ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно качеството на фискалните данни, отчетени от държавите членки през 2013 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1............ Контекст. 3

2............ Основни констатации относно отчитането на равнищата на дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ през 2013 г. 3

2.1......... Навременност, надеждност и пълнота. 3

2.1.1...... Навременност. 3

2.1.2...... Надеждност. 4

2.1.3...... Пълнота на таблиците и съпътстващата информация. 5

2.1.4...... Допълнителни таблици във връзка с финансовата криза. 6

2.1.5...... Въпросник за междуправителственото кредитиране. 6

2.2......... Спазване на счетоводните правила и съгласуваност на статистическите данни. 7

2.2.1...... Обмен на информация и разяснения. 7

2.2.2...... Посещения за водене на разговори и методологически посещения. 7

2.2.3...... Конкретни становища на Евростат. 8

2.2.4...... Най-актуални методологически въпроси. 9

2.2.5...... Съгласуваност със съответните държавни сметки. 10

2.3......... Публикуване. 11

2.3.1...... Публикуване на основните статистически данни и на подробните отчетни таблици  11

2.3.2...... Резерви относно качеството на данните. 12

2.3.3...... Изменения на отчетените данни. 12

2.3.4...... Публикуване на метаданни (списъци) 12

3............ Заключения. 12

1.           Контекст

В член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност[1] (изменен с Регламент (ЕО) № 679/2010) се изисква Комисията (Евростат) (по-надолу наричана „Евростат“) да представя редовни доклади пред Европейския парламент и пред Съвета относно качеството на актуалните данни, отчитани от държавите членки. В настоящия годишен доклад е направена цялостна оценка по отношение на навременността, надеждността, пълнотата, спазването на счетоводните правила и съгласуваността на данните. Предишният доклад (относно нотификациите за 2012 г.) бе приет от Комисията на 20 февруари 2013 г.[2]

Евростат извършва редовни оценки на качеството на актуалните данни, отчитани от държавите членки, както и на свързаните с тях сметки на сектор „Държавно управление“, изготвени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ESA95)[3]. При оценката основно внимание се отделя на факторите, които обясняват дефицита/излишъка на сектор „Държавно управление“ и изменението на консолидирания държавен дълг. Държавите членки изпращат такава информация на Евростат два пъти годишно. Наред с това те представят допълнителна информация, като например отговори на въпросника за нотификационните таблици, използвани при ППД, допълнителна таблица във връзка с финансовата криза и изготвени от тях двустранни разяснения. Същевременно Евростат поддържа постоянен диалог с държавите членки чрез редовни посещения за водене на разговори във връзка с ППД.

Настоящият доклад се базира на основните констатации и резултатите от отчетите в рамките на процедурата при прекомерен дефицит (ППД) през 2013 г., като акцентът е поставен върху последния отчетен период — от месец октомври 2013 г. При необходимост са направени сравнения с данните, отчетени през април 2013 г. и през 2012 г.

2.           Основни констатации относно отчитането на равнищата на дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ през 2013 г.

2.1.        Навременност, надеждност и пълнота

2.1.1.     Навременност

От държавите членки се изисква да отчитат пред Евростат планираните и актуалните данни във връзка с ППД два пъти годишно — преди 1 април и преди 1 октомври[4]. През 2013 г. отчитането в рамките на ППД обхвана периода 2009—2013 г. Данните за 2013 г. са тези, планирани от националните органи, докато данните за периода 2009—2012 г. са актуалните данни (в това число окончателни, неокончателни, временни или прогнозни). В съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 479/2009 Евростат извършва оценка на актуалните данни, отчетени от държавите членки, но не и на планираните данни.

Като цяло се наблюдава много добро спазване на отчетните срокове. През 2013 г. всички държави членки отчетоха своите актуални данни и за двете нотификации по ППД още преди законоустановения срок. През октомври същата година бе представен и първият отчет на Хърватия. В рамките на отчитането през октомври 2013 г. няколко държави представиха планираните данни със закъснение.

2.1.2.     Надеждност

Корекциите на данните между април и октомври 2013 г. бяха резултат най-вече на актуализирането на изходните данни и промените в методологията — например прекласифицирането на някои трансакции. Както и досега, в периода април—октомври корекциите по отношение на дълга бяха по-малко, отколкото по отношение на дефицита.

