1.           Въведение

Това е двадесет и първият по ред годишен доклад относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност в законотворчеството на ЕС, изготвен съгласно член 9 от Протокол (№ 2) относно прилагането на тези принципи (наричан по-нататък ,,Протоколът“) към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

В доклада се разглежда начинът, по който институциите и органите на ЕС са прилагали тези два принципа, както и това дали практиката се е променила в сравнение с предходните години. В него също така се анализират по-подробно редица предложения на Комисията, по повод на които националните парламенти са изпратили мотивирани становища през 2013 г. Предвид тесните връзки между механизма за контрол на субсидиарността и политическия диалог между националните парламенти и Комисията настоящият доклад следва да се разглежда като допълнение към годишния доклад на Комисията за 2013 г. за отношенията с националните парламенти[1].

2.           Прилагане на принципите от страна на институциите

2.1.        Комисията

При изработването на политики Комисията е въвела процедури, чрез които оценява дали се спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност на различните етапи от цикъла на вземане на решения в съответствие с принципите на интелигентното регулиране. Преди да предложи нови инициативи, тя проверява дали действията на ниво ЕС са оправдани от правна гледна точка и необходими. За всички важни нови инициативи се публикуват пътни карти[2]. Те съдържат предварително описание на тези възможни инициативи и очертават плановете на Комисията във връзка с разработването на политиката и провеждането на консултации. В тях също така се съдържа първоначална обосновка за предприемане на действие от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността.

Когато е нужно да се направи оценка на въздействието, се отправя покана до заинтересованите страни да вземат участие в обществената консултация и да представят становища относно необходимостта от действия и относно възможните решения на набелязаните проблеми. Въз основа на отговорите, получени по време на тази консултация, и на друг принос, свързан с темата, в оценките на въздействието се анализира субсидиарността и се преценява пропорционалността на разглежданите варианти. В Насоките за оценка на въздействието се предоставят насоки за това как да се преценява необходимостта от действия на ЕС и каква добавена стойност би имало от тях[3].

На по-късен етап от процеса на изработване на политика Комитетът по оценка на въздействието (ОВ) разглежда задълбочено оценките на въздействието[4]. През 2013 г. Комитетът по ОВ разгледа 97 оценки на въздействието и прие 142 становища. Той представи коментари по въпроси, свързани със субсидиарността и пропорционалността, в над една трета (34 %) от разгледаните случаи. Това показва какво значение отдава Комисията на това да се вземат под внимание субсидиарността и пропорционалността, когато се подготвят законодателни предложения. В обяснителния меморандум, съпътстващ законодателното предложение, също се посочва по какъв начин предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Предложението за Директива относно временната правна помощ за заподозрените или обвиняемите, които са задържани, и правната помощ при производствата по европейска заповед за арест[5] е пример за случай, във връзка с който имаше оживен дебат относно свързаните със субсидиарността аспекти. Комитетът по ОВ даде положително становище, но все пак изрази мнение, че ,,в доклада следва да се опишат по-ясно свързаните с основните права проблеми, които не са достатъчно застъпени на ниво държава членка или на ниво Европейски съд по правата на човека и за които се налагат мерки на ниво ЕС. В него следва да се посочат държавите членки, които не са въвели рамки за правна помощ, за да гарантират правилното прилагане на Директивата относно достъпа до адвокат, така че да се изясни кои държави членки не отговарят на необходимите изисквания и дали са необходими мерки на ниво ЕС, за да се осигурят минимални стандарти на правата“. В резултат на това бяха доразвити съответните раздели от оценката на въздействието, а неадекватността на съществуващите решения бе разяснена по-ясно.

Друг пример е предложението за Директива за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на стандартната справка-декларация за ДДС[6]. Комитетът по ОВ изрази мнение, че ,,в доклада следва да се доразвие анализът на субсидиарността“. По-конкретно той поиска повече подробности, чрез които да се покаже, че в момента справките-декларации за ДДС не са ефикасни и създават прекомерна тежест за предприятията, както и че предпочитаният вариант няма да създаде допълнителна тежест за тези държави членки, които имат по-опростени системи за ДДС. В съответствие с тези препоръки бяха изменени съответните раздели от оценката на въздействието, като бе обяснено по-добре защо са необходими някои минимални стандарти с цел намаляване на пречките пред трансграничната търговия и облекчаване на административната тежест за предприятията.

Аспектите, свързани с пропорционалността, бяха обсъждани например в оценката на въздействието, придружаваща предложението за Регламент относно индекси, използвани като референтни показатели за целите на финансови инструменти и финансови договори[7]. Комитетът по ОВ препоръча в оценката на въздействието ,,да се обясни по-добре как ще се осигури пропорционалността, особено по отношение на по-малките или по-нискорисковите доставчици на входящи данни за референтните показатели/производители“. В резултат на това в преразгледаната оценка на въздействието бе направено по-подробно обяснение и бе посочено по-конкретно как ще се адаптират изискванията, така че планираните мерки да затрудняват по-малко по-дребните производители.

Със своите препоръки Комитетът по ОВ спомага за по-добрия анализ на съблюдаването на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Неговите становища са от голямо значение, тъй като подпомагат процеса на вземане на решения на Комисията в рамките на политиките.

Субсидиарността и пропорционалността са също така ключови елементи в контекста на ретроспективната оценка, чрез която се преценява дали действията на ниво ЕС продължават да са необходими и дали действително водят до очакваните резултати, като в крайна сметка подобряват условията за европейските граждани и предприятия и допринасят за глобалната роля на ЕС в такава степен, каквато държавите членки самостоятелно не биха постигнали. Комисията е поела ангажимента ,,първо да оценява“ и да анализира постигнатите в миналото резултати, преди да обмисля възможни промени. Като събира доказателства и идентифицира поуките, които могат да бъдат използвани за вземането на решения, ЕС превръща оценката на политиките си в неразделна и постоянна част от процеса на изработване на политики. Добавената стойност от ЕС, или оценката на ролята, която има интервенцията на ниво ЕС, и възприемането на становище относно това дали все още се налагат мерки на това ниво, всъщност е един от петте ключови аспекта на оценката (ефективност, ефикасност, уместност, съгласуваност, добавена стойност от ЕС), по които редовно се оценяват политиките и законодателството на ЕС[8].

2.2.        Национални парламенти

През 2013 г. Комисията получи 88 мотивирани становища[9] от националните парламенти относно зачитането на принципа на субсидиарност (вж. приложението), което представлява нарастване с 25 % в сравнение с предходната година (70 мотивирани становища през 2012 г.). Получените през 2013 г. мотивирани становища имаха също така по-голям дял (14 %) от общия брой становища, получени от Комисията в рамките на по-широкия политически диалог с националните парламенти (621). През 2012 и 2011 г. едва малко над 10 % от становищата бяха мотивирани становища.

