Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност (COM(2012)0744 — C7-0413/2012 — 2012/0360(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

P7_TC1-COD(2012)0360

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 февруари 2014 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните (3),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1346/2000 (4) на Съвета бе създадена европейска рамка за презграничните производства по несъстоятелност. С него се определя компетентността на държавите-членки във връзка с образуването на производство по несъстоятелност, установяват се единни норми относно приложимия закон и се регламентират признаването и изпълнението на решения, свързани с производствата по несъстоятелност, както и координирането на главното и вторичното производство по несъстоятелност.

(2)

В доклада на Комисията от 12 декември 2012 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1346/2000 (5) се заключава, че регламентът функционира добре като цяло, но е желателно да се подобри прилагането на някои от разпоредбите му с цел да се повиши ефективността при воденето на презграничните производства по несъстоятелност.

(3)

Приложното поле на Регламент (ЕО) № 1346/2000 следва да бъде разширено, така че да обхване производствата, които насърчават спасяването на икономически жизнеспособни длъжник в тежко финансово положение , за да се спомогне за оцеляването на стабилните дружества и да се даде втори шанс на предприемачите. То следва да обхване по-специално производствата, предвиждащи оздравяване на длъжника във фаза, предхождаща несъстоятелността, или онези, при които се запазва съществуващата управа на дружеството. Регламентът следва да обхване и производствата за погасяване на задължения на потребители и на самостоятелно заети лица, които не отговарят на критериите по сегашния инструмент. [Изм. 1]

(4)

Правилата относно компетентността за образуване на производство по несъстоятелност следва да бъдат по-ясни и процедурите за определяне на компетентния съд следва да бъдат подобрени. Следва да се въведе също така изрична разпоредба относно исковете, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност или и които са тясно свързани с него. [Изм. 2]

(5)

За да се повиши ефективността на производството по несъстоятелност в случаи, когато длъжникът притежава предприятие в друга държавачленка, изискването вторичното производство да се извършва като производство по ликвидация следва да бъде отменено. Освен това, съдилищата следва да имат възможност да отказват образуването на вторично производство, ако то не е необходимо за защита на интересите на местните кредитори. Координацията между главното и вторичното производство следва да се подобри, по-специално като се изисква от съответните съдилища да си сътрудничат.

(6)

С цел обогатяване на информацията, достъпна за участващите кредитори и съдилища, и за да се избегне образуването на паралелни производства по несъстоятелност, от държавите-членки следва да се изисква да публикуват съответните решения по трансгранични дела за несъстоятелност в публично достъпен електронен регистър. Следва да се предвидят разпоредби за свързване на регистрите по несъстоятелност. Следва да се въведат стандартни формуляри за предявяване на вземанията с оглед улесняване на задачите на чуждестранните кредитори и намаляване на разходите за превод.

(7)

Следва да се въведат специални разпоредби относно координирането на производствата, в които участват различни членове на една и съща група дружества. Ликвидаторите Представителите в производство по несъстоятелност и съдилищата по различните производства по несъстоятелност следва да бъдат задължени да си сътрудничат и да общуват помежду си. В допълнение, всеки от участващите ликвидатори представители в производство по несъстоятелност следва да разполага с необходимите процесуални средства да предлага план за оздравяване на дружествата от групата, спрямо които е образувано производство по несъстоятелност, и да иска, когато е необходимо, спиране на производството по несъстоятелност по отношение на дружество, различно от дружеството, за чието управление той е назначен. Определението на термина „група дружества“ следва да се разглежда ограничително, само в контекста на несъстоятелността, и не следва да оказва влияние върху аспектите на дружественото право, свързани с групите дружества. [Изм. 3. Настоящето изменение се прилага за целия текст]

(8)

С цел да се даде възможност за бързо адаптиране на регламента спрямо релевантните изменения на националното право в областта на несъстоятелността, нотифицирани от държавитечленки, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора във връзка с изменянето на приложенията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване по подходящ начин на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(9)	С цел да се гарантира наличието на еднакви условия за прилагане на Регламент (ЕО) № 1346/2000, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(10)	Поради това Регламент (ЕС) № 1346/2000 следва да бъде съответно изменен.

(11)

Изменението на регламента не следва да засяга правилата относно възстановяването на държавни помощи от дружества в несъстоятелност по смисъла на тълкуването в съдебната практика на Съда на Европейския съюз (дело C-454/09 Европейска комисия/Италианска република — „New Interline“). Когато не е възможно пълно възстановяване на сумата на държавната помощ, тъй като разпореждането за възстановяване се отнася за дружество, спрямо което е образувано производство по несъстоятелност, въпросното производство следва винаги да бъде производство по ликвидация и да води до окончателно преустановяване на дейността на бенефициера и до ликвидация на неговите активи.

(12)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, [Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент]/[без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящия регламент и не са обвързани от него, нито от неговото прилагане].

(13)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1346/2000 се изменя, както следва:

(1)	В съображение 2 позоваването на член 65 се заменя с позоваване на член 81.

(2)	В съображения 3, 5, 8, 11, 12, 14 и 21 думите „Общността“, „на общностно равнище“ и „цялата Общност“, се заменят с думите „Съюза“, „на равнището на Съюза“ и „за целия Съюз“.

(3)

Съображение 4 се заменя със следното:

„(4)	С оглед правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се избягват стимулите за страните да прехвърлят активи или съдебни производства от една държава-членка в друга с цел да са в по-благоприятно правно положение в ущърб на кредиторите на несъстоятелността (т. нар. „forum shopping“).“

(4)

Съображение 6 се заменя със следното:

„(6)

Настоящият регламент следва да включва разпоредби, които регламентират компетентността за образуване на производства по несъстоятелност и на производства, произтичащи пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него. Настоящият регламент следва да съдържа също разпоредби относно признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени в рамките на такива производства, както и разпоредби относно приложимото право по отношение на производствата по несъстоятелност. Освен това настоящият регламент следва да съдържа разпоредби относно координирането на производствата по несъстоятелност, които се отнасят за един и същ длъжник или за няколко членове на една и съща група дружества.“

(5)

Съображение 7 се заменя със следното:

„(7)

Производствата по ликвидация на дружества в несъстоятелност или на други юридически лица, съдебните споразумения, предпазните конкордати и другите аналогични производства и действия, свързани с такива производства, са изключени от приложното поле на Регламент (ЕО) № 44/2001 (*1). Такива производства следва да бъдат обхванати от настоящия регламент. При тълкуването на настоящия регламент следва да се запълват, доколкото е възможно, нормативните празноти между двата инструмента.

(*1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1).“"

(6)

Съображение 9 се заменя със следното:

„(9)

Настоящият регламент следва да се прилага към производствата по несъстоятелност, които отговарят на условията, посочени в него, независимо дали длъжникът е физическо или юридическо лице, търговец или частно лице. Тези производства по несъстоятелност са изброени изчерпателно в приложение А. Когато дадена национална процедура фигурира в приложение А, настоящият регламент следва да се прилага без съдилищата на друга държава-членка да разглеждат допълнително дали посочените в регламента условия са изпълнени. Производствата по несъстоятелност, които се отнасят до застрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни дружества, доколкото те са обхванати от Директива 2001/24/ЕО (*2), и предприятията за колективно инвестиране следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент. Тези предприятия не следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, тъй като те се подчиняват на специални режими и националните контролни органи разполагат с широки правомощия за намеса.

