14.8.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 268/19

Докладчик:

Г-Н PEEL

1.1.

През последните години ЕС договори успешно редица споразумения за свободна търговия (ССТ), всяко от които съдържа специална глава, посветена на устойчивото развитие, заедно със съвместен механизъм за мониторинг на изпълнението от гражданското общество. Във всички случаи Комитетът следва да има ключова роля. Освен това ЕС води преговори поотделно за две самостоятелни инвестиционни споразумения, които ще бъдат последвани от други. Комитетът счита, че е от съществено значение тези споразумения също да включват глава за устойчивото развитие с подходящ механизъм, даващ възможност за участие на гражданското общество.

1.2.

Вместо всеобхватни споразумения за свободна търговия, поради различни причини и в зависимост от обстоятелствата, ще бъдат сключени отделни самостоятелни инвестиционни споразумения, но обхватът им ще бъде по-ограничен. Изискването в тези споразумения да се включи отделна глава относно устойчивото развитие остава задължително, но изричното включване на участието на гражданското общество ще изисква повече усилия. В рамките на едно споразумение за свободна търговия като това с Корея се създават множество съвместни комитети, докато в инвестиционно споразумение те ще са твърде малко.

1.2.1.

Ето защо ще са необходими повече усилия, за да се осигури прякото участие на гражданското общество. Това би могло да се постигне чрез използването на съществуващ механизъм за диалог, като например кръглата маса „ЕС — Китай“, или чрез насърчаване на междусекторен диалог, включително по-активно използване на социалните партньори. Във всеки случай, Комитетът следва да бъде включен в разработването на възможни решения.

1.3.

Акцентът, поставен от ЕС върху устойчивото развитие, се дължи, разбира се, отчасти на общата му воля да насърчава и укрепва споделената убеденост в демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, прозрачността и предвидимостта, не на последно място в ключови области като правата на интелектуална собственост.

1.3.1.

Основни в това отношение са защитата на околната среда, борбата с изменението на климата, насърчаването на достойния труд, здравето и безопасността на работното място и широк кръг от въпроси, застъпени както в ключовите конвенции на МОТ, така и в тези в областта на околната среда. Комитетът смята, че е настъпил моментът да се акцентира върху реалното изпълнение на такива споразумения чрез съвместни усилия за изграждане на капацитет, включващи както човешки ресурси, така и трансфер на технологии.

1.3.2.

Съвместната декларация от 27-ата среща АКТБ — ЕС през октомври 2014 г. (1) очертава ясно основните принципи и опасения на Комитета, споделени в този случай с гражданското общество от държави извън ЕС. В обобщението на Декларацията се подчертава значението на устойчивото развитие и финализирането през тази година на целите на устойчивото развитие (ЦУР), заедно с необходимостта от участие на гражданското общество (или недържавни заинтересовани страни) през целия период на преговорите. Въпреки че изложеното тук се отнася за споразуменията за икономическо партньорство (СИП), то е валидно и за инвестиционните споразумения.

1.4.

Комитетът подчертава, че всички договорени от ЕС инвестиционни споразумения, трябва да бъдат в пълна синергия с работата на отворената работна група за финализиране на пълния набор от 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР), както и с подготовката на Парижката конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) (COP 15) и с текущите многостранни преговори за намаляване на тарифите за екологични („зелени“) продукти.

1.4.1.

Както Комитетът отбеляза преди време, „за да се намерят справедливи, умерени и ефективни решения“, следва да се постигне по-добро разбиране за това как си взаимодействат тези три измерения на устойчивото развитие (2). Въпреки това устойчивостта трябва да играе ключова роля в текущите инвестиционни преговори на ЕС с Китай чрез внос на експертни знания и технологии от ЕС, не на последно място поради това, че в Китай се търсят основно зелени и устойчиви инвестиции.

1.5.

Комитетът отбелязва със съжаление, че глобалните равнища на инвестициите са спаднали най-малко с 5 % от 2000 г. насам.

1.6.

