19) (7),

—

като взе предвид резолюциите си от 4 февруари 2009 г. относно „2050: Бъдещето започва днес — препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“ (8), от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (9) и от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (10),

—

като взе предвид консултативното съобщение на Комисията от 26 март 2013 г., озаглавено „Международно споразумение от 2015 г. относно изменението на климата: насоки на международната политика в областта на климата след 2020 г.“ (SWD (2013) 0097),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 9 март 2012 г. относно последващите действия във връзка с COP 17/CMP 7, заключенията на Съвета от 15 май 2012 г. относно финансиране на борбата с изменението на климата — бързо финансиране, заключенията на Съвета от 18 юли 2011 г. и от 24 юни 2013 г. относно дипломацията на ЕС в областта на климата, както и заключенията на Съвета от 15 октомври 2013 г. относно ангажимента на ЕС и неговите държави членки да увеличават пропорционално мобилизирането на финансови средства за борбата с изменението на климата,

—

като взе предвид „Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата“ от април 2013 г. и приложения към нея работен документ на службите на Комисията,

—

като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда от ноември 2012 г., озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2012 г.“,

—

като взе предвид доклада на Световната банка, озаглавен „Да намалим топлината: защо трябва да избегнем свят, по-топъл с 4 Co“, „Да намалим топлината: екстремните климатични явления, регионално въздействие и въпросът за устойчивостта“ и „Интелигентно по отношение на климата развитие: сумиране на ползите от действията в областта на климата“,

—

като взе предвид доклада на Световната комисия по въпросите на икономиката и климата, озаглавен „По-добър растеж, по-добър климат: доклад за новата икономика, съобразена с климата“,

—

като взе предвид докладите на трите работни групи от Петия доклад за оценка (AR5) на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), и неговия обобщителен доклад,

—

като взе предвид факта, че генералният секретар на ООН Бан Ки-мун покани държавните ръководители да присъстват на среща на високо равнище по въпросите на климата през септември 2014 г. с цел поемане на ясни ангажименти за по-нататъшни действия относно изменението на климата;

—

като взе предвид Бюлетин № 10 за парниковите газове на Световната метеорологична организация от 9 септември 2014 г. и резултатите от заседанието на Social PreCOP относно изменението на климата, проведено във Венецуела в периода от 4 до 7 ноември 2014 г.,

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че изменението на климата представлява непосредствена и потенциално необратима заплаха за човешките общества, биологичното разнообразие и планетата и че поради това трябва да се предприемат действия на международно равнище от всички заинтересовани страни;

Б.

като има предвид, че изменението на климата представлява безпрецедентна заплаха за биосферата, за наличността на храна и вода и снабдяването с тях, по-специално за бедните хора на повечето континенти, както и за здравето, поминъка и икономическото развитие по целия свят; като има предвид, че събитията, свързани с изменението на климата, са в състояние да нарушат равновесието в общностите и обществата, да стимулират проблемни миграционни потоци и да спомогнат за пораждането или изострянето на напрежение и конфликти;

В.

като има предвид, че през последните десетилетия промените в климата са оказали въздействие върху природните и човешките системи по всички континенти и в океаните; като има предвид, че в много региони променящите се количества на валежите и топенето на снеговете и леда изменят хидроложките системи и се отразяват на водните ресурси в количествено и качествено отношение; като има предвид, че ледниците продължават да намаляват почти в целия свят поради изменението на климата, което засяга повърхностния отток и водните ресурси надолу по веригата;

Г.

като има предвид, че последствията от изменението на климата също така оказват влияние върху флората и фауната на планетата; като има предвид, че при много сухоземни, сладководни и морски видове са променили географските ареали, сезонните дейности, моделите на миграция, популациите и взаимодействията между видовете в резултат на продължаващото изменение на климата;

Д.

като има предвид, че според научните данни, представени в докладите за 2014 г. на работните групи по петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), затоплянето на климатичната система е безспорно; изменението на климата е факт и човешките дейности са преобладаващата причина за наблюдаваното от средата на 20-ти век насам затопляне; широкообхватните и значителни по своя характер въздействия на изменението на климата вече са очевидни в природните и човешките системи по всички континенти и в океаните; продължаващите емисии на парникови газове ще доведат до допълнително затопляне и промени в земната повърхност, атмосферата и океаните във всички региони на света; всички държави, независимо от богатството си, ще бъдат засегнати от последствията от изменението на климата; световните емисии на парникови газове за периода от 2000 г. до 2010 г. са най-високите в историята на човечеството; без значителни действия на международно равнище за смекчаване на последиците с цел намаляване на емисиите на парникови газове, средната температура в световен мащаб вероятно ще се покачи с 5 oC до края на този век; като се има предвид, че според констатациите на Междуправителствен комитет по изменение на климата някои от рисковете, свързани с изменението на климата, са значителни и нарастват непропорционално с покачването на температурата с 1—2 Co;

Е.

като има предвид, че според констатациите на Петия доклад за оценка на МКИК световният бюджет от въглеродни емисии, който е на разположение за периода след 2011 г., за да има реална възможност да се задържи покачването на средните температури в световен мащаб под 2 Co, е 1 010 Gton CO2, като настоящото равнище на годишни емисии в световен мащаб е около 36 Gton CO2, от което следва, че световният бюджет от въглеродни емисии, съвместим с целта за ограничаване на затоплянето до 2 Co, ще бъде изчерпан след 28 години, ако емисиите останат на сегашното си равнище;

Ж.

