19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/30

Докладчик:

г-жа Lotta Håkansson Harju (ПЕС/SE), член на Общинския съвет на Järfälla

Отправни документи

„Отворена и сигурна Европа: превръщане на визията в реалност“

COM(2014) 154 final

„Програма на ЕС във връзка с правосъдието до 2020 г. — укрепване на доверието, мобилността и растежа в Съюза“

COM(2014) 144 final

1.

приветства намерението на Комисията да консолидира досегашния напредък в областта на правосъдието и вътрешните работи посредством правилно прилагане и ефективно последващо проследяване (мониторинг). Едновременно с това Комитетът подчертава, че това консолидиране би могло да се осъществи и под формата на допълнителни правни инструменти, при зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за запълване на празнините в настоящата система и за предоставяне на възможност на ЕС да реагира по-гъвкаво на новите глобални предизвикателства;

2.

изтъква, че по-силният акцент върху ангажиментите на ЕС по отношение на основните права трябва да намери своето конкретно изражение на всички равнища. ЕС, в съответствие със своята Харта на основните права, трябва да продължава да доразвива работа си в тази област, за да остане отворено и безопасно пространство, основано на общо спазване на основните права;

3.

приветства факта, че Европейската комисия разработи рамка, за да отговори на системните заплахи за принципа на правовата държава в държавите членки, тъй като правовата държава заедно с принципа на равенство пред закона е предпоставка за прилагането и зачитането на основните права в ЕС (1);

4.

отбелязва, че в Хартата на основните права на ЕС се признават както всеобщи основни права, така и специфични права на гражданите на Съюза. Упражняването на всички тези права от отделния човек изисква широкообхватно сътрудничество на повече равнища, при което местните и регионалните власти има водеща, активна и авангардна роля;

5.

подчертава, че местната общност е тази, в която се поставя основата за едно приобщаващо общество, което действително спазва основните права — общество, характеризиращо се с равнопоставеност, многообразие и застъпване за онези, които в най-голяма степен се нуждаят от защита. Едновременно с това именно на местно и регионално равнище предизвикателствата в областта на правосъдието и вътрешните работи се проявяват най-ясно и последиците от тях за отделния индивид са най-осезаеми;

6.

подкрепя предложението на Комисията за приемане на допълнителни разпоредби, които да улесняват живота на гражданите и да спомагат за растежа, при условие че не се припокриват с други, ефективни са и спомагат, в рамките на възможното, за хармонизиране и опростяване на настоящата нормативна рамка. По-добрата законодателна техника спомага за икономическия растеж, тъй като улеснява отношенията между предприемачите и ежедневието на гражданите;

7.

препоръчва на Европейската комисия да концентрира усилията си върху конкретни и прагматични законодателни предложения, които, особено в период на задълбочаване на икономическите и социалните проблеми, биха имали пряк положителен ефект за гражданите и биха им помогнали по съвсем конкретен начин да преодолеят трудностите, които срещат в ежедневието си като последица от икономическата криза. Тези трудности се усещат по-специално в по-слабо развитите трансгранични региони, където икономическите и социалните дейности на гражданите срещат по-големи трудности;

8.

следователно смята, че за пълното спазване на основните права на всички граждани са необходими съвместна и решителна работа и съвместно поемане на отговорността на всички равнища. Работата по отношение на основните права трябва да се разглежда като дългосрочен и непрестанен процес. На местно, регионално, национално и европейско равнище трябва да се утвърди общ възглед за това, как би трябвало да се осъществява тази дейност. Ако сътрудничеството между различните равнища не функционира правилно, съществува опасност силите на екстремизма, расизма и ксенофобията да се възползват от това и да попречат на положителното развитие на ЕС като цяло;

9.

изтъква централната роля на местните и регионалните власти в областта на правосъдието и вътрешните работи. Те носят съществена отговорност за прилагането на различни части от настоящото национално и европейско законодателство; те създават и изпробват нови политически подходи; те подкрепят хората при упражняването на основните им права и събират информация и опит, които са необходими за по-нататъшното развитие на тези политически области. Така местните и регионалните власти могат да допринесат значително за разработването на политиките — от планирането и прилагането до проследяването и оценката;

10.