2013 г. бе годината, когато за втори път в историята бе задействана процедурата за ,,жълт картон“ от страна на националните парламенти в рамките на механизма за контрол на субсидиарността, а именно във връзка с предложението на Комисията за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура[10]. Този случай е описан по-подробно в глава 3.

Мотивираните становища продължават да се различават значително по отношение на своята форма и на вида аргументи, които националните парламенти представят в подкрепа на заключението си, че принципът на субсидиарност е бил нарушен. Както и през 2012 г., през 2013 г. националните парламенти представиха мотивирани становища по най-различни теми. Представените 88 мотивирани становища се отнасяха до 36[11] предложения на Комисията. Предложението за Европейска прокуратура стана повод за 13 мотивирани становища; на второ място по брой представени мотивирани становища (девет) беше предложението за Директива за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление[12]. Националните парламенти представиха седем мотивирани становища относно предложението за Директива за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия[13], както и относно предложението за Регламент за създаване на рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата[14]. (Повече подробности могат да се намерят в приложението към настоящия доклад).

Както и през 2012 г., националният парламент с най-голям брой приети мотивирани становища беше шведският Riksdag (9), макар че броят им беше доста по-малък в сравнение с 2012 г. (20). На второ място по брой представени мотивирани становища (по 6 всеки) бяха Bundesrat на Австрия и Seimas на Литва, следвани от двете испански камари (Congreso de los Diputados и Senado), Kamra tad-Deputati на Малта, Tweede Kamer на Нидерландия и House of Commons на Обединеното кралство (по 5 всеки).

2.3.        Европейският парламент и Съветът

а) Европейският парламент

Що се отнася до въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността, Европейският парламент консолидира своята практика да прави основан на доказателства анализ на потенциалната европейска добавена стойност в подкрепа на своите законодателни доклади по собствена инициатива въз основа на член 225 ДФЕС. През 2013 г. бяха финализирани общо пет оценки, придружаващи законодателни доклади по собствена инициатива на Европейския парламент. Те засягаха следните теми:

· по-добро управление на единния пазар;

· борба с насилието над жени;

· Директива относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества) (14-та директива в областта на дружественото право);

· прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд с равна стойност; както и

· устав на европейските взаимоспомагателни дружества.

Освен това през 2013 г. бяха приключени пет доклада относно ,,цената на отказа от Европа“ ('cost of non-Europe'). Тези доклади имаха за цел да се проучат възможностите за извличане на ползи и/или за постигане на ,,обществено благо“ чрез действия на ниво ЕС в конкретни области на политиката. Те засягаха следните теми:

· общата европейска политика за сигурност и отбрана;

· засилване на координацията между донорите в ЕС;

· Европейския кодекс на международното частно право;

· единния енергиен пазар; както и

· насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в ЕС.

През 2013 г. отделът за предварителна оценка на въздействието към Европейския парламент изготви 50 първоначални оценки на оценки на въздействието на Комисията, две подробни оценки на оценки на въздействието на Комисията, три оценки на въздействието за изменения, предложени от Парламента (направена бе оценка на общо 20 изменения), и една алтернативна оценка на въздействието (по един случай, когато Комисията не бе изготвила такава).

б) Съветът

Съгласно трета алинея от член 4 от Протокол № 2 Съветът изпраща на националните парламенти всички проекти на законодателни актове, инициирани от група държави членки, от Съда, от Европейската централна банка (ЕЦБ) или от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и изменените проекти. Като последица от това задължение (съгласно втора алинея от член 6 от Протокола), ако проектът за законодателен акт е иницииран от група държави членки, председателят на Съвета изпраща становището до правителствата на тези държави членки. По аналогичен начин, ако проектът на законодателен акт е иницииран от Съда, от ЕЦБ или от ЕИБ, председателят на Съвета изпраща становището до съответната институция или орган (съгласно трета алинея от член 6 от Протокола).

В допълнение към тези задължения, произтичащи от Договора, Генералният секретариат на Съвета осведомява членовете на Съвета относно становищата на държавите членки по проекти на законодателни актове, инициирани от други институции. През 2013 г. Генералният секретариат получи голям брой становища и мотивирани становища от националните парламенти, представени по силата на Протокола и в рамките на политическия диалог между националните парламенти и Комисията. Тези становища бяха изпратени за сведение на членовете на Съвета.

Освен това в рамките на законодателните процедури Съветът проверява дали са спазени принципите на субсидиарност и пропорционалност, когато прави преглед на оценките на въздействието, придружаващи предложенията на Комисията.

2.4.        Комитетът на регионите

През 2013 г. Комитетът на регионите прие и приведе в изпълнение своята първа работна програма в областта на субсидиарността[15]. Програмата включваше пет инициативи[16], които са избрани от работната програма на Европейската комисия въз основа на одобрени критерии[17] и които трябва да бъдат следени съвсем отблизо по отношение на субсидиарността.

Тъй като в повечето държави членки местните и регионалните органи отговарят за прилагането на законодателството на ЕС в областта на отпадъците, Комитетът на регионите следеше отблизо прегледа на политиката и законодателството на ЕС в областта на отпадъците, като се консултираше с Експертната група по субсидиарността и с Мрежата за наблюдение на субсидиарността. Що се отнася до инициативата ,,Пакет за пристанищата“, имаше опасения, че тя може да не отчита в достатъчна степен особеностите в Европа на местно и регионално ниво, и поради това бяха направени консултации относно свързаните със субсидиарността и пропорционалността въпроси с парламентите и правителствата на регионално ниво успоредно на осемседмичния период в рамките на механизма за ранно предупреждение. Всички консултирани заключиха, че инициативата спазва принципа на субсидиарност, макар че бяха повдигнати някои въпроси, свързани с пропорционалността.

На 25 септември 2013 г. бе проведен семинар за оценка на териториалното въздействие по методиката Quick Scan[18] с цел разглеждане на тази инициатива. Той бе организиран съвместно от Комитета на регионите и от Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията и сближаването (ESPON) на 25 септември 2013 г. във връзка с тази инициатива. Това бе първият случай, в който Комитетът на регионите направи оценка на териториалното въздействие с помощта на методиката Quick Scan. С парламентите и правителствата на регионално ниво бяха проведени консултации и относно субсидиарността и пропорционалността на предложението за Директива относно електронното фактуриране при обществените поръчки предвид потенциалното въздействие на тази инициатива върху разходите и административната тежест на местно и регионално равнище. Повечето от запитаните се съгласиха, че инициативата спазва принципа на субсидиарност, но повдигнаха някои въпроси, свързани с принципа на пропорционалност. По-конкретно в отговорите бе подчертано, че гледната точка на местните и регионалните власти не е взета под внимание в достатъчна степен.

Извън работната програма на Комисията с Експертната група по субсидиарността бяха проведени консултации и във връзка с изготвянето на становището по собствена инициатива на Комитета на регионите относно децентрализацията в ЕС и мястото на местното и регионалното самоуправление в разработването и изпълнението на политиките на ЕС[19].

