СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Преглед на политиката за експортен контрол: Гарантиране на сигурността и конкурентоспособността в един променящ се свят

1. Въведение

Европейският съюз е основен производител и износител на изделия с двойна употреба и поради това е важен участник в експортния контрол във връзка с неразпространението на оръжия. Режимът на ЕС за експортен контрол беше установен в края на 90-те години на миналия век и постепенно беше засилен през последното десетилетие, по-специално в отговор на стратегията на ЕС от декември 2003 г. срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ). Чрез Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета[1] (наричан по-нататък „регламентът“) се изпълняват международните ангажименти съгласно Резолюция 1540 на Съвета за сигурност на ООН (2004 г.), както и съответните международни споразумения и многостранни режими за експортен контрол. С регламента се осигурява възможност за свободно движение на изделията с двойна употреба — с някои изключения — в ЕС и се определят основните принципи и общите правила за контрола на износа, брокерската дейност, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба.

В член 25 от регламента Комисията се призовава да преразгледа неговото прилагане и да представи предложения за изменения. Освен това неотдавна и  десет години след приемането на Стратегията на ЕС срещу разпространението на ОМУ Съветът отправи призив за трайна и ефективна политика на ЕС срещу разпространението на ОМУ и за преглед и засилване на експортния контрол[2]. Като първа стъпка към подготовката на прегледа Комисията издаде Зелена книга[3], с която постави началото на широко обществено обсъждане на системата за експортен контрол, а през януари 2013 г. публикува работен документ на службите на Комисията[4], в който представи основните въпроси, повдигнати от над 100 заинтересовани страни, включително техните становища относно евентуалното преминаване към по-интегрирана система на ЕС за експортен контрол, която да гарантира сигурност и по-равнопоставени условия на конкуренция. На 16 октомври 2013 г. беше приет доклад до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на регламента, като този доклад бележи втора стъпка в процеса на преразглеждане[5]. Настоящото съобщение има за цел да очертае посоката на прилагания от ЕС експортен контрол и да определи конкретни варианти на политиките за неговото модернизиране и адаптиране към бързо променящите се технологични, икономически и политически обстоятелства.

Настоящото съобщение е определено също така като инициатива в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT).

2. Експортният контрол в една променяща се по отношение на сигурността, технологиите и икономиката среда: необходимост от преглед на политиката за експортен контрол

Глобалната система за борба с разпространението на оръжия претърпя значително развитие след края на миналия и началото на настоящия век, като срещу разпространението на оръжия бяха издигнати солидни бариери. Експортният контрол е ключов инструмент в набора от инструменти за борба с разпространението на оръжия, но трябва да бъде винаги в крак с развитието на заплахите във връзка с разпространението на оръжия и с бързото технологично и научно развитие и промени в икономическата дейност в световен мащаб, които пораждат нови предизвикателства пред сигурността и се отразяват на равнопоставените условия на конкуренция на глобално равнище.

2.1. Променящи се и нови рискове и заплахи пред сигурността Предизвикателства във връзка с разпространението на ОМУ се увеличават и разпространението на ОМУ продължава да бъде един от най-големите рискове за сигурността на ЕС, по-специално поради все по-големия брой държави, които развиват капацитет, който предизвиква загриженост по отношение на разпространението на оръжия. Поради това е вероятно търговията с чувствителни изделия да продължи да бъде основен модел за снабдяване на бъдещи програми за разпространение на оръжия.

Глобализацията и все по-голямата активност от страна на недържавни действащи лица, които са част от незаконни програми за разпространение на оръжия, водят до сливане на транснационалните заплахи за сигурността, при които различните незаконни дейности се припокриват — един наркотрафикант може също така да действа като терорист или разпространител на оръжия. Терористичната заплаха и уязвимостта спрямо неконвенционални атаки продължават да изискват особено внимание, по-специално поради променящия се профил на терористите и глобалното измерение на тероризма.

Разпространителите на оръжия са много динамични и разработват еволютивни стратегии за разпространение, чрез които да използват уязвимостта на взаимосвързаните глобални търговски и информационни системи. Те изнамират техники за избягване на контрола, като използват все по-сложни мрежи за подкрепа, които се характеризират с присъствието на различни недържавни участници (включително небудещи подозрение законни оператори като доставчици, които не са запознати с рисковете от разпространението на оръжия, финансови агенции, превозвачи, научни и академични органи), и като транспортират чувствителните изделия през области със слаби национални институции и центрове за прехвърляне на товари.

