СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Eвропейски семестър 2014 г.: специфични за всяка държава препоръки

Постигане на растеж

1.Въведение

Икономическото възстановяване бележи напредък в Европа 1 . То започна в средата на 2013 г. и се очаква до 2015 г. да набере повече сила и да обхване всички държави членки. Финансовата стабилност се завръща, покачването на публичния дълг е овладяно и външната конкурентоспособност се подобрява, особено в най-уязвимите държави. Този подем носи със себе си надеждата, че ЕС излиза от най-жестоката икономическа и финансова криза в историята си и поема по пътя на устойчивия растеж, който ще доведе до създаване на работни места и подобряване на условията на живот. Той също така е доказателство, че по-силното икономическо управление и надзор на равнището на ЕС, за които бе взето решение в най-тежките моменти на кризата, допринесе за подобряването на предпоставките за по-равномерен растеж.

Няма място обаче за самодоволство, тъй като трудно извоюваният напредък трябва да бъде гарантиран, за да се укрепи нашият капацитет за растеж. Възстановяването е все още крехко и неравно разпределено. В много части на Европа социалното положение е тежко и безработицата достигна невиждани размери, особено сред младите хора. Свободата на действие на политическите и икономическите субекти е силно ограничена поради високите равнища на публичния и държавния дълг. В същото време дългосрочните предизвикателства пред ЕС — от застаряването до производителността, конкурентоспособността или устойчивото използване на природните ресурси — не са изчезнали, а промените в световен мащаб означават, че ЕС трябва постоянно да се адаптира.

През последните четири години годишните специфични за всяка държава препоръки, предложени от Комисията, се използват като ориентир за излизане от кризата. В настоящия обзорен документ Комисията излага накратко съдържащия се в нейните препоръки анализ на постигнатия през последната година напредък. Комисията разкрива и виждането си за измененията, които процесът претърпя с течение на времето, както и относно неговото значение за бъдещето.

Какво означава новата система на икономическо управление на ЕС за Съюза?

Засиленият процес на икономическо управление на ЕС въплъщава политическото признание на взаимозависимостта на икономиките на нашите държави членки. С цел извличане на полза от тази взаимозависимост и за да се избегнат отрицателните ефекти на доминото в бъдеще, при изготвянето и провеждането на своите политики държавите членки трябва да следват договорените правила, като също така трябва да им бъде гарантирано, че останалите държави членки ще правят същото. Това по-голямо признание на дълбокото взаимно преплитане на нашите икономики вече променя положително начина на изготвяне и провеждане на политики на национално и европейско равнище.

В центъра на новата система на управление е по-тясното партньорство между държавите членки и Комисията. По-честите и открити контакти доведоха до по-добро разбиране на националните ситуации и на европейското им значение.

Увеличената прозрачност и предвидимост на ангажиментите означава, че националното гледище и гледището на ЕС по въпросите сега са по-широко разпространени и обсъждани извън правителствените кръгове, както от гражданите, така и от пазарните оператори. Ключови цифри (като националните сметки) вече подлежат на удостоверяване от страна на независими национални органи.

В резултат на това дълбочината и качеството на вземането на решения на равнището на ЕС се подобриха. Налице са по-подробни анализи по теми и държави. Редовно се подготвят надеждни икономически прогнози и статистически данни. Изготвяните насоки са широко възприемани като адекватни и навременни, като тяхното изпълнение може да бъде проследено година за година. Това означава, че предупредителните сигнали се улавят много по-рано — например слабости на финансовата система, повторна поява на дестабилизиращи балони на пазара на недвижими имоти, загуби на външна конкурентоспособност или влошаване на заетостта и социалното положение могат без изключение да бъдат посочени като изискващи коригиращи действия преди появата на отрицателни последици и в други държави членки.

Новата система за координация и надзор отговаря принципно на потребностите, като основното предизвикателство продължава да бъде политическо. Трайни резултати могат да бъдат постигнати само при наличие на твърда политическа воля и готовност за действие. Донякъде парадоксално, това е по-лесно в условията на криза, когато алтернативите са малко, но пък липсата на инициативност и решителност в по-добри времена често е причина за бъдещи затруднения. Ето защо по-големият прогнозен и превантивен капацитет на новата система на ЕС за управление е точно толкова от значение в по-благоприятна ситуация, колкото беше и през периода на кризата.

Друго актуално предизвикателство е да се гарантира споделянето на създадените на европейско равнище инструменти, с по-силен ангажимент на по-широк кръг от заинтересовани страни, включително Европейския парламент и националните парламенти. Много решения и процедури бяха договорени с рекордна скорост по време на кризата и системата на управление на ЕС едва сега започва да „узрява“. С навлизането на процеса в нов, да се надяваме, по-благоприятен икономически период е от значение да бъдат разгледани начини за неговото рационализиране. Целта е да се избегне превръщането на това, което трябва да остане политически актуален и приобщаващ процес на изработване на политики, в бюрократично и рутинно упражнение.

Пакетът от 2014 г. от специфични за всяка държава препоръки

Днешният пакет отразява общите приоритети на извършения от Комисията годишен обзор на растежа, както бяха възприети от Европейския парламент и Европейския съвет. 2 В него също се отчита изцяло многообразието на Европа: кризата остави Европа разделена както от икономическа, така и от социална гледна точка, така че приоритетите се различават значително от една държава членка до друга. Насоките изтъкват взаимозависимостта между икономиките, като стремежът е да се насочи конвергенцията, необходима за приближаването на държавите членки както помежду им, така и към постигналите най-добри резултати в световен мащаб, които често могат да бъдат намерени другаде в Европа.

В пакета се подчертава значението на последователното прилагане 3 . В много държави членки се полагат значителни усилия за реформа, като е необходимо те да бъдат завършени и да се види тяхната ефективност. Съгласуването на политиките и последователността на реформите са решаващи за успеха. Макар повечето държави членки да са наясно с това, което е планирано за следващите дванадесет месеца, понякога липсва конкретност за следващите 2—3 години.

В пакета се посочва необходимостта от по-силен колективен ангажимент по отношение на предизвикателствата, и по-специално в рамките на еврозоната. Голяма полза може да има от следните реформи, пред които са изправени няколко държави членки в един и същи отрязък от време: въпроси като устойчивостта на пенсиите, ефективността на НИРД или засилването на пазара на труда са общи предизвикателства. Споделянето на познания и опит може да подпомогне държавите членки както политически, така и технически. Съвместните действия ще дадат също възможност на държавите членки да увличат максимално положителните странични последици, възникващи през граница. 4 Това е и причината, поради която сега е важно еврозоната като цяло да премине отвъд разглеждането на препоръките, адресирани към нейните членове поотделно, и да се съсредоточи все повече върху общите елементи, установени съвместно.

Накрая, пакетът показва значението на съчетаването на различни политики и инструменти, включително на равнището на ЕС. 2014 г. е година, в която ЕС прави преглед и се консултира относно дългосрочната си стратегия за растеж — стратегията „Европа 2020“ 5 . Определяните от 2011 г. насам специфични за всяка държава препоръки представляват целенасочена стратегия за реформи. Те са част от по-широкия контекст на стратегията „Европа 2020“ и трябва да бъдат напълно възприети, така че да се конкретизира цялостната стратегия на ЕС за растеж и да се позволи на Европа да реализира своя уникален бизнес и социален модел. Извлечените поуки и най-добрите практики следва да бъдат взети под внимание при адаптирането на стратегията за следващите пет години.