като има предвид, че постигането на приетата в международен план цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2 oC продължава да бъде от първостепенно значение; като има предвид, че в Петия доклад на МКИК се посочва ясно, че трябва да се стремим съм „агресивно“ смекчаване на последиците до 2050 г., за да се избегне превишаване на температурите в световен мащаб с повече от 2 Co; като има предвид, че Парламентът призова споразумението през 2015 г. да бъде насочено към постепенно премахване на световните въглеродни емисии до 2050 г., и като има предвид, че за тази цел съответно е необходимо нарастването на емисиите на парникови газове спешно да бъде спряно, след което количеството им да започне да намалява с постоянни темпове; като има предвид, че няма реални изгледи за спирането на това нарастване, а през 2013 г. концентрацията на парникови газове в атмосферата е нараствала с по-бързи темпове, отколкото в която и да било година в периода след 1984 г.;

З.

като има предвид, че ЕС е намалил емисиите си с 19 % до 2012 г. в сравнение с 1990 г. в рамките на Протокола от Киото, като същевременно неговият БВП е нараснал с повече от 45 %, тоест средният му коефициент на емисии е намалял почти двойно между 1990 г. и 2012 г., а емисиите на глава от населението са се понижили с 25 % до 9 тона еквивалент на CO2 (включително всички газове и всички източници на емисии, но с изключение на поглътителите); като има предвид, че това следва да бъде взето предвид в разискванията във връзка с амбициите в областта на климата за периода до 2020 г., както и в определянето на амбициозни цели за 2030 г.;

И.

като има предвид, че много държави предприемат стъпки към екологизиране на икономиката в промишлеността и енергийния сектор по различни причини, включващи опазването на климата, недостига и ефективното използване на ресурсите, енергийната сигурност, иновациите и конкурентоспособността; като има предвид, че въпреки това според Международната агенция по енергетика (МАЕ) емисиите на CO2 в световен мащаб са се повишили до рекордни стойности през 2012 г. и според МКИК средните повърхностни температури в световен мащаб и морското равнище продължават да се покачват;

Й.

като има предвид, че според Международните енергийни перспективи за 2014 г. се очаква световното търсене на енергия да се увеличи с 56 % в периода между 2010 г. и 2040 г. (11) и че задоволяването на това търсене би довело до значително увеличаване на емисиите на CO2; като има предвид, че голяма част от допълнителното търсене и нарастването на емисиите ще се дължат на бързо развиващите се икономики; като има предвид, че според данните на МВФ субсидиите за изкопаеми горива в световен мащаб възлизат на 1,9 трилиона щатски долара, като САЩ, Китай и Русия предоставят най-много субсидии, възлизащи на около половината от въпросната сума (12);

К.

като има предвид, че общия размер на антропогенните емисии на парникови газове е продължил да се увеличава в периода от 1970 г. до 2010 г., като абсолютната стойност на всяко десетгодишно нарастване се увеличава към края на този период; като има предвид, че на емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива и промишлени процеси се дължат около 78 % от общото увеличение на емисиите на парникови газове за периода от 1970 г. до 2010 г., като процентовият дял е подобен за периода 2000—2010 г.;

Л.

като има предвид, че двата най-големи източника на парникови газове — Китай и САЩ, неотдавна засилиха своите политики в областта на климата и поставиха началото на обсъждания, свързани с постепенното извеждане от употреба на изкопаемите горива; като има предвид, че ЕС е ангажиран с пътна карта, която да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с поне 80 % до 2050 г.;

М.

като има предвид, че ключовата роля на реформата на субсидиите за изкопаеми горива все още не е призната в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), въпреки важните ползи в областта на климата от премахването на тези субсидии по отношение на намаляването на глобалните разходи за стабилизиране на концентрациите на парникови газове и пренесочването на икономиките, състоящо се в прекратяване на дейностите, водещи до високи въглеродни емисии; като има предвид, че това би могло да донесе съществени ползи също и за околната среда и здравето, като например намаляване на замърсяването на въздуха по места, на задръстванията по пътищата, на пътните произшествия и на щетите за пътищата, и да осигури допълнителни стимули за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия, както и устойчиво управление на ресурсите;

Н.

като има предвид, че според Световната банка (13) борбата с изменението на климата ще доведе до допълнителен растеж на БВП в размер до 2,6 трилиона щатски долара (1,9 трилиона евро) годишно в периода до 2030 г.; като има предвид, че прилагането на иновации, свързани с климата, в сектора на енергетиката и промишлеността, особено в областта на енергийната ефективност, биха представлявали предимство за Европа като пионер на разрастващия се световен пазар на свързани с енергетиката стоки и услуги, което ще доведе до създаването на работни места, стимулиране на икономическия растеж, повишаване на енергийната независимост и осигуряване на достъпни цени на енергията за всички, като едновременно с това ще допринесе за справянето с енергийната бедност, смекчаването на изменението на климата и постигане на напредък в стремежа към изграждане на устойчива икономика;

О.

като има предвид, че ролята, която могат да изиграят повторното използване и рециклирането на материалите за намаляването на емисиите на парникови газове, също допринася за изграждането на конкурентоспособна кръгова икономика;

П.

като има предвид, че целите на политиките във връзка с изменението на климата могат да бъдат постигнати само чрез обръщане на общата посока на развитие в посока екологична устойчивост както в развитите, така и в развиващите се страни;

Р.

като има предвид, че подпомагането на развиващите се страни с цел да им се предостави възможност да предприемат мерки за адаптиране и смекчаване на последиците трябва да бъде част от усилията в световен мащаб;

С.

като има предвид, че въпросът за финансирането на борбата с изменението на климата е неделима част от по-общите въпроси за финансирането на устойчивото развитие в световен мащаб;

Т.

