Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Словения за 2014 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на Словения за 2014 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1176/2011 на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси [2], и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[3],

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент[4],

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитет за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1) На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия ще се съсредоточи върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2) На 13 юли 2010 г. Съветът въз основа на предложения на Комисията прие препоръка относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки, като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики за заетост.

(3) На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на национално равнище, на равнището на ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнище държави членки, като изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4) На 9 юли 2013 г. Съветът прие препоръка относно националната програма за реформи на Словения за 2013 г. и даде становището си относно програма за стабилност на Словения за периода 2012—2016 г. На 15 ноември 2013 г., в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013[5], Комисията представи своето становище относно проекта на бюджетен план на Словения за 2014 г.[6]

(5) На 13 ноември 2013 г. Комисията прие Годишния обзор на растежа[7], с което постави началото на Европейския семестър за координиране на икономическите политики за 2014 г. На същия ден въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие също така Доклада за механизма за предупреждение[8], в който беше посочено, че Словения ще бъде една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6) На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите за осигуряването на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за подпомагане на растежа. Той подчертава необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7) На 5 март 2014 г. Комисията публикува резултатите от задълбочения преглед за Словения[9], извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията дава основание да се заключи, че Словения продължава да среща прекомерни макроикономически дисбаланси, което изисква наблюдение и допълнителни силни политически действия. Макар дисбалансите да бяха коригирани през 2013 г. чрез макроикономическо приспособяване и политически действия от страна на Словения, размерът на необходимата корекция показва, че все още са налице значителни рискове. По-конкретно рискът, произтичащ от икономическата структура, характеризираща се със слабо корпоративно управление, високата степен на държавна намеса в икономиката, загубите на разходна конкурентоспособност, непогасените дългове на предприятията и значителното увеличение на държавния дълг, заслужава много голямо внимание. Въпреки че бе постигнат значителен напредък в оздравяването на счетоводните баланси на банките, все още са необходими решителни действия по отношение на пълното прилагане на всеобхватна стратегия за банковия сектор, включително преструктуриране, приватизация и засилен надзор.

(8) На 15 април 2014 г. Словения представи своята национална програма за реформи за 2014 г., а на 24 април 2014 г. — своята програма за стабилност за 2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(9) Целта на бюджетната стратегия, очертани в Програма за стабилност от 2014 г. е да се коригира прекомерния дефицит до 2015 г. и да се достигне средносрочната цел до 2017 г. С програмата се потвърждава предишната средносрочна цел за балансиран бюджет, която е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. При все това, не се очаква преизчисленият структурно салдо да достигне средносрочната цел до 2017 г. С програмата се планира да се доведе размера на дефицита под 3 % от БВП за 2015 г., в съответствие с целта, установена в препоръката за процедурата за прекомерния дефицит. След 2015 г. в програмата се предвижда стабилно намаление на дефицита, преди да се постигне излишък от 0,3 % от БВП през 2018 г. В програмата се предвижда държавният дълг да достигне връхната си точка от 81,1 % от БВП през 2015 г., преди да спадне до 76 % през 2016 г. Като цяло, бюджетната стратегия, очертана в програмата, е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Макроикономическият сценарий, който лежи в основата на прогнозите в програмата, и който е изготвен от независима организация (Института за макроикономически анализ), има предпазлив характер. На 5 март 2014 г. до Словения бе адресирана независима препоръка на Комисията. В програмата за стабилност са идентифицирани някои допълнителни мерки, които спомагат за преодоляване на съществуващата липса относно изискваното фискално усилие. Въз основа на това, се счита, че програмата за стабилност отчасти е отговорила на независимата препоръка на Комисията. При все това, остават риска да се постигнат резултати, по-ниски от очакваните, тъй като мерките, които лежат в основата на програмата, са недостатъчно подробно описани, и много от тях все още остава да бъдат приети. Всяка нужда от потенциална банкова рекапитализация, произтичаща от анализа на качеството на активите/стрес теста в Словения, ще увеличи бюджетния дефицит и съотношението на държавния дълг към БВП, докато всякакви приходи от успешната приватизация на държавни образувания или банки, които не са включени в прогнозите на програмата, ще намали държавния дълг. Въз основа на прогнозата на Комисията, фискалното усилие през периода 2013—2014 г. не е достатъчно с 1,4 % от БВП относно (коригираната) промяна в структурното салдо и с 0,5 % от БВП относно сбора от изискваните мерки, определени като необходими по времето на издаването на препоръката за процедурата за прекомерния дефицит. За 2015 г., докато в програмата се прогнозира дефицит в съответствие с препоръката за процедурата за прекомерния дефицит, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2014 г. е определен дефицит от 3,1 % от БВП. Освен това, въз основа на прогнозата, фискалното усилие, измерено както от (коригираната) промяна в структурното салдо, така и от основния набор от дискреционни мерки, които следва да бъдат приложени, се очаква да бъде в известна степен недостатъчно спрямо нивото, препоръчано от Съвета за 2015 г. Въз основа на своята оценка на програмата и прогнозата на Комисията, съгласно Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета, Съветът е на мнение, че са необходими допълнителни усилия, през 2014 г. и по-нататък , с цел да се гарантира пълно спазване на препоръката за процедурата за прекомерния дефицит, включително изискваното структурно усилие.