2014 г. е също годината, в която държавите членки приключват своето програмиране и започват да използват новите европейски структурни и инвестиционни фондове. Много от дългосрочните инвестиции бяха — по необходимост — временно спрени по време на кризата. Макар и неголеми като абсолютна стойност, вложените средства на ЕС играят ключова роля на катализатор в много държави членки. Ето защо финансирането трябва да бъде насочено точно към подкрепа на инвестициите, увеличаващи в най-висока степен растежа. Необходимо е то да бъде използвано заедно с техники за финансов инженеринг, като вместо изплащането на безвъзмездни средства да се насърчава използването на заеми и на схеми за улесняване на финансирането на малките и средните предприятия, така че да нарасне въздействието върху икономиката на ЕС.

2.Общ контекст

Кризата извади наяве структурни слабости в европейската икономическа и финансова система в допълнение към по-големите предизвикателства, които представляват застаряването на населението и ниските темпове на растеж, наблюдавани преди кризата. Тя подложи също така на безпрецедентно изпитание структурите и управлението на еврото. Въпреки наблюдаваните през 2010 г. признаци за постепенно възстановяване, 2012 г. беше белязана от рецесия в повечето части на ЕС, като през второто тримесечие на 2013 г. се наблюдава съвземане.

Въздействието върху трудовата заетост и социалното положение е сериозно и всеобхватно в много части на ЕС. От по-малко от 7 % през 2008 г. равнището на безработицата в ЕС достигна 10,8 % през 2013 г. (т.е. увеличение с повече от 9 милиона души). Картината в отделните държави от ЕС е твърде различна: през 2013 г. равнището на безработицата варира от 4,9 % в Австрия и 5,3 % в Германия до 27,3 % в Гърция и 26,1 % в Испания. Особено тревожно е положението на някои категории, като например младите хора и трайно безработните. Тъй като развитието на пазара на труда обикновено изостава от БВП с половин година или повече, прогнозите са за скромно увеличение на заетостта от тази година нататък и спад на равнището на безработицата в ЕС до 10,1 % през 2015 г. Разликите между държавите се очаква също да останат големи в обозримо бъдеще. Тези тенденции оказват също мащабно влияние върху обществата. Като цяло от 2008 г. насам броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, се е увеличил с повече от 6 милиона, за да достигне 124 милиона през 2012 г. Броят на хората, които се сблъскват с тежки материални лишения, се е увеличил с приблизително 7 милиона души. Нарастващото и трайно високо неравенство на доходите също се разглежда като източник на загриженост по отношение на социалното сближаване.

Усилията за реформи, предизвикани от кризата, бяха безпрецедентни не само в страните, обхванати от програми за корекции. Ирландия приключи своята програма за финансова помощ през декември 2013 г., Испания приключи своята програма за финансовия сектор в началото на 2014 г., а Португалия излезе от своята програма за финансова помощ през май 2014 г. Латвия изпълни изискванията за членство в еврозоната и се присъедини към нея през 2014 г. В Гърция и Кипър ситуацията се стабилизира и са видими някои признаци на подобрение 6 . Както е показано в днешния пакет, широкообхватни реформи също са започнати или са в ход в други държави. На равнището на ЕС, и по-специално в еврозоната, икономическото управление и финансовите механизми за надзор бяха решително укрепени.

Очаква се реалният БВП на ЕС да започне отново да нараства. Макар че цифрите за първото тримесечие на 2014 г. бяха по-малко положителни от предвижданото, очаква се настоящото възстановяване да продължи да се разпространява в отделните държави, като постепенно набере сили и стане по-равномерно. Реалният БВП се очаква да нарасне с 1,6 % през тази година, като би могло да се достигне до 2,0 % растеж през 2015 г. Важно е да се отбележи, че икономическата активност започна да се засилва също и в страните, които са най-силно засегнати от кризата, като се очаква тази тенденция да се запази. Тази година предвижданията са единствено Кипър и Хърватия да отбележат отрицателен годишен растеж на БВП. През 2015 г. се очаква всички икономики в ЕС да нарастват отново. Като цяло се прогнозира ЕС да достигне равнището на икономическо производство отпреди кризата, като по този начин постепенно се наваксат загубените години.

Продължава процесът на уравновесяване на икономиките на ЕС. Данни за това вече се съдържаха в последния доклад за механизма за предупреждение на Комисията 7 . Това беше потвърдено от задълбочените прегледи, публикувани от Комисията, за 17 държави членки като част от процедурата при макроикономически дисбаланси 8 , в които бе показано, че редица външни и вътрешни дисбаланси са в процес на коригиране. По-специално позициите на текущите сметки са се подобрили в редица страни, често подпомогнати от засилена конкурентоспособност от гледна точка на себестойността. За първи път от създаването на процедурата при макроикономически дисбаланси Комисията заключи, че в три държави (Дания, Малта и Люксембург) установените предизвикателства вече не представляват дисбаланси. Освен това Испания вече не се намира в състояние на прекомерни дисбаланси. Коригирането на дисбалансите трябва обаче да продължи да бъде приоритет в много държави, особено по отношение на равнищата на натрупване на публичен и частен дълг. Същевременно в държавите членки, в които се отчитат постоянни излишъци по текущата сметка поради големи пропуски във вътрешните инвестиции, това отслабва средносрочните и дългосрочните икономически перспективи.

Заедно с действията на ЕЦБ и връщането към растеж значителната фискална консолидация, осъществена през 2011—2013 г., спомогна за овладяването на кризата с държавния дълг, но стабилните публични финанси продължават да бъдат важен приоритет, като се има предвид високото равнище на публичния дълг. Като цяло дефицитът на сектор „Държавно управление“ намаля след 2011 г. до 2,6 % от БВП и 2,5 % от БВП съответно в ЕС и еврозоната през 2014 г. Структурата на корекцията през последните години беше насочена главно към разходната страна на бюджета в Ирландия, Гърция, Литва и Португалия, докато други страни, като Франция, Нидерландия, Италия и Финландия, разчитаха основно на увеличения в данъчното облагане. Подобрението на общото фискално положение допринесе за спада на лихвената премия, плащана при обслужването на дълга. Предвижда се публичният дълг да достигне своя връх през тази година в ЕС и в еврозоната, но все така остава над 100 % от БВП в Белгия, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Кипър и Португалия и затова от решаващо значение е неговото непрестанно и трайно намаляване Това е необходимо също така в други държави членки, като се има предвид демографската ситуация в Европа.