С оглед на подпомагането на наблюдението във връзка със субсидиарността Комитетът на регионите направи допълнителна актуализация на REGPEX — уеб-базиран инструмент за регионите със законодателни правомощия, като добави интерактивна карта на регионите, разполагащи със законодателни правомощия, и профили на всеки парламент на регионално ниво. С цел да подпомогне оценката на досегашния опит със системата за ранно предупреждение и да разпространи примери на най-добри практики Комитетът на регионите публикува проучване на тема „Системата за ранно предупреждение във връзка със субсидиарността, предвидена в Договора от Лисабон – ролята на регионалните парламенти със законодателни правомощия и другите поднационални власти“.

В някои от становищата на Комитета на регионите през 2013 г. бяха изразени опасения относно съответствието на законодателните инициативи на ЕС с принципите на субсидиарност и пропорционалност. В становището относно предложението за Директива за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление[20] се твърдеше, че предложението не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Комитетът на регионите също така изрази опасения относно използването на делегирани актове в своето становище относно предложението за Регламент относно официалния контрол[21] и в становището си относно предложението за Директива относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия[22].

Прави се позоваване и на Годишния доклад относно субсидиарността за 2013 г., приет от Комитета на регионите[23].

2.5.        Съдът

През 2013 г. нямаше ключови решения на Съда по отношение на принципа на субсидиарност, но Общият съд постанови две решения във връзка с този принцип.

По дело T-31/07 (Du Pont de Nemours и други/Комисия) редица дружества заведоха иск за отмяна на директива на Комисията, включваща флузилазола, с определени ограничения, като активно вещество в продуктите за растителна защита съгласно Директива 91/414/ЕИО[24]. Едно от основанията за иска бе нарушаването на принципа на субсидиарност. В своето решение от 12 април 2013 г. Общият съд подчерта, че този принцип се прилага само в областите, които не попадат под изключителната компетентност на ЕС (точка 202). Тъй като с Директива 91/414/ЕИО на органите на Съюза се предоставя изключителна компетентност по отношение на оценката на активните вещества, които могат да се използват в продуктите за растителна защита, както и за въвеждане на ограничения по отношение на тяхното приемане (точки 203 и 204), Съдът прие, че мярката, приета при упражняването на тази компетентност, не попада в приложното поле на принципа на субсидиарност (точка 205). Поради това Общият съд отхвърли аргумента на ищците, потвърждавайки своята съдебна практика по темата[25].

По дело T-526/10 (Inuit Tapiriit Kanatami и други/Комисия) жалбоподателите поискаха отмяна на регламент на Комисията за определяне на подробни правила относно търговията с тюленови продукти[26], като едно от основанията бе нарушаване на принципа на субсидиарност. В своето решение от 25 април 2013 г. Общият съд отхвърли жалбата. Той посочи съдебната практика, според която принципът на субсидиарност се прилага по отношение на мерките на ЕС, които имат основание член 114 ДФЕС, ,,доколкото тази разпоредба не предоставя [на ЕС] изключителна компетентност за регулиране на икономическите дейности на вътрешния пазар, а само компетентност за подобряване на условията за неговото създаване и функциониране, чрез премахване на пречките пред свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги или отстраняването на нарушенията на конкуренцията“ (точка 84)[27]. Общият съд прие, че е ясно, че ,,целта на основния регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен чрез действие, предприето само в държавите членки, а предполага действие на равнището на Съюза, както го показва нееднородното развитие на националните законодателства в разглеждания случай“. Следователно целта на предвиденото действие може да се постигне по-добре на равнището на Съюза и регламентът не нарушава принципа на субсидиарност (точка 85).

3.           Основни случаи на изразени опасения относно субсидиарността и пропорционалността

Предложение за Регламент за създаване на Европейска прокуратура

Предложението на Комисията за Европейска прокуратура[28] бе прието на 17 юли 2013 г. То има за цел създаването на Европейска прокуратура, която да провежда разследвания и наказателно преследване на извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. Европейската прокуратура ще бъде орган на ЕС с децентрализирана структура, който ще разчита за повечето от своите дейности на националните следствени органи и органи за наказателно преследване, както и на националното право.

По повод на предложението националните парламенти изпратиха 13 мотивирани становища[29], което се равнява на 18 гласа от възможните 56[30]. Съгласно член 7, параграф 2 от Протокол № 2 за задействане на процедурата за т.нар. ,,жълт картон“ в този случай бяха необходими 14 гласа.

През 2013 г. седем други камари на национални парламенти[31] изпратиха становища относно това предложение в рамките на политическия диалог. В тези становища не се твърдеше, че предложението на Комисията е несъвместимо с принципа на субсидиарност, а бяха направени коментари по конкретни елементи от предложението[32].

На 6 ноември 2013 г. Комисията потвърди, че механизмът за контрол на субсидиарността, описан в член 7, параграф 2 от Протокол № 2, е задействан. В резултат на това тя преразгледа предложението, след което прие съобщение[33], в което внимателно анализира изпратените от националните парламенти мотивирани становища от гледна точка на принципа на субсидиарност. При анализа на мотивираните становища Комисията направи разграничение между доводите, свързани с принципа на субсидиарност или които могат да се тълкуват като опасения във връзка със субсидиарността, и другите доводи, свързани с принципа на пропорционалност, с решения в областта на политиката, които нямат отношение към субсидиарността, или с други свързани с политиката въпроси или правни въпроси. Основните възражения на националните парламенти във връзка с принципа на субсидиарност бяха следните:

· Доводи, свързани със субсидиарността

Редица камари на национални парламенти бяха на мнение, че Комисията не е обяснила достатъчно как предложението зачита принципа на субсидиарност. Посочените от Комисията мотиви бяха възприети като недостатъчни. Освен това обясненията следва да бъдат включени в обяснителния меморандум и в оценката на въздействието.

Като направи повторно разглеждане, Комисията установи, че обяснителният меморандум и придружаващата го законодателна финансова обосновка достатъчно обстойно обясняват защо чрез действия на ниво държави членки няма да се постигне целта на политиката и защо чрез действия на ниво ЕС тази цел ще се постигне по-добре (напр. поради липсата на последователност в дейностите по правоприлагане и липсата на свързана с тях общоевропейска политика за повдигане и поддържане на обвинението).

· Твърденията, че съществуващите механизми са достатъчни

Няколко камари изразиха позицията, че действията за разследване и наказателно преследване на ниво държави членки са достатъчни и че съществуващите на ниво ЕС механизми за координация и разследване (Евроюст, Европол и OLAF) също ще бъдат достатъчни. Според някои камари Комисията е трябвало да изчака приемането на предложената от нея Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, преди да планира ново законодателство в тази област.