(10) По отношение на фискалните правила, през 2013 г. Парламентът одобри конституционната основа за установяване на правилото за бюджетното салдо/бюджетния излишък в структурно отношение. При все това, необходимият законодателен акт за изпълнението му, а именно Закона за фискалното правило, за който се очаква да влезе в действие до ноември 2013 г., все още предстои да бъде приет. По-специално, трябва да се установи необходимото правно основание, с цел да се определи ролята, мандата и независимостта на един функциониращ фискален съвет. При навременното завършване на цялостния преглед на разходите на всички ползватели на бюджета в ключовата област на разходите за здравеопазване може да се идентифицират мерки, които да положат основата на фискалната консолидация, и да се идентифицират възможности за увеличаване ефективността и разходната ефективност.

(11) През 2013 г. на Словения бе препоръчано да укрепи дългосрочната устойчивост на пенсионната система и да подобри ефикасността, ефективността на разходите и качеството на сектора на дългосрочните здравни грижи. Словения отбеляза ограничен напредък по мерките, предприети за справянето с тази препоръка. През април 2014 г. беше завършена оценката на пенсионната реформа от 2012 г. и първите резултати са положителни. Макар да бяха реализирани някои данъчни икономии, нивото на пенсиите се задържа на същото равнище. Словения е изправена пред сериозни рискове, свързани с фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, което се дължи главно на увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, предопределено от демографските данни за Словения. По този начин пенсионните системи и системите за полагане на дългосрочни грижи ще трябва да бъдат реформирани в средносрочен план, ако общите разходи се стабилизират в средносрочен и дългосрочен план, като същевременно се гарантира подходящ размер на пенсиите и достъп до дългосрочни грижи. Органите на Словения планират да изготвят Бяла книга за всеобхватна пенсионна реформа. Планът за реформа на системата за полаган на дългосрочни грижи бе приет в края на 2013 г.и свързаното с това законодателство се очаква да бъде прието към края на 2014 г. При все това, съществува риск то да бъде забавено тъй като продължаващата реорганизация на здравното осигуряване се забавя.

(12) Ситуацията на пазара на труда се е влошила. Безработицата достигна 10,3 % през 2013 г., а младежката безработица достигна 21,6 % през 2013 г., докато делът на младите хора, неангажирани с трудова дейност, образование или обучение, се е увеличил с 2,1 процентни пункта между 2011 г. и 2013 г. Оценката на реформата на пазара на труда, приета през 2013 г., сочи намаляване на разделението между постоянни и срочни договори, макар и на фона на увеличено използване на други нещатни договорни форми, а ефектът от стимулите за заетост за възрастните и младите хора е все още неясен. Сегментирането на пазара на труда също е в процес на разглеждане чрез по-добро регулиране на студентския труд. Докато се очаква приемането на нов закон, продължават да съществуват опасения относно това дали в закона ще се обърне достатъчно внимание на слабостите на предишните правила. Правителството постигна ограничен напредък в прилагането на препоръката от последната година относно минималната заплата, която продължава да бъде индексирана само спрямо инфлацията, докато Закона за минималната заплата позволява индексацията спрямо други икономически условия. Бе постигнат ограничен напредък в развитието на ефективни пригодени мерки на политиката за активен пазар на труда и за справяне с несъответствието на търсените и предлаганите умения.

