26.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 126/31

1.

приветства съобщението на Комисията относно укрепването на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС), което се вписва в рамката на пътната карта, определена от Европейския съвет на 13 и 14 декември 2012 г., за завършване на изграждането на ИПС;

2.

счита, че това съобщение е първият полезен етап, който — чрез изпълнението на съдържащите се в него предложения — трябва да даде възможност за полагане на основите на един истински социален стълб в рамките на ИПС;

3.

отбелязва във връзка с това, че Европейският съвет от 19 и 20 декември 2013 г. официално одобри използването на ключови показатели в социалната сфера и заетостта в рамките на европейския семестър за 2014 г., но изразява съжаление, че тяхната функция е ограничена до анализ на промените в социалната област. По тази причина отново отправя апел за включването на социалното измерение на ИПС в управлението, координацията и надзора на икономическите политики;

4.

подкрепя предложенията на Комисията, насочени към възстановяване на баланса в еврозоната, която до момента се основава на Пакта за стабилност и растеж и Пакта от шест законодателни акта, и към защита на идеята за добавяне на социален стълб към настоящите стълбове на ИПС (икономически, бюджетен, банков и политически);

5.

потвърждава, че е необходимо бъдещият социален стълб на ИПС да има междусекторен характер, за да може социалното измерение и социалните последици от икономическото управление на ИПС да бъдат отчетени по-ефективно. Това е залог с ключово значение за правилното функциониране и жизнеността в средносрочен и краткосрочен план на ИПС, от една страна, и легитимността на процеса на европейска интеграция, от друга страна;

6.

припомня, че правилното функциониране на зона с една и съща парична единица налага известна степен на симетрия между икономиките на нейните членове, с цел да се намали в максимална степен честотата и последиците от асиметрични сътресения; счита, че рисковете от социална конкуренция между държавите членки в случай на подобни сътресения днес са факт и че трябва да се признае появата от 2007-2008 г. насам на явление на поларизация между центъра и периферията, по-конкретно по отношение на заетостта;

7.

смята, че задълбочаването на социалното измерение има за цел да сведе до минимум риска от конкуренция между социалните модели, който може да бъде породен от изоставянето на инструменти за икономически корекции като обменните курсове или европейската рамка на данъчните политики, да компенсира отрицателните последици от кризата и политиките на съкращаване на бюджетните разходи;

8.

изразява убеждението, че дефицитът на демократична легитимност на ИПС може да бъде преодолян само ако европейските граждани са убедени, че ИПС защитава и принципа на социален прогрес и че заетостта и социалните норми не се приемат за обикновени променливи, остатъчни от процеса на макроикономически реформи;

9.

подчертава във връзка с това, че практически всички важни социални показатели са надхвърлили недостигани досега равнища, че става въпрос за процент на младежка безработица, който се доближава до 23%, за нараснал брой на дългосрочно безработните в повечето държави членки, за онази част от европейското население, която е застрашена от социално изключване и чийто размер вече достигна 25%;

10.

отбелязва, че кризата обърна процеса на конвергенция на регионалния БВП на жител и на безработицата в Европейския съюз и днес социалните неравенства нарастват по-бързо в ИПС отколкото в останалата част на ЕС, като тежат върху икономическите резултати на ИПС и политическата стабилност на държавите, които са негови членки;

11.

заключава от това, че еврозоната страда не само от бюджетните дефицити на държавите, но и от различията в социалното и териториалното сближаване между държавите членки и между регионите и че е наистина наложително социалното измерение на ИПС да се постави на същото равнище като координирането на икономическите политики. При това акцентът би трябвало да се постави върху преодоляването на структурните проблеми;

12.

настоява социалното измерение на ИПС да запази съществуването на действащите различни национални социални модели, да даде възможност за съвместното им съществуване, и припомня, че неговата цел не е да извърши социална хармонизация, а да съхрани принципа „Единство в многообразието“;

13.