Трябва също да се отбележи, че, особено като се има предвид прогнозата на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) (3), според която за целия жизнен цикъл на целите на устойчивото развитие ще са необходими инвестиции в размер на около 7  000 млрд. щатски долара, като най-малко една трета от тях ще трябва да дойдат от частния сектор, ролята на частния сектор ще бъде ключов фактор във всяко инвестиционно споразумение. Защитата на инвестициите е основен въпрос, но той се разглежда в отделно, успоредно становище на Комитета. Все пак Комитетът потвърждава, че правото на ЕС и на другите държави да предприемат регулаторни мерки и да преследват легитимни цели на публичната политика (включително в областта на здравеопазването, безопасността и околната среда) е от първостепенно значение.

1.6.1.

Комитетът препоръчва настоятелно на Комисията да обърне особено внимание на подкрепата за МСП и по-специализираните дружества в областта на инвестициите, както и в други области. Тези предприятия са основен двигател в областта на иновациите, което е особено важно за запазването и развиването на устойчивостта. Те представляват 99 % от икономическата структура в ЕС и създават 70 — 80 % от работните места.

1.6.2.

Обществените поръчки трябва да бъдат включени във всички инвестиционни споразумения, както и в публично-частните партньорства (ПЧП), като правителствата работят съвместно с частния сектор. Политиката на ЕИСК относно ПЧП беше предмет на становище ECO/272 от 21 октомври 2010 г. Въпреки че в становището като цяло бе заявена подкрепа за публично-частните партньорства (ПЧП), бяха посочени и някои опасения, които продължават да са съвсем валидни. Както Комитетът е отбелязвал и преди, „публично-частните партньорства могат да се превърнат в съществен инструмент за изпълнение на стратегиите за развитие, стига предварително да бъде осигурен правилен баланс и добра комуникация между заинтересованите страни“ (4). Поради това всяко инвестиционно споразумение следва да осигурява възможност за публични инвестиции и ПЧП. И двете трябва да гарантират, че са изпълнени целите за устойчивост.

1.6.3.

Комитетът препоръчва също така в раздела за устойчивото развитие на всяко инвестиционно споразумение да се разглежда и ролята на корпоративната социална отговорност (КСО), като се включи позоваване на социално отговорното инвестиране, като например принципите на ООН за отговорно инвестиране (UNPRI) (5). За целта тези споразумения следва да поощряват публичните и частните финансови институции да декларират доброволно, че в своите анализи и решения за отговорни инвестиции са отчели информацията относно въздействието върху екологичните, социалните и управленските аспекти, известни като „критериите ЕСУ“. Той отбелязва, че в началото на 2015 г. се очаква ново съобщение на Комисията относно КСО, но пълното взаимно признаване на по-широки международни насоки от двете преговарящи страни е от съществено значение. Това включва Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия (6) и ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, които са в процес на изпълнение. Комитетът подчертава, че нито едно действие на равнището на ЕС или на международно равнище не следва да противоречи на тези принципи или да ги застрашава.

2.1.

Договорът от Лисабон включи инвестициите в компетенциите на ЕС в рамките на неговата обща търговска политика (ОТП), като ЕС е натоварен да работи за „постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен и преките чуждестранни инвестиции“ (7). Освен това Договорът от Лисабон изисква по-тясна интеграция и взаимна информираност между всички съответни аспекти на търговията, инвестициите, развитието и разширяването — не на последно място, за да се гарантира много по-добра координация.

2.2.

По онова време Комисията публикува своето съобщение „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ (8). Според съобщението, подкрепено от решения на Съда на ЕС, „обикновено се смята, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) включват всяка чуждестранна инвестиция, която има за цел да изгради трайни и преки връзки с предприятието, на което се предоставя капитал, за да извърши определена стопанска дейност“ или „капитал от инвеститор със седалище в една държава към предприятие със седалище в друга държава“.

2.2.1.

В отговор Комитетът посочи в своето становище (9): „приветстваме по-конкретно съдържащото се в съобщението уверение, че политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите трябва да „се пригоди“ и да съответства на икономическите и другите политики на Съюза, включително „опазването на околната среда, достойния труд, здравеопазването и безопасността на работното място, както и развитието“.

