(3).

Европейска сметна палата

12, rue Alcide De Gasperi, 1615 Luxembourg, LUXEMBOURG

1.1.

В настоящата глава от годишния доклад:

1.2.

Сметната палата предоставя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността на отчетите, както и относно редовността на свързаните с тях операции. Палатата може да допълни тази декларация със специфични оценки за всяка основна сфера на дейност на ЕС (4). Тези специфични оценки нямат същата роля/функция като одитното становище. Тяхната първостепенна цел е да представят пред органа за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и пред други заинтересовани страни значимите въпроси, които са специфични за конкретните групи политики. Заключението във всяка отделна специфична оценка се основава на цялостните одитни доказателства, събрани на ниво група политики.

1.3.

Проверката във връзка с надеждността на отчетите на Европейския съюз цели да се получат достатъчни и подходящи доказателства, чрез които да се направи заключение до каква степен приходите, разходите, активите и пасивите са били правилно документирани и дали консолидираните отчети (вж. извадка в приложение 1.3 ) отразяват достоверно финансовото състояние към 31 декември 2012 г., както и приходите, разходите и резултатите от паричните потоци за приключилата на тази дата финансова година (вж. точки 1.9 и 1.10).

1.4.

Проверката на редовността на свързаните с отчетите операции за 2012 г. цели да се получат достатъчни и подходящи доказателства, въз основа на които да се направи заключение дали операциите са извършени в съответствие с приложимите нормативни или договорни разпоредби, както и дали са били правилно изчислени (вж. точки 1.11—1.35 за общото представяне на резултатите и глави 2—9 за повече подробности).

1.5.

Целта на проверката на годишните отчети за дейността на службите на Комисията и на свързания с тях обобщаващ доклад е да прецени доколко те дават вярна оценка на качеството на финансовото управление (вкл. на процента остатъчни грешки) и да подпомогне изготвянето на позиция относно надеждността на отчетите на ЕС, както и относно редовността на приходите и разходите (вж точки 1.36—1.45 и съответните констатации и оценки в разделите „Ефективност на системите“ в глави 2—9).

1.6.

Подходът за проверка на редовността на операциите е актуализиран и хармонизиран. Използваната от Сметната палата извадка от операции вече включва само междинни плащания, окончателни плащания и изчистени авансови плащания („плащания, признати за разходи“). Както и при останалите групи политики, операциите по групите политики „Външни отношения, помощ и разширяване“ (глава 7) и „Изследвания и други вътрешни политики“ (глава 8) вече се проверяват на етапа, в който крайните получатели на средства от ЕС са предприели дейности или са извършили разходи, и когато Комисията е приела, че предприетите дейности или извършените разходи дават основание за извършване на плащане от бюджета на ЕС, в съответствие със задължението в Договора за проверка от страна на Сметната палата на разходите след тяхното извършване. Въпреки тази промяна, всички плащания с изключение на авансовите плащания подлежат на одит през годината на тяхното извършване. Това включва плащания, които са използвани за закупуване на активи (които следователно представляват бюджетен разход, но не начислен разход). Ефектът от тази промяна е разгледан в точки 1.14 и 1.15 и графика 1.1 .

1.6.

Комисията счита, че това ново тълкуване от страна на Палатата има сериозни последици (вж. отговорите по точки 1.7, 1.12, 1.14 и 1.19—1.35). Следователно е много важно да се използват ясни обяснения, методи и условия, даващи възможност на заинтересованите страни да разберат направените промени и да оценят въздействията от тях.

1.7.

Настоящият подход за използване на извадка съответства на принципите, залегнали в счетоводната отчетност на база текущо начисляване (5). Друго предимство на тази промяна е фактът, че всички области на споделено и несподелено управление вече се разглеждат на съпоставима основа. Освен това с премахването на ефекта от вариращите нива на авансовите плащания одитираните популации ще стават все по-стабилни с всяка изминала година. Авансовите плащания продължават да бъдат предмет както на проверката на редовността при изчистването на авансовите плащания, така и на проверката за надеждност на отчетите.

1.7.

Комисията следи отблизо промените в методологията на Палатата с оглед на всяко евентуално въздействие върху вероятния процент грешки (вж. отговора по точки 3.9 и 4.8).

1.8.

След обстойни консултации с бюджетните органи Сметната палата също хармонизира своя подход към третиране на грешките, свързани с възлагане на обществени поръчки. Преди промяната сериозните грешки бяха третирани като количествено измерими грешки, в случаите, когато са направени от органите на държава членка или от международни организации. Палатата регистрираше всички грешки, направени от институциите и органите на ЕС, като „количествено неизмерими“ и следователно ги изключваше от изчисления процент грешки. От началото на 2012 г. направените от всички органи сериозни грешки, свързани с обществените поръчки, се третират като количествено измерими. Палатата обаче не е актуализирала със задна дата своя подход спрямо дейностите на институциите и органите на ЕС, свързани с обществените поръчки, които са извършени преди 2011 г. (6).

1.9.

Констатациите и оценките на Сметната палата се отнасят до консолидираните отчети на Европейския съюз за финансовата 2012 г., изготвени от счетоводителя на Европейската комисия и одобрени от Комисията в съответствие с Финансовия регламент (7) и получени от Сметната палата, заедно с писменото изявление на счетоводителя, на 29 юли 2013 г. Консолидираните отчети съдържат:

1.10.

Одитът на Сметната палата на консолидираните отчети за 2012 г. установи, че те не съдържат съществени неточности (вж. също приложение 1.2 ).

1.11.

Палатата предоставя специфична оценка за приходите в глава 2, а за разходите — в глави 3—9 (вж. таблица 1.1 ).

1.12.

Резултатите от одита за 2012 г. сочат, че приходите (139 541 млрд. евро) и плащанията за групата политики „Административни и други разходи“ (9 985 млрд. евро) не са засегнати от съществени грешки и че проверените системи за наблюдение и контрол са ефективни (вж. таблица 1.2 и точки 2.40—2.42 и 9.17). Всички групи политики, включващи оперативни разходи, са засегнати от съществени грешки (вж. точки 3.35, 4.42, 5.62—5.63, 6.39—6.40, 7.25—7.26 и 8.39—8.40). Поетите задължения не са засегнати от съществени грешки.

1.12.

Комисията ще продължи да изпълнява своите надзорни функции, по-специално като прилага финансови корекции и възстановявания на равнище, съответстващо на равнището на установените нередности и недостатъци. Поради нормативната уредба за защита на финансовите интереси на Съюза и сложността на свързаните процедури е неизбежно в много области грешките да се коригират едва няколко години, след като са направени. Следователно Комисията счита, че годишната представителна грешка на Палатата следва да се разглежда в този контекст. Именно поради това самата Комисия обикновено използва процента остатъчни грешки, при който се вземат предвид финансовите корекции и възстановявания през многогодишния период на изпълнение, включително някои за бъдещи години. Освен това при оценяване на нивото на вероятната грешка за 2012 г. Комисията взема предвид последиците от корекциите с фиксирана ставка в рамките на годината, които са изключени от оценката на Палатата на процента грешки.

Комисията счита, че процентът остатъчни грешки дава точна представа за степента, до която бюджетът на ЕС продължава да е засегнат от разходи, извършени неправомерно, след като са били приложени системите за наблюдение и контрол.

1.13.

