15.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 12/48

Докладчик:

г-н Andrzej Adamczyk

1.1

ЕИСК следва да насърчава активно политическата, социалната и икономическата консолидация на Украйна, включително мирно решение на сегашния конфликт в Донецкия и Луганския региони. Дейността на ЕИСК в Украйна ще подкрепя процеса на демократизация, гарантиране на териториалната цялост, социалния и граждански диалог на всички заинтересовани страни посредством обществена легитимност и представителност.

1.2

ЕИСК възнамерява да покани широк спектър от украинското гражданско общество да участва в сътрудничеството и да включи и онези, които са скептично или враждебно настроени към започналите наскоро политически преход и сближаване с ЕС.

1.3

Препоръчва се също да се доразвие сътрудничеството на двустранна основа между партньорските организации в ЕС и Украйна, като се постави особен акцент върху изграждането на капацитет, най-добрите практики, както и укрепването на социалния и гражданския диалог.

1.4

Съгласно разпоредбите на споразумението за асоцииране ЕИСК следва да допринася за създаването на съвместна Платформа на гражданското общество, която да включва членове на ЕИСК и представители на украинското гражданско общество. Подобен орган ще бъде създаден в съответствие с разпоредбите на всеобхватното и задълбочено споразумение за свободна търговия (ЗВССТ), за да се изпълни изискването за изграждане на механизъм за мониторинг за гражданското общество. Двата органа следва да си сътрудничат възможно най-тясно.

1.5

ЕИСК ще развива информационните си дейности, свързани с последиците от прилагането на споразумението за асоцииране от страна на Украйна, както и с европейската интеграция, европейските институции и постиженията на правото на Европейския съюз.

1.6

Визовият режим за украинските граждани следва да бъде премахнат възможно най-скоро при техническа възможност, за да се насърчат контактите между хората и като мярка за изграждане на доверие.

1.7

Европейската перспектива за Украйна следва да бъде официално включена в дневния ред на ЕС.

2.1

Драматичните събития, които разтърсиха Украйна през последните месеци, започнаха с обществената реакция спрямо решението на правителството да прекрати процедурата за подписване на споразумение за асоцииране в рамките на Източното партньорство.

2.2

Наред със сключването на двустранни споразумения за асоцииране, които ще заменят споразуменията за партньорство и сътрудничество, двустранният подход на Източното партньорство цели също да постигне облекчаване на визовия режим, както и развитие на секторното сътрудничество, включително и възможността страните партньорки да се включат към дейността на програмите и агенциите на Европейския съюз. Той също включва Програмата за цялостно институционално изграждане, която представлява инструмент, чиято цел е укрепването на административния капацитет на страните партньорки за осъществяване на реформите и прилагане на разпоредбите на споразуменията за асоцииране. Многостранното измерение на Източното партньорство се основава на четири многостранни платформи (Демокрация, добро управление и стабилност; Икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС; Енергийна сигурност; Контакти между хората), насочени към насърчаване на сътрудничеството между ЕС и страните партньорки, а също и между самите страни партньорки.

2.3

Един от приоритетите на Източното партньорство е да бъде включено организираното гражданско общество в неговото прилагане, както в страните партньорки, така и в ЕС. За тази цел през ноември 2009 г. с участието на ЕИСК беше създаден Форумът на гражданското общество към Източното партньорство.

2.4

Понастоящем обаче политиката по отношение на Източното партньорство е на кръстопът в резултат от неочаквания поврат в ангажимента на някои държави и драматичните събития в Украйна. Трудностите, пред които беше изправено Източното партньорство през изминалата година в страните, които досега са постигнали най-значителен напредък в посока на подписването на споразумения за асоцииране, са най-вече резултат от маневри на Русия, която се опитва да попречи на установяването на по-близки отношения между страните партньорки и ЕС.

2.4.1

Въпреки приключването на преговорите с Армения по споразумението за асоцииране, включващо ЗВССТ, тези документи не можаха да бъдат парафирани поради декларацията от страна на Армения през септември 2013 г., че възнамерява да се присъедини към Евразийския митнически съюз, създаден по инициатива на Русия.

2.4.2

Въпреки руския натиск и загубата на две от своите провинции (Абхазия и Южна Осетия), които понастоящем са под руски контрол, Грузия продължава ангажирано да върви по пътя към Европа, парафира споразумението за асоцииране, включващо ЗВССТ, на срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс през ноември 2013 г. и го подписа през юни 2014 г.