2.2. Бързи технологични и научни промени Иновациите и разпространението на технологичните новости играят ключова роля при появата на нови рискове от разпространение на оръжия: сигурността на правителствата, но също така тази на дружествата и на гражданите, съдържа все по-голям технологичен компонент. Новите технологии правят проектирането и производството на оръжия достъпни за по-големи групи лица, което води до многократно увеличаване на заплахите. Освен това бързото разпространение на информационните технологии излага съвременните икономики на нови рискове, породени от свързаността на глобалните търговски и информационни мрежи, включително появата на специфични „киберинструменти“ за масово наблюдение, мониторинг, следене и подслушване. В момента сигурността в кибернетичното пространство е от ключово значение за сигурността на ЕС, а разпространението на оръжия в кибернетичното пространство се превърна във важно измерение на експортния контрол.

Все по-често износът се трансферира, вместо да се транспортира. В ерата на изчисленията в облак информационните потоци, съдържащи чувствителни технологии, могат да се използват за производството на неограничени количества чувствителни стоки и да представляват основно предизвикателство пред експортния контрол, по-специално поради невъзможността да се упражнява граничен контрол и трудността за дружествата да гарантират спазването на съответните разпоредби (напр. по отношение на архитектурата на информационния обмен, инженерното сътрудничество, пътуването на експерти и т.н.)[6]. Поради това експортният контрол трябва да действа „онлайн“, в контекста на един глобално свързан свят, в който нематериалните трансфери на технологии (НТТ) придобиват все по-голяма важност по отношение на физическото движение на стоки.

Научноизследователската работа води до изключителен напредък, който е от полза за обществото, но рискът с нея да се злоупотребява създава все по-голямо напрежение между принципа на откритост в науката и опасенията във връзка със сигурността. По време на обсъжданията беше подчертана необходимостта да се вземе предвид глобалното естество на науката и свободното движение на научна информация[7], но също така беше изтъкната необходимостта да се разгледа рискът, свързан с потенциална злоупотреба с научни разработки, както и да се гарантира независима оценка на отражението на научната работа върху сигурността.

2.3. Глобалните вериги на доставки и равнопоставените условия на конкуренция Сигурността се превърна в основен елемент за отговорните вериги на доставки. Експортният контрол трябва да защитава законната търговия от рисковете, свързани с незаконните сделки, във време, в което поради това че възниква по-бърза и нематериална глобална търговия — като следствие от многократното увеличение на трансграничните потоци на стоки, инвестиции, услуги, ноу-хау и лица, свързани с международните производствени мрежи — търговските потоци стават по-сложни и уязвими. Използването на посредници, дружества, служещи за прикритие, точки за отклонение и претоварване увеличи броя и видовете участници и дейности в чувствителните по отношение на разпространението на оръжия трансфери. Развитието на онлайн услугите и електронната търговия добавя нови предизвикателства, тъй като цифровата търговия трябва да се запази открита и сигурна.

Умножаването на глобалните вериги за създаване на стойност и разширяването на международните производствени мощности води до все повече възможности за снабдяване от чужбина с  изделия с двойна употреба. Собствеността и дейността при производството на изделия с двойна употреба придобиват все по-голямо международно измерение; понастоящем многообразието на участници е огромно. Това се отнася като цяло до понятието „доставчик“, което е в основата на експортния контрол, и илюстрира необходимостта от гъвкав експортен контрол, адаптиран към променящите се икономически реалности.

Профилът на високотехнологичните промишлени отрасли също се променя. Размиването на границите между технологиите и промишлената база за изделия с гражданско предназначение и изделия за отбранителните технологии, и увеличаването на артикулите с неопределени характеристики по отношение на двойната употреба все повече затрудняват разграничаването на трансфери, които са с чисто граждански цели или са с двойна употреба. В резултат на това търговията с изделия с двойна употреба бележи устойчив ръст през годините и вече представлява значителен дял от външната търговия[8]. Нейната широкообхватност и продуктови модификации пораждат оперативни предизвикателства вследствие на увеличаването на обема и разнообразието на приложенията.