Палатата заключава, че като цяло плащанията, признати за разходи, са засегнати от съществени грешки, а системите за наблюдение и контрол на плащанията като цяло са частично ефективни (вж. таблица 1.2 ).

1.13.

Това не означава, че всички възстановявания и финансови корекции, които са наложени през година T, могат да бъдат приспаднати от грешките за годината T. Все пак се предполага, че, когато се прави преценка дали цялостната система за вътрешен контрол ефективно защитава бюджета на ЕС на многогодишна база, трябва да се вземат предвид както процентите грешки, така и възстановяванията/финансовите корекции.

1.14.

Резултатите от тази година отново показват увеличение на изчислените общи нива на грешки. Като цяло вероятният процент грешки при плащанията се е увеличил от 3,9 % до 4,8 %. Всички области на оперативни разходи допринасят за това нарастване, като най-засегнатата от грешки група политики остава „Развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване“ (глава 4).

1.14.

Поради тази причина Комисията счита, че общото ниво на грешките в операциите, които се съдържат в консолидираните годишни отчети на ЕС, в общи линии отговаря на представените от Палатата проценти грешки за последните три години. Това произтича от затегнатите разпоредби за контрол през програмния период 2007—2013 г. и строгата ѝ политика на прекъсване/преустановяване/финансови корекции/възстановявания при установяване на недостатъци.

1.15.

Промяната във вероятния процент грешки, дължаща се на развитието в подхода на Палатата за използване на извадка (вж точки 1.6 и 1.7), не надхвърля 0,3 процентни пункта. Промяната в подхода е основната причина за увеличения процент грешки за глава 7 („Външни отношения, помощ и разширяване“) и глава 8 („Изследвания и други вътрешни политики“).

1.15.

1.16.

Палатата изчислява, че като цяло процентът грешки за разходите при споделено управление възлиза на 5,3 %, а за всички други форми на оперативни разходи (8) — на 4,3 %.

1.16.

1.17.

Анализът на видовете грешки в различните групи политики показва, че грешките, засягащи допустимостта, съставляват повече от две трети от общия изчислен процент грешки: сериозни нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки (1,4 процентни пункта), изцяло недопустими проекти/дейности или бенефициенти (1,1 процентни пункта), включване на недопустими разходи в декларациите за разходи (1,0 процентни пункта) и неточно деклариране на земеделски площи (0,8 процентни пункта) (вж. графика 1.2 ).

1.17.

1.18.

Ако се направи разбивка на общия вероятен процент грешки по глави, се вижда, че в глава „Регионална политика, енергетика и транспорт“ (глава 5) се съдържат повече от две пети от общия вероятен процент грешки, в „Пазари и преки помощи в областта на земеделието“ (глава 3) — една четвърт и в „Развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване“ (глава 4) — повече от една шеста (вж. графика 1.3 ).

1.18.

1.19.

Отчетените изпълнени финансови корекции (9) през 2012 г. възлизат на 3,7 млрд. евро, което е повече от трикратно увеличение на цифрата за 2011 г. (1,1 млрд. евро). Събраните вземания по неправомерно извършени разходи по същество остават сходни с нивото от предходната година 678 млн. евро (2011 г. — 733 млн. евро) (10). По-голямата част от корекциите през 2012 г. се отнасят до програмния период 2000—2006 г. В този раздел на годишния доклад се разглеждат механизмите за извършване на финансови корекции и събиране на вземания по неправомерно извършени разходи, както и виждането на Сметната палата относно ефекта от събраните вземания и финансовите корекции. Палата постоянно следи въздействието на финансовите корекции (11). Използваният през 2012 г. подход е в съответствие с подхода, определен през 2009 г.

1.19 до 1.35.

Комисията ще продължи да упражнява своите надзорни функции, по специално като налага финансови корекции и възстановявания на равнище, съответстващо на равнището на установените нередности и недостатъци. Поради нормативната уредба за защита на финансовите интереси на Съюза и сложността на свързаните процедури е неизбежно в много области грешките да се коригират едва няколко години след възникването им. Следователно Комисията счита, че годишният представителен процент грешки на Палатата следва да се разглежда в този контекст.

1.20.

Комисията и държавите членки имат на разположение няколко механизъма за намаляване на риска от грешки преди Комисията да приеме отчетените от бенефициентите разходи. Тези механизми включват одобряване на системите за контрол, административни проверки на декларациите за разходи, посещения на място (например инспекции в земеделско стопанство), сертифициране на допустимите разходи от независим орган, прекъсване или преустановяване на плащания за държавите членки.

1.21.

След като плащанията са извършени, а използването на средствата — одобрено, както Комисията, така и държавите членки могат да извършват последващи проверки на функционирането на системите за контрол и на декларираните разходи. Финансовите последици от тези проверки могат да бъдат в две посоки — събиране на вземания от бенефициентите и прилагане на финансови корекции за органите на държавите членки.

1.21.

В допълнение към споменатите от Палатата финансови последици, в някои области на политиката държавите членки могат да налагат също така корекция чрез удържане на недопустимия разход от последващо искане за плащане и използване на освободените по този начин средства за други допустими проекти. В такива случаи събирането на коригираните суми от бенефициерите се превръща в национален въпрос, тъй като бюджетът на ЕС е защитен и вече не е засегнат от нередовните суми.

1.22.

Събирането на вземания е действие, което се предприема както от органите в държавите членки (за разходите, подчиняващи се на принципа на споделено управление), така и от Комисията (особено в области, където единствено тя отговаря за управлението на разходите, например областта на изследванията и голяма част от разходите за външни действия). При събирането на вземания бенефициентът изплаща на органа, извършил първоначалното плащане, целия размер или част от размера на получените средства. В повечето бюджетни области от тези средства могат да се извършват плащания за други бенефициенти (12).

1.22.

1.23.

За разходите, извършвани по принципа на споделено управление, Комисията може да предприеме финансови корекции, когато съществуват сериозни недостатъци или когато държавата членка не изпълнява добре задълженията си за разкриване и коригиране на нередовни разходи.

1.24.

Проблемите често са свързани с недостатъци в контролните системи или неспазване на правилата на ЕС за управление на дадена програма, при което са налице финансови последствия (разрешава се извършването на недопустими разходи). Размерът на финансовата корекция може да се изчисли въз основа на отделни проверени случаи, въз основа на екстраполация на резултатите от тестовете или при невъзможност да се използва един от тези два метода — чрез използване на корекции с фиксиран размер (процент).

1.25.

Последиците от финансовите корекции за държавите членки зависят (13) от приложимата нормативна уредба:

1.25.

Член 80, параграф 4 от Финансовия регламент гласи:

„Комисията предприема финансови корекции по отношение на държавите членки с цел изключване от финансиране от Съюза на разходите, които са в нарушение на приложимото право. Комисията определя финансовите корекции, които предприема, въз основа на установяването на сумите, които са изплатени недължимо, както и на финансовите последици за бюджета. Когато такива суми не може да бъдат установени точно, Комисията може да приложи корекции, основани на екстраполация, или корекции с фиксирани суми в съответствие със специфичните за отделните сектори правила.

При определяне на размера на финансовата корекция Комисията взема предвид естеството на нарушението на приложимото право и доколко е сериозно то, както и финансовите последици за бюджета, включително в случай на недостатъци в системите за управление и контрол …“

Целта на финансовите корекции не е да бъдат наказани държавите членки, а да се гарантира защитата на бюджета (т.е. че всички разходи, изплащани от бюджета на ЕС, са редовни), като се изключат разходите, които са направени в нарушение на закона.