Стабилизирането на финансовите пазари прикрива различията между държавите членки, но финансовите условия варират широко за предприятията и домакинствата в отделните части на ЕС. Загубата на доверие вследствие на кризата заедно с въздействието на безпрецедентната реформа на финансовия сектор доведоха до силно свиване на предлагането на кредити за малки и средни предприятия от второто тримесечие на 2007 г. Условията стават постепенно по-леки и някои първи признаци на смекчаване бяха регистрирани през първото тримесечие на 2014 г. Въпреки това условията на финансиране продължават да са трудни в няколко държави, като например Италия, Гърция, Испания, Литва, Словения, Хърватия и Кипър, особено за малките и средните предприятия. Предприетите на равнището на ЕС стъпки за завършването на банковия съюз, както и за коригирането на основните дисбаланси, ще спомогнат за подобряване на общата финансова обстановка

Естеството на предизвикателствата пред ЕС се променя. Както е характерно за период след дълбока финансова криза, първоначалното възстановяване е крехко и естеството на предизвикателствата се променя бързо. Само допреди няколко години в разгара на кризата жизненоважен приоритет бе възстановяването на надеждността на бюджетите с оглед на бързо увеличаващия се публичен дефицит и държавен дълг, за да се спре отрицателната спирала между влошаващото се състояние на бюджета и риска от нестабилност на банковия сектор и за да се коригират тенденциите, водещи към неустойчивост на реалната икономика, като например тревожните загуби на конкурентоспособност, увеличаването на частните дългове или високите цени на жилищата. Основното предизвикателство в момента е свързано със засилването на реалната икономика — растеж и работни места — с течение на времето. Приоритетите варират в зависимост от страната и включват успешното понижаване на високото равнище на публичния и частния дълг, натрупани по време на кризата; по-нататъшното стабилизиране на финансовия сектор, за да се улесни нарастването на кредитните потоци към реалната икономика; прокарването на политически мерки, които да укрепят източниците на растеж и заетост; подобряването на условията за насърчаване на частните инвестиции и стимулиране на търсенето; повишаването на уменията и подпомагането на завръщането на работа, както и насърчаването на социалното сближаване

Наследството на кризата все още действа като спирачка на нашето възстановяване. Трайното намаляване на публичния и частния дълг е важно, за да се позволи на европейските икономики да си възвърнат известна гъвкавост и устойчивост на сътресения, но то следва да не затормозява растежа и може да се окаже трудно в условията на ниска инфлация. Съществуващите още от средата на 90-те години проблеми на слабо нарастващата производителност не са изчезнали и ще се изострят от последиците за растежа, произтичащи от застаряването на населението. Стабилизирането на банковия сектор и напредъкът на алтернативните форми на финансиране остават приоритети с оглед на възстановяването на по-добри условия за кредитиране на реалната икономика. Високите равнища на безработица и социални трудности рушат човешкия и социален капитал на Европа и изискват непрестанни решителни действия.

Справедливостта трябва да заеме предно място. Последиците от кризата и от политическите мерки за икономическото и социалното положение оказват влияние на равнището на неравенство. Структурният характер на определени форми на безработица, ограниченията на достъпа до образование и здравеопазване, някои реформи на данъчните обезщетения могат да тежат прекомерно върху по-уязвимите части на обществото. Това е политически и социален въпрос, който също така представлява риск за бъдещия потенциал на ЕС за растеж.

Инвестициите, които насърчават растежа, продължават да бъдат от решаващо значение за постигането на устойчиво възстановяване. В краткосрочен план се очаква прирастът на инвестициите да се засили, като основните пречки за търсенето и печалбите на фирмите, като например несигурността, условията за финансиране и нуждата от намаляване на задлъжнялостта, постепенно отслабват, а икономическите перспективи се подобряват. Фискалната консолидация следва също да помогне на публичните органи да си възвърнат възможностите за стимулиращи растежа инвестиции. Все още са налице обаче големи пропуски в цяла Европа, като е ясно, че за да бъдем конкурентоспособни в глобалната икономика и за да се отговори на очакванията на нашите граждани, ЕС като цяло трябва да инвестира повече в НИРД, иновациите, образованието, квалификациите и активните политики на пазара на труда, както и в областта на енергетиката, транспорта и цифровата икономика. Стратегическото използване на финасирането от ЕС, одобрено за периода 2014—2020 г., може да изиграе ролята на катализатор по отношение на подкрепата на инвестиционните мерки на национално равнище и не на последно място по отношение на повишаването на промишлената конкурентоспособност на Съюза. Трябва да се обърне по-голямо внимание на други, вече предложени, инструменти на равнището на ЕС, като например европейските облигации за проекти и възможността за съчетаване на структурни фондове и заеми от ЕЦБ. Необходимо е да бъдат задействани наново частните инвестиции, които са от решително значение. За да бъде постигнато това, са необходими други решения, които надхвърлят областта на фискалната политика. Това изисква и действия по отношение на финансовата раздробеност на ИПС.

3.Ключови посоки на действие

Днешният пакет от специфични за всяка държава препоръки е отражение на оценката на Комисията за напредъка, постигнат от държавите членки през последната година, като е взет предвид контекстът, описан в предходния раздел. Той също така се основава на задълбочения преглед, публикуван през март 2014 г.

През последната година бе постигнат известен напредък в поддържането на фискалната консолидация, както и по отношение на политиките по заетостта. Това е видно от броя на държавите членки, които излязоха от процедурите при прекомерен дефицит, както и от реформите на политиките в областта на заетостта чрез мобилизирането на активните политики на пазара на труда, създаването на гаранции за младите хора и адаптирането на някои системи за определяне на размера на заплатите. Въпреки това не се прави достатъчно за намаляване на високата данъчна тежест върху труда, макар че по-ниското данъчно облагане на труда остава изключително важно за възстановяването, съпроводено от създаване на работни места. Налице е само ограничен напредък в реформирането на пазара на продукти и пазара на услуги, както и по отношение на мерките за подобряване на бизнес средата и на рамковите условия за НИРД и иновации. Повече трябва да се направи, за да се подобрят рамката за конкуренция и функционирането на мрежовите индустрии, включително чрез по-нататъшно модернизиране на инфраструктурата и отваряне и интегриране на пазарите, като например за енергетиката и ИКТ. Освен това все още трябва да се извърви дълъг път за повишаване на обхвата и качеството на образователните системи и системите за социално осигуряване, както и за подобряване на функционирането на публичната администрация, което ще освободи средства в бюджета за стимулиращи растежа разходи.

Комисията подчертава необходимостта от провеждане на реформи в редица държави членки с прекомерни дисбаланси (Хърватия, Италия и Словения), както и в държави, в които дисбалансите са толкова сериозни, че могат да доведат до вредни странични ефекти другаде в Европа (Франция, Ирландия и Испания). Като цяло очертаните в националните програми планове са обнадеждаващи и в случай на стриктно изпълнение ще бъдат достатъчни за преодоляването на редица изискващи действие макроикономически дисбаланси, установени в миналото. Ето защо Комисията не счита, че на този етап е необходимо да се задейства корективната част от процедурата при макроикономически дисбаланси. Специален акцент е поставен върху изпълнението и следенето на напредъка на тези държави.

В представените днес специфични за всяка държава препоръки са очертани приоритетите на реформите в отделните държави членки за следващите 12—18 месеца и в съответните случаи се отчита необходимостта от преодоляване на дисбалансите. Направени са също така препоръки за еврозоната като цяло, за да се изтъкнат взаимозависимостите и начините за подобряване на функционирането на Икономическия и паричен съюз. В приложение 1 е направен обзор на препоръките, а в приложение 2 се излага актуалното положение по отношение на целите на държавите членки във връзка с „Европа 2020“. По-подробна информация относно всяка държава членка е дадена в аналитичните работни документи на службите на Комисията, които придружават препоръките. На уебсайта на Комисията е на разположение също сравнителна информация по области на политиката 9 .