Експортният контрол е основен фактор от гледна точка на конкурентоспособността, тъй като икономиката на Европа се пренасочва към иновационно производство с висока добавена стойност, а европейските вериги за създаване на стойност са неразделна част от глобалните. В този контекст различните нива на контрол в трети държави водят до нарушаване на конкуренцията в ущърб на дружествата от ЕС, които имат дейност в световен мащаб. Също така някои все още различни параметри на контрол и случаи на „асиметрично“ прилагане на контрола понякога могат да засегнат съгласуваното прилагане на контрола и равнопоставените условия на конкуренция в рамките на ЕС.

3. Отвъд материалното и границите: към интегрирана и основана на риска стратегическа система за контрол на търговията

С настоящия режим за експортен контрол ЕС се стреми да постигне баланс между сигурността и търговията. Като цяло системата се счита за устойчива и ефективна и осигурява солидни правни и институционални основи. Тя обаче не може да остане статична — необходима е преоценка и актуализация на системата, за да може тя да посрещне новите предизвикателства и да създаде съвременните възможности за контрол, които ще бъдат необходими на ЕС през настъпващото десетилетие и след това. Това би могло да се постигне, като се даде нов тласък на развитието на интегриран, основан на риска стратегически модел за контрол на търговията, въз основа на следните насоки:

Основан на риска преглед на баланса между необходимостта от регулиране на търговията и намаляването на регулаторната тежест, за да се гарантира, че законодателството е ясно и пропорционално. Биха могли да се предвидят също нерегулаторни действия — насоки, обединяване на ресурси и т.н., за да може режимът на ЕС за контрол да разполага с гъвкави инструменти в отговор на новите предизвикателства, като същевременно се гарантират равнопоставени условия на конкуренция на вътрешния пазар на ЕС.

Интегриран подход, за да се увеличи съгласуваността на всички „стълбове“ на експортния контрол (законодателство, предварително лицензиране, прилагане, привеждане в изпълнение, разяснителни дейности) чрез разработването на обща мрежа на ЕС за контрол, в която се отделя по-голямо внимание на съгласуваното прилагане и привеждане в изпълнение с оглед намаляване на нарушаването на конкуренцията и подобряване на сигурността.

Прозрачността, участието на заинтересованите страни и по-съществената роля на частния сектор са от ключово значение за интегрирания подход, който позволява на операторите да изпълнят изцяло своите допълващи се роли, като по този начин се оптимизира използването на ресурсите и се подпомага ефективното спазване на разпоредбите.

Разпространението на оръжия се осъществява в международен контекст; затова политиката за експортен контрол трябва да съдържа международно измерение. Разработването на интегрирана система би дало възможност за провеждането на по-активни външни действия на ЕС, засилване на многостранните процеси, които представляват основата на глобалната система за експортен контрол, като също така предоставят база за взаимоизгодни отношения с ключови партньори. Това на свой ред би повишило сигурността на ЕС. 3.1. Приоритет 1: приспособяване към развиваща се среда по отношение на сигурността и увеличаване на приноса на ЕС към международната сигурност

Системата на ЕС за експортен контрол трябва да отговаря на промените във външната политика и да бъде в крак с новите подходи към сигурността. Тя трябва да включва отражението върху сигурността на все по-голям брой нововъзникващи технологии и по-широка гама от изделия с двойна употреба, за да се гарантира тяхното мирно използване. Тя трябва да премине отвъд все по-изкуственото разделение между вътрешна и външна сигурност и да се справя с променящите се рискове от разпространение на оръжия, които не признават граници и юрисдикции.

· Комисията ще разгледа преминаването към подход на „човешка сигурност“, който признава, че сигурността и правата на човека са тясно свързани[9]. Това може да бъде свързано с преминаване към понятието „стратегически“ изделия, което обхваща не само и, строго погледнато, изделия с възможна крайна употреба за военни цели и разпространение на ОМУ, но възприема по-комплексен подход по отношение на сигурността. Това може да предполага и изясняване на критериите за контрол, за да се вземе под внимание по-широкото отражение върху сигурността, включително потенциалното въздействие върху сигурността на лицата, напр. чрез тероризъм или нарушаване на правата на човека. Този подход би засилил също така съгласуваността с други видове търговски проверки във връзка със сигурността и би допринесъл за сближаване с международните тенденции, напр. Договора за търговията с оръжие[10] и Протокола на ООН за огнестрелните оръжия.

