52013SA0007

Специален доклад № 7/2013 „Успял ли е Европейският фонд за приспособяване към глобализацията да предостави европейска добавена стойност при повторното интегриране на съкратените работници?“


РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

ГД "Бюджет" : Генерална дирекция "Бюджет"

ГД "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване" : Генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване"

Европейска добавена стойност : Европейска добавена стойност са ползите, добавени от действията на ЕС към ползите, които иначе биха били създадени от самостоятелните действия на държавите членки

ЕСП : Европейска сметна палата (или "Палатата")

ЕСФ : Европейски социален фонд

ЕФПГ : Европейски фонд за приспособяване към глобализацията

ОИСР : Организация за икономическо сътрудничество и развитие; 21 държави членки на ЕС понастоящем членуват в ОИСР

Подпомагане на доходите на работниците : Налични разходи, които компенсират безработицата. Те включват обезщетения при прекратяване на трудови договори, осигурени от публичните ресурси, както и пенсии за бенефициенти, предоставени преди достигане на "стандартната" пенсионна възраст, в случай че тези плащания са направени поради безработица на бенефициентите или поради причини, свързани с политиката по заетостта. Вж. "Тълкувателни насоки към базата данни за социални разходи на ОИСР", ОИСР 2007 г.

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ

I. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е създаден през 2006 г. с цел показване на солидарността на ЕС с работниците, засегнати от масови съкращения. ЕФПГ следва да подпомогне повторната интеграция на пазара на труда на тези работници, като предостави финансово съдействие за ограничени във времето и съгласувани пакети от персонализирани услуги. Подобни пакети съдържат активни мерки на пазара на труда, като например обучения, помощ за самостоятелна заетост, наставничество и преквалификация. Те също така често включват подпомагане на доходите и други обезщетения, изплащани на работници.

II. Европейският социален фонд (ЕСФ) също подкрепя съкратени работници, основно чрез програми за обучение през целия живот. Докато целта на ЕСФ е преодоляването на дългосрочни структурни дисбаланси, ЕФПГ е насочен към краткосрочни и ad hoc извънредни ситуации.

III. Към 31 декември 2012 г. пакетите за подпомагане по ЕФПГ възлизат на 627 млн. евро за 89 одобрени заявления на държави членки. Съфинансирането на мерки от страна на ЕФПГ е в размер на 50 % или 65 %, като разликата се осигурява от съответната държава членка.

IV. Палатата достигна до заключението, че:

а) На почти всички допустими по ЕФПГ работници са предложени персонализирани и координирани мерки.

б) Всяка мярка по ЕФПГ може да бъде също така допустима за финансиране по ЕСФ и някои държави членки предпочитат да използват ЕСФ вместо ЕФПГ.

в) Не са определени количествени цели за повторна интеграция. Освен това наличните данни не са подходящи за изготвяне на оценка на ефективността на мерките за повторна интеграция на работниците на пазара на труда.

г) ЕФПГ предоставя европейска добавена стойност в случаите на съфинансиране на услуги за съкратени работници или на изплащане на обезщетения, които обичайно не съществуват в системите за обезщетение за безработица в държавите членки.

д) Във всички одитирани случаи обаче Палатата установи наличието на мерки, осигуряващи подпомагане на доходите на работниците, което така или иначе е щяло да бъде изплатено от държавите членки. Шестнадесет от деветнадесетте държави членки, които са използвали ЕФПГ, са включили в своите пакети мерки за подпомагане на доходите. Като цяло мерките за подпомагане на доходите представляват 33 % от възстановените разходи за всички случаи, финансирани по ЕФПГ.

е) Процедурата за одобрение на ЕФПГ, която изисква ad hoc бюджетна процедура, e с голяма продължителност. Това затруднява изразяването на солидарността на ЕС със съкратените работници.

V. Палатата препоръчва:

а) На държавите членки и Комисията да предприемат необходимите стъпки за гарантиране наличието на актуални и надеждни данни с цел мониторинг на постигането на целите, както и да сравнят резултатите от различните мерки.

б) На Европейския парламент, Съвета и Комисията да разгледат възможността да ограничат финансирането от ЕС само за мерки, които е вероятно да предоставят европейска добавена стойност, вместо да финансират съществуващи национални схеми за подпомагане на доходите на работниците.

в) На Европейския парламент, Съвета и Комисията да разгледат възможността да адаптират рамката на ЕСФ и разпределението на неговите средства като алтернатива на действащата схема на ЕФПГ, с цел бързо предоставяне на подкрепа за работници, засегнати от масови съкращения.

ВЪВЕДЕНИЕ

1. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е създаден през 2006 г. с цел показване на солидарността на ЕС с работниците, засегнати от масови съкращения. ЕФПГ следва да подпомогне повторната интеграция на пазара на труда на тези работници, като предостави финансово подпомагане за ограничени във времето и съгласувани пакети персонализирани услуги [1]. Подобни пакети съдържат активни мерки на пазара на труда, като например обучения, помощ за самостоятелна заетост, наставничество и преквалификация. Те също така често включват подпомагане на доходите и други обезщетения, изплащани на работници.

2. ЕФПГ функционира извън многогодишната финансова рамка. В резултат на това всяко заявление за подкрепа от ЕФПГ, изпратено от държава членка, се подлага на подробна оценка от Комисията и следва да получи одобрение от бюджетните органи на ЕС (Съвета и Европейския парламент). Комисията управлява ЕФПГ заедно с държавите членки.

3. Съкратените работници могат да се възползват от Европейския социален фонд основно чрез програми за обучение през целия живот. Докато целта на ЕСФ е преодоляването на дългосрочни структурни дисбаланси, ЕФПГ е насочен към краткосрочни и ad hoc извънредни ситуации.

4. ЕФПГ подпомага работници, които са били съкратени вследствие на големи структурни промени в световната търговия (500 съкращения или повече [2] в едно или повече търговски предприятия в ЕС) в случаите, когато тези съкращения имат значителен неблагоприятен ефект върху регионалната и местната икономика ("критерий на търговията"). В това отношение кандидатстващите за финансиране държави членки трябва да демонстрират, че съкращенията са свързани със значителното нарастване на вноса в ЕС, рязкото спадане на пазарния дял в ЕС в даден сектор или изнасянето на производството в трети страни.

5. Чрез дерогация от 1 май 2009 г. до 31 декември 2011 г. ЕФПГ е приложим и за работници, съкратени като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза ("критерий на кризата") [3].

6. Като пример могат да се посочат съкращенията, настъпили в резултат на разрушителния ефект от кризата за корабостроителната индустрия в Дания. В тази държава членка ЕФПГ оказа подкрепа на съкратени работници от последната действаща датска корабостроителница (вж. снимка 1). Друг пример са немските предприятия — доставчици за автомобилната промишленост, които са особено засегнати в регионите на Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия (вж. снимка 2).

7. От 9 март 2007 г. (датата на първото заявление) до 31 декември 2012 г. общата одобрена помощ от ЕФПГ възлиза на 627 млн. евро (379 млн. евро от бюджета на ЕС и 247 млн. евро от бюджетите на държавите членки) за 89 одобрени заявления [4] от годишния бюджет с максимален размер от 500 млн. евро за периода 2007—2013 г. Процентът на съфинансиране на мерки по ЕФПГ е в размер на 50 % или 65 % [5], като разликата се поема от съответната държава членка.