изтъква, че следователно местните и регионалните власти са незаменими партньори при изготвянето и осъществяването на мерките в областта на правосъдието и вътрешните работи. Затова призовава Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета да разглеждат общините и регионите като пълноценен партньор в тези области на политиката и да им позволят да възприемат своя дял от отговорността;

11.

смята, че политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи би трябвало да се съгласува с останалите области на политиките на ЕС. Отбелязва необходимостта от по-добро координиране на въпросите, които засягат аспекти на политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи, от една страна, и икономическата, социалната и външната политика на ЕС — от друга, така че да се укрепи зачитането на правата във всички области и те да станат по-съгласувани. Политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи следва да се координират с икономическата и социалната политика, осъществявана чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално в по-слабо развитите региони, и по-конкретно в областта на обучението и заетостта. Също така Комитетът споделя схващането на Комисията, че политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи трябва да бъдат интегрирани в цялостната външна политика на ЕС, така че да може да се осъществява засилен диалог и по-тясно сътрудничество с трети страни и да се създадат синергии с други области на политиката на ЕС (2);

12.

счита, че властите на всички равнища трябва да са активно ангажирани със защитата и насърчаването на основните права и свободи на всички хора. Поради своята близост до гражданите местните и регионалните власти носят изключително голяма отговорност за създаването на по-добро съзнание за основните права;

13.

подчертава, че основните права и свободи важат за всички хора независимо от техния пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, особени генетични белези, език, религия или вяра, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, състояние, произход, увреждания, възраст или сексуална ориентация. Освен това така наречените уязвими групи като деца, мигранти без документи, търсещи убежище и др. се нуждаят постоянно от особено внимание при планирането, прилагането, проследяването и оценката на мерките;

14.

смята, че стратегическата комуникация във връзка с отговорността на всички равнища за зачитането, защитата, осъществяването и насърчаването на основните права, изпълнението на общите международни задължения, както и за дългосрочните ползи от приемането на кандидати за убежище и бежанци, допринася значително за възпиране на нарастването на екстремизма, расизма и ксенофобията в много държави — членки на ЕС;

15.

посочва, че опитът при практическото прилагане на основните права е изключително важен фактор за изграждането на европейско пространство на правосъдието, в което се спазват и насърчават основните права, многообразието и сътрудничеството. Ето защо Комитетът на регионите приветства ръководството в интернет, което беше разработено от Агенцията на Европейския съюз за основните права и помага на служителите от местните, регионалните и националните власти да насочват по-добре ежедневната си работа посредством многостепенен подход към защитата и насърчаването на основните права (3). Комитетът на регионите призовава Комисията да използва допълнителни ресурси за разработването, актуализирането и разпространението на практически инструменти от този вид, които да са в помощ на служителите и представителите на изборна длъжност от различните равнища на управление;

16.

смята, че поради своята централна роля, големия си капацитет и опита си местните и регионалните власти се нуждаят от форум за обмен на информация и наложили се практики между местните и регионалните органи, действащите лица от гражданското общество и останалите равнища на управление (национално, европейско и международно равнище). Следователно Комитетът на регионите призовава ЕС и занапред да подкрепя това посредством целеви мерки или програми;

17.

предлага прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз от местните и регионалните власти да бъде прегледано във връзка с годишния доклад във връзка с Хартата. По този начин ще бъдат откроени онези области, в които местните и регионалните власти би трябвало да предприемат по-големи усилия и да подобрят комуникацията между отделните равнища;

18.

подчертава, че основните права засягат не само областта на правосъдието и вътрешните работи, а всъщност всички генерални дирекции. За засилване на тяхната роля и подобряване на хоризонталния им характер според Комитета комисарят, отговарящ за правосъдието и вътрешните работи следва да координира въпросите на основните права с всички генерални дирекции на Европейската комисия;

19.

предлага целта на тази координация да бъде съгласуване на правомощията на генералните дирекции, за да се избягват конфликти на целите; наблюдение на прилагането на основните права; провеждането на свързани с правата анализи и анализи, свързани с пола; събиране на данни; насърчаване на държавите членки да ратифицират и прилагат основни международни и регионални правни инструменти, свързани с правата; консултации с представители на различните заинтересовани страни, както и да се гарантира конкретното прилагане на терминологията и добрата комуникация. Разгръщането на тази координация би трябвало да се осъществява в тясно сътрудничество с Агенцията на Европейския съюз за основните права;

20.