· Комисията ще обмисли разработването на подход за „интелигентна сигурност“ с цел приспособяване към трансформациите, които търпят изделията с двойна употреба, и бурното разпространение на нови технологии и ще се занимае с все по-голямата сложност на международната верига на доставки. Тук може да се включи обмислянето на следните варианти:

Изграждане на „капацитет на ЕС за технологична реакция“ за активен принос към обсъжданията на високо техническо равнище на контролните списъци, както и за да се гарантира бърза реакция спрямо предизвикателствата, породени от нововъзникващите технологии (като „изчисления в облак“, адитивно производство (триизмерен печат), нанотехнология), както и премахване на контрола за изделия, които са морално остарели или са вече широко достъпни. Този механизъм би могъл да се основава на придобития опит в рамките на органите за експортен контрол и на структурирана съвместна дейност с промишлеността. Той може също така да предполага разработване на насоки в области, в които технологиите представляват ключово развитие за свързан с рискове бизнес, който налага осигуряването на прозрачност, правна яснота и единство на подхода.

Разработване на ефективна реакция на ЕС за използването на кибернетичното пространство за дейности за разпространение на оръжия и изясняване на контрола над киберинструментите[11]. Това може да предполага действия на ЕС за насърчаване на многостранни решения относно киберинструментите или алтернативни възможности като въвеждането на самостоятелни списъци на ЕС или специален универсален механизъм, без да се възпрепятства конкурентоспособността на отрасъла на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в ЕС и неговото включване в глобалните вериги на доставка.

Модернизираните подходи за контрол, насочени към допирните точки между законната и незаконната търговия могат да включват възможности за засилване на правната уредба и актуализиране на някои форми на контрол, за да се обхванат всички аспекти и участници по веригата на контрол и да се разгледат различните приложения на контрола и произтичащата от тях уязвимост. Тук може да включва разясняване на понятията за износ и износител, за да се обхванат различните дейности и участници в глобалните вериги на доставка, преразглеждане на начина, по който се определя компетентният орган (по-специално за дружества извън ЕС), актуализиране на контрола на техническата помощ, подобряване на съгласуваността и привеждане в изпълнение на контрола върху брокерската дейност и транзита, както и въвеждане на специфични правни разпоредби за борба със заобикалянето на разпоредбите и за обхващане на сделките с участието на лица от ЕС независимо от тяхното местоположение. Освен това възможностите относно въвеждането на нови форми на контрол и партньорството с частния сектор биха могли да допринесат за промяна на акцента към наблюдение на крайното предназначение, улесняване на законния износ и разкриване на незаконната търговия.

· Комисията би могла да разгледа възможностите за насърчаване на специална стратегия, насочена към обезпечаване на „нематериалния контрол“ и преодоляване на предизвикателството във връзка с нематериалните трансфери на технологии (НТТ), включително необходимостта от изясняване на контрола на „изследванията с евентуална двойна употреба“, като същевременно не се допуска да се поставят неоправдани препятствия пред свободното движение на знанията и глобалната конкурентоспособност на науката и технологиите на ЕС.

Изясняването на правната рамка, приложима за ИКТ, може да включва преразглеждане на правни разпоредби и/или предоставяне на насоки относно основните понятия, които се прилагат за електронните трансфери на контролирани технологии. То може също така да се отнася до формите на контрол и въвеждането на специални инструменти, за да се улесни свободното движение на технологии (напр. генерални разрешения на ЕС за износ (ГРЕСИ) за вътрешнодружествена научноизследователска и развойна дейност), като се подобрява проследимостта на ИКТ и прилагането чрез подход за изместване на акцента от самата операция към разпоредби за контрол  преди осъществяването на трансфера — напр. регистрация, самоодитиране — и наблюдение след трансфера — напр. одити за съответствие;

Целенасоченото и координирано обхващане на академичните и научно-изследователските среди в ЕС би могло да повиши осведомеността за приложимите правила и да насърчи ефективното им прилагане от страна на учените и работещите в лабораториите. Биха могли да се предвидят и други възможности, като например приемане на кодекс за поведение за учените, участващи в извършването на изследвания с евентуална двойна употреба. 3.2. Приоритет 2: насърчаване на сближаването в експортния контрол и на равнопоставените условия на конкуренция на глобално равнище