8. Понастоящем се предвижда ЕФПГ да функционира до 31 декември 2012 г. Въпреки това Комисията предложи приемането на нов Регламент за ЕФПГ, който да е в сила до 31 декември 2020 г. [6]

Снимка 1

+++++ TIFF +++++

© Индустриален парк "Lindø" A/S.

Снимка 2

+++++ TIFF +++++

© Европейска сметна палата.

ОБХВАТ И ПОДХОД НА ОДИТА

9. Общата цел на одита беше да се оцени приносът на ЕФПГ, под формата на европейска добавена стойност, към предоставянето на възможност на съкратените работници да се завърнат на пазара на труда колкото е възможно по-скоро. Палатата разгледа по-специално следните въпроси:

а) Дали всички засегнати работници са се възползвали от персонализираните мерки по ЕФПГ, както и дали съфинансираните от ЕФПГ активни мерки на пазара на труда са били координирани с други подобни мерки (като например мерки по ЕСФ и мерки на държавите членки)?

б) Ефективен ли е бил ЕФПГ по отношение на повторната интеграция на пазара на труда?

в) Вероятно ли е естеството на мерките по ЕФПГ да предостави европейска добавена стойност?

г) Въведена ли е процедурата на одобряване на ЕФПГ в установените срокове?

10. Осем случая в 4 държави членки (по два съответно в Дания, Германия, Ирландия и Литва), при които е използван ЕФПГ, бяха одитирани на място. Те възлизат на 6 млн. евро (10,7 %) от предоставената от ЕФПГ помощ към 31 декември 2012 г. с общ размер от 627 млн. евро. Избраната извадка от осем случая съдържа само приключени случаи и отразява различната големина на икономиките в ЕС, разнообразието на засегнатите сектори в икономиката, както и важните различия между критериите за интервенция на ЕФПГ (вж. таблица 1).

ТАБЛИЦА 1

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА ОДИТИРАНИТЕ СЛУЧАИ ПО ЕФПГ [1001]

Източник: Европейска комисия.

Държава членка | Име на случая | Номер на случая | Сектор | Критерий | Месец на плащане |

Германия | Nokia | EGF/2009/002 | Телекомуникации | търговия | 12/2009 |

Karmann | EGF/2009/013 | Автомобилeн | търговия | 06/2010 |

Дания | Danfoss Group | EGF/2009/015 | Механика | криза | 11/2010 |

Корабостроителница "Odense Steel" (I) | EGF/2010/025 | Корабостроене | криза | 08/2011 |

Ирландия | Dell | EGF/2009/008 | Компютърни устройства | криза | 03/2010 |

SR Technics | EGF/2009/021 | Аеронавтика | криза | 12/2010 |

Литва | AB Snaige | EGF/2009/010 | Домашни уреди | криза | 06/2010 |

"Строителство" | EGF/2009/017 | Строителство | криза | 06/2010 |

11. Одитът обхвана периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2012 г. Одитната дейност беше извършена посредством интервюта, проверка на документи, намиращи се в Комисията или в органите на четирите одитирани държави членки, както и посредством анализ на данните за нивата на повторна интеграция. Одитът в държавите членки включи също така организирането на срещи на осем фокусни групи, на които различни местни заинтересовани от ЕФПГ страни (от академичната общност, администрацията и социалните партньори) имаха възможност да споделят вижданията си (вж. снимка 3).

12. В допълнение към гореизложеното бяха анализирани резултатите от средносрочната оценка на Комисията на ЕФПГ [7]. Докладът за средносрочна оценка от декември 2011 г. обхваща първите 15 случая [8], които са съфинансирани от ЕФПГ в осем държави членки. Един от тях (Nokia, Германия) е включен в извадката, одитирана на място от Палатата.

13. На последно място Палатата изготви проучване, като изпрати въпросници до държавите членки (България, Естония, Кипър, Латвия, Люксембург, Унгария,Словакия и Обединеното кралство), за да установи причините, поради които те не са използвали ЕФПГ.

Снимка 3

+++++ TIFF +++++

© Европейска сметна палата.

КОНСТАТАЦИИ И ОЦЕНКИ

ПРЕДЛОЖЕНИ СА ПЕРСОНАЛИЗИРАНИ И СЪГЛАСУВАНИ МЕРКИ НА ПОЧТИ ВСИЧКИ РАБОТНИЦИ

14. С цел показване на солидарност с всички засегнати работници, персонализираните мерки трябва да бъдат предложени не само на съкратените работници от основните засегнати предприятия, но и на съкратените служители, които са работили за доставчиците на тези предприятия.

15. В одитираните случаи почти всички засегнати работници са могли да се възползват от мерките по ЕФПГ. Не са установени случаи на умишлено изключване на потенциални бенефициенти.

16. Въпреки това в случите на Karmann и на Dell Палатата установи, че неизвестен брой съкратени работници, назначени по-рано от доставчиците на засегнатите предприятия, не са включени в нито една от мерките за подкрепа на ЕФПГ [9]. Основната причина за изключването е свързана с трудностите, с които държавите членки са се сблъскали при определяне на засегнати доставчици.

УСЛУГИТЕ СА ПЕРСОНАЛИЗИРАНИ

17. Предоставените на потенциалните бенефициенти услуги като цяло са насочени към техните нужди и следователно е вероятно да имат резултат. Тази позитивна страна, докладвана в средносрочната оценка, е потвърдена от оценката на Палатата за осемте одитирани случая по ЕФПГ. Конкретни примери за персонализирани услуги са представени в каре 1.

18. Връзката между персонализираните услуги и действителните нужди на пазара на труда в Ирландия не винаги е ясно посочена в заявленията. В резултат на това на този етап не е установено дали предложените мерки са най-подходящи за подпомагане на повторната интеграция на съкратените работници.

КАТО ЦЯЛО МЕРКИТЕ ПО ЕФПГ СА СЪГЛАСУВАНИ ДОБРЕ С НАЦИОНАЛНИТЕ МЕРКИ, КАКТО И С ЕСФ

19. С цел постигане на максимален ефект от мерките по ЕФПГ Регламентът за ЕФПГ посочва, че те трябва винаги да се изпълняват под формата на съгласувани пакети персонализирани услуги. Има се предвид съгласуването с мерки, предхождащи или съпътстващи персонализираните услуги, съфинансирани от ЕФПГ [10]. Държавите членки следва също така да координират своите интервенции със структурните фондове [11], и в частност с ЕСФ.

20. Палатата отбеляза, че като цяло държавите членки са координирали успешно ЕФПГ с ЕСФ и с мерките на националните пазари на труда. Съществуващите мерки на ЕСФ обикновено се съпътстват от допълнителни мерки по ЕФПГ, които са специално разработени за посрещане на нуждите на работниците.

21. Освен това при осемте одитирани случая Палатата не установи примери на дублиране на мерки или двойно финансиране на физически лица.

КАРЕ 1

ТРИ СЛУЧАЯ НА ПАКЕТИ ПЕРСОНАЛИЗИРАНИ УСЛУГИ В ИРЛАНДИЯ И ДАНИЯ

В случая на Dell ирландските органи са предоставили детски издръжки и са осигурили дистанционно обучение. Градските и областните съвети на предприятията са провели специални курсове за съкратени работници на Dell ("Започни собствен бизнес"), както и са предоставили насоки за справяне с административните процедури.