Най-мащабни корекции по отношение на дефицита бяха извършени в Гърция и Ирландия. Между нотификациите в рамките на ППД от април и октомври 2013 г. дефицитът в Гърция за 2012 г. бе намален поради наличието на одитирани данни за сумите, подлежащи на възстановяване от гръцкия фонд за финансова стабилност (HFSF) в случаите на оздравяване на банки. Намаляването на дефицита за 2009 г. в Ирландия се дължеше най-вече на включването на по-подробни данни за баланса, свързани с приходите и разходите на сектор „Държавно управление“. Увеличението на ирландския дефицит през 2012 г. бе предизвикано от промяната на момента на записване на продажбата на лицензи за универсални мобилни телекомуникационни системи и от актуализирането на изходните данни във връзка с данъците, приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ и националната институция по здравеопазване.

Между април и октомври най-значителни корекции на дълга бяха регистрирани в Чешката република, Дания и Португалия. Отчетеният от Чешката република дълг за периода 2009—2012 г. се увеличи поради корекция в оценката на хеджираните дългови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута. В Дания дългът за 2012 г. бе намален в резултат на актуализиране на изходните данни за централните и местните звена на сектор „Държавно управление“ и социалноосигурителните фондове. Увеличението на дълга в Португалия бе предизвикано от прекласифицирането на едно звено на сектор „Държавно управление“ в регион Мадейра и поради прекласифицирането като заеми на някои авансови плащания, предоставени на държавата от държавно корпоративно предприятие.

Между април и октомври бяха извършени съществени корекции на БВП на Естония за 2009 г., 2011 г. и 2012 г., както и на Люксембург за периода 2009—2012 г.

Що се отнася до корекциите в рамките на нотификационния период, повечето държави членки коригираха отчетените данни след първото им представяне през октомври 2013 г. 18 държави изпратиха 30 коригирани отчета, докато през април 2013 г. бяха подадени 46 коригирани отчета от 24 държави. Държавите членки изпратиха повечето от коригираните отчети в отговор на коментари, технически въпроси или забележки, повдигнати от Евростат във връзка с липсващи данни, поправка на технически грешки, вътрешни противоречия, промени, отбелязани в нотификационните таблици или в съответния въпросник, както и неправилни записи в таблиците.

През 2013 г. коригираните отчети в рамките на нотификационния период не доведоха до съществени изменения на първоначално отчетените от държавите членки равнища на дефицита и на дълга с изключение на октомврийското отчитане, когато размерът на дефицита бе коригиран с над +0,2 процентни пункта от БВП в рамките на нотификационния период за Хърватия и Ирландия.

2.1.3.     Пълнота на таблиците и съпътстващата информация

Попълването на отчетните таблици е законоустановено задължение и е от съществено значение за правилната оценка на качеството на данните от страна на Евростат. В член 8, параграф 2 от изменения Регламент (ЕО) № 479/2009 се посочва, че държавите членки предоставят на Евростат съответната статистическа информация, която „[…] по-специално […] означава:

а)       данни от националните сметки;

б)       списъци;

в)       нотификационни таблици, използвани при процедурата при прекомерен дефицит;

г)       допълнителни въпросници и разяснения, свързани с нотификациите“.

За отчитането в рамките на ППД се използват четири основни нотификационни таблици. Попълването на таблици от 1 до 3 по ППД е законоустановено задължение, докато отчитането в таблица 4 е договорено от държавите членки[5]. Таблици 1 и 2А („Централно държавно управление“) обхващат периода 2009—2013 г., а другите таблици — 2009—2012 г[6].

Повечето държави членки попълниха всички нотификационни таблици по ППД[7]. В подадените през октомври 2013 г. отчети всички държави членки предоставиха в таблица 2 данни относно връзката между работния баланс и излишъка/дефицита по ППД за всички подсектори. Приема се, че работният баланс в Обединеното кралство е на база ESA95. Поради това са отчетени много малко корекции за преобразуване на работния баланс в дефицит/излишък съгласно ESA. Няколко други държави също отчетоха само ограничен брой преобразувания.