е убеден, че на равнището на ЕС задачата е по-скоро в това да се развиват по-нататък целите и основните права, свързани със социалната политика, да се въведат правно обвързващи минимални стандарти за целия ЕС и същевременно да се зачитат възможностите за действие на държавите членки в областта на социалната политика;

14.

призовава задълбочаването на социалното измерение на еврозоната да се впише в контекста на един подход на отворено и засилено сътрудничество, което дава възможност за присъединяване към настоящите държави — членки на ИПС, на онези, които по силата на Договора, са поели ангажимента за присъединяване, както и на другите държави — членки на Европейския съюз, тъй като задълбочаването на социалното измерение изглежда абсолютно необходимо на равнището на целия Европейски съюз;

15.

подновява призива си за по-добро координиране на икономическите и социалните политики между европейското и националното равнище в контекста на Европейския семестър и отправя искане за по-активно привличане на местните и регионалните власти в този процес на координиране (1);

16.

настоява в процеса на координация на социалните политики да се гарантира, че местните власти ще бъдат подкрепяни в усилията им за изпълнение на съответните политики в областта на заетостта и социалните въпроси. Този подход изисква отчитане на конкретните териториални предизвикателства в тези области и улесняване на обмена на най-добрите практики на местно и регионално равнище;

17.

споделя амбицията на Комисията за „укрепване на капацитета за мониторинг на промените в сферата на заетостта и социалната област“, за „мобилизиране на действия и финансиране от страна на ЕС с цел ефективно и устойчиво справяне с безработицата“, за „съчетаване на стъпките, предприети по отношение на отговорността и икономическата дисциплина, с по-голяма солидарност и финансова подкрепа“, за „намаляване на съществуващите пречки пред трансграничната мобилност на работната ръка“ и за „засилване на ролята на социалния диалог“;

18.

отправя повторно искането си към Европейската комисия да задълбочи разглеждането на въпроса за качеството на публичните разходи, като направи оценка на възможността за разделяне на текущите разходи от разходите за инвестиции за изчисляването на бюджетните дефицити, така че да се избегне възпрепятстването на публичните инвестиции, генериращи нетни печалби в дългосрочен план;

19.

счита също така, че при изчисляването на бюджетните дефицити социалните инвестиции следва да се отчитат пропорционално;

20.

подкрепя обмисляното от Комисията въвеждане на нов набор от водещи социални показатели и показатели за заетостта, както и включването на нови социални показатели и показатели за заетостта в процедурата за надзор за макроикономическите дисбаланси и механизма за предупреждение;

21.

счита, че въвеждането на такъв механизъм за откриване на социалните различия в рамките на еврозоната представлява стъпка напред по пътя на солидарната интеграция и бележи началото на необходимото възстановяване на баланса между икономическите и социалните политики в рамките на европейския семестър;

22.

изразява съжаление, обаче, че спектърът на предложените от Комисията показатели е прекалено ограничен, за да може да обхване изцяло социалното положение и неговото развитие в държавите членки и че изборът на предложените показатели не е достатъчно обоснован. Комитетът призовава Комисията да предостави по-подробна обосновка, преди той да може да се произнесе окончателно относно най-подходящите показатели;

23.

освен това предлага при изготвянето на набора от социални показатели да се вземат предвид лицата на възраст над 65 години, а именно пенсионерите, които в някои държави членки представляват значителен дял от категорията на бедните граждани;

24.

поради това препоръчва на Комисията да разшири още повече социалния набор, като си сътрудничи с местните и регионалните власти с оглед включване на вече съществуващите на местно, регионално и национално равнище показатели, но също и при необходимост — на допълнителни показатели като например показатели относно процента на детска бедност, показател за достоен труд и показател относно минималния доход, както и да представя данните едновременно в статистически и паричен аспект (посочвайки например разходите за хората, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), изразени в процент от БВП), за да представи по-точна картина на икономическите последици от социалните перспективи и в областта на заетостта и да отправи по-силно и по-ясно послание към политическите фактори, вземащи решения;

25.

предлага също така към показателите, които ще бъдат избрани, да се добави полово измерение, по-конкретно по отношение на безработицата, процента на младежите, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, и процента на застрашените от бедност, така че признаването на различията между мъжете и жените с оглед на социалните трудности да даде възможност за иницииране на по-целенасочени и следователно по-ефективни политики;

26.

препоръчва на Комисията да следи за това да бъдат положени допълнителни усилия, за да се предоставят своевременно подходящите статистически данни относно показателите, включени в набора. Това би дало възможност да се разполага с по-подходяща информация в по-целесъобразен срок;

27.

изразява загрижеността си относно това, че тъй като наборът от показатели ще бъде изграден въз основа на консолидиране на национални показатели, той няма да може да отрази различията, съществуващи евентуално на регионално равнище, и предлага да се използват по-подходящи инструменти за оценка на различията на поднационално равнище (2);

28.

изразява съжаление, че не се предлагат никакви цифрови референтни стойности, за да могат да бъдат идентифицирани определените за критични стойности. Подчертава във връзка с това, че едновременната липса на призната основа на минимална защита на равнището на ЕС и каквито и да било референтни стойности в съобщението на Комисията относно общи социални стандарти не дава възможност на този етап да се предприемат изпреварващи действия във връзка с предвиденото от Комисията равнище на критичните стойности;

29.

счита, че при всички случаи критичните стойности трябва да бъдат определени в тясно сътрудничество със социалните партньори;

30.

припомня на Комисията, че наборът от показатели е само статистически инструмент, който се използва в последствие, и че е важно да бъде допълнен с проучвателен и прогнозен анализ на текущите социални тенденции, за да могат да се предприемат превантивни, а не само корективни действия;

31.

призовава Комисията да уточни, че в социалната сфера борбата срещу неравенствата няма да се свежда до автоматичното налагане на санкции в случай на надхвърляне на критичните стойности. Точно обратното, необходимо е действията да се опират на механизъм за стимулиране на конвергенцията около общи цели и да се насърчава споделянето на най-добрите съществуващи практики;

32.

поради това призовава Комисията да уточни кои механизми следва да се задействат, когато дадена държава членка премине определен алармен праг;

33.

признава ключовата роля на мобилността на работниците в рамките на ИПС в настоящата икономическа конюнктура и във връзка с това набляга върху нейния важен принос за насърчаване на устойчивия и приобщаващ растеж;

34.

споделя мнението на Комисията, че броят на мобилните работници в Европа е все още прекалено ограничен, за да може да се говори за реален европейски пазар на труда и припомня, че гражданите, които биха искали да използват трудовата мобилност, трябва да разполагат с по-надеждна и качествена информация, както и да им бъде оказвана индивидуална подкрепа;

35.

посочва, че по-целенасочено езиково обучение би допринесло за промяна на нагласата към трудовата мобилност. От друга страна, въвеждането на механизми за популяризиране на професионалното обучение и стажовете както сред учащите, така и сред работниците е от основно значение за насърчаване на мобилността в европейските региони;

36.

призовава Комисията да работи интензивно за преодоляване на препятствията пред трансграничната мобилност на работниците в ЕС. Това се отнася изрично за препятствия от правно (например съвместимост на националните системи за социална сигурност) и фактическо естество (например езикови познания, междукултурна подготовка);

37.

подчертава, че е важно националните структури за координация по EURES (които ще започнат да се създават от 2015 г. нататък) да се ангажират да работят в тясно сътрудничество с регионалните и местните власти, чиято роля за насърчаване на мобилността на работниците е от съществено значение; обръща внимание, че с изграждането на EURES като общоевропейска мрежа, подпомагаща предлагането на работни места и търсенето на персонал, не трябва да се изместват или ограничават задачите по предоставяне на консултации. Тъкмо напротив — и занапред приоритет следва да има консултантската дейност на съветниците от EURES по въпроси на работата и социалното осигуряване в чужбина, например относно безработица, болест, особености при наемането на работа чрез агенции за временна заетост, мерки за реинтеграция, осигуряване при инвалидност и трудови злополуки, както и възможностите за повишаване на квалификацията. Именно в пограничните региони дейността на съветниците в трансграничните партньорства по линия на EURES е от много голямо значение и допринася за мобилността;

38.

отбелязва, обаче, че е погрешно насърчаването на мобилността да се приема като достатъчен лост за противодействие на дисбалансите и асиметричните сътресения в рамките на еврозоната;

39.

припомня необходимостта от солидарност с най-засегнатите от настоящата криза държави членки, още повече че държавите членки са взаимозависими не само от икономическа, но и от социална гледна точка;

40.

подкрепя предложението на Комисията, целящо разработване на по-успешни стратегии за активно включване, както и по-ефективно използване на социалните бюджети; освен това, с подкрепата по-конкретно на Европейския социален фонд (ЕСФ), би следвало европейското финансиране в социалната област да се използва по-целенасочено в рамките на споразуменията за партньорство и на подготовката на оперативните програми за периода 2014–2020 г.; припомня, че КР неизменно е подкрепял и новата програма за заетостта и иновациите, фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и инициативата за младежка заетост;

41.

изразява съжаление, обаче, че в тази област предложенията на Комисията се ограничават до активиране на вече съществуващи инструменти, чиито цели и периметри не са задължително адаптирани към конкретните проблеми на ИПС и поради това предлага Комисията да включи в обсъжданията си възможността за стимулиране към печалба на страните от ИПС, които провеждат реформи, насочени към постигането на социалните цели на стратегията „Европа 2020“ и борбата срещу социалните неравенства;

42.

уточнява, че механизмите за надзор и координация на икономическите и социалните политики никога няма да позволят отпадане на риска от асиметрични сътресения, поради икономическите и индустриални особености, присъщи на всяка държава членка;

43.

от това заключава, че ИПС следва да разполага със специфични инструменти и механизми, които да му позволяват с помощта на превантивни действия да избягва тези сътресения или да смекчава техните последици за заетостта и социалните стандарти в държавите членки;

44.

уточнява, че академичните среди изготвиха редица проучвания, сценарии и симулации на автоматични стабилизатори; припомня, че други райони с паричен съюз, по-специално САЩ, разработиха техни собствени автоматични стабилизатори, които доказаха ефективността си; установява, че Комисията не е постигнала напредък в обсъжданията в тази област, дори и това да налага изменение на договорите; приканва във връзка с това Комисията да изготви зелена книга относно автоматичните стабилизатори в еврозоната, с цел да идентифицира по-точно сред съществуващите проучвания, сценарии и симулации онези, които биха могли да бъдат най-добре адаптирани към еврозоната;

45.

във връзка с това подчертава, че механизмът за поглъщане на асиметричните сътресения не представлява непременно механизъм за солидарност с едностранни трансфери от центъра към периферията, а тъкмо напротив, би могло да става въпрос за система за осигуряване, целяща да защити всички страни в ИПС от колективна уязвимост, свързана с еврозоната;

46.

повтаря искането си към Европейската комисия да проучи по-задълбочено доколко е осъществимо въвеждането на режим на Европейския съюз за осигуряване срещу безработица, който би могъл да играе ролята на автоматичен стабилизатор на равнището на ИПС (3). В основата на този режим би могъл да залегне процентът на краткотрайна безработица, който е особено чувствителен към конюнктурното развитие и в този смисъл би трябвало да позволи да се избегнат еднопосочните бюджетни трансфери. Би било целесъобразно един подобен режим да може да се опира и на строга обвързаност с условия като воденето на активна политика на борба срещу безработицата;

47.

приветства предложенията на Комисията за подобряване на привличането за участие на социалните партньори в координирането на политиките в областта на икономиката и заетостта, както и в Европейския семестър;

48.

настоятелно призовава Европейската комисия да положи сходни усилия и за привличането за участие на местните и регионалните власти. Ролята на органите на местното самоуправление е от ключово значение за прилагането на политиките в областта на социалния сектор и заетостта. Освен това уникалният им опит и знания биха могли да допринесат за по-доброто определяне на социалните тенденции в ИПС.