смята, че сътрудничеството в областта на основните права би се облекчило значително, ако гарантираните в Хартата права се прилагаха пряко в държавите членки;

21.

смята, че гражданите на Съюза би трябвало да познават по-добре своите особени права в други държави — членки на ЕС. Прилагането на Директивата за свободното движение на хората е от основно значение за гарантирането на правото на гражданите на Съюза и техните семейства да могат да се придвижват свободно и да се установяват отвъд границите на държавите членки;

22.

смята, че правото на свободно движение би трябвало да бъде дефинирано в по-голяма степен. Комисията посочва често практическите и правни проблеми на гражданите на Съюза, когато искат да се възползват от права, с които разполагат в родината си, в друга държава — членка на ЕС (4). Едновременно с това обаче подобни предизвикателства, които произтичат от свободното движение в съответните общини и/или региони, също трябва да бъдат решавани по-добре. И тук биха могли да се прилагат целеви мерки или програми.

23.

подчертава, че ЕС би трябвало да предприеме повече за прилагането на европейската политика в областта на убежището и миграцията, която се основава на основните права, солидарността, взаимното доверие, както и на споделената отговорност между държавите членки и местните и регионалните власти;

24.

застъпва се за това, че ЕС и в бъдеще трябва да остане сигурно убежище за хора, които бягат от преследване или се нуждаят от закрила. Необходимостта от регулирано приемане на мигранти и неприкосновеността на външните граници никога не бива да се поставят над правото на международна закрила. Поради това Комитетът на регионите подчертава, че контролът и наблюдението на сухопътните и морските граници не бива да пречи на основните задължения за спасяване на човешки живот и зачитане на правата на човека;

25.

смята, че ефективното сътрудничество и отношение на доверие между местното, регионалното, националното и европейското равнище по отношение на разпределението на ресурси и отговорност са безусловна предпоставка за функциониращо в дългосрочен план, равнопоставено приемане на търсещите убежище и бежанците. Понастоящем липсва подобно сътрудничество по отношение на решаващи аспекти, което пречи на интеграцията на имигрантите и подхранва тенденцията за нарастване на ксенофобията. При приема на други видове мигранти на практика се наблюдава същата необходимост от ефективно сътрудничество;

26.

отправя апел към всички равнища на управление в ЕС да носят съвместно отговорността за приемането и интеграцията на бежанци и призовава за по-засилено междурегионално сътрудничество, координация и солидарност чрез разработването на механизми, с които да се извършва разпределение между държавите членки, регионите, градовете и общините, като се отчитат структурните ограничения, ресурсите и други свързани фактори. Днес всяка една държава отговаря за политиката в областта на убежището и бежанците и по този начин носи и икономическата отговорност за приемането. В действителност приемането е неравномерно разпределено между държавите, както и във вътрешността им, поради което някои местни власти поемат по-голяма тежест от други, като приемат значителна част от имигрантите; Комитетът посочва, че Европейският съюз трябва да обърне внимание на особените трудности, с които се сблъскват регионите на Европа, които във всеки един момент са входна врата за мигранти, нуждаещи се от редица грижи и услуги, често надхвърлящи възможностите на отделните региони. Затова би трябвало да се задейства специален финансов инструмент, насочен предимно към регионите, в които пристигат мигранти и към транзитните зони;

27.

отбелязва с тревога, че Конвенцията на ООН за правата на детето и „Планът за действие относно непридружени непълнолетни лица (2010—2014 г.)“ невинаги се спазват от всички държави — членки на ЕС при приема на малолетни или непълнолетни кандидати за убежище-, бежанци и мигранти и непридружени непълнолетни лица; подчертава значението на взаимната помощ между общините и регионите, за да могат те да поемат своя дял от отговорността за гарантирането на спазването на тези разпоредби както за момчетата, така и за момичетата. Припомня на Комисията, че въпросният План за действие изтича през 2014 г. и затова се отправя искане за започване на процедурата за подновяването му;

28.