2.4.3

Молдова, която също подписа споразумението за асоцииране, парафирано във Вилнюс, е също под натиск от Русия, която е разположила свои въоръжени сили в Приднестровието и понастоящем контролира региона. Заедно с това с руска подкрепа в друга автономна територия на Молдова — Гагаузия се проведе незаконен референдум, чийто резултат беше в полза на присъединяване към Евразийския митнически съюз.

2.4.4

Членството в Световната търговска организация (СТО) е предварително условие за започване на преговори за ЗВССТ, поради което Азербайджан и Беларус, които не са членове, не могат да започнат преговори. Наред с това поради сериозния демократичен дефицит в Беларус двустранната политика на ЕС към тази страна продължава да е на равнището на критичен диалог.

2.4.5

Украйна е най-голямата и най-важната постсъветска държава след Русия, която в резултат на прехода към проевропейски път на развитие загуби контрол върху Крим и Севастопол след анексирането им от Русия и е изложена на руски саботаж и подривна дейност. Действията на Русия са особено драстичен пример на външна намеса, която освен че заплашва териториалната цялост и суверенитета на Украйна, също оказва особено разрушително въздействие върху гражданското общество и неговите организации. Тези действия са не само явно нарушение на международното право, но и противоречат на два принципа, които са основа на мирните отношения между независими държави — най-напред принципът, че границите не трябва да се променят със сила, и на второ място този, че държавите могат да вземат самостоятелни решения за своето бъдеще без външна намеса.

3.1

Оранжевата революция от 2004 г. допринесе за началото на процес на мащабна демократизация и въвеждане на върховенството на закона в Украйна — поне за известен период — и на свобода за медиите, която се запази и до днес. Той беше придружен от установяване на по-тесни отношения с ЕС.

3.1.1

През 2005 г. беше приет План за действие на ЕС и Украйна въз основа на споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Украйна от 1998 г. През 2007 г. започнаха преговори за споразумение за асоцииране. Приемането на политиката за Източното партньорство през май 2009 г. даде нов импулс на това сътрудничество.

3.1.2

По-близките отношения и създаването на реално сътрудничество в много области, както и широко разпространеният ентусиазъм след оранжевата революция означаваха, че значителна част от населението и много организации на гражданското общество считаха, че бъдещо членство на Украйна в ЕС е очевиден и предопределен резултат и че то зависи единствено от графика и темпото на прехода и адаптирането към европейските стандарти.

3.1.3

Източното партньорство не доведе до очакваната дългосрочна перспектива за присъединяване на Украйна към ЕС. Това породи разочарование и неудовлетвореност сред поддръжниците на проевропейската ориентация, подсилени от постепенното изоставяне на демократичните постижения на оранжевата революция, влошаващата се икономическа ситуация и нарастващите социални проблеми.

3.1.4

Неудовлетвореността сред обществото, която намери израз в апатията сред организациите на гражданското общество, се засили вследствие на нарастващия конфликт между водачите на оранжевата революция — президентът Виктор Юшченко и министър-председателя Юлия Тимошенко. В определени моменти този конфликт парализира вземането на решения, поради нефункциониращите разпоредби на украинската конституция. Съчетанието на световната икономическа криза и неефективната политика на президента Янукович (избран през 2010 г.) влоши още повече положението.

3.2

ЕИСК от отдавна се стреми към активна политика на сътрудничество с Украйна. Въпреки това влошаващият се политически и социален климат и разочарованието на партньорските организации от липсата на перспектива за присъединяване означаваше, че в някаква степен през 2011 — 2012 г. отношенията бяха в стагнация, със спад в дейността от украинска страна и липса на интерес към поддържане на отношения.

3.3

След парафирането на споразумението за асоцииране през декември 2012 г. и след като бяха положени интензивни усилия и водени преговори с оглед на подписване на споразумението на срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс през ноември 2013 г., сред нашите украински партньори отново се появи интерес към сътрудничество и съживяване на активните връзки с ЕИСК.

3.4

Тези подновени контакти, обаче, показаха че социалните партньори — както работодателите, така и синдикатите — са разделени по въпроса за подписването на споразумението за асоцииране. При все това широк кръг НПО и представители на други интереси формираха относително обединен проевропейски фронт.

3.5

Независимо от позицията, която заеха, и резултата от преговорите за подписване на споразумението за асоцииране, който предричаха, организациите на гражданското общество, а също и представители на правителството, бяха изненадани от факта, че украинското правителство и администрацията на президента прекъснаха преговорите и прекратиха подготовката за подписване на споразумението.