(*2) Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125, 5.5.2001 г., стр. 15.).“"

(7)

Вмъква се следното съображение:

„(9a)

Приложното поле на настоящия регламент следва да обхваща производствата, които насърчават спасяването на икономически жизнеспособни длъжник в тежко финансово положение , за да се спомогне за оцеляването на стабилните дружества и да се даде втори шанс на предприемачите. То следва да обхваща по-специално производствата, предвиждащи преструктуриране на длъжника във фаза, предхождаща несъстоятелността, производствата, при които се запазва съществуващата управа на дружеството и производствата за погасяване на задължения на потребители и на самостоятелно заети лица. Тъй като тези производства не водят непременно до назначаването на ликвидатор представител в производство по несъстоятелност , те следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, ако се извършват под контрола или надзора на съда. В този контекст понятието „контрол“ следва да включва ситуации, при които съдът се намесва само въз основа на жалба, подадена от кредитор или заинтересована страна.“[Изм. 3]

(8)

Съображение 10 се заменя със следното:

„(10)

Производствата по несъстоятелност не включват задължително намесата на съдебен орган; терминът „съд“, който се използва в настоящия регламент, следва да се разбира в широк смисъл и да включва лице или орган, които са оправомощени по националното право да образуват производство по несъстоятелност. За целите на прилагането на настоящия регламент производствата (включващи актовете и формалностите, определени от закона) следва не само да съответстват на разпоредбите на настоящия регламент, но и да са официално признати и да имат изпълнителна сила в държавата-членка, в която е образувано производството по несъстоятелност.“ [Изм. 4]

(8a)

Съображение 11 се заменя със следното:

„(11)

Настоящият регламент отчита факта, че поради значителните различия между материалните закони, не е удобно на практика да се определи единно производство по несъстоятелност с универсален обхват за цялата Общност целия Съюз . Прилагането без изключение на правото на държавата, в която е образувано производството, често води до трудности. Това се отнася, по-специално, за широко различаващите се обезпечения, които съществуват в Общността Съюза . От друга страна, правата на предпочтително удовлетворение, от които се ползват някои кредитори, в някои случаи напълно се различават. Настоящият регламент следва да има предвид това в два аспекта. От една страна, да предвиди специални правила относно приложимия закон при някои особено важни права и правни отношения (например, вещни права и трудови договори). От друга страна, да разреши национални производства, които се отнасят само за имуществото, които се намират в държавата, в която е образувано производството, освен главното производство по несъстоятелност с универсален обхват.“[Изм. 5]

(9)

Вмъква се следното съображение:

„(12a)

Преди да образува производство по несъстоятелност компетентният съд следва да провери служебно дали центърът на основните интереси или предприятието на длъжника попадат действително в неговата териториална компетентност. Когато обстоятелствата по случая пораждат съмнения относно компетентността на съда, той следва да поиска от длъжника да представи допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си и, по целесъобразност, да даде възможност на кредиторите на длъжника да представят становища по въпроса за компетентността. Кредиторите следва освен това да разполагат с ефективни средства за правна защита срещу решението за образуване на производството по несъстоятелност.“

(10)	Съображение 13 се заличава.

(11)

Вмъкват се следните съображения:

„(13a)

Следва да се приеме, че „центърът на основните интереси“ на дружество или друго юридическо лице е в седалището му според устройствения акт. Тази презумпция следва да може да се обори, в частност ако централното управление на дружеството се намира в държава-членка, различна от държавата-членка, в която се намира седалището ѝ според устройствения акт, и чрез цялостна оценка на всички релевантни фактори бъде установено, по начин, който може да се удостовери от трети страни, че действителният център на управление и контрол на дружеството и на управление на неговите интереси се намира в тази друга държава-членка. Презумпцията обаче следва да бъде необорима, ако управителните и контролните органи на дадено дружество са на същото място като седалището му според устройствения акт и управленските решения се вземат там, като това може да се удостовери от трети страни. [Изм. 6]

(13б)

Съдилищата на държавата-членка, образували производството по несъстоятелност, следва да бъдат компетентни да разглеждат и исковете, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него, като например отменителни искове. Когато подобен иск е свързан с друг иск, чието основание се съдържа в общото гражданско или търговско право, ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност следва да има възможност да предяви и двата иска пред съдилищата по местоживеене на ответника, ако смята, че това е по-ефикасно. Такъв би могъл да бъде случаят например, ако ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност иска да съчетае иск за гражданска отговорност на директор по силата на правото в областта на несъстоятелността с иск, чието правно основание се съдържа в дружественото право или в правото за общата извъндоговорна отговорност.“

(12)

Вмъкват се следните съображения:

„(19a)

Вторичното производство може също така да затрудни ефикасното управление на имуществото. По тази причина съдът, образуващ вторично производство, следва да може, по искане на ликвидатора представителя в производството по несъстоятелност , да отложи или да откаже да образува производство, ако то не е необходимо за осигуряването на защита на интересите на местните кредитори. Такъв следва да е случаят по-специално когато чрез поемане на задължение, обременяващо масата на несъстоятелността, ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност се съгласи да третира местните кредитори така, сякаш вторичното производство е образувано, и да приложи разпоредбите относно реда за изплащане на вземанията, действащи в държавата-членка, в която е поискано образуване на вторичното производство, при разпределяне на имуществените активи, намиращи се в тази държава-членка. Настоящият регламент следва да предостави на ликвидатора представителя в производството по несъстоятелност възможност да поема такива задължения и да установява обективни критерии, на които такива задължения да отговарят . [Изм. 7]

(19б)

За да се гарантира ефективна защита на местните интереси, ликвидаторът представителят в главното производство не следва да може да осребрява или да премества имущество, което се намира в държавата-членка, в която е разположено дадено предприятие, по представляващ злоупотреба начин, по-специално с цел да осуети възможността за реално удовлетворяване на такива интереси в случай, че впоследствие бъде образувано вторично производство. Местните кредитори следва също да имат право на мерки на защита от съда в случаи, когато представител в производство по несъстоятелност изглежда неспособен да изпълни поетите задължения. “[Изм. 8]

(13)

Съображение 20 се заменя със следното:

„(20)

Главното и вторичнотопроизводства по несъстоятелност могат да допринесат за ефективното осребряване на масата на несъстоятелността, само ако всички висящи паралелни производства са координирани. Главното условие тук е различните ликвидатори представители в производства по несъстоятелност и сезираните съдилища да работят в тясно сътрудничество, по-специално като обменят достатъчно количество информация. За да се гарантира доминиращата роля на главното производство, на ликвидатора представителя в производство по несъстоятелност по това производство следва да бъдат предоставени различни възможности да участва във вторичните производства по несъстоятелност, които са висящи по същото време. По-специално, ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност следва да може да предложи план за оздравяване или предпазен конкордат между длъжника и кредиторите, или да поиска спиране на осребряването на масата на несъстоятелността във вторично производство. При осъществяване на сътрудничеството си ликвидаторите представители в производства по несъстоятелност и съдилищата следва да вземат предвид най-добрите практики за сътрудничество при презгранични дела за несъстоятелност, установени в принципите и насоките относно комуникацията и сътрудничеството, приети от европейските и международните сдружения, работещи в сферата на правото в областта на несъстоятелността.“

(14)

Вмъкват се следните съображения:

„(20a)

С настоящия регламент следва да се гарантира ефикасното управление на производствата по несъстоятелност, отнасящи се за различни дружества, които са част от дадена група дружества. Когато са образувани производства по несъстоятелност за няколко дружества от една и съща група, тези производства следва да бъдат надлежно координирани , в частност за да се предотврати възможността за това, несъстоятелността на член от групата да застраши бъдещето на други членове на групата . Следователно по отношение на различните ликвидатори представители в производствата по несъстоятелност и сезираните съдилища следва да е в сила същото задължение за сътрудничество и комуникация помежду им, като задължението, наложено на ликвидаторите и съдилищата по главното и вторичните производства, образувани срещу един и същ длъжник. Освен това ликвидаторът, назначен в рамките на производство срещу даден член на група дружества, следва да разполага с правомощия да предлага план за оздравяване в производство, отнасящо се за друг член на същата група, доколкото този способ е на разположение според националното право в областта на несъстоятелността. [Изм. 10]

(20aa)

Въвеждането на групово координирани производства следва в частност да засили преструктурирането на група и/или нейните членове като позволи гъвкаво координирано провеждане на производствата по несъстоятелност. Групово координираните производства не следва да обвързват отделните производства, а по-скоро да служат като референция за мерките, които следва да се вземат в рамките на отделните производства. [Изм. 9 и 11]

(20б)

Въвеждането на разпоредби относно несъстоятелността на групи дружества не следва да ограничава възможността даден съд да образува производства по несъстоятелност срещу няколко дружества, принадлежащи към една и съща група, в една-единствена юрисдикция, ако смята, че центърът на основните интереси на тези дружества е в една и съща държава-членка в неговата национална и местна юрисдикция . В такива случаи съдът следва да може също така да назначи, ако е целесъобразно, един и същ ликвидатор представител по всички съответни производства. Държавите-членки следва да могат също така да въведат разпоредби относно несъстоятелността на групи предприятия в рамките на техните юрисдикции, които надхвърлят разпоредбите на настоящия регламент и не засягат ефикасното и ефективно прилагане на регламента. “[Изм. 12]

(15)

Вмъква се следното съображение:

„(21a)

От съществено значение е кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт се намира в Съюза, да бъдат информирани за образуването на производство по несъстоятелност, което се отнася за имуществото на длъжника им. За да се гарантира бързото предаване на информация на кредиторите, Регламент (EO) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета (*3) следва да не се прилага в случаите, когато в настоящия регламент се говори за задължението за информиране на кредиторите. Използването на стандартни формуляри, които са на разположение на всички официални езици на Съюза, следва да улесни задачата на кредиторите при предявяване на вземания в производства, образувани в друга държава-членка.