като има предвид, че постигането на значителни резултати в борбата с изменението на климата е от съществено значение за постигането на редица цели на ЕС в областта на околната среда, развитието, хуманитарната помощ и намаляването на риска от бедствия, икономиката, външната политика, политиката на сигурност и политиката в областта на правата на човека, а също така и за по-дългосрочните перспективи за управляеми миграционни потоци към ЕС;

У.

като има предвид, че програмата за развитие за периода след 2015 г. се съсредоточава върху устойчивостта с цел подпомагане на решаването на световни проблеми като бедността, неравенството, здравеопазването, продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси;

Ф.

като има предвид, че се очаква изменението на климата през 21-ви век да доведе до повишена степен на разселване на хора; като има предвид, че рискът от разселване нараства, когато хората не разполагат със земя, храна и жилища; като има предвид, че въздействието на изменението на климата върху критичната инфраструктура и териториалната цялост на много от държавите се очаква да окаже влияние върху националните политики за сигурност и териториалната цялост на малките островни държави и държавите с дълги брегови ивици; като има предвид, че разселването, дължащо се на изменението на климата, може да ама като косвена последица увеличаване на рисковете от конфликти, придружени от насилие, под формата на гражданска война и междугрупово насилие;

Х.

като има предвид, че се очаква през 21-ви век последиците от изменението на климата да забавят икономическия растеж, да затруднят намаляването на бедността, да отслабят допълнително продоволствената сигурност, да поддържат съществуващите „капани“ на бедността и дори да създадат нови такива капани; като има предвид, че се очаква въздействието на изменението на климата да задълбочава проблема с бедността в повечето развиващи се страни и да създава нови зони на бедност в държавите с увеличаващото се неравенство — както в развитите, така и в развиващите се страни;

Ц.

като има предвид, че светът спешно трябва да предприеме необходимите мерки във връзка с огромното и сложно предизвикателство, което представлява изменението на климата, като извърши промени в подхода към смекчаването на последиците и адаптирането към тях, в това число:

1.

Признава изключителните мащаби и сериозността на заплахата, която поражда изменението на климата, и изразява дълбока загриженост относно продължаващото безсилие при реакцията в международен план по отношение на проблемите, което това изменение поражда; изразява изключително дълбока загриженост от факта, че светът сериозно изостава по отношение на ограничаването на глобалното затопляне до повишаване на температурата от под 2 oC и призовава правителствата да предприемат незабавно конкретни мерки срещу изменението на климата и за сключването на глобално споразумение в Париж през 2015 г. за постигане на тази цел;

2.

Отбелязва, че в съответствие със заключенията на Петия доклад за оценка на МКИК световният бюджет от въглеродни емисии, който е на разположение за периода след 2011 г., за да съществува реална възможност за запазване на повишаването на средната световна температура до под 2 Co, е 1010 Gton CO2; подчертава, че всички държави трябва да дадат своя принос и че отлагането на действията ще доведе до увеличаване на разходите и намаляване на възможностите;

3.

Отбелязва със загриженост последните научни констатации на Центъра за изследване на изменението на климата „Тиндъл“, които показват, че емисиите на CO2 са на път да достигнат нова рекордно висока стойност от 40 милиарда тона (годишно) през 2014 г. и че общата стойност на емисиите на CO2 не може да надхвърля 1 200 милиарда тона, за да има 66-процентова вероятност за ограничаване на средното затопляне в световен мащаб под 2 Co;

4.

Подчертава, че е необходимо със споразумението от 2015 г. да се постигне целта за намаляване на световните емисии до равнище, съвместимо с бюджета от въглеродни емисии, позволяващ ограничаване на затоплянето до 2 oC, и с него следва да се цели постепенното премахване на световните въглеродни емисии до 2050 г.;

5.

Припомня, че в рамките на процеса на РКООНИК ще се обсъди укрепването на дългосрочната цел във връзка с покачване на температурите до 1,5 Co;

6.

Подчертава констатациите в Доклада за новата икономика, съобразена с климата, озаглавен „По-добър растеж, по-добър климат“, според които държавите от всички равнища на доходите разполагат с възможността да изградят траен икономически растеж, като в същото време ограничават огромните рискове, свързани с изменението на климата;

7.

Очаква новата Комисия да поеме проактивна роля в преодоляването на световната криза в областта на климата, включително по отношение на допълнително финансиране в областта на изменението на климата; призовава Комисията да поясни, че въпросът за изменението на климата е един от най-важните й стратегически приоритети, и да се организира по начин, който отразява това, на всички равнища и във всички сектори на действия в областта на вътрешната и външната политика, inter alia, чрез инвестиции в устойчиво селско стопанство, в съответствие с препоръките на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана, както и в устойчив транспорт;

8.

Подчертава, че политиките в областта на изменението на климата в световен мащаб се основават на конференцията на ООН от 1992 г. по въпросите на околната среда и развитието (UNCED) и че те са неразделна част от глобалните усилия за насърчаване на устойчивото развитие в целия свят; подчертава, че политиките по отношение на изменението на климата трябва да се разглеждат в този по-широк контекст и са свързани с изпълнението на последващите действия във връзка с конференцията в Рио, Целите на хилядолетието за развитие и програмата за периода след 2015 г.;

9.

Припомня резюмето на генералния секретар на ООН на срещата на високо равнище по въпросите на климата, в което беше изтъкнато, че мнозина лидери от всички региони и от всички равнища на икономическо развитие са се обявили за спиране на нарастването на емисиите до 2020 г., драстично намаляване на емисиите след това и неутрални по отношение на климата икономики през втората половина на века;

10.