а)

В областта на земеделието решенията относно съответствието водят до финансови корекции (т. 4.26, т. б), които се изпълняват чрез намаляване на финансирането за съответната държава членка (14).

б)

При политиката на сближаване последиците от финансовите корекции зависят от това дали държавата членка приема предложената от Комисията корекция или не (15):

б)

И в двата случая (точка 1.25, буква б), подточки i) и ii) държавата членка поема чрез собствения си национален бюджет финансовите последици от загубата на съфинансиране от ЕС по отношение на разходите, които са определени за недопустими, освен ако успее да възстанови сумите от отделните бенефициери.

1.26.

В областта на земеделието държавите членки следва да събират принудително неправомерно извършените разходи (16). Когато Комисията налага финансови корекции, много рядко се изисква земеделските производители и други бенефициенти да възстановяват получените средства (17).

1.26.

1.27.

В областта на политиката на сближаване органите на държавите членки са длъжни да извършват финансови корекции при установени нередности в проектите (18). Както е описано по-долу, съществуват големи различия в степента на извършване на събиране на вземания от бенефициенти (вж. карета 1.2 и 1.3).

1.27.

1.28.

Всяко събиране на вземания, извършено от държавите членки към момента на извършване на одит от Сметната палата, се взема предвид и тези суми вече не се включват в изчислението на нивото грешки.

1.29.

Много от финансовите корекции се извършват няколко години след първоначалното отпускане на средствата (вж. специални доклади на Сметната палата № 7/2010 относно земеделието (19) и № 3/2012 относно структурните фондове (20). Има обаче и показателни примери за много по-бързо налагане на финансови корекции от страна на Комисията през 2012 г. Други примери по-долу разкриват особености на някои от тези проблеми (вж. карета 1.1—1.3).

1.29.

По-специално в рамките на подготовката за извършването на реформата на ОСП Комисията ще продължи своите усилия за подобряване и ускоряване на процеса, като има предвид необходимостта от поддържане на стандартите за качество и правото на отговор на държавата членка.

Що се отнася до структурните фондове, решението по две трети от общите финансови корекции през периода 2000—2012 г. е взето след приемането на Плана за действие на Комисията от 2008 г. Това е белег за ускоряването на процедурите, за което самата Комисия е поела ангажимент.

—

—

—

—

—

—

1.30.

Сметната палата приветства бързите действия, предприети от Комисията при налагане на финансови корекции за Румъния, Чешката република и Словакия. Тя отбелязва напредъка в осъществяването на отдавна наложената финансова корекция за Испания. Времето на изпълнение и естеството на финансовите корекции имат последици за бюджета, държавите членки, бенефициентите и за работата на Сметната палата.

1.31.

Палатата разгледа последиците от тези корекции за нейните одитни заключения:

а)

Финансовата корекция за Испания (вж. каре 1.1) се отнася до проблеми, констатирани преди 2008 г. През 2013 г. обаче ще продължат да се извършват плащания (а вероятно и през следващите бюджетни години) и те могат да бъдат проверявани от Сметната палата в рамките на нормалния цикъл на нейната одитна дейност.

а)

Освен това Комисията отбелязва, че плащанията, грешките и корекциите по политиката на сближаване трябва да се оценяват в многогодишния контекст на програмите. В последно време Комисията показа в един доклад, поискан от органа за освобождаване от отговорност, че наложените от Комисията финансови корекции по програми през периода 2000—2006 г., като се вземат предвид също така допълнителните корекции, направени от държавите членки, и включително тази финансова корекция за Испания, са достигнали най-малко 5,6 % от разпределените средства по ЕФРР за периода 2000—2006 г. (и 6,2 % към 31.3.2013 г.).

б)

Корекциите за ЕСФ в Румъния и ЕФРР в Чешката република са корекции с фиксиран размер. Извършените корекции не включват събиране на вземания (вж. каре 1.2) от бенефициенти или детайлна корекция на ниво проекти. По този начин констатираните от Сметната палата грешки остават част от разходите (21), декларирани от държавите членки за възстановяване.

б)

в)

Корекцията на средствата по ЕФРР в Румъния и част от корекцията на средствата по ЕФРР в Словакия (вж. каре 1.3) са извършени през 2012 г. и включват детайлни корекции на ниво проекти. Сметната палата е взела предвид това при прегледа на проектите, засегнати от корекцията — грешките в тези проекти не бяха остойностени от Палатата и следователно са изключени от оценката на процента грешки (22).

в)

1.32.

По отношение на разходите за земеделие решенията на Комисията относно съответствието са насочени към държавите членки и в повечето случаи не водят до събиране на вземания от бенефициенти (вж. точка 1.26) и отразяват разходи, извършени в миналото (вж. точка 4.28 от глава 4). Следователно твърде късно е тези финансови корекции да имат отражение върху оценката на Сметната палата за нивото на грешки за настоящата отчетна година.

1.32.

1.33.

Инициираните от Комисията финансови корекции, довели до детайлна корекция на разходите по проекти или възстановяването на разходи през годината, са намалили вероятното ниво на грешки за 2012 г. Финансовите корекции с фиксиран размер, които не водят до премахване на нередовните разходи от декларациите и не коригират нередовните разходи на ниво проекти, нямат отражение върху оценката на процента грешки, констатиран от Палатата.

1.33.

Вж. отговорите по точки 1.29—1.31.

1.34.

Комисията полага сериозни усилия за установяване на недостатъците в системите за наблюдение и контрол и за усъвършенстването на тези системи съгласно изискванията на законодателството на ЕС. Комисията не може да предприеме по-драстични действия, например да принуди държавите членки да събират вземания от бенефициентите.

1.34.

С Резолюцията на Европейския парламент относно интегрираната рамка за вътрешен контрол, приета през месец юли 2013 г., се изисква стриктно прилагане на член 32, параграф 5 от Финансовия регламент, който гласи: „Ако при изпълнението нивото на грешките постоянно се запазва високо, Комисията открива слабостите в системите за контрол, анализира разходите и ползите от евентуални корективни мерки и предприема или предлага целесъобразни действия, като опростяване на приложимите разпоредби, подобряване на системите за контрол и повторно планиране на програмата …“.

По-специално поради очакваното съкращаване на човешки ресурси и затрудненията в законодателната процедура за периода 2014—2020 г., свързани с постигането на предложеното опростяване и на целта за икономическа ефективност на проверките, Комисията счита, че прилагането на това ново изискване, особено в областта на споделеното управление, не може да бъде ограничено до действия, които са съсредоточени единствено върху постигането на въздействие върху годишния процент грешки на равнището на крайните получатели. Финансовите корекции и възстановявания на равнището на държавите членки, налагани през жизнения цикъл на многогодишните програми, винаги ще бъдат важен фактор, който следва да се взема предвид, както и непрекъснатите усилия за опростяване на правилата, повторно планиране и засилване на системите.

1.35.

Комисията е предложила за програмния период 2014—2020 г. нередностите, установени след представянето на годишния отчет на националните органи, автоматично да водят до нетно намаление на финансирането от ЕС, като по този начин се увеличава стимулът за ефективни проверки от страна на държавите членки (23). В случай че се приеме този подход, Сметната палата ще разгледа въпроса за това дали промяната ще има отражение върху нейната методология.

1.35.

1.36.