Комисията отбеляза, че с оглед на наличната недвусмислена статистическа информация целта на Договора за ефективно и равностойно равнище на защита с възпиращо действие не е постигната по отношение на финансовите интереси на ЕС. Тя подчерта, че нито един от съществуващите механизми или органи не може да се справи със слабостите, установени във връзка с допустимостта на трансграничните доказателства, установяването на трансгранични връзки или получаването на помощ от органи в други държави членки, нито тези въпроси могат да бъдат решени чрез мерки, предприети само на равнище държави членки.

Комисията също така посочи, че подобренията в съществуващите механизми в най-добрия случай ще окажат незначително въздействие поради присъщите си ограничения. На последно място тя изтъкна, че предложението за Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред и предложението за създаване на Европейска прокуратура имат различни, макар и допълващи се цели.

· Добавената стойност на предложението за Европейска прокуратура

Редица камари поставиха под въпрос добавената стойност на предложението, но някои признаха предимствата от създаването на Европейска прокуратура. Според националните парламенти Комисията не е показала, че действията на ниво ЕС могат да доведат до по-добри резултати от действията на национално равнище.

В отговор на тези становища Комисията обясни, че се очаква предложената система да внесе значителна добавена стойност в борбата с измамите във вреда на ЕС. Едно от основните подобрения се очаква да дойде от общата на равнището на Съюза политика за повдигане и поддържане на обвинението, с помощта на която ще намалеят големите различия между различните държави членки по отношение на това как се разследват и преследват по наказателен ред измамите във вреда на ЕС. Също така това ще позволи да се открият трансгранични връзки, които могат да не бъдат забелязани в изцяло национални разследвания, и ще направи възможно разследванията да се ръководят и координират по-ефективно. Освен това създаването на децентрализирана Европейска прокуратура ще обедини на европейско равнище експертни знания и ноу-хау относно разследването и наказателното преследване на случаи на измама във вреда на ЕС и ще осигури близост на действията до местопрестъплението.

· Въпроси, свързани със структурата на Европейската прокуратура и с естеството и обхвата на нейната компетентност

По отношение на структурата Комисията посочи, че създаването на Европейска прокуратура с пълноправна колегиална структура, както се предпочита от редица национални парламенти, може да попречи на нейната ефикасност и да направи вземането на решения по-мудно. В отговор на въпросите относно естеството и обхвата на компетентност на Европейската прокуратура Комисията подчерта, че въпросните престъпления, включително случаите, които не са трансгранични, имат присъщо съюзно измерение. Ограничаването на обхвата не само ще намали добавената стойност на Европейската прокуратура, но и ще постави под въпрос компетентността на Съюза в тази област.

Наличието на изключителна компетентност на Европейската прокуратура обаче не означава, че националните органи ще бъдат изключени от случаите, по които тя работи, като се има предвид участието на националните правоприлагащи органи и на европейските делегирани прокурори, намиращи се на територията на държавите членки, които в същото време са национални прокурори.

След това задълбочено преразглеждане Комисията стигна до заключението, че предложението е съобразено с принципа на субсидиарност, и взе решение да го поддържа.

Предложение за Директива за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление[34]

Предложението на Комисията, което бе на второ място по брой представени мотивирани становища през 2013 г., беше предложението за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление. По повод на предложението националните парламенти изпратиха девет мотивирани становища[35], което се равнява на 13 гласа. Освен това през 2013 г. още пет камари изпратиха становища в рамките на политическия диалог. Според тях предложението не е несъвместимо с принципа на субсидиарност[36].

Някои национални парламенти бяха на мнение, че Комисията не е показала в достатъчна степен добавената стойност на задълженията на ниво ЕС в областта на морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление и че директивата ще засили значително административната тежест и изискванията за докладване, без да донесе достатъчно ползи. Освен това някои мотивирани становища поставиха под въпрос предложеното правно основание на предложението.

В своя отговор на тези мотивирани становища Комисията подчерта, че предложената директива ще донесе добавена стойност, тъй като ще даде възможност на държавите членки да достигнат минимален брой сходства, ще позволи да се подобри трансграничното сътрудничество и ще подпомогне своевременното прилагане на свързаното законодателство. Комисията изтъкна, че ефектът от морските и крайбрежните дейности е трансграничен и често засяга целия ЕС, а между националните процеси на планиране съществуват значителни разлики. Ето защо е необходима обща за ЕС рамка, която да направлява процесите на планиране в морето и да интегрира управлението на крайбрежните зони. Комисията подчерта, че предложената директива ще остави на държавите членки значителна свобода на преценка за начина, по който трябва да се постигнат нейните цели. Тя наблегна на това, че чрез международно сътрудничество ще се улесни включването на съответните държави извън ЕС в морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление. Предложената директива ще позволи на държавите членки да изберат формата и начина на това сътрудничество с трети държави, при положение че полагат максимални усилия да координират плановете и стратегиите си с тези на третата държава. Политически съгласуваният от съзаконодателите текст съответстваше на тези реакции.

Предложение за Директива за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия                                                                                    [37]

Предложеният законодателен акт включва нови и подсилени разпоредби относно производството и представянето за продажба в ЕС на тютюневите изделия. Той стана повод за седем мотивирани становища, което се равнява на 11 гласа[38]. Осем национални парламента[39] също изпратиха становища в рамките на политическия диалог. Според тях предложението не е несъвместимо с принципа на субсидиарност. Две камари[40] изпратиха становища, според които предложението не съответства на принципа на субсидиарност, но те бяха изпратени след крайния срок и затова не могат да се включат в изчисляването на гласовете, когато се определя дали прагът е достигнат.

Според някои камари регулирането на някои видове тютюневи изделия, като например нискорисковите изделия, е от национална компетентност. Други отправиха критика относно прехвърлянето на правомощия на Комисията да приема делегирани актове. Освен това под въпрос бе поставено и правното основание на това предложение, тъй като то няма да хармонизира законите на държавите членки относно тютюневите изделия. Националните парламенти също така изразиха мнението, че забраната на тънките и ментоловите цигари и опаковките тютюн за ръчно свиване на цигари, с тегло под 40 g, няма да допринесе за функционирането на вътрешния пазар.