Провеждане на благоприятстваща растежа диференцирана фискална консолидация

Фискалната консолидация никога не е била самоцел. Тя беше необходима, за да се позволи на публичните органи да възстановят доверието във фискалната система и да си възвърнат бюджетните възможности, които са предпоставка за инвестиране в устойчив растеж.

В това отношение Комисията последователно се застъпва за извършването на фискална консолидация, благоприятстваща във възможно най-голяма степен растежа. Като се имат предвид големите различия между отделните държави членки, тя призова за диференцирани подходи, специфични за всяка държава, като това следва да продължи и в условията на фискалното подобрение. Погледнато общо, Пактът за стабилност и растеж доказа, че функционира добре, когато неговите правила се спазват.

От 2011 г. насам в ЕС бяха постигнати значителни подобрения на публичните финанси, като такъв беше и случаят през изминалата година. Дефицитите намаляват, като съотношението на дълга към БВП ще достигне връхната си точка тази година и ще започне да намалява от 2015 г. нататък. По този начин няколко държави членки си възвръщат постепенно свободата на действие в бюджетната сфера и вече могат да следват не толкова рестриктивна фискална политика. Все още са нужни допълнителни усилия, макар и с по-бавно темпо, от държавите, които са изправени пред високи дефицити и дълг. Трябва да се обърне по-голямо внимание на качеството на публичните финанси и на актуализирането в стратегическа насока на разходните и приходните планове в подкрепа на растежа и заетостта.

В съответствие с правилата на Пакта Комисията препоръчва излизането на Австрия, Белгия, Чешката република, Дания, Словакия и Нидерландия от процедурата при прекомерен дефицит (ППД). В резултат на това след настоящото издание на семестъра ще има 11 държави членки в ППД, като броят им намалява от 17 през 2013 г. В сравнение с 2011 г., когато цели 24 държави бяха в ППД, броят им е намалял повече от два пъти.

Каре 1. Положение на държавите членки по отношение на Пакта за стабилност и растеж, както е препоръчано от Комисията на 2 юни 2014 г.
Без процедура при прекомерен дефицит	BG, DE, EE, FI, HU, IT, LT, LU, LV, RO, SE
Отмяна на процедурата при прекомерен дефицит	AT, BE, CZ, DK, SK, NL*
Текущи процедури при прекомерен дефицит с краен срок: 2014 г. 2015 г. 2016 г.	MT IE, FR, PL, PT, SI, UK** CY, EL, ES, HR

Забележки: * За NL е препоръчана предсрочна отмяна. ** Крайният срок за UK е фискалната 2014/2015 година.

По този начин растящ брой държави членки стават обект на правилата на превантивните мерки от Пакта за стабилност и растеж. Тези правила бяха значително укрепени в рамките на пакета от шест законодателни акта, за да се гарантира, че държавите членки продължават да следват съответен план за постигане на средносрочната си бюджетна цел.

В съответствие с изискванията на ЕС бяха засилени фискалните уредби на национално равнище, като така ще спомогнат за следенето на надеждността на публичните финанси чрез по-голяма отчетност и прозрачност. Това включва създаването на независими фискални институции с определена роля в националния годишен бюджетен цикъл.

Въпреки отбелязания на всички равнища напредък, някои държави членки все още трябва да създадат съответните органи или да укрепят съществуващите такива, за да им дадат възможност да изпълняват своите задачи по независим начин (България, Чешката република, Люксембург, Малта, Полша, Хърватия, Унгария, Италия, Словения и Испания). Комисията ще предприеме необходимите действия, за да гарантира, че новите правни изисквания се прилагат безпристрастно.

В зависимост от наличната свобода на действие в бюджетната сфера Комисията препоръчва да бъде даден приоритет на публичните инвестиции в инфраструктурата, научните изследвания, иновациите и човешкия капитал, включително чрез по-голяма ефективност на разходите. Това е особено подчертано в препоръките за Чешката република, Германия, Италия, Нидерландия, Полша, Обединеното кралство и — до известна степен — Испания. Като цяло повече може да се направи, за да се постигне максимално въздействие на публичните разходи и да се улесни разпределянето на оскъдните ресурси за инвестиции. За някои държави членки, като например Германия, се препоръчва също така да се повиши вътрешното търсене чрез ускоряване на публичните инвестиции, при наличие на свобода на действие в бюджетната сфера, и да се насърчат частните инвестиции. Това ще стимулира потенциалния растеж, ще спомогне за посрещане на дългосрочните потребности и ще допринесе за възстановяването.

Структурата на данъчните системи, и особено изместването на данъчната основа от труда към други източници, е съществен аспект на провеждащите се в момента реформи. За много държави членки е приоритет да облекчат облагането на труда с цел да увеличат стимулите за работа и да намалят относително високите разходи за труд, по-специално за нискоквалифицираните работещи. При все че някои държавите членки предприеха или започнаха да предприемат данъчни мерки в отговор на миналогодишните препоръки в тази област (Австрия, Белгия, Италия, Франция, Латвия, Унгария и Нидерландия), напредъкът като цяло е ограничен. По този начин повечето данъчни предизвикателства, които бяха установени в миналогодишните препоръки, остават валидни и за 2014/2015 г.

По-общо все още може да бъде постигнат напредък по отношение на намаляването на данъчната тежест и/или постигането на по-ефективна данъчна система, която да действа в по-ниска степен изкривяващо. Подобни реформи могат да бъдат проведени по начин, който повишава ефикасността на събираемостта на данъците, насърчава икономическата дейност и създаването на работни места, както и води до по-голяма справедливост в данъчната система. Във връзка с това някои препоръки се съсредоточават върху по-доброто спазване на данъчното законодателство и борбата с измамите, разширяването на данъчната основа чрез премахване на „вратичките“ в съществуващите данъци (като премахването на облекченията, отстъпките, намалените ставки и други специфични режими), премахването на вредни за околната среда субсидии и допълнителното пренасочване на данъчната основа от труда към по-малко вредно за растежа облагане, като например облагането на източниците на замърсяване или данъците върху имуществото. Усилията да се ограничи данъчното облагане на труда могат да съпътстват по-конкретни мерки за данъчни облекчения с цел увеличаване на финансовите стимули за работа и намаляване на относително високите разходи за труд на нискоквалифицирани работници.

Последните събития показаха също, че редица мултинационални дружества използват стратегии за данъчно планиране, за да намалят своята обща данъчна тежест, като се възползват от техническите особености на данъчните системи и несъответствията между тях и така значително намаляват данъчните си задължения. Трансграничното измерение на много структури за данъчно планиране и повишената мобилност на капиталите прави борбата с агресивното данъчно планиране трудна за отделните юрисдикции. Въпросът изисква по-голямо и неотложно внимание както от държавите членки, така и на европейско равнище. Подкопават се данъчните основи на държавите членки, които вече изпитват финансови затруднения. Необходимо е някои държави членки да обмислят начини на запазване на устойчивостта на приходите, с оглед на усилията на ЕС и в международен мащаб за справяне с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, и да преразгледат своите данъчни спогодби за укрепване на механизмите за борба със злоупотребите.

Системите за социална закрила представляват голям дял от публичните разходи в много държави членки и застаряването на населението се очаква да има значително въздействие, по-специално върху финансираните от държавата пенсии и здравеопазването. Над 70 % от прогнозираното увеличение на публичните разходи, свързани със застаряването, се дължат на здравеопазването и дългосрочните грижи.