Що се отнася до таблица 3 по ППД, не всички държави членки предоставиха всички разбивки. По-конкретно не всички представиха данни за позициите „кредити“ и „акционерен капитал“. Наред с това няколко държави имат практика да отчитат нулева статистическа разлика, което би трябвало да означава, че разликата погрешно е включена в графата „Други сметки за вземания/дължими суми“.

Въпреки по-добрите резултати, постигнати от някои държави членки, в много от случаите представянето на данни в таблица 4 по ППД не е с необходимото качество. По-конкретно няколко държави не предоставят пълните данни относно наличността от пасиви по търговските кредити и аванси.

Пълнотата на данните в таблиците по ППД може да бъде подобрена. Не се очаква обаче останалите въпроси да окажат съществено въздействие върху качеството на данните.

Всички държави членки попълниха въпросника във връзка с нотификационните таблици[8]. Въпреки че попълваната в него информация е по-широка и качествена в сравнение с минали години, е необходим допълнителен напредък, тъй като някои държави не са представили всички изисквани във въпросника данни. Това се отнася главно за данните, свързани с вземанията на сектор „Държавно управление“ и с отписването на дългове, разбивките на други сметки за вземания/дължими суми, вписванията за държавни гаранции (основно за подсектор „Местно управление“) и данните относно вливането на капитали.

2.1.4.     Допълнителни таблици във връзка с финансовата криза

От 15 юли 2009 г. Евростат събира в допълнителна таблица набор от данни относно финансовата криза. Част 1 от тази таблица обхваща данните относно трансакции, които се отчитат в сметка приходи/разходи на сектор „Държавно управление“ и имат действително въздействие върху дефицита/излишъка по ППД. В част 2 са включени данните относно наличностите от финансови активи и пасиви, произтичащи от подпомагането на финансови институции. В нея се прави разграничение между дейностите, които действително са допринесли за задълженията в сектор „Държавно управление“ (включени в държавния дълг), и тези, които могат потенциално да допринесат за задълженията на този сектор в бъдеще, но засега се считат за зависещи от бъдещи събития (те не са включени в държавния дълг). Тези таблици показват случаите на държавна намеса, която е пряко свързана с подпомагането на финансови институции. В тях не са включени мерките за подпомагане на нефинансови институции или мерките за общо икономическо подпомагане.

Събраните през 2013 г. данни се отнасят за периода 2007—2012 г. Всички държави членки освен осем (България, Чешката република, Естония, Хърватия, Малта, Полша, Румъния и Словакия) съобщават за различни случаи на държавна намеса в контекста на финансовата криза през периода 2007—2012 г. Заедно със съобщенията за медиите относно отчетите в рамките на ППД Евростат публикува и анализ на тези данни[9].

2.1.5.     Въпросник за междуправителственото кредитиране

Държавите членки представят също така данни за междуправителственото кредитиране на двустранна основа, което обикновено се извършва по линия на различни програми. Тези данни са включени в информационния бюлетин относно ППД, в който се съдържа също така информация за междуправителственото кредитиране по линия на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), в резултат на което е възможно да се анализират заемите, предоставяни от държавите членки в подкрепа на операции в други държави членки (през 2012 г. такива заеми са отпуснати главно на Гърция, Ирландия и Португалия).

Междуправителственото кредитиране на двустранна основа, както и междуправителственото кредитиране по линия на ЕИФС, отбелязаха значително увеличение в условията на финансова криза. Те се изваждат при изчисляването на агрегатите на 28-те държави — членки на ЕС, и агрегатите за еврозоната за консолидирния държавен дълг съгласно критериите от Маастрихт[10], тъй като и двата са показани на консолидирана основа. Поради това консолидиране агрегатите за 28-те държави — членки на ЕС, и агрегатите за еврозоната не са равни на сбора от дълга на държавите членки (т.е. междуправителственото кредитиране не е включено, за да се избегне двойното отчитане).

Поради в това отчетените данни за държавите членки за финансовите 2011 и 2012 г. се включват сумите във връзка с ЕИФС.