Очаква ЕС и неговите държави членки да играят основна конструктивна роля в рамките на COP 20 в Лима с цел създаване на необходимите условия за успешно глобално обвързващо споразумение по въпросите на климата в Париж през 2015 г.; подчертава, че правителствата на държавите по света носят колективната отговорност, включително и по отношение на бъдещите поколения, за предприемането на подходящи действия във връзка с изменението на климата;

11.

Припомня, че всички страни одобриха във Варшава Решение 1/CP.19 на РКООНИК, с което всички страни се приканват да започнат или да ускорят подготовката за своя определен на национално равнище планиран принос и да съобщят този принос достатъчно рано преди COP 21 (до първото тримесечие на 2015 г. за страните, които имат готовност за това) по начин, който способства за яснотата, прозрачността и разбирането на определения на национално равнище принос и дава възможност за количественото му измерване; призовава Страните да гарантират, че техният определен на национално равнище принос е в съответствие с ограничения бюджет от въглеродни емисии за спазване на целта от 2 oC и че възможно най-скоро тенденцията на нарастване на емисиите ще бъде спряна;

12.

Призовава участниците на конференцията в Лима да се договорят предварително относно изисквания за предоставяне на информация, така че определеният на национално равнище планиран принос да бъде прозрачен, количествено измерим и съпоставим — както и диференциран според вида на приноса; освен това призовава участниците на конференцията в Лима да се договорят относно етап на оценка преди COP в Париж и да обсъдят въпроса дали представеният определен на национално равнище планиран принос е достатъчен в колективен план с оглед на целта „под 2 Co“, както и дали е справедлив в индивидуален план;

13.

Подчертава, че държавите, които вече са се ангажирали с цел за намаляване на емисиите във всички икономически отрасли , следва да продължат да намаляват в още по-голяма степен емисиите, а другите, по-специално основните източници на емисии и държавите с най-големи отговорности и възможности, следва да приемат също така цели за всички икономически отрасли, с които се определят прагови стойности на емисиите и се намалява количеството на емисиите на парникови газове;

14.

Призовава за цялостно съживяване на политиката на ЕС относно изменението на климата и за бързото договаряне на амбициозни, обвързващи цели за намаляване на емисиите, енергийна ефективност и използване на възобновяеми източници на енергия, с изключение на вредните в социално и екологично отношение агрогорива, до 2030 г., които ще спомогнат да се набере инерция в международните разисквания относно изменението на климата и са в съответствие с ангажимента на ЕС за намаляване на неговите емисии на парникови газове с 80 %—95 % спрямо равнищата от 1990 г;

15.

Отново заявява, че наличието на амбициозна рамка за климата и енергетиката за периода до 2030 г. ще позволи на ЕС да запази водещата си позиция и би могло да насърчи международните партньори да повишат съответно своите амбиции;

16.

Изтъква факта, че Европейският парламент призова Комисията и държавите членки да поставят обвързваща цел на ЕС за 2030 г. за намаляване на вътрешните емисии на парникови газове с поне 40 % в сравнение с равнищата от 1990 г., обвързваща цел на ЕС за 2030 г. за енергийна ефективност от 40 %, в съответствие с изследванията в областта на потенциала за икономически ефективни икономии на енергия, и обвързваща цел на ЕС за 2030 г. за производство на поне 30 % от общото крайно потребление на енергия от възобновяеми източници; настоятелно призовава държавите членки да вземат предвид тези цели в рамките на настоящите дискусии помежду им;

17.

Подчертава, че споразумението от 2015 г. трябва да бъде амбициозно още от самото начало, при приемането му в Париж , така че светът да запази реални шансове да изпълни целта за „под 2 Co“, и призовава ЕС да работи с международните си партньори в тази насока;

18.

Счита, че на Конференцията от Лима следва да се определят основните елементи на споразумението от 2015 г., като са използва за основа напредъкът, постигнат през 2014 г. в рамките на Платформата от Дърбан, и отново заявява, че смекчаването на последствията, адаптирането, финансирането във връзка с изменението на климата и начините за прилагане ще бъдат съществени елементи на споразумението от 2015 г.;

19.

Призовава ЕС да включи всички страни в своята работа в посока постигане на амбициозно и справедливо споразумение през 2015 г., което едновременно да е в съответствие с последните достижения на науката и отговаря на новите научни открития и променящите се обстоятелства, така че да остава подходящо за целта и устойчиво в продължение на много години след 2020 г.; поради това подчертава необходимостта от механизъм, който позволява да се извършва редовен преглед на ангажиментите за смекчаване на последиците, който ще дава възможност на страните да коригират своите ангажименти във възходяща посока в светлината на целта „под 2 Co“, без да е необходимо споразумението да се преразглежда;

20.

Подчертава необходимостта от ефективен режим на спазване, приложим по отношение на всички страни в рамките на споразумението от 2015 г.; подчертава, че споразумението от 2015 г. трябва да насърчава прозрачността и отчетността чрез общ режим, основан на правила, включително правила за отчетност и мониторинг, договорености за докладване и проверка; подчертава, че правилата следва да се разграничават въз основа на вида на ангажимента, който ще изберат страните, като се използват за основа поуките, извлечени от Конвенцията и от Протокола от Киото към нея;

21.

Счита, че споделянето на усилията следва да се основава на принципите за справедливост, при което се акцентира по-специално върху настоящите и натрупани в миналото емисии на парникови газове и върху капацитета, оценен например с помощта на данните за БВП на глава от населението, показателите за човешко развитие и бедност и данните, които дават представа за степента на трудност, свързана с намаляването или ограничаването на емисиите; отбелязва значението на напредъка в областта на финансирането на борбата с изменението на климата за цялостния напредък в посока сключване на ново споразумение за климата;

22.

