Борба с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия

1. Въведение

Веригата за доставки на храни осигурява хранителни продукти и напитки за гражданите и домакинствата. Тя засяга ежедневно всички потребители в ЕС и съставлява значителна част от бюджета на средностатистическото домакинство[1]. Преди продуктът да достигне до потребителя, редица участници на пазара (производители, преработватели, търговци на дребно и др.) увеличават неговата стойност и влияят върху крайната цена, която заплаща потребителят. В това отношение единният пазар донесе големи ползи за предприятията от веригата за доставки на храни. Както големите, така и малките доставчици и търговци на дребно сега разполагат с повече пазарни възможности и по-широка клиентела. Трансграничната търговия между държавите — членки на ЕС, обхваща около 20 % от общото производството на храни и напитки в ЕС. Минимум 70 % от общия износ на хранително вкусови продукти от държавите членки е предназначен за други държави членки[2]. Ето защо една верига за доставки на храни, която функционира гладко и ефикасно в целия ЕС, може да допринесе значително за единния пазар.

През последните няколко десетилетия обаче се наблюдават тенденции — като например засилената концентрация и вертикалната интеграция на пазарните участници в ЕС — които доведоха до структурни промени във веригата за доставки на храни. Така се създаде ситуация на различни позиции на влияние при договарянето между участниците във веригата и до икономически дисбаланси в търговските им взаимоотношения. В търговските взаимоотношения разликите във влиянието при договаряне са нещо обичайно, но злоупотребата с тях може понякога да доведе до нелоялни търговски практики[3].

Нелоялните търговски практики може да се определят най-общо като грубо отклонение от етичното търговско поведение, те са в разрез с принципите на добросъвестност и почтеност при сключване на сделки и са наложени едностранно от единия търговски партньор на другия.

В настоящото съобщение не се предвиждат регулаторни действия на равнище ЕС, нито се предписва единно решение на въпроса с НТП, а по-скоро се насърчават заинтересованите страни и държавите членки да отстранят НТП с подходящи и пропорционални мерки, отчитайки националните особености и най-добри практики. В него стопанските субекти от европейската верига за доставка на храни се поощряват да участват в доброволни схеми, насочени към насърчаване на най-добрите практики и намаляване на НТП, като се подчертава и значението на ефективните средства за правна защита. Комисията се ангажира да продължи да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и със съответните заинтересовани страни. В отстраняването на нелоялните търговски практики трябва да се включат всички.

2. 2. Контекст

Проблемът с НТП беше потвърден от всички участници във веригата на доставки на храни, въпреки че е трудно да се направи оценка на пълния му размер и честота. Редица проучвания показват, че НТП са често срещано явление, поне в някои части от веригата на доставки. Така например, в проучване сред доставчиците във веригата на доставка на храни, проведено в целия ЕС, 96 % от отговорилите заявяват, че вече са били предмет на поне една форма на НТП[4]. Проучвания бяха направени и на национално равнище. В доклад на испанския орган по конкуренция за отношенията между производителите и търговците на дребно в хранително-вкусовия сектор, се посочва, че според 56 % от отговорилите доставчици договорните условия често или понякога са били променяни със задна дата[5].  Проучване, проведено от името на италианския орган по конкуренция, показва, че 57 % от производителите често или винаги се съгласяват с едностранни промени със задна дата, тъй като се страхуват от ответни търговски действия, ако откажат промените[6].

НТП може да нанесат ущърб и то най-вече върху малките и средните предприятия във веригата за доставки на храни[7]. Те може да се отразят върху способността им да оцеляват на пазара, да  инвестират средства в нови продукти и технологии и да разширяват трансграничната си дейност на единния пазар. Въпреки че е трудно да се даде цялостна количествена оценка на влиянието на нелоялните търговски практики върху пазара, тяхното пряко отрицателно въздействие върху засегнатите страни е безспорно. В горепосоченото общоевропейско проучване 83 % от анкетираните, потвърдили, че са били обект на НТП, заявяват, че в резултат на НТП разходите им са нараснали, а 77 % — че НТП водят до намаляване на приходите им. Освен това по веригата на доставки може да се проявят непреки въздействия върху малките и средните предприятия, които се изразяват по-специално в това, че — опасявайки се от вероятността да бъдат засегнати от нелоялни търговски практики — те се въздържат от установяването на търговски отношения. 

