Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 247/06

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (2)

„PAPRIKA ŽITAVA“/„ŽITAVSKÁ PAPRIKA“

ЕО №: SK-PDO-0005-01024-10.08.2012

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1.   Наименование

„Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“

Наименованието на продукта произхожда от името на словашката река Житава, тъй като от нейното поречие води началото си отглеждането на червения пипер, от който се произвежда подправката „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“. С течение на времето районът, в който се отглежда и преработва тази култура, постепенно обхваща Придунавската низина, но наименованието на продукта се запазва и се използва и в наши дни. В миналото се е употребявало наименованието „Paprika Žitava“ („Червен пипер „Житава“), но с развоя както на словашкия език, така и на износа, е навлязло и наименованието „Žitavská paprika“ („Житавски червен пипер“). Двете наименования продължават да се използват както в търговията, така и в разговорната реч, за което свидетелстват търговските документи и рецептите за приготвяне на месни продукти и ястия.

2.   Държава-членка или трета държава

Словашка република

3.   Описание на земеделския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Продуктът „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ е сладък млян червен пипер, който се получава чрез смилане на изсушени плодове на червения пипер Capsicum, които се отглеждат в района на Придунавската низина, берат се в зряло, здраво състояние и след беритбата се преработват по специфичен начин.

„Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ придобива характерния си интензивен цвят в последната фаза на смилането, където се използва т.нар. оцветяващ камък: под действие на налягането температурата се повишава и съдържащите се в семената мазнини се освобождават, придавайки на продукта характерно оранжево-червено оцветяване.

Органолептични свойства

Аромат: приятен и свеж аромат на зеленчук, с нотка на капия

Вкус: подчертано сладък, без горчивина, напомнящ вкуса на прясна чушка, капия

Физикохимични свойства

Външен вид: хомогенен прах с минимално съдържание на микрочастици и финост на смилане, равняваща се на 100-процентно пресяване със сито с размер на отворите 0,5 mm

Цвят: ярък, оранжево-червен (цветност най-малко 3,6 g/kg–1 или 120 ASTA в сухото вещество на червения пипер)

Сухо вещество: минимум 90 %

Съдържание на мазнини: 9—11 %

Пепел: максимум 7,00 %

Неразтворима в HCl пепел: максимум 0,70 %

Капсаицин в сухото вещество (в тегловни проценти): 0,01—0,029 %

Смленият червен пипер не трябва да съдържа никакви добавки. Общата влага естествено се съдържа в междуклетъчните пространства на плодовете му.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

За производството на продукта „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ може да се използва смес само от следните сортове пипер: „Dvorská“, „Kolora“, „Kora Zel“, „Žitavská“, „Karkulka“, „Hodonínska sladká vzpriamená“, „Irokez“, „Rubin“, „Czárdás“, „Kármin“, „Szegedi 80“. Всички сортове, които се използват при производството на „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“, произхождат от определения географски район. При производството се използват или всички изброени сортове, или само някои от тях.

В договорите за покупко-продажба земеделските производители декларират, че отглеждат само посочените сортове пипер, което може да се потвърди от покупката на семената. Качеството на пипера се контролира визуално при ръчно бране, за да не са наруши изискваното качество на плодовете. Берат се само напълно узрели плодове с високо съдържание на пигменти. Беритбата започва през септември и трае до края на октомври. При брането е важно да не се допусне механично нараняване на плодовете. При производителите на млян червен пипер качеството на суровината се контролира редовно и се документира при входяща, междинна и изходяща проверка.

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

—

3.5.   Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Плодовете на червения пипер, предназначени за производството на „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“, трябва да се отглеждат, берат и преработват в посочения в точка 4 географски район, за да се гарантират произходът на продукта и контролът на продукцията.

Целият производствен процес се осъществява само в определения географски район, като преминава през следните етапи:

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Подготовката за продажба и опаковането на „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ трябва да се извършват в посочения в точка 4 район, за да се гарантират произходът на продукта и контролът на продукцията, както и за да се избегне излагането на продукта на влага при транспортиране в насипно състояние, т.е. да не се допусне влошаване на качеството и специфичните му свойства. „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ се опакова в хартиени, полиетиленови, полиестерни или алуминиеви опаковки с кислородопропускливост, по-ниска от 10 cm3/m2.d.0,1 Mpa, и с паропропускливост, по-ниска от 10 g/m2.d, за да се запазят качеството и характерните свойства на продукта през целия му срок на годност.