В случая на SR Technics някои от курсовете са специално създадени, като например курсове по аеронавтика, разработени съвместно с ирландските авиационни органи. В случаите, когато не е имало възможност съответните курсове да бъдат предоставени конкретно на съкратени работници, са отпускани безвъзмездни средства за съкратените работници с цел включването им в подходящи курсове, насочени към по-широк кръг от лица (80 % са представлявали технически курсове или курсове, свързани с авиационната индустрия). За пръв път в Ирландия органът за обучение и заетост е работил съвместно с Министерството на отбраната и с Министерството на образованието и професионалната квалификация с цел организирането на професионални обучения за граждани.

В Дания (корабостроителница "Odense Steel" (I) ЕФПГ е подпомогнал прилагането на висококачествени мерки за обучение. Тези мерки се характеризират като дългосрочни и персонализирани и предоставят по-висока квалификация от обикновено предлаганата на безработни лица, като предлагат и възможността за секторна конверсия. Според няколко участници в организираната от одиторите фокусна група персонализираните услуги са надхвърлили обхвата на националните персонализирани мерки и са били приети като уникална възможност, тъй като са предоставили на съкратените работници самостоятелност относно техните лични проекти за повторна интеграция.

НЯКОИ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ ПРЕДПОЧИТАТ ЕСФ ПРЕД ЕФПГ

22. Въпреки че не се очаква ЕСФ да действа в непредвидени ситуации, всички мерки съгласно Регламента за ЕФПГ могат да бъдат приложени и в рамките на ЕСФ [12]. Съфинансирането от страна на ЕСФ на работници, масово съкратени поради непредвидени събития, в основата си зависи от правилата за допустимост на държавите членки, както и от съдържанието на оперативните програми.

23. Проучването на Сметната палата в държавите членки, които никога не са използвали подпомагане от ЕФПГ, показа следните причини за предпочитанието на ЕСФ пред ЕФПГ:

а) По-високото ниво на съфинансиране при ЕСФ (до 85 %) в сравнение с това при ЕФПГ (до 65 %) демотивира кандидатите по ЕФПГ. Това е отчетено от 6 държави членки [13] и вече е признато от Комисията през 2010 г. [14]

б) ЕСФ може да бъде приложен по-бързо от ЕФПГ, или националните администрации са по-добре запознати с ЕСФ. [15]

в) Липсата на предварително финансиране по ЕФПГ. [16]

г) Продължителността на процедурата за одобрение на заявления по ЕФПГ. [17]

24. По-рестриктивните условия на ЕФПГ, по-специално критерият на търговията, са друга причина за предпочитането на ЕСФ пред ЕФПГ. След извършването на масови съкращения някои държави членки може да установят, че е по-лесно да пренасочат финансиране по ЕСФ към подпомагане на съкратените работници, вместо да кандидатстват за финансиране по ЕФПГ. Например британските органи никога не са търсили подкрепа от ЕФПГ, въпреки че са установили 18 случая, които биха отговаряли на изискванията за подпомагане по ЕФПГ. [18]

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШИ НАДЕЖДНА ОЦЕНКА ОТНОСНО ПОВТОРНАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА ПАЗАРА НА ТРУДА НА РАБОТНИЦИ, ПОДПОМАГАНИ ПО ЕФПГ

25. За да се извърши оценка за дейността на даден фонд, е необходимо да се наблюдават и проверяват резултатите и отражението от неговата дейност, както и да се сравняват с други схеми със сходни цели. Взимайки предвид неговата цел, най-актуалните показатели за резултатите на ЕФПГ са неговият капацитет за повторна интеграция на съкратени работници.

26. Палатата провери дали информация за нивата на повторна интеграция, изчислени като процент на повторно интегрираните работници от броя на засегнатите работници, е налична при всички осем одитирани случая. Таблица 2 представя тези проценти в различни стандартни периоди.

ТАБЛИЦА 2

НИВА НА ПОВТОРНА ИНТЕГРАЦИЯ ПРИ ОСЕМТЕ ОДИТИРАНИ ПРОЕКТА

Бележки:

- Всички данни се основават на информация от държавите членки. Данните за повторна интеграция не са точни.

- Повторно интегрираните работници са или самостоятелно заети лица, или заети на пазара на труда през въпросния период.

- NA — Няма налична информация относно броя или процента на работниците.

Източник: Държави членки.

| Nokia | Karmann | Danfoss | Odense | Dell | SR Technics | AB Snaige | "Construction" |

Германия | Германия | Дания | Дания | Ирландия | Ирландия | Литва | Литва |

Брой | % | Брой | % | Брой | % | Брой | % | Брой | % | Брой | % | Брой | % | Брой | % |

Засегнати работници, от които: | 1337 | | 2476 | | 1021 | | 1358 | | 2840 | | 1135 | | 751 | | 1612 | |

Участници по мерки на ЕФПГ | 1305 | 98 % | 1740 | 70 % | 385 | 38 % | 568 | 42 % | 2606 | 92 % | 756 | 67 % | 457 | 61 % | 773 | 48 % |

Кумулативна повторна интеграция: | | | | | | | | | | | | | | | | |

в края на мерките по ЕФПГ | 385 | 30 % | 636 | 37 % | 89 | 23 % | 198 | 35 % | 560 | 21 % | Няма данни | Няма данни | 162 | 35 % | 453 | 59 % |

между 3 и 12 месеца след края на мерките по ЕФПГ | 627 | 48 % | Няма данни | Няма данни | Няма данни | Няма данни | Няма данни | Няма данни | 1272 | 49 % | 334 | 44 % | 159 | 35 % | 410 | 53 % |

12 месеца след края на мерките по ЕФПГ | Няма данни | Няма данни | 1178 | 68 % | 136 | 35 % | Няма данни | Няма данни | Няма данни | Няма данни | Няма данни | Няма данни | 191 | 42 % | 458 | 59 % |

27. Въпреки че има налични данни за повторна интеграция след приключване на мерките по ЕФПГ за всички работодатели, освен SR Technics, често не са налични данни за другите периоди, представени в таблица 2. В случая с корабостроителницата "Odense Steel" (I) поради времетраенето на мерките по ЕФПГ [19] липсват данни относно ситуацията на засегнатите работници година по-късно. Възможно е да се извърши пълен общ преглед само в Литва. Таблицата показва, че ЕФПГ е допринесъл в известна степен за повторната интеграция на съкратените работници.

28. При най-успешния пример (случаят "Construction", Литва) 59 % от всички съкратени работници са повторно интегрирани след приключване на мерките по ЕФПГ. Най-ниското ниво на повторна интеграция на този етап е 21 % от работниците, повторно интегрирани веднага след края на предоставянето на помощ по ЕФПГ (случаят на Dell, Ирландия). Разглеждайки ситуацията 12 месеца след края на мерките по ЕФПГ, най-високото ниво на докладвана повторна интеграция е 68 % (случаят на Karmann, Германия). Само в четири от осем случая обаче е имало налични данни на този етап.

ЛИПСВАТ ЦЕЛИ НА ПОВТОРНАТА ИНТЕГРАЦИЯ, КАКТО И СПЕЦИФИЧНИ ДАННИ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ЕФПГ

29. Редица фактори са оказали отрицателно въздействие върху качеството и наличието на данни за повторна интеграция. На първо място, като цяло държавите членки не са поставили количествени цели на повторната интеграция. От общо осем одитирани случая едва в един [20] се съдържа подобен елемент. В резултат на това не е възможно да се даде оценка на ефективността на мерките по отношение на постигането на техните цели.

