ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Годишен доклад за дейностите на Европейския съюз в областта на научните изследвания и технологичното развитие през 2013 година

1.               Контекст на годишния доклад за дейностите в областта на научните изследвания и технологичното развитие

Годишният доклад за дейностите на Европейския съюз (ЕС) в областта на научните изследвания и технологичното развитие е изготвен съгласно член 190 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Целта на настоящия доклад е да представи кратък обзор на ключовите мерки, предприети през отчетната година.

2.               По-широк поглед върху прилаганата политика през 2013 година

През 2013 г. държавите членки започнаха да работят по важни реформи с цел възстановяване на устойчивия икономически растеж и благосъстоянието и продължиха работата си по други. Европейската комисия предприе важни мерки за подобряване и допълване на тези усилия, включително чрез укрепване на участието на социалните партньори в рамките на европейския семестър. В резултат на това от началото на 2013 г. европейската икономика започна постепенно да се възстановява, което става по-явно през второто тримесечие на 2013 г. Макар че се очаква възстановяването да продължи, Европейският съюз все пак трябва да продължи да работи единно, за да повиши конкурентоспособността си в световен мащаб.

Въпреки трудния икономически климат през изминалата година, ЕС постигна напредък по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез започване на ползотворни структурни тенденции, като например повишаване на равнището на образованието, изграждане на по-устойчив енергиен микс, намаляване на въглеродния интензитет на икономиката и отбелязване на напредък по постигането на целта от 3 % инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите.

С цел да се затвърди позицията на Европа като конкурент в световен мащаб и европейската икономика отново да поеме по пътя към растеж от решаващо значение са инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите.  Поради тази причина научните изследвания и иновациите продължават да са в основата на програмата на ЕС за интелигентен растеж и работни места и са ключови в инвестициите на ЕС.

Започналата в края на 2013 г. инициатива „Хоризонт 2020“ е финансовият инструмент за изпълнение на водещата инициатива „Съюз за иновации“по стратегията „Европа 2020“. Новата рамкова програма бе изготвена с цел справяне с предизвикателствата пред обществото и насърчаване на икономическото благоденствие чрез финансирането на върхови постижения в областта на науката, технологиите и иновациите. 

3.               „Хоризонт 2020“

След редица тристранни преговори между институциите на ЕС пакетът „Хоризонт 2020“ бе приет с ясно изразено мнозинство от Европейския парламент на 21 ноември 2013 г. и от Съвета на Европейския съюз на 3 декември 2013 г.

Със средства от бюджета на ЕС (2014—2020 г.) в размер на 79,2 млрд. евро по текущи цени новата рамкова програма на ЕС[1] вече променя досегашната практика предвид въведеното мащабно опростяване, което позволява по-голямо участие, интегриране на научните изследвания и иновациите и прилагането на подход, основан на предизвикателства.  „Хоризонт 2020“ ще помогне да се преодолее разминаването между научните изследвания и пазара, като същевременно допълнително се укрепват върховите постижения и по този начин се предоставят ценни възможности за превръщане на новите познания и технологичните постижения в иновативни услуги и продукти на високо равнище.

Новата програма е особено подходяща да обедини публични и частни източници на финансиране с цел насърчаване на европейските иновационни дружества:

· Обезпечени са повече частни инвестиции за разрешаване на основни предизвикателства пред обществото, като в същото време се дава тласък на конкурентоспособността на промишлеността в Европа. На 10 юли 2013 г. Комисията направи предложения за редица публично-частни и публично-публични партньорски инициативи, които са част от пакета за инвестиции в иновации[2]. Тези партньорства ще бъдат един от ключовите елементи на „Хоризонт 2020“, тъй като с бюджет от над 20 млрд. евро. ще дадат възможност за широкомащабни и дългосрочни дейности в областта на иновациите чрез обединяване на усилията между частния сектор, ЕС и държавите членки.