Въпреки че експортният контрол се признава все повече в международен план, разминаващите се стандарти на контрол в трети държави водят до нарушаване на конкуренцията и по-слаби връзки в глобалните вериги на доставки, от които могат да се възползват разпространителите на оръжия. Поради това политиката на ЕС следва да насърчава сближаването в посока глобален и ефективен контрол върху световните вериги на доставки, за да се преодолее предизвикателството пред промишлеността за едновременно спазване на различни разпоредби и за да се окаже подкрепа на равнопоставените условия на конкуренция.

Комисията би могла да обмисли създаването на ефективен механизъм за редовно актуализиране на контролните списъци на ЕС, като се използва експертният опит на националните органи с цел да се гарантира, че контролните списъци са в съответствие с развитието на технологиите и търговията и да се сведе до минимум нарушаването на конкуренцията, свързано с остарелите методи на контрол.

Въпреки че структурата на лицензиране в ЕС като цяло се счита за задоволителна, процесите на лицензиране продължават да имат своето отражение върху конкурентоспособността. Поради това Комисията ще търси начини за оптимизиране на структурата и процесите на лицензиране, за да се избегнат обременяващите процедури и да се сведат до минимум закъсненията и нарушаването на конкуренцията. Тук биха могли да се включват възможности за:

o въвеждане на система за редовен преглед на националните генерални разрешения за износ (НГРИ) и обсъждането на тяхната евентуална трансформация в ГРЕСИ и разширяване за целия ЕС;

o преминаване към открито лицензиране чрез въвеждането на допълнителни ГРЕСИ, преразглеждане на баланса между ефективните действия за борба с разпространението на оръжия и намаляването на тежестта за лицензиращите органи и износителите чрез пропорционално равнище на контрол, например:

§ „пратки с ниска стойност“, за да се улесни износът на малки количества изделия, които пораждат нисък риск от разпространение на оръжия;

§ „криптиране“, за да се позволи износът на изделия на ИКТ, които намират широко приложение в промишлените процеси и функционират в силно конкурентна среда;

§ „вътрешнодружествени трансфери на технологии“ с научноизследователска и развойна цел;

§ „трансфери в рамките на ЕС“ за изделия от приложение IV[12], които позволяват форми на контрол, които не възпрепятстват свободното движение на стоки и технологии на единния пазар;

§ „големи проекти“, които позволяват на органите да обхванат „голямата картина“, вместо събиране на отделни заявления за лицензиране.

o преглед на параметрите (местоназначения, изделия) за съществуващите ГРЕСИ, за да се гарантира, че са актуализирани, и хармонизиране на някои условия и изисквания за лицензиране, за да се насърчи съгласуваното прилагане в целия ЕС, включително по отношение на периода на валидност на отделните лицензи и откази. Би могло да се обмисли изготвянето на насоки за съгласувани лицензионни практики, включително най-добри практики, например относно времето за обработка.

Комисията ще оцени възможностите за насърчаване на цялостното сближаване на експортния контрол с оглед улесняване на търговията с изделия с двойна употреба. Това би могло да включва действия за насърчаване на последователна, изчерпателна и единна роля на ЕС по отношение на режимите като израз на неговата роля в борбата с разпространението и търговията с оръжия[13]. То би могло да включва също така активен външен обхват и сътрудничество за подпомагане на страните партньорки при разработването на хармонизирани разпоредби, както и започването на диалози относно експортния контрол с основни търговски партньори с цел избягване на противоречивите регулаторни изисквания и намаляване на административната тежест върху експортно ориентираните производства. 3.3. Приоритет 3: Създаване на ефективен и конкурентноспособен режим на ЕС за експортен контрол

Многостепенната структура на експортния контрол в ЕС осигурява единна и гъвкава система, но случаите на разнородно прилагане понякога могат да застрашат цялостната ѝ ефективност. Поради това Комисията следва да оцени възможностите за преодоляване на „асиметричното“ прилагане на контрола, за да се сведат до минимум нарушаването на конкуренцията и разходите за операции, свързани с контрола в ЕС.