Подчертава, по-специално, спешната необходимост от напредък в преодоляването на огромните различия по отношение на количествата въглеродни емисии, които съществуват между научните констатации и настоящите ангажименти на страните за периода до 2020 г.; призовава страните, които все още не са поели ангажимент, да сторят това; подчертава важната роля на други политически мерки, включително за енергийна ефективност, значителни икономии на енергия, възобновяеми енергийни източници, постепенно намаляване на флуоровъглеводородите, постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и засилване на ролята на многокомпонентното ценообразуване на въглеродните емисии, за да се допринесе за преодоляването на тези огромни различия по отношение на въглеродните емисии;

23.

Призовава всички страни, международни организации, участници на поднационално равнище и неправителствени организации спешно да разработват, засилват и прилагат вътрешни политики и инициативи за международно сътрудничество за преодоляване на огромните различия по отношения на въглеродните емисии, особено като се използват за основа инициативите, определени конкретно по време срещата на най- високо равнище на генералния секретар на ООН по изменението на климата (като например коалицията за борба с изменението на климата и чист въздух) и като се надгражда върху диалозите за политиките, в които се установяват имащите голяма сила на въздействие възможности в областта на климата, развитието и растежа, провеждани на техническо и политическо равнище в рамките на РКООНИК;

24.

Като отбелязва значителния излишък от единици на спазване на Протокола от Киото (ПЕЕ, СЕР и ЕРЕ), които следва да бъдат прехвърлени към сметките на Съюза и на държавите членки за втория период на ангажимент по Протокола от Киото, призовава Съюза и държавите членки, съгласно Решение 1/CMP.8, в което се изисква страните да преразгледат до 2014 г. своите цели за намаляване на емисиите за втория период на ангажимент, да анулират определен брой единици с цел привеждане в съответствие с предвидените реални емисии и с икономически ефективна траектория на вътрешните емисии за постигане на целта на Съюза по отношение на климата за 2050 г.;

25.

Очаква ЕС и някои негови държави членки, както и други страни, да извършат многостранна оценка на напредъка по своите цели за намаляване на емисиите за 2020 г. на Конференцията в Лима като част от процедурата за международна оценка и преглед; счита, че подобна прозрачност е необходима, за да се спомогне за разбирането на взаимните усилия и да се изгради доверие между всички страни;

26.

Отбелязва, че ЕС е на път да постигне намаляване на емисиите, което надхвърля значително настоящата цел за 20 %, и отново заявява, че ЕС е предложил да повиши целта си за намаляване на емисиите до 30 % в срок до 2020 г., ако други държави с големи емисии се ангажират със сравними цели за намаление на емисиите;

27.

Пояснява, че макар вторият период на ангажимент по Протокола от Киото да е ограничен по обхват, той следва да се разглежда като много важна междинна стъпка и поради това призовава страните, включително държавите членки на ЕС, да ратифицират бързо втория период на ангажимент;

28.

Подчертава приноса на повторната употреба и рециклирането за намаляването на емисиите на парникови газове, тъй като употребата на суровини е значителен източник на парникови газове; отново заявява, че е важно да се премине към кръгова икономика с повишена степен на рециклиране;

29.

Отбелязва, че ЕС трябва да изпълни решаващата си роля за намаляване на емисиите чрез политики за преустановяване на разработването на неконвенционални изкопаеми горива като катранени пясъци, които предизвикват големи емисии на парникови газове;

30.

Отбелязва, че много държави вече дават пример в тази насока, като показват, че стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и икономическият растеж вървят ръка за ръка; подчертава, че с едно силно международно споразумение ще се насърчат по-нататъшни амбициозни действия на национално равнище;

31.

Припомня ангажимента на ЕС и на неговите държави членки за увеличаване на мобилизирането на финансиране за борба с изменението на климата с цел да дадат своя принос за изпълнение на ангажимента в споразумението от Копенхаген за финансиране на Зеления фонд за климата и са съвместно мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. от широк кръг източници — публични и частни, двустранни и многостранни, включително алтернативни източници на финансиране; призовава другите държави донори да дадат своя принос, за да се насърчи допълнителното мобилизиране на финансиране за борба с изменението на климата;

32.

Изисква ЕС да се споразумее за пътна карта за постепенно повишаване на предвидимото, ново и допълнително финансиране, в съответствие със съществуващите ангажименти, за да поеме своя справедлив дял от сумата от 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., и да създаде механизъм за улесняване на отчетността и контрола; приветства неотдавнашните ангажименти за участие във финансирането на Зеления фонд за климата и настоятелно призовава другите държави да дадат своя справедлив принос, като развитите държави предоставят 15 милиарда щатски долара под формата на безвъзмездни средства за Зеления фонд за климата през следващите три години;

33.

Призовава държавите членки да правят финансовите си вноски далеч преди провеждането на конференциите и да координират по-добре своите съобщения относно финансирането на борбата с изменението на климата с ЕС, за да се улесни комуникацията с трети страни относно общия принос на ЕС и да се повлияе по възможно най-добрия начин върху преговорите; подчертава факта, че финансовите ангажименти, поети по време на срещата на най-високо равнище под патронажа на Бан Ки Мун, са добър сигнал и са оказали положително въздействие върху авторитета на ЕС преди провеждането на преговорите от Лима;

34.

Припомня, че е възможно да бъдат необходими новаторски финансови източници, за да се гарантира, че целта от 100 милиарда щатски долара годишно ще бъде постигната до 2020 г. и след това, и призовава отделните нации да разглеждат възможни варианти в Лима;

35.