Комисията делегира оперативното управление на бюджета на генералните директори в Комисията и на главния оперативен директор на Европейската служба за външна дейност (генерални директори (24). Комисията изисква от генералните директори да предоставят декларации за достоверност относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции в рамките на годишните отчети за дейността (25). Съгласно указанията на Комисията за изготвяне на декларации генералните директори следва да изразят резерви в случаите, когато: а) е възникнало събитие със сериозни последици за репутацията на Комисията или б) въздействието на изчисления процент грешки, с приспаднати финансови корекции и събрани вземания, остава съществено.

1.37.

През 2012 г. всички генерални директори са заявили, че разполагат с достатъчна увереност, че предоставените за дейностите на съответната служба ресурси са използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление, както и че въведените контролни процедури дават необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. В същото време обаче 14 генерални директори са изразили общо 23 остойностени резерви, свързани с разходите (вж. таблица 1.3 ). Освен това, както в предходната година, генералният директор на ГД „Бюджет“ е изразил в декларацията си резерви относно приходите.

1.38.

Три генерални дирекции (26) са преминали „ограничена проверка“ от Службата за вътрешен одит. В резултат на това ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е изразила по-големи резерви, отколкото в миналото. ГД „Развитие и сътрудничество“ — EuropeAid и ГД „Научни изследвания и иновации“ също са изразили по-големи резерви, въпреки че те не са свързани със заключенията от ограничените проверки на Службата за вътрешен одит. Не всички препоръки относно годишните отчети за дейността са изпълнени в годишните отчети за дейността за 2012 г. и Службата за вътрешен одит продължава своята проверка с няколко други дирекции за годишните отчети за дейността за 2013 г.

1.38.

1.39.

Докладът за обобщение на резултатите от управлението на Комисията през 2012 г. („Обобщаващ доклад“ (27)) е приет от Комисията на 5 юни 2013 г. Обобщаващият доклад е едновременно:

1.39.

1.40.

Не е задължително обаче обобщаващият доклад да включва изрична декларация, че бюджетните средства са били изразходвани съгласно нормативната уредба, каквато се изисква понастоящем от правото на ЕС от националните органи, отговарящи за управлението на средства от ЕС (28).

1.40.

1.41.

Обобщаващият доклад обединява в едно (29)„изложените на риск суми“, посочени в отделните годишни отчети за дейността (вж. таблица 1.3 ). Понятието „изложени на риск суми“ не е дефинирано в обобщаващия доклад и не се изчислява систематично от различните генерални дирекции (30). Комисията оценява „изложените на риск суми“ на ниво между 1,9 % (2,6 млрд. евро) и 2,6 % (3,5 млрд. евро) от общия размер на плащанията през годината. По този начин Комисията признава, че нивото на грешки при разходите вероятно ще бъде съществено. Не е възможно да бъде установено пряко съответствие на изчислените от Комисията „изложени на риск суми“ и оценката на Сметната палата на процента грешки. В самия обобщаващ доклад обаче се заявява, че изложените на риск суми в редица области, и по-специално в развитието на селските райони, вероятно са занижени поради установени от Службата за вътрешен одит проблеми с надеждността. Ето защо Комисията включва в своя обобщаващ доклад инструкция до своите централни служби да направят преглед на различните използвани подходи за оценка на изложените на риск суми (вж. бел. под линия 30).

1.41.

Както е видно от обобщаващия доклад Комисията е запозната с повдигнатия от Палатата въпрос и предприема мерки за хармонизиране на методиките за изчисляване на сумата, изложена на риск.

Важно е да се вземе предвид, че съществуващите проблеми са предизвикани преди всичко от ненадеждните проценти грешки, които държавите членки съобщават. Комисията полага големи усилия, за да подобри тяхната надеждност, по-специално като ги завишава, ако счете това за необходимо (вж. отговорите по точки 3.31—3.36, 4.38—4.39 и 6.35—6.39).

1.42.

В обобщаващия доклад се сравнява общия размер на „изложените на риск суми“ със средното ниво на финансови корекции за изминалите четири години и отбелязва, че средното ниво на финансови корекции и събрани вземания през последните четири години е близо до нивото на изложените на риск суми за 2012 г. Тази съпоставка следва да се разглежда в съответния контекст:

1.42.

—

в т. 1.19—1.35 Сметната палата разисква въпроса за времето на изпълнение на финансовите корекции и техния ефект върху държавите членки и бенефициентите.

—

—

В обобщаващия доклад се отчита фактът, че поради използваните методи размерът на констатираните „изложени на риск суми“ вероятно е занижен, например в областта на политиката на сближаване (вж. глава 5, т. 5.57 и 5.58) и на развитието на селските райони (вж. глава 4, т. 4.38) и поради недостатъците на подадената на Комисията информация от други органи, които управляват средства от ЕС;

—

—

обикновено след налагане на финансова корекция съответната държава членка декларира нови разходи, които на свой ред могат да бъда засегнати от грешки.

—

1.43.

Обобщаващият доклад не се ограничава само до обсъждането на законосъобразността и редовността. Други важни въпроси, засегнати в него, са указанията към службите на Комисията за подобряване на рамката на изпълнението с цел да се постигне работна култура, насочена към резултатите, в цялата организация (31). Освен това Комисията изразява безпокойство от факта, че не се приемат някои от направените от нея предложения за секторно законодателство за новия програмен период, насочени към опростяване на законодателната рамка.

1.44.

В самия обобщаващ доклад се прави съпоставка на нивото на неправомерно изразходваните средства с ефекта от финансовите корекции. Сметната палата счита, че тези данни трябва да се разглеждат в съответния контекст. В обобщаващия доклад се отбелязва, че има тенденция представените данни да подценяват общото ниво на риска. Сметната палата от своята страна посочва присъщите ограничения на финансовите корекции като начин за коригиране на грешките (вж. точки 1.19—1.35). Финансовите корекции могат да са от съществено значение при осигуряването на стимули за подобряване на качеството на разходите, но е важно да не се надценява техния ефект за осигуряване на редовността на разходите.

1.44.

Комисията възприе разумен подход за количествено оценяване на свързаните суми. В своя анализ Комисията включи единствено финансовите корекции (около 3,7 млрд. EUR през 2012 г.) и възстановяванията (около 0,7 млрд. EUR през 2012 г.), които самата тя е наложила, и се съсредоточи направо върху грешките или риска от грешки, причинени от слабости в системите за наблюдение и контрол на държавите членки (общо 4,4 млрд. EUR през 2012 г.).

При този подход Комисията не включва:

1.45.

Следва да се помисли дали обобщаващият доклад продължава да бъде съобразен с постигането на целите както на вътрешното отчитане, така и на външното отчитане. Обобщаващият доклад се финализира в съответствие с графика, определен във финансовия регламент, което е твърде късно, за да може да се използва като важен източник на информация за работата на Сметната палата. Той не се публикува заедно с консолидираните отчети. За разлика от други области, в обобщаващия доклад не е задължително да присъства и не е включена изрична декларация (32).

1.45.

Комисията счита, че комбинацията от годишните отчети за дейността и обобщаващия доклад изпълнява целите за вътрешна и външна отчетност, формулирани от Палатата. Годишните отчети за дейността се приключват навреме, за да бъдат взети предвид от Палатата и съдържат изрична декларация, съпоставима с други области. Обобщаващият доклад представлява резюме на годишните отчети за дейността и е документът, посредством който колегиумът поема политическата отговорност въз основа на член 317 от ДФЕС.