30. На второ място, при събиране на данни за повторната интеграция публичните бюра по труда и частните трудови борси в Германия, Дания и Ирландия не правят систематична разлика между ЕФПГ, ЕСФ и други национални мерки, специфично разработени за работници, засегнати от масови съкращения.

31. Например в Германия комбинацията от няколко финансирани по ЕСФ и ЕФПГ модула за обучение затруднява изолирането на въздействието на индивидуалните мерки или групи от мерки, насочени към повторна интеграция [21]. Външни фактори (цялостната икономическа ситуация, намесата на Volkswagen в случая с Karmann, субсидирането на заетостта) също оказват силно въздействие върху повторната интеграция.

32. На трето място, органите на одитираните държави членки като цяло не са направили разлика между двата основни вида мерки по ЕФПГ:

а) активни мерки на пазара на труда, като например обучения, помощ за самостоятелна заетост, наставничество и преквалификация;

б) подпомагане на доходите, изплащано на работниците.

33. Докато тази значителна разлика не се отбелязва в Германия, Дания и Ирландия, изпълнителният орган в Литва е предоставил толкова подробни данни за повторна интеграция, че в тях работниците са разделени съгласно участието им във всяка от различните мерки.

34. Освен това липсва конкретна информация, която да даде възможност да се установят съфинансираните проекти по ЕСФ, които действително биха изпълнили критериите за интервенция по ЕФПГ. Идентифицирането на тези проекти би било полезно при изготвянето на сравнения между нивата на последваща интеграция, постигнати от фондове с различни бюджетни, юридически и оперативни договорености. Това от своя страна може да допринесе за измерване на въздействието на ЕФПГ. Незадоволителното качество (неточност, непълнота и непоследователност) на наличната мониторингова информация за ЕСФ е било вече посочено в предходни одити на изпълнението, извършени от Палатата. По-специално Комисията не разполага с последователни и надежди данни за изпълнението на подкрепяните от ЕС цели и нейната оценка и надзор понастоящем не са насочени към изпълнението. [22]

ТРУДНО Е ДА СЕ НАПРАВИ СРАВНЕНИЕ НА ДАННИТЕ ЗА ПОВТОРНА ИНТЕГРАЦИЯ

35. Сравнението на данни за повторна интеграция е трудна задача при всякакви обстоятелства. Както е посочено в средносрочната оценка на ЕФПГ, факторите от страна на предлагането (квалификацията на съкратените работници) и факторите от страна на търсенето (условията на местната икономика и пазара на труда) оказват влияние върху резултатите от повторната интеграция. [23]

36. В контекста на ЕФПГ обаче има допълнителен елемент, които затруднява сравнението. Това са разликите между графика на дейността на ЕФПГ и планираното действие на другите мерки на пазари на труда, тъй като силно нуждаещите се от помощ работници са насочвани към ЕФПГ, който действа сравнително по-бавно (вж. каре 2 и точка 42).

37. По-специално, като се има предвид, че и двата фонда (ЕСФ и ЕФПГ) подкрепят обучението и повторната интеграция на безработните, подобно сравнение е необходимо за доброто финансово управление, тъй като може да подчертае потенциални структурни проблеми. Примерът по-долу (каре 2) показва това.

38. Горният пример показва, че навременността е един от най-важните критерии, когато фонд, насочен към повторна интеграция, се стреми да постигне някаква степен на успех. Случаят на Nokia също така показва, че ЕФПГ и ЕСФ подкрепят една и съща целева група, но по причини, които са диаметрално противоположни на целите, за постигането на които са създадени двата фонда. ЕСФ, като структурен фонд, е облекчил извънредната ситуация; ЕФПГ, като фонд за извънредни ситуации, е подкрепил тези, за които повторната интеграция е била затруднена.

39. В действителност ЕФПГ и ЕСФ действат като допълващи се фондове, които предоставят или дългосрочна стратегическа помощ, или еднократна, ограничена във времето специфична помощ при отделни извънредни преструктурирания.

КАРЕ 2

ТРАНСФЕРНИ ПРЕДПРИЯТИЯ НА NOKIA — РАЗЛИЧНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА ПОРАДИ РАЗЛИЧИЯ ВЪВ ВРЕМЕТРАЕНЕТО

Компанията за мобилни телефони Nokia е закрила базата си в Бохум (Северен Рейн-Вестфалия) на 30 юни 2008 г. Три трансферни предприятия (по терминологията на немското законодателство) са създадени успешно с цел временно назначаване на съкратени работници.

Първото трансферно предприятие (финансирано изключително от ЕСФ) е създадено през юни 2008 г., седем месеца преди Германия да кандидатства по ЕФПГ. Това предприятие постига равнище на повторна интеграция от 66 %. Третото и последно трансферно предприятие е създадено едва след като е кандидатствано за финансиране по ЕФПГ, през февруари 2009 г., и е постигнало равнище на повторна интеграция от 4,35 %.

Случаят на Nokia представлява красноречив пример — не защото финансирането на ЕСФ в оказало много по-голямо въздействие от това на ЕФПГ, а защото ЕСФ се е оказал по-бърз в мобилизацията, отколкото ЕФПГ, и следователно е постигнал по-добри резултати при повторната интеграция. В действителност, само ЕФПГ би трябвало да подпомага лица в по-тежки ситуации, които не могат успешно да се интегрират повторно в предишните трансферни предприятия.

ГЕРМАНИЯ

40. Управителният орган не е счел за осъществимо сравнението между различните съвкупности от данни за повторната интеграция. В резултат на това той нито е определил съпоставима статистическа популация за групата от бенефициенти на ЕФПГ, нито е направил сравнение с общите нива на повторна интеграция на федерално ниво.

ДАНИЯ

41. Поради липса на данни не е възможно сравнението между резултатите от повторната интеграция на участници по проекти на ЕФПГ и общите нива на повторна интеграция извън одитираните случаи.

ИРЛАНДИЯ

42. Проучванията, изготвени от управителния орган, констатират, че в една и съща времева рамка равнищата на заетост при съкратени работници, които не са ползвали ЕФПГ, са по-високи от равнищата на заетост при бенефициентите по ЕФПГ. Разликите в равнищата на заетост могат частично да се обяснят от факта, че някои лица не са завършили програмите за обучение или образование.

43. Според управителния орган възможна причина за по-ниското равнище на повторна интеграция на ЕФПГ в Ирландия са различията в профилите на съкратените работници, като работниците с най-добри умения намират работа без помощта на ЕФПГ.

ЛИТВА

44. Резултатите от повторната интеграция варират значително при различните проекти по ЕФПГ в зависимост от приложените мерки и избраните целеви групи, което от своя страна прави непосредственото сравнение невъзможно.

ЕВРОПЕЙСА КОМИСИЯ

45. Наличната за Комисията мониторингова информация е само под формата на окончателни доклади по ЕФПГ шест месеца след края на периода за въвеждане. В резултат от несъответствието и ненадежността на данните за повторна интеграция обаче (вж. точки 25—44) тези доклади не позволяват разумно сравнение на различните случаи по ЕФПГ или на мерките, приложени във всеки един от случаите.

46. По специално окончателните доклади не предоставят задълбочен анализ на характера и процента на платени или поети като задължение обезщетения при всички одобрени до момента случаи по ЕФПГ. Освен това базата данни на Комисията не позволява установяването и разпределението на средства по индивидуалните мерки по ЕФПГ, както и установяването на показатели за изпълнението, като например броя на участниците и нивата на повторна интеграция.Също така не е предоставена информация относно индивидуалните мерки по ЕСФ или националните мерки, предхождащи или допълващи мерките по ЕФПГ.