(13) Правителството постигна значителен напредък по изпълнението на препоръките относно стабилността в банковия сектор, извършването на надежден анализ на качеството на активите и стрес тест, бързи рекапитализации и прехвърляне на необслужваните заеми на банката към дружеството за управление на банкови активи Bank Asset Management Company – „BAMC“. Независимо от това работата далеч не е приключила и са необходими решителни действия за финализиране и пълно прилагане на обща стратегия за банковия сектор, както бе съобщено през декември 2013 г., включително преструктуриране, приватизация и засилен надзор. Равнището на непродуктивните заеми в банковата система продължава да е високо. Поради това е важно за банките да изградят капацитет за уреждане на необслужваните заеми, включително чрез укрепване на вътрешни отдели за управление на активи и преструктуриране, да се ускори обработката на необслужваните заеми, като се максимизира възстановимата стойност и се запазят жизнеспособните предприятия. Всяко по-нататъшно прехвърляне на необслужваните заеми на банката към дружество за управление на активи трябва да бъде внимателно планирано, за да се улесни бързото и ефикасното преструктуриране на корпоративни кредити, особено в случай на сложни и взаимосвързани групови заеми. Очаква се изготвянето на всеобхватна управленска стратегия и бизнес план, които да обосноват целите на дружеството за управление на активи за обратно изкупуване . Въз основа на уроците от анализа на качеството на активите/стрес теста са оправдани допълнителни решителни мерки за подобряване на управлението и надзора на всички банки и по-специално за тези, които са останали държавна собственост, чрез засилване на управлението на риска, укрепване на процеса за одобрение на кредити и подобряването на качеството и наличието на данните, като целта е да се намали нивото на необслужваните заеми и да се ограничат бъдещите рискове.

(14) Правителството постигна ограничен напредък по изпълнението на препоръките относно корпоративното управление на държавните предприятия, които представляват една шеста от общата добавена стойност и сформират сложна система от местни банки, застрахователните групи и нефинансови предприятия (НФП) със значителни кръстосано акционерно участие. Равнището на държавно влияние, води до значителни рискове за публичните финанси както пряко, така и непряко, посредством задължения по гаранции. Една последователна стратегия за управление на държавните предприятия заедно с подобрено корпоративно управление ще създадат по-благоприятна среда за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Въпреки че бяха предприети първи стъпки в съставянето на първоначален списък от 15 дружества за ускорена приватизация през май 2013 г., отбелязаният до момента напредък е смесен и съществува значителен риск сроковете да не бъдат спазени. През април 2014 г. със закъснение беше въведено новото законодателство, което е в основата на държавния холдинг на Словения (Slovenia Sovereign Holding (SSH), представляващо средство за консолидиране на управлението на държавната собственост. Очаква се цялостна стратегия и точна класификация на основните и неосновни активи, включително на тези, предназначени за приватизация. Необходимо е да се идентифицират и приложат подходящи мерки, за да се гарантира процеса на преструктуриране и постигането на неговите цели, включително, между другото, на максимизиране на възстановимата стойност за кредиторите, и се установи списък с най-спешните дела за преструктуриране за бързо уреждане на необслужваните кредити.

(15) Рамката за несъстоятелността бе изменена през 2013 г. с цел да се улесни навременното уреждане на необслужваните кредити, но новата рамка в голяма степен още не е изпитана. Високото равнище на задлъжнялост и финансовите сътресения ограничиха капацитета на корпоративния сектор да инвестира в бъдещи проекти. Спешно необходимото финансово и оперативно преструктуриране на корпоративния сектор все още не се случва мащабно. Необходимо е различните кредитни експозиции в банковата система да се разглеждат консолидирано, за да се ускори уреждането на необслужваните кредити и да се улеснят преговорите по преструктуриране, особено в случай на сложни и взаимосвързани групови заеми. Централизирана работна група от опитни представители на всички заинтересовани страни може да поеме инициативата за подкрепа и ускоряване на този процес. Междувременно, от изключително значение е бързото и ефикасно прключване на няколко продължаващи спешни дела от банката към дружеството за управление на банкови активи.

(16) Въпреки своя потенциал Словения има една от най-ниските наличности на преки чуждестранни инвестиции в ЕС (34,1 % от БВП спрямо 47,1 % от БВП средно за ЕС през 2012 г.). Макар приватизацията и преструктурирането на предприятията да предлагат много нови възможности за частни инвеститори, налице са доказателства, че недостатъчно развитата бизнес среда и култура пречат на Словения да извлече максимални ползи от това. През 2012 г. започна процес на дерегулиране на регламентираните професии, и досега броят на регламентираните професии е намалял от 323 на 262. Допълнителната дерегулация на регламентираните професии ще допринесе за увеличаване на броя на местните и чуждите доставчици на услуги, което ще доведе до повишаване на конкурентоспособността. Съществува потенциал за увеличение на съгласуваността по отношение на мерките, разработени, за да се подобри бизнес средата и предприемаческите дейности. В този контекст бъдещата стратегия за интелигентно специализиране в рамките на Европейския инвестиционен фонд и структурните фондове за периода 2014—2020 г. ще даде възможност за съсредоточаване върху ключови мерки, като например създаване на търгуеми, иновативни продукти.