Комисията посочва нуждата от продължаване на пенсионните реформи в близо половината от държавите членки, за да може пенсионните системи да продължат да бъдат социално адекватни и финансово устойчиви. Основен параметър за устойчивостта на пенсионните системи е моментът, в който хората имат законно право да се пенсионират, т.е. законоустановената пенсионна възраст. Допълнителното обвързване на законоустановената пенсионна възраст с продължителността на живота ще спомогне за запазване на финансовата стабилност на обществените пенсионни системи, тъй като делът на възрастните хора в населението на ЕС нараства. По-дългите периоди на извършване на социалноосигурителни вноски по време на трудовия живот ще помогнат също така за поддържане на адекватността на пенсиите. Тези реформи трябва винаги да са придружени от усилия за увеличаване на възможностите за наемане на работа на по-възрастните работници, включително посредством учене през целия живот и стимули за оставане на работа за по-дълъг период, така че действителната възраст на напускане на пазара на труда, т.е. реалната възраст на пенсиониране, да може да бъде добре съобразена с законоустановената пенсионна възраст.

През последните години 23 държави членки приеха закони за увеличаване на пенсионната възраст. В много случаи (например в Чешката република, Естония, Гърция, Хърватия, Италия, Литва, Малта, Полша, Словения, Словакия и Обединеното кралство) увеличаването на пенсионната възраст бе съпроводено с изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените. Няколко държави членки въведоха ясно изразена връзка между пенсионната възраст и бъдещото увеличение на продължителността на живота. Такъв е случаят с Кипър, Дания, Гърция, Италия, Нидерландия и Словакия. Освен това повечето държави членки предприеха мерки за ограничаване на ранното пенсиониране. Действието на по-лесно осъществимите мерки обаче вече се изчерпа и е нужно да бъде постигнат повече напредък по преодоляването на евентуалния финансов дефицит в бъдеще. Ето защо се запазват препоръките към няколко държави да осигурят по-специално по-добро съответствие между законоустановената пенсионна възраст и продължителността на живота.

Таблица 1. Законоустановена пенсионна възраст и възраст за ранно пенсиониране в ЕС

Източник: службите на Комисията

Комисията обръща внимание на нуждата от реформиране на системите на здравеопазване, за да могат те да постигат целите за осигуряване на универсален достъп до висококачествени грижи по икономически ефективен начин, и от гарантиране на тяхната финансова устойчивост. Такъв е например случаят в Австрия, България, Чешката република, Финландия, Франция, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Германия, Ирландия и Испания.

Възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката

Що се касае до пазарите на държавни и корпоративни дългови инструменти, през последната година фрагментираността на финансовите пазари намаля, като спредовете на доходност на облигациите, емитирани от уязвими държави членки, продължават да се стесняват благодарение на доверието на инвеститорите в успеха на продължаващите бюджетна корекция и икономически реформи. Въпреки известното нормализиране на условията за финансиране на банките финансовата фрагментация на кредитния пазар в еврозоната продължава да има вредни последствия предимно за малките и средните предприятия и да отслабва провеждането на парична политика.

Банковият сектор бе подложен на известно преструктуриране през 2013 г. и все още е необходимо корекцията да продължи в няколко държави. Растежът на кредитите бе отрицателен (–1,9 %) за разлика от предишната година (0,7 %). През 2013 г. се наблюдаваше кредитна експанзия в някои скандинавски държави и в някои държави от Централна и Източна Европа.

Държавите членки въведоха политики за подобряване на достъпа до финансиране, например чрез създаване или разширяване на схеми за гарантиране на заеми или чрез насърчаване на алтернативни механизми за финансиране, например чрез развитието на пазари на корпоративни облигации (Дания, Естония, Италия и Португалия) или на пазари на рисков капитал (Чешката република, Германия, Испания, Естония, Нидерландия и Португалия). Публични финансови средства бяха мобилизирани също така за подпомагане на инвестициите в иновации, особено на МСП. За да окажат реално въздействие, такива реформи естествено изискват време. Ето защо Комисията подчертава нуждата от постоянни усилия в няколко области.

Решението за създаване на банков съюз има съществено значение на равнище ЕС. Изпълнението на програмата за политики и допълнителното оздравяване на счетоводните баланси и капиталовите буфери на банките, ако настоящият преглед на качеството на активите разкрие нужди в тази насока, ще допринесат допълнително за възстановяването на кредитирането. Следващото предизвикателство ще бъде изграждането на капиталови пазари с по-голяма дълбочина, които са по-подходящи за финансиране на иновационни проекти и дългосрочни инвестиции, отколкото банковото кредитиране.

Стимулиране на растежа и конкурентоспособността за днешния и утрешния ден

За подобряване на рамковите условия за растеж и работни места, както и за засилване на капацитета за приспособяване на нашите икономики са необходими структурни реформи. Те имат ключово значение особено в период, когато равнището на безработицата остава високо. В сравнение с 2013 г. напредъкът като цяло продължава да е ограничен и Комисията предлага да се запази съдържанието на редица препоръки за 2014 г.

Добре функциониращият сектор на услугите има съществено значение за икономическия растеж както пряко, като основен източник на работни места, така и косвено, тъй като този сектор дава все по-голям принос за други сектори и за производителността на икономиката. Още много възможности могат да се открият както на национално, така и на европейско равнище чрез завършване на изграждането на единния пазар, по-специално в секторите на услугите и ИКТ.

Подобряването на инфраструктурата и междусистемните връзки е от съществено значение за качеството на транспортните, ИКТ и енергийните мрежи. В отговор на миналогодишните препоръки бяха предприети известни действия, но те трябва да продължат във времето. Напредъкът, постигнат при изпълнението на препоръките, свързани с функционирането на железопътния сектор, телекомуникациите, инфраструктурата и пощенските услуги в Австрия, Белгия, Германия, Испания, Франция, Италия, Румъния и Полша, е разнороден и варира от съществен напредък в областта на телекомуникациите в Белгия, известен напредък в железопътния сектор във Франция и Испания, ограничен напредък в Германия, Румъния, Италия и Полша по отношение на железопътния сектор и/или сектора на широколентовите услуги до липса на напредък в сектора на пощенските услуги в Белгия. Очаква се също така повече напредък във функционирането и отварянето на сектора на услугите на местно равнище.

Последните събития отново подчертаха нуждата от това ЕС да продължи да ограничава външната си енергийна зависимост и да приложи силна стратегия за енергийна сигурност. Предприемането на действия в отговор на тази нужда е неразделна част от стратегията на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата. Наскоро Комисията предложи стратегия 10 за осъществяване на качествен напредък в посрещането на енергийните нужди на ЕС, например посредством диверсификация на източниците на доставка и подобряване на енергийните технологии, намаляване на търсенето на енергия чрез енергийна ефективност, икономически ефективно развитие на енергията от възобновяеми източници и укрепване на мрежите. Стратегическият анализ, залегнал в основата на тези предложения, намира отражение в няколко от препоръките в тазгодишния пакет.

Ключов елемент за функционирането на пазарите на стоки и услуги представлява наличието на ефективна рамка за конкуренция. Наблюдават се различни степени на напредък в тази област. Бяха предприети известни мерки за прилагане на ново законодателство в областта на конкуренцията и за засилване на правомощията на органите за защита на конкуренцията и регулаторните органи. По отношение на някои държави обаче е необходимо да се засили независимостта на органите за защита на конкуренцията, включително като им бъдат предоставени достатъчно финансови средства и човешки ресурси.