2.3.

Но импулсът за по-тясна интеграция на всички аспекти на външната политика на ЕС не датира оттогава. В съобщението си от 2006 г. „Глобална Европа“, публикувано в момент, когато преговорите по Програмата за развитие от Доха под егидата на СТО бяха на практика в застой, Комисията посочва, че е от съществено значение да се гарантира, че ползите от либерализирането на търговията ще „бъдат прехвърлени на гражданите. Стремейки се към постигане на социална справедливост и сближаване на собствена територия, ние следва също така да популяризираме нашите ценности, включително социалните и екологичните стандарти и културното разнообразие, из целия свят“ (10). В отговора си на това съобщение Комитетът, от своя страна, призова за включването на глава относно устойчивото развитие във всяко следващо споразумение за свободна търговия, както и за активна роля на гражданското общество в областта на мониторинга (11).

2.4.

Оттогава има редица търговски споразумения на ЕС с глава относно устойчивото развитие, която заема важно място. От споразумението между ЕС и Корея от 2010 г. — първото сключено от ЕС ССТ от няколко години, тези споразумения включват и създаването на съвместен механизъм на гражданското общество за мониторинг на изпълнението на главите, посветени на устойчивото развитие, и тези механизми вече започват да дават резултат. Форумът на гражданското общество „ЕС — Корея“ се провежда редовно, а консултативните органи съгласно споразумението за свободна търговия между ЕС и Централна Америка, споразумението за свободна търговия между ЕС и Колумбия/Перу, както и споразумението за икономическо партньорство между ЕС и КАРИФОРУМ, също започнаха работа.

2.5.

Подобни механизми съществуват в подписаните неотдавна, но все още неоперативни задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия с Украйна, Грузия и Молдова, както и в споразуменията между ЕС и Канада (всеобхватно икономическо и търговско споразумение ВИТС) и споразумението между ЕС и Сингапур, и могат лесно да се предвидят в други текущи търговски преговори на ЕС.

2.6.

След като станаха част от компетенциите на ЕС, инвестициите на свой ред се превърнаха в ключов елемент на мандата за водене на преговори, включително в преговорите за ВИТС и още повече в преговорите относно трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със САЩ, където „И“ означава инвестиции. Мандатът за водене на преговорите с Корея и за другите споразумения за свободна търговия, посочени в параграф 2.4 по-горе, беше одобрен, преди инвестициите да станат част от компетенциите на ЕС. Инвестициите бяха добавени към мандата за преговорите със Сингапур и оттогава се договарят отделно.

2.7.

Срещата на високо равнище между ЕС и Китай през ноември 2013 г. постави официално начало на преговорите за отделно и самостоятелно инвестиционно споразумение, последвано през март 2014 г. от започването на преговори за подобно споразумение с Мианмар. Това са първите преговори на ЕС за „самостоятелни“ инвестиционни споразумения, които не са част от по-широки преговори за споразумение за свободна търговия (12). Този вид споразумение може да бъде привлекателна алтернатива и при твърде продължителни преговори на ЕС за ССТ, които са загубили всякаква динамика. Преди кризата в Украйна беше разисквана и възможността за отделни инвестиционни преговори на ЕС с Русия.

2.8.

Ето защо в настоящото становище се разглежда възможната роля на отделна глава относно устойчивото развитие в тези самостоятелни инвестиционни споразумения, както и обхватът на официално активно участие на гражданското общество.

3.1.

Първоначално инвестициите (като един от „сингапурските въпроси“, договорени през 1996 г.) трябваше да бъдат част от многостранните търговски преговори в рамките на СТО, започнали в Доха, но впоследствие бяха оттеглени през 2003 г. по време на Министерската конференция на СТО в Канкун. Опитът на ОИСР да постави начало на многостранно споразумение за инвестициите през 1998 г. се провали. Споразумението относно свързаните с търговията инвестиционни мерки (TRIMS) от уругвайския кръг от преговори на СТО преди 20 години се отнася само до мерки, които засягат търговията със стоки, но не включват услугите или други основни области, които са се развили междувременно.