3.7.   Специфични правила за етикетиране

В съответствие със спецификацията производителите на „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ могат при етикетирането, рекламата и маркетинга на продукта да използват наименованието „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“. На етикетите, обозначаващи продукта, трябва да бъде изписано „защитено наименование за произход“ или съкращението „ЗНП“ и да бъде изобразен свързаният с него символ на Европейския съюз.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район, в който се отглежда и преработва „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“, се намира в Придунавската низина и обхваща устията на реките Вах, Хрон и Нитра и басейните на реките Мали Дунав и Житава. На изток и на север граничи с Придунавските възвишения, на запад — с планинската верига Малки Карпати и на юг — с река Дунав. Най-общо, става дума за Придунавската низина.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфични характеристики на географския район

Придунавската низина е най-северната област, в която могат да се отглеждат рентабилно топлолюбиви култури, каквито са пиперът, консумиран като зеленчук, и пиперът, консумиран като подправка. Броят на летните дни е 70. Земеделските парцели, на които се отглежда пиперът, се намират на 150—250 m надморска височина. Средната температура през периода май—септември е 17,4 °С. Годишните валежи са 500—600 mm. Климатът се характеризира с топли и сухи лета. Почвената подложка е изградена от неогенни глина, чакъл и пясък. Почвата се отличава с оптимална плодородност.

Метод на отглеждане: Изхождайки от знанията и уменията, натрупани откакто се отглежда пиперът, земеделските производители са успели да селекционират регионални сортове. Тъй като пиперът е топлолюбиво растение с дълъг вегетационен период, което при температура – 2 °С загива, в местните условия се отглежда от разсад, подготвен в оранжерии или парници. Разсадът се засажда на полето приблизително в средата на май, като отделните растения се поставят в гнезда с размер 60 x 30 cm. При сушави години, ако влажността на почвата спадне под 55 %, се прилага изкуствено напояване.

Следберитбено третиране: Плодовете на червения пипер за подправка сe поставят в мрежести чували или перфорирани касетки, които се подреждат едни върху други по начин, който осигурява добра циркулация на въздуха и не позволява плодовете да се деформират.

Следберитбеното дозряване е много важно, защото в продължение на 2—5 седмици след беритбата протичат ензимни процеси, при които се повишава цветността на плодовете и те придобиват характерен вкус и аромат.

Сушене на плодовете на червения пипер: Плодовете на червения пипер се измиват в ротационно-барабанна миячна машина и се сортират на лентов транспортьор с цел в по-нататъшния процес да се използват само чисти и здрави чушки. Чушките се разполовяват по дължина. Сушат се с поток от горещ въздух, като с увеличаване на степента на изсушаване намалява температурата на сушащия въздух. Правилното рязане, сушене и складиране снижават вероятността от поява на плесени в продукта „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“.

Смилане на плодовете на червения пипер: Изсушените плодове се смилат на прах по традиционен двуфазов метод, като се използва каменна ротационна мелница. Мелничният камък в първата фаза е оборудван със сито за пресяване на смления пипер. Фино смленият пипер се събира в шнеков транспортьор и се придвижва до хомогенизатора. Недостатъчно смленият пипер се връща обратно към валяците. Във втората фаза пиперът преминава от хомогенизатора към оцветяващия камък, който осигурява смесването на мазнините с пигмента с цел да се постигне оптимално оцветяване. С оглед запазването на вкусовите качества и на витамините В и С, мелничните камъни се въртят само на ниски обороти, за да може увеличаването на температурата да е умерено. Целият процес завършва с пресяващо сито с размер на отворите, по-малък от 0,5 mm, което осигурява хомогенността на смилането.

5.2.   Специфични характеристики на продукта

Получените чрез селекция и култивиране сортове червен пипер се характеризират с по-ниско съдържание на мазнини и по-високо съдържание на захари, което придава на продукта „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ изразителен вкус и оранжево-червен цвят. При смилането на плодовете на червения пипер трябва да се използва традиционният метод на преработка с оцветяващ камък и да се осигури оптимално транспортиране и складиране, за да се запазят органолептичните им качества.