Новата обща селскостопанска политика (ОСП)[8] и новата обща политика в областта на рибарството (ОПР)[9] засилват позицията на производителите спрямо останалите стопански субекти по веригата за доставки на храни, най-вече като подкрепят създаването и развитието на организации на производителите. Новата единна обща организация на пазара също включва елементи, насочени към ограничаване на дисбаланса в позициите при договаряне между земеделските производители и останалите участници във веригата за доставки на храни в някои сектори (мляко и млечни продукти, зехтин, говеждо и телешко месо, полски култури). Новите правила също така предоставят на държавите членки възможността да изискват задължителни писмени договори и в други селскостопански сектори, при условие че има предпазни мерки, които гарантират, че такива разпоредби не нарушават адекватното функциониране на вътрешния пазар. Реформата на ОСП, по-специално посредством новата единна обща организация на пазара, включва елементи, които целят да се намали дисбаланса в позициите при договаряне между земеделските производители и останалите участници във веригата за доставки на храни.

Някои държави членки вече се занимават на национално равнище с нелоялните търговски практики, като използват различни подходи, някои от които са законодателни, а други се основават на платформи за саморегламентиране от страна на пазарните участници. Там, където съществуват някакви правила, те се различават по характера, степента и правната форма на предоставяната защита срещу нелоялните търговски практики.

Съществуването на нелоялни търговски практики, както и тяхното отрицателно въздействие, бяха признати и от участниците в създадения от Комисията през 2010 г.[10] Форум на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни. Осъзнавайки необходимостта от разрешаване на проблема на европейско равнище, те създадоха рамка за саморегламентиране (инициативата за веригата на доставки), която Комисията приветства. Девет месеца след създаването си инициативата свидетелства за силен интерес от страна на търговците на дребно и на едро, производствените предприятия, както и някои малки и средни предприятия. Някои заинтересовани страни обаче – по специално земеделски производители и месопреработвателната промишленост – не се присъединиха към тази рамка на равнище ЕС. Въпреки че селскостопанските производители са представени в национални платформи в няколко държави членки[11], засега само четири селскостопански предприятия са се включили в рамката на равнището на ЕС. Тя освен това е обвързваща само за дружествата, които са решили да я спазват.

Резултатът е, че днес в ЕС продължават да са налице големи различия в начина, по който се решават проблемите, свързани с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни.

Потенциалните ползи от тяхното ограничаване могат да бъдат значителни, особено за малките и средните предприятия и за микропредприятията, тъй като — в сравнение с големите предприятия — при тях вероятността да се окажат потърпевши от нелоялни търговски практики и техните последици е по-голяма. Следва също така да се отбележи, че нелоялните търговски практики, прилагани в ЕС, могат да въздействат пряко или непряко върху производителите и предприятията извън неговите граници, включително в развиващите се страни.

В тази връзка настоящото съобщение има за цел да допринесе за постигането на справедливи и устойчиви търговски взаимоотношения и равнопоставеност за пазарните участници във веригата за доставки на храни, като се спомогне за намаляването на отрицателното въздействие и на евентуалните трансгранични пречки, особено за малките и средните предприятия, дължащи се на нелоялните търговски практики.

3. Проблеми, предизвикани от нелоялните търговски практики

Възможните последици от нелоялните търговски практики на равнището на ЕС пораждат загриженост както в Европейската комисия, така и в Европейския парламент. През януари 2012 г. Парламентът прие резолюция[12], в която подчерта, че дисбалансите по веригата на предлагането на храни представляват общоевропейски проблем, тъй като могат да водят до нелоялни практики. В резолюцията се съдържа списък с конкретни нелоялни търговски практики и се призовава те да бъдат подложени на специфично регулиране, надзор и санкции.

В интерес на по-задълбоченото вникване в тази проблематика през януари 2013 г. Комисията публикува Зелена книга относно нелоялните търговски практики. Целта беше заинтересованите страни да изкажат своите мнения във връзка с наличието на нелоялни търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки[13], както и да се набележат начини за премахването на тези практики. Резултатите от последвалата обществена консултация съдържат следните важни наблюдения:

1. Нелоялните търговски практики може да се срещат във всички сектори, но отговорите на заинтересованите страни на повдигнатите в Зелената книга въпроси сочат, че във веригата за доставки на храни тези практики представляват особен проблем.

2. Основните категории нелоялни търговски практики, посочени в Зелената книга и потвърдени от редица заинтересовани страни, са следните:

— търговският партньор прилага със задна дата неопределени, неясни или непълни условия на договора,

— търговският партньор прехвърля на насрещната страна прекомерни и непредвидими разходи и рискове,

— търговският партньор използва поверителна информация,

— нелоялно прекратяване или прекъсване на търговските взаимоотношения.

3. Като проблематична практика бяха посочени и териториалните ограничения на доставките. Понякога транснационалните доставчици ги налагат върху търговците на дребно, като по този начин им пречат да се снабдяват със същите стоки от чужбина или от едно централно място. Териториалните ограничения обаче се различават по характер от изброените категории нелоялни търговски практики, поради което Комисията ще ги подложи на отделна оценка.