(17) Словения е в ранните етапи на изготвянето на всеобхватна реформа на публичния сектор (предложения, които да бъдат приети до януари 2015 г.). В този контекст Словения трябва да се възстанови качеството и надеждността на публичната администрация. Словения е постигнала известен напредък за подобряването на качеството на съдебната система и е намалила броя на висящите дела. Реформата на управлението на съдебните дела в сферата на търговското и гражданското правосъдие доведе до подобряване на функционирането на съдебната система. Неотдавнашните положителни тенденции във връзка с граждански и търговски дела се запазиха.

(18) В рамките на европейския семестър Комисията извърши всеобхватен анализ на икономическата политика на Словения. Тя извърши оценка на програмата ѝ за стабилност и на националната ѝ програма за реформи. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Словения, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Европейския съюз чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на национално равнище. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1—8 по-долу.

(19) С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност на Словения, като становището му[10] е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(20) С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за стабилност. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени в препоръки (1) и (8) по-долу.

(21) В рамките на европейския семестър Комисията извърши анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на този анализ Съветът публикува специфични препоръки, адресирани до държавите членки, чиято парична единица е еврото. Словения също така следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на тези препоръки.

ПРЕПОРЪЧВА на Словения да предприеме следните действия през периода 2014—2015 г.:

1.           Да засили бюджетната стратегия чрез достатъчно конкретни структурни мерки за 2014 г. и след това, за да гарантира корекцията на прекомерния дефицит по устойчив начин до 2015 г. чрез полагането на усилие за структурна корекция, специфично определено в препоръката на Съвета съгласно процедурата за прекомерния дефицит. Устойчивата корекция на фискалните дисбаланси изисква надеждно изпълнение н амбициозни структурни реформи, за да се увеличи капацитетът за приспособяване и се увеличи растежа и заетостта. След корекцията на прекомерния дефицит, трябва да се постигне структурна корекция от поне 0,5 % от БВП всяка година, и дори повече при добри икономически условия, или да се гарантира, че правилото за дълга е изпълнено, с цел съотношението на държавния дълг към БВП да прояви устойчива тенденция към спадане. Да се подобри надеждността на фискалната политика, да се приключи приемането на правило относно салдото/излишъка по консолидирания държавен бюджет в структурно отношение, да се направи средносрочната бюджетна рака задължителна, всеобхватна и прозрачна, и да се установи необходимото правно основание за функциониращ фискален съвет, като се определи неговия мандат в рамките на бюджетния процес и се въведат ясни процедурни механизми за мониторинг на бюджетните резултати възможно най-скоро. Да стартира всеобхватен преглед на разходите, обхващащ нивата на държавното и местно управление, преките и непреки ползватели на бюджета и общинските предприятия за комунални услуги и услуги по здравеопазване до края на 2014 г. с оглед да се реализират спестявания в бюджета през 2015 г. и след това.

2.           Въз основа на публична консултация, да се съгласуват мерки за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система след 2020 г., включващи корекцията на ключови параметри, като например свързването на законоустановената възраст за пенсиониране и окуражаване на частния принос за втория стълб на пенсионната система. Те следва да съдържат свързани със застаряването на населението разходи за дългосрочни грижи чрез насочване на ползите към тези, които са в най-голяма нужда и пренасочване на предоставянето на грижи от институционални грижи към грижи в дома.

3.           След консултация със социалните партньори и в съответствие с националните практики до края на 2014 г. да разработи всеобхватно социално споразумение до лятото, с което да се гарантира, че развитието на възнагражденията, включително минималната заплата, подкрепата за конкурентоспособността, вътрешното търсене и създаването на работни места. Да определи наново състава на минимална заплата и да преразгледа своята система за индексиране. Да предприеме мерки за допълнително намаляване на сегментацията, по-специално като разгледа ефективността на стимулите за назначаване на млади и възрастни работници и използването на гражданскоправни договори. Да приеме Закона за студентския труд. Да приоритизира достигането до нерегистрирани млади хора, като гарантира адекватни капацитети за публични услуги по заетост. Да увеличи заетостта на нискоквалифицирани и възрастни работници, да адаптира работната среда за по-дълъг трудов живот и концентрира ресурсите върху пригодени мерки на политиката за активен пазар на труда, като подобрява тяхната ефективност. Да преодолее разминаванията между предлаганите умения и търсенето, като подобри привлекателността на професионалното образование и обучение и развие допълнително сътрудничеството с подходящи заинтересовани страни за определяне на нуждите на пазара на труда.