В своите отговори Комисията подчерта, че предложението няма да наложи ограничения върху пускането на пазара на нискорискови изделия. Тя също така обясни, че с оглед на това директивата да стане напълно оперативна е било счетено за необходимо да се използва правомощието за приемане на актове по член 290 ДФЕС. Делегирането на правомощие, предвидено в предложението, се прави при спазването на ясни и кратки критерии, които дават ограничена свобода на преценка на Комисията. По отношение на правното основание на предложението Комисията посочи, че действащата понастоящем директива преследва до голяма степен същите цели като предвидените в предложението за изменението ѝ, а Съдът на ЕС е потвърдил законосъобразността на член 114 като правно основание на действащата директива[41]. Поради това правното основание е целесъобразно да се използва при актуализиране на съществуващото равнище на хармонизиране, при премахване на пречките пред вътрешния пазар, дължащи се на различни регулаторни среди в държавите членки, и при предотвратяване на заобикалянето на правилата относно вътрешния пазар. Според Комисията член 114 ДФЕС представлява правно основание за пълна, частична или минимална хармонизация и допуска някои въпроси да бъдат уреждани от държавите членки. Комисията изтъкна, че държавите членки са започнали да приемат мерки за регулиране на тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества и затова тя е предложила хармонизация с цел да се избегне нарушаването на пазарните условия. Тя подчерта още, че предложението само ще стандартизира определени аспекти на опаковките, като например броя на цигарите в опаковката и размера на предупрежденията относно здравето, което благоприятства обращението на изделията на вътрешния пазар, като същевременно гарантира, че предупрежденията относно здравето са изцяло видими.

Предложение за Регламент за създаване на рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата[42]

Предложението има за цел подобряване на пристанищните операции и транспортните връзки до крайната дестинация в морски пристанища от трансевропейската транспортна мрежа. Предложената правна рамка ще способства за създаването на истински равнопоставени условия на конкуренция и на по-голяма правна сигурност за пристанищните оператори и инвеститорите. В предложението са дефинирани прозрачни и открити процедури за определяне на доставчиците на пристанищни услуги, правила за предотвратяване на евентуални злоупотреби с цените от страна на операторите, притежаващи изключителни права, и правила, които гарантират, че публичните средства се ползват по прозрачен начин. По повод на предложението националните парламенти изпратиха седем мотивирани становища, което се равнява на 11 гласа[43]. Освен това три камари изпратиха становища в рамките на политическия диалог, като според тях предложението не е несъвместимо с принципа на субсидиарност[44].

Някои национални парламенти твърдяха, че целите на предложението могат да се постигнат по-добре чрез акт с незадължителен характер или чрез директива. Други отправиха критика, че държавите членки ще загубят правото и възможността да продължават да регулират пристанищния си сектор посредством национални правни актове и че предложеният регламент може да доведе до обратен ефект върху развитието на икономиките и инфраструктурата в засегнатите райони.

В отговорите си Комисията заяви, че предложението за регламент засяга само пристанищата, които влизат в трансевропейската транспортна мрежа и които Европейският парламент и Съветът смятат за важни за вътрешния пазар и за териториалното сближаване в ЕС в контекста на Регламент (ЕС) № 1315/2013 относно развитието на трансевропейската транспортна мрежа. В регламента се формулират съществуващи принципи от Договора, които вече са приложими по отношение на пристанищния сектор, като се въвеждат две основни групи правила: недискриминационни и прозрачни условия за достъп на доставчиците на пристанищни услуги до пазара и спазване на правилата за финансова прозрачност при използване на публични средства в пристанищата. Комисията подчерта, че намерението ѝ е било разпоредбите на регламента да останат неутрални по отношение на вътрешната организация на пристанищния сектор в държавите членки. Що се отнася до избрания правен инструмент, Комисията наблегна на това, че предпочита регламент пред директива, тъй като една от основните цели на предложението е да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция, което изисква еднакво прилагане на малкото на брой, но съществени правила.

Освен това Комисията подчерта, че регламентът ще предостави на държавите членки необходимата гъвкавост да вземат под внимание специфичните обстоятелства и че държавите членки ще запазят възможността да избират измежду различните форми на достъп до пазара. Така например те няма да бъдат принудени да допуснат конкуренция по отношение на услуги, които, както те сами са избрали, следва да продължат да бъдат регулирани поради надлежно обосновани причини, свързани с обществения интерес. Комисията още подчерта, че за приличането на инвеститори е необходимо да не се нарушава конкуренцията между пристанищата от трансевропейската транспортна мрежа, особено между тези, които се намират в различни държави членки, което според Комисията не може да се постигне от държавите членки самостоятелно.

4.           Заключения

През 2013 г. продължиха междуинституционалните дискусии относно принципите на субсидиарност и пропорционалност, а задействането за втори път на процедурата за „жълт картон“ от страна на националните парламенти бе важно събитие.

Изпратените от националните парламенти през 2013 г. 88 мотивирани становища се отнасяха до 36 различни документа на Комисията. Това подсказва за налагането на тенденция, която се наблюдава още в предходните години: националните парламенти имат различни политически интереси и следват различни приоритети, когато избират кои предложения на Комисията да бъдат разгледани в контекста на механизма за контрол на субсидиарността. Също така изглежда, че те прилагат различни критерии, за да оценят дали дадено предложение е съобразено с принципа на субсидиарност.

Всички институции, които имат роля в законодателния процес, участваха активно в осигуряването на контрол на принципа на субсидиарност. Комисията продължи да извършва задълбочени оценки на съблюдаването на принципите на субсидиарност и пропорционалност на различните етапи. Преди приемането на законодателни предложения тя представя оценки (напр. в пътни карти и оценки на въздействието), а след приемането разглежда и отговаря на мотивираните становища на националните парламенти, в които са изразени опасения относно субсидиарността.

Въпросите, свързани с наблюдението и контрола на субсидиарността, бяха важни точки в дневния ред на Европейския парламент и Комитета на регионите. Европейският парламент продължи да прави основан на доказателства анализ на потенциалната европейска добавена стойност в подкрепа на своите законодателни доклади по собствена инициатива. Комитетът на регионите също засили своята работа по въпросите, свързани със субсидиарността, особено чрез приемането и привеждането в изпълнение на своята първа работна програма в областта на субсидиарността. 

Приложение

Списък на документите на Комисията, по повод на които тя получи мотивирани становища[45]

от националните парламенти през 2013 г. относно съблюдаването на принципа на субсидиарност

|| Документ на Комисията || Заглавие || Брой мотивирани становища (Протокол № 2) || Брой гласове (Протокол № 2)[46] || Национални камари, подали мотивирано становище

1 || COM(2013) 534 || Предложение за Регламент за създаване на Европейска прокуратура || 13[47] || 18 (достигнат е прагът за процедурата за ,,жълт картон“[48]) || CY Vouli ton Antiprosopon (2 гласа) CZ Senát (1 глас) FR Sénat (1 глас) HU Országgyűlés (2 гласа) IE Houses of the Oireachtas (двете камари — 2 гласа) MT Kamra tad-Deputati (2 гласа) RO Camera Deputaților (1 глас) SI Državni zbor (1 глас) SE Riksdag (2 гласа) NL Eerste Kamer (1 глас) NL Tweede Kamer (1 глас) UK House of Commons (1 глас) UK House of Lords (1 глас)

2 || COM(2013) 133 || Предложение за Директива за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление || 9[49] || 13 || BE Vlaams Parlement (1 глас) FI Eduskunta (2 гласа) DE Bundesrat (1 глас) IE Houses of the Oireachtas (двете камари — 2 гласа) LT Seimas (2 гласа) PL Senat (1 глас) SE Riksdag (2 гласа) NL Eerste Kamer (1 глас) NL Tweede Kamer (1 глас)