· Различните решения в областта на контрола често се свързват с липсата (по преценка на заинтересованите страни) на хармонизирана политика на ЕС за експортен контрол и по-специално с различните оценки на риска, на които почиват решенията за контрол. Основаният на риска подход, въз основа на разработването на обща рамка за управление на риска, би могъл да гарантира по-голяма съгласуваност при определянето на сделките с висок риск, като същевременно се оптимизира използването на ресурси в ЕС и се намали нарушаването на конкуренцията в резултат на разнопосочни решения за контрол.

· Универсалният контрол[14] продължава да бъде основен инструмент за предотвратяване използването на невключени в списъците изделия с цел разпространение на оръжия, но нееднаквото прилагане поражда опасения по отношение на правната яснота, води до нарушаване на конкуренцията и до потенциално слаби връзки по веригата за контрол. По-голямо сближаване би могло да се постигне чрез хармонизирането на разбирането за универсален контрол и засиленото провеждане на консултации, за да се гарантира тяхното прилагане в целия ЕС и да се засили политика на неподбиване на цените. Това би могло да се подкрепи от редовен обмен на информация и създаването на универсална база данни на ЕС. Част от информацията би могла да се споделя с митниците и други агенции, за да се подобри прилагането на законодателството, или да се обявява публично. Прозрачността би била в подкрепа на надлежните проверки от страна на операторите, за да се гарантира сигурността на веригата на доставки.

· Комисията би могла да оцени възможностите за критична преоценка на контрола на трансферите в рамките на ЕС, за да се сведат до минимум оставащите бариери на единния пазар, като същевременно се поддържа строг контрол по отношение на най-чувствителните изделия с двойна употреба. Тук би могъл да се включи преглед на приложение IV, в който акцентът да бъде върху актуализиран списък на най-чувствителните изделия с двойна употреба, и/или въвеждането на ГРЕСИ за трансфери в рамките на ЕС, включително трансфери на технологии. Биха могли да се определят подходящи условия и изисквания, включително възможности за проверка в ЕС след извършване на доставката, за да се компенсира премахването на лицензирането преди осъществяването на трансфера и да се гарантира сигурността на трансферите и наличието на информация.

3.4. Приоритет 4: Подкрепа за ефективното и съгласувано прилагане и привеждане в изпълнение на експортния контрол

Политиката за експортен контрол  следва да е насочена не само към определянето на правила за контрола на законната търговия, а да отчита и предотвратяването и прекъсването на незаконната търговия. Съгласуваното прилагане и привеждане в изпълнение в целия ЕС е от основно значение за преодоляването на риска от избягване на процесите на контрол. Липсата на обща за ЕС статистика и разузнаване обаче продължава да възпрепятства ефективната политика и оперативните действия. Комисията ще направи преглед на следните възможности за разработване на по-интегрирана рамка за прилагане и привеждане в изпълнение:

· Експортният контрол изисква сериозни административни ресурси в рамките на контролните органи — годишно броят на заявленията е над 40 000. Разработването на мрежа на ЕС за експортен контрол би могло да увеличи цялостния капацитет на системата, като същевременно оптимизира използването на ресурсите и контрола на административните разходи, чрез следните възможности:

Подобрен структуриран обмен на информация между органите за експортен контрол относно лицензионните данни, както и относно друга свързана информация (напр. местоназначения, крайни потребители, инциденти и нарушения), който би могъл да даде възможност за достъп на всички компетентни органи до критична информация въз основа на ясно определени нужди, за да се избегне информационното претоварване. Защитената ИТ инфраструктура „ЕСИДУ“ (електронна система относно изделията с двойна употреба) би могла да се разшири, за да се подпомогне подобреният обмен на информация[15].

Подобрено стратегическо и оперативно сътрудничество с правоприлагащите агенции, напр. митниците, което би могло да се постигне чрез гарантиране интегрирането на приоритетите на експортния контрол в съответния политически цикъл, чрез обмен на информация посредством системата на ЕС за обмен, чрез разработване на общи инструменти за управление на риска и чрез изпълнение на съвместни операции.[16] Целевият обмен на информация относно дейността по привеждане в изпълнение би дал възможност за по-добър стратегически преглед на ефективността на контрола в ЕС и обмена на най-добри практики и би могъл да се използва при формулирането на политиката, напр. политиката за разкриването на незаконна търговия.

