7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/50


Становище на Комитета на регионите — „Изменение на директивите във връзка с дерогациите за морските лица“

2014/C 174/09

Докладчик

Г-н Paul Lindquist (SE/ЕНП), кмет на Lidingö

Отправен документ

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно морските лица за изменение на директиви 2008/94/EО, 2009/38/EО, 2002/14/EО, 98/59/EО и 2001/23/EО

COM(2013) 798 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства инициативата на Комисията да преразгледа съществуващия специален режим по отношение на прилагането на определени директиви в областта на трудовото право за морските лица и като цяло оценява положително предложението за директива;

Отправни точки на Комитета

2.

отбелязва, че един добре функциониращ морски сектор и пазар на труда за морските лица е от голямото значение, особено за крайбрежните региони и техните жители;

3.

подчертава колко е важно разпоредбите за закрила във връзка с член 151 от ДФЕС да се прилагат еднакво, доколкото е възможно, за всички категории работници в държавите членки и да се осигурят равнопоставени условия за целия морски сектор в ЕС (независимо от това в коя държава членка се извършва дейността);

4.

смята, че държавите членки трябва да могат да предоставят убедителни и конкретни основания в подкрепа на дерогациите от правилата за закрила на работниците съгласно законодателството на ЕС, които да са свързани с особеностите на съответната дейност;

5.

застъпва схващането, че изискването да се осигури равно третиране на работниците трябва да има особена тежест тогава, когато става въпрос за права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Както отбелязва Комисията, сред тях са правото на информиране и консултиране и правото на справедливи и равни условия на труд;

6.

счита, че важен аспект при оценката на това дали дадено изключение е обосновано е до каква степен държавите членки са прилагали въпросното изключение и какви последствия е имало това например, за конкуренцията в морския сектор в онези държави членки, които са решили да приложат директивите, така че да гарантират прилагане на разпоредбите и спрямо морските лица;

7.

констатира, че нито една държава членка не е съобщила за значими негативни последици, например по отношение на смяната на знамето и общите разходи, в резултат на прилагането на едни и същи правила спрямо морските лица и спрямо работниците на сушата. Също така нито една държава членка, която не е изключила морските лица от обхвата на правилата за информирането и консултирането и от другите разпоредби за закрила на работниците, предвидени в понастоящем действащите директиви, не е сигнализирала, че се намира в неравностойно конкурентно положение спрямо другите държавите от ЕС, които са приложили едно или повече изключения;

8.

отбелязва, че тъй като само определени държави членки са използвали изключения или дерогации от правилата по отношение на информирането и консултирането съгласно действащите директиви, в зависимост от държавата на флага на съответния кораб действат различни правила за работодателите в морския сектор;

9.

смята, че все още трябва да бъдат вземани предвид специфичните обстоятелства, валидни за морския транспорт за разлика от наземните дейности, по-специално тогава, когато в резултат на специфичния характер на дейността възникват чисто практически трудности при пълното прилагане на задължителна разпоредба за закрила на работещите, както и евентуални отрицателни последици за конкуренцията между предприятията в ЕС;

10.

позовава се на Морската трудова конвенция на МОТ от 2006 г., която влезе в сила на 30 август 2013 г. и вече е ратифицирана от много държави. Посредством Директива 2009/13/ЕО ЕС приложи споразумението за Морската трудова конвенция, което беше сключено между социалните партньори в морския сектор на равнището на ЕС. Директивата гарантира международен минимален стандарт за условията на труд и заетост на морските лица и създава предпоставки за равнопоставени условия в морския сектор като цяло. Директивите, които сега Комисията предлага да бъдат променени, обаче отиват още по-далеч и съдържат допълнителни разпоредби относно закрилата на работниците във връзка с конвенцията;

Бележки на Комитета

11.

отбелязва, че изключването на рибарите, получаващи заплащане под формата на дялово участие в риболова, от изискванията за закрила съгласно Директива 2008/94/ЕО означава, че тази категория работници не могат да се ползват от правото на гарантиран доход като останалите работещи в държавите членки; смята че подобно дискриминационно третиране не може да се оправдае със специфичните условия в сектора и следователно трябва да бъде премахнато;

12.

отбелязва, че правото на работниците на информиране и консултиране е основно право, залегнало в Хартата на основните права на Европейския съюз. Следователно счита, че трябва да се поставят високи изисквания спрямо обосновката, която се използва за изключването на определени категории работници от правата, с които други работещи в тази област се ползват съгласно пзаконодателството на ЕС;

13.

споделя схващането на Комисията, че отчасти предвид развитието на комуникационните технологии не може да се счита, че съществуват практически препятствия, които биха оправдали изключване на морските лица от прилагането на едни и същи правила за информиране и консултиране;

14.