2.2.        Спазване на счетоводните правила и съгласуваност на статистическите данни

2.2.1.     Обмен на информация и разяснения

По време на нотификационния период между крайния срок за отчитане (1 октомври) и датата на публикуване на данните (21 октомври 2013 г.) Евростат се свърза с националните статистически органи на всяка държава членка, за да поиска допълнителна информация и да разясни прилагането на счетоводните правила за конкретните трансакции. Този процес обхвана няколко етапа на кореспонденция между Евростат и националните органи. В рамките на първия етап до 4 октомври на всички държави бяха изпратени искания за разяснения. При втория етап искания за разяснения бяха изпратени до 23, а при третия — до 11 държави. В рамките на четвъртия етап такива искания бяха изпратени до четири държави членки. Евроестат поиска някои държави да представят коригирани нотификационни таблици[11].

2.2.2.     Посещения за водене на разговори и методологически посещения

В изменения Регламент (ЕО) № 479/2009 се предвижда извършването на посещения за водене на разговори и методологически посещения. Посещенията в държавите членки за водене на разговори, включително т.нар. „посещения за водене на разговори нагоре по веригата“[12], се провеждат редовно с цел преглед на отчетените данни, разглеждане на методологически въпроси, обсъждане на статистическите източници и оценка на спазването на счетоводните правила — например за определяне на границите на сектор „Държавно управление“, времето на отчитане и класификацията на държавните трансакции и пасиви.

В случай че по отношение на дадена държава членка възникне конкретен важен въпрос, който може да се разреши само чрез непосредствена среща със съответните органи, се организира нарочно посещение в тази държава по съкратена процедура.

През 2013 г. представители на Евростат посетиха следните държави с цел провеждането на разговори във връзка с ППД: Испания (24—25 януари), Обединеното кралство (24—25 януари), Италия (4—5 февруари), Естония (27—28 февруари), Полша (6—8 март — посещение за водене на разговори нагоре по веригата), Гърция (20—21 март), Люксембург (15 май), Швеция (4—5 юни), Германия (18—21 юни и 22—25 октомври — посещение за водене на разговори нагоре по веригата), Румъния (19—20 юни), Полша (8—9 юли), Румъния (28—30 август — последваща визита след посещението за водене на разговори нагоре по веригата), Словения (12—13 септември), Гърция (24—25 септември), Финландия (18—19 ноември), Нидерландия (26 ноември), Словения (27—29 ноември — посещение за водене на разговори нагоре по веригата) и Словакия (28—29 ноември). През 2013 г. бяха проведени също нарочни посещения в Хърватия (14—15 март) и в Испания (20—21 март и 26—27 септември). През 2013 г. представители на Евростат посетиха Латвия (8—9 април) във връзка с планираното приемане на държавата в еврозоната и Хърватия (26—27 юни) по повод нейното предстоящо членство в ЕС.

Най-често обсъжданите теми при тези посещения бяха свързани с класифицирането на съответните звена във или извън сектор „Държавно управление“ (например по отношение на обществения транспорт, държавните корпоративни предприятия, телевизията и радиото, болниците и университетите), вливането на капитали, публично-частните партньорства, отпускането на безвъзмездни средства от бюджета на ЕС, регистрирането на гаранциите и цялостното управление на качеството на потоците от данни нагоре по веригата. Окончателните заключения от всяко посещение за водене на разговори, включително описанието на договорените действия и напредъкът по изпълнението им, се изпращат на Икономическия и финансов комитет и се публикуват на уебсайта на Евростат. Изпълнението на тези действия води до постепенно подобряване на качеството на данните.

Методологически посещения се предприемат само в случаите на констатирани от Евростат значителни рискове или проблеми по отношение на качеството на данните, свързани най-вече с използваната методология, понятия или класификации. През 2013 г. не са извършени методологически посещения.