4.           Да завърши приватизацията на Nova Kreditna Banka Maribor d.d. (NKBM) през 2014 г., както е планирано, да подготви Abanka за приватизация през 2015 г., да продължи бързото изпълнение на плановете за преструктуриране на банките, които получават държавна помощ, и бързата консолидация на банковия сектор. Въз основа на анализа на качеството на активите и стрес теста да финализира всеобхватния план за действие за банките през 2014 г. включително специфичните мерки за подобряване на управлението, надзора, управлението на риска, процеса за одобрение на кредити и качеството и наличието на данни. Да засили капацитета на банките за уреждане на необслужвани заеми чрез укрепване на вътрешни отдели за управление на активи и преструктуриране. Да изясни мандата на дружеството за управление на банкови активи (Bank Asset Management Company – „BAMC“ чрез публикуване на всеобхватна стратегия за управление и бизнес план до септември 2014 г., като конкретизира своята роля в преструктурирането на своите активи, целите за обратно изкупуване, бюджетите, плановете за управление на активите и очакваната възвръщаемост, като гарантира адекватни ресурси.

5.           Да продължи да изпълнява приватизационните процеси, оповестени през 2013 г. с установените времеви рамки. Да приеме стратегия за словенския държавния холдинг с ясно класифициране на активи според предвиденото в Закона за словенския държавния холдинг. До ноември 2014 г. да се ангажира с краткосрочен (от една до две години) график за продажба на някои правилно насочени активи с ясен краен срок. Да го направи напълно оперативен като средство за управление на активите, оставащи държавна собственост, и продажбата на активи, заделени съгласно актовете за управление, в рамките на срока, предвиден в закона. До септември 2014 г. да приеме и приложи кодекс за корпоративно управление за държавните предприятия, за да осигури професионално, прозрачно и независимо управление.

6.           Да финализира генералния план за корпоративно преструктуриране до края на 2014 г. с ясни приоритети и ефективен процес за изпълнение. Да създаде централна работна група за корпоративни преструктуриране, която да извършва мониторинг и координация на общия процес на преструктуриране, като осигури необходимите експертни познания, насоки и съвети, и да улесни процеса на преговори между всички заинтересовани страни. Да изготви списък с най-спешните дела за преструктуриране, като максимизира възстановимата стойност за кредиторите. Да насърчи използването в рамките на процеса на преструктуриране от страна на всички заинтересовани страни на наличните правни механизми и международни най-добри практики.] До септември 2014 г. да оцени неотдавнашните промени в законодателството за несъстоятелността, като бъде готова да внесе всякакви допълнителни необходими мерки. Допълнително да намали продължителността на съдебните производства на първа инстанция по граждански и търговски дела, включително дела, свързани със законодателството в областта на несъстоятелността, и броя на висящите дела, по-специално дело за прилагане и неплатежоспособност.

7.           Да премахне пречките пред бизнеса в Словения в области от ключово значение за икономическото развитие, които правят страната по-привлекателна за чуждестранните преки инвестиции, по-специално чрез ускорена либерализация на регулираните професии, намаляване на административната тежест, включително по-стройни разрешителни режими. Да гарантира достатъчна бюджетна автономност на Агенцията за защита на конкуренцията и увеличи нейната институционална независимост. Да подреди по-добре приоритетите и да гарантира съвместимост между Стратегията за научни изследвания и иновации от 2011 г. и Стратегията за индустриална политика от 2013 г. с предстоящите да бъдат приети стратегии за интелигентна специализация и за транспорт, като гарантира тяхното бързо задействане и оценка на ефективността.

8.           Да приеме ефективни мерки за борба с корупцията, увеличаване на прозрачността и отчетността и въвеждане на външна оценка на изпълнението и процедурите за контрол на качеството.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

[2]               ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

[3]               425 COM (2014) final.

[4]               P7_TA(2014)0128 и P7_TA(2014)0129.

[5]               ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.

[6]               C(2013) 8010 final

[7]               COM(2013) 800 final.

[8]               COM(2013) 790 final.

[9]               SWD(2014) 88 final.

[10]             Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97.