4. За търговския партньор, който се намира в по-слаба позиция при договаряне, преките последици от посочените по-горе нелоялни търговски практики — и по-специално когато те се прилагат по непредсказуем начин, могат да се изразят в неоправдани разходи или по-ниски от очакваните приходи. Неочаквани промени в договорните условия също могат да доведат до свръхпроизводство и разхищение на храни. Сблъсъкът с нелоялни търговски практики или дори вероятността това да се случи в бъдеще може да се отрази върху способността или готовността на по-слабия търговски партньор да финансира инвестиции. В момента Комисията провежда също така проучване относно избора и иновациите в сектора на търговията на дребно. То следва да изясни развоя и причините за избора и иновациите на равнището на пазара като цяло. Освен това разнородният характер на законодателните разпоредби на национално равнище, чрез които отделните държави членки се борят срещу нелоялните търговски практики, означава, че малките и средните предприятия — поради ограничените си ресурси за правна помощ — са изправени пред сложна ситуация по отношение на нелоялните търговски практики и средствата за тяхното преодоляване. Произтичащата от това несигурност може да възпре някои дружества, по-специално малките и средните предприятия, от навлизане на нови географски пазари или дори от трансгранична търговия. Това стана видно от проведено в ЕС проучване сред земеделските стопани / първичните производители на пазара на хранително-вкусови продукти. 46 % от участниците в допитването смятат, че НТП оказват отрицателно въздействие върху достъпа до нови пазари или трансгранична дейност[14].

4. Разнородна ситуация по отношение на мерките срещу нелоялните търговски практики в ЕС 4.1. Разпокъсаност на мерките срещу нелоялните търговски практики

До известна степен действащата законодателна уредба на равнище ЕС съдържа някои правила във връзка с борбата с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни и извън нея. Съществуващите инструменти като например споменатата по-горе реформа на ОСП, правото в областта на конкуренцията, разпоредбите относно рекламните практики[15], неравноправните клаузи в потребителските договори[16], предложената директива относно търговските тайни[17], както и други междусекторни разпоредби могат в определени ситуации да бъдат полезни в борбата с нелоялните търговски практики, но в повечето случаи не се прилагат спрямо конкретните нелоялни търговски практики, упоменати по-горе. В Предложението за Регламент за общо европейско право за продажбите[18] се забраняват някои неравноправни условия в договорите между стопански субекти, като по този начин може да се внесе полезна яснота в устойчивите дългосрочни взаимоотношения. След като този акт бъде одобрен от съзаконодателите обаче, неговото прилагане ще зависи от двустранното споразумение между търговските партньори.

Големи различия съществуват в начините, по които нелоялните търговски практики се третират на национално равнище. Някои държави членки са приели законодателни мерки. Други предпочитат да прилагат подходи на саморегламентиране или пък изобщо не предприемат конкретни мерки срещу нелоялните търговски практики, разчитайки вместо това на общи принципи. Държавите членки, които се опитват да се справят с нелоялните търговски практики чрез нормативни актове, са въвели специални правила за взаимоотношенията между стопанските субекти, допълнили са националното си законодателство в областта на конкуренцията или са разширили приложното поле на Директивата относно нелоялните търговски практики[19] така, че да включи взаимоотношенията между стопански субекти. Някои държави членки, които първоначално опитаха да се справят с НТП посредством доброволни подходи, решиха впоследствие да включат законодателни мерки в борбата с тези практики.

От тези различия в подходите следва, че степента и видът на предоставяната защита срещу нелоялни търговски практики, както и евентуалните правоприлагащи механизми, зависят от мястото на установяване на дружеството, което има силна позиция при договаряне и прилага такива практики. В днешно време, когато източниците на снабдяване все по-често се намират в повече от една държава, това може да се окаже проблем. Освен това от отговорите, които публичните органи дадоха при консултацията по Зелената книга, стана ясно, че са налице отделни случаи на преднамерено търсене на най-благоприятната правна система, т.е. практика, при която договорната страна с по-силни позиции едностранно определя в коя държава членка, а оттам — и според коя законодателна уредба, се изпълнява договорът, като по този начин се цели да се избегне юрисдикцията, в която спрямо нелоялните търговски практики се прилагат по-строги мерки. По време на организираните от Комисията обществена консултация и дискусии в различни форуми на заинтересованите страни този проблем бе изрично повдигнат от пет държави членки.

4.2. Правоприлагане

По принцип всяка страна, която е изложена на нелоялни търговски практики, може да търси обезщетение срещу несправедливи договорни клаузи чрез съдебно производство съгласно гражданскоправните разпоредби. Някои заинтересовани страни, особено от средите на малките и средните предприятия обаче нееднократно подчертаха, че съдебните производства всъщност често не са ефективно средство за справяне с нелоялните търговски практики. Първо, те струват скъпо и отнемат време. Второ, което е може би още по-важно — по-слабата страна в дадено търговско взаимоотношение във веригата за доставки на храни (в повечето случаи това е малко или средно предприятие) често се опасява, че завеждането на дело може да бъде причина по-силната страна да прекрати търговското взаимоотношение (т. нар. фактор „страх“). Това може да бъде причина страната, която е засегната от нелоялни търговски практики, да се въздържи от правни действия, което на свой ред може да ограничи възпиращия ефект върху страната, която използва такива практики.