ЕДНА ТРЕТА ОТ СРЕДСТВАТА ПО ЕФПГ СА НАСОЧЕНИ КЪМ КОМПЕНСАЦИЯ НА СХЕМИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ БЕЗ ЕВРОПЕЙСКА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ

47. Европейската добавена стойност надхвърля очертанията на концепцията за обикновена добавена стойност. Тази стойност може да бъде дефинирана като ползите, добавени от действията на ЕС към ползите, които иначе биха били създадени от самостоятелните действия на държавите членки. По-специално разходите от бюджета на ЕС трябва да носят ясни и видими ползи на ЕС и неговите граждани, които могат да бъдат по-успешно осъществени от Съюза поради обхвата или последиците на предлаганото действие. [24]

48. Палатата споменава по-специално определението на ОИСР за активни програми на пазара на труда. [25] Съответно на това се счита, че мерките, насочени към подобряването на възможностите на бенефициентите за намиране на дейност като заето лице или към подобряването на капацитета им за получаване на доходи, се класифицират като активни и следователно изпълняват изискванията за европейска добавена стойност. Тези мерки обхващат не само услуги, като например обучения, помощи за самостоятелна заетост, наставничество и преквалификация, но също така подпомагане на мобилността и безвъзмездни средства за образование, както и помощи, отпускани в контекста на ЕФПГ, които обичайно не съществуват в системите за получаване на обезщетение за безработица в държавите членки.

49. За разлика от това мерките за подкрепа на доходите на работниците, включващи обезщетения за безработица и програми за ранно пенсиониране, не могат да се считат за мерки, предоставящи европейска добавена стойност. В действителност подпомагането на доходите на работниците не представлява "активна" мярка на пазара на труда [26], а намалява дела на тези мерки в пакета на ЕФПГ. Комисията вече докладва в средносрочната си оценка, че средно едва 26 % от разходите на ЕФПГ са насочени към мерки за обучение. [27]

50. Както може да се види в таблица 3 по-долу, обичаен модел при осемте одитирани случая е включването на мерки по ЕФПГ с цел подпомагане на доходите, което така или иначе би било изплатено от държавите членки, независимо от намесата на ЕФПГ. Въздействието, което оказва този вид интервенция по ЕФПГ, компенсира част от разходите на държавите членки, свързани със системите за обезщетения за безработица, като тези интервенции не носят добавена стойност освен допълнително финансиране от ЕС за държавите членки.

ТАБЛИЦА 3

РАЗБИВКА НА ФИНАНСИРАНЕТО ОТ ЕФПГ ПО ВИД НА ПЕРСОНАЛИЗИРАНИТЕ МЕРКИ В ОСЕМТЕ ОДИТИРАНИ СЛУЧАЯ ПО ЕФПГ

Източник: Европейска сметна палата, въз основа на налични данни от ГД "Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности" и от институциите на държавите членки.

| Nokia | Karmann | Danfoss | Odense | Dell | SR Technics | AB Snaige | "Construction" |

Германия | Дания | Ирландия | Литва |

Евро | % | Евро | % | Евро | % | Евро | % | Евро | % | Евро | % | Евро | % | Евро | % |

Активни мерки | Обучение/преквалификация | 1926538 | 20 % | 2324115 | 24 % | 2368478 | 31 % | 6877045 | 33 % | 6596330 | 50 % | 2307271 | 52 % | 70283 | 19 % | 96040 | 9 % |

Помощ при търсене на работа и обща информация | 661139 | 7 % | 1126894 | 12 % | 100256 | 1 % | 1530203 | 7 % | 192412 | 1 % | 24748 | 1 % | - | - | - | - |

Стимули за заетост и наемане на работа | - | - | - | - | - | - | 612081 | 3 % | - | - | - | - | 17073 | 5 % | 51426 | 5 % |

Субсидирана заетост и рехабилитация | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - | 136407 | 37 % | 450720 | 43 % |

Стимули за предприемачество и стартиране на бизнес | 22159 | 0 % | 7198 | 0 % | 2488 | 0 % | 1369129 | 7 % | 3283375 | 25 % | 586570 | 13 % | 33963 | 9 % | 322552 | 31 % |

Други мерки | - | - | - | - | - | - | - | - | 218090 | 2 % | 27420 | 1 % | - | - | 661 | 0 % |

|

Подпомагане на доходите | 7117315 | 73 % | 6076406 | 64 % | 5294117 | 68 % | 10485906 | 50 % | 2940682 | 22 % | 1464435 | 33 % | 109457 | 30 % | 135123 | 13 % |

|

Общо | 9727151 | 100 % | 9534613 | 100 % | 7765339 | 100 % | 20874364 | 100 % | 13230889 | 100 % | 4410444 | 100 % | 367182 | 100 % | 1056480 | 100 % |

МЕРКИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ СЪФИНАНСИРАНИТЕ РАЗХОДИ В ПОЛОВИНАТА ОТ ОДИТИРАНИТЕ СЛУЧАИ

51. За всеки един от случаите, съдържащи се в одитираната извадка, Палатата изчисли размера на финансирането от ЕФПГ, насочено към различни видове мерки, и по-специално към подпомагане на доходите на работниците (вж. таблица 3).

52. В шест от осемте представени в таблица 3 случая пакетите на ЕФПГ включват сравнително висок дял подпомагане на доходите. В действителност в Германия и в Дания, при един случай в Ирландия и един случай в Литва над една трета от общата стойност на съответните пакети персонализирани услуги се състои от подпомагане на доходите.

53. В конкретните случаи, одитирани в Германия и в Дания, мерките за обучение, свързани с преквалификацията или повишаването на квалификацията на съкратени работници, представляват само една трета или по-малко от съответните пакети на ЕФПГ. От друга страна, мерките за подпомагане на доходите под формата на обезщетения за безработица или еквивалентни на тях инструменти представляват от 50 до 73 %. Освен това в тези случаи връзката между подпомагането на доходите на съкратените работници и тяхното ефективно участие в мярка на пазара на труда, финансирана по ЕФПГ, като например обучение, не може да бъде систематично установена.

КАТО ЦЯЛО, МЕРКИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕДНА ТРЕТА ОТ ВЪЗСТАНОВЕНИТЕ РАЗХОДИ

54. При липсата на пълноценна база данни за случаите по ЕФПГ Палатата провери данните от заявленията на държавите членки, събрани от Комисията за всеки от осемдесет и деветте случая по ЕФПГ, за който е имало налична актуална информация. Беше установено (вж. таблица 4), че 33 % от подкрепата по ЕФПГ за работници (т.е. без да се взема предвид техническата помощ за държави членки) се състои от мерки за подпомагане на доходите, като например обезщетения за безработица.

55. 29 % от общото съфинансиране по ЕФПГ, както и 89 % от всички одобрени досега мерки за подпомагане на доходите са отпуснати на шест държави членки. Освен Германия и Дания, другите четири държави са Австрия, Италия, Франция и Малта. [28]

56. Палата също така отбеляза, че предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка цели ограничаването на подкрепата на ЕФПГ под формата на обезщетения, които включват подпомагане на доходите на работниците, до най-много 50 % от който и да е пакет на ЕФПГ. [29]

ТАБЛИЦА 4

РАЗБИВКА НА ФИНАНСИРАНЕТО ОТ ЕФПГ ПО ВИД НА ПЕРСОНАЛИЗИРАНИТЕ МЕРКИ И ПО ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ

Бележки:

- Всички стойности са в евро към 31 декември 2012 г.