 

Въведени са мерки за преодоляване на недостига на финансиране в Европа, което е основна пречка за навлизането на иновациите на пазара.  Механизмът за финансиране с поделяне на риска, създаден съвместно от Европейската комисия и групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), гарантира, че за 1 млрд. евро на бюджетните средства на ЕС ЕИБ е мобилизирала 12 млрд. евро под формата на заеми и над 30 млрд. евро за окончателни инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите. От 2007 г. насам това е довело до допълнителни средства в размер до 40 млрд. евро за научноизследователска и иновационна дейност, които в противен случай щяха да останат нефинансирани.  В съответствие с интеграционния подход на „Хоризонт 2020“ се предвиждат мерки за създаване на стабилна система за подкрепа, по-специално в полза на малките и средните предприятия (МСП), и за улесняване на достъпа им до възможности за финансиране в рамките на цялата програма. Новият специален инструмент за МСП е в подкрепа на най-иновативните идеи на европейските МСП, които имат изразени амбиции да се развиват, разрастват и осъществяват международна дейност.  В рамките на целта от 20 % от общото финансиране за справяне с предизвикателствата пред обществото и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ 5 % са разпределени за постоянната покана за представяне на предложения през 2014/2015 г. и 7 % — за целия период на програмата.

Успоредно с процеса на вземане на политически решения Комисията извърши необходимата подготвителна дейност за прилагане на новата програма.

а)              Работни програми „Хоризонт 2014—2015 г.“

На 10 декември 2013 г. Европейската комисия прие първата работна програма по „Хоризонт 2020“. Комисията набеляза приоритетите за финансиране за две години, като по този начин предостави по-голяма от когато и да било сигурност на научните работници и предприятията относно перспективите в областта на научните изследвания и иновациите на ЕС. Поканите за представяне на предложения бяха обявени на 11 декември 2013 г. Сред основните акценти са:

Специално внимание се отделя на МСП, по-специално чрез нов специален инструмент. Само за 2014 г. предвидените безвъзмездни средства в областта на научните изследвания и иновациите по тази нова изключителна схема, за които ще могат да кандидатстват МСП, са в размер на 253 млн. евро. Както е указано в поканите за 2014/2015 г., общо почти 20 млн. евро са предвидени за индивидуални помощи от Европейския научноизследователски съвет (близо 14 млн. евро) и за обучение и мобилност на изследователи по програмата „Мария Склодовска—Кюри“ (7 милиона евро). С цел преодоляване на разделението по отношение на иновациите мерките за разширяване включват покани за „Катедри на Европейското научноизследователско пространство“ (34 млн. евро), за проекти за обединяване на действия (12 млн. евро) през 2014 г. и за туининг проекти (74 млн. евро) през 2015 г. 

б)           Опростяване на достъпа

На 4 декември 2013 г. бе въведена нова версия на Портала за участници в областта на научните изследвания и иновациите с внедряването на подобрен капацитет в областта на информационните технологии, на осъвременена технология, на преструктурирана и опростена навигация, както и на доразработени оформление и съдържание. С цел по-доброто разбиране на процесите на програмата в сътрудничество бе разработено ново онлайн ръководство за участниците в „Хоризонт 2020“ — „Онлайн ръководство за Хоризонт 2020“. Ръководството е достъпно от всеки раздел на Портала за участниците[3], като пряко насочва ползвателите към съответния раздел с насоки.

4.               Съюз за иновации

С цел засилване на капацитета на Европа за иновации инициативата „Съюз за иновации“ заема основно място в стратегията „Европа 2020“. „Съюз за иновации“ успешно дава тласък на иновациите чрез увеличаване на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите, мобилизиране на заинтересованите страни и включването на иновациите в ключови европейски, национални и регионални политики.

Като всеобхватна стратегия „Съюз за иновации“ включва широк спектър от елементи, които оказват въздействие върху иновационната екосистема на Европа, успявайки да я промени. Отличен напредък е постигнат по всеки от приоритетите на „Съюза за иновации“:

Укрепване на базата от знания и намаляване на разпокъсаността: Базата от знания в Европа е укрепена, по-специално с въвеждането на „Хоризонт 2020“; съсредоточаване на европейските фондове за регионално развитие върху стратегии за интелигентна специализация; както и подкрепа за развитие на уменията и напредък към Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) — вж. по-долу в раздел 5. Реализиране на идеи на пазара: Големи усилия бяха положени за разработването на механизми с цел по-благоприятна за иновациите стопанска среда в Европа, като например единния патент и преработените директиви за обществените поръчки, които предлагат по-добри възможности за иновации. Въведени са механизми за улесняване на достъпа до финансиране, по-специално по линия на „Хоризонт 2020“, които скоро ще дадат резултати, включително подобрените дългови и капиталови механизми и въвеждането на паспорт за рисков капитал.