Ето защо някои държави членки са въвели други механизми за правна защита с цел да се преодолеят нелоялните търговски практики във вертикалните вериги за доставки. Някои държави членки са определили правоприлагащ орган, който е независим от съответните участници на пазара, а други са в процес на обсъждане на евентуални реформи в тази насока.

В някои случаи е определен национален компетентен орган, който отговаря за налагането на правила за борба със злоупотребата по отношение на икономически зависими предприятия и/или злоупотребата с по-силната позиция при договаряне. Има обаче и примери на държави членки, които са възложили тази задача на други органи (напр. органи, отговарящи за въпросите в областта на храните или защитата на потребителите) или са създали нови административни органи, които да следят за спазването на правилата срещу НТП. Някои от тези органи разполагат с правомощия да провеждат разследвания и обикновено приемат поверителни жалби.

В други държави членки заинтересованите страни са създали доброволен механизъм за решаване на спорове с цел възникналите спорове да се решават извънсъдебно. В други случаи е възприет комбиниран подход, който включва доброволни схеми и публично правоприлагане.

Селскостопанските производители, както и доставчиците — малки или средни предприятия, подчертават, че наличието на административен орган, който има правомощия да провежда разследвания и да приема поверителни жалби относно предполагаеми нелоялни търговски практики, би бил от решаващо значение за премахването на фактора „страх“. Голяма част от тези заинтересовани страни призовават за създаването на независим правоприлагащ орган на национално равнище, тъй като именно ефективното правоприлагане е ключов фактор за ограничаване на нелоялните търговски практики.

Някои заинтересовани страни считат, че на първо място би трябвало да се обсъдят доброволните рамки и вариантите за саморегламентиране. Ако се окаже, че тези модели не са ефективни спрямо нелоялните търговски практики, може да се помисли за създаване на независим орган.

4.3. Инициатива за веригата на доставки

Инициативата за веригата на доставки възникна в рамките на създадения от Комисията Форум на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни, който се състои от представители на националните органи и на основните заинтересовани страни на равнище ЕС от кръга на доставчиците и търговците на дребно от сектора на храните. През ноември 2011 г. всички представители на пазара, участващи в работната група по проблемите на нелоялните търговски практики, договориха принципи на добрите практики във вертикалните взаимоотношения по веригата за доставки на храни[20]. Тези принципи включват предвидимост на промените в договорните условия; отговорност за собствения предприемачески риск; обоснованост на исканията и таксите.

Като втора стъпка, през септември 2013 г. беше създадена доброволна рамка за прилагане на принципите на добрите практики (инициатива за веригата на доставки)[21]. Дружествата могат да се присъединят към Инициативата за веригата на доставки, след като преценят в каква степен спазват принципите на добрите практики. Съгласно условията на правната уредба и при изпълнението на определени условия отделните спорове може да се решават чрез механизми за решаване на спорове, както и чрез посредничество или арбитраж. С цел да се предотвратят нелоялните търговски практики, в рамката за изпълнение се акцентира върху организационните изисквания на равнище дружество, в това число обучение на персонала и капацитет за участие в определените в рамката механизми за решаване на спорове. Нарушаването на тези организационни изисквания може да доведе до изключване на съответното дружество от инициативата. Рамката ангажира своите членове да предоставят гаранции, че по-слабите страни, които използват механизми за решаване на спорове, не са обект на ответни търговски мерки.

Инициативата се ръководи от управителна група, която включва сдружения на различни заинтересовани страни, представляващи стопанските субекти от веригата за доставки на храни. Към настоящия момент, девет месеца след нейното създаване, са се регистрирали 98 групи или дружества на търговци на дребно, търговци на едро и производители, които представляват 736 дружества от всички държави — членки на ЕС. Расте броят на регистрираните малки и средни предприятия. При все това не всички сдружения на заинтересованите страни са се включили в рамката. По-конкретно от участие в управителната група на инициативата на равнището на ЕС се въздържат представителите на първичните производители (т.е. земеделските стопани), както и на месопреработвателната промишленост. Въпреки че са съгласни с принципите, тези заинтересовани страни са загрижени от липсата на независимо и ефективно правоприлагане в рамките на инициативата за веригата на доставки. Някои от тях обаче участват на национално равнище.