- Не са включени отхвърлени или оттеглени случаи.

Източник: ЕСП, въз основа на данни на Комисията за 89 одобрени заявления.

Държава членка | Мерки по ЕФПГ |

Активни мерки | Подпомагане на доходите | Общо |

(в евро) | % | (в евро) | % | (в евро) |

Австрия | 8234726 | 23 % | 27602090 | 77 % | 35836816 |

Германия | 26038835 | 36 % | 46985923 | 64 % | 73024758 |

Италия | 26736900 | 36 % | 46753250 | 64 % | 73490150 |

Франция | 25857836 | 42 % | 35239500 | 58 % | 61097336 |

Малта | 792920 | 62 % | 476942 | 38 % | 1269862 |

Дания | 59405375 | 68 % | 27871817 | 32 % | 87277192 |

Чешка република | 353171 | 74 % | 121292 | 26 % | 474463 |

Литва | 3273610 | 77 % | 969200 | 23 % | 4242810 |

Испания | 61810966 | 88 % | 8288900 | 12 % | 70099866 |

Полша | 1637795 | 92 % | 137050 | 8 % | 1774845 |

Ирландия | 86027249 | 92 % | 7153436 | 8 % | 93180685 |

Гърция | 3956000 | 93 % | 310000 | 7 % | 4266000 |

Румъния | 4036200 | 93 % | 310000 | 7 % | 4346200 |

Швеция | 29242680 | 93 % | 2151000 | 7 % | 31393680 |

Португалия | 13739582 | 97 % | 464000 | 3 % | 14203582 |

Финландия | 3783575 | 98 % | 94500 | 2 % | 3878075 |

Нидерландия | 35500765 | 100 % | - | - | 35500765 |

Белгия | 27864008 | 100 % | - | - | 27864008 |

Словения | 3325370 | 100 % | - | - | 3325370 |

|

Общо | 421617563 | 67 % | 204928900 | 33 % | 626546463 |

РАЗЛИКИ В СЪФИНАНСИРАНЕТО ПО ЕФПГ ПРИ СХОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

57. Палатата отбеляза несъответствия в резултатите във връзка с мерките за подпомагане на доходите на работници при сходни икономически обстоятелства между Германия и Австрия [30], които са двете държави, получаващи най-много средства по ЕФПГ от този вид.

58. Германия е счела за целите на финансирането по ЕФПГ, че периодът на мерките за обучение или квалификация съответства на малко по-малко от половината обичайно работно време на работниците. [31] За разлика от това Австрия е счела, че подобни мерки съответстват на 100 % от обичайното работно време. Това се дължи на факта, че съгласно австрийската схема за краткосрочни обезщетения дефиницията за заетост на пълен работен ден обхваща и заетост на по-малко от 50 % от стандартното работно време.

59. В резултат на различните национални решения съфинансирането по ЕФПГ на краткосрочни обезщетения е пропорционално два пъти по-високо при австрийските случаи в сравнение с германските случаи. Сметната палата отбелязва обаче, че разликата в решенията за финансиране по ЕФПГ в крайна сметка не е оказала влияние върху работниците, тъй като те са получили предвидените в националните схеми обезщетения в пълен размер.

ПРОЦЕДУРАТА НА ОДОБРЯВАНЕ НА ЕФПГ Е ТВЪРДЕ ДЪЛГА ЗА ФОНД ЗА ИЗВЪНРЕДНИ ПОЛОЖЕНИЯ

60. За да има възможно най-голямо въздействие, ЕФПГ трябва да може да предостави бързо финансова помощ, за да могат засегнатите работници да се възползват от финансираните мерки възможно най-скоро след като са били съкратени.

61. След като установи средната продължителност на процедурата на одобряване, Палатата оцени в каква степен тя може да бъде съкратена, като се вземат предвид различните правни разпоредби и правила, които следва да се спазват.

62. Процедурата на одобряване на ЕФПГ е процесът от момента на официално кандидатстване за финансиране на държава членка до поемането на задължение за отпускане на финансова помощ за случаи по ЕФПГ от страна на Комисията и бюджетния орган. Процесът може да бъде разделен на последователни етапи (наричани по-късно процедура на одобряване, бюджетна процедура и процедура по оправомощаване), които са със средна обща продължителност от 41 седмици.

ГРАФИКА

СИСТЕМАТИЗИРАН ПЛАН НА ПРОЦЕДУРАТА НА ОДОБРЯВАНЕ ПО ЕФПГ

+++++ TIFF +++++

ПРОЦЕДУРАТА НА ОДОБРЯВАНЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪКРАТЕНА

63. Процедурата на одобряване се състои от процедура по оценяване и процедури за вътрешна консултация на Комисията, които водят до приемане на предложението за решение на бюджетния орган. Тя отнема средно 30 седмици.

64. Процедурата по оценяване отнема средно 15 седмици, ако за начало се счита датата на официалната кандидатура на държавата членка за финансиране, но тя е много по-дълга, ако се вземе предвид неофициалната обмяна на информация между отговорния орган на държавата членка и Комисията.

65. Един от факторите, които допринасят за продължителността на процедурата по оценяване, е предвидената в Регламента за ЕФПГ възможност за допълване на заявленията на държавите членки по всяко време след официалното кандидатстване. Въвеждането на ограничение във времето по отношение на тази възможност, както и отчитането на ползите от натрупването на опит могат да намалят времетраенето от 15 седмици, необходимо за оценяване на заявленията на държавите членки, в случай на извънредна ситуация. Последващите вътрешни консултации в Комисията също траят средно 15 седмици.

БЮДЖЕТНИТЕ ПРОЦЕДУРИ И ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ОПРАВОМОЩАВАНЕ ОКАЗВАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НАВРЕМЕННОСТТА

66. Тъй като ЕФПГ функционира извън многогодишната финансова рамка, всеки случай по ЕФПГ подлежи на специфична бюджетна процедура, за да се предоставят съответните бюджетни кредити за поети задължения. На практика това означава, че след като Комисията е определила достатъчни маржове и/или освободени бюджетни кредити за поети задължения, решението за тяхното разходване трябва да бъде взето от бюджетния орган. [32] Тази бюджетна процедура се нуждае от допълнителен период от около седем седмици, който не е възможно да бъде съкратен.

67. След това процедурата по оправомощаване завършва процедурата на одобряване, което води до приемането на официално решение за изплащане на финансова помощ. Времетраенето на тази процедура, средно 4 седмици, е пряко свързано с разпоредбите на правилника за дейността на Комисията. [33] На последно място, след като е одобрена, финансовата помощ се изплаща на съответната държава членка.

ПРОЦЕДУРАТА НА ОДОБРЯВАНЕ НА ЕФПГ НЕ Е НАВРЕМЕННА

68. В заключение, процедурата на одобряване е много дълга, особено като се има предвид, че ЕФПГ следва да бъде фонд за извънредни положения. В доклада за средносрочна оценка оценителите вече са посочили на Комисията през 2011 г., че дългата процедура на одобряване на ЕФПГ може да се приеме за прекалено бавна, за да може да осигури истински механизъм за бързо реагиране по време на криза.