(16)

Съображение 29 се заменя със следното:

„(29)

В интерес на търговския обмен, по искане на ликвидатора представителя в производството по несъстоятелност основното съдържание на решението за образуване на производството следва да се публикува в друга държава-членка. Ако в съответната държава-членка има предприятие, публикуването следва да бъде задължително до въвеждането на система за свързване на регистрите по несъстоятелност. И в двата случая обаче публикуването не следва да бъде предпоставка за признаването на производство, което е образувано в друга държава-членка.“

(17)

Вмъква се следното съображение:

„(29a)

С оглед подобряване информираността на участващите кредитори и съдилища и предотвратяване образуването на паралелни производства по несъстоятелност, от държавите-членки следва да се изисква да публикуват релевантната информация по трансгранични дела за несъстоятелност в публично достъпен електронен регистър. За да се улесни достъпът до тази информация за кредиторите и съдилищата с местоживеене, съответно местонахождение, в други държави-членки, в настоящия регламент следва да се предвиди свързване на регистрите по несъстоятелност.“

(18)

Съображение 31 се заменя със следното:

„(31)

Настоящият регламент следва да съдържа приложения, в които се посочват по-специално националните производства по несъстоятелност, обхванати от настоящия регламент. С цел да се даде възможност за бързо адаптиране на регламента спрямо релевантните изменения на националното право в областта на несъстоятелността в държавите-членки, на Комисията следва да се предостави правомощието да приема изменения на приложенията посредством делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Преди да приеме делегиран акт за изменение на списъците на националните производства, съдържащи се в приложенията, Комисията следва да провери дали процедурата, за която е била уведомена, отговаря на критериите, установени с настоящия регламент. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.“

(19)

Вмъкват се следните съображения:

„(31а)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия Регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*4).

(31б)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). Той се стреми по-конкретно към насърчаване прилагането на членове 8, 17 и 47 от Хартата, които се отнасят съответно до защитата на личните данни, правото на собственост и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

(31в)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*5) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (*6) се прилагат при обработването на лични данни за целите на настоящия регламент.

(*4) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13)."

(*5) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съветаот 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31)."

(*6) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).“"

(20)	В съображения 32 и 33 думите „Договор за създаване на Европейската общност“ се заменят с думите „Договор за функционирането на Европейския съюз“.

(21)

Членове 1 и 2 се заменят със следното:

„Член 1

Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага за колективните съдебни или административни производства, включително за производствата за постановяване на предварителни обезпечителни мерки, чието правно основание се съдържа в законодателство относно несъстоятелността или уреждането на дългове и при които с цел оздравяване избягване на ликвидация , уреждане на дълг, реорганизация или ликвидация

а)	цялото или част от имуществото на длъжника се включва в масата на несъстоятелността и се назначава ликвидатор представител в производствата по несъстоятелност , или

б)	имуществото и дейността на длъжника подлежат на съдебен контрол или надзор.

Когато такива производства могат да бъдат започнати преди несъстоятелността, тяхната цел трябва да бъде избягването на ликвидация.

Производствата, посочени в настоящия параграф, са изброени в приложение А. [Изм. 13]

1a. Когато съобразно правото на държавата-членка по образуване на производство по несъстоятелност посочените в параграф 1 производства са поверителни, настоящият регламент се прилага за такива производства единствено считано от момента, когато те станат публични в съответствие с правото на тази държава членка и при условие, че не засягат исковете на кредиторите, които не участват в тях. [Изм. 14]

2. Настоящият регламент не се прилага за производствата по несъстоятелност на

а)	застрахователни дружества,

б)	всички кредитни институции включително институциите съгласно определението по член 2 от Директива 2013/36/EС на Европейския парламент и на Съвета (*7), [Изм. 15]

в)	инвестиционни посредници, доколкото те са обхванати от Директива 2001/24/ЕО, както е изменена, и институции съгласно Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*8) , [Изм. 16]

г)	предприятия за колективно инвестиране.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)	„производство по несъстоятелност“ означава производствата, изброени в приложение А;

б)

„ликвидатор представител в производство по несъстоятелност “ означава всяко лице или орган, чиято функция — включително временно, е да управлява , в пълна степен или отчасти, или да осребри масата на несъстоятелността или да упражнява контрол върху управлението на дейността му. Тези лица и органи са изброени в приложение В;

ii)	длъжникът, който е във владение на имуществото, за случаите, при които не се назначава ликвидатор или правомощията на длъжника не се прехвърлят на ликвидатор; [Изм. 17]

ба)

„длъжник, който е във владение на имуществото“ означава длъжник, по отношение на който е образувано производство по несъстоятелност, което не включва пълното прехвърляне на правата и задълженията за управление на активите на длъжника към представителя в производството по несъстоятелност и при което длъжникът следователно запазва поне отчасти контрол върху своите активи и дейности; [Изм. 18]

в)	„съд“ означава съдебният орган или всеки друг компетентен орган на държава-членка, който е оправомощен да образува или да потвърждава образуването на производства по несъстоятелност или да взема решения по време на такива производства;

г)

„съдебно решение за образуване на производство по несъстоятелност“ включва

i)	решението на всеки съд за образуване на производство по несъстоятелност или за потвърждаване образуването на такова производство, и

ii)	решението на съда за назначаване на временен ликвидатор представител в производство по несъстоятелност ;

д)	„момент на образуването на производството“ означава момента, в който съдебното решение за образуване на производството по несъстоятелност влиза в сила, независимо дали решението е окончателно; [Изм. 20]

е)

„държава-членка, в която се намира имуществото“ означава:

i)	за материална собственост — държавата-членка, на чиято територия тя се намира,

ii)	за собственост и права, за които правото на собственост или другите права подлежат на вписване в публичен регистър — държавата-членка, в която се води регистърът,

iii)	за поименните акции в дружества — държавата-членка, на чиято територия се намира седалището на дружеството, което е издало акциите, според устройствения му акт,

iv)	за финансови инструменти, правото на собственост върху които се удостоверява чрез вписване в регистър или по партида, водени от посредник или от негово име („безналични ценни книжа“) — държавата-членка, в която се води регистърът или партидата, в които се правят вписванията,

v)	за парични средства, държани по сметки в кредитни институции — държавата-членка, посочена в международния номер на банковата сметка (IBAN),

vi)	за вземания срещу трети страни, различни от вземанията, които се отнасят до активите, посочени в подточка v) — държавата-членка, на чиято територия е центърът на основните интереси на третата страна ответник съгласно определението в член 3, параграф 1;

ж)	„предприятие“ означава всяко място на дейност, в което длъжникът извършва или е извършвал през трите месеца преди искането за образуване на главното производство по несъстоятелност трайна стопанска дейност с човешки ресурси и имуществени активи или услуги ; [Изм. 21]

жa)

„искове, които произтичат пряко от производство по несъстоятелност или които са тясно свързани с него“ означава искове, които целят получаване на решение, което по същество не може или не би могло да бъде получено извън производство по несъстоятелност или независимо от него, и които са допустими единствено при текущо производство по несъстоятелност; [Изм. 22]

жб)