Отново призовава за заделяне на приходите от основаните на пазара инструменти за намаляване на емисиите от въздухоплаването и корабоплаването в световен мащаб, за международно финансиране на борбата с изменението на климата в периода след 2020 г. и за Зеления фонд за климата; счита, че ЕС следва да направи предложения за подходящо и предвидимо международно финансиране на борбата с изменението на климата по споразумението от 2015 г.;

36.

Настоятелно призовава държавите членки да използват част от приходите от пазарите на въглеродни емисии за финансиране на борбата с изменението на климата и помощ за развитие в развиващите се държави; посочва обаче, че този механизъм е изправен пред сериозни проблеми, тъй като приходите намаляха драстично заедно с цените на въглеродните емисии в световен мащаб; в тази връзка счита, че е необходимо да се предприемат мерки, за да стане схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) много по-ефективен инструмент, с цел да се приведе в съответствие с предвидените реални емисии, и с икономически ефективна тенденция на развитие на вътрешните емисии в посока спазване на целта на ЕС в областта на климата за 2050 г., които след това могат да генерират значителни ресурси, които следва да помогнат за финансиране на мерките в развиващите се държави за смекчаване на последиците и адаптиране към тях;

37.

Призовава ЕС и неговите държави членки да определят ясно ролята на частното финансиране в контекста на набирането на допълнително финансиране, като същевременно се отчита фактът, че това не може да замести необходимостта от публично финансиране, по-специално за адаптиране, да подчертаят необходимостта от прозрачно докладване и отчетност по отношение на такова финансиране и да осигурят прилагането на съответните социални и екологични гаранции;

38.

Призовава основните развити икономики да използват своята съществуваща модерна инфраструктура за насърчаване, повишаване и развитие на устойчивия растеж и да се ангажират с подкрепа за развиващите се държави в изграждането на техен собствен капацитет, за да се гарантира постигането на бъдещ икономически растеж във всички части на света, без това да става отново за сметка на околната среда;

39.

Подчертава, че действията за адаптация са неизбежна необходимост и трябва да играят централна роля в новото споразумение; подчертава, че предприемането на незабавни действия за намаляване на емисиите на парникови газове ще бъде по-изгодно за глобалната и за националните икономики и ще намали разходите, свързани с действията за адаптиране; настоятелно призовава всички държави да предприемат подходящи мерки за планиране, адаптиране и реагиране спрямо въздействието на изменението на климата с цел да се защитят хората, обществото, икономиките и околната среда и да бъде постигнато устойчиво на изменението на климата развитие; отбелязва, реакцията спрямо свързаните с изменението на климата рискове включва вземане на решения в един променящ се свят, при продължаваща несигурност относно сериозността и момента на настъпване на последиците от изменението на климата и при ограничения по отношение на ефективността на адаптацията;

40.

Припомня, че развиващите се държави, и по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, имат най-малка вина за нарастващата концентрация на парникови газове в атмосферата, но са най-уязвими по отношение на неблагоприятните въздействия на изменението на климата и имат най-малък капацитет за адаптиране; призовава всички държави, които са в състояние да направят това, да подпомагат държавите, които са най-уязвими, в техните усилия за адаптиране и реагиране на въздействията на изменението на климата, за да постигнат устойчиво на изменението на климата устойчиво развитие и да се стремят към постигането на споразумения за укрепване на националните процеси на планиране на адаптацията, финансиране на борбата с изменението на климата, пренос на технологии и за изграждане на капацитет;

41.

Отчита акцента, поставен по време на двете последни конференции по въпросите на изменението на климата върху необходимостта да се обърне внимание на загубите и щетите, свързани с последиците от изменението на климата в развиващите се държави и в най-слабо развитите държави, които са особено уязвими по отношение на неблагоприятните последствия от изменението на климата; отбелязва необходимостта от цялостно изпълнение на решенията, взети във Варшава, и от по-нататъшното разглеждане на този въпрос в Лима;

42.

Подчертава необходимостта да се гарантира предвидимост на финансирането на борбата с изменението на климата за развиващите се държави, за да им се окаже съдействие в техните усилия за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата; в този контекст подчертава, че държавите, които правят вноски в Зеления фонд за климата, ще трябва да изяснят въпроса какви източници на финансиране ще се използват и как ще съберат тези пари, тъй като тази информация ще гарантира предвидимостта на приходите за развиващите се държави;

43.

Признава, че е трудно да се прави разделение между дейностите във връзка с изменението на климата и тези във връзка с развитието, както и между полезните им взаимодействия на равнището на отделните държави, но настоява, че все пак е възможно да се извършат надеждни и прозрачни оценки за това как се спазва принципът за допълващия характер;

44.

Изразява съжаление относно факта, че макар разходите за дейностите за смекчаване на последиците и за адаптация да се увеличават, те се омаловажават от факта, че повечето правителства, включително правителствата на развитите държави, все още активно субсидират производството и потреблението на изкопаеми горива;

45.

Подчертава необходимостта от поставяне на действията в областта на изменението на климата върху подходи, основани на равенството между половете, участието и правата, както и от справяне с въздействията на изменението на климата, по-специално с цел подпомагане на бедните и маргинализираните лица и общности;

46.

Подчертава, че в съответствие със заключенията на МКИК земеползването (ползване за земеделие, за горски площи и други видове ползване на земите) е сред най-изложените на въздействие и уязвими сегменти на нашите икономики, като същевременно земеползването разполага със значителен потенциал за икономически ефективно смекчаване на последиците и повишаване на устойчивостта; отбелязва, че е от голямо значение всички страни да включат поземлен компонент в рамките на своя национален принос, с подходящи общи показатели за наблюдение, докладване и проверка на количествено измеримия напредък по отношение на няколко взаимосвързани цели (т.е. смекчаване на последствията, производителност и устойчивост); подчертава факта, че споразумението следва да създаде всеобхватна рамка за отчитане на емисиите и поглъщанията, свързани със земеползването;

47.