Значителни ползи могат да бъда извлечени от подобрения в качеството на системите за научни изследвания и иновации и от определянето на приоритети относно усилията в областта на научноизследователската и развойна дейност. Допълнителните инвестиции следва да се придружават от задълбочени реформи за модернизация на публично-частната система за научни изследвания и иновации и за подобряване на по-широките рамкови условия, за да могат дружествата да използват знанията по-интензивно. Сравнителният анализ на иновациите в Съюза отчита резултатите от дейността на държавите членки и Комисията установи наличие на редица регулаторни пречки на равнището на държавите членки. Като цяло различията в областта на иновациите в ЕС се увеличават, като някои страни (Швеция, Германия, Дания и Финландия) постигат особено добри резултати, а резултатите на други се влошават (Обединеното кралство, Полша, Чешката република, Унгария, Португалия, Румъния, Гърция, България и Малта). В Латвия, Словакия, Литва и Естония се забелязват обнадеждаващи тенденции за наваксване на изоставането в областта на иновациите.

Държавите членки полагат усилия за постигане на целите за 2020 г. в областта на климата и енергетиката, но Комисията препоръчва да бъдат предприети допълнителни действия за изпълнението на тези цели. Особено внимание се обръща на ефикасното използване на ресурсите и се отправят няколко препоръки, например за подобряване на управлението на отпадъците.

Справяне с безработицата и социалните последици от кризата

Вследствие на кризата безработицата в повечето държави членки нарасна значително, а дълготрайната безработица, която понастоящем представлява средно половината от общата безработица, достига рекордно ниво в повечето държави членки. Структурната безработица и несъответствията на пазара на труда също нарастват. Закриването на работни места засегна предимно несигурните работни места, като най-засегнати от икономическия спад са срочните договори. Общият брой на работните места на непълно работно време нараства. Последните данни показват стабилизиране на нивото на безработицата на равнище ЕС и нейното намаляване в някои страни, но подобренията изискват време и въздействието на кризата се разпростира отвъд пазара на труда.

В някои държави членки реалният брутен разполагаем доход на домакинствата е намалял и като цяло се счита, че близо една четвърт от населението на ЕС е изложено на риск от бедност или изключване. Основните фактори за бедността и социалното изключване са дълготрайната безработица, сегментирането на пазара на труда и поляризацията на заплатите, но отслабването на въздействието на данъчните и осигурителните системи върху преразпределението също играе роля. В редица страни стабилизиращият ефект от социалните разходи с времето намаля, тъй като броят на дългосрочно безработните лица, които са изгубили правото си да получават плащания, се увеличи. За това допринесе и нуждата от възстановяване на фискалната устойчивост на социалните системи. В няколко случая бяха предприети мерки за намаляване на размера или периода на получаване на обезщетения, като бяха въведени по-строги правила относно допустимостта с цел увеличаване на стимулите за започване на работа, но това също доведе до изключване на бенефициери от определени схеми. Комисията разработи нов набор от показатели 11 , който сега се използва за мониторинг на тенденциите, свързани с безработицата, бедността и неравенството, като част от цялостното икономическо управление на равнище ЕС.

В контекста на влошаващото се положение на заетостта много държави членки започнаха важни реформи, например за борба със сегментирането на пазара на труда (сред тях са Испания, Португалия, Италия и Франция). Качеството и ефективността на активните политики по заетостта и ефикасността на публичните служби по заетостта са от съществено значение за борбата с безработицата и в това отношение се отправят препоръки към редица страни. По-специално България, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Италия, Люксембург, Испания, Португалия, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство засилиха и/или подобриха ефикасността на своите активни политики по заетостта.

Таблица 2. Безработица, младежка безработица и показатели относно младите хора, неангажирани с трудова дейност, образование или обучение (NEET), за 2013 г.

	Равнище на безработицата в %	Равнище на младежката безработица в %	Младежка безработица (в хиляди)	Дялове на NEET във възрастовата група 15-24 г. в %	NEET във възрастовата група 15-24 г. (в хиляди)
EU	10,8	23,4	5 611	13,0	7 345
BE	8,4	23,7	97	12,7	168
BG	13,0	28,4	65	21,6	167
CZ	7,0	18,9	69	9,1	104
DK	7,0	13,0	57	6,0	43
DE	5,3	7,9	356	6,3	558
EE	8,6	18,7	11	11,3	17
IE	13,1	26,8	57	16,1	86
EL	27,3	58,3	176	20,6	219
ES	26,1	55,5	951	18,6	832
FR	10,3	24,8	699	11,2	818
HR	17,2	49,7	74	18,6	96
IT	12,2	40,0	655	22,2	1 337
CY	15,9	38,9	16	18,7	20
LV	11,9	23,2	22	13,0	31
LT	11,8	21,9	27	11,1	44
LU	5,8	17,4	3	5,0	3
HU	10,2	27,2	84	15,4	175
MT	6,5	13,5	4	9,9	6
NL	6,7	11,0	157	5,1	104
AT	4,9	9,2	54	7,1	70
PL	10,3	27,3	407	12,2	547
PT	16,5	37,7	148	14,2	156
RO	7,3	23,6	187	17,2	442
SI	10,1	21,6	16	9,2	20
SK	14,2	33,7	73	13,7	97
FI	8,2	19,9	66	9,3	59
SE	8,0	23,4	154	7,5	92
UK	7,5	20,5	924	13,3	1 021

Източник: Службите на Комисията

В подкрепа на създаването на работни места редица страни предприеха стъпки за децентрализация на своите системи за определяне на заплатите и за улесняване на адаптирането на условията на заплащане към икономическата среда (напр. Франция, Италия, Португалия и Испания). Потенциалът за ограничаване на нетрудовите разходи, особено посредством данъчната тежест, не се използва винаги изцяло предвид на настоящите бюджетни ограничения, но наскоро бяха предприети стъпки в тази насока (Франция, Италия) и се предвиждат още действия (напр. Испания).

В редица препоръки Комисията поставя специфичен акцент върху обхвата, адекватността и модела на обезщетенията за безработица и социалните помощи. Целта е да се гарантира намирането на подходящ баланс между подпомагането на хората за връщане към заетост и осигуряването на подкрепа за доходите в положение на нарастваща бедност.

Младите хора бяха особено засегнати от кризата. Равнището на младежката безработица в ЕС се увеличи рязко — с повече от 7,5 проценти пункта между 2008 г. и 2013 г. (от 15,6 % на 23,3 %) — и понастоящем е близо 2,5 пъти по-високо от това на безработицата при възрастните, засягайки 5,6 милиона млади хора на възраст от 15 до 24 години. Голям брой млади хора също така нито работят, нито учат: като цяло през 2013 г. 7,3 милиона лица във възрастовата група 15—24 години бяха неангажирани с трудова дейност, образование или обучение, което представлява общ дял от 13 % от тази възрастова група. Значителни усилия бяха предприети на равнището на ЕС и на национално равнище за борба с младежката безработица (вж. каре 2). В съответствие с целите на гаранцията за младежта се отправят препоръки например относно ефективността на публичните служби по заетостта, качеството на образованието и обучението, включително чиракуванията, и по-ефективното достигане до неактивните млади хора.