Тези заинтересовани страни смятат, че инициативата за веригата на доставки не обръща достатъчно внимание на фактора „страх“ у икономически зависимите търговски партньори, най-вече защото дружествата, които са изложени на нелоялни търговски практики, нямат възможност да подават поверителни жалби. Доброволната инициатива предвижда поверителност само в случай на колективни спорове, при които сдруженията на заинтересованите страни могат да изискат от управителната група да даде тълкуване на принципите, а за достъп до инструменти за разрешаване на спорове се изисква съгласието на двете договарящи се страни. Инициативата също така не предвижда разследвания или санкции, ако дадено дружество нарушава принципите на добрите практики.

Следва да се признае, че възможностите за осигуряване на механизми за решаване на спорове, с които разполага една инициатива за саморегламентиране, не са неограничени. Ето защо допълването на инициативата за веригата на доставки с независими правоприлагащи мерки в държавите членки, в които понастоящем такива мерки не съществуват, ще увеличи нейната ефективност и ще отстрани основната причина, поради която някои групи заинтересовани страни не са се присъединили към нея.

Във връзка с това следва да се отбележи, че в приетия през декември 2013 г. доклад по собствена инициатива, посветен на въпроси от областта на търговията на дребно, Европейският парламент подкрепи принципите и рамката на инициативата за веригата на доставки, като същевременно призова Комисията да проучи необходимостта и осъществимостта на независимо правоприлагане, чрез което да се отстрани факторът „страх“ при малките участници във веригата за доставки[22].

5. Ефективна стратегия срещу нелоялните търговски практики 5.1. Цялостно възприемане на инициативата на веригата за доставки от страна на пазара

Доброволните кодекси за поведение са важен елемент за създаването на атмосфера, в която предприятията сключват сделки помежду си по почтен и солиден начин. Те могат ефикасно да спомогнат за това в организациите да се изградят подходящи нагласи, подходи за водене на преговори и механизми за решаване на спорове, като по този начин се ограничат или — в идеалния случай — се премахнат нелоялните търговски практики. Освен това в доброволните кодекси може да се предвидят процедури за решаване на спорове между страни, които се намират във вертикално взаимоотношение, и така да се избегнат продължителните и тромави правни действия. Поради това инициативата за веригата на доставки представлява много важна крачка към преодоляването на нелоялните търговски практики. Създаването на национални платформи в рамките на инициативата може да засили допълнително нейното положително въздействие.

Предложения за следващи стъпки:

(1)          Комисията насърчава всички предприятия и съответните организации от веригата за доставки на храни да се присъединят към доброволна инициатива за разрешаване на проблемите с НТП, и по-специално — към инициативата за веригата за доставки, за да изразят своята ангажираност и да спомогнат за изграждането на доверие във веригата за доставки на храни и за постигането на критичната маса и широкия обхват, които са необходими за нейната ефективност.

(2)          Комисията насърчава предприятията от веригата за доставки на храни да популяризират активно инициативата за веригата на доставки сред своите търговски партньори и да информират икономическите си партньори за техните права и задължения. След като се присъединят към инициативата, те следва по подразбиране да информират за това всичките си търговски партньори и да ги поощрят към същата крачка.

(3)          Управителната група на инициативата за веригата на доставки следва да продължи и да задълбочи усилията си за повишаване на осведомеността сред малките и средните предприятия, както и да намери ефективни начини за тяхното присъединяване към инициативата. Малките и средните предприятия са тези, които могат да спечелят най-много от подобни инициативи, поради което е особено важно тяхното участие да бъде възможно най-голямо.

(4)          Управителната група на инициативата за веригата на доставки следва да продължи да полага усилия за насърчаването и улесняването на създаването на национални платформи във всички държави — членки на ЕС.

(5)          Комисията ще продължи да улеснява обмена на информация, както и дискусиите между основните групи заинтересовани страни и да се ангажира активно в управителната група на инициативата с цел да се разшири максимално нейният обхват, по-специално по отношение на малките и средните предприятия, и ще продължи да следи внимателно развитието на инициативата и да насърчава инициативата на веригата за доставки да работи за укрепване на механизма за решаване на спорове и за системите за налагане на санкции.  

5.2. Принципи за добри практики

Държавите членки, които вече се борят на национално равнище с проблема за нелоялните търговски практики, са избрали различни подходи, включително различни определения за нелоялни практики. Националните определения варират от много общи описания до подробни списъци на забранените практики. От друга страна, някои държави членки не са предприели никакви конкретни мерки срещу нелоялните търговски практики. В интерес на ефективната борба с нелоялните търговски практики в целия ЕС, особено при трансграничните сделки, много полезно би било едно общо разбиране за правилата в това отношение.

Инициативата за веригата на доставки не дава точно определение на нелоялните търговски практики, но определя списък от принципи за добри практики и примери за лоялни и нелоялни практики. Тези принципи са съвместно договорени в рамките на форума на високо равнище от всички съответни сдружения на заинтересованите страни от ЕС от вертикалната верига за доставки на храни.