„разпоредба за приключващо нетиране“ означава договорна разпоредба, въз основа на която — при събитие, което е предварително дефинирано в разпоредбата във връзка със страна по договора, задълженията, които страните имат една към друга и които са обхванати от разпоредбата, независимо дали към съответния момент те са дължими или подлежат на плащане, автоматично или по избор на една от страните се свеждат до или се заместват от едно нетно задължение – чрез новация, прекратяване или по друг начин, което представлява съвкупната стойност на комбинираните задължения, което става дължимо и платимо от едната страна на другата; [Изм. 23]

з)	„местни кредитори“ означава кредиторите, чиито вземания срещу длъжника са възникнали във връзка с дейността на предприятие, разположено в държава-членка, различна от тази, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника;

и)	„група дружества“ означава съвкупност от дружества, състояща се от дружество майка всички негови и дъщерни дружества; [Изм. 24]

й)

„дружество майка“ означава дружество, което контролира едно или повече дъщерни дружества . Дружество, което изготвя консолидирани финансови отчети съобразно Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*9) , се счита за дружество майка;

i)	притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго дружество („дъщерно дружество“), или

ii)

е акционер или съдружник в дъщерното дружество и има право

аа)	да назначава или освобождава мнозинството от членовете на административните, управителните или контролните органи на това дъщерно дружество, или

бб)	да упражнява доминиращо влияние върху дъщерното дружество съгласно договор, сключен с него, или съгласно разпоредба, съдържаща се в учредителния му акт. [Изм. 25]

йa)

„ключови функции в рамките на групата“ означава:

i)	възможността, преди образуването на производство по несъстоятелност по отношение на който и да е член на групата, за вземане и налагане на решения от стратегическо значение за групата или части от нея; или

ii)	икономическото значение в рамките на групата, което се взема под внимание, ако членът на групата или членовете на групата допринасят най-малко с 10 % от консолидираното балансово число и консолидирания оборот. [Изм. 26]

(*7) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013, стp. 338). "

(*8) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стp. 1).“ "

(*9) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).“ "

(22)

Член 3 се изменя както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Компетентни да образуват производството по несъстоятелност са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника („главно производство“). Центърът на основните интереси е мястото, където длъжникът обикновено управлява интересите си поне три месеца преди образуването на производство по несъстоятелност или на предварително такова, и което може да се удостовери от трети лица. [Изм. 27]

За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното.

За физическите лица, упражняващи независима стопанска или професионална дейност, центърът на основните интереси е основното място на стопанска дейност на лицето; за всяко друго физическо лице центърът на основните интереси е мястото на обичайно пребиваване на лицето.“

б)

параграф се заменя със следното:

„3. Когато производството по несъстоятелност е образувано е издадено решение за образуване на производство по несъстоятелност съгласно параграф 1, всяко производство, образувано впоследствие съгласно параграф 2, е вторично производство. В такъв случай релевантният момент, към който се преценява дали длъжникът притежава предприятие на територията на друга държава-членка, е датата на образуване на главното производство.“[Изм. 28]

(23)

Вмъкват се следните членове:

„Член 3а

Компетентност за свързани искове

1. Съдилищата на държавата-членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност в съответствие с член 3, са компетентни да разглеждат всички искове, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него.

2. Когато иск по параграф 1 е свързан с гражданскоправен или търговскоправен иск срещу същия ответник, ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност може да предяви и двата иска пред съдилищата на държавата-членка, на чиято територия е местоживеенето на ответника, или, ако искът е предявен срещу няколко ответника, пред съдилищата на държавата-членка, на чиято територия е местоживеенето на който и да било от тях, при условие че този съд е компетентен съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (*10). [Изм. 29]

3. За целите на настоящия член параграф 2 исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства. [Изм. 30]

Член 3б

Проверка на компетентността, право на обжалване по съдебен ред

1. Съдът, сезиран с искане за образуване на производство по несъстоятелност, проверява служебно дали е компетентен съгласно член 3. В решението за образуване на производство по несъстоятелност се посочват основанията за компетентност на съда, и по-специално дали компетентността се основава на член 3, параграф 1 или на член 3, параграф 2.

2. Когато производството по несъстоятелност е образувано в съответствие с националното право без решение на съда, назначеният в това производство ликвидатор проверява дали държавата-членка, в която е висящо производството, е компетентна съгласно член 3. Ако случаят е такъв, ликвидаторът посочва основанията за наличието на компетентност и по-специално дали компетентността се основава на член 3, параграф 1 или на член 3, параграф 2. [Изм. 31]

3. Всеки кредитор или заинтересована страна, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт се намира в държава-членка, различна от държавата, в която е образувано производството, има право да обжалва решението за образуване на главното производство. Съдът, образувал главното производство, или ликвидаторът уведомява своевременно тези кредитори, доколкото те са известни, за решението, за да им даде възможност да го обжалват на основание на международна юрисдикция в рамките на три седмици след публикуването на информация относно датата на образуване на производство в съответствие с буква а) от член 20а . [Изм. 32]

(*10) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г.).“ "

(24)

В член 4, параграф 2, буква м) се заменя със следното:

„м)	разпоредбите относно нищожността, унищожаемостта или непротивопоставимостта на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността.“

(25)

Вмъква се следният член:

„Член 6а

Споразумения за нетиране Разпоредби за приключващо нетиране

Споразуменията за нетиране се регулират Когато една страна по договор с разпоредба за приключващо нетиране е институция, която попада в рамките на приложното поле на Директива 2001/24/ЕО, тази разпоредба се регулира изключително от правото на договора, в който се съдържат тези споразумения съдържа такава разпоредба .“[Изм. 33]

(26)

Вмъква се следният член:

„Член 10а

Изисквания за одобряване съгласно местното право

Когато правото на държавата-членка, регламентиращо последиците от производството по несъстоятелност върху договорите, посочени в членове 8 и 10, предвижда, че договорът може да бъде прекратен или изменен само с одобрение от страна на съда, образувал производството по несъстоятелност, но в тази държава-членка не е образувано такова производство, образувалият производството по несъстоятелност съд е компетентен да одобри прекратяването или изменението на тези договори.“

(26a)

Член 12 се заменя със следния текст:

„Член 12

Общностни патенти и Европейски патенти с единно действие и общностни търговски марки

За целите на настоящия регламент общностен патент, европейски патент с единно действие, общностна марка или всяко друго аналогично право, което се регулира от правото на Общността, могат да бъдат включени само в производството по член 3, параграф 1.“[Изм. 34]

(27)

Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Последици от производството по несъстоятелност върху висящи съдебни процеси или арбитражни производства

Последиците от производството по несъстоятелност върху висящ съдебен процес или арбитражно производство за вещ или право, което е отнето от длъжника, се регламентират изключително от правото на държавата-членка, в която е висящ съдебният процес или в която се провежда арбитражното производство.“

(28)

Член 18 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. „Ликвидаторът Представителят в производството по несъстоятелност , назначен от компетентен съгласно член 3, параграф 1 съд, или в случая на длъжник, който е във владение на имущество, в съответствие с тази юрисдикция — или представителят в производството по несъстоятелност, или длъжникът може да упражнява на територията на друга държава-членка всички правомощия, които са му предоставени от правото на държавата на образуване на производството, доколкото в другата държава няма образувано друго производство по несъстоятелност и докато там няма наложена обезпечителна мярка за противното вследствие искане за образуване на производство по несъстоятелност в тази държава. При спазване на членове 5 и 7, ликвидаторът може по-специално да изнася имущество на длъжника извън територията на държавата-членка, на която то се намира. Той може също така да поема задължение, което поражда правно действие и е задължително, че разпределението и правата на предпочтително удовлетворение, с които местните кредитори биха се ползвали в случай на откриване на вторично производство, ще бъдат спазени в главното производство. Това задължение уточнява фактическите хипотези, на които се основава, в частност по отношение на разпределението на местни искове в системата за приоритет и ранг съобразно правото, което урежда вторичните производства, стойността на разпределяемите активи в рамките на вторичното производство, съществуващите варианти за реализиране на тази стойност, дела на кредиторите в главното производство, които участват във вторичното, и разходите, които биха възникнали при образуване на вторично производство. Поемането на такова задължение е подчинено на изискванията Изискванията за форма за задължението, което предприятието трябва да поеме , ако има такива, се установяват по силата на правото на държавата на образуване на главното производство, противопоставимо е и обременява масата на несъстоятелността.“[Изм. 35]