3 || COM(2012) 788 || Предложение за Директива за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия || 7 || 11 || CZ Poslanecká sněmovna (1 глас) DK Folketing (2 гласа) EL Vouli ton Ellinon (2 гласа) IT Senato della Republica (1 глас) PT Assembleia da República (2 гласа) RO Camera Deputaților (1 глас) SE Riksdag (2 гласа)

4 || COM(2013) 296 || Предложение за Регламент за създаване на рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата || 7[50] || 11 || FR Assemblée nationale (1 глас) IT Senato della Republica (1 глас) LV Saeima (2 гласа) MT Kamra tad-Deputati (2 гласа) PL Sejm (1 глас) ES Congreso de los Diputados и Senado (двете камари — 2 гласа) SE Riksdag (2 гласа)

5 || COM(2013) 28[51] || Предложение за Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1370/2007 относно отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози || 6 || 9 || AT Bundesrat (1 глас) LT Seimas (2 гласа) LU Chambre des Députés (2 гласа)[52] SE Riksdag (2 гласа)[53] NL Eerste Kamer (1 глас)[54] NL Tweede Kamer (1 глас)[55]

6 || COM(2013) 29[56] || Предложение за Директива за изменение на Директива № 2012/34/ЕС за създаване на единно европейско железопътно пространство по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура || 6 || 9 || FR Sénat (1 глас) LT Seimas (2 гласа) LU Chambre des Députés (2 гласа)[57] SE Riksdag (2 гласа)[58] NL Eerste Kamer (1 глас)[59] NL Tweede Kamer (1 глас)[60]

7 || COM(2012) 614[61] || Предложение за Директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки || 5[62] || 5 || CZ Poslanecká sněmovna (1 глас)[63] PL Sejm (1 глас) PL Senat (1 глас) UK House of Commons (1 глас) UK House of Lords (1 глас)[64]

8 || COM(2013) 627 || Предложение за Регламент за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 || 4[65] || 7 || AT Bundesrat (1 глас) IE Houses of the Oireachtas (двете камари — 2 гласа) MT Kamra tad-Deputati (2 гласа) SE Riksdag (2 гласа)

9 || COM(2013) 27[66] || Предложение за Регламент относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2004 || 3 || 5 || LT Seimas (2 гласа) RO Senatul (1 глас) SE Riksdag (2 гласа)[67]

10 || COM(2013) 31[68] || Предложение за Директива относно безопасността на железопътния транспорт (преработен текст) || 3 || 5 || LT Seimas (2 гласа) RO Senatul (1 глас) SE Riksdag (2 гласа)[69]

11 || COM(2013) 173 || Предложение за Регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол) и за отмяна на решения № 2009/371/ПВР и 2005/681/ПВР || 3[70] || 4 || BE Chambre des Représentants (1 глас) DE Bundesrat (1 глас) ES Congreso de los Diputados и Senado (двете камари — 2 гласа)

12 || COM(2012) 615[71] || Съобщение ,,Балансът между половете в ръководството на предприятията: в подкрепа на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ || 2 || 2 || CZ Poslanecká sněmovna (1 глас)[72] UK House of Lords (1 глас)[73]

13 || COM(2013) 30[74] || Предложение за Директива относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз (преработен текст) || 2 || 4 || LT Seimas (2 гласа) SE Riksdag (2 гласа)[75]

14 || COM(2013) 147 || Предложение за Регламент относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи || 2 || 2 || NL Tweede Kamer (1 глас) UK House of Commons (1 глас)

15 || COM(2013) 262 || Предложение за Регламент относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал (законодателство в областта на растителния репродуктивен материал) || 2 || 2 || AT Bundesrat (1 глас) NL Tweede Kamer (1 глас)

16 || COM(2013) 472 || Предложение за Регламент относно таксите, дължими на Европейската агенция по лекарствата за извършване на дейности по фармакологична бдителност по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба || 2[76] || 4 || EL Vouli ton Ellinon (2 гласа) ES Congreso de los Diputados и Senado (двете камари — 2 гласа)

17 || COM(2013) 618[77] || Предложение за Директива за изменение на Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици, във връзка с определението за „наркотици“ || 2 || 2 || UK House of Commons (1 глас)[78] UK House of Lords (1 глас)[79]

18 || COM(2013) 619[80] || Предложение за Регламент относно новите психоактивни вещества || 2 || 2 || UK House of Commons (1 глас)[81] UK House of Lords (1 глас)[82]

19 || COM(2013) 721 || Предложение за Директива за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на стандартната справка-декларация за ДДС || 2 || 2 || FR Sénat (1 глас) DE Bundesrat (1 глас)

20 || COM(2012) 724 || Предложение за Регламент за изменение на някои законодателни актове в областта на статистиката на селското и рибното стопанство || 1[83] || 2 || ES Congreso de los Diputados и Senado (двете камари — 2 гласа)

21 || COM(2013) 48[84] || Предложение за Директива относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза || 1 || 2 || SE Riksdag (2 гласа)

22 || COM(2013) 71 || Предложение за Директива за въвеждане на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки || 1 || 2 || SE Riksdag (2 гласа)

23 || COM(2013) 151 || Предложение за Директива относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни с цел научни изследвания, образование, ученически обмен, платен и неплатен стаж, доброволческа дейност и работа по програми „au pair“ (преработен текст) || 1 || 2 || EL Vouli ton Ellinon (2 гласа)

24 || COM(2013) 168 || Изменено предложение за Директива относно прозрачността на мерките за регулиране на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на системите за обществено здравно осигуряване || 1[85] || 2 || ES Congreso de los Diputados и Senado (двете камари — 2 гласа)

25 || COM(2013) 207 || Предложение за Директива за изменение на Директиви на Съвета 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО по отношение на оповестяването на нефинансова информация и информация за многообразието от страна на някои големи дружества и групи || 1 || 2 || EE Riigikogu (2 гласа)

26 || COM(2013) 228 || Предложение за Регламент за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 || 1 || 1 || RO Senatul (1 глас)

27 || COM(2013) 260 || Предложение за Регламент относно здравеопазването на животните || 1 || 1 || AT Bundesrat (1 глас)

28 || COM(2013) 265 || Предложение за Регламент относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с оглед да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, продуктите за растителна защита || 1 || 2 || LU Chambre des Députés (2 гласа)

29 || COM(2013) 267 || Предложение за Регламент относно защитните мерки срещу вредителите по растенията || 1 || 1 || AT Bundesrat (1 глас)

30 || COM(2013) 409 || Предложение за Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване || 1 || 2 || MT Kamra tad-Deputati (2 гласа)