Подчертава, че трябва да се обръща специално внимание на гарантирането на продоволствената сигурност и сигурността на изхранването на уязвимите групи от населението с оглед на настъпващото изменение на климата;

48.

Отново подчертава значението на морския и на въздушния транспорт по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове и необходимостта от бърз напредък и амбициозност при постигането на задоволителни и навременни резултати — както в рамките на Международната морска организация, така и в рамките на Международна организация за гражданско въздухоплаване, в съответствие с мащабите и неотложността на климатичните предизвикателства;

49.

Подчертава в тази връзка значението на това ЕС, като главно действащо лице, да говори с един глас на конференцията в стремежа към постигане на напредък в посока сключването на международно споразумение и запазването на единство в тази насока; призовава държавите членки да координират ефективно своите позиции с позицията на ЕС; подчертава, че ЕС трябва да оказва натиск върху страните, които не следват посока, съответстваща на целта за 2 oС; призовава делегацията на ЕС да подчертае тези ангажименти, поети от други правителства с подписването на Протокола от Киото;

50.

Призовава държавите членки да се ангажират с интензивни дипломатически контакти с нашите държави партньорки за утвърждаване на преговорните позиции на ЕС, като това се координира с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията, включително чрез мрежата за „зелена дипломация“;

51.

Приветства срещата на високо равнище по изменението на климата под егидата на генералния секретар на ООН, проведена в Ню Йорк на 23 септември 2014 г. с цел да се обсъдят въпросите във връзка с изменението на климата за първи път след срещата в Копенхаген, която събра над 130 държавни и правителствени ръководители и представители на многобройни организации на гражданското общество и на бизнеса; приветства по-специално обявените от лидерите конкретни действия за намаляване на емисиите, инвестиране в технологии за чиста енергия и растеж с ниски равнища на въглеродни емисии, подпомагане на ценообразуването на въглеродните емисии и осъществяване на принос за финансирането на борбата с изменението на климата; подчертава, че последващите действия във връзка с ангажиментите, поети от ръководителите в Ню Йорк, ще бъдат от ключово значение за запазване на набраната инерция в навечерието на конференциите в Лима и Париж;

52.

Счита, че доверието в ЕС в контекста на преговорите по въпросите на изменението та климата зависи от амбицията на вътрешнополитическите действия на ЕС;

53.

Подчертава, че всеобхватната програма за периода след 2015 г. следва да засили ангажимента на международната общност за устойчиво развитие и да следва също така да бъде в подкрепа на международните ангажименти и цели, включително относно изменението на климата;

54.

Подчертава, че COP 21 е единствена по рода си възможност за справяне с изменението на климата и за изграждане на връзка с работата на ООН по програмата за развитие за периода след 2015 г. и с подготовката на насрочената за март 2015 г. конференция относно рамковата прогрома от Хиого за намаляване на риска от бедствия; призовава за по-активна дипломация на ЕС в областта на изменението на климата, за да бъдат свързвани тези процеси, като целите за устойчиво развитие се следват съгласувано и с необходимата амбиция;

55.

Изразява загриженост по повод на факта, че по данни на Международната агенция по енергетика през 2013 г. емисиите на CO2 са нараснали в световен мащаб въпреки намаляването на емисиите в Европа и Съединените щати; поради това предлага да се обсъдят диференцирани отговорности, така че всяка държава да допринася за глобалните усилия в областта на промишлената и енергийната политика; призовава за по-ефективно използване на технологиите, като например космически спътници, за точно събиране на данни за емисии и температурни стойности, както и за прозрачно сътрудничество и обмен на информация между държавите;

56.

Подчертава, че Европа следва да продължава да повишава пазарното проникване на своите съобразени с околната среда технологии, включително в областта на ИКТ, възобновяемите източници на енергия, иновационните и ефикасни технологии с ниски емисии и най-вече в областта на технологиите за енергийна ефективност; подчертава, че наличието на стабилна международна правна рамка ще насърчи инвестициите в намаляване на въглеродните емисии, енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и ще осигури възможности за предприятията от ЕС в тези сектори; отбелязва, че иновативните и устойчиви инвестиции могат да създават растеж и работни места;

57.

Счита, че едно амбициозно и правно обвързващо международно споразумение ще помогне да се вземат мерки по отношение на опасенията във връзка с изместването на въглеродни емисии и конкурентоспособността от страна на съответните сектори, и по-специално на енергоемките отрасли;

58.

Подчертава, че разработването и внедряването на устойчиви революционни технологии е от ключово значение в борбата срещу изменението на климата, като същевременно е убедително доказателство за партньорите на ЕС по целия свят, че намаляването на емисиите е осъществимо едновременно с повишаването на конкурентоспособността и създаването на работни места;

59.

Призовава за международен ангажимент за увеличаване на инвестициите в устойчиви революционни технологии в областта на научноизследователската и развойна дейност в съответните отрасли; счита, че е от ключово значение ЕС да играе водеща роля с примера, който дава, като насочва разходите си за научни изследвания към представяне на иновативни, щадящи климата и енергийно ефективни технологии, и че ЕС следва да развива тясно научно сътрудничество в тази област с международни партньори като страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и САЩ;

60.

Приветства неотдавна отправените сигнали от правителствата на САЩ и Китай по отношение на действията в областта на климата и тяхната готовност да играят по-значима роля в глобалните усилия за справяне с изменението на климата; изразява съжаление, че някои развити държави продължават да увеличават своите емисии на глава от населението;

61.