Годишните отчети за дейността и обобщаващият доклад са публични документи, които са на разположение на всички заинтересовани страни. Комисията ще изпълни предложението на Палатата да създаде връзка от консолидираните годишни отчети към страниците, на които се публикуват обобщаващият доклад и годишните отчети за дейността.

1.46.

През 2012 г. Комисията не е могла да изпълни всички искания за плащания със средствата на наличния бюджет. Сред факторите, оказали влияние върху тази ситуация, са увеличената разлика между бюджетните кредити за задължения и бюджетните кредити за плащания и натрупването на непогасени бюджетни задължения от предходни години (33).

1.46.

Комисията използва всички инструменти, с които разполага, за да увеличи до максимум изпълнението на бюджета, към които се числи и нововъведеният във Финансовия регламент „трансфер в края на годината“. Това позволи обединяването на неизползваните кредити от всички бюджетни редове и извършването на плащания на стойност 211 млн. EUR в рамките на регионалната политика в края на месец декември.

1.47.

Окончателният бюджет на ЕС дава право на институциите да поемат задължения в размер на 148,7 (34) млрд евро и да извършват плащания в размер на 136,8 (35) млрд. евро.

1.48.

Тези кредити са изцяло усвоени, като са поети задължения за 99,6 % от разрешената сума (99,3 % през 2011 г.) и са извършени плащания в общ размер 99,1 % от разрешения бюджет (98,6 % през 2011 г.).

1.49.

Бюджетните кредити за поемане на задължения, за които се прилага таван на кредитите за задължения във финансовата рамка, са с 0,8 млрд. евро под тавана. Други кредити за задължения, състоящи се от средства, за които не се прилага таван във финансовата рамка, възлизат общо на 1,2 млрд. евро (36). При бюджетните кредити за плащания, разходите са с 5,6 млрд. евро под тавана, като са включени всички средства.

1.50.

През 2012 г. приходите надвишават плащанията (37) с 1,0 млрд. евро (38) (1,5 млрд. евро през 2011 г.). Този излишък (39) ще бъде използван за компенсиране на собствените ресурси, които следва да бъдат събрани от държавите членки през 2013 г.

1.51.

Както отбеляза Сметната палата в своя годишен доклад за 2011 г. (40), Комисията изпитва все по-големи трудности да посреща всички заявки за плащане през годината в рамките на предвидените бюджетни кредити за плащания. През четвъртото тримесечие на 2012 г. Комисията е потърсила допълнителни бюджетни кредити за плащания. Тя е поискала 9 млрд. евро бюджетни кредити за плащания чрез изменение на бюджета № 6, представено на 23 октомври 2012 г., от които 6 млрд. евро са одобрени от бюджетния орган на 12 декември 2012 г. Натискът за плащания се вижда също и от увеличението на размера на непогасените поети задължения (вж. т. 1.54 и 1.55).

1.51.

1.52.

Един от факторите за това състояние е, че през целия период на финансовата рамка 2007—2013 г. бюджетните креди за поемане на задължения са определени на ниво близко до тавана, докато бюджетните креди за плащания са определени на нива под тавана през същия период (вж. таблица 1.4 ). В резултат на това общият размер на натрупаните бюджетни кредити, предоставени за поемане на задължения за периода 2007—2013 г., надвишава общия размер на натрупаните бюджетни кредити за извършване на плащания за същия период със 114 млрд. евро. Това е със 64 млрд. евро повече от предвидената във финансовата рамка разлика от 50 млрд. евро между двете общи суми.

1.53.

Други фактори, допринасящи за създаване на натиск върху бюджета за извършване на плащания през 2012 г. са увеличението на потока от заявления за плащане от страна на държавите членки в предпоследната година на програмния период (41) и реакцията към бавното стартиране на разходите за сближаване в настоящия програмен период. В резултат на това се е наложило приемането на коригиращи бюджети, чрез които се прехвърлят бюджетни кредити за плащания (но не за поемане на задължения) към други бюджетни функции, и анулирането на някои бюджетни кредити за плащания.

1.53.

В изменения бюджет бяха включени само бюджетни кредити за плащания: допълнителни бюджетни кредити за поети задължения не са необходими, тъй като те се определят в многогодишната финансова рамка.

1.54.

Непогасените бюджетни задължения на Комисията (42), за които все още не е извършено плащане и/или които не са отменени, са се увеличили с 10 млрд. евро (5,0 %) и са достигнали 217 млрд. евро, което представлява равностойността на 2 години и 3 месеца диференцирани (многогодишни) кредити за поемане на задължения (43) или 2 години и 7 месеца диференцирани кредити за плащания при степента на усвояване на кредити за 2012 г.

1.55.

По-голямата част от непогасените бюджетни задължения се отнасят до Функция 1б (сближаване за растеж и заетост) (вж. графика 1.4 ). В тази област непогасените бюджетни задължения възлизат на 140 млрд. евро (44) (64,1 % от общата сума на непогасените бюджетни задължения), което представлява равностойността на 2 години и 8 месеца кредити за поемане на задължения или 2 години и 11 месеца кредити за плащания (2011 г. — 3 години и 2 месеца) в тази област при степента на усвояване за 2012 г. Сходно съотношение на непогасените задължения към годишните бюджети обаче се наблюдава и в другите области, в които се използват диференцирани кредити. Намаленият брой години равностойност в плащания в сравнение с 2011 г. се дължи главно на бюджетните кредити за плащания в размер на 4,4 млрд. евро, заделени за политиката на сближаване с изменящ бюджет № 6. Въпреки увеличението на кредитите за плащания, не са изпълнени 16,2 млрд. евро заявления за плащания (45) в края на 2012 г. (10,7 млрд евро в края на 2011 г. и 6,4 млрд. евро в края на 2010 г.). Това показва, че сумата на плащанията, които трябва да бъдат извършени със средства от бюджета, значително се е увеличила през последните три години.

1.55.

1.56.

С погасяването на задължение (чрез извършване на плащане) невинаги се приключва процесът на регистриране на разходите. Комисията регистрира окончателните разходи само когато дейностите са извършени, отчетени са пред нея и са приети. Таблица 1.5 показва нивото на отпуснатите суми за авансово финансиране, чието окончателно използване от бенефициентите Комисията все още не е приела и валидирала. Брутното авансово финансиране възлиза на 80,1 млрд. евро в края на 2012 г. (46)

1.56.

1.57.

Най-голямата средна продължителност от време от поемането на задължение до одобряването на разхода се наблюдава във Функция 4 (ЕС като глобален партньор), където извършването на една типична операция — от момента на поемане на задължение до регистрирането на окончателните разходи за него от Комисията, отнема 3 години и 11 месеца (47). Ненужно дългите периоди на неизчистване на авансовото финансиране могат да доведат до завишен риск от грешки или загуби (вж. глава 7, каре 7.1).

1.57.

1.58.

Основните фактори за натиск върху бюджета за извършването на плащания през 2012 г. са значителните дисбаланси, споменати в т. 1.52, както и нуждата от усвояване на неизползваните кредити за поемане на задължения. Натискът върху бюджета за извършване на плащания прави наложително Комисията да планира нуждите от плащания в средносрочен и дългосрочен план. Освен осигуряването на касови потоци, необходими за посрещане на непогасените бюджетни задължения, бъдещите бюджети ще трябва и да финансират плащания за осигуряване на пасивите в счетоводния баланс на ЕС (48). Взети заедно, тези два вида задължения представляват бъдещи нужди от плащания в размер на около 313 млрд. евро към 31 декември 2012 г.