Поради тази причина те представляват полезна основа за идентифициране на нелоялните практики, която следва да бъде разгледана при евентуални инициативи в областта на НТП. Установяването на НТП, от своя страна, позволява да се определят принципите за борбата с тях. Припомня се, че при прилагането на тези принципи икономическите участници трябва да гарантират, че спазват всички действащи правила, включително националното и/или европейското право в областта на конкуренцията, когато е приложимо.

Принципите, формулирани от форума на високо равнище и одобрени от инициативата за веригата на доставки, са:

a)           Писмени споразумения: Споразуменията следва да бъдат в писмена форма, с изключение на случаите, когато това не е осъществимо, или случаите, когато устните споразумения са приемливи и подходящи за двете страни. Те следва да бъдат ясни и прозрачни и да обхващат колкото се може повече релевантни и предвидими елементи, включително права и процедури за прекратяване.

б)           Предсказуемост: Едностранни промени в условията на договорите не може да се правят, освен ако тази възможност и обстоятелствата и условията, при които тя се използва, са договорени предварително. Споразуменията следва да очертават процеса, в чиито рамки всяка страна обсъжда с насрещната страна всички промени, необходими за изпълнението на споразумението или които се дължат на непредвидени обстоятелства, както е посочено в споразумението.

в)           Спазване:  Споразуменията трябва да се спазват.

г)           Информация: Обменът на информация се извършва в стриктно съответствие със законодателството в областта на конкуренцията и с други приложими правни разпоредби, а страните следва да полагат необходимата грижа, за да се гарантира, че предоставената информация е точна и не е подвеждаща.

д)           Поверителност: Поверителността на информацията трябва да се зачита, освен ако информацията вече е публично достъпна или е придобита независимо от получаващата страна законно и добросъвестно.  Поверителната информация се използва от получаващата страна единствено за целите, за които е съобщена.

е)           Отговорност за риска: Всички договарящи се страни по веригата за доставки следва да поемат собствените си предприемачески рискове.

ж)          Обосновано искане: Договаряща се страна няма право да използва заплахи, за да се сдобие с неоправдано предимство или за да прехвърля неоправдани разходи.

Предложения за следващи стъпки:

(6)          Комисията насърчава държавите членки да проучат дали действащите национални законодателни уредби са подходящи за справяне с нелоялните търговски практики, като се вземат предвид най-добрите практики в други държави членки. Държавите членки следва освен това да вземат предвид други възможни отражения на НТП като по-голямото разхищение на храни. За тази цел държавите членки се приканват да преценят дали техните уредби могат да се основават на списък с практики или на обща разпоредба, която способства за справяне с евентуални нарушения на посочените по-горе стандарти.

(7)          Държавите членки освен това следва да насърчават предприятията на своя територия да се присъединяват към доброволни кодекси за поведение — както на национално равнище, така и на равнището на ЕС.

(8)          Комисията ще продължи да подкрепя обмена на най-добри практики между държавите членки, например чрез организиране на работни срещи с експерти от националните администрации.

5.3. Осигуряване на ефикасно правоприлагане на национално равнище

За установяването на надежден възпиращ фактор срещу използването на нелоялни търговски практики са необходими подходящи мерки за правоприлагане.

Ако по-слабата страна в търговското взаимоотношение е икономически зависима от своя по-силен партньор, тя може да се въздържи да предприеме правни действия срещу нелоялните търговски практики чрез съдебно дело или чрез механизми за доброволно решаване на спорове. Възможни са случаи на икономическа зависимост. Например според проучване, проведено от испанската комисия по конкуренция[23], през 2010 г. средно почти 40 % от приходите на доставчиците във веригата за доставка на хранителни стоки са били свързани със само три търговеца на дребно. В някои крайни случаи положението на икономическа зависимост означава, че икономическата жизнеспособност на даден продавач или купувач зависи от конкретни търговски отношения. В случаи, при които нелоялните търговски практики не се разобличават поради страх от загуба на договорните отношение, уредбата за борба с НТП може да бъдат значително укрепена, като на по-слабата страна се предостави възможност да се обърне към независим орган или към орган, разполагащ с правомощия по правоприлагане и с възможност да защити поверителността на жалбоподателя.

Предложения за следващи стъпки:

(9)          Комисията приканва държавите членки да оценят ефективността и надеждността на механизмите, които използват за правоприлагане в борбата с НТП. Държавите членки се приканват да преценят дали не би било уместно въвеждането на допълнителни процедурни или организационни мерки, черпейки от най-добрите практики в други държави членки. Особено внимание следва да се обърне на на капацитета за опазване на поверителността на дружествата, които подават жалби, както и на възможността да се провеждат разследвания.