3.2.

Разделянето на търговските и инвестиционните въпроси става все по-сложно, което налага интегриран подход. ПЧИ играят важна и все по-голяма роля в световната бизнес стратегия на ЕС. За мнозина, в зависимост от сравнителните производствени разходи, идеалният случай е производството да бъде базирано възможно най-близо до крайния пазар, което е особено важно с оглед на отварянето на нови пазари, по-специално в държавите с бързоразвиващи се икономики и в държавите с развиващи се икономики. За други лесната възможност да преместят снабдяването и производството от една държава в друга е важна, както вече стана ясно в резултат на различната степен на приемане на използването на биотехнологии.

3.2.1.

Валутните движения и променящите се разходи също влияят на веригите на доставка, което води до колебания и краткосрочни промени в производството. Високите бариери пред вноса, които навремето бяха благоприятни за инвестициите, сега също могат да бъдат по-скоро пречка пред ПЧИ.

3.2.2.

Предлагането в световен мащаб и производствените вериги също могат да обхванат много държави — например мобилен телефон, предназначен за Европа, може да бъде произведен в Китай на базата на съвременни технологии, внесени от други източноазиатски страни. Преди приемането на Китай в СТО те обикновено са били внасяни директно в ЕС. Всъщност приблизително половината от износа на Китай се извършва от чуждестранни предприятия, които са инвестирали в Китай. В електронната промишленост техният дял достига 65 %.

3.2.3.

В съобщението на Комисията от 2010 г. се посочва също, че „преглед[ът] на текущото състояние на изследванията в областта на ПЧИ и заетостта показва, че, обратно на изразяваното понякога схващане, досега не е било отчетено инвестициите в трети държави да са довели до измерим отрицателен ефект върху съвкупната заетост“ (13), макар да се признава, че „въпреки че съвкупният баланс е положителен, възможно е, разбира се, в определени отрасли на географска и/или индивидуална основа да възникнат отрицателни въздействия“. По-вероятно е това да засегне по-ниско квалифицираните работници.

3.3.

Търговските и инвестиционните практики се развиват много бързо. Например интернет доведе до радикална промяна, характеризираща се с експоненциален растеж при онлайн покупките на стоки в международен план, електронното плащане на тези стоки и проследяването на доставката, за да се гарантира, че стоките пристигат на място. Промените, породени от нарастващото използване на eBay, PayPal и други сходни инструменти (като например Аlibaba), ще доведат до революция в областта на търговията и инвестициите. ИКТ вече са основен фактор в областта на преките чуждестранни инвестиции.

3.3.1.

Тези практики разкриват огромен потенциал за МСП и други по-специализирани дружества, тъй като това ще им предостави възможност, както и на местните предприятия, да получат достъп до пазари, които досега са били недостъпни, особено за установените в по-отдалечени райони МСП. Това би могло да даде значителен стимул за инвестициите на МСП в чужбина, както и за създаването на работни места на местно равнище. Тъй като МСП съставляват 99 % от икономическата тъкан в ЕС, представляват водещ фактор в областта на иновациите, имат ключово значение за запазване и развитие на устойчивостта и създават 70 — 80 % от работните места, ЕИСК призовава Комисията да отдели специално внимание на тези предприятия в областта на инвестициите, както и в други области.

4.1.

Текущите преговори по двете „самостоятелни“ инвестиционни споразумения на ЕС с Китай и с Мианмар ще бъдат много различни, макар да разбираме, че основните мандати са сходни. Всички държави — членки на ЕС (с изключение на Ирландия) имат отделни двустранни инвестиционни споразумения с Китай и нито едно с Мианмар. Когато става въпрос за Китай, основна част от преговорите касаят въпроси, свързани с достъпа до пазара, а в случая с Мианмар става въпрос единствено за защитата на инвеститорите. След дълъг период на изолация правителството на Мианмар сега се стреми да привлече и стимулира чуждестранните инвестиции.