31 || COM(2013) 410 || Предложение за Регламент за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст) || 1 || 2 || MT Kamra tad-Deputati (2 гласа)

32 || COM(2013) 520 || Предложение за Регламент за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преобразуването на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преобразуване и Единния фонд за преобразуване на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета || 1 || 2 || SE Riksdag (2 гласа)

33 || COM(2013) 535 || Предложение за Регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) || 1 || 1 || CZ Senát (1 глас)

34 || COM(2013) 550 || Предложение за Регламент относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти || 1 || 1 || FR Sénat (1 глас)

35 || COM(2013) 620 || Предложение за Регламент относно превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове || 1 || 1 || AT Bundesrat (1 глас)

36 || COM(2013) 641 || Предложение за Регламент относно индекси, използвани като референтни показатели за целите на финансови инструменти и финансови договори || 1 || 1 || UK House of Commons (1 глас)

Брой мотивирани становища по документи, броени поотделно || 99

Брой мотивирани становища, отнасящи се до повече от един документ[86] || 11[87]

ОБЩО получени мотивирани становища || 88

[1]     COM(2014) XXX final.

[2]     http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/planned_ia/planned_ia_bg.htm

[3]     http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/commission_guidelines/commission_guidelines_en.htm

[4]     http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/iab/iab_en.htm

[5]     COM(2013) 824 final.

[6]     COM(2013) 721 final.

[7]     COM(2013) 641 final.

[8]   Съобщение ,,Укрепване на основите на интелигентното регулиране чрез по-добра оценка“, COM(2013) 686 final, 2.10.2013 г.

[9]     Вж. бележка под линия 44.

[10]    COM(2013) 534 final.

[11]    Комисията получи 88 мотивирани становища, някои от които се отнасяха до повече от един документ.

[12]    COM(2013) 133 final.

[13]    COM(2012) 788 final.

[14]    COM(2013) 296 final.

[15]    Документ CdR 2336/2012, приет от Бюрото на Комитета на регионите на 30 януари 2013 г.

[16]    1. Преглед на политиката и законодателството на ЕС в областта на отпадъците;               2. ,,Пакетът за пристанищата“ (който замени първоначално избраната инициатива ,,Син пояс“); 3. Градска мобилност;              4. Електронно фактуриране при обществените поръчки; както и                5. Рамка за оценка на въпросите, свързани с околната среда, климата и енергията, за да се даде възможност за безопасен и сигурен неконвенционален добив на въглеводороди.

[17]    а) инициативите следва да бъдат от ясно изразен политически интерес за местните и регионалните власти;

      б) инициативите следва да се отнасят до правомощията на местните и регионалните власти; както и

      в) инициативите следва да съдържат аспект, потенциално свързан със субсидиарността.

[18]    Тази методика дава възможност за бърз предварителен анализ на потенциалното въздействие на законодателството на ЕС върху развитието на регионите. Тя съчетава стандартизиран инструмент на основата на показатели със системното събиране на експертни знания посредством семинари. Методиката обхваща потенциалното въздействие на общо равнище с общи показатели за европейските региони на ниво NUTS 2.

[19]    Документ CdR 2214/2012.

[20]    Документ CdR 3766/2013.

[21]    Документ CdR 5295/2013.

[22]    Документ CdR 2062/2013.

[23]    https://portal.cor.europa.eu/subsidiarity/news/Pages/Subsidiarity-Annual-Report-2013.aspx  

[24]    Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (OВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1).

[25]    Решение от 7 октомври 2009 г. по дело Vischim/Комисия (T-420/05, Сборник, стр. II‑3841, точка 223).

[26]    Регламент (ЕС) № 737/2010 на Комисията от 10 август 2010 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с тюленови продукти (ОВ L 216, 17.8.2010 г., стр. 1).

[27]    Решение от 10 декември 2002 г. по дело British American Tobacco (Investments) and Imperial Tobacco (C-491/01, Recueil, стр. I-11453, точка 179).

[28]    COM(2013) 534 final.

[29]    CY Vouli ton Antiprosopon (2 гласа), CZ Senát (1 глас), FR Sénat (1 глас), HU Országgyűlés (2 гласа), IE Houses of the Oireachtas (двете камари — 2 гласа), MT Kamra tad-Deputati (2 гласа), RO Camera Deputaților (1 глас), SI Državni zbor (1 глас), SE Riksdag (2 гласа), NL Eerste Kamer (1 глас), NL Tweede Kamer (1 глас), UK House of Commons (1 глас) и UK House of Lords (1 глас).

[30]    Всеки национален парламент разполага с два гласа, като в случаите, когато националният парламент има двукамарна система, всяка от камарите разполага с един глас. Всяка от камарите има право да изпраща мотивирани становища самостоятелно.

[31]    PL Senat, DE Bundesrat, PT Assembleia da República, RO Senatul, IT Senato della Repubblica, FR Assemblée nationale, FI Eduskunta. Още становища бяха представени през 2014 г.

[32] Комисията отговори на тези несвързани със субсидиарността коментари с отделни писма до националните парламенти.

[33]    COM(2013) 851 final.

[34]    COM(2013) 133 final.

[35] BE Sénat, FI Eduskunta, DE Bundesrat, IE Houses of the Oireachtas (двете камари), LT Seimas, PL Senat, SE Riksdag, NL Eerste Kamer, NL Tweede Kamer.

[36]    IT Senato della Repubblica, DK Folketing, EE Riigikogu, RO Senatul и PT Assembleia da República.

[37]    COM(2012) 788.

[38]    CZ Poslanecká sněmovna (1 глас), DK Folketing (2 гласа), EL Vouli ton Ellinon (2 гласа), IT Senato della Repubblica (1 глас), PT Assembleia da República (2 гласа), RO Camera Deputaților (1 глас) и SE Riksdag (2 гласа).

[39]    AT Bundesrat, CZ Sénat, DE Bundesrat, FR Assemblée nationale, PL Senat, RO Senat, SK Národná Rada, HU Országgyűlés.

[40]    BG Народно събрание и IT Camera dei Deputati.

[41]    Вж. Решение по дело BAT, С-491/01, Recueil 2002 г., стр. I-11453.

[42]    COM(2013) 296.

[43] FR Assemblée nationale (1 глас), IT Senato della Repubblica (1 глас), LV Saeima (2 гласа), MT Kamra tad-Deputati (2 гласа), PL Sejm (1 глас), ES Congreso de los Diputados и Senado (двете камари — 2 гласа) и SE Riksdag (2 гласа).

[44] PT Assembleia da República, PL Senat и DE Bundesrat.

[45]    За да може да бъде квалифицирано като мотивирано становище съгласно определението в Протокол № 2, в него трябва да се излагат причините, поради които националният парламент счита, че законодателното предложение не е съобразено с принципа на субсидиарност, и становището трябва да бъде изпратено на Комисията в срок от осем седмици от предаване на предложението на националните парламенти.