(10)        Между националните правоприлагащи механизми, които могат да включват определянето на отговорни органи, следва да съществува ефективно сътрудничество на равнището на ЕС с цел да се премахнат нелоялните търговски практики при трансгранични сделки, както и да се избегне евентуален регулаторен арбитраж.

(11)        Комисията ще продължи да подпомага координацията между държавите членки, като улеснява обмена на информация между националните правоприлагащи механизми.

(12)        При разработване и използване на правоприлагащи мерки държавите членки следва да действат пропорционално, като отчитат всички последици както за заинтересованите страни, така и за благосъстоянието на потребителите. По-специално те следва да използват еднакви критерии и практики за правоприлагане спрямо местните и спрямо чуждестранните участници на пазара.

5.4. Потенциални ползи и разходи, свързани с ограничаването на нелоялните търговски практики

Потенциалните ползи от премахването — или поне от ограничаването — на нелоялните търговски практики могат да бъдат значителни. При определянето на ползите и разходите се оказва, че въздействията се проявяват на различни равнища: В отделните двустранни взаимоотношения потенциалните ползи от преодоляването на нелоялните търговски практики са очевидни.

Нелоялните търговски практики често имат пряко отрицателно финансово отражение върху засегнатите от тях дружества. Освен това непредсказуемото поведение на търговски партньори, които злоупотребяват със своята по-силна позиция при договаряне, може да доведе до загуба на икономическа ефективност, например до по-ниски инвестиции, свръхпроизводство или недостатъчно производство поради непредвидимостта или увеличаването на трансакционните разходи, свързани с риска от едностранни и неочаквани промени в търговските условия. Следователно, ако търговските взаимоотношения във веригата за доставки на храни станат по-устойчиви, от това може да произтича значителна изгода. Тя би могла да надхвърли преките ползи и финансовите облекчения за дружествата, които преди това са били потърпевши от нелоялни търговски практики, т.е. предимно малките и средните предприятия. Механизмите, предложени в настоящото съобщение, биха могли освен това да смекчат въздействието на нелоялните търговски практики върху по-слаби търговски партньори от трети държави, включително от развиващите се страни.

Що се отнася до пазара като цяло, оценката на последиците от нелоялните търговски практики, както и на общия социален ефект от тяхното евентуално ограничаване или премахване е по-сложна. Що се отнася до потенциалното въздействие върху потребителите, в държавите членки, в които нелоялните търговски практики са под прицела на закона и в които публичните органи водят борба срещу употребата на такива практики в сделките между предприятия, няма доказателства за отрицателно въздействие върху потребителските цени[24]. В случаите, когато нелоялните търговски практики могат да окажат отрицателно въздействие върху избора, наличието и качеството на продуктите, може да се очаква, че ограничаването или премахването на тези практики ще бъде от полза за потребителите.

Що се отнася до въздействието върху разходите, за предприятията, които вече са се присъединили или възнамеряват да се присъединят към инициативата за веригата на доставки или към подобни национални инициативи, не би имало допълнителни разходи. Предлаганият подход няма да доведе до разходи за държавите членки, в които настоящата законодателна уредба отговаря на критериите, описани по-горе. В държавите членки, които предпочетат да приспособят своите законодателни уредби в съответствие с гореизложеното, разходите по правоприлагането ще зависят от това, дали за тази цел се използва съществуващ механизъм или се въвеждат нови процедурни или организационни разпоредби.

6. Заключения

В повечето случаи практиките, които съществуват между участниците на пазара от веригата за доставки на храни, са почтени и справедливи за двете страни. Заинтересованите страни обаче са единодушни, че нелоялни търговски практики наистина има, като предимно малките и средните предприятия твърдят, че такива практики се срещат сравнително често и оказват отрицателно въздействие върху тяхната финансова жизнеспособност и капацитета им да извършват собствената си дейност. Консултацията по Зелената книга, съпровождащите я проучвания и някои от последните инициативи на национално равнище показват, че един комбиниран подход — т.е. доброволни схеми, допълнени с надеждно и ефективно правоприлагане въз основа на сравними принципи — може да се окаже целесъобразен за справяне с нелоялните търговски практики. При наличието на солиден възпиращ фактор доброволни инициативи, като например инициативата за веригата на доставки може да служат като основно средство за решаване на конфликтите между търговските партньори, докато публичното правоприлагане или съдебните производства биха могли да се използват само ако няма по-ефикасна и по-бърза алтернатива на двустранното решение. По този начин стъпките, предложени в настоящото съобщение, не само ще допълнят, но и ще укрепят инициативата за веригата на доставки, като я направят по-привлекателна за групите заинтересовани страни, които досега се въздържаха да се присъединят, опасявайки се от липсата на ефективно правоприлагане.