б)	в параграф 3 последното изречение се заменя със следното: „Тези правомощия не могат да включват използването на принудитулни мерки, освен ако такива са разпоредени от съд, нито правото ликвидаторът да се произнася по съдебни или други спорове.“

(29)

Вмъкват се следните членове:

„Член 20а

Създаване на регистри по несъстоятелността

Държавите-членки създават и поддържат на своята територия един или повече регистри, с които на обществеността се предоставя безплатен достъп в интернет до следната информация („регистри по несъстоятелност“):

а)	датата на образуване на производството по несъстоятелност;

б)	съдът, образувал производството по несъстоятелност, и номерът на делото, ако има такъв;

в)	видът на образуваното производство по несъстоятелност;

г)	името и адресът на длъжника;

га)	ако длъжникът е дружество, номерът на дружеството и адресът на регистрираното седалище; [Изм. 36]

д)	името и адресът на назначения ликвидатор представител в производството по несъстоятелност , ако има такъв;

е)	срокът за предявяване на вземания;

ж)	решението за образуване на производството по несъстоятелност;

з)	решението за назначаване на ликвидатор представител в производството по несъстоятелност , ако е различно от решението, посочено в буква ж);

и)	датата на приключване на главното производство.

Член 20б

Свързване на регистрите по несъстоятелност

1. Комисията създава посредством актове за изпълнение децентрализирана система за свързване на регистрите по несъстоятелност. Тази система е съставена от регистрите по несъстоятелност и Европейския портал за електронно правосъдие, който служи за централен вход за електронен публичен достъп до информацията, съдържаща се в системата. Системата предоставя услуга за търсене на всички официални езици на Съюза, за да се предостави достъп до информацията, посочена в член 20а.

2. Посредством актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 45б, параграф 3, Комисията приема до … (*11) следното:

—	техническата спецификация, в която се определят методите за комуникация и обмен на информация чрез електронни средства, като се отчита въведената интерфейс спецификация за системата за свързване на регистрите по несъстоятелност;

—	техническите мерки, гарантиращи минималните стандарти за сигурност на информационните технологии за съобщаване и разпространение на информация в рамките на системата за свързване на регистрите по несъстоятелност;

—	минималните критерии за услугата за търсене, предоставяна от Европейския портал за електронно правосъдие, въз основа на информацията, посочена в член 20а;

—	минималните критерии за представянето на резултатите от такова търсене, въз основа на информацията, посочена в член 20а;

—	условията и техническите изисквания за достъпност на услугите, предоставяни от системата на свързване на регистрите; както и

—	глосар, съдържащ елементарно обяснение на националните производства по несъстоятелност, изброени в приложение А.

Член 20в

Разходи за създаване и свързване на регистрите по несъстоятелност

1. Създаването и бъдещото развитие на системата за свързване на регистрите по несъстоятелност се финансира от общия бюджет на Съюза.

2. Всяка държава-членка поема разходите за адаптиране на националните си регистри по несъстоятелност, за да ги направи оперативно съвместими с Европейския портал за електронно правосъдие, както и разходите за управление, експлоатация и поддръжка на тези регистри.

Член 20г

Вписване на производството по несъстоятелност

При образуване на главно или вторично производство във връзка с дружество или юридическо лице или физическо лице, упражняващо независима стопанска или професионална дейност, съдът, образувал производството по несъстоятелност, следи за незабавното публикуване на информацията по член 20а в регистъра по несъстоятелност на държавата по образуване на производството. Държавите-членки установяват процедури за заличаването от регистъра по несъстоятелност. “[Изм. 37]

(30)

Члено 21 се заменя със следното:

„Член 21

Публикуване в друга държава-членка

1. До създаването на системата за свързване на регистрите по несъстоятелност, посочена в член 20б, ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност отправя искане за публикуване на съобщение относно решението за образуване на производството по несъстоятелност и, при необходимост, относно решението за назначаването му, във всяка друга държава-членка, в която има предприятие на длъжника, като публикуването се извършва в съответствие с процедурите, предвидени в тази държава. В съобщението се посочва назначеният ликвидатор и се уточнява дали е приложена разпоредбата за компетентност по параграф 1 или тази по параграф 2 от член 3 цялата информация, която е предвидена в член 20а . [Изм. 38]

2. Ликвидаторът Представителят в производството по несъстоятелност може да поиска информацията, посочена в първия параграф от настоящия член, да се публикува във всяка друга държава-членка, в която има имущество или, кредитори или длъжници на длъжника, като публикуването се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в тази държава.“[Изм. 39]

(31)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Вписване в публичните регистри на друга държава-членка

До създаването на системата за свързване на регистрите по несъстоятелност, посочена в член 20б, ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност отправя искания за вписване на решенията, посочени в член 21, в поземления регистър, търговския регистър или всеки друг публичен регистър на друга държава-членка, в която е разположено предприятие на длъжника и това предприятие е вписано в публичен регистър на тази държава-членка. Ликвидаторът Представителят в производството по несъстоятелност може да поиска такова публикуване във всяка друга държава-членка.“

(31а)

В член 24 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Когато лице изпълни такова задължение преди публикуването по член 20а или 21, до доказване на противното се презюмира, че не е знаело за образуването на производството по несъстоятелност. Когато задължението е изпълнено след публикуването, до доказване на противното се презюмира, че лицето, което е изпълнило такова задължение, е знаело за образуването на производството.“[Изм. 40]

(32)

Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

Признаване и изпълняемост на други съдебни решения

1. Съдебните решения във връзка с провеждането и приключването на производството по несъстоятелност, които са постановени от съд, чието решение за образуване на производството е признато съгласно член 16, както и решенията във връзка с предпазни конкордати, одобрени от този съд, също се признават без допълнителни формалности. Тези решения се изпълняват в съответствие с членове 32—56, с изключение на член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 39—46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 . [Изм. 41]

Първата алинея се прилага и за съдебните решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд.

Първата алинея се прилага и за съдебните решения за налагане на обезпечителни мерки, постановени след подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност или във връзка с нея.

2. Признаването и изпълнението на съдебни решения, различни от посочените в параграф 1, се уреждат от Регламент (ЕС) № 1215/2012 доколкото последният регламент е приложим.“

(33)

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

Образуване на производството

Когато главното производство е образувано от съд на една държава-членка и е признато в друга държава-членка, съд на друга държава-членка, който е компетентен съгласно член 3, параграф 2, може да образува вторично производство по несъстоятелност в съответствие с разпоредбите на настоящата глава. Последиците от вторичното производство се ограничават до имуществото на длъжника, намиращо се на територията на държавата-членка, в която е образувано това производство.“

(34)

Вмъква се следният член:

„Член 29a

Решение за образуване на вторично производство

1. Съдът, сезиран с искане за образуване на вторично производство, уведомява незабавно ликвидатора представителя в по главното производство по несъстоятелност и му дава възможност да бъде изслушан във връзка с искането. [Изм. 42]

2. По искане на ликвидатора по представителя в главното производство по несъстоятелност , посоченият в параграф 1 съд отлага решението за образуване или отказва да образува вторично производство, ако представителят по несъстоятелност в главното производство предостави достатъчни доказателства , че образуването му не е необходимо за защита на интересите на местните кредитори, по-специално когато ликвидаторът представителят по несъстоятелност по главното производство е поел задължението по член 18, параграф 1 и изпълнява условията по него. [Изм. 43]

2a. Местните кредитори имат правото да обжалват решението за отлагане или за отказ да се открие вторично производство в рамките на три седмици след публичното оповестяване на това решение по член 20а, буква а). [Изм. 44]

2б. Местните кредитори имат правото да внасят петиция пред съда, водещ главното производство, за да поискат представителят в главното производство по несъстоятелност да предприеме подходящите мерки за защитаване на интересите на местните кредитори. Подобно изискване не може да включва забрана за изваждането на активи от държавата-членка, в която откриването на вторичното производство е било отложено или отказано, отлагане на разпределянето на получените средства в главното производство или задължение представителят в производството по несъстоятелност в главното производство да гарантира сигурност за ефективността на предприятията. [Изм. 45]

2в. Съдът, посочен в параграф 1, може да назначи синдик, чиито правомощия са ограничени. Синдикът гарантира, че задължението е надлежно извършено, и участва в неговото изпълнение, ако това е необходимо за защитата на интересите на местните кредитори. Синдикът има право да внася петиции в съответствие с параграф 2б. [Изм. 46]

3. При вземането на решение дали да образува вторично производство, съдът по параграф 1 образува този вид производство, предвидено в националното му право, който е най-подходящ като се вземат предвид интересите на местните кредитори, независимо дали са изпълнени каквито и да било условия, свързани с платежоспособността на длъжника.