посочва, че член 80 от ДФЕС досега не е бил използван за осъществяването на мерки на солидарност и справедливо разпределение на отговорността по отношение на свободното движение. Задълженията по отношение на трансферирането и репатрирането се основават изцяло на доброволен принцип — в някои случаи дори градовете сами поемат инициативата, за да приложат тези задължения на практика;

29.

смята неравномерното разпределение на търсещите убежище и бежанците между държавите, регионите и в рамките на регионите, както и недостига на работни места, жилища и др. за голямо предизвикателство за местните и регионалните власти. Същото се отнася за липсата на предварително планиране и възможността за навременна подготовка на приемането. Временните решения често водят до отрицателни социални последици, което на свой ред намалява възможностите на засегнатите да придобият познанията и уменията, необходими за включване в процеса на интеграция;

30.

затова застъпва схващането, че е крайно време точно да се определи какво трябва да се разбира под съвместна отговорност и солидарност в областта на убежището. Ясно е, че държавите, регионите и общините, изхождайки от своите особени предпоставки и желания, съответно имат собствена представа за това какво се разбира под подходящо разпределяне на тежестта и съответно солидарност. При това става въпрос за широк спектър от въпроси: от броя на директно навлизащите лица, търсещи убежище, и броя на подлежащите на разглеждане молби за убежище до финансова ситуация, липса на жилища, предходни приемания, гъстота на населението и др. Освен това от значение е и краткосрочната и дългосрочната перспектива;

31.

подчертава необходимостта от споделяне на най-добри практики между местните и регионалните власти и държавите членки във връзка с третирането на търсещите убежище и бежанците, политиките в областта на интеграцията и предотвратяването на незаконната миграция. Отбелязва, че това би могло да доведе до намиране на възходящи решения за справяне с различията между държавите членки и регионите по отношение на условията, при които се настаняват търсещите убежище, бежанците или незаконните мигранти при пристигането им и различията в ефективността и скоростта, с която се разглеждат молбите и досиетата. Отбелязва, че малките общини не разполагат с ресурси да се справят с големи потоци от приходящи мигранти и подчертава в тази връзка значението на солидарността между общините и призовава за подсилване на ФРОНТЕКС с цел постигане на по-ефективно и ефикасно прилагано и усъвършенствано сътрудничество между националните гранични власти, както и за защита на мигрантите и външните граници на ЕС;

32.

във връзка с тези дискусии за разпределяне на тежестта предлага с обществено проучване да се уточни как държавите членки, регионите и общините гледат на споделената отговорност и солидарността и какви последици биха имали различните дефиниции при различни сценарии. В едно такова проучване би могло да се установи по какъв начин може да се постигне по-балансирано разпределение на търсещите убежище и бежанците между общините, регионите и държавите в ЕС;

33.

освен това смята, че е важно ЕС да възприема и използва тези нови мигранти като ресурс. Успешната дейност в областта на интеграцията, чрез управление на многообразието на местно и регионално равнище насърчава растежа, открива повече възможности за учене и предприемчивост, допринася за това да бъде осигурено бъдещото търсене на работна ръка и гарантира освен това финансирането на социалната държава в бъдеще. За да може този подход на политиката да бъде успешен, трябва да се инвестира в образованието на мигрантите, така че те да могат да навлизат на пазара на труда в ЕС, както и в обучението и управлението на културното многообразие, за да се постигне промяна в нагласата на населението като цяло и подобрение на социалните отношения;

34.

подчертава необходимостта проблемите, свързани с измамите и злоупотребите, да бъдат разгледани на европейско равнище;

35.

отбелязва, че ниската раждаемост в много държави членки и предстоящата смяна на поколенията ще доведат до нужда от повече хора в трудоспособна възраст. Поради това приемането на лица, търсещи убежище- и бежанци е не само предизвикателство, а и значителна възможност за държавите от ЕС. ЕС просто трябва да намери достоверен отговор на демографския проблем, който заплашва Съюза;

36.

обръща внимание върху ограничения напредък при приемането на закони за регулиране на законната миграция. В крайна сметка в европейската законодателна рамка относно миграцията все още съществуват множество празноти. Затова Комитетът приветства отдаването на приоритетно значение на една всеобхватна миграционна стратегия и придава голямо значение на балансираното, истинско партньорство със страните на произход и транзит за справедливо и организирано приемане на мигранти, при зачитане на техните права;

37.