Макар че в миналото чрез публичната интервенция обикновено се насърчават научните изследвания и натрупването на нови знания, вече все по-често се стимулират иновациите чрез механизми, като обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, разпоредби за насърчаване на иновациите, установяване на стандарти и т.н. Възлагането на обществени поръчки за иновации е улеснено, разработена и изпитана е методология за проверка на нормативната уредба за иновациите, в ход е план за действие за екологични иновации и определянето на стандарти е осъвременено и ускорено.

Оптимизиране на социалното и териториалното сближаване: Инициативата „Съюз за иновации“ също така разрешава предизвикателствата на териториалното и социалното сближаване. Например бяха установени стратегии за интелигентна специализация като предварително условие за инвестиционните приоритети в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите с цел да се насърчават по-добри резултати в областта на иновациите в европейските региони и държавите членки, без това да се отразява отрицателно върху върховите постижения. Нарастващият акцент върху иновациите в социалния и публичния сектор гарантира по-широкото навлизане и общественото въздействие на иновациите, както и промяната в нагласите относно техните въздействия и кой може да бъде двигател на промяна в ЕС. По-специално, заражда се импулс за иновации в публичния сектор, в който предприетите действия надхвърлиха първоначалните очаквания от „Съюза за иновации“. Европейските партньорства за иновации (ЕПИ) предоставят нов подход към областта на научните изследвания и иновациите в ЕС. Бяха създадени пет ЕПИ за иновации в ключови области: в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, водите, селското стопанство, суровините и интелигентните градове. Понастоящем всички те са на етапа на изпълнение: определени са приоритети, включен е широк кръг партньори на предлагането и на търсенето на иновации и започват да се виждат първите резултати, например класифициране на добри практики, разпространение на практически инструменти за възпроизвеждане, събиране на документирано въздействие и прилагане на интегрирани услуги.

Експертна група направи оценка на напредъка и на цялостното изпълнение на ЕПИ. Групата стигна до заключението, че ЕПИ е правилният подход, който трябва да допринесе за бъдещия икономически растеж и благосъстояние на Европа. Въз основа на техните препоръки може да се подобрят сега действащите ЕПИ, както и да се предприемат значителни промени в начина, по който се въвеждат и управляват бъдещите ЕПИ.

Използване на международното сътрудничество в подкрепа на нашите политики: Глобалното измерение на иновациите също бе взето под внимание. Няколко инициативи бяха разработени с цел повишаване на привлекателността на Европа като дестинация в областта на научните изследвания и иновациите. Бяха усъвършенствани партньорства между ЕС и неговите държави членки в определянето на приоритетите за сътрудничество с трети държави, включително развитието на глобални научноизследователски инфраструктури. Практическа реализация: Напредъкът в Европа и на държавите членки в областта на научните изследвания и иновациите бе разгледан в рамките на интегрираната икономическа координация („европейски семестър“) чрез сравнителен анализ на иновациите в Съюза[4], чрез доклада за конкурентоспособността на „Съюза за иновации“, както и въз основа на новия показател за резултатите в областта на иновациите. Новият показател включва четири показателя въз основа на крайните резултати и по видове дейности на дружествата в сравнителния анализ на иновациите в Съюза, групирани в три компонента (патенти, заетост в интензивно използващи знанията дейности и конкурентоспособност на основани на знанията стоки и услуги), а също и нова мярка за заетостта в бързоразрастващи се дружества в иновативни сектори.

Наблюдението ще продължи и ще бъде подобрено посредством механизъм за подкрепа в областта на политиките по линия на „Хоризонт 2020“. Също така благодарение на ЕС е улеснен обменът на най-добри практики и взаимното обучение.

През последните години има съществена промяна в правилната посока, което намалява различията в ефективността на иновациите спрямо нашите основни конкуренти. Последният сравнителен анализ на иновациите в Съюза показва, че от 2008 г. насам ЕС е успял да стопи почти наполовина преднината на САЩ и Япония. Различията спрямо Южна Корея обаче се задълбочават, а Китай я догонва с бързи темпове. Поради това ЕС, държавите членки и другите заинтересовани страни трябва да продължат да работят заедно за подобряването на иновационната екосистема на Европа.