По-добра съгласуваност между различните институции на ЕС и държавите членки и определяне на полезни взаимодействия между свързаните със сигурността инструменти за контрол на търговията, напр. чрез разработването на обща ИТ инфраструктура като споделена платформа за подпомагане на обмена на информация в ЕС, които биха могли да увеличат цялостния ефект от действията на ЕС в борбата с разпространението на оръжия. Следва да се гарантира също така съгласуваността с други тясно свързани политики и законодателство на ЕС, напр. в рамките на Плана за действие в областта на химичната, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, Регламент (ЕС) № 98/2013 относно прекурсорите на взривни вещества и Регламент (ЕС) № 258/2012 относно огнестрелните оръжия.

През последното десетилетие се наблюдава активно изграждане на капацитет относно свързаните с ОМУ въпроси, включително значителни по мащаби програми за разясняване на експортния контрол в трети държави, докато инициативите в ЕС все още са на ранните си етапи. Разработването на целева програма на ЕС за изграждане на капацитет и обучение на съответните служители, включително митническите и граничните служби, би могло да увеличи капацитета за предотвратяване и разкриване на трансграничния трафик на стратегически изделия. Обединяването на експертните познания, напр. чрез по-нататъшно изграждане на групата от експерти, също би могло да укрепи веригата на ЕС за контрол.

· В съвременните икономики частният сектор играе най-съществената роля във веригата на контрол. Поради това партньорствата с него биха могли значително да подобрят сигурността и надеждността на глобалната верига на доставки. Операторите са в благоприятна позиция да разкриват незаконна търговия и да защитават чувствителните технологии, докато нееднаквото спазване на търговските условия води до нарушаване на търговията и открива възможности за експлоатация на слабите места във веригите на доставки. Създаването на тези условия се основава на по-доброто сътрудничество и разбирателство между правителствата и частния сектор и би могло да предполага различни действия като:

Усилията за спазване на изискванията биха могли да бъдат признати чрез улесняване на процесите на контрол и бърза процедура за износ; за целта биха могли да бъдат определени ясни стандарти за спазване на изискванията от страна на частния сектор  за използване на опростени механизми (като ГРЕСИ, НГРИ, глобални лицензи) като съществена привилегия, предоставяна на надеждни износители. Тук може да се включват правни изисквания и/или насоки за операторите по отношение на определянето, управлението и смекчаването на риска от въвличане в разпространение на оръжия, на който са изложени те, чрез повишена бдителност към изделията с висок риск по отношение на разпространението на оръжия с помощта на изисквания за надлежна проверка и разкриване на информация, включително докладване на подозрителни сделки. Въпреки че разходите за бизнеса следва да се сведат до минимум и саморегулирането да се насърчава, стандартните изисквания за вътрешни програми за съответствие (ВПС) биха могли да спомогнат за постигането на по-равнопоставени условия на конкуренция в ЕС. Изпълнението на изискванията и конкурентоспособността се допълват взаимно, тъй като спазването на изискванията намалява риска от непреднамерена доставка на изделия с двойна употреба за предизвикващи загриженост програми, която излага предприятията на санкции и вреди на репутацията им. Освен това възможностите за насърчаване на сближаването чрез митническите програми за надеждни оператори (одобрен икономически оператор, ОИО) биха могли да намалят дублирането на контрола и да предложат икономически ефективни направления на действие както за операторите, така и за администрациите.

Прозрачността и координираните разяснителни кампании биха могли да бъдат ключови стъпки за предоставяне на яснота относно изискванията, подкрепа на усилията на операторите за тяхното спазване и подобряване на капацитета им за контрол, като по този начин се създават условия, при които всеки елемент от веригата на доставки е неподатлив на „заразяване“ с незаконна търговия. Тук би могло да се включва публикуването на доклади и на нечувствителна информация, получена благодарение на контрола, включително насоки за насърчаване на добри практики за спазване на изискванията.

Разработването на общи инструменти на ЕС за подпомагане на икономическите оператори, напр. стандартизирани ИТ инструменти и системи за електронно лицензиране, също би могло да подпомогне усилията за спазване на изискванията от страна на дружествата.