1.58.

1.59.

Сметната палата счита, че Комисията следва да изготви и публикува дългосрочна прогноза за касовите потоци, като проектира бъдещите нужди от плащания, с цел да подпомогне определянето на бъдещите нужди, планирането на бюджетните приоритети и осигуряването на необходимите плащания от одобрените годишни бюджети. При извършването на такъв анализ следва да се обмисли доколко ЕС следва да извършва плащания за авансово финансиране и да посреща бъдещи нужди от плащания във връзка с вече регистрирани елементи на пасива на счетоводния баланс на ЕС.

1.59.

Комисията ще анализира как най-добре може да се изготви и оповести дългосрочна прогноза за паричните потоци, в която да бъдат включени също така пасивите, вече записани в баланса на Съюза.

2.1.

В тази глава е изразена специфичната оценка на Сметната палата относно приходите, които включват собствени ресурси и други приходи. Основната информация относно приходите за 2012 г. е представена в таблица 2.1

2.2.

Собствените ресурси представляват основният източник за финансиране на бюджетните разходи (92,4 %). Съществуват три категории собствени ресурси (1) — собствени ресурси, формирани на базата на брутния национален доход на държавите членки (БНД), традиционни собствени ресурси (ТСР) (мита и налози върху производството на захар) и собствени ресурси, изчислени на базата на данъка върху добавената стойност (ДДС), събиран от държавите членки.

2.3.

Собствените ресурси от БНД се формират от прилагането на унифицирана ставка към БНД на държавите членки. Изчисляването на вноските на държавите членки за текущата финансова година (97 856 милиарда евро, 70,1 % от приходите) се основава на прогнозни данни за БНД (2). Тези данни могат да бъдат ревизирани в продължение на период от най-малко четири години, след което не могат да бъдат променяни (3). Ревизиите на данните се взимат предвид при изчисляването на балансите и корекциите на БНД на държавите членки (4) за предходни години, които също се включват в годишния бюджет на приходите. Основният риск за редовността при тези собствени ресурси е, че свързаните с тях статистически данни могат да не бъдат изготвени или обработени съгласно правилата на Европейския съюз.

2.4.

След изчисляване на общия сбор на приходите от ТСР, собствените ресурси на база ДДС и другите приходи, изравняването до балансирана позиция на бюджета става чрез собствените ресурси на база БНД. Занижаването (или завишаването) на БНД за отделни държави членки — дори да не засяга общия размер на собствените ресурси от БНД — има за резултат увеличаване (или намаляване) на вноските от другите държави членки, докато данните за БНД не бъдат коригирани.

2.5.

Традиционните собствени ресурси се установяват и събират от държавите членки. Три четвърти от събраните суми се внасят в бюджета на ЕС (16 454 милиарда евро, 11,8 % от приходите), а останалата една четвърт държавите членки задържат за покриване на разходите по събирането. Всяка държава членка изпраща на Комисията месечен отчет за установените мита (отчет по сметка А) и тримесечен отчет за онези установени мита, които не са включени в сметка А (отчет по сметка Б) (5). Основният риск за ТСР е свързан с изчерпателността, точността и навременността на митата, които се предоставят на Европейския съюз.

2.6.

Собствените ресурси от ДДС са вноски, формирани от прилагането на унифицирана ставка към теоретично хармонизираните бази за начисляване на ДДС в държавите членки (14 648 милиарда евро, 10,5 % от приходите). Основните рискове са свързани с изчерпателността и точността на данните за хармонизираната основа за начисляване на ДДС, предоставяни от държавите членки, и с точността и навременността на вноските от държавите членки.

2.7.

На Обединеното кралство се дава корекция във връзка с бюджетните дисбаланси („корекция за Обединеното кралство“), изразяваща се в намаление на неговата вноска от собствени ресурси на база БНД (6). Освен това Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция се ползват с намаление на изискуемата ставка за ДДС, a Нидерландия и Швеция — и с брутно намаление на годишната си вноска на база БНД за периода 2007—2013 г. (7) Основният риск е допускане на грешка от страна на Комисията при извършването на тези изчисления, по специално при сложната за изчисление корекция за Обединеното кралство.

2.8.

Другите одитирани приходи включват основно излишък по бюджета от предходната година, вноски във връзка със споразумения на Съюза/Общността (в т.ч. ЕАСТ), лихви за просрочия и глоби. Основните рискове по отношение на другите приходи са управлението на глобите и грешките от страна на Комисията при изчисляването на вноските във връзка със споразуменията на Съюза/Общността.

2.9.

В част 2 на приложение 1.1 на глава 1 е представен цялостният одитен подход и методология на Сметната палата. По отношение на одита на приходите трябва да се отбележи следното:

2.10.

Одитът прие за своя отправна точка съгласуваните прогнозни данни за БНД за 2012 г., след което извърши оценка на системите на Комисията за обработка на данните, с цел да се определи размерът на сумите, които следва да бъдат включени в окончателния отчет за бюджета. Така одитът на Сметната палата обхвана както изготвянето на бюджета на ЕС, така и точността на вноските на държавите членки, основаващи се на тези прогнози.

2.11.

Сметната палата извърши оценка на системите за наблюдение и контрол на Комисията, които имат за цел да осигурят достатъчна увереност, че собствените ресурси от БНД се изчисляват и събират правилно. Одитът също така обхвана управлението от страна на Комисията на резервите относно БНД за 2012 г. Сметната палата не може да даде оценка на качеството на данните, съгласувани между Комисията и държавите членки.

2.12.

Сметната палата също така провери ефикасността на верификацията на данните за БНД (10) за периода 2002—2010 г., която Комисията приключи през януари 2012 г. Проверката се съсредоточи върху годините в периода 2002—2007 г., за които данните за БНД, заедно с тези за 2008 г. станаха окончателни през 2012 г., без по-нататъшна възможност за ревизиране на изчисленията на корекциите на собствените ресурси от БНД, с изключение на отделни елементи, по които са изразени специфични резерви (вж. т. 2.25). Тази работа също е взета предвид при оценката на системите на Комисията за наблюдение и контрол.

2.13.

Сметната палата извърши оценка на системите за наблюдение и контрол в избрани държави членки (Белгия, Полша и Финландия), които заедно допринасят около 13 % от общия размер на ТСР. Бяха проверени техните счетоводни системи (сметки А и Б) и движението на ТСР от етапа на установяването им до декларирането им пред Комисията, с цел да се получи достатъчна увереност за точността и изчерпателността на отчетените суми. Одитът включи тестване на ключови контроли, свързани с надеждността на данните от декларациите за внос (преференциални тарифи за определени кодове и държава на произход), одити след етапа на митническо освобождаване и анализ на риска, както и освобождаването от задължението за уведомяване на етапа на внос в посетените държави членки.

2.14.

Освен това Сметната палата извърши оценка на системите за наблюдение и контрол в Комисията, в това число нейните посещения за извършване на проверки в държавите членки, процедурата за отписване на несъбираеми вземания и процедурата за проследяване на изпълнението на предишни препоръки, отправени както от самата Комисия, така и от Сметната палата.

2.15.