4.2.

Китай и Мианмар се намират на двата срещуположни полюса по отношение на развитието. Китай е важна суперсила, която понастоящем участва активно в световната търговска система, докато Мианмар бавно се възстановява след десетилетия наложена и самоналожена изолация. Мианмар ще се нуждае от изграждане на капацитет, Китай — не. Общият търговски обмен на стоки на ЕС с Мианмар през 2013 г. възлиза на 533 млн. евро, а с Китай — на 428 млрд. евро (към които трябва да се добавят 49,9 млрд. евро в областта на услугите през 2012 г.) (14).

4.2.1.

Въпреки това през 2012 г. инвестициите на ЕС в Китай са в размер на едва 15,5 млрд. евро (5,3 млрд. евро през 2009 г.), а китайските инвестиции в ЕС са едва 7,6 млрд. евро (0,3 млрд. евро през 2009 г.) или само около 2,6 % от общия приток на инвестиции в ЕС през тази година (15). Тези равнища са много ниски, което се подсилва от факта, че в сравнение с инвестициите в САЩ — близо 30 % — по-малко от 2 % от ПЧИ на ЕС отиват в Китай (въпреки че това са около 20 % от всички ПЧИ в Китай). На Китай се падат по-малко от 0,7 % от общия размер на ПЧИ в ЕС (възможно е да има и непреки инвестиции през Хонконг или от другаде), докато на САЩ се падат 21 %.

4.2.2.

Преговорите за всяко инвестиционно споразумение ще имат свои собствени характеристики. За Мианмар целта ще бъде да се определят принципи и стандарти за изграждане и насърчаване на чуждестранните инвестиции, докато за Китай се търсят по-амбициозни цели на споразумението. Във всеки случай обаче голяма част от инвестициите, които ще последват, ще бъдат от частния сектор или свързани с него.

4.3.

Ключова област на компетентност за страните по инвестиционното споразумение ще бъде да улесняват инвестициите чрез осигуряването на необходимата устойчива инфраструктура. Правителствата са отговорни за осигуряването на стабилна нормативна база за инфраструктурата, дори и на регионално равнище, или за гарантирането на ефикасни и ефективни мрежи за секторите на енергетиката, водоснабдяването и транспорта като резултат от системна и ефикасна работа в тази област. Проектирането на енергийни и водоснабдителни мрежи е сложно и за пълното им изграждане може да бъдат необходими десет или повече години. Регулаторната среда също трябва да бъде планирана в дългосрочна перспектива. Според УНКТАД (16) от 7  000 млрд. щатски долара, необходими за инвестиции за целия жизнен цикъл на целите на устойчивото развитие, най-малко една трета ще дойдат от частния сектор, в това число за изграждане на нови градове и осигуряване на училища, болници или пътища.

4.4.

Във връзка с това от съществено значение ще бъде улесняването на публично-частните партньорства (ПЧП). Инвестиционните споразумения трябва да гарантират, че регулаторната рамка дава възможност за чуждестранни инвестиции в обществените поръчки и в ПЧП и че тя е подкрепена от дългосрочна предвидимост и устойчивост. Дружествата също трябва да планират в дългосрочен план, особено ако искат инвестициите им да са успешни. Неуспехът на едната или другата страна няма да е благоприятен за никого. Стабилни участници от правителството и от частния сектор трябва да разработят нови взаимодействия и да усвоят нови форми на участие. Във връзка с това приносът на гражданското общество трябва да има ключова роля, по-специално на равнището на социалните партньори.

4.5.

Основната полза за Китай от такъв договор е, че едно споразумение ще замени и актуализира 27-те двустранни инвестиционни споразумения с държавите членки. Вместо да се опитва просто да консолидира тези двустранни инвестиционни споразумения, целта на ЕС трябва да бъде (както в случая с Канада) изготвянето на споразумение от ново поколение с високи стандарти. Освен достъпа до пазара, тези преговори обхващат и по-широк кръг от въпроси, в това число обществените поръчки, политиката в областта на конкуренцията, ролята на държавните предприятия, достъпа до сектори, които до този момент са били затворени, както и въпроси, свързани с устойчивото развитие.