3.6

Фактът, че преговорите бяха прекъснати неочаквано и без явна причина няколко дена преди срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс, заедно с учудващото предложение на украинското правителство за провеждане на допълнителни преговори с ЕС с руско участие, доведе до бърза мобилизация на украинското гражданско общество, което изрази своята недвусмислена позиция в подкрепа на европейския път на Украйна.

3.7

Евромайдан беше може би най-голямата демонстрация в историята в подкрепа на европейската интеграция и най-продължителната демонстрация, организирана с толкова силна убеденост. По-късно към протестиращите се присъединиха сили, които поставиха също политически искания за смяна на режима. Той реагира с жестоки репресии, довели до човешки жертви. Демонстрациите доведоха до политическите промени, които послужиха за претекст за предизвикване на по-нататъшни драматични и трагични събития.

3.8

Днес, след успешно проведените президентски избори, изглежда, че изграждането на близки отношения с ЕС се е превърнало в един от приоритетите на новата администрация. Тази промяна на курса трябва да се разглежда като огромен успех на Евромайдан и украинското гражданско общество. Предстои да се види дали общата ситуация ще се стабилизира на цялата територия на Украйна и дали организациите на гражданското общество ще спечелят от тази политическа трансформация.

3.9

Отношението на гражданското общество в източната част на Украйна към политическите промени и неговата позиция спрямо тях ще остане неясно, докато в региона оперират въоръжени наемници и партизански групи и свободата на словото е заплашена. Въпреки това следва да се отбележи, че източната част на Украйна беше широко представена на Евромайдана.

4.1

Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна е споразумение от ново поколение, създадено в полза на страните, които си сътрудничат в рамките на Източното партньорство, и предвижда развиването на сътрудничество с обвързващи разпоредби в почти всички области. В споразумението за асоцииране се определя план за реформи за Украйна въз основа на цялостната хармонизация на нейното законодателство със стандартите на ЕС.

4.2

Извън ЗВССТ, което е търговско споразумение със значително въздействие върху стандартите и регулирането, основните области на сътрудничество включват правосъдието, върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност, външната политика и сигурността, реформата на публичната администрация, заетостта, социалната политика, равните права и възможности, защитата на потребителите, индустриалната политика и предприемачеството, енергетиката, транспорта и околната среда. Изпълнението на споразумението за асоцииране, включващо ЗВССТ, означава, че Украйна ще трябва да хармонизира националното си законодателство с 85 % от постиженията на правото на ЕС в областта на търговията и икономиката.

4.3

Споразумението за асоцииране беше подписано на 27 юни 2014 г. и ратифицирано след това от Европейския парламент и Върховната Рада на Украйна на 16 септември, което позволява временното му прилагане дори преди ратификацията от всички 28 държави членки. Въпреки това прилагането на частта от споразумението, включваща ЗВССТ, ще бъде забавено до края на следващата година, но ЕС ще продължи да прилага облекчените си търговски разпоредби по отношение на стоки с украински произход.

4.3.1

Изпълнението на споразумението предвижда създаването на съвместна Платформа на гражданското общество като съвместен форум за обмен на мнения, включващ членове на ЕИСК и представители на организираното гражданско общество в Украйна. С оглед на широкия спектър от въпроси, обхванати от споразумението за асоцииране, платформата следва да е възможно най-представителна за цялото гражданско общество и поради това да включва представители както на социалните партньори, така и на различни други интереси.

4.3.2

Освен че представлява форум за обмен на информация и за дебати, основната цел на платформата е да наблюдава прилагането на споразумението за асоцииране и да представя позициите и предложенията на организираното гражданско общество.

4.3.3

Платформата на гражданското общество ще изготви свой Правилник за дейността. Понастоящем се провеждат преговори между представители на ЕИСК и украинската страна относно процедурата за създаване на този орган и неговия състав. Предвижда се да бъдат приети следните основни принципи:

4.3.4

ЗВССТ също предвижда създаването на механизъм за мониторинг за гражданското общество в рамките на една година след влизането му в сила. Създаден за целта орган следва да осъществява възможно най-тясно сътрудничество с Платформата на гражданското общество.

5.1

ЕИСК следва да насърчава активно политическата, социалната и икономическата консолидация на Украйна, включително мирно решение на сегашния конфликт в Донецкия и Луганския региони. След стабилизирането на ситуацията в Украйна и преодоляването на заплахата от външна намеса и на подклаждания от въоръжени милиции конфликт, ще стане по-ясно положението на организираното гражданско общество както в рамките на отделните организации, така и по отношение на европейските стремежи на Украйна.