2.2.3.     Конкретни становища на Евростат

Държавите членки се обръщат редовно към Евростат за разяснения по различни национални счетоводни въпроси във връзка с бъдещи или минали дейности. Евростат предоставя становища в съответствие със съществуващите насоки. Съгласно разпоредбата за прозрачност в изменения Регламент (ЕО) № 479/2009 Евростат публикува своите становища[13], ако съответната държава членка не повдигне възражение. През 2013 г. Евростат публикува становища по следните въпроси: счетоводното третиране на фонда за придобиване на активи на Bank of England (BEAPFF) и потоците между тази банка и Министерството на финансите на Обединеното кралство, статистическото третиране на предприватизационна продажба на концесия в Португалия, рекапитализацията на Dexia Group в Белгия, класифицирането на Sociedad de activos de Restructuracion (SAREB) в Испания, записването в Румъния на финансови корекции, свързани с фондовете на ЕС в съответствие с член 100, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, статистическото третиране на 15-годишната концесия на радиочестотния спектър за мобилни мрежи в Унгария, третирането на сделка с недвижим имот на дружеството LAK Invest в белгийския регион Фландрия, записването на гаранционна такса по механизма за подкрепа на неликвидни активи в Нидерландия, третирането по отношение на възстановяването на данъци, финансовите наказания и междинните плащания в съдебното дело срещу данъчната и митническата администрация на Обединено кралство, регистрирането на отписване на задължения, свързани с финансови наказания и глоби, платими от CFR CAI Ferate на частни доставчици на електроенергия в Румъния и статистическото класифициране на MyCSP Ltd. в Обединеното кралство.

2.2.4.     Най-актуални методологически въпроси

В съответствие с рутинната си практика Евростат извърши оценка на правилното прилагане на правилата на ESA95 и по-конкретно в контекста на своите най-актуални решения съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2009. Тези решения се съдържат в ръководството за държавния дефицит и дълг, чието последно издание бе публикувано през февруари 2013 г[14]. В него са включени три нови глави, които бяха обсъдени в рамките на Комитета за парична и финансова статистика и статистика на платежния баланс (КПФССБ) — те обхващат европейските институции, свързани с кризата с държавните дългове в еврозоната (ЕИФС и ЕМС), нисколихвените заеми и продажбата на правителствени нисколихвени заеми на трети страни и разрешенията за търговия с емисии. В други глави на ръководството са включени някои незначителни разяснения.

След последното си (четвърто) заседание през юли 2013 г. работната група, занимаваща се с адаптиране на сегашното ръководство за държавния дефицит и дълг към новата Европейска система от сметки (ESA) от 2010 г., представи на държавите членки през август 2013 г. проект на ново ръководство, съобразено с методологията ESA 2010.

През януари 2013 г., след като бяха оповестени окончателните характеристики на ЕМС, Евростат публикува решенията си относно статистическото отчитане на нисколихвени заеми[15] и статистическото класифициране на ЕМС[16].

През март 2013 г. Евростат публикува решението си за разясняване на критериите за записване на вливането на държавен капитал в банките[17], тъй като съществуваше необходимост от допълнително изясняване на критериите, свързани с класифициране на вливанията на капитал в банките — най-вече за субекти, напускащи пазара.

През юли 2013 г. Евростат публикува своето решение за въвеждане на притурка относно условните и потенциалните задължения към свързания с ППД въпросник[18]. Новият въпросник, съдържащ таблици относно гаранциите, извънбалансовите публично-частни партньорства и необслужваните заеми, бе въведен в контекста на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки[19]. През януари 2015 г. Евростат ще оповести първите данни заедно с данните относно общите пасиви на контролирани от държавата звена, класифицирани извън сектор „Държавно управление“.

След проведена през ноември 2013 г. междинна консултация по този въпрос в рамките на КПФССБ Евростат публикува своето решение за вписване на небалансирани прехвърляния на пенсионни задължения към сектор „Държавно управление“ съгласно ESA 2010.

От януари 2013 г. насам списъкът на процедурите по ППД е публикуван на уебсайта на Евростат. Целта на документа е да се опишат процедурите и принципите, прилагани от Евростат в процеса на проверка на данните по ППД.

2.2.5.     Съгласуваност със съответните държавни сметки

Крайните срокове за нотифициране — 1 април и 1 октомври, определени в изменения Регламент (ЕО) № 479/2009, бяха въведени, за да се осигури съгласуваност със съответните годишни и тримесечни сметки на сектор „Държавно управление“, отчитани пред Евростат в различните таблици с данни по ESA95. Евростат системно анализира съгласуваността на нотификациите по ППД със съответните сметки на сектор „Държавно управление“. Необходимо е например общите държавни разходи и приходи да съответстват на отчетените данни за дефицита.