споделя схващането на Комисията, че трябва да бъдат премахнати изключенията или специалните режими по отношение на правото на информиране и консултиране на морските лица съгласно действащите директиви;

15.

е на мнение, че закрилата на работниците при прехвърляне на предприятия и при колективни уволнения е специален случай вследствие на специфичния характер на морския сектор. Търговията с кораби често е неизменна част от дейността и обичайна практика на международния пазар е корабите да бъдат купувани и продавани без екипаж;

16.

отбелязва, че работодателските организации и редица държави членки изтъкват, че задължителното прилагане на разпоредбите за закрила в съответствие с Директиви 2001/23/ЕО и 98/59/ЕО би довело до по-високи разходи за морския сектор и до неблагоприятни конкурентни условия спрямо предприятията от трети страни, по-специално тогава, когато търговията с кораби е част от дейността. Беше отбелязано също така, че от чисто практически съображения прилагането на изискванията за закрила би било свързано със значителни трудности;

17.

смята, че трябва да се гледа сериозно на резервите по отношение на риска от създаване на неблагоприятни конкурентни условия за предприятията в ЕС (макар че държавите членки, които прилагат предвидените в директивите разпоредби за закрила по отношение и на морските лица, не са съобщили за очевидни отрицателни последици от гледна точка на конкуренцията); Всяка държава членка може да оцени най-добре сама последиците от задължителното прилагане на дадена разпоредба с оглед на практиката и традициите, съществуващи в корабоплаването на въпросната страна;

18.

застъпва схващането, че би трябвало и занапред на държавите членки да бъде оставена възможността да вземат решение (изхождайки от местните условия) дали или в каква степен да прилагат разпоредбите за закрила по отношение на морските лица, наред с правото на информиране и консултиране в случай на прехвърляне на предприятие или при колективни уволнения;

19.

споделя схващането на Комисията, че изключенията съгласно Директива 2001/23/ЕО и Директива 98/59/ЕО би трябвало да бъдат ограничени до ситуации, при които прехвърлянето на предприятие се състои единствено в продажбата на даден кораб или дадено колективно уволнение е резултат от бъдеща продажба на един или повече кораби; що се отнася до Директивата относно колективните уволнения, споделя схващането на Комисията, че изключения би трябвало да бъдат възможни единствено по отношение на продължителността на периода между уведомяването за намерението да се пристъпи към колективни уволнения и ефективното уволнение (cooling-off period);

20.

поставя под въпрос предложението за изменение на Директива 98/59/ЕО чрез определяне на понятието „прехвърляне“ по смисъла на Директива 2001/23/ЕО; не вижда никакво основание да се позволяват дерогации от предвидения в Директива 98/59/ЕО период между уведомяването за намерението да се пристъпи към колективни уволнения и ефективното уволнение (cooling-off period) с мотива, че продажбата на даден кораб представлява прехвърляне на предприятие по смисъла на Директива 2001/23/ЕО. Подобно прилагане на правилата би могло освен това да доведе до значителна правна несигурност, тъй като често е трудно да се прецени предварително доколко дадено прехвърляне на предприятие е прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО;

21.

отбелязва, че предложеният в член 8 преходен период е доста дълъг. Предвид факта, че предложението се отнася до прилагането на принципите на закрила на работниците, които са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, при по-нататъшното обсъждане на предложението би трябвало да се обмисли възможността за съкращаване на преходния период;

Субсидиарност и пропорционалност

22.

отбелязва, че директивите, за които се отнася предложението на Комисията, имат за цел да хармонизират някои правила за закрила на работниците в ЕС и да създадат предпоставки за равнопоставени условия на конкуренция за предприятията в ЕС. Директивите могат да бъдат изменени единствено на равнището на ЕС; Комитетът смята, че предложените изменения са в съответствие с принципа на субсидиарност и принципа на пропорционалност.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Сегашната правна ситуация води до неравностойно третиране на една и съща категория работници в различни държави членки в зависимост от това дали последните прилагат или не освобождаванията и дерогациите, които действащото законодателство допуска. Значителен брой държави членки са използвали изключванията в ограничена степен.

Сегашната правна ситуация води до неравностойно третиране на една и съща категория работници в различни държави членки в зависимост от това дали последните прилагат или не освобождаванията и дерогациите, които действащото законодателство допуска. Значителен брой държави членки са използвали изключванията в ограничена степен.

 

Морската трудова конвенция на МОТ от 2006 г. влезе в сила на 30 август 2013 г. Тя има за цел да осигури международна защита на морските лица и да гарантира равнопоставени условия в морския сектор. Социалните партньори постигнаха съгласие по конвенцията, която беше приложена с Директива 2009/13/ЕО на Съвета.