5.1.1

Украйна понастоящем преминава през задълбочена политическа трансформация, включваща конституционна реформа, която може да се окаже по-дълбока от промените след оранжевата революция. Това може да доведе до преструктуриране и промяна на статута на украинските институции и на практиките на социален диалог и диалог между властите и гражданското общество. Този процес би трябвало да бъде улеснен от промени в украинското законодателство, които да доведат до по-приобщаващи институции за водене на социален и граждански диалог за истински и независими организации. ЕИСК ще следи развитието и позициите, които нашите партньорски организации ще заемат по отношение на тези промени.

5.1.2

Още преди началото на Евромайдан, така и по време на демонстрациите, бяха поставени под въпрос автентичността и независимостта на някои от нашите партньорски организации. Това даде ход на процес на промени на начина на опериране на някои организации, който, ако не се окаже упражнение без реално съдържание, може да постави началото на процеса на възстановяване на общественото доверие в тези организации. По-специално, някои синдикати и организации на работодателите бяха възприети от обществеността и НПО като част от елита и им беше отречено правото да представляват гражданското общество.

5.1.3

ЕИСК изразява готовност да засили двустранните си контакти с партньорските организации в Украйна и Русия, за да допринесе за по-добрите връзки между техните граждански общества като начин за нормализация на отношенията между двете страни.

5.2

Дейността на ЕИСК в Украйна ще се основава на принципа на подкрепа за процеса на демократизация в страната, за териториалната ѝ цялост и гражданския и социалния диалог между всички заинтересовани страни посредством обществена легитимност и представителност. ЕИСК ще отдаде приоритет на отношенията си със своите естествени партньори, т.е. организациите на украинското гражданско общество.

5.3

ЕИСК възнамерява да покани възможно най-широк спектър от украинското гражданско общество да участва в сътрудничеството и да включи и онези, които са скептично или враждебно настроени към наскоро започналия политически преход и сближаване с ЕС, за да гарантира, че не е пропусната нито една важна и представителна организация. Националната платформа на Форума на гражданското общество към Източното партньорство и Националният тристранен социален и икономически съвет ще помогнат при подбора на партньорските организации.

5.4

Препоръчва се също да се развие допълнително сътрудничество на двустранна основа между партньорските организации в ЕС и Украйна, като се постави особен акцент върху изграждането на капацитет, обмена на най-добри практики, както и укрепването на социалния и гражданския диалог. Трансграничното сътрудничество може да се използва като един от инструментите за постигане на тази цел.

5.5

Извън институционалните действия, основани на споразумението за асоцииране и в дългосрочен план на ЗВССТ, ЕИСК ще се включи в по-широкообхватни информационни дейности, свързани с въпроса за последиците за Украйна от прилагането на споразуменията, както и с европейската интеграция, функционирането на европейските институции и постиженията на правото на Европейския съюз.

5.6

Поради липсата на надеждна информация или просто поради дезинформацията, понякога разпространявана в медиите, в резултат на липсата на знания за ЕС или интензивна руска пропаганда, е необходимо да се планира редовно сътрудничество с журналистите и медийните сдружения.

5.7

Сътрудничеството с партньорските организации в Украйна по въпроса за улесняване на достъпа до надеждна информация и за предоставянето на такава информация на всички групи от гражданското общество може да се окаже от решаващо значение за европейските стремежи на Украйна. Наистина опитът показва, че подписването, ратифицирането и прилагането на споразумението за асоцииране може да се окаже проблематично и че съществуват много вътрешни и външни фактори, които биха могли да обърнат проевропейската позиция сред организациите на гражданското общество, ако не бъде постигнат общ консенсус, включващ всички социални групи.

5.8

Голяма част от гражданите на Украйна никога не са напускали границите ѝ, а за тези от тях, които го правят, основната дестинация е най-вече Русия. Една от причините за това, която също създава значителни затруднения за украинското общество, е че продължава да е в сила изискването за виза при посещения в държавите от ЕС. Важно е, разбира се, да се въведат хармонизирани процедури за кандидатстване за виза, но задължението за придобиване на виза преди пътуване в ЕС не допринася за изграждането на доверие и затруднява значително насърчаването на контактите между хората.

5.9

Евроскептицизмът и липсата на ентусиазъм от някои части на украинското общество за по-близки отношения с ЕС произтича от липсата на перспектива за присъединяване. Понастоящем не става дума за започване на преговори за присъединяване, но фактът, че този въпрос упорито и постоянно не бива включван в дневния ред на ЕС, означава, че реформите на базата на споразумението за асоцииране се възприемат от част от обществото като скъп каприз, който води Украйна до задънена улица. Това се отнася в особена степен за Източна Украйна, където ЕС се възприема като заплаха за социалните и икономическите интереси.