Комисията подчертава факта, че противно на препоръките много държави членки, като например България, Италия, Словакия и Румъния, намалиха публичните разходи за образование през последните години. Необходимо е да се осигурят подходящи образователни заведения, за да бъдат ангажирани млади студенти в период на повишено записване в програми за висше образование в резултат отчасти на ограничените шансове за навлизане на пазара на труда след кризата. Както е отразено в препоръките на Комисията, важно е също така системите за образование и обучение да допринасят за повишаване на човешкия капитал на по-възрастните работници 12 с цел да се постигне по-продължителен и производителен професионален живот.

Каре 2. Прилагане на гаранцията на ЕС за младежта

Препоръката за гаранцията за младежта, предложена от Комисията и приета миналата година от Съвета, ангажира държавите членки с целта да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 години получават качествено предложение за работа, образование или обучение в срок от четири месеца след като са напуснали системата на официалното образование или са станали безработни. Тази цел предполага установяването на ефективни и иновационни структури, процеси и мерки, както и предприемането на реформи за постигане на по-успешен преход от училището към пазара на труда.

Комисията получи планове за изпълнение на гаранцията за младежта от всички държави членки, които планове се изпълняват понастоящем. „Доставчикът на услуги съгласно гаранцията за младежта“, който в много случаи е съответната публична служба по заетост, ще има ключова роля за успешното постигане на целта посредством включване на милиони млади хора, „неангажирани с трудова дейност, образование или обучение“ (NEET) в обхвата на защитата на гаранцията за младежта. Постига се напредък относно активизирането на ранен етап и ефективното достигане на младите хора, които не са регистрирани в службите по заетостта.

Заинтересованите страни, социалните партньори и предприятията са поели ангажимент в рамките на Европейския алианс за професионална подготовка да мобилизират сили за увеличаване на наличността, качеството и привлекателността на възможностите за чиракуване, с което подчертават значението на реформата на професионалната подготовка. Участието на частния сектор ще бъде от съществено значение за осигуряване на наличността на качествени предложения. Комисията отбелязва, както е отразено в препоръките ѝ, че някои държави членки са изправени пред особено важни предизвикателства, свързани със създаването на гаранциите им за младежта (Испания, Италия, Словакия, Хърватия, Португалия, Полша, България, Ирландия).

Вследствие на направените от Комисията предложения и одобряването им от Европейския съвет са събрани финансови средства в подкрепа на борбата с младежката безработица. Специален фонд (Инициативата за младежка заетост на стойност 6 милиарда евро) ще предоставя подкрепа на държави членки и региони с особено високо равнище на младежката безработица (над 25 % за възрастовата група 15—24 години през 2012 г.) Понастоящем държавите членки подготвят съответните си оперативни програми, въз основа на които ще се отпускат тези средства през следващите две години. Подкрепа за младежката заетост може също да бъде получена от Европейския социален фонд.

Модернизиране на публичната администрация

Няколко държави членки започнаха основни реформи с цел подобряване на качеството и ефективността на своята администрация. Това отразява значителното повишаване на съзнанието относно значението на качеството на публичната администрация за цялостните икономически резултати и конкурентоспособността, както и относно натиска за фискална консолидация.

Приоритетите на реформите могат да бъдат различни. Някои държави членки предприеха мерки за разрешаване на проблема с припокриването на отговорности между различни части и нива на управлението. Други работят върху засилване на административния капацитет на публичната служба, нейния професионализъм и качество в разработване на политики.

Много от тези реформи включват усилия за увеличаване на използването на ИКТ и за допълнително внедряване на услуги за електронно управление, като например електронни обществени поръчки, с цел увеличаване на прозрачността и намаляване на разходите. Все повече държави членки търсят също така начини за модернизиране на събирането на данъци, например чрез предоставяне на предварително попълнени данъчни формуляри и на онлайн услуги и чрез еднократно предоставяне на данни за гражданите и предприятията. Държавите членки също вземат мерки за разрешаване на проблема с административната тежест посредством използване на оценки на въздействието при изготвянето на ново законодателство и посредством преразглеждане на съществуващото национално законодателство, за да стане то по-подходящо за постигане на заложените в него цели и за да се намали бюрокрацията. На равнище ЕС Комисията работи от няколко години за реформиране на законодателството на ЕС, като отстранява остарели правила, ограничава тежестта, свързана със спазването на разпоредбите, и се стреми да подобри цялостното качество на правото на ЕС 13 .

Подобряването на качеството, независимостта и ефикасността на националните правосъдни системи е друг важен елемент от модернизацията на публичната администрация и има пряко икономическо значение за започването на стопанска дейност, за принудителното изпълнение на договорите, включително трудовите договори, за събирането на вземания, за правото на собственост и социалните права, както и за разрешаването на всички спорове с публичната администрация в областта на данъчното облагане и социалното осигуряване. В отговор на миналогодишните препоръки редица страни, а именно Италия, Испания, Латвия, Унгария и Словения, постигнаха напредък в тази област, докато напредъкът в други държави е по-ограничен. В редица случаи Комисията препоръчва допълнителни действия.

Високите равнища на корупция имат отрицателно въздействие върху бизнес средата в допълнение към техните разрушителни последици за обществото в по-общ план. Въз основа на миналогодишните препоръки и на доклада ѝ за борбата с корупцията 14 , публикуван през 2014 г., Комисията отправя препоръки за допълнителни действия на редица държави членки.

4.Заключение

Постоянните усилия, полагани в рамките на политиките на всички равнища през последните години, доведоха до повече стабилност в икономиката на ЕС. Мотивирани от ясна политическа решимост да защитят целостта и бъдещето на Икономическия и паричен съюз, всички участници в разработването на икономически политики работят заедно за реформиране на икономическото управление, за подобряване на основите на икономиката и за създаване на ефективни икономически защити, гарантиращи за в бъдеше по-устойчив модел на растеж.

Икономическите перспективи на ЕС се подобряват. Растежът през периода 2014—2015 г. обаче ще продължи да бъде неравномерен и нестабилен, поради което динамиката на текущата структурна реформа трябва да бъде запазена. Още повече че в дългосрочен план потенциалът за растеж на ЕС все още е относително нисък. Това означава, че подобренията по отношение на високите равнища на безработицата и трудното социално положение ще се осъществяват бавно и че преодоляването на недостига от инвестиции ще отнеме време. В редица препоръки Комисията подчерта нуждата от предприемане на повече действия в рамките на политиките при благоприятна конюнктура, за да се изгради устойчивост, нужна при неблагоприятна конюнктура. Предвид на нуждата от по-високи и по-устойчиви равнища на растеж и заетост, Комисията подчертава необходимостта от по-решителни усилия в ключови области на политиките и определя ясно в кои сфери сегашните усилия не са достатъчни.

Засилената система на ЕС за икономическо управление ще докаже своята полезност и в следкризисния период. В период, през който Европа излиза постепенно от продължителна и дълбока икономическа криза, ще бъде важно да се използва възможността, предоставена с обществената консултация относно стратегията „Европа 2020“, както и с предстоящия преглед на пакета от два акта и пакета от шест акта за икономическо управление, за да се направи преглед на приоритетите за растеж и работни места и да се помисли по-всеобхватно за това как да се използва координацията на политиките, за да бъдат подкрепени тези приоритети, като особено внимание следва да се отдели на нуждата от координация в рамките на еврозоната.