Макар през последните години да се наблюдава подобрение в цялостната съгласуваност на данните по ППД с отчетените данни за националните сметки по ESA95, съгласуваността на финансовите данни продължава да е по-слаба в сравнение с нефинансовите. При отчитането през октомври 2013 г. бе налице пълна съгласуваност между данните по ППД и таблици 2 и 25 по ESA (на годишна и тримесечна база) за нефинансовите данни и тримесечните данни за държавния дълг (таблица 28 по ESA). Необходимо е обаче държавите членки да положат още усилия, за да се гарантира съгласуваност между таблиците по ППД и по ESA по отношение на финансовите данни. При отчитането през октомври 2013 г. при шест държави членки имаше значителни несъответствия между данните по ППД и тримесечните финансови сметки, а при над една трета от държавите членки бяха установени несъответствия между данните по ППД и годишните финансови сметки по ESA по отношение на наличността от пасиви по търговските кредити и аванси.

2.3.        Публикуване

2.3.1.     Публикуване на основните статистически данни и на подробните отчетни таблици

В член 14, параграф 1 от изменения Регламент (ЕО) № 479/2009 се посочва следното: „В рамките на три седмици след посочения […] краен срок за отчитането […] Комисията (Евростат) предоставя данните за актуалния държавен дефицит и дълг за целите на прилагането на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит. Предоставянето на данните се извършва чрез публикуване.“

Данните за държавния дефицит и дълг бяха публикувани на 22 април[20] и 21 октомври[21] 2013 г. заедно с всички отчетни таблици, представени от държавите членки. От февруари 2012 г. Евростат започна да публикува на интервал от приблизително Т+115 дни редовни съобщения за медиите относно тримесечните данни за дълга съгласно критериите от Маастрихт. От февруари 2012 г. Евростат публикува „Statistics in Focus“ — кратки тримесечни данни относно дефицита по консолидирания държавен бюджет.

Също така на уебсайта на Евростат са публикувани годишните и тримесечните статистически данни за държавните финанси, на които се основават данните по ППД, разяснение относно корекцията наличности-потоци[22], информация от държавите членки относно държавната намеса в контекста на финансовата криза[23] и данни за междуправителственото кредитиране. Евростат публикува също така бележка относно наличностите от пасиви по търговски кредити и аванси[24].

Съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009 държавите членки оповестяват публично своите актуални данни относно дефицита и дълга. Всички държави членки публикуват данни за дефицита и дълга на национално равнище. Повечето от тях докладваха пред Евростат, че имат практика да публикуват всички отчетни таблици. Пет държави членки публикуват само някои таблици, а една държава членка (Франция) не публикува таблиците по ППД на национално равнище.

2.3.2.     Резерви относно качеството на данните

Евростат изрази резерви относно данните в една държава членка, отчетени през нотификационния период по ППД за октомври 2013 г.

Австрия: Евростат изразява резерви относно качеството на представените от Австрия данни поради неясното статистическо въздействие на заключенията, посочени в доклада на федералната сметна палата относно провинция Залцбург, публикуван на 9 октомври 2013 г. В него се разкриват недостатъци по отношение на финансовото управление и пълнотата на публичните сметки на провинция Залцбург. Австрийската национална статистическа служба в сътрудничество с Евростат проучва отражението на одита на данните по ППД върху статистиката, за да се изяснят конкретните последици по отношение на 2012 г. и на предходните години. Възможно е това да доведе до повишаване на данните за държавния дълг с 0,5 % от БВП и допълнителни незначителни корекции на държавния дефицит въз основа на информацията, налична на настоящия етап от валидирането.

2.3.3.     Изменения на отчетените данни

От страна на Евростат не са въвеждани изменения в данните, отчетени от държавите членки през април и октомври 2013 г.

2.3.4.     Публикуване на метаданни (списъци[25])

В изменения Регламент (ЕО) № 479/2009 се уточнява, че списъците по ППД са част от статистическата информация, която държавите членки трябва да предоставят, за да може Евростат да провери спазването на правилата на ESA95. В него също така се постановява, че националното публикуване на тези списъци е задължително. Евростат публикува списъците на всички държави членки освен Хърватия, която се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г. Всички държави членки (с изключение на Люксембург и Нидерландия) докладваха, че са публикували своите списъци по ППД на национално равнище.

През 2012 г. Евростат въведе нов формат на списъците по ППД, в който са отразени структурните промени и се изисква по-подробна информация (например по отношение на процедурите по съставянето на данните, определянето на границите на сектор „Държавно управление“, специфични трансакции, управление на качеството, източници на данни „нагоре по веригата“ и т.н.). Евростат ще публикува тези нови списъци до края на 2013 г.

3.           Заключения

Евростат е на мнение, че като цяло е постигнат напредък по отношение на съгласуваността и пълнотата на отчитаните данни. Независимо от това част от проблемите остават неразрешени, като е необходимо държавите членки да положат допълнителни усилия, за да подобрят обхвата на данните, отчитани по отношение на търговските кредити, както и пълнотата на данните за държавното управление на поднационално равнище. По-специално това се отнася за Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Гърция, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Малта, Нидерландия, Австрия и Обединеното кралство.

През 2013 г. Евростат изрази резерви относно данните за Австрия, отчетени през нотификационния период по ППД за октомври 2013 г.

Общото заключение на Евростат е, че през 2013 г. качеството на отчитаните фискални данни е продължило да се повишава. Като цяло предоставената от държавите членки информация е на много по-добро равнище — както в нотификационните таблици, използвани при ППД, така и в други важни статистически отчети.

[1]               ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 1.

[2]               COM(2013) 88 final.

[3]               ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.

[4]               Член 3, параграфи 1 и 3 от изменения Регламент (ЕО) № 479/2009.

[5]               Вж. изявленията по отношение на протокола на Съвета от 22 ноември 1993 г.: https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/gfs/images/e/e7/Statements_9817.en93.pdf

[6]               В изменения Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета не се съдържа изрично изискване да се предоставят прогнозни данни в таблиците по ППД, различни от таблици 1 и 2А.

[7]               Представените от държавите членки нотификационни таблици по ППД са публикувани на уебсайта на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/excessive_deficit/edp_notification_tables

[8]               Въпросникът се състои от тринадесет раздела, в които се изисква количествена, а понякога и качествена информация от няколко области — например трансакции по отношение на данъците и социалноосигурителните вноски и вноските в бюджета на ЕС, придобиване на военно оборудване, държавни гаранции, отписване на дългове, вливане на капитали от държавата в публични корпорации, публично-частни партньорства и т.н.

[9]               Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/documents/Background_note_fin_crisis_Oct_2013_final.pdf

[10]             Според Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за ЕО, държавният дълг е общият брутен дълг по номинална стойност, дължим в края на всяка година и консолидиран между и в рамките на сектор „Държавно управление“. Съгласно изменения Регламент (ЕО) № 479/2009 държавният дълг се състои от следните категории: валута и депозити (AF.2), ценни книжа, различни от акции (AF.3), с изключение на финансовите деривати (AF.34) и заеми (AF.4).

[11]             Вж. раздел 2.1.

[12]             Докато стандартните посещения за водене на разговори са насочени към преглед на актуалните данни и източници, проверка на методологическите въпроси и оценка на спазването на счетоводните правила, целта на посещенията нагоре по веригата е да анализира качеството на първичните източници на публични счетоводни данни и процесите на отчитане.

[13]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/methodology/advice_member_states

[14]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/product_details/publication?p_product_code=KS-RA-13-001

[15]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/documents/ESTAT-decision-low_inter_rate_loans-annex_2013-01-16.pdf

[16]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/documents/Eurostat_Decision_on_ESM.pdf

[17]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/documents/ESTAT-decision-Criteria_for_classif_of_gov_capital_injec.pdf

[18]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/documents/ESTAT_decision-Suppl_on_conting_liab_EDP_Q.pdf

[19]             ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.

[20]             Вж.http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-22042013-AP/EN/2-22042013-AP-EN.PDF

[21]             Вж.http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-21102013-AP/EN/2-21102013-AP-EN.PDF

[22]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/product_details/publication?p_product_code=STOCK_FLOW_2013_OCT

[23]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/documents/Background_note_fin_crisis_Oct_2013_final.pdf

[24]             Вж. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/government_finance_statistics/documents/Note_on_AF.71L-Oct_2013.pdf

[25]             Списъци на методите, процедурите и източниците, използвани за изготвяне на актуалните данни за дефицита и дълга и съответните държавни сметки.