4. Ликвидаторът Представителят по главното производство по несъстоятелност се уведомява незабавно за решението за образуване на вторично производство и има право да го обжалва в рамките на три седмици след получаване на уведомление за него. В обосновани случаи съдът, който открива вторично производство, може да скъси този период до не по-малко от една седмица след получаване на уведомлението .“[Изм. 47]

(35)

Член 31 се заменя със следното:

„Член 31

Сътрудничество и съобщаване на информация между ликвидаторите представителите в производства по несъстоятелност

1. Ликвидаторът по главното производство и ликвидаторите по вторичните производства Представителите по несъстоятелност при производствата по несъстоятелност, свързани с един и същ длъжник, си сътрудничат, доколкото такова сътрудничество е уместно за улесняване на ефективното ръководене на производствата, не е несъвместимо с разпоредбите, приложими за всяко от производствата и не води до конфликт на интереси . Това сътрудничество може да бъде под формата на споразумения или протоколи. [Изм. 48]

2. По-специално ликвидаторите представителите в производства по несъстоятелност :

а)

си съобщават незабавно всяка информация, която може да се отнася и за другите производства, по-специално всякакви промени във връзка с предявяването и установяването на вземанията и всички мерки, насочени към оздравяване или преструктуриране на длъжника или към приключване на производството, при условие че са взети подходящи мерки за защита на поверителната информация;

б)	проучват възможността за оздравяване на длъжника и когато има такава възможност съгласуват изготвянето и изпълнението на план за оздравяване;

в)

координират управлението на осребряването или ползването на имуществото и делата на длъжника; ликвидаторът представителят по вторичното производство дава своевременно възможност на ликвидатора представителя по главното производство да направи предложения относно осребряването или управлението на имуществото във вторичното производство.“

(36)

Вмъкват се следните членове:

„Член 31a

Сътрудничество и съобщаване на информация между съдилищата

1. С цел да се улесни координацията между главното и вторичните производства производствата по несъстоятелност, които се отнасят до един и същ длъжник, съдът, пред който има висящо производство по отправено искане за образуване на производство по несъстоятелност или който е образувал такова производство, си сътрудничи с другите съдилища, пред които има висящи производства по несъстоятелност или които са образували такива производства, доколкото това сътрудничество е уместно, за да се улесни ефективното ръководене на производствата, и не е несъвместимо с разпоредбите, приложими за всяко от производствата. За тази цел съдилищата могат, по целесъобразност, да назначат лице или орган, действащи съгласно техните инструкции , при условие че това не е в противоречие с правилата, които се отнасят за производствата . [Изм. 49]

2. Съдилищата, посочени в параграф 1, могат да общуват помежду си пряко или да искат информация или помощ пряко един от друг, при условие че такова общуване е безплатно и се съблюдават процесуалните права на страните в производството и поверителността на информацията.

3. Сътрудничеството може да се осъществява чрез всякакви подходящи средства, в това число

а)	съобщаване на информация по всякакъв начин, който се смята за целесъобразен от съда,

б)	координиране на управлението и контрол върху имуществото и делата на длъжника,

в)	координация при провеждането на съдебните заседания,

г)	координация при одобряването на протоколи.

Член 31б

Сътрудничество и съобщаване на информация между ликвидаторите представители в производства по несъстоятелност и съдилищата

1. С цел да се улесни координацията между главното и вторичните производства производствата по несъстоятелност, образувани по отношение на един и същ длъжник, [Изм. 50]

а)	ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност по главното производство си сътрудничи със и съобщава информация на всички съдилища, пред които има висящо производство по подадено искане за образуване на вторично производство или които са образували такова производство, и

б)

ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност по вторично или частично производство по несъстоятелност си сътрудничи със и съобщава информация на съда, пред който има висящо производство по подадено искане за образуване на главно производство или който е образувал такова производство.

Във всеки един случай и в рамките на това, доколко подобно сътрудничество и общуване са подходящи за улесняване на координацията на производствата, не са несъвместими с правилата, приложими за всяко едно от производствата и не водят до конфликт на интереси. [Изм. 51]

2. Сътрудничеството по параграф 1 се осъществява с всички подходящи средства, включително средствата, посочени в член 31а, параграф 3, доколкото те не са несъвместими с разпоредбите, приложими за всяко от производствата.“

(37)

Член 33 се изменя, както следва:

а)	заглавието се заменя със следното: „Спиране на производството“

б)	в параграфи 1 и 2 думите „действията по осребряването“ и „осребряването“ се заменят с думата „производството“.

(38)

Член 34 се заменя със следното:

„Член 34

Приключване на главното или на вторичните производства по несъстоятелност

1. Приключването на главното производство не възпрепятства продължаването на вторичните производства, които все още не са приключени към дадения момент.

2. Когато срещу юридическо лице е образувано вторично производство в държавата-членка по седалището според устройствения акт на това лице и приключването на производството води до прекратяване на юридическото лице, това прекратяване не възпрепятства продължаването на главното производство, образувано в друга държава-членка съответното юридическо лице не се заличава от регистъра на дружеството до приключване на главното производство . [Изм. 52]“

(39)	Изменението на член 35 в английския текст не засяга версията на български език.

(40)

Член 37 се заменя със следното:

„Член 37

Преобразуване на предшестващо производство

Ликвидаторът Представителят в производство по несъстоятелност по главното производство може да поиска от съда на държавата-членка, в която е образувано вторично производство, да разпореди вторичното производство да бъде преобразувано в друг вид производство по несъстоятелност, съществуващо съгласно правото на тази държава-членка.“

(41)

Член 39 се заменя със следното:

„Член 39

Право на предявяване на вземания

Всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт се намира в държава-членка, различна от държавата-членка на образуване на производството, включително данъчните органи и органите за социално осигуряване на държавите-членки (наричан по-нататък „чуждестранен кредитор“), има право да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност чрез всякакви средства за комуникация, включително чрез електронните средства, приети съгласно правото на държавата на образуване на производството. Представителството от адвокат или друг професионален юрист не е задължително за предявяването на вземания.“

(42)

Член 40 се изменя, както следва:

а)	в параграф 2 се добавя следното изречение: „Съобщението съдържа и копие от стандартния формуляр за предявяване на вземания, посочен в член 41, или връзка към публикацията на този формуляр в интернет.“;

б)

добавя се следният параграф:

„3. Посочената в настоящия член информация се предоставя като се използва стандартния формуляр за съобщения, който се изготвя съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 45б, параграф 4, и се публикува на Европейския портал за електронно правосъдие до … (*12). Формулярът носи заглавието „Съобщение за производство по несъстоятелност“ на всички официални езици на Съюза. Той се предава на официалния език или на един от официалните езици на държавата на образуване на производството или на друг език, който държавата-членка е посочила, че може да приеме в съответствие с член 41, параграф 3, ако може да се предположи, че този език е по-лесен за разбиране от чуждестранните кредитори.

(*12) 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.“"

(43)

Член 41 се заменя със следното:

„Член 41

Процедура по предявяване на вземания

1. Всички известни чуждестранни кредитори предявяват вземанията си, използвайки стандартния формуляр за предявяване на вземания, който се изготвя съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 45б, параграф 4, и се публикува на Европейския портал за електронно правосъдие до … (*13). Формулярът носи заглавието „Предявяване на вземания“ на всички официални езици на Съюза.