Изложение на мотивите

В рамките на работата по директивата следва да бъдат взети предвид усилията, които бяха положени съвместно от социалните партньори и ЕС, за да се обърне внимание на закрилата на морските лица и да се осигурят в световен мащаб равнопоставени условия в морския сектор.

Изменение 2

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Директива 98/59/ЕО се изменя, както следва:

Директива 98/59/ЕО се изменя, както следва:

1.   Член 1 се изменя, както следва:

a)

В параграф 1 се добавя следната буква в):

„в)

„прехвърляне“ се тълкува по смисъла на Директива 2001/23/ЕО.“

б)

В член 1, параграф 2 се заличава буква в).

1.   Член 1 се изменя, както следва:

a)

В параграф 1 се добавя следната буква в):

„в)

„прехвърляне“ се тълкува по смисъла на Директива 2001/23/ЕО.“

б)

В член 1, параграф 2 се заличава буква в).

2.   В член 3, параграф 1 се вмъква нова втора алинея:

„Когато планираното колективно уволнение засяга членове на екипажа на морски кораб, уведомлението се подава до компетентния орган на държавата на знамето, под което плава корабът.“

2.   В член 3, параграф 1 се вмъква нова втора алинея:

„Когато планираното колективно уволнение засяга членове на екипажа на морски кораб, уведомлението се подава до компетентния орган на държавата на знамето, под което плава корабът.“

3.   В член 4 се вмъква следният параграф 1a:

3.„1а.   Когато планираните колективни уволнения на членове на екипаж се извършват във връзка с прехвърляне на морски кораб или произтичат от такова прехвърляне, държавите членки могат, след консултации със социалните партньори, да предоставят на компетентния държавен орган правото на пълна или частична дерогация от срока по параграф 1 при следните обстоятелства:

a)

предмет на прехвърлянето са изключително един или повече морски кораби;

б)

работодателят експлоатира само един морски кораб.“

3.   В член 4 се вмъква следният параграф 1a:

3.„1а.   Когато планираните колективни уволнения на членове на екипаж се извършват във връзка с прехвърляне произтичат изключително от продажба на един или повече морски кораби или произтичат от такова прехвърляне, държавите членки могат, след консултации със социалните партньори, да предоставят на компетентния държавен орган правото на пълна или частична дерогация от срока по параграф 1. при следните обстоятелства:

a)

предмет на прехвърлянето са изключително един или повече морски кораби;

б)

работодателят експлоатира само един морски кораб.“

Изложение на мотивите

За да се установи дали прехвърлянето на предприятие или част от предприятие е по смисъла на Директивата относно прехвърлянето, оценката на съответния конкретен случай трябва да покаже, че след прехвърлянето предприятието е запазило своята идентичност. Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства наконкретния случай, за да може да се установи дали след прехвърлянето предприятието е запазило своята идентичност (вж. в частност делото Spijker). Изобщо не е сигурно, че обстоятелствата около продажбата на даден кораб винаги могат винаги да се тълкуват като прехвърляне по смисъла на Директивата относно прехвърлянето.

Посочените основания за прилагане на дерогация от периода между уведомяването за намерението да се пристъпи към колективни уволнения и ефективното уволнение (cooling-off period) съгласно Директивата за колективните уволнения би трябвало да действат независимо дали продажбата на един или няколко кораба представлява прехвърляне по смисъла на Директивата относно прехвърлянето. С предложената от Комисията формулировка ще бъде трудно да се определи предварително за всеки отделен случай доколко допустима е дерогацията. Ето защо вместо това изключването би трябвало да бъде свързано изрично с факта, че колективните уволнения се дължат единствено на продажбата на един или повече кораби; позоваването на понятието „прехвърляне“ по смисъла на Директивата относно прехвърлянето следва да се заличи.

Изменение 3

Член 5, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Добавя се следният параграф 4:

Добавя се следният параграф 4:

4.   Държавите членки могат, след консултации със социалните партньори, да предвидят, че глава II от настоящата директива не се прилага при следните обстоятелства:

(a)

предмет на прехвърлянето са изключително един или повече морски кораби;

(б)

предприятието или стопанската дейност, които се прехвърлят, експлоатират само един морски кораб.“

4.   Държавите членки могат, след консултации със социалните партньори, да предвидят, че глава II от настоящата директива не се прилага при следн итеото обстоятелств а о:

(a)

предмет на прехвърлянето са изключително един или повече морски кораби;

(б)

предприятието или стопанската дейност, които се прехвърлят, експлоатират само един морски кораб.“

Изложение на мотивите

Логично е предприятията да бъдат третирани еднакво, независимо дали експлоатират само един или няколко кораба.

Брюксел, 3 април 2014 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO