19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/11

Докладчик

:

Докладчик: г-н Bas Verkerk (NL/АЛДЕ), кмет на Делфт

Отправен документ

:

1.

Градовете са важни икономическите двигатели на Съюза. Те са най-подходящото място за личностно и обществено развитие и предлагат много възможности за ефикасни мерки за опазване на околната среда. Ангажираността на градовете и на градските региони е от много голямо значение за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и за икономическото, социалното и териториалното развитие на ЕС (1).

2.

Важното място, което заемат градовете в европейското общество, е причината държавите членки и Европейската комисия да поставят начало на инициативи за изготвяне на програма на ЕС за градовете. Значението на градовете се признава и от ООН, която понастоящем подготвя Нова програма за градовете, която ще бъде приета на Третата конференция на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие „Хабитат III“ през 2016 г. Програмата на ЕС за градовете би могла да представлява принос в тази връзка.

3.

В Договора за Европейския съюз се съдържат различни разпоредби, които предоставят на ЕС правно основание, в допълнение към основните отговорности на държавите членки, да подпомага градските политики, провеждани на национално, регионално и местно равнище, като: упоменаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване (член 3), на местното самоуправление (член 4) и на местното измерение на принципа на субсидиарността (член 5). Понастоящем реално не съществува цялостна, насочена към бъдещето програма за градовете на равнището на ЕС, въпреки призива на Европейския парламент от 2011 г. за Европейска програма за градовете (2), междуправителствения процес в рамките на Лайпцигската харта и Декларацията от Толедо. Поради липсата на подобна програма, съгласуваността на равнището на ЕС между различните инициативи и програми за субсидиране в тази област на политика е твърде слаба и не всички инициативи водят до желаните конкретни резултати.

4.

Към това се прибавя и опитът от миналото, който показва, че няма никаква гаранция, че вниманието, отделяно на градския аспект в европейския дневен ред, ще се запази трайно (3). Комисията публикува съобщение относно програма на ЕС за градовете (4) още през 1997 г. Въпреки многобройните декларации и дейности, две десетилетия по-късно програмата все още не е намерила конкретен израз. ЕС трябва да даде възможност на градовете и градските региони да разгърнат целия си капацитет и потенциал като двигатели на икономически растеж, заетост и социално приобщаване. Сега е моментът да се изготви истинска Европейска програма за градовете. Лайпцигската харта е добра отправна точка за това. Една европейска програма за градовете трябва да взема предвид всички обществени, икономически и екологични аспекти на устойчивото градско развитие.

5.

Комитетът на регионите призовава Комисията, във връзка със съобщението, предвидено да последва проведения на 17 и 18 февруари 2014 г. Форум за градовете, да представи бяла книга за цялостна програма за градовете. Тази бяла книга трябва да позволи градското измерение да залегне структурно във всички съответни европейски политики и законодателство с цел да се избегнат съществуващите дублирания и несъответствия. По време на изготвянето на тази бяла книга Комитетът ще продължи дебата за Европейската програма за градовете с цел да предостави на Комисията практическа информация и да гарантира, че стратегията ще остане в европейския дневен ред. Комитетът подчертава значението на устойчивия и цялостен подход към градските зони, основан на идеите и предложенията, формулирани от КР в негови предходни становища на тази тема, по-конкретно становищата относно Седмата програма за действие за околната среда и устойчивия град (5) и Пакета за градска мобилност (6).

6.

Програма за градовете, изпълнявана на равнището на ЕС, означава да се признае важната роля на градовете за постигането на целите на европейската политика и за укрепването на конкурентоспособността на ЕС в международен план. Същевременно при изготвянето на посочената програма не може да се пренебрегнат нито взаимодействията между градовете и селските райони, нито силното влияние, което програмата ще окаже върху териториалното развитие като цяло. Следователно е изключително важно да се предвиди силна синергия между Програмата за градовете и териториалното измерение на стратегията „Европа 2020“.

7.

С преминаването от икономика на услугите към икономика, основана на знанието, и нарастващото цифровизиране на обществото, градовете се превърнаха в икономическите стълбове на ЕС и в неговите двигатели на заетост. Иновациите и новите форми на икономическа дейност често възникват в градовете. Градовете са и среда, в която се развиват изкуство, култура и творчество, чрез които градовете и техните граждани изграждат своята идентичност. Във връзка с това градовете придават на ЕС значителна мощ в международната конкуренция с други части на света.