Основното предизвикателство за ЕС през следващите години е политическо. Държавите членки предприеха действия в областите, където имаше нужда от незабавна реакция, например по отношение на фискалната консолидация, и взеха известни мерки в областите на структурната реформа. Но извън държавите, включени в програмата, темпът на необходимата реформа бе по-бавен и по-нерешителен, отколкото е необходимо. Отдалечеността от непосредственото въздействие на кризата ще направи по-трудно запазването на политическата динамика на реформата. И все пак, ако ЕС иска да реализира растеж в бъдещето и да може да извлече ползи от глобализацията, той трябва да намери политическата воля за постигане на резултати по отношение на структурната реформа и за насърчаване на инвестициите. Комисията счита, че на цикъла на засилено икономическо управление е отредено да играе важна роля в този процес, но той не може да замести политическата воля, която е необходима за стимулиране на напредъка на ЕС към период на устойчив растеж и просперитет. Икономическият и паричен съюз все още е в процес на изграждане и са необходими допълнителни действия, за да бъде отразена действително взаимозависимостта между европейските икономики, по-специално между тези, които имат същата парична единица.

Приложение 1 — Преглед на специфичните за отделните държави препоръки, формулирани на равнище ЕС, за периода 2014—2015 г.

Публични финанси

Финансов сектор

Структурни реформи

Политики по заетостта и социални политики

Стабилни публични финанси

Пенсионна система и система на здравеопазване

Фискална рамка

Данъчно облагане

Банков сектор и достъп до финансиране

Жилищен пазар

Мрежови индустрии

Конкуренция в сектора на услугите

Публична администрация и интелигентно регулиране

НИРД и иновации

Ефикасно използване на ресурсите

Участие на пазара на труда

Активна
политика
за
заетост

Механизми за определяне на заплатите

Сегментиране на пазара на труда

Образование и обучение

Бедност и социално приобщаване

Забележка: Специфични за отделните държави препоръки за периода 2014—2015 г., предложени от Комисията на 2 юни 2014 г. Кипър и Гърция следва да изпълняват ангажиментите, поети по програмите на ЕС/МВФ за финансова помощ. Препоръките за Португалия зависят от нейното излизане от програмата. Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm

Приложение 2 — Преглед на целите на стратегията „Европа 2020“ 15

*Държави, които са посочили своята национална цел във връзка с показател, различен от показателя по водещата цел на ЕС

Цели на държавите членки	Равнище на заетостта (в %)	НИРД (в % от БВП)	Цели за намаляване на емисиите (в сравнение с нивата от 2005 г.) 16	Енергия от възобновяеми източници (в % от брутното крайно потребление на енергия)	Енергийна ефективност 17	Преждевременно напускане на училище в %	Висше образование в %	Намаляване на населението, застрашено от бедност или социална изолация (в брой лица)
Водеща цел на ЕС	75 %	3 %	-20 % (спрямо нивата от 1990 г.)	20 %	20 %	<10 %	40 %	20 000 000
AT	77-78 %	3,76 %	-16 %	34 %	31,5	9,5 %	38 % (включително ISCED 4/4a)	235 000
BE	73,2 %	3,0 %	-15 %	13 %	43,7	9,5 %	47 %	380 000
BG	76 %	1,5 %	20 %	16 %	15,8	11 %	36 %	260 000 (лица, живеещи в парична бедност)*
CY	75-77 %	0,5 %	-5 %	13 %	2,8	10 %	46 %	27 000
CZ	75 %	1 % (само в публичния сектор)	9 %	13 %	39,6	5,5 %	32 %	Запазване на броя на лицата, застрашени от бедност или социална изолация, на равнището от 2008 г. (15,3 % от цялото население) и полагане на усилия за намаляването му с 30 000
DE	77 %	3 %	-14 %	18 %	276,6	<10 %	42 % (включително ISCED 4)	320 000 (дългосрочно безработни лица)*
DK	80 %	3 %	-20 %	30 %	17,8	<10 %	>40 %	22 000 (лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на трудова заетост)*
EE	76 %	3 %	11 %	25 %	6,5	9,5 %	40 %	Намаляване на дела на застрашените от бедност след социални трансфери до 15 %, което в абсолютно изражение представлява намаление с 36 248 души*
EL	70 %	1,21 %	-4 %	20 %	27,1	9,7 %	32 %	450 000
ES	74 %	2 %	-10 %	20 %	121,6	15 % (преждевременно напуснали училище)	44 %	1 400 000-1 500 000
FI	78 %	4 %	-16 %	38 %	35,9	8 %	42 % (тясна национална дефиниция)	770 000 души, застрашени от бедност или социално изключване, което в абсолютно изражение представлява намаление с 140 000 души
FR	75 %	3 %	-14 %	23 %	236,3	9,5 %	50 % (на възраст от 17 до 33 години)	1 900 000
HR	62,9 %	1,4 %	11 %	20 %	9,19	4 %	35 %	Намаляване на броя на лицата, застрашени от бедност или социално изключване, до 1 220 000, което представлява намаление на броя на тези лица с 152 000 в сравнение с 2011 г.
HU	75 %	1,8 %	10 %	14,65 %	26,6	10 %	30,3 %	450 000
IE	69-71 %	Приблиз. 2 % (2,5 % от БВП)	-20 %	16 %	13,9	8 %	60 %	200 000 (лица, живеещи в комбинирана бедност)*
IT	67-69 %	1,53 %	-13 %	17 %	158,0	16 %	26-27 %	2 200 000
LT	72,8 %	1,9 %	15 %	23 %	6 485	<9 %	48,7 %	Намаляване на броя на лицата, застрашени от бедност или социално изключване, до 814 000
LU	73 %	2,3-2,6 %	-20 %	11 %	4 482	<10 %	66 %	6 000
LV	73 %	1,5 %	17 %	40 %	5,37	10 %	34-36 %	121 000 (застрашени от бедност след социални трансфери и/или живеещи в домакинства с много нисък интензитет на трудова заетост)*
MT	70 %	2 %	5 %	10 %	0,825	10 %	33 %	6 560
NL	80 %	2,5 %	-16 %	14 %	60,7	<8 %	>40 %	100 000 (лица на възраст 0-64 г., живеещи в домакинство на безработни)*
PL	71 %	1,7 %	14 %	15 %	96,4	4,5 %	45 %	1 500 000
PT	75 %	2,7-3,3 %	1 %	31 %	22,5	10 %	40 %	200 000
RO	70 %	2 %	19 %	24 %	42,99	11,3 %	26,7 %	580 000
SE	>80 %	4 %	-17 %	49 %	43,4	<10 %	40-45 %	Понижаване на процента на жените и мъжете на възраст 20-64 г. които не са част от работната сила (с изкл. на студентите редовно обучение), трайно безработните и лицата в дългосрочен отпуск по болест до много под 14 %*
SI	75 %	3 %	4 %	25 %	7,313	5 %	40 %	40 000
SK	72 %	1,2 %	13 %	14 %	16,2	6 %	40 %	170 000
UK	Няма цел в НПР	Няма цел в НПР	-16 %	15 %	177,6	Няма цел в НПР	Няма цел в НПР	Съществуващите изразени в цифри цели, заложени в Закона за детската бедност от 2010 г. и Стратегията за борба с детската бедност за 2011-2014 г.*