[46]    Съгласно Протокол № 2 всеки национален парламент разполага с два гласа. В случай на двукамарна национална парламентарна система всяка от камарите разполага с един глас. Когато мотивираните становища относно незачитането на принципа на субсидиарност в проект за законодателен акт представляват най-малко една трета от общия брой на дадените на националните парламенти гласове, прагът за задействане на процедурата за ,,жълт картон“ е достигнат, т.е. проектът трябва да бъде преразгледан. След присъединяването на Хърватия на 1 юли 2013 г. 19 от 56 гласа представляват една трета от общия брой на дадените на националните парламенти гласове.

[47]    От които едно е изпратено съвместно от двете камари на IE Houses of the Oireachtas — брои се като едно мотивирано становище от две камари.

[48]    Съгласно Протокол № 2 при проекти на законодателни актове, внесени на основание член 76 от ДФЕС (относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие), прагът за задействане на процедурата за ,,жълт картон“ е достигнат, когато мотивираните становища представляват най-малко една четвърт от общия брой на дадените на националните парламенти гласове. След присъединяването на Хърватия на 1 юли 2013 г. 14 от 56 гласа представляват една четвърт от общия брой на дадените на националните парламенти гласове.

[49]    От които едно е изпратено съвместно от двете камари на IE Houses of the Oireachtas — брои се като едно мотивирано становище от две камари.

[50]    От които едно е изпратено съвместно от двете камари на ES — брои се като едно мотивирано становище от две камари.

[51]    Четири от мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяха и до различни други документи на Комисията.

[52]    Това мотивирано становище от LU Chambre des Députés се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29.

[53]    Това мотивирано становище от SE Riksdag се отнася до COM(2013) 27, COM(2013) 28, COM(2013) 29, COM(2013) 30 и COM(2013) 31 — четвъртия законодателен пакет за железопътния транспорт.

[54]    Това мотивирано становище от NL Eerste Kamer се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29.

[55]    Това мотивирано становище от NL Tweede Kamer се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29.

[56]    Четири от мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяха и до различни други документи на Комисията.

[57]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от LU Chambre des Députés се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29.

[58]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от SE Riksdag се отнася до COM(2013) 27, COM(2013) 28, COM(2013) 29, COM(2013) 30 и COM(2013) 31 — четвъртия законодателен пакет за железопътния транспорт.

[59]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от NL Eerste Kamer се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29.

[60]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от NL Tweede Kamer се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29.

[61]    Две от мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяха и до COM(2012) 615.

[62]    Комисията получи три мотивирани становища относно този документ от DK Folketing, SE Riksdag и съвместно от NL Eerste Kamer и NL Tweede Kamer (двете камари) преди 1 януари 2013 г.

[63]    Това мотивирано становище от CZ Poslanecká sněmovna се отнася до COM(2012) 614 и COM(2012) 615.

[64]    Това мотивирано становище от UK House of Lords се отнася до COM(2012) 614 и COM(2012) 615.

[65]    От които едно е изпратено съвместно от двете камари на IE Houses of the Oireachtas — брои се като едно мотивирано становище от две камари.

[66]    Едно от мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяше и до COM(2013) 28, COM(2013) 29, COM(2013) 30 и COM(2013) 31.

[67]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от SE Riksdag се отнася до COM(2013) 27, COM(2013) 28, COM(2013) 29, COM(2013) 30 и COM(2013) 31 — четвъртия законодателен пакет за железопътния транспорт.

[68]    Едно от мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяше и до COM(2013) 27, COM(2013) 28, COM(2013) 29 и COM(2013) 30.

[69]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от SE Riksdag се отнася до COM(2013) 27, COM(2013) 28, COM(2013) 29, COM(2013) 30 и COM(2013) 31 — четвъртия законодателен пакет за железопътния транспорт.

[70]    От които едно е изпратено съвместно от двете камари на ES — брои се като едно мотивирано становище от две камари.

[71]    Мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяха и до COM(2012) 614.

[72]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от CZ Poslanecká sněmovna се отнася до COM(2012) 614 и COM(2012) 615.

[73]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от UK House of Lords се отнася до COM(2012) 614 и COM(2012) 615.

[74]    Мотивираното становище относно този документ на Комисията се отнасяше и до COM(2013) 27, COM(2013) 28, COM(2013) 29 и COM(2013) 31.

[75]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от SE Riksdag се отнася до COM(2013) 27, COM(2013) 28, COM(2013) 29, COM(2013) 30 и COM(2013) 31 — четвъртия законодателен пакет за железопътния транспорт.

[76]    От които едно е изпратено съвместно от двете камари на ES — брои се като едно мотивирано становище от две камари.

[77]    Мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяха и до COM(2013) 619.

[78]    Това мотивирано становище от UK House of Commons се отнася до COM(2012) 618 и COM(2012) 619.

[79]    Това мотивирано становище от UK House of Lords се отнася до COM(2012) 618 и COM(2012) 619.

[80]    Мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяха и до COM(2013) 618.

[81]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от UK House of Commons се отнася до COM(2012) 618 и COM(2012) 619.

[82]    Както е посочено по-горе, това мотивирано становище от UK House of Lords се отнася до COM(2012) 618 и COM(2012) 619.

[83]    Това мотивирано становище е изпратено съвместно от двете камари на ES — брои се като едно мотивирано становище от две камари.

[84]    Едно от мотивираните становища относно този документ на Комисията се отнасяше и до JOIN(2013) 1.

[85]    Това мотивирано становище е изпратено съвместно от двете камари на ES — брои се като едно мотивирано становище от две камари.

[86]    Тъй като някои мотивирани становища се отнасят до повече от един документ, в таблицата е представен броят на мотивираните становища, подадени за всеки отделен документ. За да е виден също така броят на мотивираните становища, получени от Комисията, е приспаднат допълнителният брой мотивирани становища, които се отнасят до повече от един документ.

[87]    Както е посочено по-горе, става въпрос за едно мотивирано становище от LU Chambre des Députés, което се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29; едно мотивирано становище от SE Riksdag, което се отнася до COM(2013) 27, COM(2013) 28, COM(2013) 29, COM(2013) 30 и COM(2013) 31 — четвъртия законодателен пакет за железопътния транспорт; едно мотивирано становище от NL Eerste Kamer, което се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29; едно мотивирано становище от NL Tweede Kamer, което се отнася до COM(2013) 28 и COM(2013) 29; едно мотивирано становище от CZ Poslanecká sněmovna, което се отнася до COM(2012) 614 и COM(2012) 615; едно мотивирано становище от UK House of Lords, което се отнася до COM(2012) 614 и COM(2012) 615; едно мотивирано становище от UK House of Commons, което се отнася до COM(2012) 618 и COM(2012) 619; и едно мотивирано становище от UK House of Lords, което се отнася до COM(2012) 618 и COM(2012) 619.