8.

Понастоящем приблизително 68 % от населението на ЕС живее в градски райони (източник: Евростат) (7). Наред с двете големи метрополии Париж и Лондон, ЕС разполага с единствена по рода си полицентрична структура от големи, средно големи и малки градове. Приблизително 200 милиона души живеят в градове с население до 1 00  000 жители, и тези градове често изпълняват важна функция на регионално равнище в областта на услугите и съоръженията, както и за подобряване на качеството на живот и териториалния баланс. Затова Програмата на ЕС за градовете не трябва да се ограничава до най-големите градове на Европа, а да обхване и малките и средно големите градове и градските райони. В този контекст е радващо специалното внимание, което предстоящите три председателства на ЕС (Италия, Латвия и Люксембург) ще обърнат на малките и средно големите градове в ЕС и на тяхната роля в контекста на общото териториално развитие.

9.

Днес градовете и прилежащите им селски зони представляват нещо много повече от административно определена единица за своите жители. Живеещите в градовете и извън тях се придвижват в рамките на по-големи агломерации, пътуват до работните и функционалните зони (градски или селско-градски) в ежедневна градска система. За да улеснят живота на гражданите си, градските управи създават мрежи със съседните общини с цел организиране на придвижването и транспорта, устройството на територията, зелените площи и икономиката на подходящо ниво. Във връзка с това от решаващо значение е сътрудничеството между градските райони и граничещите с тях селски райони. Във връзка с това крайградските и селските райони имат важна роля, тъй като осигуряват на граничещите с тях градове храна, енергия, пространство, възможности за отдих и природна среда, както и защита срещу рискове като горски пожари и наводнения. Важно е също да се отчита фактът, че в някои случаи тези градски системи включват територии, принадлежащи на повече от една държава членка. Трябва да се обърне специално внимание на специфичните проблеми, които възникват в тези трансгранични градски райони.

10.

За да се гарантират постигането на добра съгласуваност и конкретни резултати като например интегрирани транспортни системи (8), агломерациите или функционалните региони се нуждаят от друг вид управление и от дългосрочна визия. Тази дългосрочна визия, която вече е разработена в някои държави членки в сътрудничество между местните и регионалните власти, е в основата на интегриран, изграден на регионален принцип подход, който гарантира териториалното сближаване в рамките на дадения регион и позволява постигането на конкретни и измерими резултати. През периода 2014 — 2020 г. в някои държави членки интегрираните териториални инвестиции ще позволят използването на средства по различни приоритетни оси или програми, поради което ще изпълняват насърчаваща роля чрез укрепване на сближаването между градовете и околните общини, които са обвързани посредством функционални връзки, създавайки синергии и правейки възможно финансирането на по-амбициозни проекти, и в крайна сметка ще дадат възможност за справяне с общи проблеми отвъд административните граници на отделните органи на децентрализирано управление. Комитетът констатира, че в проучването си „Градовете на утрешния ден“ Комисията описва това развитие и признава, че нейната политика трябва да отчита в по-голяма степени трансграничните функционални региони на равнище агломерации и метрополии (9).

11.

Оперирайки на равнище агломерация („borrowing size“) (принципът за вземане на площ назаем с цел увеличаване на ползите, произтичащи от по-големия мащаб — бел. пр.), градовете ползват заедно предимствата, които предлага по-голямото сближаване, като по-голям капацитет за иновации, по-добре адаптирано към нуждите на пазара образование и по-малко въздействие върху околната среда, като същевременно ограничават недостатъците като замърсяването на околната среда, слабата достъпност, социалното изключване и престъпността (10). „По-голямо“ не винаги означава „по-добро“. Също толкова важно е местните общности да участват активно във вземането на общинските решения, включително в процеса на обсъждане на мерки за сътрудничество с властите от съседни райони.

12.

Въпреки това обществените предизвикателства са особено очевидни в градските зони. Затова редица политически европейски инициативи — съзнателно или не, оказват отражение върху градските политики. Във връзка с това Комитетът призовава за по-задълбочен преглед на всички инициативи на Комисията с градска насоченост, базиращ се на документа, който послужи като основа на дискусиите в рамките на Форума на градовете на тема „CITIES — Градовете на бъдещето: инвестиране в Европа“ през февруари 2014 г. (11)

13.

Градовете поемат своята отговорност, за да се възползват от предложените възможности и да преодолеят пречките по пътя си. Европейските градове могат да допринесат значително за изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Обществените предизвикателства, залегнали в нея, оформят и политическия дневен ред за градовете и регионите. Във връзка с това основно значение имат интересите на гражданите. Градовете в Европа понастоящем са изправени пред различни предизвикателства и проблеми. Докато населението на някои градове намалява поради застаряването и емиграцията и възникват проблеми, свързани с мащаба на предоставяните инфраструктура и услуги, това на други градове се увеличава, което засилва натиска върху съществуващите инфраструктура и услуги и изостря други проблеми като (младежката) безработица, социалното изключване, бедността, недостигът на достъпни жилища, задръстванията и замърсяването на околната среда. Широкоразпространен проблем, обострен от рецесията, е нарастващата пропаст между увеличаващото се търсене на местни услуги и непроменения или дори намаляващ размер на финансовите средства. Програмата за градовете трябва да вземе под внимание тези проблеми и предизвикателства.

14.

Програмата на ЕС за градовете трябва да е насочена към замяна на настоящия градски модел, характеризиращ се с разпръснатост, раздробеност и изключване, с по-компактен, комплексен и приобщаващ модел. Този нов метод означава да се възприеме интегриран подход, при който се залага на комбинация от хора и дейности за насърчаване на икономическата дейност и заетостта, като същевременно се обръща внимание на добрия баланс на икономическите, социалните и екологичните измерения на развитието на градовете.

15.

Отношенията между властите и обществото са в процес на коренна промяна. Благодарение на цифровизацията на обществото гласът на гражданите се чува все по-силно, те поставят все по-високи изисквания и придобиват все по-голяма самостоятелност (ново гражданство). От друга страна същите тези граждани поемат във все по-голяма степен обществената си отговорност. Увеличава се броят на предприятията, които предлагат продукти, позволяващи да бъдат изцяло използвани повторно и/или рециклирани (cradle to cradle), които се противопоставят на разхищаването на суровини и дават на хората в неравностойно положение шанс на пазара на труда. Градските управи се стремят да укрепват сътрудничеството си на различни равнища в рамките на „четворната спирала“ (създадена въз основа на модела на тройната спирала и включваща сътрудничество между властите, предприятията, институциите на знанието и организациите на гражданското общество) с цел разрешаване на обществените предизвикателства. В този контекст местните власти често имат координираща роля и, в ролята си на „иницииращ клиент“ или координатор, предлагат на другите партньори платформа за намирането на решения. Градът функционира като място (жива лаборатория), където заедно с партньорите се осъществяват най-подходящите за местните условия проекти. Градовете, в които има университети и висши училища, имат допълнителна роля за стимулирането на предприемачеството и осъществяването на връзка между възможностите на технологиите и социалните предизвикателства. В този контекст градските райони представляват отлични изпитателни центрове за европейските политики.

(16)

Като част от обществото властите носят отговорност за поставянето на дневен ред на големите обществени въпроси като икономическата криза, демографските промени и предизвикателствата, свързани с климата. Традиционните форми на управление, организация и икономическа дейност вече не предлагат решения на тези проблеми. Поради мащаба на предизвикателствата, намаляващите бюджети и сложността на въпросите, публичните власти вече не са в състояние да се справят с всичко сами.

17.

В общество с все по-активно гражданско участие местните власти са принудени да включат в своите решения съвместни или съорганизирани инициативи на гражданите, предприятията и институциите на гражданското общество на общинско или квартално равнище. Затова отговорността за организацията на градовете се поема от все по-голям брой участници, а не само от градската управа. Предизвикателството се състои в това да се даде възможност за участие на всички граждани в новото общество, особено на младите хора и на мигрантите, за да се избегне социално разделение. Две от най-важните функции на модерните градове са да бъдат движеща сила за социалната интеграция и да служат като трамплин за еманципацията на своите жители.

18.

Местните инициативи гарантират предоставянето на все повече услуги, съобразени с конкретния град или градски район. Европейската политика и законодателство трябва да отчитат новите отношения, които се установяват на местно равнище, и многообразието на свързаните с тях подходи за разрешаване на обществените предизвикателства, както и да се стремят да обобщават тези нови най-добри практики и да улесняват споделянето им в целия ЕС.

19.

Досега ЕС е използвал общи законодателни актове и еднакви срокове за постигането на своите цели в различните области на политика. Занапред при изготвянето на политиката той ще трябва да отчита в по-голяма степен осъществимостта на своите инициативи на местно и (под)регионално равнище и да демонстрира отзивчивост към приноса на местните и регионалните власти при изготвянето на оценки на въздействието и нова политика (възходящ подход). Като се отчитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, всички оценки на въздействието на новите предложения следва да съдържат критична оценка на последиците им за градовете. Само по този начин е възможно предварително да се направи оценка и да се гарантира прилагането на европейските политики и законодателството на местно равнище.

20.

За да залегне дискусията относно градското измерение структурно на равнището на ЕС, Комитетът на регионите предлага в бъдеще Форумът на градовете, състоял се на 17 и 18 февруари 2014 г., да се провежда на всеки две години. Освен това Комитетът призовава Комисията, в рамките на организационната ѝ структура, да определи пълномощник по урбанистичната политика, който заедно с междуведомствената група по урбанистичната политика на Комисията ще има задачата да прави преглед на градското измерение във всички предложения и инициативи с цел изграждане на интегриран подход към тази област на политика. На тази работна група може да се възложи и координирането на приноса на градовете, когато се изготвя нова политика на ЕС, оказваща въздействие върху градските райони. Комитетът може да определи свой представител за урбанистичната политика с цел извършване на оценка на предложения относно градското измерение.

21.

Комитетът подкрепя създаването на работна група от държавите членки за изготвянето на обща визия за европейските градове, в която да се обърне специално внимание на мястото на градовете в стратегията „Европа 2020“ и която да бъде представена през 2016 г. Той призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Комитета на регионите и сдруженията на местните власти. Тази обща визия може да послужи като важна основа за по-нататъшното разработване на програмата за градовете не само на европейско равнище, но също и на равнището на отделните държави членки, региони и общини.

22.

Комитетът на регионите отново призовава Комисията да изготви бяла книга за интегрирана градска политика (12) преди представянето на стратегията, която ще наследи стратегията „Европа 2020“, и бюджета на ЕС за периода след 2020 г. Целта на тази бяла книга би трябвало да бъде да се установи по-интегриран подход на политиката и законодателството на ЕС във връзка с градовете и градските райони и да се привлекат градовете и местните и регионалните власти за по-активно участие в подготовката на тази политика, както и да се отправят препоръки за това кои елементи в европейските програми за финансиране са подходящи за подпомагането на развитието на градовете. От основно значение за това е наличието на нова форма на управление. Бялата книга би трябвало да доведе до истинско хоризонтално вписване на градското измерение в процеса на вземане на решения на ЕС (интегриране на урбанистичната политика), а не до специална стратегия или програма на ЕС. Бялата книга трябва да бъде изготвена от новата Комисия в тясно сътрудничество с градовете, за да се постави акцент върху необходимостта от ново управление в областта на градската политика на равнището на ЕС.

23.

Тя следва да включва следните елементи:

24.

Комитетът на регионите констатира, че Европа има нужда преди всичко от живи и динамични градове, за да си осигури конкурентоспособност в международен план. Политиките и законодателството на ЕС могат да допринесат за създаването на необходимите благоприятни условия за това. Изпълнението на около 70 % от европейските политики и законодателство на местно равнище изисква обща съгласуваност. Комитетът обаче констатира, че понякога правилата на равнището на ЕС имат точно обратния ефект. Той дава добър пример за това в становището си относно „Преразглеждане на политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха и емисиите“ (13), в което се посочва, че за постигане на желаните резултати за повишаване на качеството на въздуха е важно да се хармонизират различните равнища на амбиция на отделните законодателства на ЕС в областта на околната среда и да се синхронизират сроковете за тяхното привеждане в изпълнение.

25.

Пропуските в политиката за намаляване на емисиите при източника на равнището на ЕС създават трудни ситуации. Така някои градове не са в състояние да спазват желаните стандарти, но същевременно са изложени на риска съответните държави членки да им прехвърлят наложените за неспазването на тези норми европейски глоби по силата на националното законодателство. Ето защо Комитетът призовава Комисията да разработи методология за по-интегриран подход с цел постигане на съгласувана политика и законодателство, като се започне с изготвянето на по-задълбочена оценка на териториалното въздействие с по-голямо участие на местните и регионалните власти, позволяваща на ЕС да създаде за градовете и градските региони подходящите условия за изпълнението на европейската политика.

26.

За да се постигне истински интегриран подход, е желателно в бялата книга да се възприеме ясно определение за интегрирано устойчиво градско развитите и да се посочат ясни цели, които ЕС иска да постигне в тази област. Става въпрос за хоризонтални цели, които трябва да бъдат постигнати посредством различни области на политика.

27.

Интегрираният подход към урбанистичната политика изисква да се вземат предвид политиките за териториално устройство, тъй като градските територии се простират отвъд общинското равнище.

28.

В този контекст Комитетът на регионите припомня позицията си относно инструмента за оценка на териториалното въздействие, който трябва да бъде използван като ориентир за постигане на по-интегриран подход към политиката, за да се насърчи териториалното сближаване (14). Във връзка с това Комитетът определя териториалното сближаване като понятие, съдържащо три аспекта: балансирано териториално развитие, териториална интеграция и териториално управление. Комитетът изразява съжаление, че Европейската комисия ограничава оценката на териториалното въздействие до първия от трите аспекта, въпреки че всъщност вторият благоприятства цялостен подход към политиката и законодателството. Още по-важно е, че предстоящият преглед на изготвените от Комисията собствени насоки за оценка на въздействието предлага уникална възможност точно да се определи интегрирането на градското измерение във вътрешните процеси на Комисията за разработване на политиките.

29.

Считаме също така, че в Бялата книга относно интегрираната урбанистична политика следва да бъде разгледана темата за възобновяването на западналите градски райони, модернизирането и подновяването на градската среда, както и енергийната ефективност при строежа на сгради.

30.

Добър пример за по-интегриран подход на равнището на ЕС е Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) „Интелигентни градове и общини“. Това партньорство беше създадено, за да може, с помощта на публично-частни инициативи, да се разработят иновации за градовете, които да осигуряват връзка между градската мобилност, енергийната ефективност и информационните и комуникационните технологии. Партньорството дава възможност макроикономическата политика на равнището на ЕС да бъде транспонирана в градските практики. Във връзка с това обаче е важно градовете да разполагат със свобода на действие, за да определят приоритетите и да могат да изпълняват координаторската роля, която им е присъща;

31.

Добрите примери като европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове и общини“ контрастират силно с мястото, отредено на градовете в програмите по структурните фондове за периода 2007 — 2013 г. През новия програмен период 2014 — 2020 г. се отделя специално внимание на градското измерение в политиката на сближаване посредством поредица от инициативи (задължение за предоставяне на 5 % от средствата по ЕФРР за градско развитие, създаване на европейски мрежи за градско развитие, както и предоставяне на финансиране за иновативни мерки в областта на устойчивото градско развитие). Искането за по-голяма концентрация може обаче да доведе до това eдин град да не се разглежда в рамките на цялостното му развитие. Необходима е по-добра координация в рамките на Комисията, за да се насърчи едно по-дълбоко разбиране за секторните политики (околна среда, енергийна инфраструктура, мобилност) на градското измерение във всички звена на Европейската комисия.

32.

Комитетът на регионите заявява отново подкрепата си за вниманието, което Комисията отделя на интегрираното градско развитие в новата политика на сближаване (15). Във връзка с това той изразява задоволство и от укрепването на принципа на партньорство в новия пакет за сближаването и от публикуването на Европейски кодекс на поведение за партньорство. Комитетът на регионите ще продължи все пак да наблюдава практическото изпълнение на предложенията на Комисията при изпълнението на новите оперативни програми на ЕФРР и ЕСФ, особено във връзка с начина, по който градовете участват в оперативното и стратегическото управление на програмите.

33.

Комитетът на регионите призовава Комисията, заедно с него, да проследи степента на участие на градовете в новите програми на структурните фондове и при необходимост да го укрепи. Поуките, които могат да бъдат извлечени, ще послужат като важни политически препоръки за изготвянето на политиката на сближаване за периода след 2020 г., както и за други европейски програми, които насърчават постигането на европейските цели на местно равнище.

34.

Градовете участват и в други програми, финансирани от ЕС, като LIFE, „Хоризонт 2020“, „Интелигентна енергия — Европа“ и др., макар че в тези програми липсват тематичен акцент върху градските въпроси и синергии с програмите на европейските структурни и инвестиционни фондове. Отчитането по-специално на синергиите между програмите за финансиране на ЕС би имало положителен ефект в градовете.

35.