5.               Европейско научноизследователско пространство (ЕНП)

След приемането на 17 юли 2012 г. на Съобщението на Комисията относно „Засилено партньорство в рамките на европейското научноизследователско пространство за върхови постижения и растеж“ (Съобщение относно ЕНП) и създаването на механизма за наблюдение на ЕНП с цел наблюдение на напредъка по изпълнението на ЕНП, през цялата 2013 г. Комисията продължи да консолидира този механизъм. Комисията работи в тясно сътрудничество с новосъздадената специална работна група за наблюдение към Комитета за европейското научноизследователско пространство (ERAC) с оглед на усъвършенстване на показателите за ЕНП и на свързаните с тях методи за събиране на данни, а именно обзора на ЕНП.

В резултат от работата по механизъма за наблюдение на ЕНП през септември 2013 г. бе приет първият доклад за напредъка на ЕНП, в който се предвижда преглед на положението в държавите членки и в някои асоциирани държави и се определя основата за цялостна оценка на напредъка през следващата година[5]. Докладът за напредъка на ЕНП за 2013 г. бе обсъден по време на Съвета по конкурентоспособност през септември 2013 г., на който отново бе потвърдена необходимостта да се ускорят структурните реформи на националните системи и да се засили наблюдението по напредъка на ЕНП. С разпространението на доклада за напредъка на ЕНП за 2013 г. бе предоставена оценка на напредъка в целеви области, например откритите и честни процедури за наемане на работа на изследователи и по-доброто разпространение на научни знания.

Освен това в приетия през 2013 г. Годишен обзор на растежа за 2014 г.[6] се набляга върху необходимостта държавите членки да приемат реформи в съответствие със Съобщението относно ЕНП и се дава възможност механизмът за наблюдение на ЕНП и докладът за напредъка да станат неделима част от създаваните по линия на европейския семестър политики.

На равнището на заинтересованите страни в областта на научните изследвания изпълнението на Съобщението относно ЕНП бе подкрепено чрез разширяване и укрепване на тяхната платформа. През юли 2013 г. към платформата се присъедини шеста организация[7]. На 13 декември 2013 г. бе подписана съвместна декларация между шестте организации на заинтересованите страни[8] и Комисията.  Всички организации потвърдиха отново ангажимента си за постигането на целите на ЕНП. В края на 2013 г. всички заинтересовани страни докладваха за постигнатия напредък в ангажиментите си към постигането на ЕНП и дадоха своя принос за доклада за напредъка на ЕНП за 2013 г.

Наскоро започналата инициатива на Европейския парламент под надслов „Манифест за ЕНП“, която събира заедно членове на Европейския парламент и заинтересовани страни в областта на научните изследвания, също даде тласък за действията за ЕНП на равнището на националните органи и на заинтересованите страни в областта на научните изследвания.

6.               Международно сътрудничество

През 2013 г. бе отбелязана първата цяла година от изпълнението на съобщението „Подобряване и фокусиране на международното сътрудничество на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите — стратегически подход“[9]. В съответствие със „Съюза за иновации“ стратегията цели: укрепване на високите постижения и привлекателността на Съюза в научноизследователската област и иновациите, както и на неговата икономическа и промишлена конкурентоспособност; преодоляване на общовалидните предизвикателства пред обществото; и подпомагане на външните политики на Съюза. За тази цел в хода на междуинституционалния дебат бяха взети мерки стратегията да залегне в законодателния пакет на „Хоризонт 2020“. Пакетът включва политика за приобщаване към „Хоризонт 2020“ с акцент върху разширяването, страните от ЕАСТ и съседните на Съюза държави. През 2013 г. започнаха преговори с редица държави вследствие на парафирането на споразумението с Израел през декември.