За разрешаване на въпросите около НТП в настоящото съобщение се предлага комбиниран подход от доброволна и регулаторна уредба, установяване на НТП и принципи за преодоляването им, като се вземат предвид различните национални особености и подходи. Някои държави членки приеха специални законодателни разпоредби, при други подходът се основава на общи правни принципи и/или на инициативи за саморегламентиране. Когато преценяват дали са необходими допълнителни мерки държавите членки следва в съответствие с настоящото съобщение и като вземат предвид най-добрите практики да действат пропорционално и да отчитат последиците както за заинтересованите страни, така и за благосъстоянието на потребителите. На равнището на Комисията предложените мерки нямат отражение върху бюджета извън вече предвиденото за следващите години в рамките на официалното планиране.

Комисията ще наблюдава и оценява постигнатия напредък, като разгледа i) действителното отражение на инициатива за веригата на доставки и нейните национални платформи[25] и ii) правоприлагащите механизми, създадени от държавите членки, за увеличаване на доверието на всички страни в адекватното функциониране на една устойчива верига за доставки на храни.

В края на 2015 г. Комисията ще представи доклад на Съвета и на Европейския парламент. Въз основа на този доклад тя ще вземе решение дали е необходимо да се предприемат допълнителни действия на равнище ЕС за справяне с описаните проблеми.

[1]               Разходите за храна съставляват около 14 % от бюджета на средностатистическото домакинство в ЕС (по данни на извършеното от Евростат проучване на бюджета на домакинствата).

[2]               Доклад на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни, декември 2012 г.

[3]               Вж. Съобщение на Комисията (COM(2009) 591 окончателен) — По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа https://webgate.ec.testa.eu/docfinder/extern/aHR0cDovLw==/ZXVyLWxleC5ldXJvcGEuZXU=/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52009DC0591&rid=1

[4]               Проучване относно нелоялните търговски практики в Европа (Survey on Unfair Commercial Practices in Europe), март 2011 г., организирано от Dedicated от името на CIAA (Европейска асоциация на промишлеността на храни/напитки) и AIM (Асоциация на европейските марки).

[5]               Доклад за отношенията между доставчици и търговци на дребно в хранително-вкусовия сектор (Report on the relations between manufacturers and retailers in the food sector), Comisión Nacional de la Competencia, октомври 2011 г.

[6]               Indagine conoscitiva sul settore della GDO – IC 43, август 2013 г.

[7]               Вж. също Съобщение на Комисията COM(2011) 78 окончателен: „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“, където се посочва, че „... МСП често са изправени пред нелоялни договорни условия и практики, наложени от различни участници във веригата за доставки.“

[8]               В новата програма за развитие на селските райони се съдържат мерки в подкрепа на създаването и развитието на организации, които могат да подпомогнат производителите при договарянето с големи купувачи.

[9]               Новата обща организация на пазара на рибни продукти и продукти от аквакултури (Регламент (ЕС) № 1379/2013), която подкрепя организациите на производители за подобряване на предлагането на техни продукти на пазара и на тяхната пазарна позиция чрез изготвянето на планове за производство и предлагане на пазара.

[10]             Решение на Комисията от 30 юли 2010 г. за учредяване на Форум на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни (2010/C 210/03).

[11]             Белгия, Германия, Нидерландия и Финландия.

[12]             Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2012 г. относно дисбалансите по веригата на предлагането на храни.

[13]             Зелена книга относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа, СОМ(2013) 37, 31 януари 2013 г.

[14]             Въздействие на нелоялните търговски практики в европейския хранително-вкусов сектор, (Impact of Unfair Trading Practices in the European agri-food sectorImpact of Unfair Trading Practices in the European agri-food sector) април 2013 г., организирано от Dedicated от името на COPA COGECA (Европейско сдружение на земеделски производители и кооперативи в селското стопанство)

[15]             Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама.

[16]             Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори

[17]             Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно закрилата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване, СОМ(2013) 813 final, 28 ноември 2013 г.

[18]             Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, COM(2011) 635 окончателен, 11 октомври 2011 г.

[19]             Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар.

[20]             http://www.supplychaininitiative.eu

[21]             Също.

[22]             Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници.

[23]             Доклад за отношенията между доставчици и търговци на дребно в хранително-вкусовия сектор (Report on the relations between manufacturers and retailers in the food sector), Comision Nacional de la Competencia, октомври 2011 г.

[24]             Що се отнася до общото развитие на цените, Европейският механизъм за наблюдение на цените на храните е един полезен инструмент: http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/food/competitiveness/prices_monitoring_en.htm

[25]             Във връзка с това Комисията ще обсъди възможността за удължаване на мандата на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата за предлагане на храни, за да следи за изпълнението на действията, посочени в настоящото съобщение, посредством прозрачен диалог със заинтересованите лица от частния сектор и с националните органи.