69. Продължителността на цялата процедура на одобряване е средно с 11 седмици по-дълга от тази при обикновените решения за финансиране на Комисията.

В КРАЙНА СМЕТКА БЮДЖЕТНИЯТ ОРГАН Е ОДОБРИЛ ВСИЧКИ ПРОЕКТИ, ПОДАДЕНИ ОТ КОМИСИЯТА

70. Бюджетният орган е одобрил всички предложения, представени от Комисията. Само едно от общо 114 заявления е било отхвърлено. Това най-вероятно се дължи на ефективната подкрепа за държавите членки от страна на Комисията в етапа на подаване на заявленията. В действителност, при всички осем одитирани случая Палатата откри достатъчно доказателства за ефективна подкрепа на държавите членки.

71. Освен това нито един от одитираните или анкетирани органи на държавите членки не изразява недоволство от службата на Комисията, отговорна за ЕФПГ. Вместо това органите посочват въпроси, свързани с процедурата на ЕФПГ като цяло, а не с качеството на подкрепата.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

72. Палатата разбира необходимостта от изразяване на солидарността на ЕС с работниците, засегнати от съкращения в резултат от промените в световната търговия. Въпреки това Палатата не е убедена, че всички характеристики на действащия механизъм на ЕФПГ са подходящи за предоставянето на специфична помощ с европейска добавена стойност на съкратени работници.

ПРЕДЛОЖЕНИ СА ПЕРСОНАЛИЗИРАНИ И КООРДИНИРАНИ МЕРКИ НА ПОЧТИ ВСИЧКИ ДОПУСТИМИ РАБОТНИЦИ

73. Почти всички допустими работници са успели да се възползват от персонализирани мерки по ЕФПГ. В някои случаи обаче съкратени работници, назначени по-рано от доставчиците на засегнатите предприятия, не са включени в нито една от мерките за подкрепа на ЕФПГ (точки 14—18).

74. Като цяло подкрепата на ЕФПГ е успешно съгласувана с ЕСФ и мерките на националните пазари на труда, като съществуващите мерки се съпътстват от допълнителни мерки по ЕФПГ, които са специално разработени за посрещане на нуждите на работниците (параграфи 19—21).

75. Докато целта на ЕСФ е да преодолява дългосрочни структурни дисбаланси, ЕФПГ е насочен към краткосрочни и ad hoc извънредни ситуации. Въпреки че не се очаква ЕСФ да действа в непредвидени ситуации, всички мерки съгласно Регламента за ЕФПГ могат да бъдат приложени в рамките на ЕСФ. Някои държави членки са предпочели да използват ЕСФ вместо ЕФПГ поради по-високото ниво на съфинансиране, по-бързото приложение, наличието на предварително финансиране, както и поради прекалено дългата процедура на одобряване и по-рестриктивните условия при ЕФПГ (точки 22—24).

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШИ НАДЕЖДНА ОЦЕНКА НА ПОВТОРНАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА ПАЗАРА НА ТРУДА НА РАБОТНИЦИ, ПОДПОМАГАНИ ПО ЕФПГ

76. Съществуват данни за повторна интеграция, но те не са достатъчно точни, последователни или подробни, за да се формулират заключения. В резултат на това не може да се изготвят полезни сравнения или референтни равнища между мерките по ЕФПГ в рамките на един случай по ЕФПГ, между различните случаи по ЕФПГ, както и между случаите по ЕФПГ и други активни програми на пазари на труда. Не са зададени количествени цели на повторната интеграция (точки 25—46).

ПРЕПОРЪКА 1

С цел повишаване качеството на информацията относно постигането на целите при различните случаи и относно ефективността на мерките в подкрепа на съкратените работници, държавите членки и Комисията следва да предприемат необходимите стъпки за гарантиране наличието на актуални и надеждни данни за мониторинг на постигането на целите, както и да сравнят резултатите от различните мерки.

ЕДНА ТРЕТА ОТ СРЕДСТВАТА ПО ЕФПГ СА НАСОЧЕНИ КЪМ КОМПЕНСАЦИЯ НА СХЕМИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ, БЕЗ ЕВРОПЕЙСКА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ

77. В случаите на съфинансиране на услуги за съкратени работници или на финансиране на обезщетения, които обичайно не съществуват в системите за обезщетение при безработица в държавите членки, ЕФПГ предоставя европейска добавена стойност. Това се отнася особено за активните мерки, насочени към подобряването на възможността на бенефициентите за намиране на дейност като заето лице или към подобряването на капацитета им за получаване на доходи, като например обучения, помощи за самостоятелна заетост, наставничество и преквалификация, помощи за мобилност и безвъзмездни средства за образование (точки 47—49).

78. Във всички одитирани случаи обаче Палатата установи наличието на мерки, които осигуряват подпомагане на доходите на работници, което така или иначе е щяло да бъде изплатено от държавите членки. Вследствие на това Палатата счита, че единствено обученията и директните мерки за активна подкрепа на съкратените работници имат европейска добавена стойност, която е различна от допълнително финансиране, насочено към държавите членки. Шестнадесет от деветнадесетте държави членки, които са ползвали ЕФПГ, са включили мерки за подпомагане на доходите в своите пакети. Мерките за подпомагане на доходите представляват 33 % от възстановените разходи във всички случаи при ЕФПГ (точки 50—56).

79. Комисията не е извършила задоволителен мониторинг на относителната тежест на мерките за подкрепа на работници (точки 45—46). Освен това различните решения на държавите членки могат да доведат до различно съфинансиране по ЕФПГ за сходни мерки за подпомагане на доходите на работници (57—59).

ПРЕПОРЪКА 2

Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да разгледат възможността да ограничат финансирането от ЕС само за мерки, които е вероятно да предоставят европейска добавена стойност, вместо да финансират съществуващи национални схеми за подпомагане на доходите на работници.

ПРОЦЕДУРАТА НА ОДОБРЯВАНЕ НА ЕФПГ Е ТВЪРДЕ ДЪЛГА ЗА ФОНД ЗА ИЗВЪНРЕДНИ ПОЛОЖЕНИЯ

80. Процедурата на одобряване на ЕФПГ е твърде дълга. Това оказва възпиращ ефект за използването на ЕФПГ и впоследствие затруднява солидарността на ЕС със съкратените работници.

81. Освен това необходимостта от бюджетна процедура допълнително удължава общата продължителност на одобряването (точки 60—69).

ПРЕПОРЪКА 3

Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да разгледат възможността да адаптират рамката на ЕСФ като алтернатива на схемата на ЕФПГ с цел бързото предоставяне на подкрепа за работници, засегнати от масови съкращения.

Настоящият доклад беше приет на 10 юни 2013 г. от Одитен състав II с ръководител Харалд НОАК (Harald NOACK) — член на Сметната палата.

За Сметната палата

+++++ TIFF +++++

Vítor Manuel da Silva Caldeira

Председател

[1] Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвет от 18 юни 2009 г. (ОВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 26), наричани общо "Регламента за ЕФПГ". Вж член 3 "Правомерни действия".

[2] До 30 май 2009 г. прагът е 1000 съкратени работници.

[3] Членове 1 и 2 от Регламента за ЕФПГ. Критерият на кризата ефективно се прилага съгласно Регламент (EО) № 546/2009 само от 18 юни 2009 г. до 31 декември 2011 г.