счита, че борбата с организираната престъпност трябва да се води и на местно равнище посредством социални и образователни инициативи — особено като се показва на жителите на области, доминирани от организирана престъпност, че е възможен различен модел на развитие, основан на прозрачност, участие и демокрация, като се предоставя образователна подкрепа, по-специално за млади хора, изложени на риск от включване в незаконни структури, и като се конфискуват приходите от организираната престъпност и се използват за социални проекти, местни участници и гражданското общество. Европейските, националните и регионалните обществени власти имат изключително важна отговорност да си сътрудничат в този вид инициативи;

38.

споделя схващането на Комисията, че в една добре регулирана миграционна политика трябва да бъдат предприети и мерки за намаляване на незаконната имиграция (5). Едновременно с това обаче не бива да се инкриминира незаконната имиграция и помощта за незаконните имигранти, а вниманието да се насочи към евентуални жертви на трафик на хора. Местните и регионалните власти трябва да се справят със ситуацията по места и с оглед на основните права това трябва наред с останалото да означава, че те трябва да предлагат услуги и на незаконните имигранти;

39.

смята, че представителите на местните и регионалните власти трябва да получат възможността да изградят структури за обмен на опит и да обменят опит, свързан с най-добрите практики в областта на заетостта, образованието и социалното приобщаване, за да изтъкнат по-ярко местното измерение на политиката в областта на интеграцията. Един форум за обмен на опит е предпоставка за създаването на динамична политика на интеграция в ЕС, която да гарантира правата на мигрантите. В дългосрочен план един подобен форум би довел до намаляване на разликите по отношение на политиката на интеграция между държавите;

40.

смята, че за решаване на проблемите, които нарушават сигурността на хората и застрашават основните права — сред които напр. организираната престъпност и в частност трафикът на хора, трафикът на наркотици, сексуалната експлоатация на деца — предпазните мерки са също толкова важни колкото и наказателните санкции. Припомня на Комисията решаващата роля на местните и регионалните действащи лица при разработването на стратегии за превенция на организираната престъпност и поемане на отговорност за трайното благосъстояние на пострадалите;

41.

смята, че местните и регионалните власти би трябвало да играят по-важна роля в борбата с трансграничната организирана престъпност. Основанието за това е, че престъпленията на местно равнище все по-често са свързани с машинациите на международната организирана престъпност и местните общности са първите жертви на криминалните организации, които дестабилизират обществените структури; споделя мнението на Комисията за необходимостта от изграждане на сигурни и надеждни системи, така че хората и предприятията да могат да се възползват изцяло от потенциала на интернет. За целта сътрудничеството на държавите членки с Европейския център за борба с киберпрестъпността на Европол (CE3) следва да се разшири и на регионално и местно равнище, за да се укрепи борбата с киберпрестъпността, водена от най-близката до гражданите администрация;

42.

смята, че корупцията е изключително важна тема за местните и регионалните власти и техните граждани. Комитетът на регионите и занапред ще се ангажира с борбата с корупцията на всички равнища и със защитата на финансовите интереси на ЕС, включително и чрез създаването на Европейска прокуратура, в сътрудничество с другите институции на ЕС, Съвета на Европа и други организации;

43.

подкрепя стратегията на ЕС за борба с трафика на хора. Местните и регионалните власти могат до голяма степен да допринесат за успешното осъществяване на стратегията и поради своята териториална обусловеност откриват признаци за това, дали някой не е станал жертва на трафик на хора. Ето защо Комитетът призовава за това местните и регионалните власти да допринасят за изготвянето на насоки за идентифициране на жертви, тяхната защита и гарантиране на трайното им благосъстояние, по-специално при малолетните и непълнолетните лица;

44.

подчертава, че общините и административните региони са важен партньор за изграждането на капацитет в страните на произход. Трансграничното международно сътрудничество между общините, които приемат мигранти или лица, търсещи убежище, и техните общини на произход следва значително да се подобри и развие. Местното равнище изпълнява важна роля в разработването и изпълнението на програми за интеграция и репатриране.