4.5.1.

От съществено значение е инвестиционното споразумение между ЕС и Китай да носи добавена стойност. То би трябвало да доведе до засилен политически диалог, както и до по-високо ниво на интеграция и технологичен обмен.

4.5.2.

Комитетът отбелязва набора от инвестиционни принципи, договорени от ЕС и САЩ през 2012 г. (17). Тези принципи подчертават изключителната важност на създаването и поддържането на отворен и стабилен инвестиционен климат и политики, които допринасят за устойчиво икономическо развитие и растеж, за създаване на работни места и повишаване на производителността, за технологични иновации и конкурентоспособност.

4.6.

Въпреки това е ясно, че е абсолютно необходимо във всяко инвестиционно споразумение с Китай да има отделна глава за устойчивото развитие, особено като се има предвид, че основното търсене в Китай е свързано с екологични и устойчиви инвестиции. Повечето наблюдатели посочват, че основна причина за китайския интерес от подобно споразумение е, че в Китай се нуждаят от инвестициите и техническото ноу-хау на ЕС, които да им помогнат в разширяването на съществуващите градове, като същевременно се гарантира максимална устойчивост, както и в изграждането на нови устойчиви градове в Китай. Китай е свидетел на грешките не само в развитите страни, където центровете на градовете са символ на разруха, но и на стихийното разрастване в резултат от много бързото, непланирано и неконтролирано нарастване на градовете, особено в бързо развиващите се икономики. Урбанизацията в Китай нараства експоненциално, вече над 50 % от китайците живеят в градовете, нещо немислимо до преди няколко години. Например Шенжен, град, който не е съществувал преди 40 години, учетворява населението си между 2000 г. и 2010 г., за да надхвърли 10 милиона души. Китайците са решени, доколкото е възможно, да избегнат капаните, в които другите са попаднали.

5.1.

Комитетът приветства ангажимента на Комисията да включи част за „устойчивото развитие“ в инвестиционните споразумения. Всяка конкретна глава, посветена на устойчивото развитие, ще се основава на принципите, залегнали в първата такава глава, а именно глава 13 от Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Корея от 2010 г. (18), и впоследствие развити по-конкретно в неотдавнашните споразумения за икономическо партньорство и в споразуменията със Сингапур и Канада (все още нератифицирани). Ще бъде необходимо също така специално адаптиране по отношение на инвестициите, не на последно място за да се акцентира върху отговорните инвестиции, по-голямата прозрачност, енергийната ефективност, насърчаването на екологични услуги и други важни фактори.

5.1.1.

ЕИСК приветства също така поетите от Европейската комисия и Съвета ангажименти да гарантират, че инвестиционната политика няма да влиза в противоречие с никой от специфичните аспекти на устойчивото развитие.

5.2.

В приложение 13 към Споразумението между ЕС и Корея се посочва ясно, че за да се постигнат целите на главата за устойчивото развитие, страните ще си сътрудничат както по отношение на обмена на мнения „относно положителните и отрицателните последици“ на споразумението, така и „в рамките на международни форуми, занимаващи се със социалните и екологичните аспекти на търговията и устойчивото развитие“, включително в рамките на СТО, МОТ, ЮНЕП и многостранните споразумения в областта на околната среда. Всяко актуализиране на това споразумение следва да включва също така съответните скорошни инициативи на Световната банка, ФАО и други организации.

5.2.1.

Член 13.4 от това споразумение посочва ясно, че са обхванати всички основни социални конвенции (многостранни трудови стандарти и споразумения), а член 13.5 — многостранните споразумения в областта на околната среда. Член 13.6 изрично упоменава „преките чуждестранни инвестиции в екологични стоки и услуги, в това число и технологиите за опазване на околната среда, устойчивата възобновяема енергия, енергоспестяващите продукти и услуги и обозначените с екомаркировка стоки“.

5.2.2.