[4] До 31 декември 2012 г. държавите членки са представили 114 заявления, от които 10 са неуспешни (едно заявление е отхвърлено от Комисията, а други девет са оттеглени от кандидатстващите държави членки), а при други 15 процедурата на одобряване на ЕФПГ все още не беше приключила.

[5] Съгласно членове 1 и 10 от Регламента за ЕФПГ нивото на съфинансиране от ЕФПГ е 65 % за всички заявления, изпратени между 1 май 2009 г. и 31 декември 2012 г. Преди и след този период нивото на съфинансиране е 50 %.

[6] COM(2011) 608 окончателен от 6 октомври 2011 г.

[1001] Всички горепосочени имена на случаи по ЕФПГ са строго определени от Комисията. Те са представени на уебстраницата на ЕФПГ, намираща се на уебсайта на ГД "Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности" на Комисията (http://ec.europa.eu/social/), а също и в Статистическия портрет на ЕФПГ (2007 — 2011 г.), публикуван от Комисията. В случаите, когато наименованията на случаите по ЕФПГ се отнасят пряко или косвено до наименования на предприятия, читателят не следва да свързва тези предприятия с никоя от декларациите в този специален доклад, нито с декларациите на Палатата, свързани с този специален доклад. Упоменатите предприятия не са нито бенефициенти по ЕФПГ, нито ръководители на одитираните случаи по ЕФПГ.

[7] Средносрочна оценка на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: окончателен доклад, представен от GHK на ГД "Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности", 2011 г. Вж. (http://ec.europa.eu/social).

[8] BenQ (Германия), Nokia (Германия), Castilla y Leon and Aragon (Испания), Catalonia (Испания), DELPHI (Испания), Perlos (Финландия), доставчици за PSA (Франция), Lombardy (Италия), Piedmont (Италия), Sardinia (Италия), Tuscany (Италия), Alytaus tekstile (Литва), Textiles (Малта), Lisbon-Alentejo (Португалия) и North-Centre (Португалия).

[9] Някои от трудностите, свързани с достигането на съкратените работници от засегнатите доставчици, са установени в средносрочната оценка. Вж. средносрочна оценка, стр. 100.

[10] Вж. член 5 от Регламента за ЕФПГ относно информацията за съгласуване, необходима при подаването на заявленията, както и член 6 относно допълняемостта и координацията.

[11] Член 5, параграф 3 и член 2 от Регламент (ЕО) № 1927/2006.

[12] Отговор, даден на 19 април 2010 г. от комисаря по заетостта и социалните въпроси на парламентарно запитване E-1230/2010.

[13] България, Естония, Кипър, Латвия, Унгария и Словакия. По-високата степен на национално финансиране е отчетена като ясна пречка при кандидатстването по ЕФПГ. Отговори на проучването на ЕСП, свързано с държавите членки, които не са се възползвали от финансиране по ЕФПГ, октомври 2012 г. Вж. също така документа по въпросите относно трайните промени, въведени през 2009 г. в Регламент (ЕО) № 1927/2006, "Процедурни промени", 25— 26 януари 2011 г.

[14] Отговор, даден на 19 април 2010 г. от комисаря по заетостта и социалните въпроси на парламентарно запитване E-1230/2010.

[15] България, Кипър и Унгария.

[16] България, Естония, Кипър, Латвия, Унгария и Словакия.

[17] Посочено от Естония, Латвия и Унгария. Вж. също така документа по въпросите относно трайните промени, направени през 2009 г. в Регламент (ЕО) № 1927/2006, "Процедурни промени", 25— 26 януари 2011 г.

[18] Според Комисията ЕСФ на Обединеното кралство е бил пренасочен към предоставянето на обучение за съкратени работници след масови съкращения.

[19] Заявлението за финансиране по ЕФПГ е подадено на 6 октомври 2011 г. и окончателният доклад няма да е изготвен преди 5 март 2014 г.

[20] Случаят на корабостроителница "Odense Steel" (I): Констатацията е потвърдена при одита на Палатата на извадка от отделни бенефициенти, които са се възползвали от ЕФПГ. Целта е била 25 % от участниците да бъдат назначени на договор шест месеца след изтичането на мерките по ЕФПГ. Целта е почти напълно постигната 11 месеца по-рано.

[21] Констатацията е потвърдена от одитния анализ на извадка от отделни бенефициенти, които са се възползвали от ЕФПГ в Германия, както и от оценки от 16 септември 2012 г., възложени за изпълнение от управителния орган, стр. 4; Bundesministerium für Arbeit und Soziales, Der Europäische Globalisierungsfonds in Deutschland: Eine Untersuchung und Bewertung seiner Umsetzung und Potenziale, Oktober 2012, стр. 2, 9, 10, 72, 88 (www.bmas.de).

[22] Вж. точка 51 от Специален доклад № 17/2009 относно дейностите за професионално обучение за жени, съфинансирани от Европейския социален фонд; точки 63 и 64 от Специален доклад № 25/2012 "Създадени ли са механизми за мониторинг на ефективността на разходите за възрастни работници, финансирани от Европейския социален фонд?" (http://eca.europa.eu).

[23] Средносрочна оценка, стр. 101, 102.

[24] Становище № 1/2010 на Европейската сметна палата, Подобряване на финансовото управление на бюджета на Европейския съюз: Рискове и предизвикателства (http://eca.europa.eu).

[25] Активни програми на пазара на труда — обхващат всички социални разходи (без тези за образование), насочени към подобряването на възможността на бенефициентите за намиране на дейност като заето лице или към подобряването на капацитета им за получаване на доходи. Тази категория обхваща разходите за обществени служби и администрации по заетостта, обучения, свързани с трудовия пазар, специализирани програми за младежи при прехода от училище към трудова заетост, програми за пазара на труда, за осигуряване или насърчаване на заетостта при безработните и други лица (с изключение на младежи и хора с увреждания), както и за специални програми за хора с увреждания ("Тълкувателни насоки към базата данни за социалните разходи на ОИСР", ОИСР 2007 г., стр. 14).

[26] Тук се имат предвид наличните разходи, които компенсират безработицата. Това включва обезщетения при прекратяване на трудови договори, осигурени от публичните ресурси, както и пенсии за бенефициенти, предоставени, преди те да достигнат "стандартната" пенсионна възраст, в случай че тези плащания са направени, поради безработица на бенефициентите или поради причини, свързани с политиката по заетостта ("Тълкувателни насоки към базата данни за социалните разходи на ОИСР", ОИСР 2007 г., стр. 15).

[27] Вж. доклад за средносрочна оценка, 8 декември 2011 г., стр. 42. Изготвената за Комисията средносрочна оценка се основава на извадка от 15 случая, одобрени преди влизането в сила на изменението на Регламента за ЕФПГ от 2009 г.

[28] Вж. също таблица 4.

[29] Член 7, параграф 1 от COM(2011) 608 окончателен.

[30] Случаят на Steiermark.

[31] Нивото представлява коефициент, изчислен на базата на телефонно допитване, проведено във връзка със заявлението на Nokia. Впоследствие коефициентът е приложен при всички други случаи в Германия.

[32] Параграф 28 от Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, 2006/C 139/01.

[33] Виж членове 13—15 от Правилника за дейността на Комисията (C(2000) 3614 от 8 декември 2000 г.), изменен с Решение 2010/138/Евратом на Комисията от 24 февруари 2010 г. (ОВ L 55, 5.3.2010 г., стр. 60).

--------------------------------------------------