Характерният оранжево-червен цвят на продукта „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ се дължи на специфичните особености на суровината (плодовете на червения пипер), както и на традиционния метод на смилане, който не влияе отрицателно върху качествата на пипера.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или специфичните характеристики на продукта (за ЗНП) или специфичното качество, репутацията или други особености на продукта (за ЗГУ)

Специфичните характеристики на продукта са обусловени от особеностите на географския район, както и от съчетанието между климатичните условия, почвите и човешкия потенциал. Природните условия в най-северната област, подходяща за отглеждане на червен пипер, заедно със селекцията и култивирането на оригинални сортове, както и техниките за отглеждане и преработка, дават възможност да се произведе продуктът „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“. Надморското равнище, достатъчното количество вода, пропускливите почви и сравнително ниският брой слънчеви летни дни са причина високият процент захариди, съдържащи се в червения пипер, да не се превърнат в пигмент в такава степен, каквато се наблюдава при пипера, отглеждан в по-топли области, но да останат в него като вкусов компонент. Поради това продуктът „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ има уникален сладък аромат и вкус. Изброените фактори създават условия за отглеждане на регионални сортове червен пипер, които придават характерния цвят, аромат и вкус на продукта „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“.

Следберитбеното третиране, сушенето и смилането на червения пипер отразяват също така опита и уменията, натрупани от поколения. Климатичните условия в района на производство оказват влияние върху следберитбеното третиране, важна част от което представлява следберитбеното дозряване на пипера. Като уникален етап от процеса на преработка то влияе върху качеството и повишава съдържанието на пигменти. Преди да се пристъпи към смилане, пиперът трябва да се изсуши до 90 % сухо вещество.

В определения географски район „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“ се отглежда и преработва още от XVIII век. За отглеждането в големи мащаби биват внесени сортове от Испания и Унгария. Испанските сортове не успяват да се прихванат трайно. Въз основа на унгарските сортове и на опита на унгарските производители обаче (предимно от областта на Сегед и Калоча) земеделските стопани развиват местни сортове, приспособени към почвените и климатичните условия на региона. Новите местни сортове са селекционирани от най-добрите земеделски производители и първоначално получават наименованията си според съответните населени места и производителите, например „Močenská hrubostenná“, „Branovská Fekete“, „Branovská Ďurica“. Впоследствие наименования се образуват от имената на реките в регионите, където има благоприятни условия за отглеждането на тези сортове — например, „Považská hrubostenná sladká“, „Nitrianska tenkostenná sladká“, „Dunajská hrubostenná sladká“, „Žitavská hrubostenná sladká“, „Hodonínska sladká vzpriamená“.

Първата промишлена мелница за червен пипер (собственост на семейство Шмигура) влиза в експлоатация през 1928 г. През 1934 г. г-н Холуб, управител на имотите на естергомската архиепископия, изгражда мелница с голям капацитет. Постепенно се появяват мелници и в Хурбанов, Нове Замки и Двори на Житава.

По-интензивна дейност по култивиране, насочена към селекция на подходящи за региона сортове, се разгръща през 50-те години на ХХ век. Започват да се отглеждат първите генетично детерминирани регионални сортове, напр. „Karkulka“ и „Agronomka“. Култивирането с акцент върху използването на утвърдени регионални сортове довежда до създаването на достатъчно голяма сортова база, която се отглежда и в наши дни. Това са предимно сортовете „Dvorská“, „Kolora“, „Kora Zel“, „Žitavská“, „Karkulka“, „Hodonínska sladká vzpriamená“, „Irokez“, „Rubin“, „Czárdás“, „Kármin“, „Szegedi 80“.

В зависимост от социалните промени в страната, през годините с производството на червен пипер се занимават различни заводи и дружества. При все това, специфичните характеристики на продукта и традиционният метод на производство са запазени и до днес.

Въпреки масивните количества червен пипер от други региони, червеният пипер, от който се произвежда продуктът „Paprika Žitava“/„Žitavská paprika“, продължава да се отглежда в Придунавската низина. Той представлява както важен източник на доходи и работни места (особено за дребните земеделски производители), така и символ на културата и традицията.

Препратка към публикуваната спецификация:

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3))

http://www.upv.sk/swift_data/source/pdf/specifikacie_op_oz/SPECIFIKACIA_Paprika_Zitava.pdf

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3)  Виж бележка под линия на стр. 2.