2. В стандартния формуляр за предявяване на вземания кредиторът по параграф 1, посочва:

а)	своето име и адрес;

б)	видът на вземането;

в)	размерът на вземането и датата, на която е възникнало;

г)	дали се претендира статут на привилегирован кредитор;

д)	дали твърди, че по отношение на вземането му има реално обезпечение или клауза за запазване на собствеността и, ако е така, кои са имуществените активи, представляващи твърдяното от него обезпечение; и

е)	дали се иска прихващане и дали в сумата на предявеното вземане това прихващане е вече отразено.

Към стандартния формуляр за предявяване на вземания се прилагат копия на удостоверителните документи, ако има такива.

3. Вземанията могат да се предявяват на всеки от официалните езици на Съюза. От кредитора може да бъде поискано да представи превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата на образуване на производството или на друг език, приет от тази държава-членка. Всяка държава-членка посочва поне един официален език на Съюза, различен от нейния собствен език, който тя приема за целите на предявяване на вземания.

4. Вземанията се предявяват в рамките на срока, предвиден от законодателството на държавата на образуване на производството по несъстоятелност. За чуждестранните кредитори този срок не може да бъде по-кратък от 45 дни след публикуването на решението за образуване на производството в регистъра по несъстоятелност на държавата на образуване на производството.

5. Когато ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност оспорва вземане, предявено по реда на настоящия член, той дава възможност на кредитора да представи допълнителни доказателства относно съществуването и размера на вземането.“

(44)	Член 42 се заличава.

(45)

Вмъква се следната глава:

„ГЛАВА IVа

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЧЛЕНОВЕ НА ГРУПА ДРУЖЕСТВА

Член 42a

Задължение за сътрудничество и съобщаване на информация между ликвидаторите представителите в производства по несъстоятелност

1. Когато има производства по несъстоятелност, които се отнасят за двама или повече членове на група дружества, ликвидаторът представителят в производството по несъстоятелност , назначен в производството, отнасящо се за даден член на групата, си сътрудничи с ликвидатора представителя в производството по несъстоятелност , назначен в производство, отнасящо се за друг член на същата група, доколкото такова сътрудничество е целесъобразно за улесняване на ефективното управление на производствата, не е несъвместимо с приложимите спрямо тези производства разпоредби и не води до конфликт на интереси. Това сътрудничество може да се осъществява под формата на споразумения или протоколи.

2. При осъществяване на сътрудничеството по параграф 1 ликвидаторите представителите в производства по несъстоятелност :

а)	си съобщават незабавно всяка информация, която може да бъде полезна за другото производство, при условие че са взети подходящи мерки за защита на поверителната информация;

б)	проучват възможностите за оздравяване на членовете на групата , които са обект на производство по несъстоятелност и, когато има такива възможности, съгласуват усилията си за изготвяне на предложение и за провеждане на преговори по съгласуван план за оздравяване; [Изм. 53]

в)	съгласуват управлението и контрола на дейността на членовете на групата, по отношение на които е образувано производство по несъстоятелност;

Ликвидаторите Представителите в производства по несъстоятелност могат да се съгласят да предоставят допълнителни правомощия на ликвидатора представителя в производството по несъстоятелност , назначен по едно от производствата, когато такова споразумение се допуска съгласно разпоредбите, приложими спрямо различните производства.

Член 42б

Комуникация и сътрудничество между съдилищата

1. Когато има производства по несъстоятелност, които се отнасят за двама или повече членове на група дружества, съдът, пред който има висящо производство по искане за образуване на производство по несъстоятелност за член на групата или който е образувал такова производство, си сътрудничи с всеки друг съд, пред който има висящо производство по искане за образуване на производство по несъстоятелност за друг член на същата група или който е образувал такова производство, доколкото такова сътрудничество е целесъобразно за улесняване на ефективното управление на производствата и не е несъвместимо с приложимите спрямо тези производства разпоредби. За тази цел съдилищата могат, по целесъобразност, да назначат лице или орган, действащи които да действат съгласно техните инструкции при условие че това не е в противоречие с правилата, които се отнасят за производствата . [Изм. 54]

2. Съдилищата, посочени в параграф 1, могат да общуват помежду си пряко или да искат информация или помощ пряко един от друг.

3. Сътрудничеството се осъществява чрез всякакви подходящи средства, в това число

а)	съобщаване на информация с всякакви средства, които съдът счита за подходящи, при условие че съобщаването е безплатно и се спазват процесуалните права на страните в производството и поверителността на информацията;

б)	съгласуване на управлението и контрола върху активите и дейността на членовете на групата;

в)	координация при провеждането на съдебните заседания;

г)	координация при одобряването на протоколи.

Член 42в

Сътрудничество и съобщаване на информация между ликвидаторите представителите в производства по несъстоятелност и съдилищата

Ликвидаторът Представителят в производството по несъстоятелност , назначен в производство по несъстоятелност на член на група дружества, си сътрудничи с и съобщава информация на всеки друг съд, пред който има висящо производство по искане за образуване на производство по несъстоятелност за друг член на същата група или който е образувал такова производство, доколкото такова сътрудничество е целесъобразно за улесняване на координацията на производствата и не е несъвместимо с приложимите спрямо тези производства разпоредби и не води до конфликт на интереси . Ликвидаторът Представителят в производството по несъстоятелност може по-специално да иска информация от този съд относно производството на другия член на групата или да иска помощ във връзка с производството, по което е назначен. [Изм. 55]

Член 42г

Правомощия на ликвидаторите представителите в производства по несъстоятелност и спиране на производството

1. Ликвидаторът Представителят , назначен в производство по несъстоятелност на член на група дружества, има право

а)	да бъде изслушван и да участва, по-специално чрез присъствие на събранията на кредиторите, във всяко от производствата, образувани по отношение на някой от другите членове на същата група; и

б)	да отправя искане за спиране на производството за срок до два месеца , образувано по отношение на някой от другите членове на същата група. [Изм. 56]

в)

да предлага план за оздравяване, предпазен конкордат или друга съпоставима мярка за всички или за някои членове на групата, по отношение на които е образувано производство по несъстоятелност, и да го представя във всяко от производствата, образувани по отношение на друг член на същата група, в съответствие с приложимото спрямо това производство право, и [Изм. 57]

г)	да отправя искания за всякакви допълнителни процесуални мерки съгласно правото, посочено в буква в), които могат да бъдат необходими, за да се спомогне за оздравяването, включително преобразуване на производството. [Изм. 58]

2. Съдът, който е образувал производство по параграф 1, буква б), спира изцяло или частично производството, ако е доказано представителят в производството по несъстоятелност предостави достатъчни доказателства , че такова спиране ще бъде в интерес на кредиторите на несъстоятелността. Спирането може да се постанови за срок до три два месеца, като този срок може да бъде удължен или подновен със същата продължителност. Съдът, постановил спирането, може да изиска от ликвидатора представителя в производството по несъстоятелност да вземе всички подходящи мерки за гарантиране на интересите на кредиторите на несъстоятелността. [Изм. 60]

Член 42гa

Образуване на координирани производства по несъстоятелност на групи дружества

1. Координирани производства по несъстоятелност на групи дружества могат да бъдат внасяни от представител в производството по несъстоятелност във всеки съд, който има компетентност по отношение на производствата по несъстоятелност на даден член на групата, при условие че:

а)	производствата по несъстоятелност по отношение на този член на групата са висящи; както и

б)	членовете на групата, чийто център на основни интереси е в държавата-членка на сезирания съд за образуването на координирани производства по несъстоятелност на групи дружества, изпълняват ключова дейност в рамките на групата.

2. Когато повече от един съд е сезиран да започне координирано производство по несъстоятелност на групи дружества, то се открива в държавата-членка, където се извършват най-важните функции в рамките на групата. В този смисъл сезираните съдилища комуникират помежду си и си сътрудничат в съответствие с член 42б. Когато най-важните функции не могат да бъдат определени, първият сезиран съд може да открива координирано производство по несъстоятелност на групи дружества, при условие че са изпълнени изискванията за започване на такова съдебно производство.