Извършеният от Сметната палата одит на свързаните с отчетите операции не включва недекларирания внос или вноса, който не е регистриран от митническите органи.

2.16.

Собствените ресурси от ДДС се основават на действително получения от държавите членки ДДС, коригиран след това чрез използване на макроикономическа статистика и разчети („хармонизирана основа за начисляване на ДДС“). Одитът взе за отправна точка хармонизираната основа за ДДС, изготвена от държавите членки, и провери системите на Комисията за обработване на данните с оглед определяне на сумите, които следва да бъдат включени в окончателните бюджетни сметки. Така одитът на Сметната палата обхвана както изготвянето на бюджета на ЕС, така и точността на вноските на държавите членки.

2.17.

Сметната палата извърши оценка на системите за наблюдение и контрол на Комисията, които имат за цел осигуряване на достатъчна увереност, че собствените ресурси от ДДС се изчисляват и събират правилно. Палатата оцени работата на Комисията, извършена в държавите членки по верификацията на хармонизираната база за начисляване на ДДС, както и нейното управление на резервите. Одитът не тества пряко статистическите данни и информацията, предоставени от държавите членки.

2.18.

Резултатите от тестовете на операциите са обобщени в приложение 2.1 . От 55-те одитирани от Сметната палата операции нито една не е засегната от грешки.

2.19.

Одитът на Сметната палата не установи грешки в изчисленията на Комисията на вноските на държавите членки и тяхното плащане, повечето от които се основават на прогнозни данни за БНД за 2012 г. Оценката на Палатата обаче разкри недостатъци в подхода на Комисията и в процедурата на верификация (вж. точки 2.28—2.30). Тези недостатъци нямат съществено въздействие върху отчетените собствени ресурси от БНД (вж. т. 2.30).

2.20.

Сметната палата установи, че като цяло издадените от Комисията нареждания за събиране на вземания по неправомерно изплатени суми съответстват на отчетите по сметка А, изпратени от държавите членки.

2.21.

Извършеният от Сметната палата одит не установи грешки в изчисленията на вноските на държавите членки или в плащанията по тях.

2.22.

Одитът на Сметната палата не установи грешки в изчисленията или плащанията по операции, свързани с други приходи. Одитът на Палатата обаче установи административни слабости в процедурите на Комисията за изчисляване на част от вноската на една държава от ЕАСТ (11).

2.22.

2.23.

Резултатите от извършената от Сметната палата проверка на системите за наблюдение и контрол са обобщени в приложение 2.2 .

2.23.

2.24.

Резервите (12) са средство, което дава възможност за евентуална корекция на съмнителни елементи в данните за БНД, представени от държавите членки, след изтичане на регламентирания четиригодишен срок. Използването на резерви е част от процедурата за вътрешен контрол. Комисията и държавите членки следва да се стремят да премахват съмнителните елементи възможно най-бързо (13).

2.24.

2.25.

Комисията замени всички съществуващи общи резерви за държавите от ЕС—25 със 103 специфични резерви (14). Специфичните резерви обхващат годините от 2002 до 2010 г. за държавите членки от ЕС—15 и годините от 2004 до 2010 г. за държавите членки от ЕС—10. Освен това, въпреки че не са предвидени в процедурите на Комисията, бяха поставени шест „хоризонтални“ специфични резерви (15) на държави членки от ЕС—25. Сметната палата установи слабости в извършената от Комисията верификация на данни за БНД, което също се отразява на управлението на резервите (вж. т. 2.28 б), второ и трето тире и т. 2.29).

2.25.

2.26.

През 2012 г. не е отменена нито една от тези специфични резерви за БНД. Освен това в края на 2012 г. все още са в сила две специфични резерви по отношение на БНД (16), отнасящи се за периода 1995—2001 г. Състоянието по държави членки е показано в таблица 2.2 . Комисията не изчислява потенциалния ефект от резервите.

2.26.

Тъй като националните сметки представляват сложна система от проверки и салда, въздействието на отделните компоненти не може да бъде изолирано, затова не е възможно потенциалното въздействие на резервите да бъде определено точно в количествено отношение (често не е лесно да се определи дали ще е положително или отрицателно).

2.27.

Комисията изрази обща резерва относно данните за БНД на Гърция за 2008 г., тъй като тази държава членка не успя да спази крайния срок 22 септември 2012 г. за предоставяне на данните на Евростат. В противен случай данните за 2008 г. щяха да станат окончателни и коригирането им нямаше да е вече възможно.

2.28.

Проверката на Сметната палата на ефективността на финализираната от Комисията през 2012 г. верификация на данните за БНД за приключените години от 2002 до 2007 г. установи, че:

а)

Евростат не е планирала и не е приоритизирала своята работа правилно, тъй като рисковете, свързани със съставянето на данните за БНД от страна на държавите членки не са били адекватно оценени, а принципът за съотношението на разходите към ползите (17) не е бил приложен правилно при избора на области, които да бъдат проверени,

a)

б)

Липсват данни, че Евростат прилага последователен подход на верификация, тъй като:

—

бяха констатирани слабости при извършването на пряка верификация. Областите за анализиране са били избрани от Евростат на базата на различни критерии, които невинаги са били документирани. Липсват също така данни, че Евростат систематично проверява дали националните статистически институти извършват контрол по отношение на входящите данни, използвани за изчисляване на отделни компоненти.

—

—

липсват данни, че са използвани критерии при определянето на специфични резерви за отделни страни в съответствие с принципа „разходи-ползи”,

—

—

някои „хоризонтални“ специфични резерви са неуместно определени. Например в случая с резервите относно третирането на кооперативните жилища, в който 14 държави членки са декларирали, че не извършват такива операции, и в случая с резервите относно третирането на лица, пребиваващи краткосрочно или отсъстващи, при които очакваното въздействие върху БНД е ограничено.

—

2.29.

Сметната палата също така разкри някои проблеми в съставянето на разчетите на националните сметки, които не са били установени от Евростат. Въз основа на някои от тези проблеми (18) е следвало Комисията да изрази допълнителни специфични резерви по страни, докато по отношение на други проблеми (19) се наблюдава непоследователност в определянето на резерви за различните държави членки.

2.29.

2.30.

Въпреки че не би се отразило на изчислението на собствените ресурси от БНД за финансовата 2012 г., това е щяло да доведе до различия (20) в отделните вноски на държавите членки за периода 2002—2007 г.

2.30.

2.31.

Във всички посетени държави членки одитът на Сметната палата (вж. т. 2.13) разкри недостатъци в осъществявания от националните власти митнически контрол, свързан с одита след митническо освобождаване и анализ на риска. Там където контролът на националните митнически власти е само частично ефективен, съществува повишен риск, че събраните суми от ТСР са неточни.

2.31.

2.32.

Недостатъците на системите в Белгия, идентифицирани в годишните доклади за 2010 и 2011 г., се разглеждат от Комисията заедно с държавата членка. В годишния отчет за дейността на ГД „Бюджет“ за 2012 г. се съдържа резерва относно надеждността на счетоводните данни на тази държава членка.

2.32.

2.33.

Нещо повече, в другите две посетени държави членки (Полша и Финландия) Сметната палата установи други по-малки недостатъци на системите, свързани със сметки A и Б.

2.33.

2.34.