От голямо значение са също така член 13.7, който не позволява отслабване или намаляване на законодателството за насърчаване на инвестициите, и член 13.9, който се отнася до прозрачността.

5.2.3.

Въпреки че всяко договорено споразумение ще има специфичен отпечатък, от съществено значение е наличието на последователен подход с лесно разпознаваем и приемлив формат.

5.2.4.

Официален механизъм за диалог относно устойчивото развитие по подобие на предвидения в глава 13/приложение 13 към споразумението с Корея ще бъде също толкова важен, колкото в цялостно споразумение за свободна търговия. В случая с Мианмар от основно значение ще бъде възможността да се обсъди изпълнението на конвенциите на МОТ: между 1997 и 2013 г. Мианмар беше изключен от Общата система за преференции на ЕС — „Всичко освен оръжие“, заради нарушаване на принципите на конвенциите на МОТ относно принудителния труд.

5.2.5.

Що се отнася до Китай, главата за устойчивото развитие и специфичният дискусионен форум следва да се стремят да надграждат върху съществуващия диалог между ЕС и Китай относно заетостта и социалната политика и върху диалога между ЕС и Китай относно политиката в областта на околната среда, започнал през 2005 г., но активизиран неотдавна чрез съвместното изявление от 2012 г. за укрепване на диалога по политиката в областта на околната среда и екологосъобразния растеж. Тази глава следва да обхване замърсяването на въздуха и водата, управлението на отпадъците и горското стопанство.

5.2.6.

Всяка глава, посветена на устойчивото развитие, трябва да разглежда внимателно укрепването на ролята на частния сектор в инвестициите. Задълженията на инвеститорите ще бъдат ключов фактор, като в замяна ще им бъде осигурена адекватна защита. Задълженията на инвеститорите във връзка с изискванията за устойчиво развитие, включително социално отговорни инвестиции, трябва да бъдат взети изцяло предвид, тъй като тяхната цел е да подкрепят и да поддържат общата им конкурентоспособност. За някои подкрепата за устойчивото развитие ще бъде първостепенна инвестиционна цел, но за други това ще бъде въпрос от второстепенно значение. Преговарящите страни трябва да улесняват инвестициите, но не могат да диктуват в какво да се прави инвестицията. Въпреки това една ефективна стратегия на ЕС в областта на инвестициите може да играе ключова роля за поддържане на конкурентоспособността на ЕС в период на бързи икономически промени и на значителни размествания в относителната икономическа мощ в света, по-специално инвестициите от по-специализирани компании и МСП, основен източник на иновации.

5.2.7.

Член 13.6.2 от споразумението с Корея се отнася до справедливата и етична търговия по отношение на търговията със стоки и също така до схемите, „които включват корпоративна социална отговорност и отчетност“. Освен това приложение 13 предвижда „обмен на информация и сътрудничество“ по тези въпроси, включително „ефективното прилагане на договорените в международен план насоки и последващия контрол за съблюдаването им“. Комитетът настоятелно препоръчва този подход да се прилага и към инвестиционните споразумения. Ролята на корпоративната социална отговорност (КСО) във всяко инвестиционно споразумение ще бъде от решаващо значение.

5.2.8.

Подобен механизъм би бил много ценен за разглеждане на въпросите на корпоративната социална отговорност заедно с нашите инвестиционни партньори. Той би трябвало да поставя акцент върху културните особености, насърчаването на прозрачността и етичния подход, както и върху борбата с корупцията. Включването на предпочитанията на потребителите ще донесе икономически ползи и ще доведе например до насърчаване на производството на по-ефективна и по-чиста енергия. От съществено значение е предприемането на дейности за повишаване на информираността, обмен на добри практики и конструктивно сътрудничество между предприятията и заинтересованите страни, както и изграждането на капацитет за МСП, за които разходите имат непропорционална тежест. Китайските инвестиции в чужбина могат лесно да се провалят поради липса на пълно разбиране на това, което се изисква от тях. Улесняването на по-тясна връзка между инвеститорите, обществените потребности, а следователно и предпочитанията на потребителите ще бъде от полза за всички страни.