Стратегическият форум за международно научно и технологично сътрудничество преразгледа и опрости правилника за дейността си, за да подобри координацията на дейностите за международно сътрудничество на държавите членки. Групата в областта на научните изследвания и иновациите в рамките на Източното партньорство се споразумя да работи съвместно за разработването на единна стратегия за сътрудничество. На проведения през ноември 2013 г. диалог на високо равнище между ЕС и Африка относно политиката в областта на науката, технологиите и иновациите, страните се споразумяха да започнат работа за постигането на дългосрочно, съвместно притежавано партньорство в областта на научните изследвания и иновациите с акцент, на първо място, върху сигурността в областта на продоволствието и изхранването и устойчивото земеделие.

Срещата на високо равнище „Атлантическият океан —  споделен ресурс“, организирана в Галуей през май, доведе до подписването на Декларацията от Галуей от ЕС, Канада и САЩ и до създаването на трансатлантически съюз за научни изследвания.

В рамките на инициативата „Дестинация Европа“ в САЩ бяха организирани три конференции съвместно с държавите членки и асоциираните държави с цел да се повиши осведомеността за върховите постижения в областта на научните изследвания в Европа, както и за възможностите за кариера и финансиране в Европа за учени от цял свят.

В съответствие с целта за насърчаване на равнопоставени условия на конкуренция за сътрудничество и за преодоляване на рамковите условия, ограничаващи сътрудничеството, през ноември 2013 г. в Пекин, Китай се проведе първата среща на високо равнище на диалога за сътрудничество в областта на иновациите. Предвид общия интерес от предвидима, прозрачна и ефективна рамка от условия, свързани с иновациите, бе създадена експертна работна група за сътрудничество в областта на иновациите, която да установи и насърчава успешни практики в ЕС и Китай.

През ноември успешно бе поставено началото на година на науката на ЕС–Русия. Тази изява на високо равнище даде възможност и на двете страни да потвърдят ангажимента си за сътрудничеството между ЕС и Русия в областта на науката и технологиите.

7.               Съвместен изследователски център (JRC)

JRC е вътрешната научна служба на Европейската комисия и единствената служба на Комисията, отговаряща за преки научни изследвания. Мисията на JRC е да осигури независима, основана на факти научна и техническа помощ при изготвянето на политиките на ЕС през целия политически цикъл. В тясно сътрудничество с генералните дирекции, свързани с политиките, целта на JRC е да разрешава основните предизвикателства пред обществото, като същевременно насърчава иновациите чрез разработване на нови методи, инструменти и стандарти и споделя своето ноу-хау с държавите членки, научната общност и международните партньори.

През 2013 г. JRC отговори на нарастващия брой искания за научно подпомагане на политиката от службите на Комисията във връзка с приоритетите на ЕС, особено в рамките на плана на ЕС за интелигентен растеж — „Европа 2020“. JRC предостави пряка научна помощ по тематични области на политиката, например: финансовата стабилност и икономическия и паричен съюз; единен пазар, растеж, заетост и социални иновации; нисковърлеродна икономика, ефективно използване на ресурсите в областта на околната среда и изменението на климата; енергетика и транспорт; селско стопанство и продоволствена сигурност; здравеопазване и защита на потребителите; информационно общество и цифрови технологии; обществено здраве и безопасност, ядрена безопасност и сигурност.

С оглед на по-ефективното управление на нарастващите си отговорности, JRC възприе по-мултидисциплинарен и междусекторен подход, като разработи първата работна програма на JRC (2014—2015 г.) в рамките на „Хоризонт 2020“. Тя се основава на новоразработен, текущо актуализиран план и на ясно определена структура на проекта. Повече иновации в съчетание с нови международни партньорства способстват за разрешаване на неотложни глобални проблеми, като изменението на климата, здравеопазването, продоволствената сигурност и бедността. Подобрените отношения и мрежи на JRC с ЕС и международни партньори са от съществено значение за постигането на върхови научни постижения в световен план.

За да може политиките да се основават на солидни научни доказателства и на задълбочен анализ, са необходими най-съвременна инфраструктура за научна дейност, качествени данни и подходящи аналитични инструменти. Например в обекта на JRC в Испра (Италия) отвори врати нова екологосъобразна и енергийно ефективна научна сграда.