През 2012 г. Комисията постави 54 резерви и оттегли 57. Според Комисията нетният ефект от контролните дейности в държавите членки, в които са оттеглени резервите, е свързан с намаление на собствените ресурси от ДДС с приблизително 4 милиона евро (21). В края на годината са били в сила общо 153 резерви (вж. таблица 2.3) . 44 от изразените от Комисията резерви са свързани с нарушения на законодателството в областта на ДДС. Те могат да бъдат оттеглени само след приключване на производството за установяване на неизпълнение на задължения и определяне на ефекта върху основата за ДДС за съответните години. Седемнадесет резерви са били поставени от самите държави членки.

2.35.

Сметната палата счита, че за поддържани от дълго време резерви следва да се считат тези резерви, които са с начало най-малко десет години преди текущата година, или в случая — резерви, които продължават да действат в края на 2012 г. и засягат 2003 г. или по-ранни години. Общото състояние остава сходно с това от предходните години. В края на годината действат 16 резерви, поддържани от дълго време, някои от които са от 1995 г. За сравнение — в края на 2011 г. тези резерви са 15. Пет от поддържаните от дълго време резерви са свързани с нарушения, а три са наложени от държавите членки.

2.35.

2.36.

В края на 2012 г.около 98 % от неплатените глоби (22) са покрити или от временно плащане, или от обезпечение. Правилата за прилагане на Финансовия регламент (23) постановяват, че Комисията следва да събира принудително дължимите суми по всички възможни начини, ако длъжникът не е извършил временни плащания или не е обезпечил с гаранция пълния размер на задължението до датата на падежа.

2.36.

2.37.

Сметната палата провери извадка от 30 глоби, които не са покрити от временно плащане или гаранция, и констатира, че в 12 от случаите Комисията не е използвала всички налични средства за принудително събиране на дължимите суми. Палатата е докладвала по същия въпрос в своя годишен доклад за 2011 г. (24).

2.37.

2.38.

В своя годишен отчет за дейността за 2012 г. генерална дирекция „Бюджет“ посочва, че разполага с достатъчна увереност относно точността и изчерпателността на данните за БНД, използвани за целите на собствените ресурси, предвид изразеното от Комитета по БНД становище и резултатите от верификацията, извършена от Евростат. Сметната палата счита, че е налице ограничение в обхвата на становището на Комитета по БНД (25) и че годишният отчет за дейността на Евростат дава само частична оценка на извършената верификация на данните за БНД за целите на собствените ресурси. В годишния отчет за дейността на ГД „Бюджет“ е следвало да бъдат споменати тези ограничения.

2.38.

2.39.

След решението на Съда на Европейския съюз (26), в което той обявява Регламент (ЕО) № 1193/2009 на Комисията (EC) (27) за недействителен, Комисията e изчислила, че 285,5 милиона евро трябва да бъдат възстановени на производителите на захар (28), от които Комисията ще трябва да плати 214 милиона евро на държавите членки. Сметната палата счита, че това важно събитие е следвало да бъде споменато в годишния отчет за дейността на ГД „Бюджет“.

2.39.

2.40.

Въз основа на извършения одит Сметната палата заключава, че за годината, приключила на 31 декември 2012 г.:

Като цяло одитните доказателства показват, че приходите не са засегнати от съществено ниво на грешки.

2.41.

Системите за наблюдение и контрол, свързани със собствените ресурси от БНД, се оценяват като ефективни като цяло за осигуряване на законосъобразност и редовност на свързаните с приходите операции, с изключение на верификацията от страна на Комисията на данните за БНД, която се оценява като частично ефективна поради следните причини:

—

Евростат не планира и не приоритизира своята работа правилно и не прилага последователен подход на верификация към всички държави членки (т. 2.28).

—

—

Съществуват също така проблеми със съставянето на разчетите за националните сметки, което не е било установено от Евростат (т. 2.29 и 2.30).

—

Моля, вж. отговора на точки 2.29 и 2.30.

2.42.

Сметната палата също така обръща внимание на следните въпроси:

а)

Съществуват слабости в управлението от страна на Комисията на резервите по отношение на собствените ресурси от БНД. Следвало е да се изразят допълнителни специфични резерви за някои страни, а е налице и непоследователност при изразяването на резерви за различните страни (т. 2.25). Освен това Комисията все още не е отменила двете оставащи специфични резерви по отношение на БНП за периода 1995—2001 г. (т. 2.26).

a)

б)

По отношение на ресурсите от ДДС съществуват резерви, които са поддържани от дълго време (т. 2.35).

б)

Моля, вж. също отговора на точки 2.25 и 2.26.

В допълнение към последващото отменяне на пет поддържани от дълго време резерви, споменати в отговора на точка 2.35, продължават съвместните действия със съответните държави членки за отменяне на повече резерви. По отношение на други две резерви са установени стратегии за решение, които понастоящем се изпълняват.

в)

Одитът на Сметната палата установи слабости в митническия надзор на национално ниво (т. 2.31—2.33). Палатата заключава, че одитираните системи за наблюдение и контрол на държавите членки са само частично ефективни при осигуряване на пълно и точно отчитане на ТСР.

2.43.

В приложение 2.3 е представен резултатът от извършения от Сметната палата преглед на изпълнението на препоръките от предишни годишни доклади. В годишните доклади за 2009 и 2010 г. Палатата е отправила шест препоръки. От тях Комисията изцяло е изпълнила две препоръки, една е изпълнена в много отношения, две са изпълнени в известно отношение, а една не е изпълнена.

2.43.

Тъй като редовните инспекции на Комисията потвърждават, че сметка Б е компютризирана в повечето държави членки, броят на неправилно декларираните в сметка Б суми намалява. Повечето констатации на Комисията при инспекциите във връзка със сметка Б се отнасят до финансовата отговорност на държавите членки, произтичаща от незадоволителните процедури по възстановяване или административни грешки, и не са свързани пряко с управлението на самата сметка (относно 2010/2009 г., точка 3 от приложение 2.3).

През 2012 г. Комисията представи на Консултативния комитет по собствените ресурси и на Групата за митническа политика тематичен доклад относно местните процедури по уравняване, в който са консолидирани резултатите от извършените инспекции в почти всички държави членки, като подчерта основните области, в които са необходими по-нататъшни действия. Комисията ще продължи да следи корективните действия, които предприемат държавите членки, до отстраняването на недостатъците (относно 2010/2009 г., точка 4 от приложение 2.3).

Както Комисията, така и държавите членки са предприели действия за изпълнение на препоръката. От 20-те поддържани от дълго време резерви, породили препоръката на Палатата през 2009 г., 17 са били разрешени и отменени. По отношение на останалите три са необходими съдебни действия, преди да бъде възможно някоя от тях да бъде отменена, като за разрешаването на останалите две са налице стратегии (относно 2009 г. в приложение 2.3).

2.44.

След извършения преглед и предвид констатациите и заключенията за 2012 г., Сметната палата препоръчва на Комисията:

—

Препоръка 1: да преразгледа контролната си рамка за верификация на данните за БНД, включително като проведе структуриран и стандартизиран анализ „разходи—ползи“, като извърши задълбочена проверка на съществените и рисковите компоненти на БНД, като ограничи използването на общи резерви и определи критерии за същественост за изразяването на резерви;

—

Препоръка 2: да насърчава държавите членки да засилят своя митнически надзор с оглед постигане на максимално събиране на ТСР;

—

Препоръка 3: да насърчава държавите членки правилно да използват сметки A и Б и да следи за това тези сметки да бъдат изчерпателни и точни.