Отбелязва, че цените на различните източници на енергия изпълняват съществена роля за определянето на поведението на участниците на пазара, включително промишлеността и потребителите, и отбелязва, че неспособността на настоящата международна политическа рамка изцяло да интернализира външните разходи води до трайното установяване на неустойчиви модели на потребление; освен това отново заявява, че един световен пазар на въглеродни емисии с достатъчно високи цени на търгуване би представлявал солидна основа за постигането както на съществено намаляване на емисиите, така и на условия на равнопоставеност за промишлеността; призовава ЕС и неговите партньори да намерят в близко бъдеще най-ефективния начин за насърчаване на връзките между схемата на ЕС за търговия с емисии и другите схеми за търговия с цел изграждане на световен пазар на въглеродни емисии, като по-този начин се гарантира по-голямо разнообразие от възможности за намаляване на емисиите, подобряване на мащабите и ликвидността на пазара, прозрачност и, в крайна сметка, по-ефективно разпределяне на ресурсите за енергийния и промишления сектор;

62.

Призовава за по-тясно сътрудничество между Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), така че да се даде възможност на ЕС да говори с един координиран глас в рамките на международни организации като Международната агенция по енергетика, Международната агенция за възобновяема енергия, Международното партньорство за сътрудничество в областта на енергийната ефективност и Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), и по този начин да играе по-активна и влиятелна роля, най-вече като дава настоява за политики за насърчаване на устойчивата енергетика, енергийната ефективност и енергийната безопасност;

63.

Призовава Комисията и държавите членки да приемат незабавно конкретни мерки за поетапно прекратяване на всички вредни за околната среда субсидии до 2020 г., включително субсидиите за изкопаеми горива, по ръководството на Комисията и като се използват основани на действията подход и мониторинг чрез Европейския семестър; в допълнение призовава за координирано на международно равнище прилагане на целта от срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, които, по данни на МАЕ, в световен мащаб възлизат на 544 милиарда долара за 2012 г., тъй като това би довело до значително намаляване на емисиите на CO2 и също така ще спомогне за намаляване на бюджетния дефицит в много държави; приветства намерението, заявено на срещата на Г-20 в Санкт Петербург, за създаване на система за партньорска проверка относно постепенното прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива; изразява съжаление във връзка с липсата на напредък по отношение на конкретните мерки за изпълнението на посочената цел; призовава за преразглеждане на механизма за чисто развитие (МЧР), със специален акцент върху предотвратяването на неблагоприятните въздействия на проектите, свързани с МЧР, по отношение на правата на човека, продоволствената сигурност и околната среда;

64.

Изразява съжаление, че потенциалът за икономии на енергия не се разглежда по подобаващ начин на международно равнище и на равнище ЕС; подчертава факта, че икономиите на енергия дават възможност за създаване на работни места, съкращаване на разходите и гарантират енергийна сигурност, както и за повишаване на конкурентоспособността и намаляване на емисиите, и че те са от ключово значение при отделянето на емисиите от икономическия растеж; призовава ЕС да настоява за повече внимание и действия по отношение на икономиите на енергия в рамките на международните преговори, независимо дали става дума за обсъждане на трансфери на технологии, развойни планове за развиващите се държави или финансова помощ; подчертава, че за да заслужават доверие, ЕС и неговите държави членки трябва да определят и изпълняват амбициозни цели за енергийна ефективност; подчертава значението на намаляването на загубите на енергия в строителния и транспортния сектор и в битовите електрически системи и уреди с цел да се постигне максимална степен на енергоспестяване и на енергийна ефективност;

65.

Подчертава необходимостта от въвеждане на транспортни системи с ниско потребление на енергия и с използване на водород като гориво;

66.

Приканва страните да почерпят опит от механизмите за гласуване и вземане на решение на Монреалския протокол, от различния му подход по отношение на отговорностите и неговите механизми за прилагане и налагане на санкции и финансиране като успешен пример, който би могъл да се използва и в рамките на РКООНИК; призовава ЕС да увеличи усилията си за регулиране в световен мащаб на постепенното намаляване на флуоровъглеводородите съгласно Монреалския протокол;

67.

Припомня, че ЕС е приел амбициозно законодателство за постепенното намаляване на флуоровъглеводородите (HFC) със 79 % до 2030 г., тъй като благоприятните за климата алтернативи са широко достъпни и техният потенциал следва да се използва пълноценно; отбелязва, че постепенното намаляване на използването на HFC е лесно за осъществяване действие за смекчаване на последствията от изменението на климата в ЕС и извън него, и призовава ЕС да се ангажира активно с улесняването на глобалните действия във връзка с HFC;

68.

Приветства документа на ЕС за обсъждане, представен на страните по Монреалския протокол, относно създаването на условия за постепенно намаляване на флуоровъглеводорите в световен мащаб и, в тази връзка, призовава Комисията и държавите членки да внесат официално предложение за изменение, за да бъде разгледано то на 27-ата среща на страните по Монреалския протокол, която ще се проведе през 2015 г.;

69.

Счита, че делегацията на ЕС играе решаваща роля в преговорите, свързани с изменението на климата, и следователно счита за неприемлив факта, че членовете на Европейския парламент не получиха възможност да присъстват на координационните заседания на ЕС на предишните конференции на страните по РКООНИК; очаква, че поне на председателя на делегацията на Европейския парламент ще бъде дадена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС в Лима;

70.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Секретариата на РКООНИК с молба да бъде разпространена до всички държави, които не са членки на ЕС и са страни по конвенцията.