8.               Изпълнение на Седмата рамкова програма

През 2012 г. Комисията започна най-мащабния до момента кръг от покани за представяне на предложения по линия на Седмата рамкова програма (РП7). С цел да се улесни преходът към „Хоризонт 2020“ бе обърнато специално внимание върху действия, включващи набор от дейности с потенциал за висока степен на въздействие. През 2013 г. бяха приключени около 45 покани за представяне на предложения с общ примерен бюджет от 4,9 млрд. евро. От общо 20 000 получени отговарящи на условията предложения 3 000 бяха класирани за финансиране, като така процентът на успеваемост на предложенията бе около 15 % .

Участниците в отговарящите на условията предложения бяха общо 67 630, като общата стойност на проектите беше над 34 млрд. евро, а поисканото финансово участие на ЕС — почти 28 млрд. евро. Участниците в одобрените предложения бяха общо 12 702, като общата стойност на проектите беше почти 6 млрд. евро, а поисканото финансово участие на ЕС — над 4 млрд. евро. Това означава, че 18,78 % от представилите предложения са получили одобрение и 15,96 % от поисканото финансово участие на ЕС.

9.               Перспективи за 2014 година

Комисията продължава да е ангажирана с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Понастоящем се работи върху изпълнението на съобщението до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно оценка на научните изследвания и иновациите, които са източници на бъдещ растеж, озаглавена „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“[10].

Сред приоритетите на Комисията във връзка с развитието на работната програма за 2016—2017 г. на „Хоризонт 2020“ са по-широкия обхват на консултации и обсъждания с държавите членки. Тя ще вземе предвид също така новите данни в областта на науката, технологиите, икономиката, пазара и социалните тенденции и прогнози, както и текущите и нововъзникващи политически потребности с оглед на това да развива своите конкурентни предимства и да се възползва от нови възможности.

През 2014 г. Комисията ще продължи работата си и във връзка с действията на „Съюза за иновации“. Тя ще представи доклада „Състояние на Съюза за иновации за периода 2010—2014 г.“, показващ резултатите и основните констатации. Предвид продължаващата криза обаче Европа трябва да продължи да полага усилия, за да превърне „Съюза за иновации“ в реалност.

Докладът за напредъка на ЕНП за 2013 г. бе обсъден по време на Съвета по конкурентоспособност през септември 2013 г. и ще проправи пътя за приемането през 2014 г. на заключенията на Съвета относно ЕНП. Комисията ще организира конференция след публикуването на доклада за напредъка за 2014 г. през септември. Цялостна оценка на напредъка по осъществяването на ЕНП ще бъде направена чрез обзора на ЕНП през 2014 г., което има за цел да определи необходимите действия за изпълнение с цел завършване на единния пазар на изследователи, научни знания и технологии. Обзорът на ЕНП за 2014 г. ще бъде от решаващо значение, за да се установи в кои области е отбелязан напредък и в кои са необходими допълнителни усилия.

Комисията също така започна общоевропейски консултации с всички заинтересовани страни относно поуките, които трябва да бъдат извлечени, и основните фактори, които следва да бъдат от полза за определянето на следващите етапи от следкризисната стратегия за растеж на ЕС за периода 2015—2020 г. Тя ще представи конкретни предложения в началото на 2015 г.

[1]               http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/news/horizon-2020-brief-eu-framework-programme-research-innovation.

[2]               Приет от Европейския парламент на 15 април 2014 г. и от Съвета на Европейския съюз на 6 май 2014 г.

[3]               http://ec.europa.eu/research/participants/portal/desktop/en/home.html.

[4]               http://ec.europa.eu/enterprise/policies/innovation/policy/innovation-scoreboard/index_en.htm

[5]               Докладът за напредъка на ЕНП за 2013 г. бе придружен от данни, които показват различните степени на напредък към приключване на изграждането на ЕНП, отразяващи националните приоритети. Вж.: http://ec.europa.eu/research/era/era-progress-2013.htm

[6]               COM(2013) 800 final.

[7]               На 17 юли 2013 г. Конференцията на европейските училища за специализирано образование в областта на техническите науки и научните изследвания (CESAER) се присъедини към платформата на заинтересованите страни като шестата организация на заинтересовани страни и предаде на Комисията едностранно изявление.

[8]               Те представляват: Европейска асоциация на научноизследователските и технологичните организации (EARTO), Асоциация на европейските университети (EUA), Лига на европейските научноизследователски университети (LERU), Nordforsk, Science Europe и CESAER.

[9]               COM(2012)497.

[10]             COM(2014)339