· Експортният контрол е израз на международни ангажименти и представлява основна предпазна мярка за целостта на международната търговия; поради това е особено важно да бъде подобрена глобалната му ефективност. Биха могли да се обмислят възможности за съвместен контрол с външни партньори с цел да се улесни безопасната търговия със стратегически изделия, напр. чрез разработването на мониторинг на дружества от трети държави, както и взаимното признаване на оценките.

4. Заключение

Ефективният експортен контрол, който гарантира сигурността, като се противопоставя на незаконната търговия, и същевременно улеснява законната търговия, е от полза и за икономическите оператори, и за държавите членки, и за гражданите на ЕС. Един актуализиран подход на ЕС и една актуализирана регулаторна рамка ще повишат сигурността и ще подобрят целостта на веригата на доставки. За това ще се изисква по-систематичен обмен на информация относно рисковете и координация между лицензиращите органи и останалите органи, както и привличане на частния сектор и по-тясно международно сътрудничество.

Преди да се предприемат конкретни инициативи за действия Комисията приканва Съвета и Европейския парламент да разгледат очертания в настоящото съобщение подход. Успоредно с това Комисията ще направи оценка на въздействието на вариантите за преглед, представени в настоящото съобщение, с цел да определи най-подходящите регулаторни и нерегулаторни действия за привеждането им в действие. Що се отнася до REFIT, Комисията ще оцени разходите и ползите, свързани с различните варианти, по-специално по отношение на потенциалното регулаторно опростяване и намаляване на тежестта.

_______________

Списък на съкращенията

ATT || Договор за търговията с оръжие

ЕСИДУ || Електронна система относно изделията с двойна употреба

ЕС || Европейски съюз

ГРЕСИ || Генерално разрешение на ЕС за износ

ВПС || Вътрешна програма за съответствие

ИКТ / ИТ || Информационни (и комуникационни) технологии

НТТ || Нематериални трансфери на технологии

НГРИ || Национално генерално разрешение за износ

REFIT || Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка

ОМУ || Оръжия за масово унищожение

РССООН || Резолюция на Съвета за сигурност на ООН

[1] ОВ L 134, 29 май 2009 г., стр. 1.

[2] Заключения на Съвета относно осигуряване на трайна и ефективна политика на ЕС по отношение на новите предизвикателства, произтичащи от разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ) и системите за тяхната доставка, 21 октомври 2013 г.

[3] COM(2011) 393 от 30 юни 2011 г.

[4] SWD(2013)7 от 17 януари 2013 г.

[5] COM(2013) 710 от 16 октомври 2013 г.

[6] Нематериалните трансфери на технологии включват както трансферите на техническа информация посредством електронни средства, така и трансферите на знания и умения чрез лица.

[7]  C(2012) 4890 окончателен, относно достъпа до научна информация и нейното съхранение.

[8] Контролираният от ЕС износ на изделия с двойна употреба се изчислява приблизително на 2,5 % от общия износ. За повече информация относно търговията на ЕС с изделия с двойна употреба вж. COM(2013) 710 final.

[9] „Подходът за човешка сигурност“ има за цел да постави човека в основата на политиката на ЕС за контрол на износа, по-специално чрез признаване на взаимовръзките между правата на човека, мира и сигурността.

[10] Договорът за търговията с оръжие цели да се намали търговията с незаконни оръжия чрез установяване на правила за прозрачност и общи етични стандарти за международната търговия с конвенционални оръжия.

[11] Вж. също съвместното съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство“, JOIN(2013) 1 final, 7 февруари 2013 г.

[12] В приложение IV към Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета се изброяват по-специално чувствителните изделия с двойна употреба, които подлежат на контрол на трансферите и в рамките на ЕС.

[13] Вж. напр. Общи договорености относно декларациите на ЕС в многостранни организации, doc.15901/11, 24 октомври 2011 г.

[14] Така нареченият „универсален контрол“ се прилага за невключени в списъците изделия с двойна употреба с потенциална крайна употреба за военни цели или разпространение на оръжията.

[15] Електронна система относно изделията с двойна употреба.

[16] По специално във връзка с митниците — разработването на нова Стратегия и план за действие относно управлението на риска и сигурността на веригата на доставки, поискано от Съвета на 18 юни 2013 г., предоставя ключова възможност как подобрената Обща рамка за управление на риска в митниците най-добре да се използва за подпомагане на сътрудничеството с митниците за лицензиране, привеждане в действие и улесняване на търговията в бъдеще.