3. Когато координирани производства по несъстоятелност на групи дружества са открити, правото на представителите в производството по несъстоятелност да поискат спиране на производствата, в съответствие с точка б) от член 42г, параграф 1, подлежи на одобрение от страна на координатора. Съществуващо спиране остава в сила и действие, в зависимост от правомощието на координатора да изиска прекратяването на всяко подобно спиране. [Изм. 60]

Член 42гб

Задачи и права на координатора

1. Съдът, откриващ координирани производства по несъстоятелност на групи дружества, назначава координатор. Координаторът е независим от членовете на групата и техните кредитори и има за задача:

а)	да идентифицира и очертае процедурните и материалноправните препоръки за координираното провеждане на производство по несъстоятелност;

б)	да посредничи при спорове, възникнали между двама или повече членове на групата на представителите по несъстоятелност; както и

в)

да представи план за координация на групата, в който се идентифицира, описва и препоръчва всеобхватен набор от мерки, подходящи за интегриран подход за решаване на несъстоятелността на членовете на групата. По-специално планът може да доведе до препоръки за

i)	предприемане на мерки, за да се възстанови икономическата ефективност и финансовата стабилност на групата или на част от нея;

ii)	уреждане на спорове, по-специално в рамките на групата по отношение на сделките в рамките на групата и отменителни искове;

iii)	споразумения между представителите в производството по несъстоятелност на членовете на групата в производство по несъстоятелност.

2. Координаторът има право:

а)	да бъде изслушван и да участва, по-специално чрез присъствие на събранията на кредиторите, във всяко от производствата, образувани най-вече срещу някой от другите членове на същата група;

б)	да представи и обясни плана за координация на групата, одобрен в съответствие с член 42гв, параграф 3;

в)	да изисква информация от всеки представител в производството по несъстоятелност, която е или може да бъде от полза за целите на идентифицирането и очертаването на стратегии и мерки за координиране на производствата; както и

г)	да отправя искане за спиране на производството за срок до три месеца, образувано по отношение на някой от другите членове на същата група, и да отправя искане за преустановяване на всяко подобно спиране. [Изм. 61]

Член 42гв

Одобрение от страна на съда на плана за координация на групата

1. Представителите в производствата по несъстоятелност, назначени за целите на производствата по несъстоятелност, които ще бъдат засегнати от прилагането на плана за координация на групата, могат да направят коментари по проекта на плана за координация на групата в срок, който се определя от координатора при представянето на проекта и във всички случай не по-дълъг от един месец.

2. Проектът на плана, внесен за одобрение пред съда, се придружава от:

а)	представяне на координатора във връзка със спазването на параграф 1;

б)	коментари, получени от представителите в производствата по несъстоятелност, във връзка с времето за внасяте на проекта на плана; както и

в)	обосновано изявление от координатора за това как коментарите са или не са били отразени в проекта на план.

3. Съдът одобрява плана само ако е удовлетворен, че координаторът е спазил официалните изисквания на параграф 2 от настоящия член и на член 42гб, параграф 1, буква в). [Изм. 62]

Член 42гг

Връзка между координираните производства по несъстоятелност на групи дружества и производствата по несъстоятелност

1. При провеждане на своите процедури по несъстоятелност, представителите в производствата по несъстоятелност са длъжни да разгледат препоръките на координатора и плана за координация на групата. Когато представител в производство по несъстоятелност възнамерява да се отклони от мерки или действия, предложени в плана за координация на групата, той обяснява какви са причините за такова отклонение на събранието на кредиторите или на който и да е друг орган, пред който той е отговорен съгласно законите в съответната държава-членка.

2. Нарушаването на параграф 1 се разглежда като нарушение на задълженията на представителя в производствата по несъстоятелност по силата на законодателството на съответната държава членка. [Изм. 63]

Член 42гд

Отговорност на координатора

Координаторът изпълнява функциите си с дължимата грижа. Той носи отговорност спрямо имуществото на производствата по несъстоятелност, обхванати от координирани производства по несъстоятелност на групи дружества за щети, които разумно се приписват на нарушения на тези задължения. Отговорността му се определя в съответствие с правото на държавата-членка, в която са открити координирани производства. [Изм. 64]

Член 42ге

Разходи

1. Законодателствата на държавите-членки предвиждат разпоредба за съдебните такси и възнаграждение на координатора.

2. Разходите по координираните производства по несъстоятелност на група дружества се поемат пропорционално от страна на членовете на групата, по отношение на която е било открито производство по несъстоятелност, към момента на откриването на координираното производство. Делът, който трябва да се поеме от всеки член на групата, се изчислява с оглед на дела на стойността на активите на съответния член в консолидираните активи на всички членове на групата, по отношение на която е било открито производство по несъстоятелност.“ [Изм. 65]

(46)

Вмъква се следният член:

„Член 44a

Информация за националното право в областта на несъстоятелността

1. С оглед предоставяне на широката публика на достъп до информацията, държавите-членки предоставят в рамките на Европейската съдебна мрежа за граждански и търговски въпроси, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (*14), описание на националното си право и процедури в областта на несъстоятелността, и по-специално на правото и процедурите, свързани с въпросите, изброени в член 4, параграф 2.

2. Държавите-членки актуализират тази информация редовно.

(*14) Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25).“"

(47)

Член 45 се заменя със следното:

„Член 45

Изменяне на приложенията

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, за да изменя приложения А и В, в съответствие с процедурата, посочена в настоящия член и в член 45а.

2. За да поставят началото на изменение на приложение А, Държавите-членки уведомяват Комисията за националните си разпоредби относно производството по несъстоятелност, които искат да бъдат включени в приложение А отговарят на критериите, посочени в член 1 , като ги придружават с кратко описание. Комисията проверява дали разпоредбите, за които е уведомена, отговарят на условията по член 1 и, ако това е така, изменя приложение А посредством делегирани актове. [Изм. 66]

2a. Държавите-членки уведомяват Комисията за всяка значителна промяна, засягаща техните национални правила относно производството по несъстоятелност. Комисията проверява дали променените правила отговарят на условията, посочени в член 1, и ако това е така, изменя приложение А посредством делегирани актове.“ [Изм. 67]

(48)

Вмъкват се следните членове:

„Член 45a

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 45, се предоставя за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 45, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 45, влиза в сила, ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 45б

Правомощия за приемане на актове за изпълнение

1. Правомощието да приема актове за изпълнение се предоставя на Комисията за следните цели:

а)	да регламентира свързването на регистрите по несъстоятелност, съгласно предвиденото в член 20б, и

б)	да изготви, а впоследствие и да изменя формулярите, посочени в членове 40 и 41.

2. При приемане или изменяне на актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.“

(49)	В член 46, датата „1 юни 2012 г.“ се заменя с „… [10 години след датата, от която започва да се прилага].“

(50)

Вмъква се следният член:

„Член 46a

Защита на данните

1. Държавите-членки прилагат Директива Националните правила за транспонирането на Директива 95/46/ЕО се прилагат по отношение на обработването на лични данни, извършвано в държавите-членки съгласно настоящия регламент , при условие че не са засегнати операциите по обработката, посочени в член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО . [Изм. 68]

2. По отношение на обработването на лични данни от Комисията съгласно настоящия регламент, се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001.“

(51)	Приложение Б се заличава.

(51а)

В приложение В разделът, озаглавен „DEUTSCHLAND“, се заменя със следното:

„DEUTSCHLAND

—	Konkursverwalter

—	Vergleichsverwalter

—	Sachwalter (nach der Vergleichsordnung)

—

Verwalter

—	Insolvenzverwalter

—	Sachwalter (nach der Insolvenzordnung)

—	Treuhänder

—	Vorläufiger Insolvenzverwalter

—	Vorläufiger Sachwalter“. [Изм. 69]

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от … (*15), с изключение на член 44а, която се прилага от … (*16).

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 55.

(2) Позиция на Европейския парламент от 5 февруари 2014 г.

(3) ОВ C 358, 7.12.2013 г., стр. 15.

(4) Регламент на Съвета (ЕО) № 1346/2000 от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1).

(5) ОВ C … г., стр. …

(6) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(*3) Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79).“

(*11) 36 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

(*13) 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

(*15) 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

(*16) 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.