5.2.9.

Комисията определя корпоративната социална отговорност като „отговорност на предприятията за тяхното въздействие върху обществото“. Движеща сила на КСО са предприятията. Тя се състои от доброволни инициативи, които надхвърлят законоустановените изисквания. Целта е създаването на нова стойност чрез иновации. КСО включва икономически, социални и екологични съображения, консултации с всички заинтересовани страни, но най-вече е необходимо всички подходи да бъдат гъвкави и разнообразни. Тя не може да се впише в универсална рамка: всяко предприятие има своя идентичност. Следователно практиките в областта на КСО са много разнообразни, но — използвани правилно — те представляват ценен инструмент за създаване на бизнес възможности и подобряване на конкурентоспособността на предприятието.

5.2.10.

Скоро се очаква ново съобщение на Комисията относно КСО. Международните насоки, на които то се позовава, включват насоките на ОИСР за многонационалните предприятия (19) и ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, които са в процес на изпълнение. Важно е нито едно действие на равнището на ЕС или на международно равнище да не противоречи на тези принципи, нито да ги застрашава. Важно е също да се припомни, че докато държавите имат задължение да защитават и прилагат правата на човека, отговорността на дружествата е да ги спазват.

6.1.

Гражданското общество има роля в сближаването на държавния и частния сектор, то трябва едновременно да бъде постоянен участник и да осъществява мониторинг. Въпреки това въпросът за прякото участие на гражданското общество, в т.ч. пряк мониторинг на всяко инвестиционно споразумение, съвместно с държавните и недържавните активно участващи заинтересовани страни, ще се нуждае от различни конкретни за всяка държава решения въз основа на съществуващите равнища на обществен диалог и разбирателство между различните социални групи.

6.2.

В споразумението между ЕС и Корея има няколко механизма за диалог между двете страни по споразумението. Форумът на гражданското общество докладва на Комитета по търговия и устойчиво развитие, в който участват правителствата на двете страни по споразумението. За инвестиционните споразумения се предвижда само един такъв комитет — невинаги може да е целесъобразно на това равнище да се повдигат въпроси, свързани с инвестициите, особено когато една от страните по споразумението не желае това да се превърне в политически или дипломатически въпрос. Може да се наложи да бъде намерен нов механизъм за форум на гражданското общество.

6.3.

В страни като Китай или Мианмар съществуват много различни и по-затворени разбирания за гражданското общество, така че те трябва да бъдат по-настоятелно убеждавани в основателността на принципа за участие на организациите на гражданското общество във всеки орган за мониторинг. Китай създаде партньорства в няколко африкански държави, които са насочени единствено към бизнес инвестиции, а не като помощ за развитието. Съществуващите механизми за консултация не могат лесно да бъдат заменени с тези на ЕС, но всяко укрепване на диалога между съответни структури би било много важно допълнение към всяко споразумение. ЕС от своя страна е превърнал социалния и гражданския диалог в крайъгълен камък на социалния си модел, като го е институционализирал.

6.3.1.

Комитетът следва да бъде включен в разработването на възможни решения. Поради това препоръчваме да се използва принципът на кръглата маса ЕС — Китай, на която Комитетът и Икономическият и социален съвет на Китай са равнопоставено представени, или друг механизъм за диалог, отговарящ на конкретната обществена структура в страната, което според нас е най-добрият път за следване.

6.3.2.

Като алтернатива, може да се намери начин за постигане на напредък благодарение на значителния опит на Комисията с програми за изграждането на капацитет в областта на търговията и свързаните с търговията въпроси. Например, програмите с министерства на трети страни за подпомагане прилагането на правилата на СТО съдържат компонент, включващ гражданското общество, включително федерации на работодателите и синдикални организации, които трябва да си сътрудничат с органите на ООН (например МОТ, УНКТАД, ЮНИДО) при изпълнението на тези програми. Ролята на социалните партньори също ще бъде важна, не на последно място като се има предвид големият дял на предприятията и дружествата в общите инвестиции.