Със създаването на мрежи на местните власти на европейско равнище Комисията откликва на нуждите от обмен на примери за добри практики между градове на различни теми. На тези нужди отговаря и URBACT — Европейската програма за териториално сътрудничество, която насърчава устойчивото градско развитие. Конкурсната програма „Европа за гражданите“ насърчава създаването на тематични мрежи между общини по конкретни въпроси от общ интерес като важен инструмент за улесняване на обмена на добри практики. Наред с тези програми, които се финансират съвместно от структурните фондове и конкурсните програми на ЕС, има и други програми за обмен на знания между градовете (напр. Civitas, Конвента на кметовете, Mayors Adapt, инициативата Интелигентно устроени градове и общности (Smart Cities and Communities), Референтната рамка за устойчиви градове, ManagEnergy). Комитетът констатира, че все повече се увеличава броят на инициативите за обмен на знания и опит и те стават все по-разнообразни. За да се постигне по-цялостен подход, Комитетът призовава Комисията да консолидира тези различни европейски програми за субсидиране и да подпомага мрежите, за да направи възможно постигането на по-добро разбиране и по-ефективно участие на местно равнище, отколкото понастоящем.

36.

За да може да се направи по-точна оценка на градските райони с цел обмен на знания и бенчмаркинг в областта на урбанистичната политика, отколкото ако се използва единствено показателят за БВП, трябва да има достатъчно налични данни, по възможност на равнището на функционалните региони. Сериозен проблем тук е фактът, че класификацията NUTS на Евростат не отразява добре реалността в градовете и общините. За тази цел трябва да се съберат повече подробни данни на местно равнище, които да бъдат взети предвид от Евростат, както и да се разработят допълнително проучвания като Urban Audit (Градски одит) или да се определят еднородни критерии във връзка с определението за метрополните области. Също така трябва да се създадат конкретни инструменти за измерване на напредъка на интегрираната програма за градовете и за въздействието ѝ върху равнището на ЕС. Във връзка с това Комитетът призовава Комисията да разработи нов инструмент за мониторинг на Европейската програма за градовете.

37.

Време е за нов модел на управление, даващ възможност за по-активно участие на градовете на по-ранен етап в цялостния цикъл на европейските политики (например чрез КР, мрежи като Eurocities (Евроградове) или Конвента на кметовете). Посредством по-тясното включване на градовете, както и на местните и регионалните власти във всички етапи на този цикъл, ЕС ще може да реагира по-ефективно на промените, които претърпяват градовете понастоящем. По този начин ще могат по-добре да се оценят последствията от политическите инициативи и законодателството за градовете и да се овладее рискът от липса на съгласуваност на политиките на ЕС или просто на връзка с реалната ситуация по места. Освен това, съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (Регламент за общоприложимите разпоредби за структурните фондове) този „подход на многостепенно управление“ следва да се прилага на всички етапи от подготовката и изпълнението на програмите на политиката на ЕС за сближаване.

38.

Принципът на многостепенното управление е от голямо значение, но той трябва да бъде адаптиран към новите отношения между публичните власти и обществото. Това следва да върви ръка за ръка с повишаването на ролята на градовете и на местните и регионалните власти в процеса на изготвяне на политиките на ЕС. С оглед на тази цел подписването на Хартата за многостепенното управление в Европа от европейските общини ще улесни партньорствата между различните равнища на управление (местно, регионално, национално и европейско) за изготвянето на ефективни публични политики, като се прилагат редица принципи като участие, сътрудничество, прозрачност, универсалност и последователност, които са необходими условия за гарантирането на успеха на тези политики в полза на гражданите.

39.

Представителите на градовете и местните и регионалните власти трябва да бъдат привлечени по структуриран начин от службите на Комисията за участие в изготвянето на политиките (например, чрез участието на експерти), за да се постигне по-добро споразумение относно мястото на градското измерение в европейската политика въз основа на практически опит и конкретни данни. Условията за това биха могли да се определят в новото междуинституционално споразумение между новата Комисия и Комитета на регионите.

40.

Комитетът отрежда голямо значение на градското измерение в европейската политика и разработването на Европейска програма за градовете. Като изразител на интересите на местните и регионалните власти в ЕС Комитетът ще наблюдава отблизо изготвянето на бялата книга и ще продължи вътрешния и извънинституционалния дебат по програмата за градовете. Настоящото становище е пръв принос на Комитета по пътя на истински интегриран подход към градовете в ЕС.